Отиди на
Форум "Наука"

Реагиращият човек


Recommended Posts

  • Потребител

Уважаеми колеги, Излагам тезата, че в своя живот, човек се намира постоянно в ситуация, изискваща реакция. Промени се средата- реагира. Промени се същината му- отново реагира.

Предлагам темата тук, във "Философия", защото реакцията е не само като личност, а като цялостна жива система. 

Смятам, че Хомо лудент и Хомо фабер не отразяват така добре същността на взаимоотношението на човека със света, както термина "Реагиращият човек" и това може да се докаже.

Желая добър успех на дискусията.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 85
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 3 часа, Втори след княза said:

Уважаеми колеги, Излагам тезата, че в своя живот, човек се намира постоянно в ситуация, изискваща реакция. Промени се средата- реагира. Промени се същината му- отново реагира.

Предлагам темата тук, във "Философия", защото реакцията е не само като личност, а като цялостна жива система. 

Смятам, че Хомо лудент и Хомо фабер не отразяват така добре същността на взаимоотношението на човека със света, както термина "Реагиращият човек" и това може да се докаже.

Желая добър успех на дискусията.

 

За принципа - няма вещеви обект, който да не реагира на ВЪНШНО ВЪЗдействие (това е полевата форма на материята - падащи фотони върху обекта ). Това може да води и до ВЪТРЕШНО взаимодействие (фотони от полето се поглъщат) - когато външното въздействие се синхронизира (резонира) с някоя от собствените честоти на обекта. Тогава и реакцията е съществена - има изменения във физическите (химическите) свойства на обекта. Може да се изменя  същината на обекта. Променя част от собствените си характеристики - например: маса, спин, относителна скорост (минава през ускорявания) и др., а това може да доведе и до промяна в колективните свойства - друг начин на подреждане (нова обвивна структура, или няколко нови) и друга обвивка при множество тъждествени обекти (тъждествени - имат еднакви физични свойства, например, плазма електрони, или електрони и йони, и др.)

За човек - същината му - в смисъл: собствен мироглед. При ангажиране на мозъка с динамичен мисловен процес - което е нормално - и при "включване" на съзанието в него - голяма част от органите се "вцепеняват", губят еластичност. А, това е основна функция при пренос на био-информация, като как да действа съответен орган в синхрон с други органи и с мозъка по Обратна Връзка (прагът на чувствителност се измества към по-високи честоти, затова и загряващите лекарства "махат" симптомите). Продължителното лишаване от такава възможност, може да "разболее" отделни части - вкоравяване на инфо-връзките и недостигане на важната информация за "здрав" орган. Така, при промени в околното започват да се "чувстват" не много приятни усещания - реагирането, като че ли е на човек с променена същност.:)

Спасението е да се редуват мисловни процеси с физически натоварвания, което е известно от отдавна.

Все пак - човек е жива система, но има преимуществено възможност да ограничава въздействието на околната среда върху физиологията си, а от там и да подобрява същността си при участие в колективи... с други подобни същности.:)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 46 минути, Малоум 2 said:

прагът на чувствителност се измества към по-високи честоти,

Не свързвам прага на чувствителността с честотата на стимула. По- скоро с интензивността му. Моля, обяснете. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, Втори след княза said:

Излагам тезата, че в своя живот, човек се намира постоянно в ситуация, изискваща реакция. Промени се средата- реагира. Промени се същината му- отново реагира.

Същото се отнася и за животните, растенията и въобще за всяко живо същество. Според мен принципна разлика няма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 3 часа, Малоум 2 said:

човек се намира постоянно в ситуация, изискваща реакция. Промени се средата- реагира. Промени се същината му- отново реагира.

Ключовата дума, според мен, е "постоянно", бих го подложил на съмнение. За разлика от растенията и животните, човек притежава свободна воля, тоест собствен раз-ум, което му дава уникалната възможност да не реагира, а да действа по своя воля; ре-акция е отговор на външна акция, както и ре-флексия е отражение на външен дразнител, но човек е способен и на действие по свой избор, независимо от външни обстоятелства.

п.с извинявам се, че не цитирам първоизточника, моя грешка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Втори след княза said:

Не свързвам прага на чувствителността с честотата на стимула. По- скоро с интензивността му. Моля, обяснете. 

