Отиди на
Форум "Наука"

Бронираните машини на България


Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

Разузнавателна машина БРДМ-1

Постъпила на въоражение в края на 50те , снета нач. на 90 те

Това е плаващ вариант на Бтр-40,но получил ново име.Произвеждан от 1954 до 1966.В някой страни на въоражение и днес.

тегло 5,6 т

екипаж 2плус 3 души

оръжие картечница сгмб 7,62мм, заменена после с пкт 7,62мм с 1250 патрона

броня/стомана/ 4ело 12мм, борд и кърма 6,8мм

радио р-133

скорост 90км/ч, във вода 9 км/ч

запасен ход 500км

двигател газ-40п мощност 93к.с.

размери: дължина 5,660м, ширина 2,170м,височина 1,870м

Машината е показала отлични ходови качества и надежност при експлоатация.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 79
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Модератор Военно дело

За рожденна дата на Танковите войски на България се счита 1 Март 1935 г. На тази дата към състава на 2-ра колоездачна дружина в София е включена една рота леки бойни коли "Ансалдо-Фиат" (Caro Veloce L.3/33) Ротата се състои от 14 танкетки от посочения вид и 14 тежкотоварни коли "Рада" пригодени за товарене и транспортиране на бойните коли. Гореописаната техника е закупена за сумата от 10 770 600 лв. В договора за доставка е поставено условие танкетките да бъдат въоръжени с 1 картечница "Шварцлозе" (тъй като тя е стандартно въоръжение за нашата армия), вместо с 2 италиянски Фиат35 или Бреда38. Друго важно условие поставено от нашия Министерски съвет, е договора да се пази в тайна, поне до пристигането на кораба с танкетките до пристанище Варна.

Новосъздадената рота бойни коли взима участие в редица маневри за обучение на войската. Изпълнявала е задачи по охрана на югоизточната ни граница. По време на тази мисия, ротата лагерува в района на село Коларево, Харманлийско.

В един момент, умните глави в Министерски съвет, узряват за идеята че на България са необходими нови и модерни танкове. Една от причините за "досетливостта" им, е факта че България драстично изостава от недоброжелателните си съседи във военно отношение. За пример ще дам само състоянието на танковия парк на съседните държави по това време. Гърция - 14 танка, отделно бронеавтомобили; Турция - 167 танка (сред които последен модел съветска бронетехника - Т-26, Т-28 ), отделно бронеавтомобили около 140бр.; Югославия - 107 танка; Румъния - около 510 танка, плюс бронеавтомобили.

Поставя се задача на военното министерство да проучи образците танкове произвеждани по това време, както и възможностите за доставка на този тип оръжие. Нашенците се спират на новите чешки танкове и се опитват да влязат в преговори с производителите. Чехия отказва разговорите, позовавайки се на ограниченията наложени на България от Ньойския договор. След този "студен душ", нашата делегация провежда среща с представителите на фирма "Викерс - Армстронг". През 1936 посочената фирма сключва договор с нашето Министерство на войната за доставка на 8 бр. "еднокуполни бойни коли" от типа "Vickers 6 ton mod.E", всяка бойна кола с едно скорострелно 47мм и по една 7,92мм картечница, оптични прибори, по 2000 бризантни и по 2000 бронебойни снаряди за всяка бойна кола. Стойността на сделката е 63 006 000 лири стерлинги. Договорът отново е засекретен. Бойните коли пристигат в България в началото на 1937год. и с тях е създадена 2-ра танкова рота, разделена на два взвода с по 4 танка.

Така. Докарахме го до "Викерс"-ите.

На 02. 02. 1939г. въз основа на наличните две танкови роти - 1-ва с 14 "Ансалдо-Фиат" и 2-ра с 8 "Викерс", се сформира "Дружина бойни коли". През следващите месеци се създава и дружинна техническа работилница.

През юни 1939г. генерал Р. Русев, в качеството си на пратеник на Българското правителство в Берлин, моли Вермахта за доставка на 26 леки танка (без да посочва модел или тип) необходими за изграждането на "Прикриващ фронт" на югоизточната ни граница.

През юли министър-председателят Кьосеиванов посещава Берлин и моли за 30-40 чешки танка. На 22 юли фюрерът подписва решение за доставка на оръжие в политически важни държави. Първа в списъка е България. По този повод наша военна делегация отпътува за Падеборн, в 11-ти брониран полк, за да се запознае с танк "Skoda LT vz.35". Следващата стъпка е договорът сключен между нашето правителство и фирма "AGK Ausfurgseltschaft fur Krigsgerat GmbH - Berlin" за доставка на 36 бойни коли военна плячка на по-ниски цени. Въз основа на този договор през периода февруари - април 1940г. в България пристигат 26 танка "Skoda LT vz.35

Следващите 10 танка от този модел пристигат през август - октомври 1940г. Интересното при тях е по-новото оръдие "А-7" за разлика от предишните машини които са с "А-3". Разликата идва от това че въпросните 10 танка са били поръчани на фирмата "Шкода" през 1938 г. от Афганистан. Немската окупация на Чехия осуетява доставката и така тези танкове се озовават в нашата армия. Стойността на тази сделка е 945 000 райхсмарки.

Междувременно, апетитите на България към това ново и мощно бойно средство се увеличават. Нашето правителство отново започва да на стоява пред Германия за доставката на "още 50-60 танка от военната плячка". Неочаквано, на 29. 08. 1940г. от Вермахта съобщават че могат да доставят 20 танка взети от специалните им резерви. Предлаганите машини са с индекс LTL и са произведени от заводите CKD гр. Прага за нуждите на Латвийската армия. България отказва тази доставка с мотиви които сега ме мързи да описвам .

