Вярващи от всички страни...

[ISTORIK]

Религията днес е колаж от убеждения и практики, които човек сглобява сам.

Cигурно всеки от нас може да си припомни поне една забавна случка от началото на 90-те, когато преоткриването на вярата - тогава знак за политически избор - подлагаше новодошлите в храма на изпитание. На великденското поздравление "Христос възкресе" можеха да се чуят отговори от "благодаря" и "радвам се да го чуя" до "знам, вече ми казаха". Деветдесетте отминаха, а вярващите станаха други.

Неотдавна в "Икономист" излезе нещо твърде любопитно: науката е поставила вярата под микроскоп в два съвременни научни проекта. Лаборатория по физика на елементарните частици в Женева е построила нова машина. Основната й задача е да търси Higgs boson, или обект, наречен "божествената частица". Друг проект - "Обяснение на религията" - е най-обширното научно изследване на тази тема досега. Започнал е миналия септември, ще продължи три години и включва европейски учени от 14 университета, покриващи широк диапазон дисциплини от психология до икономика. Бюджетът е 2 млн. евро, а целта - да открие биологичните причини за това толкова много хора да вярват в богове и религии.

"Аз съм християнин, но съм участвал и в практики на дервиши. Вярвам и в прераждането, както и в това, че всичко около нас е обусловено от енергия, която ние ползваме и чрез която може да направляваме случките в живота си. А, и да не забравя, последовател съм на Петър Дънов и практикувам йога и медитация веднъж седмично."

Звучи шизофренично, нали? В същото време, Илиан, образован в България и САЩ, баща на 2 деца и член на средната класа в България, несъзнателно повтаря една световна тенденция.

Изследване във Великобритания от 2007 г. показва, че 28% вярват в бог, 26%

Вярват в "нещо",

но не са сигурни - в какво, а преброяването от 2001 г. регистрира 170 религии в страната.

В действителност, това, което наблюдаваме, не е връщане към религията, а - размножаване на религиозните форми. Изследвания в България показват нарастване на интереса към религиите и тук, но не - непременно към традиционните за страната вероизповедания.

Последното преброяване от 2001 г. регистрира спад сред самоопределящите се като принадлежащи към православието, исляма и католицизма.

Днес обаче дори тези традиционни вероизповедания твърдят, че се радват на нови вярващи. По-любопитното е, че са се нароили още стотици религиозни общности; от 2004 г., когато влиза в сила либерален закон за регистрация на вероизповеданията, само официално регистрираните религиозни общности наброяват близо 100. Наред с тях процъфтяват и философско-религиозни учения, курсове за самоусъвършенстване или самолечение, базирани най-често на източни религиозни практики - рейки, йога, Норбеков, Същност.

Посетителите се удвояват всяка година, казват организаторите на подобни семинари.

Групата на новите вярващи е много малка, но тенденцията е те да стават все повече и все по-видими в публичното пространство. Трябва само да си припомним кампанията "Великите българи", в която Учителят Петър Дънов получи второто място, непосредствено след Васил Левски.

И ако това е само игра, то

Разпространението на протестантството сред ромите

в България има реален социален ефект.

"Мъжът ми в началото казваше: "Приела си да си съботянка само и само, за да не работиш в събота, щото те мързи." Но вследствие на промяната в мен той е много доволен. И, въпреки че не ми го казва директно, когато разговаря със странични хора, той ми дава да разбера, че е доволен от това, което настъпи в живота. От промяната. Щото аз бях... много такава една... разпусната. Значи обичах да си пуша, алкохол употребявах... прекалено много вицове разправях, и все такива глупави - цинични." Това е разказ на ромска жена съботянка, която, откривайки вярата, е открила нов и различен начин на живот. Още по-впечатляващи са разказите на роми адвентисти, поели с протестантството и предприемаческия дух. Много от тях се захващат с дребен бизнес, започват да ценят образованието и да инвестират в децата си. Постепенно точно тези хора започват да променят махалите си - правят интернет клубове, почистват двора си, а после - и улицата.

Нещо много съществено се е променило в религията днес - тя се е превърнала във въпрос на избор. И така е станала привлекателна, защото

Всеки може да избере в какво да вярва

Религията днес представлява мозайка от убеждения и практики, които човек сглобява сам.

