Съзнанието само невронни събития ли е в нашия мозък?

[zakonodatelya]

Ако хладилникът имаше съзнание,какво щеше да усеща?

Ами печката?

Ако хипотетично сведем човека до ел.уред,който функционира,превръщайки един вид енергия в друг,то хладилника не би усещал(както първосигнално бихме предположили)студ,ами източникът си на енергия.Но хладилникът има един източник–контакта и един консуматор.При човека ел. мрежата(нервната система)е доста по сложна и за това се нуждае от "команден център"където да се асоциират(свързват) приоритетните източници на енергия със приоритетните консуматори.Тази асоциативност я определяме с понятието-внимание,а постоянното пренасочване на вниманието се изпълнява от функцията-съзнание.Дори топологично бих посочил като център на съзнанието междинния мозък.

[i_n_p]

Погледнато от една страна, съзнанието се развива с развитието на личността и ценностната система на човек се променя, което означава, че околната среда определя съзнанието и то се формира на база външни влияния.Т.е. съзнанието е променлива величина и може да бъде развивано или да деградира, вследствие странични влияния.Оттук идва и изводът, че съзнанието се базира на невроните в мозъка и храната, която те получават.Всички знаете, че различни химикали могат да влияят на настроението ни и да замъглят съзнанието ни - факт.

[sirius]

inp,

Само ще ти посоча други факти. Прасето може да яде същата храна. Или двама човека да ядат същата храна и коренно да се отличават.

Относно влиянието на химикали. Така е, влияят. Но и хипнозата влияе. И то без химикали.

[i_n_p]

Така е, но те не се отличават заради храната.Различията в живите същества са комплексен фактор и не се дължат единствено на храната.Съзнанието е променлива величина и може да бъде развивано или да деградира, вследствие странични влияния.

[sirius]

Да, много комплексна работа е съзнанието. И както споменаваш, външното влияние може да влияе при някой, и да не влияе при друг. Или да влияе по различен начин. И от цялата работа, аз лично не мога да заключа нещо конкретно за съзнанието.

[i_n_p]

Добре...Ще опитам да ти обясня моето разбиране, но не казвам че съм прав...Погледни на себе си така, както гледаш на едно животинче, защото ние не сме по-различни.Ако имаш две кученца и ги отглеждаш, но отношението и грижата ти е различна, ще имаш различен ефект на тяхната психика и физика.Или формираното съзнание ще е различно.Така е и при нас - ние формираме съзнанието си на база странични фактори понякога независещи от нас и в един момент го губим със смъртта.Колкото и да не ми се иска да го приема, това е логичния извод...

[sirius]

Благодаря че сподели. Поне си наясно, чоже и да не си прав. Аз същото смятам и за себе си.

Съгласен съм че външното влияе. Има много примери. Но има и примери, където някой коренно се отличава от околните, макар и да са расли в една среда. Също и примери, на вътрешно влияние, като самоусъвършенстване или дори самохипноза.

Т.е. при едни хора работят едни "правила", а при други - други. Как? Защо?

Тези въпроси са сложни, не ти ги задавам да те изпитам. Едва ли има еднозначен отговор и в научните среди. Но тези въпроси са ми много интересни и чета различни гл.т. по тях.

А дали си губим съзнанието при смъртта за мен е много спорен въпрос. Извода ми е: не знаем какво става със съзнанието. Няма как да проверим.

Редактирано Юни 23, 2014 от sirius

[i_n_p]

Звучиш като интелигентен и мислещ човек.Вече трети месец чета, питам, интересувам се и черпя информация от всевъзможни източници, но при всички познати теории удрям на камък.Навсякъде има куп противоречия.Досега няма открита ясна истина.При мене не е просто интерес.Това ме вълнува от момента в който загубих баща си.Появиха се въпросите, съмненията, страхът.Промених се.Много хора в такива ситуации се хващат за нещо в което да повярват, а аз загубих всякаква вяра.Не зная дали сте се интересувал много, но колкото повече информация поемах, толкова повече се убеждавах, че търсим успокоение в необосновани теории, изградени на нестабилна база.

Прераждане - съзнанието излиза от едно тяло и влиза в друго.После се губи и се формира ново - на новата личност.Това е простичката формулировка, но факта е, че при тази теория съзнанието се губи и преминава ред трансформации.