На 23. 04. 1941г. се сключва договор с който България закупува от Германия 40 танка "Renault R-35" на обща цена 2 350 000 райхсмарки.

През същия месец, 16-та бронирана дивизия на Вермахта провежда съвместни учения с бронираната дружина в района на Пазарджик. Там присъства и царя. Силно впечатлен от видяното, той дава указания за формирането на брониран полк. На 25. 06. 1941г. бронираната дружина е разгърната в брониран полк, с ядро бронирана група в която влизат всички налични танкове в България.

Щаб на групата - 2 танка "Шкода", 4 "Ансалдо-Фиат"

1-ва бронирана дружина - 3 роти с по 3 взвода в смесен състав с танкове "Ансалдо-Фиат", "Шкода" и "Викерс".

2-ра бронирана дружина - 3 роти с по 3 взвода, всички с танкове "Рено".

В края на 1942г. въз основа на сводките от бушуващата война, Българските военачалници разбират че наличната бронирана техника не става за реални бойни действия. По същото време немския военен аташе полковник фон Притвиц, изпраща в Берлин доклад в който пише че с наличното въоръжение и техника, Българската войска не е в състояное да води дори отбранителни бойни действия. Взима се решение за формиране на бронирана бригада по образец на немска танкова дивизия. Тази бригада трябва да бъде снабдена с еднакви по бързина и въоръжение танкове. Взето е решение за основен танк да бъде избран немския Pz. Kpfz. IV. В съшото решение се казва че за учебни машини трябва да бъдат закупени 10бр. Pz. Kpfz.III и 25 броя Pz. Kpfz.I.

През периода март-юни 1943г. в България пристигат първите 12бр. Pz. Kpfz. IV.

Българската страна не възразява срещу промяната и тези танкове са зачислени в състава на Бронирания полк под името "Бойни коли "ПРАГА".

С 25-те бр. Pz. Kpfz.I.нещата се развиват по съвсем друг начин. На 15 юли 1943 военния аташе на Германия депозира в нашето военно министерство писмо в което се казва следното:

Цитат:

...Съгласно гореспоменатите писма, по програмата "БЪЗ" беше предвидена доставка на 25 броя бойни коли тип I с по два боекомплекта, предназначени за борба с бандити. Върховното командване на Германия нареди вместо 25 броя бойни коли тип I, да се доставят следните бойни коли от военна плячка:

- 19 "Хочкис"

- 6 "Сомуа"

Всички бойни коли са с радиостанции "Фу-5"

Нашата страна отказва това предложение, след което започва безумен обмен на писма между двете страни. Въпросът остава неразрешен до 27. 01. 1944г, когато нашето министерство предлага на немците вместо 25 френски танка, да ни бъдат доставени 25 бр. Тип IV.

Отговорът на немския военен аташе гласи:

Цитат:

... Относно бойните коли тип I за нуждите на моторното обучение, могат да бъдат доставени едва 4 бр. бойни коли I. Освен това ви известявам че отказаните танкове френска изработка, военна плячка, пристигат в България и ще бъдат предадени на Царската българска дирекция на полицията за борба с бандитите.

Подпис.

През март 1944г. 19бр. бойни коли "Хочкис" са зачислени в състав на жандармерията. Вместо 6 танка "Сомуа" е решено България да получи 6 бр. Тип IV. Така количеството Pz. Kpfz. IV. предвидени за доставка се увеличава от 91 на 97 бр. Няма да давам графика по който са пристигали танковете в България, защото едва ли някой го вълнува

_________________

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Военно дело

Не намерих нищо свясно на български,така че на руски.

Т-72 «Урал»

ОСНОВНОЙ ТАНК

t72-13s.jpgt72-5.jpg

В середине 60-х годов, с появлением более мощного ракетно-ядерного и артиллерийского вооружения, новой тактики его применения, произошли коренные перемены во взглядах на роль и значение различных родов войск, в том числе и танковых. Сложилась объективная ситуация, когда принятые на вооружение средние и тяжелые танки, созданные в 40-50-е годы на основе опыта Отечественной войны, перестали отвечать возросшим требованиям ведения боевых операций. Дополнительно к этому, опыт эксплуатации новейшего танка Т-64 выявил недостаточную надёжность двигателя, ходовой части и механизма заряжания.

Учитывая ограниченные возможности по производству двигателей 5ТДФ и наличие в достаточном количестве в резерве четырехтактных двигателей В-45, постановлением Совета Министров СССР от 17 октября 1967 года ведущим танкостроительным КБ было поручено начать разработку варианта танка Т-64 с новым двигателем.

Коллектив УКБТМ №520 к тому времени представлял собой творческий сплав опытных конструкторов, начинавших работать еще с легендарным М.И. Кошкиным, и более молодых воспитанников А.А. Морозова и Л.Н. Карцева. В их числе — Б.А. Черняк, В.И. Байдаков, А.И. Шпайхлер, А.А. Вайсбурд, Ю.А. Кипнис-Ковалев, И.А. Набутовский, И.И. Зайцев, В.М. Кожухарь, В.И. Мазо, В.Я. Курасов, В.Я. Политыкин, Р.Н. Дыбля.

