Истинският Звук

[mecho1]

ДВАМАТА УЧИТЕЛИ
Живели наблизо двама известни Учители. Те били твърде различни по характер. Единият стриктно спазвал всички заповеди на Буда, не пиел възбуждащи напитки и не ядял след 11 часа сутринта; а другият никога не съблюдавал заповедите, ядял, спял и пиел когато си поиска.
Веднъж стриктният Учител посетил другия, а той в това време пиел вино, въпреки че будистите не трябвало да вкусват дори и капка.
— Здравей братко — казал пийналият Учител. — Не искаш ли да пийнеш с мен?
— Аз никога не пия — важно казал стриктният Учител.
— Който не пие, той даже не е човек — заключил дълбокомислено пийналият.
— Нима не ме смяташ за човек, само защото не пия тази отрова — възкликнал гневно стриктният Учител. -- Ако аз не съм човек, то тогава какъв съм, според теб?
— Буда! — отговорил подпийналият Учител.

И двамата учители са просветлени. Те са различни по характер, но приемат спокойно различията и общуват свободно един с друг, без напрежение. Дзен е във всекидневието. На всеки, в неговото си всекидневие. Двамата са с високо самочувствие и в мир със себе си и всеки със своя начин на живот, но също така са наясно с различията между хората и тяхната свобода всеки сам да избира, как да живее. Няма нетърпимост и укори между тях. Всеки признава правото на другия да бъде себе си. Същевременно никой от тях не позволява на никой друг да му дава тон в живота. Трезвеният учител се ядосва преди да разбере шегата на пийналия си колега.

Редактирано Април 28, 2013 от mecho1

[mecho1]

МАЛКИЯТ Л И
Учителят по Чан в един храм се наричал Гуан. Той имал един малък ученик на име Ли, който бил на 12 години. Ли виждал как всяка вечер монасите идвали при Учителя за персонално обучение и наставления. Той им задавал и различни "гунани" за да освободи умът им от заблуждение.
На Ли много му се искало и той да получи такива наставления, но все му казвали, че още е твърде млад. Ли много настоявал и Учителят Гуан накрая склонил. Вечерта в определеното време Ли ударил гонга пред стаята на Учителя, за да съобщи за пристигането си. Поклонил се три пъти пред стаята на Учителя, в знак на уважение и влязъл, присядайки в почтително мълчание. Учителят Гуан най-после обърнал очи към него: — Ти може би си чувал плясъка от две ръце, когато се ударят една в друга? Покажи ми сега плясък с една ръка.
Ли се поклонил на Учителя и се прибрал в стаята си, за да медитира върху проблема. В този момент дочул от прозореца музика на гейши. Той се замислил над това и на следващата вечер изсвирил тази музика пред Учителят, на въпроса му за плясъка от една ръка. Не, не — казал Учителят — това не е шумът от плясъка на една ръка. Ти нищо не си разбрал.
За да не му пречи музиката, Ли отишъл още по-надалече, на едно спокойно място. Там той отново се потопил в медитация за това, какъв може да бъде този звук.
— Сетих се — извикал той, дочувайки шумът от капеща вода. Учителят обаче отново не одобрил новата му идея. Ли си отишъл за да опитва отново. Така той чул шум на вятър, вик на сова и други, но и тези звуци били отхвърлени. Повече от 10 пъти Ли ходил при Учителя с различни предложения, но те все били неправилни.
Веднъж малкият Ли достигнал пълна и дълбока медитация и излязъл извън пределите на звуците.
— Не можех повече, да ходя и да ги събирам — обяснил той на Учителя на другия ден. — Ето защо достигнах до беззвучен звук.
Така, той успял да открие звукът от плясъка на една ръка.

Звукът от плясъка на една ръка е коан за начинаещи. Атакува се сляпата вяра в логическото мислене и вярата в авторитетите. Ученикът преминава изпитанието, когато покаже самостоятелно мислене, повишено самочувствие и липса на притеснение от авторитета на учителя. Папагалското мислене и повтарянето на чути звуци, означава, че ученикът не е мислил сериозно и самостоятелно. Чак при последния отговор ученика минава изпитанието. Учителят е преценил, че ученикът е достигнал след самостоятелно мислене до идеята да отговори "беззвучен звук". Отговорът показва признаци на осъзнаване на ограничеността на логическото мислене, за ученика вече звук и беззвучие не са същите противоположности, каквито са били преди да получи коана за размисъл. Беззвучен звук е самостоятелен извод. Самостоятелно откритие. Смелостта на ученика да постави на изпитание собственото си решение, говори и за порастнало самочувствие.

