Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Много впечатляваща снимка. Може да не дава много информация, но според мен има емоционална стойност.

А по заглавието на темата - този адвенчър в търсене на нови планети и цивилизации ще продължи, докато се увенчае с успех според мен. В крайна сметка ние тук на Земята си живеем и си се избиваме, но каузата да достигнем до нови цели в този космически безкрай е по-силна и винаги ще надделява. Любопитство.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Нови анализи сочат, че на Марс е текла вода допреди 200 000 години.

На английски:

http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0019103514001225

и на руски:

http://compulenta.computerra.ru/universe/explore/10012598/

Share this post


Link to post
Share on other sites

отново признаци за фосилизирани остатъци от едноклетъчни организми в марсиански метеорит:

http://www.iflscience.com/space/cell-structure-found-martian-meteorite

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Индия триумфира с първата си мисия до Марс
Индия успя да изведе успешно в орбита около Марс космическата сонда "Мангалиан", съобщиха световните агенции.
"Днес Марс се срещна с МОМ (Марсианска орбитираща мисия). Днес се пише историята", заяви индийският премиер Нарендра Моди сред бурните ръкопляскания в командния център на Индийската организация за космически изследвания в Бангалор.
Индийският космическият апарат "Мангалиан", наричан също Марсианска орбитираща мисия, беше изстрелян на 5 ноември 2013 г. Основната цел на полета е да бъдат тествани космическите възможности на страната за междупланетни мисии и за бъдеща пилотирана марсианска програма.
Космическият апарат ще събере също научна информация за атмосферата и повърхността на планетата.
С Марсианската орбитираща мисия Индийската организация за космически изследвания за пръв път стига до Червената планета. Тя ще търси метан в атмосферата от орбита. Този газ на Земята е пряко свързан с живота, но може да бъде произвеждан и небиологично.
За пръв път метан бе открит в марсианската атмосфера преди десетилетие. Неотдавнашните проучвания на марсохода "Кюриосити" на НАСА обаче разкриха само остатъчни следи от газа. Това озадачи учените, тъй като метанът трябва да издържа до 200 години на Марс.
"Мангалиан" има пет инструмента. Данните от тях ще покажат каква е марсианската метеорологична система и какво се е случило с водата, която някога е съществувала на Марс в голямо количество. Никой от инструментите обаче няма да изпрати достатъчно данни за окончателен отговор на тези въпроси. Те обаче ще послужат за по-доброто разбиране на процесите на планетообразуване, на условията, които дават възможност за живот и къде във Вселената той може да съществува.
Някои от данните ще допълнят получените от американския апарат MAVEN, който застана на орбита около Марс по-рано тази седмица.
"Мангалиан" ще остане край Марс поне шест месеца на елиптична орбита, която в най-близката си точка ще е на разстояние 365 км, а в най-далечната - на 80 000 км.
Редактирано от Last roman
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

На гости на Червената планета... след 20 години NASA дава ход на най-амбициозната си космическа програма за бъдещ полет до Марс

Американската космическа агенция NASA през тази седмица ще даде ход на най-амбициозната си космическа програма от десетилетия насам. В четвъртък капсула без астронавти в нея трябва да полети на 3600 мили от Земята - разстояние, което не е достигано с апарат за астронавти от последната мисия на Apollo 17 до Луната през 1972 г., съобщи Reuters.

Първата стъпка

Програмата Orion е предвидена като първата стъпка от човешка мисия до Марс. Целта й е да предизвика отново обществения интерес към изследването на Космоса, както сториха лунните мисии Apollo. Според анализатори NASA иска ясно да покаже, че машините, които ще отведат хората до Марс, вече съществуват и са готови за полет. "В четвъртък слагаме началото на това пътешествие", обяви Марк Гейер, програмен директор на Orion. "Надявам се, че тази програма ще привлече интереса на онези днешни ученици, които не са сигурни какво точно искат да правят с бъдещето си, но харесват науките и математиката", заяви и Ричард Бойтнот, инженер в изследователския център "Ленгли" на NASA, пред Bloomberg.

Въпреки сегашната еуфория в NASA първият "човешки" полет с Orion няма да стане факт преди 2020 г. Преди това трябва да има няколко подобни безпилотни мисии като сегашната. Полетът до Марс пък е предвиден около 2035 г.

Orion е малко по-голяма версия на капсулата Apollo. В нея има място за четирима астронавти. Тя ще бъде изведена в орбита с помощта на ракета Delta IV от Кейп Канаверъл във Флорива в 7.05 часа местно време. Втората фаза на ракетата трябва да я изстреля в елипсова орбита на 3600 мили (около 5800 км) от Земята (само за сравнение - Международната космическа станция е на 250 мили). В края на четиричасовия полет капсулата ще падне в Тихия океан на около 600 мили от брега на Баха Калифорния, Мексико. Полетът е оценен на около 375 млн. долара и трябва да покаже колко подготвена е Orion за натоварвания - около 1200 сензора ще записват данните през цялата мисия. Ще бъде изпробвана и системата за авариен катапулт, която работи до 300 хил. фута (91 000 м). Тя има възможност за реакция в милисекунди и е най-модерната досега.

Изпълнителите на проекта

Lockheed Martin е водещата компания - изпълнител по проекта, като в бъдеще ще бъдат използвани ракети Space Launch System (SLS), които са най-голямата в историята на NASA. През последните десет години на разработка на програмата NASA е похарчила над 9 млрд. долара. "С бъдещите разходи по разработка на SLS и Orion проектът ще струва около 30 млрд. долара", обяви Марко Касерес, старши анализатор в консултантската компания Teal Group, пред New York Times.

zx320y320_2431745.jpg Първият полет на Orion ще струва около 375 млн. долара

[NASA]

Разстоянието между Марс и Земята варира заради орбитите на двете планети. Но средната дистанция е около 140 млн. мили, или 600 пъти повече от пътуването до Луната. На радиокомуникациите от Марс са нужни 20 минути, за да достигнат Земята.