Става въпрос за ЕМИмпулси, които пренасят био-информацията. По-високите честоти се пренасят точно и без загуби. При "втвърдяване" общият сигнал (с всички особености на измененията), съдържа и високи, и ниски честоти, заради еластичността на невроните. Това е по-пълна информация и способства за правилна ОВ.:)

....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Малоум 2 said:

Става въпрос за ЕМИмпулси, които пренасят био-информацията. По-високите честоти се пренасят точно и без загуби. При "втвърдяване" общият сигнал (с всички особености на измененията), съдържа и високи, и ниски честоти, заради еластичността на невроните. Това е по-пълна информация и способства за правилна ОВ.:)

....

Това, до което стигнах аз (Тук) е, че от външния стимул с над прагова величина (акционен потенциал) в неврона възниква импулс с продължителност около 1 мс (милисекунда) и за няколко мс след това невронът се възстановява, т.е. честотата на провеждания сигнал е относително  постоянна и не може да прекодира Интензивност в Честота. 

Съгласен съм, че честотна модулация е по- надеждно срещу смущения, но организмите, види се, я карат по друг начин. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Шпага said:

Същото се отнася и за животните, растенията и въобще за всяко живо същество. Според мен принципна разлика няма.

Мисля, че за едни въздействия реакцията е идентична, но при други се различава.

Примерно физическо или химическо въздействие за всички организми е сходно, но медийно въздействие или реакция, породена от мотив за себеизява има само при някои човеци. :animatedwink: 

Да, живата материя реагира на повече стимули от мъртвата и по повече начини и това я прави жива. Човека също. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 часа, Втори след княза said:

Това, до което стигнах аз (Тук) е, че от външния стимул с над прагова величина (акционен потенциал) в неврона възниква импулс с продължителност около 1 мс (милисекунда) и за няколко мс след това невронът се възстановява, т.е. честотата на провеждания сигнал е относително  постоянна и не може да прекодира Интензивност в Честота. 

Съгласен съм, че честотна модулация е по- надеждно срещу смущения, но организмите, види се, я карат по друг начин. 

"Друг начин" е именно промяна на еластичността. При "свиване-разтегляне" на макромолекулите се променя проводимостта на видовете импулси, които могат да се пренасят без загуби. Заради престрояване на електронните слоеве. Така "механичните" изменения водят до "електрични" изменения и става възможно ... за живот. :ab: Може да се регулира и управлява със слабо "електричество" по ОВ механично задвижване на нещо, при изменения на външно за обекта ЕМПоле:).

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 часа, Втори след княза said:

Мисля, че за едни въздействия реакцията е идентична, но при други се различава.

Примерно физическо или химическо въздействие за всички организми е сходно, но медийно въздействие или реакция, породена от мотив за себеизява има само при някои човеци. :animatedwink: 

Да, живата материя реагира на повече стимули от мъртвата и по повече начини и това я прави жива. Човека също. 

Разбира се. По тези "азбучни истини" спор не може да има. Но аз отговорих на обобщеното твърдение, че:

Цитирай

... в своя живот, човек се намира постоянно в ситуация, изискваща реакция. Промени се средата- реагира. Промени се същината му- отново реагира.

И наистина, ако в цитираното заменим "човек" да речем с крокодил или с водорасло, твърдението пак ще е вярно. Ето:

... в своя живот, крокодил се намира постоянно в ситуация, изискваща реакция. Промени се средата- реагира. Промени се същината му- отново реагира.

... в своя живот, водорасло се намира постоянно в ситуация, изискваща реакция. Промени се средата- реагира. Промени се същината му- отново реагира.

Затова написах, че:

"Същото се отнася и за животните, растенията и въобще за всяко живо същество. Според мен принципна разлика няма."

П.П. Явно с вас, Втори след княза, все не успяваме да се разберем:ac: Така че, извинете ме за намесата в темата Ви.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, Шпага said:

И наистина, ако в цитираното заменим "човек" да речем с крокодил или с водорасло, твърдението пак ще е вярно.

П.П. Явно с вас, Втори след княза, все не успяваме да се разберем:ac: Така че, извинете ме за намесата в темата Ви.