Под руководством В.Н. Венедиктова, который возглавил КБ после перевода Л.Н. Карцева в 1965 году в центральный аппарат МО, в 1967-68 годах создаются опытные танки «Объект 172» (на базе Т-64) и «Объект 173» (на базе Т-64А) с двигателем В-45, автоматом заряжания на 22 выстрела и вентиляторной системой охлаждения. В 1968-70 годах были проведены их сравнительные испытания с харьковкими разработками — опытными танками с двигателем В-45 и эжекционной системой охлаждения «Объект 436» (на базе Т-64) и «Объект 439» (на базе Т-64А). Хотя уральские образцы и показали более высокие результаты, испытания показали, что без существенной переделки корпуса и ходовой части создать новый танк невозможно.

В ноябре 1969 года в рамках продолжения работ, направленных на повышение эффективности оружия, маневренности за счет увеличения мощности силовой установки и улучшения плавности хода подвески, автоматизацию средств ведения огня, был изготовлен опытный танк «Объект 172М». От танка Т-64А «Объект 172М» отличался новым четырехтактным дизелем В-46 мощностью 780 л.с. (вместо оппозитного двухтактного дизеля 5ТДФ мощностью 700 л.с.), башней, конструкцией кормовой части корпуса, увеличенной длиной МТО (в связи с применением вентиляторной системы охлаждения и входного редуктора, соединяющего двигатель с бортовыми коробками передач), ходовой частью, при создании которых были применены основные конструктивные решения, апробированные ранее для опытного среднего танка «Объект 167». Емкость топливных баков (1200 л) стала на 100 л больше, ширина гусеницы увеличилась с 540 до 580 мм. «Объект 172М» был тяжелее на 4 т, однако в соответствии с техническим заданием боевые и технические характеристики танка сохранились на уровне Т-64А.

Разработанный уральцами автомат перезаряжания танковой пушки существенно отличался от примененного на «шестьдесятчетверке». Вместо электрогидравлического механизма заряжания был применен более простой и надежный электромеханический автомат заряжания. Выстрелы раздельного заряжания (такие же как и для Т-64) размещались горизонтально в кассетах, причем снаряды находились под зарядами. Перед выстрелом вращающаяся боеукладка (транспортер) разворачивалась до тех пор, пока сектор со снарядом нужного типа не подходил к захватам подъемника, тот подавал кассету на линию заряжания, и досылатель поочередно отправлял снаряд и заряд в орудие, которое автоматически устанавливалось на заданный угол возвышения. После выстрела поддон сгорающей гильзы выбрасывался наружу через лючок в кормовой части крыши башни.

В 1973 году, после доработки и войсковых испытаний установочной партии танков, «Объект 172М» был принят на вооружение под маркой Т-72 (впоследствии танк получил наименование «Урал»). В первоначальном виде Т-72 производился в 1974-75 годах. В ходе серийного производства танк подвергался модернизации, направленной на повышение боевых и эксплуатационных свойств.

Т-72 построен по типичной общей схеме, характерной для поперечного устройства двигателя. Экипаж танка состоит из трех человек. Механик-водитель находится в отделении управления (объем 2,0 м3) по оси танка. Несмотря на большой угол наклона верхней лобовой детали корпуса (68° от вертикали), он в боевом положении размещен сидя, так как нижняя часть кресла установлена в специальной выштамповке днища. Командир танка располагается в боевом отделении (объем 5,9 м3) с правой стороны от орудия, а стрелок — слева от орудия. В нижней части боевого отделения установлен вращающийся транспортер автомата заряжания, форма и размеры которого позволяют членам экипажа перемещаться внутри машины из боевого отделения в отделение управления и обратно. Общий забронированный объем танка составляет 11,0 м3.

Основным вооружением является стабилизированная в двух плоскостях специальная танковая 125-мм гладкоствольная пушка — пусковая установка 2А26М2. В качестве вспомогательного вооружения применяются 7,62-мм спаренный пулемет ПКТ и 12,7-мм зенитный пулемет НСВТ «Утес» (с ручным управлением от командира танка), установленный на вращающейся командирской башенке. Автомат заряжания пушки позволяет вести огонь со скорострельностью до 7-8 выстрелов в минуту, при ручном заряжании — 1-2. Наведение пушки и пулемета осуществляется монокулярным стереоскопическим прицелом-дальномером ТПД-2-49 с независимой стабилизацией поля зрения по вертикали. В прицел встроен баллистический вычислитель, учитывающий при выработке данных для стрельбы тип снаряда, температуру и влажность воздуха, влияние бокового ветра. При ведении огня подкалиберными и кумулятивными снарядами прицельная дальность составляла 4 тыс. м, для осколочно-фугасных — 5 тыс. м и для пулемета — 1,8 тыс. м.

В отличие от всех других современных советских танков, на Т-72 в походном положении пушка стопорится не по оси машины, а развернутой на левый борт. Это вызвано тем, что место механика-водителя размещено по центру машины и ствол пушки не позволил бы ему сидеть в положении «по-походному».

Корпус танка — сварной, лоб корпуса многослойный. Башня литая, ее лобовая часть имеет переменные углы наклона от десяти до двадцати пяти градусов. Характерной для танка является установка бульдозерного отвала на нижнем лобовом листе, что позволяет самостоятельно подготовить укрытие, а в сложенном транспортном положении отвал является дополнительной броневой защитой. Танк оснащен механизмом для навешивания минного трала КМТ-6.