[mecho1]

В ТЪРСЕНЕ НА ПРОСВЕТЛЕНИЕТО
При един Учител дошъл нов ученик. Той му поставил един "коан" за размисъл:
— Чуй звукът от плясъкът с една ръка.
Ученикът останал в манастира три години, но така и не могъл да премине това изпитание. Една вечер той отишъл при Учителя и му казал отчаяно:
— Аз трябва да се върна в къщи потънал в срам и смут, защото не успях да реша задачата Ви.
— Почакай още една седмица и медитирай непрекъснато — успокоил го Учителят.
Просветлението, обаче, така и не дошло при него.
— Опитай още седмица — посъветвал го Учителят отново. След седмица това се повторило още веднъж и отново безуспешно. Отчаян, ученикът започнал да моли да бъде освободен най—после, но Учителят го заставил за още петдневна медитация. Отново нямало никакъв резултат. Накрая Учителят казал:
— Медитирай още три дни и ако пак нищо не се получи, по-добре се убий.
На втория ден ученикът станал просветлен.

Ученикът е старателен и перфекционист, възпитан да се справя въпреки ограниченията, които явно са му били налагани в детството (вероятно от прекалено строги или жестоки родители или наставници). Поставен пред неподдаващото се на логическо разрешение изпитание, той не може да се справи цели три години. Когато учителят разбира, че нищо не може да накара ученика да осъзнае, че има и друг път за справяне с проблемите, освен пътя на подчинението и логиката, учителят решава да постави ограниченията на ученика в остър конфликт. От една страна е вярата на ученика, че е длъжен сляпо да се подчинява на висшестоящите и да спазва всички ограничения, които му налагат. От друга е вярата му в перфектното логическо мислене, което не му е дало дори и най малкия шанс чрез случайна грешка да осъзнае заблудите си. От трета е неразрешимия, чрез подчинение и логическо мислене проблем. Може би в крайна сметка условието да се самоубие ако не успее, което в неговия случай звучи по скоро като заповед да се самоубие ако не успее, успява все пак да го пробуди и той да осъзнае, че в живота при решаването на проблемите освен пътя на безпрекословното подчинение и безупречната логика, съществува и пътя на неподчинението и логическите грешки. Така успял накрая да осъзнае ограниченията си, ученикът получава просветление.

[mecho1]

РАЗГОВОР С РЪЦЕ
Всеки странстващ Чан будистки монах можел да се установи в даден храм при условие, че победи в словесен двубой тези, които живеят в храма. Ако не успее, трябва да напусне храма.
В един храм живеели двама братя монаси. По-големият брат се учел добре, а по-младият бил глупав, а освен това и едноок. Веднъж в храма пристигнал един странстващ монах и решил да се засели. По тази причина, според обичая той решил да побеседва за възвишеното учение с местните монаси.
По-големият брат бил много изморен от целодневните занятия и изпратил за разговора по-младия си брат:
— Иди и проведи разговора в мълчание — посъветвал той брат си.
Странстващият монах и по-малкият брат отишли до светините и седнали. След известно време гостът отишъл при по-големият брат и му казал:
— Твоят малък брат е чудесно момче. Той ме победи.
— Разкажи ми моля ти се разговорът ви — полюбопитствал баткото.
— Отначало — започнал странникът — аз повдигнах един пръст, символизирайки просветленият Буда. Тогава брат ти повдигна два пръста, символизирайки Буда и учението му. Аз пък повдигнах три пръста, символизирайки Буда, учението му и неговите последователи, живеещи хармоничен живот. Тогава твоят брат ме трясна в лицето със свит юмрук, показвайки ми, че и трите са произлезли от едно място. Така гой ме победи и вече нямам право да оставам тук. При тези думи странстващият монах си тръгнал.
— Къде е този човек — извикал малкият брат, приближавайки се към големия.
— Разбрах от него, че си го победил в спора — посрещнал го големия брат. — Разкажи ми за какво спорихте?
— Ами, гледа ме, гледа ме и ми показа един пръст, намеквайки ми, че имам само едно око. Но тъй като той е странник, реших да бъда вежлив с него и му показах два пръста, поздравявайки го с това, че той има две очи. Тогава този грубиян ми показа три пръста, намеквайки отново, че двамата заедно имаме три очи. Аз се вбесих и го праснах с юмрук в лицето, а той избяга. Така разговорът приключи.

