Отиди на
Форум "Наука"

статия - "Теорията на ципа", или защо светът отказва да мисли критично"


Recommended Posts

  • Потребител

Без да цитирам конкретни части от постинги, ето още малко :)

Рамус, аз чудесно ви разбирам. Не за нещо друго, а защото знам за какво говорите, но не съм съгласна, че това е верният подход.

И ето защо. Когато човек има някакви артистични наклонности, той се научава да се осланя на тях, защото така е по-лесно. По-лесно е, защото това са негови естествени склонности, за които не се налага да полага усилия, просто му се получава. По-лесно е и защото осъзнава, че може да компенсира с тях мързела си, поне донякъде. Да не седне да научи, да не положи усилието, да не прочете, да не се постарае, защото знае, че след това, импровизирайки собствени свободни съчинения може и да мине метър. Този номер съм го играла в училише многократно, точно от мързел. Само че това не е знание. Това е въздух под налягане, прикрит под способността за импровизация. Знанието изисква самодисциплина и организираност на ума. А това се постига с работа. С четене. С учене. Не току-така.

И в моя случай, вероятно защото импровизациите ми бяха сравнително интелигентни, учителите ми не са ми писали двойки. А е трябвало. Защото театралното майсторство, способността човек харизматично и  симпатично да навърже някакви мисловни фльонги, за да мине метър, няма нищо общо с това човек да знае. Наистина да знае. Едно е да си мисли, че знае, друго е да е извървал съзнателния и нелек път (вижте примера и с Бах - четиристотин километра пеша, за да чуеш друг!), за да стигне до там, че да остави на света подобно наследство. Не защото си е писал волни съчинения. Твърде много се осланяте на таланта, мисля, а това е грешка. И исторически, и концептуално, и всякак.

Човек естествено се учи, с времето си дадох сметка, че това да се правя на клоун, защото не съм прочела каквото е трябвало, не води до нищо, макар да ми улеснява живота и да ми оставя време за глупости. Въпреки че специално в българската образователна система това минаваше номер. Трябваше да изпитам на плещите си как работят други образователни системи, за да си дам сметка какво означава да знаеш наистина. А те, повярвайте, са в основата на култури, които са дали на света много повече творци, отколкото България :)

Точно защото ми е ясно това, когато съм била преподавател, винаги съм различавала много ясно кога някой се опитва да ме метне с моя номер. И макар да съм оценявала театралното майсторство за шестица, ако знанията са били за двойка, съм писала най-много три. Сумарно.

Тояно и затова преекспонирането на "собствените размисли" пред знанието просто не е теза, която мога да взема насериозно.

Защото собствени размисли, които не са въздух под налягане, се случват само след като е придобито знание. И то немалко.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 174
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

все пак - усещанията не са еквивалентни на замислянията. Всеки може да опише усещания, защото те самите също са част от автоматизмите от които той е изграден.

Малцина са тия, които дръзват да пишат за замислянията си. Защото ЗАМИСЛЯНЕТО не е автоматизъм и най-често е в противоречие на автоматичното отношение към света. ЗАМИСЛЯНЕТо е предпоставка за креативно отношение на субект към битието си - защото когато се напусне удобната утроба на автоматизмите, се излага на изразяване друг човешки аспект - НЕ-АВТОМАТИЧНИЯ.

Да пишеш и изразяваш усещания - е едно. Но да пишеш за креацията на ЗАМИСЛЯНЕТО - е съвсем друго. Замислянето е акт на лична намеса на субекта спрямо битието си - вече като активен и отговорен негов ТВОРЕЦ. Като все пак - ЖИВОТЪТ продължава да е огледало на ЖИВЕЕЩИЯ го - и като автоматичен, и като осъзната креация. От гледна точка на раждането и живеенето, смъртта и умирането - няма никаква разлика кой какъв е. Това не е въпрос някой да се издокара - или той носи в себе си потенциала да е осъзнат спрямо битието си и по този начин да поеме активната отговорност за него - или просто си е автоматично-живеещ и отразяващ. не казвам че едното е с нещо повече от другото - само изразявам че е налице съществена разлика и битийността на "двата условни примера" се различава значително. За единия от тях - разликата е ясна и очевидна. За другия ( в примера) е неизвестна, защото автоматизмите му нашепват че "всички и всичко са автоматични" (като него)...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ех, Рамус, наистина пишеш весело. Мисленето също е автоматизъм. Опитвал ли си изобщо някога да спреш мисловния поток, защото ако наистина беше опитвал, щеше да знаеш колко е трудно. И нямаше да пишеш вицове, поне щеше да се аргументираш по-сериозно, както подобава за научен форум.