Особенностью конструкции танка является малогабаритное МТО, которое в два раза меньше по объему (3,1 м3), чем у лучших зарубежных танков. Для размещения двигателя толщина листов корпуса в районе МТО уменьшена до 70 мм. Двигатель жидкостного охлаждения с наддувом от центробежного нагнетателя с приводом от коленвала традиционно расположен поперек машины. Кроме того, используется инерционный (волновой) наддув. Двигатель может использовать дизельное топливо (ДЛ, ДЗ, ДА), ракетное топливо (Т-1, ТС-1, Т-2) и автомобильный бензин (А-66, А-72). Основой метод запуска двигателя — через электрический стартер, второй метод запуска — посредством сжатого воздуха. Двигатель может быть также запущен буксировкой танка или при использовании внешнего электрического источника. Для прогрева двигателя и его систем перед запуском в холодную погоду установлена система подогрева. Система охлаждения не имеет принципиальных отличий от тех, что использовались на Т-55 и Т-62. Как и на них, воздушный поток, обдувающий радиатор, создается вентилятором, смонтированным у кормового листа.

Механическая трансмиссия состоит из входного (повышающего) редуктора, двух семискоростных планетарных бортовых коробок передач и двух бортовых редукторов. Она имеет гидросервоуправление и собственную масляную систему.

В системе подрессориванния применена индивидуальная торсионная подвеска с гидроамортизаторами рычажно-лопастного типа на 1, 2 и 6 узлах подвески каждого борта. Опорные катки (катки левого борта смещены вперед относительно правого на 110 мм) имеют наружное обрезинивание, а поддерживающие катки — внутреннюю амортизацию. Диски опорных катков изготовлены из алюминиевого сплава. Для предохранения гусеницы от сбрасывания при поворотах танка на ведущих колесах приварены ограничительные диски. Сзади ведущих колес на бортах корпуса крепятся очистители гусениц, предохраняющие от повреждения надгусеничные полки.

Танк отличается высоким уровнем ПРЗ за счет применения подбоя и надбоя, системы коллективной защиты и локальной защиты членов экипажа. Живучесть танка на поле боя повышена за счет низкого силуэта, применения ТДА, работающую на бортовом топливе, и быстродействующего ППО 3-кратного действия с аппаратурой управления 3ЭЦ13 «Иней».

Танк Т-72 в начале 70-х годов по огневой мощи и броневой защите превосходили все современные иностранные танки, а по подвижности не уступал самым быстроходным зарубежным основным танкам. Первый публичный показ Т-72 состоялся во время парада на Красной площади 7 ноября 1977 года.

За разработку и внедрение в серийное производство танка Т-72 и его модификаций В.Н. Венедиктов был удостоен звания Герой Социалистического Труда, а большая группа специалистов - Государственной премии СССР. В их числе — В.А. Андронов, В.Л. Балюк, Я.П. Берсенев, В.М. Быстрицкий, Л.С. Долгов, Ю.И. Кондратьев, И.Ф. Крутяков, Ю.Н. Нейгебауэр, В.Д. Тумасов, М.Т. Шпак. Коллектив КБ награжден орденом Октябрьской революции. Много сил и творческой энергии внесли в дело постановки на серийное производство танка Т-72 и в его дальнейшее совершенствование В.П. Городецкий, А.С. Щелгачев, В.И. Гриб, С.П. Загуровский, В.С. Моисеев, Я.И. Крель, В.Н. Богомолов, Е.М. Королев, Ю.С. Вихорев и многие другие.

«Семьдесятдвойки», которые безо всякого преувеличения, стали целой эпохой в мировом танкостроении и самыми массовыми последней четверти XX века (всего было выпущено около 30000 танков различных модификаций), получили широкое распространение не только в нашей стране, но и за рубежом. В ряде государств Т-72 выпускается по российской лицензии. К началу 1999 года в 28 странах мира имелось 18380 Т-72, из них около 9000 — в танковом парке Сухопутных войск России и около 1500 на вооружении у восточноевропейских стран. Танки Т-72 широко использовались в военных конфликтах.

модификации

Т-72К. С 1974 по 1979 год выпускался командирский вариант Т-72. «Объект 172МК» отличался наличием дополнительной навигационной аппаратуры ТНА-3, КВ радиостанции Р-130М и автономным агрегатом питания. В дальнейшем командирские функции выполняли Т-72АК («Объект 176К», с 1979 года), Т-72БК («Объект 184К», с 1987 года) и Т-72Б1К («Объект 184К-1»).

Т-72 «Урал-1». Серия танков («Объект 172М1») выпускавшаяся с 1975 по 1979 год имела улучшенную бронезащиту корпуса и башни, асбестовый термокожух на стволе под жестяным чехлом, чтобы уменьшить его изгиб, возникающий от неравномерного нагрева при частой стрельбе, пушку 2А46 вместо 2А26М2, отличавшуюся наличием механизма улавливания и выброса поддонов.

Т-72А. С 1979 по 1985 год в серийном производстве находился танк Т-72А («Объект 176»). Основные отличия от предыдущего образца заключались в увеличении динамического хода катков, установке новой СУО с лазерным прицелом-дальномером ТПДК-1, ночных прибора механика-водителя ТВНЕ-4Б и прицела-наводчика ТПН-3-49 с осветителем «Луна-4», комбинированного бронирования башни, сплошных бортовых противокумулятивных экранов, системы постановки дымовых завес 902Б «Туча», системы защиты от напалма, системы дорожной сигнализации, двигателя В-46-6. С 1985 года на модернизированные танки Т-72АВ («Объект 176В») устанавливается НДЗ.