Паралелен свят - съзнанието продължава да живее на друго ниво.Кое точно съзнание?Има хора, които вследствие външни фактори променят съзнанието си.Има момче от махалата на моите години, който повече от 30 години остана със съзнанието на десетгодишно дете вследствие удар.Нима едва когато си отиде от този свят ще получи развитие на съзнанието си.Огледайте се колко много нещастия има на тази земя, колко много мъка и как всеки се надява отвъд да бъде по-добре, но никой не иска да се преселва отвъд.

Аз също се питах дали телата ни не са инструмент на съзнанието и в тази тема има най-обосновани отговори на този въпрос.Няма доказателства, но поне обосновани предположения.Общо взето сме в затворения кръг на въпроса за яйцето и кокошката.Съзнанието ли ръководи мозъка или мозъка определя съзнанието.

[sirius]

Не знам от къде да започна. Моите съболезнования. Макар да знам, че го казвам от страни, някак не в твоите обувки.

Ами на това му казвам съдба. За хубаво ли, за лошо ли, не знам. Виждал съм всякакви случаи. Едни като получат шут в задника, правят крачка напред. Други - цапат гащите.

Но в крайна сметка много хора се оказват в подобна позиция – дали ще е неразбиране/самота, дали ще е загуба на близък, дали ще е предателство, болест, каквото си помислиш.

Някои хора им е трудно. И им личи. Губят желание за живот. Живота ги смачква.

А други ги гледам весели, оптимистични, гледат ме посърнал и се опитват да помогнат. В последствие разбирам, че те всъщност имат в пъти по-тежки проблеми. Ама в ПЪТИ.

Някои неща, наглед прости, ме карат дълбоко да се замислям. Например цвете между релсите. Паднало му се е да поникне в камънак, какво ли не се сипе върху него – а то си цъфти. Не може да се откаже заради условията. То цъфти!

Веднъж се оказах на пазара в Димитровград. Преди 10-на години. Сутринта по тъмно. Скреж по стоките. И много народ. Аз замислен за моите проблеми. И изведнъж в краката ми, един на една платформичка с колела, без крака, с едни парцали на ръцете, придвижва се както може. И продава семки.

Този човек, без една дума да ми каже, ми показа каква съм маруля в сравнение с него.

Изобщо много ми показа този човек. Само за секунди. А може и хабер да си е нямал - аз съм прищракал нещо. Или ми се е възбудила фантазията. Но последствия от този контакт има.

Та така. Някои неща са просто ТАКА. А ние трябва да продължаваме.

Накъде? Това е другия въпрос до който стигаме. И някои го решават от раз. Къде вяра, къде кариера, къде семейство. Това добре, но аз още си го задавам този въпрос.

И моите търсения започнаха преди 20-на години. Всичко това дето ми го писа горе ми е много познато. Какво всъщност става? Съзнанието свързано ли е с тялото, не е ли? Ако не е, то понататък? Едни едно, други друго. И аз по средата.

Мога да ти кажа, че попаднах на нещо, което изглежда е каквото търся. Но дали е истината още не съм проверил. Но реших че си заслужава да опитам. То е като избор на професия – трябва да положиш малко усилие за да го доведеш до майсторлък. А може да е много усилие. И пак да не стигнеш върха. Но си казваш – това е, което искам да опитам.

Но си давам сметка, че ако не бях прочел купищата книги, нямаше да стигна и до това. Нямаше да има как да го разпозная в купчината. Но дори и да съм проверил и да ти кажа ТЕ ТОВА Е, дали то е твоето, дали можеш да го оцениш...

И на църква съм ходил, и кришнари, и книги, много книги. Отначало всичко ново, но тогава такива бяха времената – глад за информация. И каквото ти попадне – четеш и преглъщаш, сладко, горчиво, каквото дойде. Сега е обратното имаш една голяма купчина и трябва да уцелиш джакпота. Или да минеш по същия път – да четеш и преглъщаш.