Orion и Space Launch System са едва първите стъпки от мисията до Марс. Все още в ранна фаза е разработката на животоподдържащите системи, комуникации и системите за приземяване на Червената планета. Именно тези трудности, както и проблемното финансиране от Конгреса ще отложат мисията чак през 2035 г. Преди години администрацията на Барак Обама спря Оrion и възстановената лунна програма, като ги определи за твърде скъпи. Въпреки това много конгресмени се противопоставиха и след време NASA възстанови Orion.

В същото време NASA финансира още две капсули - на Boeing и на Space Exploration Technologies Corporation, известна като SpaceX, на Илън Мъск. Те ще превозват астронавти до Международната космическа станция от 2017 г. и могат да бъдат използвани и за туристи. Представители на Boeing обявиха, че капсулата им е само за извеждане на товари и пътници в ниска околоземна орбита. В същото време Мъск твърди, че капсулата му Dragon, която е разработена за далеч по-малко пари от Orion, може в бъдеще да я замени за далечни полети. След първия безпилотен полет през 2010 г. Mъск обяви, че Dragon всъщност има повече възможности.

Ползата от предприемачите

Според мнозина наблюдатели именно частните предприемачи са решението на космическите мисии. Досега SpaceX е спечелила договори за 4.3 млрд. долара за пренос на товари и астронавти до Международната космическа станция. В същото време компанията на основателя на Amazon Джеф Безос - Blue Origin, разработва двигател, който може да задвижва огромните нови ракети за дълги полети.

Според NASA и Lockheed Martin Orion е създадена специално за дълги мисии - до 21 дни с четири астронавти. Космическият апарат трябва да пренася неколкократно повече кислород, храна и вода от полет до Международната космическа станция. "Дори има и тоалетна", казва Джош Хопкинс от екипа на Lockheed Martin. Въпреки това те отново не са достатъчни за мисия до Марс, която ще продължи около година и според специалисти подобен полет ще използва предварително поставени ресурси по пътя.

NASA поиска от компании и международни институции да дадат предложения до 12 декември тази година за технологични концепции за супермодерни двигатели и животоподдържащи системи. Сред обсъжданите идеи е и атомен двигател. Според източници от организацията предприемачи като Мъск и Безос също ще участват, съобщиха от Orlando Sentinel.

"Не изключваме нито една възможност. Искаме да сме гъвкави и да въведем всяка нова технология много бързо", обяви Бил Хил, заместник-администратор в NASA за системи за изследване на Космоса.

Без съмнение огромен проект като полет до Марс ще изисква невероятни ресурси. "По всяка вероятност ще са нужни десетки, дори стотици милиарди долари. Такъв проект не е по силите само на частни предприемачи", заяви пред Bloomberg Лорън Томпсън от Lexington Institute.

Live stream на изстрелването на Orion може да следите в канала на NASA тук:

Broadcast live streaming video on Ustream

Взето от: http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2014/12/03/2431744_na_gosti_na_chervenata_planeta_sled_20_godini/?ref=miniurl

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

NASA's Curiosity Rover Finds Clues to How Water Helped Shape Martian Landscape

pia19075-16-640x350.jpg
pia19076-16-640x350.jpg
pia19077-16-640x350.jpg
pia19078-16-640x350.jpg
pia19079-16-640x350.jpg
pia19081-16-640x350.jpg
pia19074-16-640x350.jpg
pia15292-640x350.jpg
pia19067-16-640x350.jpg
pia19068-16-640x350.jpg
pia19069-16-640x350.jpg
pia19070-16-640x350.jpg
pia19071-16-640x350.jpg
pia19072-16-640x350.jpg
This evenly layered rock photographed by the Mast Camera (Mastcam) on NASA's Curiosity Mars Rover on Aug. 7, 2014, shows a pattern typical of a lake-floor sedimentary deposit not far from where flowing water entered a lake.

Observations by NASA's Curiosity Rover indicate Mars' Mount Sharp was built by sediments deposited in a large lake bed over tens of millions of years.

This interpretation of Curiosity's finds in Gale Crater suggests ancient Mars maintained a climate that could have produced long-lasting lakes at many locations on the Red Planet.

"If our hypothesis for Mount Sharp holds up, it challenges the notion that warm and wet conditions were transient, local, or only underground on Mars," said Ashwin Vasavada, Curiosity deputy project scientist at NASA's Jet Propulsion Laboratory in Pasadena, California. "A more radical explanation is that Mars' ancient, thicker atmosphere raised temperatures above freezing globally, but so far we don't know how the atmosphere did that."

Why this layered mountain sits in a crater has been a challenging question for researchers. Mount Sharp stands about 3 miles (5 kilometers) tall, its lower flanks exposing hundreds of rock layers. The rock layers - alternating between lake, river and wind deposits -- bear witness to the repeated filling and evaporation of a Martian lake much larger and longer-lasting than any previously examined close-up.

"We are making headway in solving the mystery of Mount Sharp," said Curiosity Project Scientist John Grotzinger of the California Institute of Technology in Pasadena. "Where there's now a mountain, there may have once been a series of lakes."

Curiosity currently is investigating the lowest sedimentary layers of Mount Sharp, a section of rock 500 feet (150 meters) high, dubbed the Murray formation. Rivers carried sand and silt to the lake, depositing the sediments at the mouth of the river to form deltas similar to those found at river mouths on Earth. This cycle occurred over and over again.

"The great thing about a lake that occurs repeatedly, over and over, is that each time it comes back it is another experiment to tell you how the environment works," Grotzinger said. "As Curiosity climbs higher on Mount Sharp, we will have a series of experiments to show patterns in how the atmosphere and the water and the sediments interact. We may see how the chemistry changed in the lakes over time. This is a hypothesis supported by what we have observed so far, providing a framework for testing in the coming year."