Т-72Б. С 1985 года производился танк Т-72Б («Объект 184»), который от Т-72А отличался в основном установкой стабилизатора 2Э42-2 с электрогидравлическим подъемным приводом и электромеханическим поперечным приводом (вместо двуплоскостного электрогидравлического стабилизатора 2Э28М), новой СУО и КУВ 9К120 «Свирь» с использованием ствола новой штатной танковой пушки 2А46М в качестве пусковой установки, усиления передней части днища, НДЗ «Контакт» (227 контейнеров, из них на корпусе — 61, на башне — 70 и на бортовых экранах — 96), двигателя В-84-1 вместо В-46-6. Первоначально допускалось производство танков без установки аппаратуры КУВ. Такие танки носили обозначение Т-72Б1 («Объект 184-1»).

Т-72Б получил новый комплекс средств связи «Абзац», который включал прибор внутренней связи Р-174 (ларингофонный усилитель), УКВ радиостанцию Р-173, радиоприемник Р-173П, блок антенных фильтров. Радиостанция работает в диапазоне частот 30-76 МГц и имеет запоминающее устройство, позволяющее заранее подготовить десять частот связи. Она обеспечивает дальность связи не менее 20 км как на месте, так и в движении по среднепересеченной местности.

Возможность вести огонь управляемыми снарядами позволила увеличить зону поражения целей до 4,0 км (по сравнению с 3,0 км для М1А2 и «Леопарда», и 3,4 км для «Леклерка»), с вероятностью попадания в танковую цель порядка 0,8.

С 1988 года на серийных танках Т-72Б применяется ВДЗ «Контакт-5». Эти танки иногда ещё называются Т-72БМ.

Т-72БУ — первоначальное обозначение танка «Объект 188» (1989 год), в серии (1993 год) — Т-90 «Владимир».

На базе танка Т-72 были разработаны и приняты в серийное производство ремонтно-эвакуационная машина БРЭМ-1, танковый мостоукладчик МТУ-72, инженерная машина разграждения ИМР-2 и др.

Характеристики Т-72М Т-72Б

Боевая масса, т 41,5 44,5

Экипаж, чел 3

Длина наибольшая, мм 9530

Ширина, мм 3590 3460

Высота по крыше башни, мм 2190 2226

Клиренс, мм 470

Среднее удельное давление на грунт, кг/см2 0,84 0,90

Пушка 125-мм гладкоствольная - пусковая установка

2А46 2А46М

Боекомплект, выстр 44 45

Типы боеприпасов БПС, БКС, ОФС, УР

КУВ - 9К120 «Свирь»

Управляемая ракета с управлением по лучу лазера

9М112 9М119

Дальность стрельбы, м 100-3000 100-4000

Дальномер лазерный

Стабилизатор 2Э28 2Э42-2

Заряжание автоматическое

Пулеметы (боекомплект, патр.) один 12,7-мм НСВТ «Утес» (300), один 7,62-мм ПКТ (2000)

Броневая защита комбинированная

Динамическая защита нет навесная

Дымовые гранатометы, шт 6 8

Двигатель многотопливный четырехтактный V-образный дизель

В-46-6 В-84-1

Мощность двигателя, л.с. (кВт) 780 (574) 840 (618)

Трансмиссия механическая планетарная

Подвеска торсионная

Гусеница с РМШ с РМШ (или с ОМШ)

Максимальная скорость, км/ч 60

Запас хода по шоссе, км 500

Преодолеваемые препятствия:

- подъём

- крен

- стенка

- ров

- брод (с ОПВТ)

30°

25°

0,85 м

2,8 м

1,2 (5) м

н/д — нет данных

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Много добра машина. Има само един недостатъкм типичен за руските танкове до сега - заради ниския силует няма бронирана ниша за съхранение на боеприпасите. Което значи, че при всеки пробив става голямо "бум". Снарядите и хората са на едно място ..... :whistling:

Но иначе е много добра, за времето си, че и още.

Освен Т-72 сме имали след ВСВ Т-34, Т-54, Т-55, Т-62. Общо около 1500 танка.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител
За рожденна дата на Танковите войски на България се счита 1 Март 1935 г................. Няма да давам графика по който са пристигали танковете в България, защото едва ли някой го вълнува

_________________

Ами мен ме вълнува графика за доставка. Би ли го дал?

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител
Разузнавателна машина БРДМ-1

Постъпила на въоражение в края на 50те , снета нач. на 90 те

Това е плаващ вариант на Бтр-40,но получил ново име.Произвеждан от 1954 до 1966.В някой страни на въоражение и днес.

тегло 5,6 т

екипаж 2плус 3 души

оръжие картечница сгмб 7,62мм, заменена после с пкт 7,62мм с 1250 патрона

броня/стомана/ 4ело 12мм, борд и кърма 6,8мм

радио р-133

скорост 90км/ч, във вода 9 км/ч

запасен ход 500км

двигател газ-40п мощност 93к.с.

размери: дължина 5,660м, ширина 2,170м,височина 1,870м

Машината е показала отлични ходови качества и надежност при експлоатация.

БРДМ1 в БА никога не е получавал ПК! До края на своята служба са били със СГМБ. После са заменени с БРДМ2.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е, той БРДМ-1 в нашата армия никога не бил и с Р-133, нито пък който и да е БРДМ-1 може да развие 90 км/час, поради една специфика на диференциялите, нито пък в която и да машина има понятие като

запасен ход

нито БРДМ-1 е висок 1,87м, нито...

