Съзнанието само невронни събития ли е в нашия мозък?

[sirius]

Гравити, навремето са горяли вещици, че и учени със същите мотиви.

[Gravity]

Гравити, навремето са горяли вещици, че и учени със същите мотиви.

Хайде без демагогия. Сериозно ли смяташ, че присмиването над шаратани, изманици и подобни е същото като горенето на хора!!!

[Шпага]

Оф, божеее!

ДА? Кажи, чадо, какво те мъчи

[Gravity]

@Шпага: Мъчат ме много неща. Мъчи ме масовото увличане на по псевдонаучни измишльотини (виж цитата, който си дала). Още повече ме мъчи, че във форуми за наука се обсъждата такива неща повече отколкото наука! И биват представяни като нови и прогресивни научни идеи. А всъщност са само една камара думи без съдържание.

[i_n_p]

Волни съчинения може да пише всеки с въображение.За жалост и аз попадам постоянно на такива и ми е трудно да отсея житото от плявата.За мене беше важно да повярвам в нещо обосновано, но уви.Сещам се за случая "Царичина", а сигурно има и други такива.Хората сме склонни да вярваме сляпо на капацитети, теории, доказателства.Съзнанието е наше и то е част от тялото ни.Къде ще съществува то след смъртта?Ще се рее в необятното?Какво се опитваме да открием?Дали ще умрем? - Да!Дали ще умре съзнанието ни?Вероятен отговор - тялото се трансформира в енергия, а съзнанието продължава да живее.Това е което искаме, но нека разгледаме нещата опростено.Сперматозоида опложда яйцеклетката и организъм започва да расте - има ли съзнание - да, но не добре оформено, както и не добре оформено тяло.Организма започва да расте и да се оформя, паралелно с това се гради и оформя съзнание.Организма започва да старее, губи се и част от съзнанието.Организма умира и съзнанието с него.Това е простичкото обяснение.Защо търсим други - защото не искаме да умираме...

[Incorrectus]

Съзнанието е наше и то е част от тялото ни.Къде ще съществува то след смъртта?Ще се рее в необятното?Какво се опитваме да открием?

Това не би трябвало да ви интересува. В историята на еволюцията финото предхожда грубото, а не обратното. Т.е. съзнанието като еволюционна форма на материята предхожда, така да се каже, телата и е всеобщо разпространено явление. Би трябвало да ви интересува дали ще съществува самосъзнанието. Което е уникално и го притежават малцина от организмите. В момента отговорът на този въпрос е отрицателен, до поява на противоположни доказателства от научен характер.

[laplandetza]

Простият отговор е ......................Край, Финито!!, умираш без право на обжалване , няма продължение, всичко свършва.

Това ми се вижда красиво и твърде справедливо........нали така!

[i_n_p]

Отговора е, че няма значение.

Съзнанието ли ни управлява или ние него?

Губили ли сте съзнание?Били ли сте под пълна упойка?Спомняте ли си съня?

Съзнанието се изгражда с израстването и се губи с възрастта - факт.

Съзнанието зависи от средата в която живеем и няма значение дали продължава да съществува под друга форма след смъртта.

Смъртта идва в момент, когато тялото е пострадало - болест, увреждане, старост.

Защо да разделяме съзнанието от тялото?

Къде ще отиде то?Нали е част от тялото?Някой да е открил доказателство, че съзнанието живее?Под каква форма?

Прераждане?Паралелен свят?Теории има много, но факт е, че няма доказателства за нищо.

[forgot]

Отговора е, че няма значение.

тогава не се коси - задаваш толкова много въпроси, а всъщност няма значение, тогава се спри в липсата на значение. (;

[i_n_p]

тогава не се коси - задаваш толкова много въпроси, а всъщност няма значение, тогава се спри в липсата на значение.

Добре казано!

Всичко това го написах, защото всъщност има хора като мен, които не са си научили уроците и го осъзнават късно.

Когато живеем живота си в търсене на отговор за това, дали има или няма съзнание, забравяме да живеем.

Едва ли някога ще разберем отговора на този въпрос, защото съществува от векове.