Така. Докато в един момент започнах да отбирам. И отбирам, и отбирам. И усетих насоката. И започнах да навързвам пъзела. Но ми е пределно ясно, че този нареден пъзел може да се окаже тенекия. Но засега съм убеден, че има независимо от тялото съзнание, то е възможно да се постигне, въпросите с преражданията и пр. Но нещата излизат далеч извън рамките на един пост. Виж какъв парадокс. Ако Христос е имал знанието и възможностите дето му се приписват и не е можал да убеди хората, та взели и го разпнали, кой съм аз че да светкам който и да било как стоят нещата.

От един момент нататък, решаваш дали ще следваш хората, дали ще ходиш в манастир, пещера или планина. И поемаш. Или не. Гледаш разни хора ти говорят разни неща, едни ходили на тибет, други на хаджилък, трети гладували. И всеки ти казва те това е пътя. Но дали изобщо са ходили някъде или им е възбуден въобръжението... няма кой да ти каже. Само ти можеш да решиш или усетиш отговора. Или да караш без отговор, лошо няма. Все ще намериш нещо за пред хората. Както и много други.

И накрая

да те пратя за зелен хайвер

при един от любимите ми цитати:

светът

е твоята тетрадка

върху нейните страници

ти правиш своите сметки

светът не е реален

въпреки че ако искаш

можеш да изразиш в нея реалното

освен това

разполагаш със свободата

да пишеш глупости

лъжи

или да късаш страниците

от Бай Бах. (Richard Bach)

Редактирано Юни 24, 2014 от sirius

[i_n_p]

За кратко време минах през много въпроси, изникнали сякаш от нищото.Четох, писах, говорех, гледах, медитирах...Навсякъде удрях на камък и се отчаях.

Една неделя срещнах съседа ни и той пита - "Къде?", а аз - "На работа", той - "В неделя?", аз - "Направо вече си мразя професията", той - "Недей, защото има и по-лошо".Впоследствие научавам, че жена му е от доста време без работа и трудно се справят.

Всеки има своята истина и я приема или не, търси отговори или заблуди.Независимото от тялото съзнание е въпрос на усещане.При мене това е основния проблем, че търся логичната обосновка, а тя казва - "Раждаме се неосъзнаващи света около нас и растем, изграждайки своята представа за света/съзнание/, на база факторите и средата, които ни заобграждат, остаряваме и постепенно губим здравето на тялото си и ясното си съзнание, умираме и губим тялото и съзнанието си."

Всичките ми опити досега бяха за да отхвърля такъв тип хипотеза.Звучи ми страшно, но не открих нито една хипотеза, която да обори най-простичката - съзнанието и тялото са едно.

[sirius]

Да, мисля че няколко месеца са много кратко време. Аз съм учил 5г физика. И това дето го учих не може дори да се предаде за 3мес. Та инженери, музиканти, спортисти, учат и практикуват дълго време докато постигнат резултат. Аз специално, за физиката, изобщо не виждам начин знанията през които минах да се здъвчат за няколко месеца и дори година. Ще се нахвърлят дакажем последните постижения. Но те ще звучат като фантастика ако не са подкрепени и с разбирането. Което пък е резултат от много учене и практика. Та сега, последните 5г също чета само един автор. Основно. Не само щото ме кефи, но и ги развива в дълбочина нещата и иска много четене за да се осмислят. До къде си готов да стигнеш. Ако логиката се навърже, после какво.

Доколкото разбрах, съзнанието в човешка форма еволюира и имаме потенциала да го развием много. Дотолкова, че да надмогнем и прераждането. В началото не можем да контролираме прераждането. Но някои постижения "носим" от живот в живот. Сега ги имаме като дарби, влечения и пр.

Има няколко автора, които пишат за опитност извън тялото от първа ръка. Не ми прилича да лъжат. Ако съзнанието може да съществува извън тялото.... значи може.

За факторите и средата. Има примери, където човек рязко се отличава от нея. Като Моцарт, Шекспир, ДаВинчи. Фреди Меркюри. Отделно Ванга и Севрюкова. Нормално е тези дето пишат за Ванга и Севрюкова да не тълкуват идеално каквото знаят или са видели. В такива случаи като чета, внимавам основно в думите на Ванга или Севрюкова - ако има нещо, там ще е, при можещите.

Какво целиш с медитацията. От колко време медитираш. Напредваш ли.

Редактирано Юни 24, 2014 от sirius

[forgot]

Звучи ми страшно, но не открих нито една хипотеза, която да обори най-простичката - съзнанието и тялото са едно.