Човек се различава от водорасло и крокодил по това, че реагира освен на някои от техните, но и на още други стимули. При това не само второсигнални.

... прим. водораслото и крокодилът не реагират позитивно на водка за разлика от един върл кЪркодил. :)

Като ги различим по това, на какво реагират, без да изследваме състава и връзките в системата- животно, ще имаме друг поглед за класификация.

 

Шпага, ако ви е интересно да философствате по темата, настойчиво моля- действайте. Спокойно ме игнорирайте за диалог. По форумите се срещат какви ли не участници, не е необходимо човек с всички ни да е приятел :) . Е, ако темата не си струва да бъде обсъждана, а аз съм затънал в защитата й, нормално е да не се разберем и да не я посещавате.

С добри чувства. ВслКн :) 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, Втори след княза said:

... прим. водораслото и крокодилът не реагират позитивно на водка за разлика от един върл кЪркодил. :)

:)Това - за кЪркодила - е попадение право в десятката:ay:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 4/2/2018 at 14:14, Шпага said:

Същото се отнася и за животните, растенията и въобще за всяко живо същество. Според мен принципна разлика няма.

Реакцията може да е на подсъзнателно ниво - условен рефлекс; или на често инстинктивно ниво - инстинкт.

И се отнася за области, в които съответното "нещо" (човек, животно, растение или водорасло) не управляват.
Управлението е съзнателен процес. Изглежда, че темата е за дебили, които просто си реагират на база условен и безусловен рефлекс.
Разбира се, човек може (и) управлява в тясна област от възприятието си, в останалото просто реагира.

Има сравнително ясна долна граница на "реагиращия човек" - такъв отгледан от животни в гората.
А къде е горната граница?!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, sirius said:

Реакцията може да е на подсъзнателно ниво - условен рефлекс; или на често инстинктивно ниво - инстинкт.

И се отнася за области, в които съответното "нещо" (човек, животно, растение или водорасло) не управляват.
Управлението е съзнателен процес. Изглежда, че темата е за дебили, които просто си реагират на база условен и безусловен рефлекс.

Няколко цитата на битово ниво

"Полицията не реагира достатъчно бързо". "Президентът реагира светкавично за ЧЕЗ" 

Както е известно, езикът е средството за мислене, така че да не пренебрегваме реакцията на мислещият човек по второсигнални стимули. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 10 часа, sirius said:

А къде е горната граница?!

Би трябвало да е теоретично 100 процента съзнание, нещо като "нирвана", но само теоретично, според мен. Ако някога бъде постигнат ИИ, той трябва да оперира в 100-процентова изкуствено създадена "нирвана", неограничено и безгранично съзнание.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 46 минути, Б. Киров said:

Би трябвало да е теоретично 100 процента съзнание, нещо като "нирвана", но само теоретично, според мен. Ако някога бъде постигнат ИИ, той трябва да оперира в 100-процентова изкуствено създадена "нирвана", неограничено и безгранично съзнание.

Какъв е смисълът да слагаме граници?

Вятърът събаря човека досущ като скършен клон, камъкът реагира на изветрянето като ерозира, но човекът регенерира изтрития кожен епител. Със сигурност има още по- прости въздействия на които човек реагира. Със сигурност има и много по- сложни. Каква е ползата от граници? Каква би била ползата да сложим граница на числата?- същата като да сложим граница на броя реакции. Същата и да сложим граница на качеството на реакцията. Има реакции "като" и "за разлика".

Имам идеята за каталог на реакциите, който би различил както човек от човека, така и човека от пън. Каталог по- богат от Вавилонската библиотека, необхватен и за библиотекаря Хорхе.

(че хипотезата не е още формулирана, не е зряла, "то и на лудия е ясно")

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 10 часа, Б. Киров said:

Няма разлика.