Когато ни няма на този свят или ще знаем, че има съзнание или няма да разбираме нищо вече.

[laplandetza]

Добре казано!

Всичко това го написах, защото всъщност има хора като мен, които не са си научили уроците и го осъзнават късно.

Когато живеем живота си в търсене на отговор за това, дали има или няма съзнание, забравяме да живеем.

Едва ли някога ще разберем отговора на този въпрос, защото съществува от векове.

Когато ни няма на този свят или ще знаем, че има съзнание или няма да разбираме нищо вече.

Човекът е Човек , когато е на път.

И с мои думи , съзнанито не е константа, съществуването на интелект чрез материя не е количествено и качествено ограничен, не и като законите в природата на материя.Зависим от тях но като производна.Вероятно няма никога да има окончателен отговор на Въпросите, и то не поради безкрайности, а поради Промяна, вероятно причинявана и от Питащият.

[Incorrectus]

И с мои думи , съзнанито не е константа, съществуването на интелект чрез материя не е количествено и качествено ограничен, не и като законите в природата на материя.Зависим от тях но като производна.Вероятно няма никога да има окончателен отговор на Въпросите, и то не поради безкрайности, а поради Промяна, вероятно причинявана и от Питащият.

Как да не е константа?! Много ли често и по колко пъти на ден Ви се случва да губите съзнание?

Съзнанието и интелектът са същност на азовата самоидентификация. Без съзнание няма Аз. А без Аз съзнание може да съществува. Но това, че някой няма Аз, биха го установили други за обезазения индивид.

С други думи, ако някой счита себе си за производна на съзнанието, за нещо по-различно от съзнанието, то тогава наистина въпросите нямат отговор нито за него, нито за безупречната логика. Съзнанието е всичко, Аз-ът е нищо и много често може да се сменя. Предпочитани заменими Аз-ове са този на Христос и този на Наполеон. Жалкото обаче е, че като заемеш Аз-а на Наполеон, например, не придобиваш неговите качества.

[laplandetza]

Как да не е константа?! Много ли често и по колко пъти на ден Ви се случва да губите съзнание?

Съзнанието и интелектът са същност на азовата самоидентификация. Без съзнание няма Аз. А без Аз съзнание може да съществува. Но това, че някой няма Аз, биха го установили други за обезазения индивид.

С други думи, ако някой счита себе си за производна на съзнанието, за нещо по-различно от съзнанието, то тогава наистина въпросите нямат отговор нито за него, нито за безупречната логика. Съзнанието е всичко, Аз-ът е нищо и много често може да се сменя. Предпочитани заменими Аз-ове са този на Христос и този на Наполеон. Жалкото обаче е, че като заемеш Аз-а на Наполеон, например, не придобиваш неговите качества.

Хмм, по-скоро имах мислене за колективно,сумарно, всякакво като форми съзнание. Но индивидуално ,то твърдо не е непроменливо, виш си определение за съзнание в материал. философия, психология.

Съзнанието не е всичко , то е само описателна, на интелекта, мисълта-споспобност за мислене, на възприятия, модели в мозъка, на самият мозък , на личчната история, на вероятностите в личното битие и пр.

Аззът , не се емени тъй лесно, но и да го промениш, какво от това, пак си в същата игра. Съзнатието прави капитулация, и вади стойност Нищо , след затихване на <бурите< в междуушното пространство.

[Incorrectus]

Като не е всичко съзнанието, кое е всичко?

Съзнанието е постоянна величина в неговите форми, които са следните: будност, сън, сънуване, безсъзнание. Чрез паметта, която е функция на ума, а не на Аз-а, човекът запазва самоидентичност при преминаването на тези форми от една към друга.

[laplandetza]

Всичко, какво всичко, търсиш го, тогава не можеш да делиш, трябва целият организъм, като най-важен е мозъкът и всички процеси в него.

Съзнанието е субективен пакет от разни модели и картини на обкръжението, битието, а битието е променливо, съзнанието е променливо, то е променливо и при съзряване, болести и пр., рязко променливо при смърт!.

