Отиди на
Форум "Наука"

Транспорт и логистика - стабилен ръст, но - и много предизвикателства


nik1

Recommended Posts

  • Потребители

Транспорт и логистика - стабилен ръст, но - и много предизвикателства

http://iconomist.bg/wp-content/uploads/2018/04/Приложение-Транспорт-и-Логистика.pdf

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

От няколко години наблюдавам пряко как се движат куриерските фирми и съм много доволен от развитието, но тук е много важно да се каже, че онлайн търговията много сериозно раздвижи сектора през последните години.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Р. Теодосиев said:

От няколко години наблюдавам пряко как се движат куриерските фирми и съм много доволен от развитието, но тук е много важно да се каже, че онлайн търговията много сериозно раздвижи сектора през последните години.

Онлайн търговията - да, раздвижи нещата. И тепърва ще ги раздвижва. Друг е въпросът, според мен поне, че конкуренцията се убива - дали умишлено или неумишлено - кой знае свъщност? 

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Защо мислиш, че се убива конкуренцията. Постоянно се отварят нови офиси на куриерски фирми, навсякъде има офиси на Еконт, вече и на Спиди има в изобилие, а от скоро и Рапидо отварят офиси. Всичко това е доста интересно според мен и има на къде да се развива бизнеса.

Също така мисля, че трябва да се спомене, че офисите на куриерските фирми се отварят на принципа на франчайз и най-често от бивши куриери. Почти всички офиси на Еконт и Спиди са франчайз, който въобще не е малък бизнес за някой от тях. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ми, ти самият си го казал : 

1 hour ago, Р. Теодосиев said:

Постоянно се отварят нови офиси на куриерски фирми, навсякъде има офиси на Еконт, вече и на Спиди има в изобилие, а от скоро и Рапидо отварят офиси.

Демек 2 фирми. Двупартийният модел. И къде точно виждаш тук конкурунцията? За мен поне, конкуренция е да има барем едно 20-30 фирми, да речем. Не мислиш ли, че като са две-три това е на практика монопол - разбрали са се арменеца, евреина и един друг дебел - това е за мен, това - за теб. След няколко години, като разработят пазара, ше ги продадат я на DLH, я на ARAMEX или TNT. Както стана впрочем с вносителите на автомобили, интернет доставчиците и т.н. БГ пощи ще са проватизирани, щото са неефективни, губещи и т.н..И тогава за писмо в плик, тежащо 20 гр. ше плащаш 4 кинта, колкото ще плащаш и за кило доставка от Amazon, AlliExpres или ebay. Всъщност борбата сега е именно за това - да не оттече извън системата развиващият се интернет бизнес. Щото Безос отдавна му е писнало от тия главорези и се пробва да ги елиминира с дронове :) Та със сигурност не искат и в развиващите се пазари да се появят некви Безоси 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, boyko said:

Демек 2 фирми. Двупартийният модел. И къде точно виждаш тук конкурунцията? За мен поне, конкуренция е да има барем едно 20-30 фирми, да речем. Не мислиш ли, че като са две-три това е на практика монопол - разбрали са се арменеца, евреина и един друг дебел - това е за мен, това - за теб. След няколко години, като разработят пазара, ше ги продадат я на DLH, я на ARAMEX или TNT. Както стана впрочем с вносителите на автомобили, интернет доставчиците и т.н. БГ пощи ще са проватизирани, щото са неефективни, губещи и т.н..И тогава за писмо в плик, тежащо 20 гр. ше плащаш 4 кинта, колкото ще плащаш и за кило доставка от Amazon, AlliExpres или ebay. Всъщност борбата сега е именно за това - да не оттече извън системата развиващият се интернет бизнес. Щото Безос отдавна му е писнало от тия главорези и се пробва да ги елиминира с дронове :) Та със сигурност не искат и в развиващите се пазари да се появят некви Безоси 

 