Да се поясня, за да не проявявам неуважение към темата: според мен няма разлика между състоянието на "нирвана" /просветление, върховната цел в будизма, което е пълно просветление на разума и откъсване от сетивността /по пътя на медитация/ и идеята за изкуствен интелект: и двете се утопия и легенда. Първото, според мен, не е в границите на човешкия ум и психика; второ не е в границите на машината. Хората, които наричаме "гениални" имат по-висок капацитет на полезна дейност на мозъка си в зоната на управляемите реакции, за които пише Сириус, повече "съзнание"; машините нямат биология и емоции. Възможен е някакъв синтез на машинно мислене с човешка биология под формата на андроид, но то ще бъде, чрез симбиоза на машинен интелект с човешки мозък. Напъните да се създаде "изкуствен интелект" ми приличат на средновековните опити за хомункулус, старата амбиция на човека да застане на мястото на върховния творец. Трябва да се смирим, според мен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, Б. Киров said:

Би трябвало да е теоретично 100 процента съзнание, нещо като "нирвана", но само теоретично, според мен.

Имам уточняващи въпроси:

според коя "теория" - теоретично?

Какво е "съзнание" и как може то да е "100 процента"? Според какво и спрямо кое, ще се сравнява и съпоставя?

Как нирвана или пък "ИИ" - станаха утопии и легенди ( и двете)

-----

Имам и условна оценка:

Описанието на 'нирвана' е погрешно и е като от уики и писано от/за лаици, а не същностно, в дълбочина. Просто обяснение за нещо си - което за лаиците нито има особено значение, нито смисъл, защото няма никаква връзка с живота им... Не повече от обикновено значение за да се изпълни нуждата да се съждава някак си по същото. Някак си...

Достатъчно ли е това за да има някой "мнение"? И ако да - наистина ли това мнение би било с "тежест", дали е сериозно, дали е задълбочено?

-------

Това са размисли - опитвам се да изясня какво чета и кой го пише. А не е заяждане, нито забележки към някого.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

колкото до "реагирането"

Всяка система, при достатъчно ниво на енергия и взаимодействие между своите условни елементи, преминава в режим на самосъхранение.

Поддържането на СТАЗА - е именно това. За да се задържи системата е нужно тя непрекъснато да 'реагира' на заобикалящото я, за да се съхрани.

Сложните организми развиват и сложен начин за саморегулация, което е израз на "принципа за съответствие". Част от тази регулация е поддържането на готовност за реакция.

Реагирането е винаги в някакъв диапазон. От него се определя условно степента на адаптивност за същата система, в опита й да задържи стабилността си - дали организъм, или примерно "слънцето" - налице е импулс към самосъхранение. Това има израз и в законите на физиката. И се засяга в дисциплината "СИСТЕМОЛОГИЯ" (доколкото аз самия съм стигнал до нея и доколкото съм я разгледал)

Живите организми се адаптират сред по-големи изменения в условията около тях. Така те стават по-способни да отговорят на непрекъснатата изменчивост на физическата среда в някакъв условен мащаб в нея.

Ако се дефинира РЕ-Акция, то за нея е нужно да е налице "стимул". В системата ЧОВЕК, при достатъчно нарастване и натрупване на информация и начините й за интерпретация и обработка, се появяват и все повече възможност за 'стимули' - съответно и реакции.

Някои стимули се създават направо отвътре в психичната област. Не е задължително реакцията от тях да протече отново вътре. В този смисъл задавам и условно обяснение на споменатото по-горе - че човекът можел и да избира поведение, без то да е обусловено (реактивно). Но дали се разбира докрай дали стимулът не се създава отвътре. И ако не се "отбележи той", излиза че е налице "действие" без стимул - следователно - избор, творчески акт... и се постулира абстракцията 'свобода' и "свободност"

Много е сложен казуса с т.н. ИЗБОР... но това не е за тази тема, макар че раздела е "философия"...

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 10 часа, ramus said:

 

Ако се дефинира РЕ-Акция, то за нея е нужно да е налице "стимул". В системата ЧОВЕК, при достатъчно нарастване и натрупване на информация и начините й за интерпретация и обработка, се появяват и все повече възможност за 'стимули' - съответно и реакции.

Някои стимули се създават направо отвътре в психичната област. Не е задължително реакцията от тях да протече отново вътре. В този смисъл задавам и условно обяснение на споменатото по-горе - че човекът можел и да избира поведение, без то да е обусловено (реактивно). Но дали се разбира докрай дали стимулът не се създава отвътре. И ако не се "отбележи той", излиза че е налице "действие" без стимул - следователно - избор, творчески акт... и се постулира абстракцията 'свобода' и "свободност"

Много е сложен казуса с т.н. ИЗБОР... но това не е за тази тема, макар че раздела е "философия"...