After the crater filled to a height of at least a few hundred yards, or meters, and the sediments hardened into rock, the accumulated layers of sediment were sculpted over time into a mountainous shape by wind erosion that carved away the material between the crater perimeter and what is now the edge of the mountain.

On the 5-mile (8-kilometer) journey from Curiosity's 2012 landing site to its current work site at the base of Mount Sharp, the rover uncovered clues about the changing shape of the crater floor during the era of lakes.

"We found sedimentary rocks suggestive of small, ancient deltas stacked on top of one another," said Curiosity science team member Sanjeev Gupta of Imperial College in London. "Curiosity crossed a boundary from an environment dominated by rivers to an environment dominated by lakes."

Despite earlier evidence from several Mars missions that pointed to wet environments on ancient Mars, modeling of the ancient climate has yet to identify the conditions that could have produced long periods warm enough for stable water on the surface.

NASA's Mars Science Laboratory Project uses Curiosity to assess ancient, potentially habitable environments and the significant changes the Martian environment has experienced over millions of years. This project is one element of NASA's ongoing Mars research and preparation for a human mission to the planet in the 2030s.

"Knowledge we're gaining about Mars' environmental evolution by deciphering how Mount Sharp formed will also help guide plans for future missions to seek signs of Martian life," said Michael Meyer, lead scientist for NASA's Mars Exploration Program at the agency's headquarters in Washington.

JPL, managed by Caltech, built the rover and manages the project for NASA's Science Mission Directorate in Washington.

For more information about Curiosity, visit:

http://www.nasa.gov/msl

Редактирано от Last roman
  • Upvote 4

Share this post


Link to post
Share on other sites

дали тези марсиански скали са резултат от дейността на микроби:

Were These Mars Rocks Made By Microbes?

potentialsig.jpg?itok=ULn5_PRl.

Martian rocks photographed by Curiosity look tantalizingly similar to those created by microbial action on Earth. The observation is far from proof that the rocks have a living origin, but it is nevertheless one of the most promising signs yet found by the Martian missions.

Microbially Induced Sedimentary Structures (MISS) represent some of the oldest evidence for life on Earth, stretching back 3.5 billion years. They are similar to, but flatter and less noticable than, the more famous stromatolites.

MISS occur when colonies of bacteria form microbial mats that precipitate calcium ions to form layered structures that compact down to become rocks. Old Dominion University's Dr. Nora Noffke, who discovered the oldest known MISS on Earth, noticed the outline of a rock bed at Gillespie Lake in images taken by Curiosity. The similarity is so striking it can be seen even by those who have not spent years studying fossilized microbial populations, at least once Noffke pointed it out.

Noffke explains her suspicions in Astrobiology. Intriguingly, the sandstone beds she points to may be 3.7 billion years old, slightly more ancient than those she found in Western Australia.

"Without any evidence for life on Mars, reconstructing microbial ecosystems on the Red Planet (and how they might have changed temporally) is pure speculation,” she writes. “It is worth noting, however, that microbial biofilms and often laminated mats on Earth develop on nearly every solid substrate exposed periodically to water.”

“Three lithofacies of the Gillespie Lake Member sandstone display centimeter- to meter-scale structures similar in macroscopic morphology to terrestrial MISS that include 'erosional remnants and pockets,' 'mat chips,’ ‘roll-ups,’ ‘desiccation cracks,’ and ‘gas domes,’” Noffke writes. Moreover, she notes they are not randomly distributed, but arranged in ways that “indicate they changed over time.” One might almost dare to say evolved.

IXo5kHj.jpg?1

Image credit: Noffke/Astrobiology. An overlay of a sketch on the photograph above to assist in the identification of the structures on the rock bed surface

Noffke does more than note the similarities, although she does that in great detail in the 23 page open access paper. She also outlines “a strategy for detecting, identifying, confirming and differentiating possible MISS during current and future Mars missions.”

The wave of evidence for ancient surface water on Mars produced by Spirit, Opportunity and Curiosity has bolstered hopes that Mars may once have had abundant life, which may survive in underground pockets today. Noffke is not the first to see evidence of microbial action in Martian rocks, but her extensive experience with similar terrestrial formations gives her work credibility.

The playa Noffke observed shows signs of being formed by an “alternating wet and dry paleoclimate” that gradually became drier like many on Earth. In some locations, Noffke sees signs of the “establishment and subsequent decomposition of microbial mats.” In others, she sees additional stages, with gasses trapped beneath the mats that formed domes that eventually busted through, leaving holes behind. These match with different structures in a range of formations around the world, particularly the oldest ones known.

Dl6oTTi.jpg?1

Credit: NASA/Noffke. Comparison of cracks in the Gillespie Lake outcrop on Mars to the modern microbial mat in Bahar Alouane, Tunisia

Noffke acknowledges that non-biological forces can form similar structures to those observed, but argues the extent of the similarities would require “an extraordinary coincidence.”

Редактирано от Last roman

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

Първата космическа мисия на Русия и ЕС полетя към Марс в търсене на живот

Целта на експедицията „Екзомарс“ е да изпробва технологията за кацане на Марс и да потърси признаци на живот.

proton-m_ap_219269560920_b.jpg

На 14 март в 12:31 по обяд от космодрума Байконур към Марс излетя ракетата „Протон-М“ с руско и европейско оборудване на борда. Основната задача на мисията е да открие метан, който може да е признак за наличието на примитивна биологична дейност, както и да изпробва технологията за меко кацане в условията на прахова буря на Марс. 

Датата на старта не е избрана случайно: учените са изчислили, че през март 2016 г. разстоянието между Земята и Марс е най-малко – само няколко десетки милиона километра. 

„В този период се наблюдава т.нар. „прозорец“ – разказва пред „Руски дневник“ Игор Митрофанов, ръководител на Отдела по ядрена планетология към Института за космически изследвания към Руската академия на науките (РАН). – Това се случва веднъж на всеки две години и 50 дни. Следващият полет до Марс ще бъде възможен чак през 2018 г., когато ще започне вторият етап от проекта „Екзомарс“. 