Карай да върви! Щом ги кефи - нека четат. Колкото до другите безумни грешки по тази и други машини - неам нерви да ги поправям!

Peace brothers!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Аз тия работи не съм си ги изсмукал от пръстите, прочел съм ги някъде. Аман от разбирачи дето се заяждат за глупости. Факта че се заяждате за толкоз дребни неща показва че статиите са си добри.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Аз тия работи не съм си ги изсмукал от пръстите, прочел съм ги някъде. Аман от разбирачи дето се заяждат за глупости. Факта че се заяждате за толкоз дребни неща показва че статиите са си добри.

1. Не си ги изсмукал от пръстите си, а директно си ги преписал. Поне да ги беше сравнил с още един източник :post-70473-1124971712:

2. Дали въоръжението, височината, средствата за комуникация и т.н. ТТД наистина са "дребни работи" (както се изразяваш) за една бойна машина? И ако е така, защо според теб това са основните ТТД на всяка бойна машина?

С твое позволени ще те цитирам: Аман от разбирачи(край на цитата).

Поздрави!

С риск мнението ми отново да бъде изтрито, пак ще попитам: Може ли да дадеш графика за доставка на танкове в БА? :whistling:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

E, сега, Охо-Бохо:) Ако има корекция, добре дошла е, нека не се атакуваме лично. Къде може да е публикуван графика за доставка на такове в БА???

С известно притеснение установявам, че в България никой май не е изследвал историята на танковите войски, която си стои някъде в търновския архив...

Така че, как да се публикува този архив. Ако знаеш нещо, ще се радвам от сърце да го видя тук или в Криле, а защо не и на двете места:):)

Аз съм свидетел само на махането на последните Т-34-ки от едно N-ско поделение, как да знаем графиците за доставка на Т-34, Т-54, Т-55, и то модификациите, Т-62 и Т-72... Приблизително годините, а и те не са доставяни наведнъж /заявявам, че това са мои предпложения, ако има нещо, приемам всяка корекция/:

Т-34 - в каря на 40-тте и нач. на 50-тте; Т-54 и Т-55 - в края на 50-тте /имам устни сведения, че през 1962-64 г. на 55-ци или 54-ки са били най малко една от бригадите в трета армия../

Т-62 - в началото на 70-тте; Т-72 - в началото на 80-тте в Горна баня.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Аз тия работи не съм си ги изсмукал от пръстите, прочел съм ги някъде. Аман от разбирачи дето се заяждат за глупости. Факта че се заяждате за толкоз дребни неща показва че статиите са си добри.

Приятелю, никой не се заяжда с теб! Това е форум и в него всеки може да си изкаже свободно мнението, нали? Естествено е, че когато пишеш неверни работи трябва да очакваш и ще бъдеш поправен. А статии с невярна информация няма как да са добри, защото са си чиста лъжа! Аз от работи дето не разбирам не давам категорично мнение и питам, пък ако не съм сигурен в нещо в предположението добавям думичката "вероятно" и така...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Вижте какво, знаете ли къде според мен е не грешката, а по-скоро недоразумението. То всъщност не е голямо:) Почвам по-отдалеч - данните по тия въпроси, за които се спори тук, за изключително разпръснати, малко и почти ги няма. Това значи, че този, който се интересува, неизбежно се изправя пред трудности, които не са никак малки. Оттук и евентуални неточности. Или просто спорни въпроси. Професионалният военен по принцип е по-запознат с много неща, но няма как просто човек "отвън" да ги знае. Затова ми се струва, че прекаления упрек е излишен в случая и съвсем незаслужен, казано честно. Излишни ядове за нещо, в което всъщност няма противоречие - и двете "страни" са за едно и също нещо. Не се карайте, пишете каквото знаете! Резултата ще е увидителен, вЕрвайте ми.

:):)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

БНА наследява малък брой френски R-35 и чешки шкода,които се ползват за обучение до 1947 когато са снети. Като трофеи в българия попадат голям брой Т-4 и малко Т-5 пантера. По сведения на наборници от онова време с които говорих те са на въоражение и през 60-те, като на съхранение са държани до средата на 80-те.

Т-34-85 постъпва на въоражение още през 1945,а масово след 1947.

По сведения на човек служил в средата на 70-те това е най масовия танк в бна /около 1500 броя/ ,голяма част от машините са участвали във ВСВ и по броните личат ударите и пробивите на немските снаряди.

Изпратени на съхранение някаде през 80-те.

Т-54 малък брой са доставени в софийската бригада в края на 50-те,но масовото им приемане на въоражение е възпрепятствано от пристигането на Т-55.Т-54 са изпратени на съхранение през 80-те.

Т-55 е вторият най масов танк в бна ,доставени общо 1145 броя.

Заменя в бойните части Т-34 и Т-54.В началото на 80-те постъпват на въоражение и Т-55АМ/АМ-2.

Т-62 200броя пристигат в софийската бригада в началото на 80-те Предвид на това че същото време се приемат на въоражение Т-55ам и Т-72 закопуването му е счетено за грешка.

Т-72 първите 30 броя пристигат в края на 70-те за изпитания.Масово пристига в средата на 80-те.