Какво е АЗ-ът, какво е идентичност, игра на твоите мисли и цялостна работа на мозъкът и тялото ти, не търси повече -то е в повече.

[Incorrectus]

Какво казваш? Каква теза защитаваш? Какъв извод правиш от тези твърдения?

Най-важен е умът, мозъкът е 1000 грама вещество.

[laplandetza]

При човека е тъй, няма ум без мозък, няма мозък без тяло.

[Incorrectus]

Което не доказва важността на мозъка и на тялото. Които са всеобщо банално явление, за разлика от ума. Всеки има мозък, но не всеки има ум.

[sirius]

Има едни теории, че

умът се състои от мисъл, его и интелект. просто те казват че умът има тези три части.

мисълта - основното при нея е че тя обхваща, обработва външната среда, тя е връзката ни с материята. мисълта действа чрез сетивата

интелекта - определя кое е истина

егото - основно действащо "лице", мисълта и интелекта са в подчинена роля (при будно състояние при повечето хора)

Доколкото аз съм разбрал де. Честно това ми е малко трудно. Сега нямам подръка книгите и малко импровизирам. Но това ми се струва най-правдивото обяснение. Нататък задълбава здраво щото включва различни видове опитности извън тялото, прераждания е пр. И разбира се, малцина са стигналите до тези нива за да тръгнат да ги обясняват от 1л.ед.ч.

Та за основните състояния на ума. Тръгва се от успокояване на мисълта, изключване на сетивата. По този начин егото може да възприеме други реалности. Може да насочи мисълта към нещо отдалечено и да добие информация за него от растояние. Т.е. част от мисълта може да се "изпрати на проучване". И се постигат едни реалности. Това е т.нар. астрална проекция, някои я владеят малко или много. Всъщност може да се случи и спонтанно.

Същото може да прави и интелекта - и постига други реалности. Мисълта и интелекта сякаш имат различна същност (както напр. звука и светлината)

Но за да се постигнат тези неща, егото трябва да има изключителен самоконтрол

И сега основните състояния. Не се наемам да влизам в подробности, но основното е, че всеки един от тези три части на ума може да е доминиращ и се получават различни състояния в които възприемаме различни реалности. Будуването е само едно от тях.

Това е най-задълбоченото знание (за мен е знание, защото аз нямам опит) по тези въпроси, до което съм стигнал. И е описано от човек който владее тези състояния, демек познава ги и ги ползва както си ползва ръцете.

@ laplandetza

има достатъчно случаи на нормално функциониращ човек "без видим мозък". Има хора буквално без мозък, които си мислят и действат съвсем нормално. Не е трудно да се открият из нета.

Редактирано Август 10, 2014 от sirius

[Incorrectus]

Същото може да прави и интелекта - и постига други реалности.

Интелектът може да оценява сетивни реалности и ментални реалности. Менталните реалности не е задължително да са обективно отражение на информацията на сетивата, може да се дължат на собствена фантазна дейност на ума. Към която спадат факирските лъжи за астрални проекции и други реалности. А тези лъжи са плод на неразбирането, че умът може да възприема, но може и да създава. Когато човекът не си дава сметка кое е възприето и кое е измислено, започва да си въобразява и да нарича субективните реалности обективни реалности.

С други думи не слушай факирите, които се самопрепоръчват за много знаещи и много можещи. Те са просто много невежи.

[Шпага]