Как ще се случи всичко? 

Задачата на 11-те руски и 3-те европейски уреда, монтирани на орбиталния и на спускателния апарат, е да изследват по-детайлно атмосферата на Марс и да потърсят признаци на живот, тоест метан. Наличието на този газ може да е с биологически произход: над 90% от метана на Земята се произвежда от живите организми. 

„Възможно е да намерим оазиси, в които все още да има останки от живи организми, съществували там преди милиарди години“, надява се Игор Митрофанов. 

„Досега всички опити да открием метан се сблъскваха с ограниченията на техниката. Сега към Марс лети апаратура от съвършено различен клас, със 100 пъти по-голяма точност. Този път наистина ще можем да кажем дали на Марс има метан или не, в какви количества и въз основа на това ще можем да направим нашите изводи“, казва Александър Тохимовски, научен сътрудник в Института за космически изследвания към РАН. 

Първият етап на мисията „Екзомарс“ ще продължи около седем месеца и към средата на октомври се очаква тя да достигне Марс. Три дни преди да навлезе в атмосферата на планетата, приземяващото устройство „Скиапарели“ ще се отдели от сондата Orbiter, след което ще започне да се снижава към повърхността на Червената планета. 

Според учените приземяващото устройство „Скиапарели“ ще тества технологията за меко кацане в условията на марсианска прахова буря. Ще се тества поведението на апарата в екстремни условия. 

Партньори по мисия 

Европейско-руската мисия ExoMars-2016 ще струва около 1 млрд евро и включва два етапа – ExoMars-2016 и ExoMars-2018. 

В рамките на първия етап Русия осигурява ракетата-носител и половината научни инструменти за орбиталната сонда Trace Gas Orbiter (TGO), докато Европейската космическа агенция (ЕКА) доставя самата сонда и модула „Скиапарели“.

Сондата TGO е оборудвана с два специализирани уреда, изработени в Русия – ACS (Atmospheric Chemistry Suite), предназначен за изследване на химическия състав и структурата на атмосферата на Марс, и FREND (Fine Resolution Epithermal Neutron Detector) – неутронен детектор за търсене на водород в замръзналата вода на Марс. Алгоритмите за обработка на данните от анализа на атмосферата са разработени с помощта на Московския физико-технически институт (МФТИ).

„Нашият комплекс ще изследва орбитално атмосферата на Марс – ще мери дистанционно съдържанието на газовете, температурата, облачността подобно на метеорологичните спътници около Земята", обяснява Олег Корабльов, научен ръководител на комплекса ACS. По думите му TGO ще остане на орбита около Марс до 2022 года.

http://bg.rbth.com/science/2016/03/16/prvata-kosmicheska-misiya-na-rusiya-i-es-poletya-km-mars-v-trsene-na-zhivot_576153

 

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Историята на марсианските канали

Автор: Светослав Александров 

2016-exomars-schiaparelli-module.jpg

Спускаемият апарат на ЕКА "Скиапарели" по време на предстартовата подготовка на космодрума Байконур. Ако всичко е наред, "Скиапарели" ще излети заедно с "ЕкзоМарс" през март 2016 г. и ще кацне на  Марс през есента. Снимка: ЦЭНКИ

 

Вчера на страниците на КОСМОС БГ във Фейсбук имаше коментар от човек, за когото името "Скиапарели" звучеше странно. Защо специалистите от ЕКА са избрали точно това име за спускаемия си марсиански апарат? Космическият апарат е кръстен на италианския астроном Джовани Скиапарели, но кой е бил той?

19-ти век е златният век за телескопичните наблюдения на Марс. През този век се строят обсерватории с все по-мощна наблюдателна техника. През 1877 година Джовани Скиапарели, директор на обсерваторията Брера в Милано, започва да картографира Марс. Някои от имената, които той измисля, като Арабия Тера, като Хелас Планиция, се използват до ден днешен за различни географски характеристики на Червената планета.

Скиапарели обаче влиза в популярната култура поради това, че наблюдава структури, които определя под името "канали". Скиапарели не е имал предвид, че тези структури непременно са с изкуствен произход, но въпреки това на английски понятието е преведено погрешно като "canals", а не като "channels". Английската дума "channels" може да се използва за структури, които са възникнали по естествен път, но думата "canals" обозначава изкуствени канали.

Предполага се, че гафът с марсианските канали (не по вина на Скиапарели) е подхранен и от публичността около завършването на Суецкия Канал през 1869 година. Това е едно от най-великите инженерни постижения на 19-ти век и благодарение на него корабите вече нямат нужда да заобикалят Африка, за да плават до южните части на Азия.

През 1894 година богатият астроном Пърсивал Лоуъл започва да прави своите първи наблюдения на Марс от частна обсерватория, която е построил в Аризона. Лоуъл предполага, че каналите са построени от изкуствена ръка и нарисува детайлни карти, на които обозначава стотици от тях. Лоуъл вярва, че понеже Марс е много сух, каналите спомагат за пренасянето на вода от полюсите към екватора. През 1895 година публикува първата от своите популяризаторски книги по темата (източник: НАСА).

През 1897 година английският писател Хърбърт Уелс публикува своята научнофантастична книга "Война на световете" под въздействието на предположенията на Лоуъл. В нея се разказва за враждебни марсианци, които нахлуват на Земята и ни завладяват. Книгата е вълнуващо четиво и неслучайно Уелс е считан за баща на съвременната научна фантастика, но оттогава насетне много хора започват да се страхуват от Марс и опасността, която би могла да донесе. Идеите на Лоуъл за технологически по-напредналата раса, която дори може да построи гигантски канали за пренос на вода през цялата планета, се оказват мистични и плашещи.

Но макар и приети като вероятни за кратък период от науката, твърденията на Лоуъл за извънземен живот на Марс се оказват твърде спекулативни, без каквито и да е сериозни доказателства. Все пак, астрономите от края на 19-ти и началото на 20-ти век вече притежават по-модерна техника. Лека-полека започва да се приема идеята, че каналите, които Лоуъл наблюдава, не са нищо повече от оптическа илюзия, плод на способността на човешкият мозък да визуализира неща, които не съществуват.