Редактирано от caress…
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Преподаването на чужди знания също може да бъде творчество - има хора призвани по способностите си за това, те имат дарбата да преподават творчески чужди зания, затова има учители и Учители.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, dora said:

Защото собствени размисли, които не са въздух под налягане, се случват само след като е придобито знание. И то немалко.

Според вас колко знания ви трябват за да останете насаме осъзнато със собственото ви дишане? Хранене... не да "знаете" кое е полезно, а само да останете насаме и осъзнато с нещо - без да го променяте, нагласяте... ?

Не са нужни цял живот четене на книги в мислите и опитите на други хора, а собствената територия, на комбинацията от тялото и "мислите' да остане автоматична територия.

Зная много добре с кое не можете да се съгласите, но то въобще не е толкова важно - съгласието. Ние двамата просто описваме два аспекта на битието. И това битие - като отражение на два типа "живеещи го". Съвсем условни примери, с които исках да изразя че са налице "други сфери" от битието, за които не се пише, нито се чете. за които преди всичко е нужно осъзнато и ментално отношение, дори и към собствените си емоционални изживяващи или други отражения. Това поставя Битийния на съвсем друга основа, задава му други параметри, други отговорности, други значения. Това задава и други значения и на всичко друго в това битие.

В никоя книга, нито учебник няма да прочетете за това. Защото социалната матрица предпоставя да е актуалното по зададеното от нея. От хората които я изграждат, за същите хора. За активното отношение към живота не са от решаващо значение ЗНАНИЯТА на другите. Те имат значение по принцип, подават възможност да се покачи нивото на КПД, от тях могат да се изведат именно и личните решения на казуси.

Не изпадайте в крайности с тази теза - че отричам знанието, че го неглижирам, че за мен то няма стойност... Такова нещо няма в думите ми, а се поражда заради "прочита". Уж твърдите че имате разбиране за това, което говоря, но отново се пишат думички, които са в други посоки...

И не че разбирането е толкова важно - това е една територия на която просто обменяме информация за това "КОИ СМЕ НИЕ". За вашият живот няма никакво значение с кое някой си "ненормалник" е съгласен или не... както и какво за него имало значение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Замислянето, от друга страна, е съзнателен акт, в който вече е налице и воля, и концентрация, и мотив човек съзнателно да управлява автоматичния мисловен поток. Размишлението е още по-висша когнитивна функция. Но човек не размишлява непрекъснато, просто не е във възможностите ни, първо, и второ, човек не е само мисъл - той е сложна система, за която е необходима и здравословна грижа, и адекватен подход, към колкото се може повече нейни аспекти. Т.е. Не е добре, когато пренебрегваме телесното за сметка на духовното или социалното, защото от това страда цялата система. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Б. Киров said:

Преподаването на чужди знания също може да бъде творчество - има хора призвани по способностите си за това, те имат дарбата да преподават творчески чужди зания, затова има учители и Учители.

Може би... това е зона в която нямам никакви претенции че "знам"... То самата дума "творчество" се употребява различно - и сред "света на автоматичните хора" (стоножките... :) ), и сред света на "ненормалните замислители".

Както и между другото - и за всичко останало нямам никакви претенции че знам - каквото и да е. За мен това не е особено важно - знам ли нещо, или не го знам. казал ли го е някой, или не го е казал.  Било ли написано, или от кого...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, caress… said:

мотив човек съзнателно да управлява автоматичния мисловен поток.

Стоножката просто описва себе си, чрез ОДА за света на стоножките... Дори не разбираш какво четеш, а си караш автоматично по "прочита си"... Когато живота е като стоножка, тя няма как да напише за свят извън нея си. И в това няма нищо осъдително, нито негативно - просто е въпрос на съответствие. 

статията и темата касаят нещо просто - колко важно и нужно на всеки човек да утвърди и презатвърди онова, с което и сред което живее, в сравнение с изменението му. Написах и че това касае и пишещите в темата. Това са примерите и сами се предлагат... в опита си да валидират колко е правилно, истинно, велико - онова, сред което те живеят...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 5 минути, ramus said:

Може би... това е зона в която нямам никакви претенции че "знам"... То самата дума "творчество" се употребява различно - и сред "света на автоматичните хора" (стоножките... :) ), и сред света на "ненормалните замислители".