Нуждата да вярваш е много силна сред младите. Тук обаче не става дума за интерес към плътни религиозни доктрини, а по-скоро - за една флуидна религиозност, чието основно съдържание е, че се вярва в нещо крайно лично и субективно.

Изследване сред студенти, проведено от екип на Нов български университет, показва, че много от тях се определят като православни, но в същото време приемат съществуването на противоречащи на догмите неща, като прераждане, например. С въпроса за практикуването на вярата ситуацията става още по-интересна: само 3 % от студентите ходят на църква веднъж седмично, а 50 % влизат в църква 1-2 пъти годишно. Същия резултат показва и представително изследване на "Медиана", според което

61 % определят себе си като вярващи,

но само половината казват, че ходят на църква поне веднъж месечно.

Актуалните данни на "Евробарометър" от 2007 върху културното многообразие показват, че една от характеристиките на общото европейско пространство е отвореност към различието, и то като форма на всекидневно взаимодействие. 50 % от българите заявяват, че са имали взаимодействия с хора с различен религиозен, етнически или културен профил.

Роенето на религиозни общности показва либерализирането на обществото като цяло. Новите религиозни хора са ориентирани към висока степен на самопознание и лична отговорност, което може да ги направи много положителен социален фактор, ако бъдат ангажирани в обществени и политически дейности. А на пазара наистина има все повече курсове и книги, всяка година се отварят по няколко нови етно- или езотерични магазина за хранителни продукти, атрибути и сувенири, а кабинетите за алтернативно лечение се умножават с още по-голяма скорост. Вече трудно може да се намери голямо религиозно течение, което да не е представено и в България.

Лилия Попганчева

вестник "Капитал"

Редактирано Май 3, 2008 от ISTORIK

[Деяна]

Благодаря за тази тема. Макар да съм християнка, задавам си въпроси, търся отговори, но често това е самотно занимание. Хубаво е обаче, когато видиш, че и друг вижда иронията.

[Last roman]

Всичко това съа задаването на въпроси и търсенето на отговори е много хубаво, само дето темата е отпреди 5 години.

[Деяна]

И какво от това?

[Last roman]

Ми ако имаш да кажеш нещо конкретно по нея - заповядай. Но с общи приказки - не върви.

[Eньо]

Религията днес е колаж от убеждения и практики, които човек сглобява сам...

Историк, дойде време религията да бъде основополагащ фактор. Виж събитията през последните няколко години. Ретроградно е да се каже, че религията вече е колаж от убеждения и практики които видиш ли, ние сглобяваме сами като детски пъзел . Идват години, в които религиозната принадлежност ще бъде поставена на изпитание и ще започне масово отричане под натиск ...

[mitaca]

Историк, дойде време религията да бъде основополагащ фактор. Виж събитията през последните няколко години. Ретроградно е да се каже, че религията вече е колаж от убеждения и практики които видиш ли, ние сглобяваме сами като детски пъзел . Идват години, в които религиозната принадлежност ще бъде поставена на изпитание и ще започне масово отричане под натиск ...

Така ли!?! Т.е. да си преброим 'нашите' и да фиксираме 'чуждите'? А който няма религия, как ще се третира? Не говоря за атеистите (т.е. тези дето се смятат за такива)..., всъщност и те? И примерно ще е ли достатъчно да се пишеш примерно православен, а всъщност да не спаваш предписанията и да не приемаш православните догми Или католическите?

[Frujin Assen]

А който няма религия, как ще се третира?

Питай тях.

http://www.youtube.com/watch?v=0f66jSB2e-I

Опасявам се, че просто ще ги разстрелят. Както и всички които не са правоверни, а кой е правоверен ще определя ТЕ.

И ще определят ето такива и по този начин.

Редактирано Януари 13, 2014 от Frujin Assen

[Black Wolf]

Религията днес е колаж от убеждения и практики, които човек сглобява сам.

Cигурно всеки от нас може да си припомни поне една забавна случка от началото на 90-те, когато преоткриването на вярата - тогава знак за политически избор - подлагаше новодошлите в храма на изпитание. На великденското поздравление "Христос възкресе" можеха да се чуят отговори от "благодаря" и "радвам се да го чуя" до "знам, вече ми казаха". Деветдесетте отминаха, а вярващите станаха други.

Е, лично аз и до сега отговарям "Няма страшно, пак ще го хванем" (и често добавям нещо за етническата му принадлежност и статус на незаконно роден).

Просташко? Спрямо християните съм краен простак.