През 1905 година Карл О. Лампланд успява да направи първите снимки на Марс (истински снимки, а не рисунки, каквито са правили Скиапарели и Лоуъл). В самото начало на развитието на астрофотографията снимките са нискокачествени и изглеждат наистина да притежават тъмни линии там, където Лоуъл вижда канали. През 1907 година обаче са проведени нови научни експерименти в САЩ, които оспорват реалността на каналите. В отговор на тях Лоуъл решава да защити репутацията си и организира амбициозна фотографска експедиция до Южна Америка още по време на планетарната опозиция през същата тази 1907 година. Но когато фотографът се завръща от Андите с негативите на Марс, резултатите са разочароващи (източник).

Лоуъл продължава да твърди, че снимките безусловно доказват наличието на канали. Но се получава точно обратното - снимките допълнително оспорват неговия авторитет, защото показват далеч по-малко детайли от сложните лоуълови карти. Размерът на Марс на снимките е твърде малък, за да се покаже какъвто и да е значителен детайл, а при увеличение снимките стават размазани. Лоуъл провежда лют спор относно това как трябва да се публикуват снимките в списание Century Magazine и дори моли преди публикацията те да бъдат обработени и ретуширани, за да се видят каналите по-добре. Редакторът отказва с мотива, че това би развалило стойността на снимките и че винаги ще се намери някой, който ще твърди, че това, което се вижда, е измислица на съзнанието на графичния редактор.

След 1907 година фотографията започва да измества картографията като стандарт в планетарната астрономия. Веднага щом се появяват първите астрофотографски снимки на Марс, картите на Лоуъл стават остарели по отношение на научната им стойност. Фактът, че първите снимки на Марс са с ниско качество, не намалява тяхната обективност.

Науката слага окончателен край на твърденията на Лоуъл за каналите през 1909 и 1910 година. По време на планетарната опозиция през 1909 година Антониади наблюдава Марс в продължение на девет нощи с 33-инчов телескоп. Той констатира, че вижда планетата много ясно, не може да открие на повърхността й сложни канали и заключава, че те са просто оптична илюзия. През 1910 година Лоуъл за последен път защитава идеите си в научна публикация, а Антониади написва множество други оспорващи публикации, които се приемат широко сред научната общност (източник). Донякъде причината, поради която мнението на Антониади се приема за по-меродавно от това на Лоуъл, се дължи и на това, че Антониади дълги години е бил негов поддръжник и дори е твърдял, че също вижда канали - до момента, в който новите и по-детайлни наблюдения не оспорват тяхното наличие. Тогава Антониади сам се отказва от лоуъловите идеи пред силата на обективността на научния метод.

Независимо че науката слага точка на марсианските канали още преди смъртта на Лоуъл през 1916 година, не така стоят нещата с широката общественост. Много хора продължават да вярват, че Марс е населен с разумни същества, които строят канали. До 1924 година земляните продължават да прослушват Марс за радиосигнали по заповед на американското правителство. През 1938 година радиоадаптация на "Война на световете" по Хърбърт Уелс хвърля в паника слушатели, които не осъзнават, че предаването е художествена измислица. Наивни хора веднага повярват, че марсианците наистина са нападнали Земята (източник).

Накрая, когато космическият апарат "Маринър 4" облита Марс през 1965 година и изпраща първите снимки на планетата отблизо, те показват ясно и категорично - планетата е покрита с кратери, тя е студена и суха пустиня, а измерванията показват много разредена атмосфера.

С това идеите на Лоуъл за интелигентни същества, които строят канали, потъват в архивите на научните грешки. Но макар и отречени от науката преди повече от век, те продължават да са популярни сред обществото поради това, че са навлезли дълбоко в изкуството и културата.

Източник: http://www.cosmos.1.bg/

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 07/01/2015 at 22:10, Last roman said:

дали тези марсиански скали са резултат от дейността на микроби:

 

Were These Mars Rocks Made By Microbes?

potentialsig.jpg?itok=ULn5_PRl.
 

 

Ма това са варовици. Аз видях едно вкаменено охлювче даже. ;)

Редактирано от Joro-01
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Днес се навършват 2 марсиански години от както Curiosity изследва "Червената планета". 

1 година на Марс се равнява на 687 земни дни.
via The Planetary Society

13226874_1002728139802896_7907321998169394602_n.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Силициев вулканизъм на Марс

Мисията Curiosity на НАСА откри наличие на тридимит на Червената планета. Това е изненада, тъй като този силициев минерал може да се образува в следствие на определена активна вулканична дейност (т.нар. силициев вулканизъм). Тя е често срещана на Земята, но до момента се смяташе, че не се е случвала на Марс. Новите данни ще провокират учените да преосмислят геоложката история на Червената планета. Най-вероятно е на планетата някога да са избухвали експлозивни вулкани, които са довели до образуването на минерала.

http://www.jpl.nasa.gov/news/news.php?feature=6540#.V2vpUNSWVDE.mailto

PIA19808-16.jpg

 

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз не знам защо се е смятало така, осебено ако се приема, че е имала горещо ядро. Ако е имало горещото ядро, то е подгрявало вътрешността, имало е мантия, кора и всички условия за вулканизъм. Ако има и силиций (който би трябвало да е широко разпространен) е имало и условия за такъв вулканизъм.

Седимнетните скали са по-интересни, още по-интересно ще е ако има мрамор или варовик...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Какво знаем 40 години след 1-вото кацане на Марс?

На 20-ти юли ще се навършат точно 40 години от първото в историята на космонавтиката кацане на Марс. Днес, цели четири десетилетия след благополучното спускане на „Вайкинг 1“ в т.нар. Златна равнина (Chryse Planitia) на Червената планета, учените продължават да се чудят какво точно показват резултатите от изследванията. Някои изследователи от екипа на НАСА и до ден днешен вярват, че „Вайкинг 1“ е открил живи организми.