Стоножка ненормален замислител е интересна комбинация:ag:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

всеки ненормален замислител, започва от "стоножката" в себе си. Това не е "интересна комбинация" - за замислителите, а е израз на самият живот.

Това е много важна особеност - и именно чрез нея става ясна идеята защо аз не отричам по никакъв начин натрупването и даденостите на автоматизмите.

Всички носим 'стоножката' в себе си - и ненормалните замислители и автоматичните стоножки. Има значение само накъде поемаме, стига да сме в състояние и зрялост да си го позволим. за някой - да останат и реализират стоножката в себе си - е крайната заветна цел. Цел е - да опишат света на стоножките, да го валидират като краен, абсолютен и върха на значимостта. И това е именно заради 'стоножката' в себе си... 

Никоя стоножка не се занимава със замисляне, защото това само по себе си не й е съответствено. Замислящия се - винаги идва от "стоножката" и я съдържа в себе си. Просто я надгражда, но по време на това самата стоножка се променя и се нагажда към една нова роля - да играе една важна част, един важен аспект, сред други такива аспекти - подобни по значение на нея.

Никой замислител НЕ ОТРИЧА СТОНОЖКИТЕ и е безсмислено да стоножките да търсят повод за прочит на същото. Има етапи и на отричане, но това са преходни моменти и те се 'преболедуват'. Никой сериозен осъзнат "замислител' не се занимава да отрича, защото основното с което живее е СИНТЕЗА. В синтеза самото понятие "отрицавам" е несъответствено и напълно несъвместимо.

Съвсем друго е обаче "прочита" на стоножката - за които отрицаването или съгласяването е израз на много важни за тях неща (напълно автоматични, байдъуей)... За стоножките както се вижда от по-горе - дори "замислянето' също било автоматично и мярка за това било 'дало можело да се спре'... Но осъзнато замисляне и автоматично течащ поток, дето е твърде далеч от мисленето - са различни неща. И да - потокът може да се спре и задължително се достига да се реализира и това. Но същото никога не може да се случи автоматично. Получава се спонтанно, при някои съчетания на обстоятелства самите автоматизми се взаимоизключват. Но дори и така - за стоножката винаги приорет на житието и битието си остава автоматичното и отразяване през емоционални и изживяващи потоци. За нея това е мерило че живее, че екзистенцира. И това - в повечето случаи - й е достатъчно и тя диша, пие и се храни с него.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 19 минути, ramus said:

защото основното с което живее е СИНТЕЗА.

Можеш ли да формулираш твоята дефиниция за СИНТЕЗ и връзката му с АНАЛИЗ :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Та аз го правя непрекъснато, сред всичките си думи. :) Всеки мой коментар, дори в тази тема. Прочита на всичко това вече е друга работа и всеки си привижда своите си - отрицания или съгласявания, резонанси или дисонанси...

Но всеки текст в белите полета с ник 'рамус" същия описва СЕБЕ СИ. същия описва че живота (му) е отражение на това, което е. Което също е израз на СИНТЕЗ.

Същия описва че ВСИЧКО Е СВЪРЗАНО и че автоматичното не свързва, а за да се съпричасти (нова дума :) ) на свързването - е нужно да се породи същото преди всичко ОТВЪТРЕ. И че ако няма вътрешно свързване, няма и как да има битие на "свързващ".

Същия описва че живота, вселената и човекът сред тях така или иначе са свързани и взаимно преплетени до степен да са едно и също нещо, но проявено чрез различни аспекти. И че това няма значение дали се отразява от стоножка или от ненормален замислител - и в двата условни случая, всичко е свързано - ето това също е СИНТЕЗ (без да е налична дефиниция - тя се оставя на Четящия)

Но има значение която същата "ВРЪЗКА" се реализира и чрез самият субект. Защото той съдържа - и вселената и живота в себе си. защото те го отразяват и той ги отразява като са форма на взаимни огледала...

Няма никакъв смисъл да напиша какво е СИНТЕЗА за мен и че това се отнася и до анализа - двете са едно общо цяло, и са като "Вдишването и Издишването"... И все пак - с тия думички написах за синтеза - като го формулирах с различни изразни средства - като за "размислители"... Това не е знание, не е да се чете и после повтаря. Един "замислител" би усетил "докосването" на горните думи - и без да са налице други мостове... А когато мостове няма - няма никакви начини да се прокарват...