Няма никакъв монопол, и всеки се опитва с предлагането на по-добри услуги да отхапе по-голямо парче от кокъла. Това е именно конкуренцията. Към момента две от фирмите са най-развити и причината е че са по-рано на пазара. Другите съответно трябва да се съобразяват с тях. Малките не могат да предоставят същите услуги като двете големи фирми и съответно винаги ще са по-назад. И това не е заради монопол. Никой не пречи на малките да се развиват и да инвестират в офиси, служители и реклама. Просто трябва да имат пари, капацитет и съответно да могат да си осигуряват клиенти. Офисите във всички градове изискват плащане на наем, работни заплати и други сметки, а това могат да си го позволят само големите с голям оборот. Малките също доставят там където нямат офиси, но по-бавно и това клиентите лесно го разбират и често избират по-големите. По-малките често се договарят пряко с някои търговски фирми и така клиентите на тези фирми са принудени да им ползват услугите въпреки, че не са по-бързи. От тук е и конкуренцията. Който успее да предложи по-добри и по-бързи услуги, или който успее да си осигури пазар - печели. Еконт примерно за да стане по-конкурентна инвестира пари в еконтомати и така предлага по-бърза и лесна услуга за хората, като по този начин хем плаща по-малко за наем, хем не плаща заплати на нови служители, но същевременно разширява местата за достъп до услугите й. Тоест с една умна инвестиция пести и разширява възможностите си и така реално дърпа напред пред Спиди и останалите. 

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Конкуренция си има и то доста видима. Само сравни цените между куриерските фирми за едни и същи услуги и ще видиш колко са различни. 

Ето и еконт и спиди се състезават за повече клиенти и те могат да си пуснат автоматични станции:

0995718001465471161_544221_600x458.jpg

3.jpg

Лично аз съм виждал доста такива станции на Спиди из София, но никога на Еконт.

Вече и предлаганите услуги за Балканите и Европа са също доста на добри цени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, makebulgar said:

Няма никакъв монопол ...

Уф, Маке ... честно казано не виждам защо да отговарям. Пишеш във всички теми, по всички въпроси и навсякъде претендираш за компетентност. Просто е нелепо! Не намирам, че има смисъл да коментирам с такъв човек. Се едно да спориш със стената срещу теб. Нищо лично, разбира се

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Р. Теодосиев said:

Ето и еконт и спиди се състезават за повече клиенти и те могат да си пуснат автоматични станции:

Е, стига де! Наистина ли мислиш, че конкуренцията е кой колко автомати ще напляска? Истинският бизнес е в корпоративните пратки, които ти не виждаш като отидеш в офисите на куриера. Пък договорите за абонамент с тия корпоративни клиенти да не ти казвам как се сключват, на какви цени и с чие одобрение (решение) става. Впрочем, доста държавни и общински учреждения и организации също ползват частните куриери, а не Български пощи. Срещу съответните ... ъ-ъ-ъ ... отчисления да ги наречем. Шушука се даже, че БГ пощи нарочно не пуска услуги като "вземане на пратка от адрес на клиента", "от врата до врата", "експресни пратки" и т.н, за да може чиновника да има оправдание що, аджеба, е викнал куриера. Преди време се чу даже, че имало идея и пенсиите да разнасят, ама се преценило, че ще е леко прекалено. На тоя етап. Конкуренция ... кво да я праиш

А в световен мащаб куриерските фирми имат друг вид коннуренция - от ... ами от интернет, най-общо казано. Пазара на доставка на документални пратки например постоянно се свива, щото вече все повече документите минават през нета. Безплатно е, а и няма толкова бърз куриер. Отделно каргото също се свива, тъй като големите играчи в нет-търговията се ориентираха към собствени системи за доставка, местни логистични центрове и т.н. по примера на търговските вериги и веригите заведения за о.х.