Т-80 по информация на агенция ,,партенка,, в края на 80-те в българия пристигат няколко Т-80 за изпитания,но демокрацията им препречва пътя за приемане на въоражение.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител
БНА наследява малък брой френски R-35 и чешки шкода,които се ползват за обучение до 1947 когато са снети. Като трофеи в българия попадат голям брой Т-4 и малко Т-5 пантера. По сведения на наборници от онова време с които говорих те са на въоражение и през 60-те, като на съхранение са държани до средата на 80-те.

1. R-35 никога не е използван в БНА. Този танк е снет въоръжение в армията още по царско време. Първоначалната идея е била от тях и от останалите читави "Ансалдо - Фиат" да се сформира Втора Бронирана Бригада. Но поради ниските им бойни качества, заедно с пристигналите през 1944 год. 19 танка Hotchkiss H-39, са дадени на царската полиция за "борба с бандитите".

2. Pz.IV или Т-4, както е известен в БА, не е трофеен а си е закупен по етапен ред съгласно Програмата "Барбара" (включваща "План 43" и "План44"). По тази програма са доставени не само танковете а и Stug - овете и 12 -те бр. Sd. Kfz. 161/1 и 20 - те бр. Sd.Kfz.222, 223

T-4 е основен танк в Горнобанското поделение. Общо сме имали (ако си спомням точно) 97 бр. от тази машина.

Т-5 или както е известен навсякъде по света "Пантера", наистина е трофеен. В нашата армия е имало 15 бр. Подарени са ни от Командването на 3-ти Украински фронт.

Всички видове по-горе изброени машини, както и малкото количество Т-3, са снети от въоръжение през периода 1957-1958 год. До тогава (с изключение на "Пантерите") са били използвани като учебни машини за курмуване във Танковото Военно Училище в Ботевград. След това са разположени по южната ни граница като неподвижни огневи точки - картечни и оръдейни.

Т-34-85 постъпва на въоражение още през 1945,а масово след 1947.

По сведения на човек служил в средата на 70-те това е най масовия танк в бна /около 1500 броя/ ,голяма част от машините са участвали във ВСВ и по броните личат ударите и пробивите на немските снаряди.

1. Най-масовият танк в БНА не е Т-34 а Т-54. Справка - архивите на ДКП

2. Много малка част от Т-34 в БНА бяха военновременно производство. Повечето бяха Полско или Чехословашко производство.

Обикновено с танкове военновременно производство бяха оборудвани третите батальони на танковите полкове.

Т-54 малък брой са доставени в софийската бригада в края на 50-те,но масовото им приемане на въоражение е възпрепятствано от пристигането на Т-55.Т-54 са изпратени на съхранение през 80-те.

Т-55 е вторият най масов танк в бна ,доставени общо 1145 броя.

Заменя в бойните части Т-34 и Т-54.В началото на 80-те постъпват на въоражение и Т-55АМ/АМ-2.

Т-62 200броя пристигат в софийската бригада в началото на 80-те Предвид на това че същото време се приемат на въоражение Т-55ам и Т-72 закопуването му е счетено за грешка.

1. Твърдението "Т-54 малък брой са доставени в софийската бригада в края на 50-те,но масовото им приемане на въоражение е възпрепятствано от пристигането на Т-55." е смешно :post-70473-1124971712: . Т-54 беше основен танк във танковите полкове и бригадите.

2. Т-54 не е изпращан на съхранение а при достигане на дередже за капитален ремонт, директно се изпращаше в "Хан Крум" където след подмяна на стабилизатора, "баене" на оръдието, подмяна на 1-2 агрегата, допълнително поставяне на "туй - онуй", се превръщаше в Т-55.

3. Т-62 беше съвсем за малко в Горна Баня. След това ги изпратиха във Втора армия. Бяха на въоръжение във Карловската и Казанлъшката танкови бригади. Твърдението: "Предвид на това че същото време се приемат на въоражение Т-55ам и Т-72 закопуването му е счетено за грешка." подхожда повече за махленска вечеринка отколкото за тема с военна насоченост.

Т-72 първите 30 броя пристигат в края на 70-те за изпитания.Масово пристига в средата на 80-те.

Т-80 по информация на агенция ,,партенка,, в края на 80-те в българия пристигат няколко Т-80 за изпитания,но демокрацията им препречва пътя за приемане на въоражение.

1. "Т-72 първите 30 броя пристигат в края на 70-те за изпитания." "Т-62 200броя пристигат в софийската бригада в началото на 80-те "

И каква стана тя? Т-72 пристига в БНА след Т-62 :crazy_pilot:

2. Т-80 в България не е имало. Имаше една модернизация на БАН върху Т-72. Ако на някой пиян фатмак му се е привидял Т-80, моят съвет е да намали алкохола.

За недоразумението Т-55АМ2 просто не ми се пише в момента. А това че сме имали Т-55АМ за мен и за не малка част от познатите ми беше шокираша новост. Фружин ни шашна за пореден път.

Поздрави!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ценни уточнения, благодаря. Наистина ли основния брой Т55 в България бяха ремонтирани Т54? Що се отнася до Т55 АМ2, в НВИМ не се ли кипри един в двора? Би ли могъл да кажеш нещо повече за него?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, основната маса Т-55 са преработени Т-54. Ако отидеш в НВИМ и застанеш пред 55-ицата, загледай се в челния брониран лист. Ясно личи тапата с която е запушен отвора за курсовата картечница. Т.е. дори и в музея имаме преработена 54-ка.