парадоксите са объркващи, заради опитите да се фиксира и определи строго, нещо, което не подлежи на крайно рационализиране - както орехът представлява черупката и ядката вътре, така и човешкото същество е единство на съзнание и тяло, и както с времето орехът узрява и в даден момент, можеш да отделиш ядката невредима от черупката, по същия начин съзнанието може да съзрее до момент, в който съзнателно да се отделиш от тялото.

[i_n_p]

парадоксите са объркващи, заради опитите да се фиксира и определи строго, нещо, което не подлежи на крайно рационализиране - както орехът представлява черупката и ядката вътре, така и човешкото същество е единство на съзнание и тяло, и както с времето орехът узрява и в даден момент, можеш да отделиш ядката невредима от черупката, по същия начин съзнанието може да съзрее до момент, в който съзнателно да се отделиш от тялото.

Добър пример, но замисли се, дали не вземаме идеалния вариант за пример.Как ще обясниш орехите, които са съборени от вятъра, изядени от животни, паднали на земята, преди още да е готова ядката им за отделяне, преди да се е оформила ядка?

[forgot]

В какъв смисъл да ги обясна - каква разлика, че узрелите не ги изяли животните, а човеците, не са съборени от вятъра, а са събрани от хората, не са паднали на земята, а са на рафтовете по магазините?

[sirius]

I_p_n, има всякакви примери. Някои неща са просто ТАКА, извън нашия контрол.

Ако гледаме падналите няма да ни помогне да стигнем където сме тръгнали. Но имаме избор кое да гледаме.

[Waterfall]

Истината е някъде там

Ако приемем, че този свят е продукт от интелигентен дизаин тоест проектиран от интелект , то е логично да приемем ,че съзнанието е отвъд познатите ни материални структури съответно градивни елементи на нервната система и мозъка. Ако светът е продукт от свръх интелект под името БОГ ,то значи човешкото съзнание е сходно с неговото и не зависи от мозъка.

В този случай еволюцията е просто разгръщането на предварително заложен потенциал в творенията.

Ако приемем, че неразумното е еволюирало по случайни ,неясни закони с милярди вселени на принципа проби грешки и незнайно как е надскочило себе си до съзнание ,чрез познатите ни материални структури изграждащи мозъка , то тогава определено всичко е продукт на мозъка.

За мен не е разумно разумът да е продукт от неразумното. Но за други хора е разумно. Така ,че избери си в какво да вярваш и двете позиции не подлежат на истинско доказване на този етап независимо кой какво казва по въпроса.

[Last roman]

айде без креационистични глупости в темата.

[Шпага]

Та сега, последните 5г също чета само един автор. Основно. Не само щото ме кефи, но и ги развива в дълбочина нещата и иска много четене за да се осмислят...

Сириус, а кой е авторът... ако не е тайна, разбира се

айде без креационистични глупости в темата.

Цербер

[i_n_p]

Не ангажирам никой с моето мнение, но преди да се родим е било време, което не помним, защото ни е нямало.Това време не ни липсва, защото го е нямало съзнанието.Сега имаме нашия живот и не искаме да го губим.Болни, страдащи, нещастни и въпреки това си искаме живота.Огледайте се колко са тези, които вече са мъртви и тези, които вегетират и тези, които не осъзнават живота.За какво да се хвана.За ядката на орехчето, която докато узрее минава трансформации.Да , вярно е, че света е сложен и много неща не разбираме.Нищо не се губи в природата, но това важи само за материята.Тя се трансформира в друга материя.Ние когато умрем, ще дадем енергия на друг живот под друга форма.Съзнанието ни търпи своята еволюция и ние предаваме своите знания волно или неволно на поколенията, но съзнанието е свързано с тялото и го няма никакво без тяло.Бил съм под пълна упойка - никакъв спомен.Всяка вечер заспивате - помните ли нещо?Сънищата са загадка, но обикновено сънуваме само познати неща т.е. мисловен процес...Всяко живо същество има инстинкти за самосъхранение, явно при нас хората са по-силно изразени.Модела на живот е еднакъв с този на всички живи същества, само че при хората е малко по-високо нивото на еволюция.Така погледнато, отвъдното е претъпкано със съзнанията на безброй същества.Вероятно ще се повторя, но колкото и да не искам да приема, колкото и да търсих обосновка за съществуване на съзнание, отделно от тялото, такова не открих.Раждаме се и се ражда съзнанието ни, развиваме тялото и съзнанието си, остарява тялото и съответно губим част от съзнанието, умираме и умира съзнанието ни.