Двамата спорещи са на различно ниво в обучението си. Всеки си има своя истина, различна от истината на другия. Оттам произлизат неразбирателството и комичната ситуация. Когато за първи път чух тази история много се смях.

[mecho1]

ДРЕМЕЩИЯТ УЧИТЕЛ
Един Учител обикновено дремел всеки ден по обяд. Веднъж децата-монаси го питали защо прави така, а той им отговорил:
— Така аз всеки ден ходя в страната на мечтите. Там се срещам със старите мъдреци, както е правил Конфуций.
Веднъж през деня било много топло и децата-монаси задрямали. Когато Учителят ги видял им се скарал за това, което са сторили.
— Учителю, ние бяхме в страната на мечтите, за да се срещнем със старите мъдреци, както е правил Конфуций — обяснили те с усмивка.
— И какво ви казаха мъдреците? — запитал Учителят.
— Когато ги срещнахме, ние ги попитахме дали идва тук всеки ден нашият Учител. Те ни отговориха, че никога не са виждали този човек

Учениците са много напреднали. Те вече са се освободили от сляпото преклонение пред авторитетите. Имат високо самочувствие, самостоятелно мислене и умение да оценяват правилно свободата и достойнството. Осъзнали са, че човек е грешен и общуват непринудено с учителя, независимо дали той е сгрешил или те самите.

[mecho1]

ДОБРО И ЗЛО
Един известен Учител провеждал всяка неделя занятия по медитация. За тази цел пристигали ученици от различни краища на Китай. Веднъж при едно такова събиране хванали ученик-крадец. Съобщили за това на Учителя, но той не направил нищо по въпроса.
По-късно крадецът отново бил хванат да краде, но Учителят отново не направил нищо. Учениците много се ядосали и написали официална молба да се изгони крадеца. В противен случай те щели да напуснат всички заедно.
Учителят прочел молбата, събрал учениците и им казал:
— Вие, премъдри братя, знаете много добре, кое е добро и кое е зло. Вие можете да отидете да се учите, където си поискате. Този ваш заблуден брат, обаче, не може да различи доброто от злото. Кой ще го научи на това, освен мен? Той ще си остане тук, дори и всички вие да си отидете.
Сълзи потекли по лицето на крадеца и всичките му желания да краде изчезнали.

Ученикът крадец е ограничен. Той си мисли, че кражбата е добро. Останалите ученици също са ограничени. Те си мислят, че кражбата е зло. А кражбата си е просто кражба. Учителят е мъдър. Той е свободен и не различава добро и зло. Знае какви са ограниченията както на крадеца, така и на останалите ученици. Когато казва, на оплакващите се ученици, че знаят, кое е добро и кое зло, това е сарказъм, тъй като на тях им е казвано преди по време на обучението, че добро и зло са относителни, но те не са осъзнали това. Крадецът също е ограничен, но неочакваните думи на учителя го вадят от равновесие, той се усъмнява в правилността на своите възгледи, това му дава възможност да се осъзнае и да разбере, че кражбата не е нито добро, нито зло. Развълнуван от внезапното осъзнаване, крадецът се разплаква. Осъзнаването кара крадеца да спре да краде.

Редактирано Май 3, 2013 от mecho1

[mecho1]

ПРОСВЕТЛЕНИЕТО
При един известен Учител по Чан будизъм дошъл един 50 годишен търсач на просветление с голямо самочувствие. Без да губи време, той запитал Учителя:
— Изучавал съм, още когато бях малък, че тревата и дърветата също могат да станат просветени. На мен това ми изглежда странно, не мога да го разбера.
— Няма смисъл да обсъждаме, дали дърветата и тревата могат да станат просветени. Въпросът е, как ти самият да станеш просветен. Мислил ли си някога върху това?
— Аз никога не съм мислил за това — възкликнал старецът.
— Тогава иди и помисли — завършил Учителят.

Търсача на просветление е силно ограничен от егото си и от сляпата вяра в логическото мислене, което го кара да се предоверява на слухове. Вече е на 50 години, а не е разбрал, че за себе си той е най важния. Учителя, чрез отношението си се опитва да го разтърси, с надеждата, че това може да разклати вярата на търсача в собствените му заблуждения. Ако подейства подейства, по друг начин не може да му се помогне.