Viking1-Lander-Image.jpg?resize=604%2C24
Тази снимка е направена на 20 юли 1978 година от спускаемия апарат на автоматичната междупланетна станция „Вайкинг 1“, точно две години след кацането. Photo credit : NASA

В днешната статия ще ви разкажа любопитната история на марсианските изследователски мисии „Вайкинг“.

В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век НАСА преминава през своя златен период. Роботизирани апарати вече са се отпратили към близките планети и човек лети до Луната! Агенцията има големи амбиции за Марс и планира да проведе програма „Вояджър“ (да не се бърка с изследователската програма, носеща същото име, до Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун). За марсианската програма „Вояджър“ е предвидено да се използват мощните ракети „Сатурн 5“. Но по това време хората не спират да се оплакват, че НАСА харчи прекалено много пари за данъкоплатците и сред много призиви да се съкратят разходите, бюджетът на агенцията е орязан и програма „Вояджър“ е пратена в забвението. Вместо това е инициирана малко по-скромната програма „Вайкинг“, при която се планира изпращането на два комплекса от орбитални и спускаеми апарати с ракетите „Титан IIIЕ“.

След разработка, продължила няколко години, НАСА благополучно изстрелва „Вайкинг 1“ на 20-ти август 1975 година и „Вайкинг 2“ на 9-ти септември същата година. Орбитално-спускаемият комплекс на „Вайкинг 1“ влиза в орбита около Марс на 19-ти юни, а този на „Вайкинг 2“- на 7-ми август 1976 година.

До този момент както САЩ, така и СССР имат известни успехи по отношение на Марс. И двете държави са изпратили облитащи и орбитални сонди. През 1971 година една съветска сонда дори успява да достигне до повърхността на планетата, но преустановява контакт със Земята само 14.5 секунди след кацането. През това кратко време дори не успява да изпрати детайлна снимка (вижте статията на КОСМОС БГ, разказваща историята на „Марс 3“). Програма „Вайкинг“ трябва да осъществи успешно кацане, при което апаратът не само достига до повърхността, но и изпраща научна информация към Земята.

Първоначално е планирано „Вайкинг 1“ да проведе кацане на Марс на 4-ти юли 1976 година. Датата не е подбрана случайно – тогава гражданите на САЩ празнуват два века от основаването на тяхната държава. Когато обаче пристигат първите снимки от орбиталната сонда на „Вайкинг 1“ след 19-ти юни, ръководителите на мисията осъзнават, че теренът за кацане е твърде стръмен и рисковете за спускаемия апарат са големи. Затова единодушно решават да отложат кацането до намирането на по-подходящо място. На 12-ти юли новото място за кацане е избрано – на разстояние 575 километра от първоначално планираното, но все още в региона на Златната равнина. Взето е решение спускаемият отсек да се отдели от орбиталния и да извърши кацане на 20-ти юли (което съвпада с отбелязването на 7 години от първото пилотирано кацане на Луната).

„Екипът на „Вайкинг“ не познаваше марсианската атмосфера много добре, нямахме почти никаква идея за терена или за скалите, но въпреки това имахме нахалството да опитаме да кацнем меко на повърхността“, спомня си Джентри Лий (източник). „Бяхме както ужасени, така и развеселени. Всички избухнахме в радост и гордост, когато видяхме, че наистина сме кацнали успешно“.

Цялата статия: http://www.chitatel.net/40-godini-sled-1-voto-katsane-na-mars/
Източник: http://www.cosmos.1.bg/portal/

Share this post


Link to post
Share on other sites

НАСА представи следващия си марсоход, който ще лети през 2020 г.

Mars-2020-next-rover.jpg

Компютърно-генерирано изображение на следващия марсоход на НАСА. Image credit : NASA/JPL-Caltech

 

След продължителен процес на преглед и обзор, НАСА е в готовност да продължи с финалния дизайн и строежа на следващия марсоход, изстрелването на който е планирано за лятото на 2020 година. Ако всичко мине наред, марсоходът "Марс 2020" ще кацне на Червената планета през февруари 2021 година.

Системата за кацане "небесен кран", както и външният вид, силно наподобяват тези на марсохода "Кюриосити". Но това е само на пръв поглед. Подобренията са много, освен това пакетът от научни инструменти е изцяло нов. По отношение на "небесния кран", изглежда, че ръководството на НАСА не е доволно от това, което се случи с "Кюриосити". Сегашният марсоход "Кюриосити" кацна на Марс с намерението да изучава скалите, разположени по протежението на планината Шарп. Но при спускането през 2012 година той се отдалечи твърде много от планината, което наложи дълго придвижване по суша в продължение на близо две години. На практика "Кюриосити" пристигна в подножието на планината Шарп едва през втората половина на 2014 година, а през това време хората се питаха "Добре де, защо две години след кацането все още няма научни открития?" Очевидно е, че НАСА иска да си спести още една подобна случка. Така че при кацането на марсохода през 2021 година ще бъде внедрен т.нар. "диапазонов спусък" (англ. range trigger) - това е устройство, което ще позволи да се определи кога точно парашутът ще трябва да се отвори, а не само при каква скорост да се отвори.

"Това ще свие региона на кацането близо на половина", казва Алън Чен, ръководител на системата по навлизане, спускане и кацане.

Освен това ще бъде внедрена специална система за избягване на опасните зони. По време на кацането ще бъдат направени снимки и компютърът ще ги сравнява с карта, на която са обозначени опасностите. "С тази нова възможност ще можем да обсъдим възможности за кацане в терен с опасни зони, наличието на които преди време щяха да направят целия терен негоден за спускане. Освен това ние ще можем да кацаме по-близо до специфичната научна цел, за да има по-малко придвижване след кацането", подчертава Чен.

Не на последно място, ще има специален набор от камери и микрофон, които ще направят снимки и ще запишат звуците по време на самото спускане и кацане.