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 28 минути, ramus said:

Стоножката просто описва себе си, чрез ОДА за света на стоножките... Дори не разбираш какво четеш, а си караш автоматично по "прочита си"... Когато живота е като стоножка, тя няма как да напише за свят извън нея си. И в това няма нищо осъдително, нито негативно - просто е въпрос на съответствие. 

статията и темата касаят нещо просто - колко важно и нужно на всеки човек да утвърди и презатвърди онова, с което и сред което живее, в сравнение с изменението му. Написах и че това касае и пишещите в темата. Това са примерите и сами се предлагат... в опита си да валидират колко е правилно, истинно, велико - онова, сред което те живеят...

Всъщност, единственият, който непрекъснато търси валидация, си ти. И след като не я получиш, плачеш горко като шестгодишен хлапак, а спамът в темите расте ли, расте... Непрекъснато смъкваш нивото до вестникарско...

Преди 6 минути, Б. Киров said:

Можеш ли да формулираш твоята дефиниция за СИНТЕЗ и връзката му с АНАЛИЗ :)

Не може, защото няма собствена, оригинална такава. И ще го докаже със следващия пост, представяйки ги театрално :)като собствени размисли и Еврики, но хитрите стоножки веднага ще го гепим от кои автори е взаимствал и копирал. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 4 минути, ramus said:

Няма никакъв смисъл да напиша какво е СИНТЕЗА за мен и че това се отнася и до анализа - двете са едно общо цяло, и са като "Вдишването и Издишването"...

++ Поетично /таотично/:), но ... малко трудно ми е да дам друго определение. Бях стигнал до нещо подобно: "анализ е правилното /хармонично, вярно, не намирам думата/ свързване на отделни елементи на цялото в синтез", но твоето е по-добре

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

Преди 28 минути, caress… said:

Всъщност, единственият, който непрекъснато търси валидация, си ти.

 - написала стоножката докато е спряла пред огледалото от образи на себеподобни.

Очилата на 'многото автоматични крака' пречат на някого, но пък му помагат да живее. :)

Преди 28 минути, caress… said:

Не може, защото няма собствена, оригинална такава. И ще го докаже със следващия пост, представяйки ги театрално :)като собствени размисли и Еврики, но хитрите стоножки веднага ще го гепим от кои автори е взаимствал и копирал. 

ууупс... греда!

Но спокойно де - те автоматизмите напират и никой не е виновен, освен тях. :) От друга страна - "великите и хитри стоножки" затова са в множествено число - да гепят разните там ненормалници, дето се мислят за по-велики...

Не крия че ми е забавно и че тече известна поредна доза от стоножно гърчене, което е нужно да се отприщи отново по посока на някакъв смотан дразнител... дето е по вече хилядите описания и диагнози, само защото не е възможно поредния да го преглъща. И като не се преглъща - се плюе и повръща.

Нищо - свикнал съм и ми е без всякакво значение. И че е и забавно и вече отдавна няма никакъв смисъл от замисляне - просто стоножни автоматизми. И дори елементарни провокации създават стимула за реагирането... и гърча. От друга страна - това са чудесни примери за самата тема и казусите в нея.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, ramus said:

Не изпадайте в крайности с тази теза - че отричам знанието, че го неглижирам, че за мен то няма стойност..

Възможно е, извинявам се, ако съм схванала превратно някоя от тезите ви. Но когато казвате, че Витгеншайн не е важен, разбирам точно това и не мога да се съглася. Не само е важен, реално за историята на човешката мисъл е по-важен от всеки един от нас. Защото никой от нас не може да се похвали, че със систематично мислене е успял да обърне хода на философията.

Също толкова важен, колкото и Бах.

Дори повече. Важни са, и двамата, жизненоважни, защото личният живот на човек, знаещ за Бах (или респективно за  Вигтеншайн) е много по-различен от личния живот на човек, който никога не е чувал за тях.

Това са драматично различни лични животи. В степен, в която между тях няма допирни точки, а това има много значителни обществени последствия.

Вероятно и това виждате всеки ден и сам, сред чалгата, която ни залива. Буквално и метафорично.

И в илюстрация, ето нещо, което според мен няма любител на Бах, който да не е приел лично и то да не е станало част от интимното му изживяване на света:

Представете си го на фона на интимното житейско изживяване  на потребителите на това:

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, dora said:

Но когато казвате, че Витгеншайн не е важен, разбирам точно това и не мога да се съглася.