[mecho1]

НА ТОЧНОТО МЯСТО
Един майстор на чаената церемония решил да закачи на една колона кошничка с цветя. Той помолил своя калфа да окачи кошничката и го насочвал накъде да мръдне кошничката. Той го карал да я придвижва ту нагоре, ту надолу, вляво, вдясно и.т.н. Процедурата била доста дълга и приключила едва, когато той намерил точното място.
— Ето сега е на точното си място — казал Учителят доволно.
Ученикът решил да го провери, отбелязал мястото незабелязано и казал, че го е загубил. Цялата процедура се повторила отново и насочването завършило на същото място. Така Учителят потвърдил изключителното си чувство за хармония и естетика.

Свободата е хармония

[mecho1]

НОВИЯТ УЧЕНИК
— Учителю, аз съм нов — обърнал се един ученик към Учителя - моля Ви, покажете ми Пътя.
— Ти вече закуси ли? — попитал го на свой ред Учителят.
— Да, Учителю!
Тогава иди и си измий паничката! — отвърнал му Учителят.

Ученикът си мисли, че пътя към просветлението е обикновено учене. Той се лъже. Не е това. Пътя към просветлението е всекидневния опит. Опита, който провокира самостоятелно мислене и дава на човека възможности да греши, да се осъзнава и да опознава себе си и света. Пътят към личната свобода представлява мост над пропаст, който е построен от личните грешки.

"Иди и си измий паничката." Проста задача от всекидневието. Осъзнатия човек знае, че върховенството на свободата е основния закон, който движи мирозданието и който се проявява навсякъде, включително и във всекидневието. Неосъзнатият човек може да се осъзнае чрез всекидневният опит и самостоятелното мислене.

Редактирано Май 5, 2013 от mecho1

[mecho1]

НА БРЕГА НА ВОДОПАДА ЛЮЙЛЯН
Веднъж Конфуций стоял пред водопада в Люйлян и му се любувал. Струите падали от височина тридесет жъна, а пяната кипи на тридесет ли. Не могат да го преплуват нито каймани, нито риби, нито костенурки — морски или речни. Когато забелязал там плувец, Конфуций помислил, че този човек от мъка си търси смъртта и пратил учениците си долу за да го измъкнат. След няколкостотин крачки обаче, човекът излязъл от водата с разпуснати коси, запял и почнал да се разхожда наоколо.
Като видял това, Конфуций тръгнал подире му и го заговорил:
— Водопадът в Люйлян е висок тридесет жъна, а пяната кипи на тридесет ли. Не могат да го преплуват нито каймани, нито риби, нито костенурки — морски или речни. Когато забелязах как ти влезе в него, си помислих, че от мъка си търсиш смъртта и пратих учениците си долу за да те измъкнат. Когато излезе с разпуснати коси, запя и започна да се разхождаш те помислих за душа на удавник. Като се вгледах, обаче, видях че си човек. Позволи ми да те попитам — знаеш ли тайната как да ходят хората по водата?
— Не — отвърнал плувецът. — Аз нямам тайна. С вълната потъвам, с пяната изплувам. Следвам течението на водата, без да и натрапвам нищо от себе си.

Свободата е в стихията. Там където нищо не може да се изчисли предварително и всичко е само интуитивно следване на капризите на вилнеещата природа. Плувецът няма тайна, която може да изрази с думи така щото да може да бъде разбран от друг, който не познава логиката на стихията. Стихията няма логика. Стихията е свобода в най чист вид. На стихията не се противостои. Стихията се следва. В бурните води оцелява не този, който може по добре да плува, а този, който е свободен в стихията, който интуитивно чувства волята на стихията и я следва, без да се бори, като прави само леки усилия да се движи в желаната посока. Не се бори, когато водата го потапя, знае, че както го е потопила, така и ще го изхвърли на повърхността. А може и да не го изхвърли. Зависи от волята и. Такива са стихиите. Не се бори, когато течението го отклонява в различна от желаната посока, защото знае, че вероятно по нататък друго течение ще го върне обратно на желания път. А може и да не го върне. Зависи от волята и. Такива са стихиите.

[Last roman]

явно Конфуций срещнал Исус

[mecho1]

Знае ли човек ...

МЪЛЧАЛИВИТЕ УЧЕНИЦИ
Четири ученика от една школа по Чан будизъм решили да медитират няколко дни. Уговорили се никой да не проговаря през това време. Преминали първият ден в безмълвна медитация. Когато настъпила нощта, газовите лампи започнали съвсем да мъждукат. Единият ученик не можал да издържи и извикал на слугата:
— Оправи тази лампа!
Като чул това вторият ученик много се зачудил.
— Уговорихме се да не казваме нито дума — казал учудено той.
— Бъбривци такива, стига сте говорили — обадил се другият.
— Само аз си мълча — заключил четвъртият.