Това е теорията на Павлов за реагиращото на стимул куче, което отделя слюнка, само че адаптирана за „отвътре” в човешката психика: в съзнанито се формира, според теб, стимул „отвътре” и то ре-агира. Тезата ти с нищо не отменя изборът, направен от свободната воля на същото това съзнание: да ре-агира или не, независимо дали ще изяви ре-акцията навън като творчески акт или ще я затвори в себе си – изборът да има или не реакция е АКТ на същото това притежаващо собствена воля съзнание, независимо от посоката на ре-акцията, и този избор е присъщ единствено на човек. Самият избор не е ре-акция, а действие-акт на свободна воля на съзнанието. Той не зависи от никакъв стимул. Компютърът или каквото и да било изкуствено съзнание не може да прави такъв избор на свободна воля, той само реагира, в него влиза информация и от него излиза информация, но той не притежава своя воля дали да реагира или не, той е програмиран да реагира, но няма свободна воля да действа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Б. Киров said:

Самият избор не е ре-акция, а действие-акт на свободна воля на съзнанието. Той не зависи от никакъв стимул.

Изборът действие ли е?

Ако е действие - за всяко действие - вътрешно или проявено като външно - стои мотив/мотиви. Така че - ИЗБОРЪТ ДЕЙСТВИЕ ли е? Или е породен от ДЕЙСТВИЯ... Задълбоченият анализ на понятието ИЗБОР, над онова, което то обобщава, подава не толкова категорични изводи, колкото са горните. Просто не исках да влизам по този въпрос в тази тема.

За да е налице движение в системата е налице механизъм от който то зависи. Взаимодействието между аспектите на средата и елементите на условната система, която се самосъхранява и самозапазва своето енергетично състояние - пораждат реакцията и движението. Това е непрекъснато и е всеки миг - заради изменчивостта на средата и опита на самосъхраняващата се система да запази своя СТАЗИС в енергетично отношение.

От гледна точка на физиката битката е между естествената ЕНТРОПИЯ и опита да се запази енергетичното състояние на дадена взаимоддействащата си система от условни елементи. При достатъчно натрупване този импулс към съхранение стига до етапа "САМООРГАНИЗАЦИЯ". Това е етапа на всеки "жив организъм" и това се счита за един от критериите за неговото разпознаване като "ЖИВ".

----------------

От друга страна - комплексното разглеждане и поглед над казуса на темата веднага променя нейното предварително задаване. Например - всеки стимул, поражда реакция, но самата реакция е стимул за друга реакция. Самата реакция вкарва Реагиращия в обстановка на изменение на което той самия отново е нужно да реагира - отвътре или отвън... Така двете понятия - СТИМУЛ и РЕАКЦИЯ стават относителни и контекстуално и условно зависими. В същия смисъл идва и "идеята за ИЗБОРА" и т.н. "свободна воля"...

Свързани са тия неща, просто не исках да навлизам в "други води" извън конкретиката на самата тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 18 минути, ramus said:

Изборът действие ли е?

Добър въпрос. На този етап имам само този отговор:

Да бъдеш или не — туй е въпросът.

Дали е по-достойно за душата

да понесеш камшиците, стрелите

на бясната съдба, или да се

опълчиш сам срещу море от мъки

и да им туриш край? Умри, заспи —

не повече… И знай, че твоя сън

е краят на сърдечна скръб и хиляди

жестоки удари — дял на плътта!

О, ето край желан! Умри, заспи…

Заспи или пък може би — сънувай?…

Да, и това е пречката; защото

какви ли сънища ще ни споходят

сред тоя смъртен сън, когато ний

отхвърлим всеки земен смут и мъка?

И туй ни спира. Този страх превръща

живота в дълголетна нищета.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 30 минути, Б. Киров said:

Добър въпрос.

дали и доколко е добър - нямам отношение. Но е само формален, и насочващ, като въпрос, защото в моят анализ изборът е АКТ и значи че е действие.