да, вече разбрах това. Не е трудно да се схване житейския ви мироглед и не твърдя че той е с някакъкв етикет, нито го неглижирам или обезценявам. Просто използвах чудесните ви думи за един условен 'контрапункт"... и без да съм БАХ (шегувам се, но и не само ).

Това е прийом в изразяването - Чрез синтез, без да е нужно отрицание, се задава възможност за подход към надскачане, като се подбира за 'опора' вече достатъчно "висока повърхност" - и на която се реализира 'отскока'.

Вие имате чудесен мек подход към битието си. Запазили сте и много позитивно отношение, както и много други... качества. За което ви благодаря! защото сама ми предоставихте всичко това, в темата. И от което се възползвах - чрез прийома си...

както е видно противопоставянето не е задължително и понякога аз го играя само и само да създам условие за надскачане. Но това е подход само към много малко хора. За другите - не е възможен какъвто и да е подход... за "надскачане"... Това просто твърде встрани от техният живот и отражението им. Така че за тях въобще нямат смисъл никои от казусите сред теми, които пък мен ме интересуват. Така че - свят широк, хора-шарени... което прави Животът чудесен, пъстър и многопластов...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 33 минути, ramus said:

ие имате чудесен мек подход към битието си.

Ами, всъщност не :)

Но в един разговор всички сме равни и следва да се отнасяме един с друг с нужното уважение, зачитане на личността и тезата на другия. Иначе не е разговор, а борба за надмощие. Ударите под кръста, опитите да се нарие носа на събеседника  - неспортменско е. И некрасиво. Но най-вече не води до нищо :)

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ще направя опит да върна темата в нужното русло.

Основната грешка, която се допуска, когато човек се назоби с прекалено много езотерична литература, без да има поне основни познания по психология е, че човек не разбира добре работата на собствената си психика, но пък езотериката го напътства вдъхновено как от човек, който съдържа в себе си висши и низши механизми, по силата на Оцелостяването и Осъзнаването им, да постигне невиждани духовни и съзнателни висоти. Принципно, в това положение на нещата няма нищо лошо, понеже и това е форма на Идеал и поне задава някаква по-висока нравствена посока. Проблемът започва обаче с убеждението, че не са необходими никакви по-сериозни познания за това, а езотериката и личната, житейска "практика" Са напълно достатъчни, защото както обичат да казват всички мистици - човек вече съдържа всичко необходимо в себе си.

Чудесно е да знаем и вярваме, че разполагаме с всичко, което ни е необходимо, но рядко в езотеричните текстове може да бъдат намерени наистина изпитани и доказани в практиката, работещи успешно, практични насоки. Най-основният проблем на езотериката е в това, че тя не учи как човек да комбинира и управлява адекватно различните йерархични пластове на съзнанието си, нито обяснява детайлно, с нужната сериозност функциите, връзките и ситуациите, при които мозъкът задейства и използва един или друг свой дял(ове).

Силата и слабостта ни са именно в умението или неспособността да комбинираме и ползваме пълноценно всички мозъчни дялове. 

Откакто се занимавам с психология, винаги съм търсила някакъв универсален, базисен принцип, който да мога адекватно да прилагам в живота си. Като човек конструктивен и систематизиран, винаги анализирам какво работи и какво не. И ето какво забелязах. Цялата езотерична литература във връзка с осъзнаването, се дели на две части - първата е свързана с емоционалната страна, мотивиращи истории, вдъхновени и неособено добре осмислени текстове за това, че човек следва да вярва в себе си, че всичко, което желаем, непременно ще постигнем, само да не се отчайваме, да мислим позитивно и да продължаваме напред. Втората вече са реални стратегии, които помагат директно за решаването на едни или други проблеми. Вторите са значително по-малко. И колкото и странно да е, си противоречат често. Един автор говори за това, че човек следва да действа бързо, интуитивно, други, че следва да се движи бавно. Един, че следва да сме отворени към света и хората, други, че аскетизмът е единствено верния път.

А психологията учи, че няма САМО един верен път, а е нужно умение човек да се превключва адекватно между различните възможности.