[forgot]

такова не открих.

да откриеш - някаква обосновка, в която следва да повярваш или да се съмняваш, нима очакваш, че ще стигнеш до някакъв отговор така. Умирайки, умира и тялото, то преминава в други форми- със съзнанието е същото, и то умира, и то преминава в други форми. Както съзнанието го няма никакво без тяло, така и тялото го няма никакво без съзнание - ще имаш труп, тялото няма да е живо.

[i_n_p]

да откриеш - някаква обосновка, в която следва да повярваш или да се съмняваш, нима очакваш, че ще стигнеш до някакъв отговор така. Умирайки, умира и тялото, то преминава в други форми- със съзнанието е същото, и то умира, и то преминава в други форми. Както съзнанието го няма никакво без тяло, така и тялото го няма никакво без съзнание - ще имаш труп, тялото няма да е живо.

Защо делиш съзнанието и тялото?По твоята логика, можем да изброим всички части на човешкото тяло и да заключим, че те умират и минават в друга форма...Как точно би формулирал понятието съзнание?Това е и темата на форума...

[sirius]

Тялото и конкретно мозъка можем да извадим, измерим и пр. Просто щото е от материя, а ние знаем доста за материята.

Докато за съзнанието можем да съдим само косвено. Няма уред, който да регистрира точно съзнание.

Както и черните дупки дупки "регистрираме" косвено. И на сругия край на скАлата - мюони, бозони и пр. Тях също "регистрираме" косвено.

Но някои хора могат да "излизат от тялото". Един вид няблюдателя обитавал тялото на Пенчо да го остави да спи и да наблюдава отдалечени хора и обекти. Верно такива хора не се срещат често. Но и гълтачи на саби няма много.

Мисълта ми е, че тяло и съзнание са две много различни същности. За мен не е сигурно че са неразделни.

Както шишето и лимонадата.

[Шпага]

Мисълта ми е, че тяло и съзнание са две много различни същности. За мен не е сигурно че са неразделни.

Както шишето и лимонадата.

Във връзка с това може би ще ви е интересно да прочетете този материал -- http://www.google.bg/url?url=http://megavselena.com/taynstvenata-materiya-koyato-ostava-sled-budistite/&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=ZhetU5ykBeyd0wXp7IGIBQ&ved=0CBgQFjAB&usg=AFQjCNHRSyhyOYyNYJbUpqfMQ3p2_coOpA

Ето откъс:

"Тилър е изучавал физическото въздействие на човешкото съзнание и смята, че съществуват два типа материя. Едната от тях можем да възприемем с обикновените ни осезателни органи, тази материя съществува на ниво електрически атоми/молекули.

Другият вид материя съществува в пространството между атомите и молекулите.

Обикновено ние сме неспособни да възприемаме този вид материя, описван от Тилър като висше състояние на свободната термодинамична енергия, която е много мощна. Тилър твърди, че е открил начин да фиксира тази материя, но това е възможно само при условие че тя встъпва в контакт с обикновената молекулярна материя, която ние можем да измерим и възприемем. Подобно явление не се случва често, защото двата вида материя съществуват независимо една от друга."

http://www.theepochtimes.com/n3/535495-what-are-the-pearl-like-objects-found-in-monks-ashes-after-cremation/

Според мен има интересна връзка и с разработката на Макс Тегмарк -- http://www.google.bg/url?url=http://megavselena.com/choveshkoto-syznanie-e-kvantovo-systoyanie-na-materiyata/&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=ihqtU4DRLOnf4QTfm4GIBA&ved=0CBIQFjAA&usg=AFQjCNFX71tuat90jzNjpPHhCbSRNpEjCQ

"Накратко, теорията взема за основа IIТ на Тонони – съзнанието се явява резултат от система, която може да натрупва и ефективно да използва информация – и я води към перцептрониум, определян като „обща субстанция, която е субективно самоосъзната“. Тази субстанция не само може да натрупва и използва данни, но също се явява неделима и единна."