"Никой никога досега не е виждал как парашутът изглежда в самия процес на отваряне в марсианската атмосфера", съобщава Дейвид Груъл от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. Това ще е важна информация за инженерите, които ще планират по-нататъшни мисии. А що се касае до микрофона - такъв беше прикачен при предишната мисия на НАСА "Феникс", но не беше използван.

За разлика от предишните космически мисии, които не се занимаваха пряко с търсенето на живот, новият марсоход действително ще търси признаците на отминал живот. Два нови научни инструмента, монтирани към роботизираната ръка, ще спомогнат за това. Те ще помогнат да се определи и откъде да се вземат проби чрез анализирането на характеристиките на марсианските скали. Тук идва и голямата изненада - марсоходът ще е екипиран с около 30 тубуса, в които ще бъдат депозирани селектирани проби. Тубусите ще бъдат разположени на определени местоположения на Марс. Така бъдещи възвращаеми мисии биха знаели къде да отидат и да вземат пробите за по-нататъшно анализиране в наземни лаборатории.

Тук обаче трябва да подчертаем, че все още НАСА не е започнала планирането на специална възвращаема мисия, която да вземе проби от Марс и да ги достави на Земята. Това все още е предвидено за по-отдалеченото бъдеще.

"Марсоходът "Марс 2020" е първата стъпка към потенциална кампания от множество мисии, които ще върнат на Земята внимателно подбрани и изолирани проби от марсианските скали и почва", съобщава Джефри Йодър, асоцииран администратор към научния директорат на НАСА във Вашингтон.

На борда на марсохода ще бъдат монтирани датчици за изучаване на метеорологичните условия и праховите характеристики. Освен това специален радар ще изучава подповърхностните геологични структури.

Автор: Светослав Александров.
Източник: http://www.space-bg.org/

 

 

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Щом на пръв поглвд изглежда като Кюриозити, значи тази концепция (или дизайн) са са оказали успешни. Дори и спу

За мене разликите по самия марсоход са незначителни. Виждм главата с камерите, колелата, окачването, плутониевия радиоизотопен енератор - вирнатото нещо отзад.. Системата за спускане дори е същата, просто ще се добавят апарати за да се осигури по-точно кацане, и да се събере подробна информация по време на този процес,

Разликата явно е в инструментите. Не е за подценяване, разбира се. Очевидно са се сетили, че не са пратили подходящи за търсене на (следи от) живот или най-малкото - за измерване на показатели, които не за били мерени до сега. Аз бих се замислил за начини за изпращане на проби на земята. Има, но всичко е пари.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

http://megavselena.bg/veche-e-ofitsialno-nasa-shte-prati-hora-na-mars/

Вече е официално: НАСА ще прати хора на Марс

Изглежда сенаторите, републиканци и демократи, са решени да опазят космическите програми на Америка. В потенциалния хаос на предстоящите президентски избори в САЩ Сенатската комисия за търговия, наука и транспорт одобри финансиране за НАСА в размер на 19,5 милиарда долара, предназначени за продължаване на работата по мисия до Марс. В сумата е включена и подкрепа за програмите по изпращане на американски астронавти с частни ракети до Международната космическа станция.

„В миналото вече сме осъзнали важността на стабилността и предсказуемостта на НАСА и космическите изследвания, видели сме и хаоса, предизвикван при смяната на администрациите, когато дадена програма бъде прекратена“, заяви републиканският сенатор Тед Круз, водещата сила зад решението за финансиране. „Влиянието върху загубата на работни места, върху чистата загуба на пари е било огромно, казва още той“.

Предвидената сума в размер на 19,508 милиарда долара е заложена в бюджета за фискалната 2017 година. Администрацията на Обама също беше предложила финансиране в размер на 19 милиарда за НАСА.

Решението на сенатската комисия не дава пари просто за проучвания. В него се съдържа предизвикателството, всъщност мандат, НАСА да официализира целта за изпращане на пилотирана мисия до Марс в следващите 25 години.

Финансирането на различните компоненти е както следва: 4,5 милиарда долара за проучвания, почти 5 милиарда за космически операции и 5,4 милиарда долара за наука. В решението не се отхвърлят противоречивите планове на НАСА да изпраща хора на астероиди и да събира проби до 2021 г. Има обаче изискване за изпращането до Конгреса на регулярни доклади за напредъка, които да оправдаят разходите от 1,4 милиарда.

„55 години след като президентът Кенеди предизвика нацията да изпрати човек на Луната Сенатът предизвика НАСА да изпрати хора на Марс. Приоритетите, които сме заложили в това финансиране за космическата агенция бележат началото на нова ера в американските космически полети“, каза сенаторът от Флорида Бел Нелсън от групата на демократите.

Подкрепата и от двете големи партии показва, че космическите изследвания са важен приоритет за САЩ. Все пак сега предстои гласуване на ниво Сенат.

 

:)

Хайде, че заеха местата!

:)

 

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Защо е толкова трудно да се кацне на Марс?

schiaparelli-landing.JPG

Ако всичко мине по план, утре "Скиапарели" може да се превърне в следващият апарат, кацнал благополучно на Марс. Но дали изобщо ще успее? Статистиката е депресираща - половината спускаеми апарати, опитали кацане на планетата, са претърпели провал. Credit : ESA

Ще успее ли утре "Скиапарели" да кацне на Марс? Този въпрос си го задаваме всеки път, когато предстои кацане на Червената планета. Представете си - през 2005 година Европейската космическа агенция (ЕКА) опитва кацане на сатурновата луна Титан... и успява от раз! Първото кацане на повърхността на комета през 2014 година също е успешно. Преди няколко години Япония успява да извърши последователни кацания на астероид със сондата "Хаябуса", а после тя се връща на Земята със събрани проби. СССР също има чудесна серия от успешни изследователски мисии до Венера през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век с кацания на повърхността и нейното заснемане.