Уговорката е ограничение, а човек е грешен. Грешката е свобода. Да укоряваш човек задето е допуснал грешка, означава да укоряваш човек задето е свободен. Всички сме грешни. Всички сме свободни. Но не всички осъзнаваме това.

Историята е разказана така, че да не е възможно никой от учениците да укори другарите си задето са сгрешили, без той сам да допусне абсолютно същата грешка. Много поучителна история.

[mecho1]

МЪДРИЯТ ГОЛЕМЕЦ
Двама Чански Учители били поканени при един големец. Когато те пристигнали първият се обърнал ласкаво към големеца и му казал: Вие господине, сте мъдър по натура и имате вродена способност за усвояването на Чан будизма.
— Глупости — възкликнал ядосано другият. — Какво ласкаеш този глупак? Може да е големец, но от Чан будизъм нищо не разбира.
Скоро след това големецът построил храм на вторият Учител и станал негов ученик. На първият не обърнал никакво внимание.

Големецът е умен. Всъщност първия учител е прав, но без да знае това, той просто ласкае. Но големецът няма ограничения на егото си и не обича ласкателството. Вторият учител е много умен. Той разбира, че големеца сам е осъзнал повечето от ограниченията си и затова говори грубо, за да не би големеца да го помисли за ласкател. Така той печели благоволението на големеца.

[mecho1]

ИСТИНСКИЯТ ЗВУК

Един прилежен ученик, след като години наред работил с определена мантра, получил достатъчно прозрение, за да започне да обучава. Той не бил особено смирен, но учителите му не се безпокояли.

След като няколко години успешно обучавал, ученикът не мислел, че вече има какво да научи от когото и да било; но като дочул, че един известен отшелник живеел наблизо, не искал да пропусне възможността за такава вълнуваща среща.

Отшелникът живеел сам на един остров посред езеро, затова ученикът наел лодкар да го прекара до острова. Той приветствал стария отшелник с голямо уважение. Докато пиели билков чай, ученикът го попитал за неговата духовна практика. Старецът казал, че няма такава, с изключение на една мантра, която непрекъснато си повтарял. Ученикът бил радостен да чуе, че мантрата била същата, която и самият той използвал. Но когато отшелникът произнесъл мантрата на глас, ученикът бил ужасен!

"Какво има?" попитал отшелникът.

"Не знам какво да кажа. Страхувам се, че сте пропиляли целия си живот! Вие произнасяте мантрата неправилно!"

"O! Tова е ужасно. А как би трябвало да я казвам?"

Ученикът дал правилното произношение и старият отшелник бил много благодарен, като помолил да бъде оставен сам, за да може веднага да започне да се упражнява. По време на обратния си път през езерото, ученикът, сега напълно сигурен в превъзходството на знанията си, размишлявал за тъжната участ на отшелника.

"Какъв късмет, че наминах. Сега поне ще има малко време да се упражнява правилно преди да умре." В този момент ученикът забелязал, че лодкарят изглежда доста стреснат; обърнал се и видял отшелника да стои спокойно върху водата, до лодката.

"Извинете ме. Не искам да ви безпокоя, но пак забравих правилното произношение. Бихте ли го повторили, моля?"

"Но вие явно нямате нужда от него" заекнал ученикът; но старецът вежливо настоявал, докато ученикът склонил и отново му казал как смятал, че трябва да се произнася мантрата.

Старият отшелник си повтарял мантрата много внимателно, бавно, отново и отново, докато вървял по повърхността на водата обратно към острова си...

Ученикът е самонадеян. Отшелникът е просветлен. Любопитен като дете и свободен от всякакви ограничения. Знае, че винаги има какво ново да се научи. Има високо самочувствие, но не е надменен. Беседва с ученика като с равен. Когато разбира, че знае по зле мантрата, не се притеснява да пита, като един напълно свободен човек. Той върви след лодката по водата, не за да покаже превъзходство, а защото е забравил съвета на ученика относно мантрата. Не се заслепява, когато удивеният ученик признава превъзходството му, а продължава да настоява за съвета за мантрата, който е забравил, тъй като знае, че познанието е свобода и от всеки човек може да се научи нещо.