Да речем, че не е особено разумно в момента, в който създавам стратегия за навлизане на нов пазар, да се оставя Потокът да ме ръководи. Кой знае къде ще ме отнесе този поток. Хората, маршируващи под нацистките знамена, също са се оставили да бъдат ръководени от Потока. И обратно, осъзнатостта, която много гурута считат за главна ценност, ужасно пречи, когато се опитваш да сътвориш нещо. Ами, не е нужна осъзнатост, за да съчиниш стихотворение или песен. Нещо повече - тя пречи!

А в моментите, когато приемаме осъзнати решения и работят други мозъчни дялове, свързани с планиране, анализ, изпълнение не е адекватно да развихряме въобржението и фантазията си, а да се съсредоточим върху конкретни факти и методи.

Сега, Рамусе, разбираш ли за какво говоря или все още е неясно?

Знам, че звучи просто, но простите неща често се оказват най-трудни на практика. Колкото и да не ни се иска да си признаем, но голяма част от собствените ни решения, ние взимаме, докато сме в Потока, автоматично. А когато вече ни се наложи да пристъпим към реални дела, съвсем не на място се включва осъзнатостта и започваме да рефлектираме - а трябва ли наистина да правя точно това? А не е ли по-добре да свърша нещо друго? Нещо, което ми е по-приятно и не е задължително?

А не е ли по-добре и по-лесно да изригна емоционално срещу Карес, вместо да се замисля тя какво казва и дали не е права да казва, каквото казва?:animatedwink:

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, caress… said:

А не е ли по-добре и по-лесно да изригна емоционално срещу Карес,

Описваш положения в които ти си аутсайдер. Теоретизираш и се възнасяш, общоприказваш или от менюто на възвишеността.

Няма мост... няма и как да има. Това е точно един от аспектите в които ти нямаш нищо постигнато за да теоретизираш освен общи приказки. Така, че на твое място просто бих спрял, защото се вижда нивото. В други области и житейски аспекти, вероятно си много напред или нагоре, но в това... не си. Показваш го и го разказваш със всяко написано.

Безсмислено е дори да опитваш - вече си опитвала няколко години и е безпредметно и без всякакъв резултат. Не си в състояние да прекараш мост, не си в състояние и да го създаваш или поддържаш. Просто това е обикновен и простичък реализъм. Парадокса е че непрекъснато и винаги друг е виновен и той е причината ти. Иначе ти си чудесна, независима, свободна - пичка отсякъде.

Когато човек е със слепи очи, той възприема спрямо какво е 'виждащ'. Но някъде там, има "виждащи" с други очи, живеещи според виждането и сетивността си, като непрекъснато живеят като надмогват дори и тия ограничителни иначе за "автоматичните" граници. Не се мъчи да сънуваш че летиш. Проваляш се и се обричаш на буксуване. И като че на инат се опитваш да дърпаш и друг да буксува заедно с теб - като непрекъснато пишеш едно и също... и реагираш по един и същи начин... това не е детска игра и вече твърдиш че си си намерила с кого да буксуваш в твоите си води.

Не разбирам как е възможно да не усещаш че това не е твоето амплоа и чудесно вече си си избрала социалната ниша в която ти си полезна, необходима, значима, важна - според другите... учи или повтаряй каквото ти е угодно, но нямаш ниво за онова, което се разисква в последните две страници. Няколко други са по-успешни в това, най-малкото че усещат с лекота когато "не е тяхното" и стигат ясно и съзнателно до точката в която си позволяват. Но ти - не можеш да се примириш - като че е някаква битка. Може би за теб е такава, но няма как да ме въвлечеш в нея. Твоя си работа, но си е и моя работа.

Но най-вече - както завърши коментара преди твоя - НЕ ВОДИ ДО НИЩО... СЪВСЕМ НИЩО! Воюваш със сенките си, не с някой си ненормалник, или какъвто и да било - по твоите безкрайни упражнения за диагнози. Включително - ако въобще и това го считаш за емоционално изригване - значи силно е проблемна сигурността ти че си "безпогрешен емпат"... Други неща в главата ти "говорят" и в тях няма нищо емпатично... 

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, caress… said:

Основната грешка, която се допуска, когато човек се назоби с прекалено много езотерична литература, без да има поне основни познания по психология е, че човек не разбира добре работата на собствената си психика, но пък езотериката го напътства вдъхновено как от човек, който съдържа в себе си висши и низши механизми, по силата на Оцелостяването и Осъзнаването им, да постигне невиждани духовни и съзнателни висоти.