Когато обаче говорим за Марс, статистиката е депресираща. Всички спускаеми апарати на СССР - "Марс 2", "Марс 3", "Марс 6" и "Марс 7" са претърпели провал, макар и "Марс 6" да изпраща някои атмосферни данни при спускането, а "Марс 3" уж достига повърхността, но радиоконтактът изненадващо е преустановен секунди след това. 

Провал е и първият европейски опит за кацане - през 2003 година безследно изчезва британският апарат "Бийгъл 2" . Едва по-късно той е локализиран на снимки от "Марс Риконисънс Орбитър", на пръв поглед кацнал успешно, но не е успял да се освободи от въздушните възглавници, предпазили го от съприкосновението с повърхността.

НАСА има доста повече успехи - "Викинг 1", "Викинг 2", "Марс Патфайндър", "Спирит", "Опортюнити", "Феникс", Кюриосити". Но и американската агенция си има своите аварии - през 1999 година е загубен спускаемият полярен изследовател "Марс Полър Лендър", както и два миниатюрни спускаеми апарата (тип импактор) "Дийп Спейс 2".

Ако преброим всички мисии, резултатите при спускаемите апарати са 7 неуспеха спрямо 7 успеха. 50 на 50. Множеството неуспехи по отношение на изучаването на Червената планета е довело до това журналистът Доналд Неф да измисли шеговития израз "Велик Галактически Таласъм" - това е чудовище, което живее на Марс и се храни с изпратените от човечеството космически апарати. Други хора съвсем сериозно си мислят, че извънземните умишлено саботират земните опити да се достигне планетата.

Но дали?

Има далеч по-прозаична причина, която прави достигането на повърхността Марс изключително трудно.

Това е тънката марсианска атмосфера.

Кацането на повърхността на Луната, на астероид, на комета или, общо казано, на небесно тяло без съществена атмосфера, е сравнително лесно. Могат да се използват само спирачни ракетни двигатели. Кацането на планета или луна с плътна атмосфера като Венера и Титан е още по-лесно. Достатъчно е да се използва топлинен щит при първоначалното навлизане в атмосферата и парашут за по-късните етапи - и успехът е подсигурен.

Атмосферното налягане в близост до марсианската повърхност възлиза средно на 600 паскала. Земното атмосферно налягане на височината на морското равнище е средно 101 килопаскала - т.е. атмосферното налягане на Марс е приблизително 0.6% от това на Земята. Не е възможно човек да оцелее без скафандър. Някои хора биха казали, че това е все едно вакуум, и ще сбъркат. Марс е комплексна планета, която дори има сложни метеорологични явления.

При извършване на кацане на Марс атмосферата не може да бъде пренебрегната. Космическият апарат трябва да притежава топлинен щит, иначе ще изгори. След това може да се използва парашут, но само той няма да е достатъчен. Затова се налага да се използват сложни комплекси от топлинен щит, парашути, спирачни двигатели или омекотяващи въздушни възглавници.

Ето как протече кацането на "Спирит" и "Опортюнити" през 2004 година - те влязоха в марсианската атмосфера със скорост 19 300 km/h. Първите четири минути от спускането бяха пасивни - използваше се само топлинен щит, който успя да забави скоростта до 1 600 km/h. Тази скорост бе все още твърде висока, а апаратите вече бяха на височина, еквивалентна на тази на пътнически самолет. Повърхността приближаваше много бързо, затова се наложи използването на паршут. Парашутът забави скоростта до 321 km/h, но и това не е достатъчно - знаете много добре какво ще стане, ако една кола се блъсне с такава скорост. На този етап от полета апаратите бяха на височина само 91 метра над повърхността. Затова се използваха допълнително ретроракети и омекотяващи възглавници.

Сами виждате колко комплексно нещо е марсианското кацане. Не разполагате с много време. В рамките само на 6-7 минути трябва да забавите скоростта от 19 300 km/h до 0. За тези 6 минути бордовият компютър трябва да изпълни правилните команди с прецизна точност. Всяка една грешка е непростима и ще доведе до катастрофална авария. Освен това винаги ги има случайните фактори - примерно атмосферното налягане може да се окаже по-ниско от пресметнатото поради местните метеорологични условия, може да има прахова буря, а точно в момента на съприкосновението с повърхността може да попаднете на по-голям камък или кратер.

Колкото и да се подготвят специалистите за кацането, нищо не е гарантирано. Няма спор, че екипите на "ЕкзоМарс-2016" и "Скиапарели" са направили всичко по силите си, за да подсигурят успех, но неизвестността винаги я има.

А това си е част от тръпката да покорим и изучим Марс :)


Автор: Светослав Александров

Източник: http://www.space-bg.org/  http://www.cosmos.1.bg/

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключителни, полезни и нужни места за свободна обмяна на мисли и знания. 

Може да ни помогнете с избрана от вас сума след като кликнете бутона "Donate" или по банков превод по сметната на Сдружение "Читател".

Фонд "Форум - Наука"

Банкова сметка:

Сдружение “Читател”

IBAN: BG87UBBS80021048062740
BIC (Swift): UBBSBGSF
При банка ОББ АД

Форумът съществува от края на 2015 г. и с усилията на много хора ние вече 13 години сме онлайн и продължаваме да дискутираме заобикалящия ни свят. През тези 12 години се случиха много неща и днес имаме форум с 15 000 теми, с над 350 000 мнения, а всеки месец той се чете от над 100 000 човека. Това нарежда форум "Наука" сред едни от малкото активни форуми в България, изключителни, полезни и нужни места за свободна обмяна на мисли и знания. 

Създаваме фонд "Форум - Наука", в който ще трупаме всички дарени средства, чиято основна цел ще бъде поддръжка и развитие на форум "Наука".

Може да се свържете с нас посредством лично съобщение, контактната форма или на office@chitatel.net

С уважение, Р. Теодосиев
Създател на "Форум - Наука
"

 

За контакти

×

Информация

Този форум използва 'бисквитки' (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.