Редактирано от boyko
Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Аз като търговец (https://shop.chitatel.net/) съм сключил договор с няколко от тези компании и тъй като не мога публично да обявявам съдържанието на тези договори мога обаче да ти кажа, че конкуренцията е много видима между тях и се вижда в условията, които ти предлагат. Аз лично работя само с два от най-големите (ТУК) и имам много добър поглед върху корпоративните пратки, но в момента тече друга тенденция. Големите онлайн търговци имат собствени коли и куриери и разчитат на куриерските фирми само за провинцията, а в София си разнасят сами протките. Така в прочем е и с някой малки куриерски фирми, които имат договор с по-големи куриерски фирми, които да им разнасят пратките в някой краища на България. Въобще бизнеса е доста разнообразен, като в София има фирми, които разнасят само документи.

Но тук говорим за куриерските фирми, а в цялост имаме огромни бизнеси свързани с транспорта и логистиката.

https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2018/03/28/3154192_kitaiskiiat_gigant_hna_vzima_letishte_plovdiv_na/

https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2018/03/02/3138801_pimk_puska_purviia_si_intermodalen_vlak_ot_plovdiv_za/

https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2017/08/29/2998987_nai-golemite_transportni_kompanii_gladni_za_shofyori/

https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2015/06/16/2554357_pimk_investira_25_mln_evro_v_novi_kamioni/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това е резюмето от приложението в заглавния постинг

http://iconomist.bg/стабилен-ръст-но-и-много-предизвикате/:

Стабилен ръст, но и много предизвикателства

Транспортният сектор бележи добри резултати, но браншът трябва да се подготви за въвеждането на тол системата и на директивата за дългосрочните командировки, за да остане конкурентен

mmiconomistаприл 5, 2018

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn

 

shutterstock
източник: shutterstock

Сектор „Транспорт” e една от основните съставни части на всяка икономика. Всъщност съвременният свят е такъв, какъвто е, заради постоянно усъвършенстващите се начини за придвижване на хора и стоки от едно място на друго. Освен като допълващ дейността на останалите сектори той има и важно самостоятелно значение, а ролята му в обществото не се свежда само до икономическата страна, защото той има и много важно социално, културно, политическо, екологично, военно-отбранително значение.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) през третото тримесечие на 2017 г. общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи” се увеличава с 3,1 на сто спрямо второто тримесечие на 2017 г. Ръст се наблюдава във всички дейности, като най-висок е при „Въздушен транспорт” и „Воден транспорт”, съответно с 12,6 и 7 на сто. Общият календарен индекс на оборота за сектора нараства с 11,9 на сто в сравнение със същото тримесечие на 2016 година. Увеличението е най-чувствително при „Пощенски и куриерски услуги” – 15,3 на сто, и „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта” – 15,2 на сто.
За да разберем още по-ясно значението на транспорта, трябва да оценим мястото на сектора чрез приноса му към брутната добавена стойност в икономиката.

През 2016 г. добавената стойност по факторни разходи в сектора на услугите в България възлиза на 16,2 млрд. лв. по текущи цени (33,4% от общата стойност на нефинансовите предприятия). Най-голям е приносът на подотраслите „Транспорт, складиране и пощи“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“.

Произведената продукция в транспортния бранш се характеризира с помощта на различни показатели, но най-добра представа за нея дава обемът на превозите чрез различните видове транспорт.

Автомобилни
товари

Според анализ на ICAP Bulgaria, през петгодишния период от 2012 до 2016 г. се наблюдават колебания в обема на превозените товари чрез автомобилен транспорт, като през 2012 г. е отчетена най-ниската стойност на показателя, а през 2015 г. най-високата. През 2016 г. товарите, обработени от автомобилния транспорт, регистрират спад (-9%) спрямо предходната година и достигат 147 млн. тона. През 2016 г. вътрешните превози формират по-голямата част от извършените товарни автомобилни превози (76%). Но от друга страна, техният обем намалява с 18,7% спрямо 2015 г. и с 8% спрямо 2012 г.
Същевременно международните превози (вкл. транзитни) увеличават обема си с 22% спрямо 2015 г. и с 83% спрямо 2012 г. През 2016 г. техният дял бележи ръст 10% спрямо 2012 г.

През 2016 г. във водещите 20 компании в сектора са заети 6780 човека, или с 8% повече от 2015 г. Водещите 7 работодателя (с персонал над 250 души) държат близо 70% от общия брой служители в компаниите от двайсетицата.

