Отиди на
Форум "Наука"

Какво би станало ако (видео)


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Много обезнадеждаващо, никакъв шанс евър да проникнем и на 1/10 от радиуса на Юпитер в неговата атмосфера без апарат направен от каквато и да е сплав да се стопи.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки
Преди 9 часа, Р. Теодосиев said:

Поредицата е много яка! 

Ще пусна и аз няколко!  :)

Дерзай! Затова я направих.

Въпреки, че е по-добре да има оригинално съдържание във форума. Когато може ще има.

 

Преди 6 часа, Warlord said:

Много обезнадеждаващо, никакъв шанс евър да проникнем и на 1/10 от радиуса на Юпитер в неговата атмосфера без апарат направен от каквато и да е сплав да се стопи.

За съжаление си прав. Затова обаче има наука (предимно физика с дялове и инженерство) и хората са измислили телеметрията. И под земната кора не можем да проникнем, не е нужно да ходим чак там за да си видим ограниченията, но някой ден знае ли се...

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами тя магмата също ще топи всякаква сонда от какъвто и метал да я направим. Тъй че не знам. Тоя някой ден може да дойде евентуално ако измислим синтетичен материал с невероятно висока точка на топене или друга някаква антитермична технология :)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки
1 hour ago, Warlord said:

Ами тя магмата също ще топи всякаква сонда от какъвто и метал да я направим. Тъй че не знам. Тоя някой ден може да дойде евентуално ако измислим синтетичен материал с невероятно висока точка на топене или друга някаква антитермична технология :)

Всичко заедно, но най вече алтернативна технология.

Свредло с постоянно охлаждане за дупчене в кората (не съм проверявал дали на колския полуостров е правено, но мисля не), използване на силни магнитни полета срещу налягането на Юпитер и подобни. Скептик съм и аз ама знам ли. За последното не мога да си представя как, но да си кажа, че има идейни насоки по които да се работи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 18.04.2018 г. at 12:12, Joro-01 said:

Всичко заедно, но най вече алтернативна технология.

Свредло с постоянно охлаждане за дупчене в кората (не съм проверявал дали на колския полуостров е правено, но мисля не), използване на силни магнитни полета срещу налягането на Юпитер и подобни. Скептик съм и аз ама знам ли. За последното не мога да си представя как, но да си кажа, че има идейни насоки по които да се работи.

Мисля си - до "кора" - няма да стигне нещо, което в последствие да му е възможно да излъчи информация.:)

Ето една весела гледна точка (заради която книжката беше забранена (пратена в детски дял (?!) на библиотеките -около 1965г )

http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9536&Level=2

"Да не обиждаме спираловидните хора

 

Илюстрация © Борис ДимовскиАтомният пистолет издаде мелодичен звук и гигантската слоноамеба се превърна в тон и половина юфка. Пешо въздъхна и изтри потта от скафандъра си.

— Уф! Ако това се беше стоварило отгоре ми...

В следващия миг той дочу оглушителен вой и през гъстата мъгла видя приближаващия се спираловиден човек. Той явно беше много развълнуван, защото непрекъснато се свиваше и разпускаше от петнадесет сантиметра до десет метра. Всичките му устни крещяха в хор:

— Какво направи ти! Защо уби добитъка? Кой ще ми дава сега сярна киселина за децата? Ще ги оставиш от глад да умрат! О, хиляди богове, ще те разкъсам на парчета и ще наторя нивите си с отровната ти плът!

Спираловидният човек така се удължи от възбуждение че от върха му се откъсна една полузавивка, която падна на земята и веднага започна да крещи.

— Видя ли какво стана сега? Ядоса ме и се роди още едно. Ставам вече многодетен, а няма с какво да ги изхраня. О, богове!

Пешо не дочака края на излиянията му и побягна. Със сапьорската си лопатка той бързо копаеше гъстата атмосфера и отиваше все по-напред и по-напред. Зад него се чуваше задъханото тичане на спиралоида. След около час бърз ход Пешо измина седем метра и спря да си почине. Далече зад него, на около три метра и половина, спиралоидът и новороденото му жадно дъвчеха атмосферата. Различни звуци изпълваха микрофоните на шлема. Чуваше се воят на слоноамебите от съседното пасище, чуваше се вечното мляскане и преживяне на спираловидните хора, свистеше юпитерианският вятър, а откъм планетолета предаваха „Лебедово езеро“ от Чайковски. Пешо си почина малко, включи в дихателя двойна доза хранителен газ и отново започна да работи с лопатата.

Надвечер, съвсем капнал от умора, той успя да преодолее последните четири метра до планетолета и попадна на малката изкуствена полянка, която четири багера поддържаха свободна от атмосфера. Той свали шлема на скафандъра, тъй като предавателят му се беше повредил, и изсвири с уста призивния сигнал. Люкът на космичния кораб се отвори и две здрави ръце издърпаха нагоре отпуснатото му тяло.

— Тъкмо на време идваш. В момента профгрупата разглежда твоя случай.

— Какъв мой случай? Аман от тези събрания, бе

— Влизай, влизай! Започва.

В каюткомпанията всички имаха строги лица. Поставиха Пешо на видно място, провериха отсъствуващите» след което профгрупоргът се изправи тежко.

— Другари, днес следобед се получи оплакване от спираловидните хора срещу другаря Пешо. Посоченият другар, тръгнал да изследва обстановката на Юпитер, по най-без отговорен начин е унищожил една слоноамеба, с което е лишил един многодетен спиралоид от насъщната му сярна киселина. Това деяние на другаря Пешо може да се окачестви само като...

Нататък Пешо престана да слуша, защото знаеше предварително какво ще се каже. На такива събрания той беше присъствувал още на земята като студент по звездоходство — първи курс.

Изказаха се и други другари. Особено остро становище взе готвачката, която водеше и културно-масовата работа. Тя направи паралел между сегашната лростъпка на Пешо и отношението му към доброволните бригади за белене на картофи. Накрая дадоха думата на Пешо.

Той се надигна с въздишка, огледа другарите си, пристъпи към пулта на кибернетичния магнитофон и натисна червеното копче за самокритика...

Накрая бяха взети, и протоколирани решения, въпросът се уреди и всеки се зае с работата си. Само навън, някъде сред мъглите на Юпитер, продължаваше да се чува воят на спираловидния човек, който още не можеше да прежали слоноамебата си"

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...