Не ми стана ясно защо трябва да считаме, че "съзнанието е постоянна величина", след като то е толкова динамично и непрестанно се променя, развива се възходящо, или пък деградира в различни етапи от живота ни. Но в случая искам да дам пример с тъй нареченото "раздвояване на личността", което всъщност означава раздвояване именно на съзнанието. Нямах време да потърся някоя по-задълбочена статия, затова давам само ориентировъчен линк - http://www.google.bg/url?url=http://media.framar.bg/%25D0%25BB%25D1%258E%25D0%25B1%25D0%25BE%25D0%25BF%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25BD%25D0%25BE/%25D0%25BF%25D1%2580%25D0%25B8-%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25B7%25D0%25B4%25D0%25B2%25D0%25BE%25D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25B8%25D0%25B5-%25D0%25BD%25D0%25B0-%25D1%2581%25D1%258A%25D0%25B7%25D0%25BD%25D0%25B0%25D0%25BD%25D0%25B8%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BE-%25D0%25B4%25D0%25B2%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25B5-%25D0%25BB%25D0%25B8%25D1%2587%25D0%25BD%25D0%25BE%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B8-%25D0%25B2-%25D0%25B5%25D0%25B4%25D0%25B8%25D0%25BD-%25D1%2587%25D0%25BE%25D0%25B2%25D0%25B5%25D0%25BA-%25D0%25BC%25D0%25BE%25D0%25B3%25D0%25B0%25D1%2582-%25D0%25B4%25D0%25B0-%25D1%2581%25D0%25B5-%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25B7%25D0%25BB%25D0%25B8%25D1%2587%25D0%25B0%25D0%25B2%25D0%25B0%25D1%2582-%25D0%25B4%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25B8-%25D0%25B8-%25D0%25BF%25D0%25BE-%25D0%25BF%25D0%25BE%25D1%2587%25D0%25B5%25D1%2580%25D0%25BA&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=5XjoU-vMLfGa1AWv44DQBQ&ved=0CBIQFjAA&usg=AFQjCNGqxYAyuCsrLt5mafS_QcNadIog1Q. Според мен тази болест - доколкото наистина е болест, а не някакво латентно, заложено във всеки от нас ценно свойство на съзнанието, - дава повод за доста размишления по темата, обсъждана тук.

[forgot]

Всичко това го написах, защото всъщност има хора като мен, които не са си научили уроците и го осъзнават късно.

Когато живеем живота си в търсене на отговор за това, дали има или няма съзнание, забравяме да живеем.

дори и късно да го осъзнаеш е пак по- добре от изобщо да не осъзнаеш - тъкмо осъзнаването е отговора.

Не ми стана ясно защо трябва да считаме, че "съзнанието е постоянна величина", след като то е толкова динамично и непрестанно се променя, развива се възходящо, или пък деградира

в този смисъл няма нещо, което да не е динамично и променящо се, и постоянна величина не съществува, но в смисъла на непрестанно присъствие, съзнанието е константа.

И е описано от човек който владее тези състояния, демек познава ги и ги ползва както си ползва ръцете.

Име, презиме и фамилия? :Д

Умът няма части - впрочем и ум не съществува. Умът има качества и самият ум е качество, но части/ елементи не съществуват и внимавай с тези убеждения, защото именно така разделяш съществуването на същности и реалността на реалности, което неизбежно рефлектира и в/у съзнанието, разделяйки го не на два, а на много азове.

[sirius]

Може Форгот, не съм проверявал лично, но аз мисля че е така. Това са върхови постижения, сравними с .... тройно задно салто на лед. Нито е майтап нито е лесно.

Иначе ние и без това се разделяме - родител, дете, съпруг/а, професионалист и пр. А реалноста си е една, просто не всеки има достъп до всичките и аспекти. Както мога да пиша на компа без да си имам представа как става. Затова "пътя" минава през вярата. Един вид (можем да) минем от там където вярваме. Както аз вярвах във физиката преди да я уча 5г, след което мога с някои уговорки да кажа че я познавам. Там има много здрава обратна връзка - опитите показват дали съм усвоил нещоси. По същия начин сега си давам сметка кое ми е вяра, и кое обратна връзка. Засега си оставам само с четенето/вярата. Първа стъпка. Но както и да е. Пак ще спомена трилогията на Монро - пътуване извън тялото.

[laplandetza]

Ех, пак слушам за извънтелесни изживявания, за подземния живот на карт...., съзнанието, прераждания и т. н.т.Глупости.

Шпага, това си е заболяване според мен.

Познавам хора, които са общност и от векове пробват да достигнат до <многоканалност> , и аз имам скромен 33 год. опит в това.Идеята е проста, според няколко разработки е възможна, има хора , които го постигат,Накратко съзнанието е еднопистово,мисълта ни също е такава, опитваме да стигнем до ниво при което да мислим поне върху 2 проблема едновременно. Това трябва да е много трудно, но възможно, проблем е стареенето на мозъка, и краткият живот.