Принципно, в това положение на нещата няма нищо лошо, понеже и това е форма на Идеал и поне задава някаква по-висока нравствена посока. Проблемът започва обаче с убеждението, че не са необходими никакви по-сериозни познания за това, а езотериката и личната, житейска "практика" Са напълно достатъчни, защото както обичат да казват всички мистици - човек вече съдържа всичко необходимо в себе си.

Личната самоизмама относно езотеричните текстове се дължи, също така, на безобразните невежи преводи на древните текстове от самозвани гурувци, което идва да потвърди споменатата и от вас максима, че в основата на всички проблеми стои невежеството, а не нещо друго. Обикновено преводите, с малки изключения, стигат до търсещия магически екзистенциални решения читател от английски през руски. Когато човек безкритично поглъща езотерични бози без академични коментари и сравняване на преводи, резултира в незаконно самораздуто съзнание за собствения си аз, което сред критично четящи може да предизвика единствено насмешка.

Има и друго решение. Такъв индивид следва да намери тълпи последователи, които да го обявят за гуру. :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, caress… said:

езотериката го напътства вдъхновено как от човек, който съдържа в себе си висши и низши механизми, по силата на Оцелостяването и Осъзнаването им, да постигне невиждани духовни и съзнателни висоти. Принципно, в това положение на нещата няма нищо лошо, понеже и това е форма на Идеал и поне задава някаква по-висока нравствена посока. Проблемът започва обаче с убеждението, че не са необходими никакви по-сериозни познания за това, а езотериката и личната, житейска "практика" Са напълно достатъчни, защото както обичат да казват всички мистици - човек вече съдържа всичко необходимо в себе си.

Езотериката всъщност е консуматорски продукт, средство за намаляване на тревожността, които заимства от традиционните текстове, но ги свежда до лесносмилаеми интерпретации. Има тревожни хора - има продукт. Е, ако няма в момента, рано или късно и тревожност ще се намери. Животът ни е пълен с изненади, а нерядко се случва те да са и неприятни. Понякога много неприятни. Идеална пазарна стратегия, всъщност.

Е, ако помага за намаляването на тревожността, в нея наистина няма нищо лошо. Стига обаче да не представлява заплаха за здравето, а дори и за живота.  Например когато езотеричните вярвания заместват традиционната медицина там, където спешната интервенция е единственият начин за запазване на живота. Сигурно защото подскачането три пъти на ляв крак и плюенето през рамо също правело чудеса? Според Пипилота? Виктуалия Транспаранта Ментолка?

Затова с езотериката много, много трябва да се внимава. И ако може, да не се чете - лично мнение.

За тези, които чувстват нужда от духовно развитие, има достатъчно традиционни религии, които вършат същата работа. А всъщност дори и в пъти по-добра, когато не са несъвместими със съвременната медицина.... Защото поддържат вярата, но не пречат на живота...

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 26 минути, ramus said:

Няма мост... няма и как да има. Това е точно един от аспектите в които ти нямаш нищо постигнато за да теоретизираш освен общи приказки.

В тази област нищо не постигат настика-вадините, такива като теб. Понеже си "специалист" в духовните практики, надявам се разбираш споменатия термин. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Б. Киров said:

дефиниция за СИНТЕЗ и връзката му с АНАЛИЗ

Възприемането на едно изказване е двустранен процес. Анализът представлява декодиране на чуждата мисъл, а синтезът - закодиране на собственото мнение.

Преди 3 часа, Б. Киров said:

правилното /хармонично, вярно, не намирам думата/ свързване на отделни елементи на цялото

Може би говорите за т.нар. речево действие на изказването, което образува смислова цялост, състояща се от тематично ядро на мисълта, приложените аргументи към нея и умозаключенията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 53 минути, insighting said:

Може би говорите за т.нар. речево действие на изказването, което образува смислова цялост, състояща се от тематично ядро на мисълта, приложените аргументи към нея и умозаключенията.

Да, но и в по широк аспект по принцип за всяко мислене: най-напред е необходим процес на анализ /разлагане на цялото в атомични части/, които се изследват поотделно, след което върху базата на анализ се събират в нова структурна цялост всички отделни анализирани /изследвани/ части, така че се получава ново свързване в синтез: при точен анализ би следвало да има обективен синтез, съответстващ на реалността. Подобен процес може да извършва и изкуствен интелект. Но според мен ще бъде механичен сбор от вложени в него функции. Засега и надявам се и в бъдеще, според мен, единствено човешкият мозък е в състояние да създава креативен синтез.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...