Колкото до Т-55АМ2"Кладиво", какво да кажа? Гениялно замислено и безумно изпълнено. Много мъка имаше при експлоатацията на тези машини. Не ми се задълбава в подробности, само ще спомена че базовата машина е натоварена допълнително с 6 тона - 4 тона допълнителни брони и 2 тона оборудване в спец. контейнери. Това води до ликвидиране на основните изисквания за съвременен танк - висока скорост и добра проходимост. Като СУО беше добре. Въвеждаше данни за доста от факторите от които зависи точната стрелба: скорост и посока на вятъра; скорост, посока и ъглово отклонение на целта; износване на зарядната камера; заряд на боеприпаса; температура в цевта на оръдието; температура на въздуха и т.н. Идеална машина за равен сух терен. Кошмарна за нашия ТВД. А при мъгла и дъжд - майка плаче... На малка част омашините беше монтирана системата "Бастион" за стрелба с управляеми по лазер снаряди.

Не малка част от Т-55АМ2 бяха изнесени в Уганда. Съгласно договора за доставка, трябваше моя милост да замине като преподавател във Военната им академия за да им преподавам новата материялна част.

Останалите "Кладива" бяха снети от въоръжение в БА и към днешна дата са на това дередже:

004361222.jpg

004361226.jpg

004361231.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Мерси, много ценна информация:) Наистина онзи ден бях в НВИМ и ми направи впечатление, че Т55АМ2 е станал 42 и нещо тона и се зачудих дали двигателят би бил адекватен и дали ще има достатъчно мощност.Очевидно повишена защитеност за сметка на останалото и добро въоръжение, но негоден за терена ни. "Обикновената" 55-ца с лекота катереше баирите:). Доколкото помня, но беше отдавна, при нас малка част бяха с остатък от курсова картечница, та не знаех това за 54-ките. Май са избързали наште да искат от СССР най-модерния танк и са получили 54-ки...

Колко бяха тия АМ2 и кога са махнати окончателно?

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Не малка част от Т-55АМ2 бяха изнесени в Уганда. Съгласно договора за доставка, трябваше моя милост да замине като преподавател във Военната им академия за да им преподавам новата материялна част.

Ще ми е интересно да разкажеш подробности за този момент.

А също, знаеш ли колко са вкопаните танкове като неподвижни огневи точки и къде точно са разположени? Аз бях чувал, че имало много в Странджа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Колко точно Т-55АМ2 имахме, не помня точно. Не искам да говоря наизуст и по този начин неволно да ви заблудя. Бих могъл да проверя.

Колкото до Угандийския период - по ред причини не мога да споделям много-много за него :whistling:

Относно количеството вкопани танкове, зная точното количество, модели и разположение на неподвижните огневи точки. Но, както писах по-горе, по ред причини (поне докато това се води класифицирана информация) не мога да споделя много инфо по въпроса. Но пък за сметка на това мога да ви покажа малко снимки.

1. Един стар немски ветеран превърнат в картечно гнездо:

004291572.jpg

2. Т-34/85 - 2бр.

004372628.jpg

Има вкопани машини не само в Странджа а по цялата ни южна граница. Те са елемент,или по-скоро бяха елемент от защитна линия която неофициялно носеше името "Крали Марко".

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

http://armoured.vif2.ru/t-55_28.jpg

Хм, какъв е тоя ежектор по средата на оръдието на Т55!? И е ли изобщо ежектор? Ако е топлокожух, защо е само там...??

И още - Т55М кога идат у нас? В музея на табелката така пише:)

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като гледам означенията под водоотбивната дъска, 55-ицата на снимката е Индийска. Като гледам липсващите калници, липсващата "Луна", как е захваната "мушамата" на оръдието и разни други работи, машината определено е учебна. Това навежда на определени мисли:

Бойните Т-55 в Индийската армия, основно са с оръдие L7A1 разработка на Royal ordnance. А този определено си е с Д10Т2С (доста се "зверих" над снимката и гарантирам че машината си е със стандартното Съветско оръдие). На L7 ежектора е по средата на оръдейното тяло а на снимката имаме някакво подобие на шалте вързано най-вероятно с тел на мястото на ежектора. Кому е било нужно това и какво прави там - убий ме но не мога да ти кажа. Има вариянт оръдието да е прецакано нещо и да стрелят само с вкладна цев от него и този парцал да има някаква роля в това... Не знам!

Т-55М (в смисъла който разработчиците в Нижни Тагил са вложили в това означение) в България не сме имали. Тук се получи едно недоразумение. Имахме Т-55ИК (най-добрия вариянт на 55-ца по мое мнение), но някой някъде се беше пообъркал и в разни документи се срещаше като Т-55М. И оттогава на какво ли не се слагаше това означение. Случвало се дори да ме убеждават че М означава че танка е със двойно стабилизирано оръдие. Чиновническа простотия. За това от време на време се нервя здраво на разни "разбирачи" и "специалисти".

А за табелите и надписите в НВИМ просто съм без коментар. Само се зачети внимателно по надписите и табелите на вътрешната експозиция.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Мда... Ако е индийска обяснява странното оръдие, да. А тая с липсващите калници е учебна в определен момент:) от ученето;). Е сега ми се изясни... не предполагах, че наште не са дори знаели какво имат...

ПП

Онези "разбирачи" имаш основание да те дразнят, но тукашните не сме от тях;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
На L7 ежектора е по средата на оръдейното тяло а на снимката имаме някакво подобие на шалте вързано най-вероятно с тел на мястото на ежектора. Кому е било нужно това и какво прави там - убий ме но не мога да ти кажа.

ми хубава работа, ама ... индийска;)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...