Имам частични успехи , със сигурност знаем за един живял в османск. империя.

Друг , успял до някъде е мой предшественик.

Започва се като дете, след като се овладее задоволително родният език, искат се ежедневни упражнения, всички които пробват това достигат до мисъл с малко език , трудно пресъздаване на мислите чрез език , закомуникация с външни се налага разрушаване на постигнатото състояние, не е възможно бърза мисъл , по начина който търсим и комуникация.

Правиха се дълги наблдения и експериментиране, бях и доброволец. Казах ви за стареенето на мозъка и тялото, при мен е факт , макар и с бистра мисъл нямам сили за това. Стареенето е индивидуално при мен почна след 35-36 год. Година след това спрях да пробвам каквото и да е по тоя въпрос, но последствията и опита останаха и това ми носи ползи , вредите са лесни за досещане.

По правило всички отклонения от нормата в мозъчната дейност са болест, или потенциал за такава.Нашият опит и изследвания на разни хора доказват необратимите увреждания които носи например истинската вяра в Бог.Подобно е и с Вярата в прераждания и пр.

По същество, как става, как се тренира за поне двуканална мисъл, трудно е да обяснявам, няма ли обучение , напътствие и безброй тренировки в детска, юношеска възраст, едва ли е възможно да се случи,

[forgot]

А реалноста си е една, просто не всеки има достъп до всичките и аспекти.

Напротив - всеки има достъп, но е невъзможно да имаш достъп до всяко място, по всяко време. Реалността си е една, реалността е не- две, като океан без брегове - няма външност, няма граница, всичко и всички сме вътре в реалността, онова което е се намира в този океан, "реалност" е по- краткия термин на "онова, което е", така че всички по рождение се намираме в тази реалност и имаме достъп до всеки аспект, но просто не е възможно да имаме достъп до всеки аспект едновременно, това няма как да стане и никой не го може, за това ми стана интересно, кой е този, за който твърдиш, че го може.

В това е лъжата на проповедниците - че някои могат, а други не могат, тези които могат са голямата работа, а онези които не можем, трябва само да им се подчиняваме. Но това едно, че не е вярно и второ обезсмисля цялата работа - посланието на Исус е, че това което той може, го може всеки, посланието на Буда е, че това което той е открил, може да го открие всеки, но божиите служители са антихристови, свещениците са антирелигиозни, те проповядват, че това което може Исус никой не го може и дори няма право да го може, защото Бог така бил разпоредил. Трагедията на човека се състои във вярата на авторитети - преди години гледах едно видео, в което демонстрират един експеримент: знаеш, че бълхите са невероятни скачачи, в този експеримент, поставят в буркан шепа бълхи и го затварят с капачка, след известно време (не помня часове ли бе или дни) махат капачката и се оказва, че бълхите не могат да скочат по- високо от нивото на капачката. Това се получава, когато се вярва на авторитети - не можеш да скочиш по- високо от тях, защото те дресират да скачаш до степента на тяхното развитие, а те самите нямат достъп до всичките аспекти на реалността. Но Исус и Буда те провокират да откажеш всички капачки - те отправят предизвикателство "ние го можем и знаем, че ти го можеш", Исус казва, че е същата бълха, като нас, че е син човешки и единствената разлика е, че може да скача до самите небеса, за това нарича себе си и син божий. Няма нито една причина, Исус да може, а ти да не можеш - нито една, освен собствената ти вяра, а вярата на хората дори не е тяхна, тя не е израстнала отвътре, а е придобита отвън, от авторитети, от обществото, от родители, учители, политици, и свещеници, от капачки, които ни убеждават още от малки деца, че не можем да скачаме толкова високо, колкото Исус, колкото Буда или Лао Дзъ. Те са толкова величествени, че ние сме пълни нищожества пред тях - те са толкова могъщи, че са даже богове, а ние сме тотални нещастници, изпаднали в грях, заблуда, невежество, самсара и бла бла бла. Никой на никого не позволява да скача толкова високо - ако някой си позволи, горко му, ако другите разберат.