40-41-tabl.jpgНа влак

През разглеждания 5-годишен период превозените с железопътен транспорт товари постепенно, макар и слабо, се увеличават, като едва през 2016 г. отбелязват лек спад (-3%) в сравнение с предишната година, достигайки стойност 14,2 млн. тона.

През 2016 г. железопътната инфраструктура e предоставена за ползване от всички железопътни предприятия. „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД е единственото лицензирано железопътно предприятие за превоз на пътници и багажи в България със 100% пазарен дял в пътническите превози, но пазарният дял на държавния жп превозвач от товарни превози се свива. И през 2016 г. продължава преразпределението на товарните превози между железопътните предприятия, като частните навлизат все по-сериозно на пазара.
Най-голям пазарен дял на база изминати влак-километри за 2016 г., както и през 2015 г., държи „БДЖ – Товарни превози“ (52,8%), следвана от „Българска железопътна компания“ (19,3%), „Ди Би Карго България“ (10,6%). По показателя превозени товари класацията в тройката се запазва, а на четвърта позиция е „Булмаркет“.

За периода 2016/2015 година няма значително изменение в пазарните дялове на водещите компании, като най-голям ръст в пазарния дял на превозени товари бележи „Булмаркет Рейл Карго“ с близо 2%, а най-голям спад „БДЖ – Товарни превози“ – с около 4%.

Най-големи приходи от товарен транспорт генерират БДЖ, БЖК и „Булмаркет Рейл Карго“. Най-печеливша компания (според EBIT) в анализирания сектор за 2016 г. е „ТБД – Товарни превози“ (2,6 млн. лв.), следвана от „Булмаркет Рейл Карго“ (2,4 млн. лв.).
Общият брой на служителите в първите 8 компании е 2190 души и нараства с 9% спрямо 2015 г.

По море и река

След двугодишен спад през периода 2014 – 2015, през 2016 г. обработените товари в морския транспорт бележат ръст 6% и достигат 28,7 млн. тона. Водещи компании по приходи от продажби са „Параходство Български морски флот“ и „Варнафери“. Последната отбелязва значителен ръст както на оборота си, така и на оперативната печалба. При речния транспорт се наблюдава обратната тенденция – след двугодишен ръст, през 2016 г. обработените товари отбелязват значителен спад (-13%) и достигат приблизително 4 млн. тона.

Въздушно карго

Във времето от 2012 до 2016 г. превозените с въздушен транспорт товари отбелязват много сериозен ръст – 78%. През 2016 г. положителната тенденция се запазва, като на годишна база се регистрира ръст на обработените товари от 4%. Както при компаниите, опериращи в сферата на речния товарен транспорт, така и при водещите превозвачи по въздушен път се наблюдават значителни положителни изменения на приходите от продажби и на оперативната печалба.

Предизвикателствата

В сферата на транспорта и логистиката ситуацията с изпълнението на поръчките не зависи само от качеството, но и от скоростта. Тъкмо тя е факторът, който отличава този бранш и го прави различен. Благодарение на все по-голямото покритие в световен мащаб, на постоянно разширяващата се инфраструктура в развитите страни и осъществяването на натиск от страна на потребителите стоките да бъдат доставяни в по-кратки срокове операторите в този сектор са изправени пред големи предизвикателства. Индивидуално ориентираните решения ще стават все по-важни, за да се предотврати поддаването на този натиск. А инвестициите в иновации ще станат жизненоважни за всяка фирма. Близкото бъдеще крие сериозни предизвикателства пред индустрията. Въвеждането на системата за платено преминаване по републиканската мрежа ще се отрази на почти всички подсектори, като задачата пред всички ще бъде как да останат конкурентоспособни въпреки допълнителния разход. Секторът очаква и развръзката по отношение Директивата за дългосрочните командировки, чието транспониране в националните законодателства в страните от ЕС със сигурност ще удари българските компании. И

Текстът е публикуван в новия брой на „Икономист“ от 6 април, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...