http://arxiv.org/abs/1401.1219

П.П. Надявам се, че Сириус няма да ме упрекне за "цитатничеството". По тези теми и в този форум човек трябва да е с доста здрави нерви или направо казано - дебелокож, - за да изкаже някакво по-дръзко лично мнение и така да се подложи на иронията, сарказма и обвиненията в антинаучност, които ще го обсипят като шрапнели от страна на "бдителните" борци за нАучни правдини

[sirius]

"Тилър е изучавал физическото въздействие на човешкото съзнание и смята, че съществуват два типа материя. Едната от тях можем да възприемем с обикновените ни осезателни органи, тази материя съществува на ниво електрически атоми/молекули.

Другият вид материя съществува в пространството между атомите и молекулите.

Обикновено ние сме неспособни да възприемаме този вид материя, описван от Тилър като висше състояние на свободната термодинамична енергия, която е много мощна. Тилър твърди, че е открил начин да фиксира тази материя, но това е възможно само при условие че тя встъпва в контакт с обикновената молекулярна материя, която ние можем да измерим и възприемем. Подобно явление не се случва често, защото двата вида материя съществуват независимо една от друга."

Да, това си допада с едни други твърдения на други хора, че материалния и този другия вид материя са "подвластни" на различни "центрове". И че човек със съзнанието си има потенциала да стигне до другия център. Но да не навлизам в подробности.

"Накратко, теорията взема за основа IIТ на Тонони – съзнанието се явява резултат от система, която може да натрупва и ефективно да използва информация – и я води към перцептрониум, определян като „обща субстанция, която е субективно самоосъзната“. Тази субстанция не само може да натрупва и използва данни, но също се явява неделима и единна."

Това до голяма степен се покрива с разбирането ми за его и егрегор. Егото в човека е отделен център на самосъзнание. А егрегора - подобно, но свързано с общност от хора със сходни идеи.

Или егрегора е емоционалната част на парадигмата, най-грубо казано.

За мен определено има странно приличащи си изводи от хора принадлежащи към две съвсем различни категории. Последно време не се ровя по научни форуми, но ето на, поднасят ми ги на тепсия Дори едното не е извод, а описание, аналогия на нещо познато от личен опит.

---

От мен да мине този път. Но всъщност, цитата може да има две роли. Едната е да покаже какво НИ (лично) е впечатлило. Което често е по-удобно от дълги обяснения.

И другата - да докаже колко сме прави, което мен лично не ме впечатлява.

Редактирано Юни 27, 2014 от sirius

[Gravity]

Във връзка с това може би ще ви е интересно да прочетете този материал -- http://www.google.bg/url?url=http://megavselena.com/taynstvenata-materiya-koyato-ostava-sled-budistite/&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=ZhetU5ykBeyd0wXp7IGIBQ&ved=0CBgQFjAB&usg=AFQjCNHRSyhyOYyNYJbUpqfMQ3p2_coOpA

Ето откъс:

"Тилър е изучавал физическото въздействие на човешкото съзнание и смята, че съществуват два типа материя. Едната от тях можем да възприемем с обикновените ни осезателни органи, тази материя съществува на ниво електрически атоми/молекули.

Другият вид материя съществува в пространството между атомите и молекулите.

Обикновено ние сме неспособни да възприемаме този вид материя, описван от Тилър като висше състояние на свободната термодинамична енергия, която е много мощна. Тилър твърди, че е открил начин да фиксира тази материя, но това е възможно само при условие че тя встъпва в контакт с обикновената молекулярна материя, която ние можем да измерим и възприемем. Подобно явление не се случва често, защото двата вида материя съществуват независимо една от друга."

Оф, божеее!

П.П. Надявам се, че Сириус няма да ме упрекне за "цитатничеството". По тези теми и в този форум човек трябва да е с доста здрави нерви или направо казано - дебелокож, - за да изкаже някакво по-дръзко лично мнение и така да се подложи на иронията, сарказма и обвиненията в антинаучност, които ще го обсипят като шрапнели от страна на "бдителните" борци за научни правдини

Точно така и трябва. Подигравката с подобни простотии е много полезно нещо. Поне малко обуздава алтернативистите и негативното им влияние върху децата е ограничено. Присмиването над такива неща е добро лекарство срещу разпространенитието на тази чума.