Има и разлика - между философските понятия и класически тези по отношение на 'свободната воля' примерно. и същите в психологията. В последната такова понятие като 'свободна воля' просто не е налице и е несъстоятелно, ако става въпрос за съвременното задълбочено разглеждане на психичните явления и процеси - в частност и цялост (анализ и синтез)...

Има и друг проблем - когато се разглеждат книжно дадени казуси те изглеждат и се съставят според наличното 'по книга'. Но не е точно така, когато става въпрос за приложния и практическия аспект. Или когато се измени мащаба на синтез ( с други науки или области на познанието). С това искам да кажа че книжното знание е добре като за основа, но не е достатъчно.

-------------

Офтопик-----

тук са налице форумни критици, според които рамус ненавиждал книжното знание и не го бил считал за авторитетно, значимо и нужно... :) Проблема не е в книгата или записа, а в това че твърде много хора живеят само с написаното и по него същите строят своята си версия на реалност.

Проблема на книжното знание и неговото запомняне е, че неусетно то започва да формира представен и ментален мироглед при ползването му като обяснениеи описание на реалността. А ОПИСАНИЕТО неусетно за(из)мества ОПИСАНОТО (реалността)... Това е психичен феномен и сработва задължително и естествено. Начинът да се заобикаля е съзнателно да се 'държи на фокус' като внимателно и задълбочено се изучи механизмът по който се случва и формира... Чак тогава се намират нужните прийоми и техники...

В този смисъл, ако продължа в тази посока - това да се прочете нещо, да се запомни и после да се репликира като правилно, е чудесно, но това не го прави адекватно и вярно при сложните комплексни взаимодействие между човека като вътрешна вселена... и средата сред която той се самосъхранява и се реализира. Разбираемо е, че готовия вид на написаното и готовата форма на интерпретацията му е лесния и естествен вариант при съставяне на "карта на вселената човека и живота"... За някои това става достатъчно. Внушават си че разбират, защото имат обяснение и то имало и потвърдждения, следователно "доказателства". Това е самоподвеждане както в личен, така и в групов план. Именно по начина по който всеки мислещ индивид "ще продължи критично над прочетеното" - е онова, което го прави "МИСЛЕЩ". Докато толкова много хора взимат прочетеното, в допълнение с канала на социалното потвърждение и социални сигнали, го поставят като крайно и абсолютно. Докато именно това е началото на механизма при който системата от авторитетни обяснения и описания, започва да измества онова, което тя описва. С други думи - това е принципния механизъм на явлението "КОНСТРУИРАНЕ НА РЕАЛНОСТ" (лично-групово)

Дали тия изводи са от нещо прочетено... кой може да каже. Не и аз - но мога да кажа как съм стигнал до тях. Мога да погледна на изминатото като път. На който съм и в този момент... И по този път има и прочетено знание... но има и моята осъзната роля в него - и като потвърждение и като надхвърляне (преднамерено не пиша "отрицание" ).

------край на офтопика

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 10 часа, ramus said:

В последната такова понятие като 'свободна воля' просто не е налице и е несъстоятелно, ако става въпрос за съвременното задълбочено разглеждане на психичните явления и процеси - в частност и цялост (анализ и синтез)...

Има и друг проблем - когато се разглеждат книжно дадени казуси те изглеждат и се съставят според наличното 'по книга'. Но не е точно така, когато става въпрос за приложния и практическия аспект. Или когато се измени мащаба на синтез ( с други науки или области на познанието). С това искам да кажа че книжното знание е добре като за основа, но не е достатъчно.

 

Преди 11 часа, ramus said:

Така двете понятия - СТИМУЛ и РЕАКЦИЯ стават относителни и контекстуално и условно зависими. В същия смисъл идва и "идеята за ИЗБОРА" и т.н. "свободна воля"...

Свързани са тия неща, просто не исках да навлизам в "други води" извън конкретиката на самата тема.

Гледам в кални води продължаваш да газиш. Никой никога не е твърдял, че волята е безпричинна, а че волята е свободна, защото всеки има свобода да избира измежду различни възможности. А че възможностите са детерминирани от нещо друго - това няма никаква връзка към правилния извод, че свободната воля съществува.

Книгата е инструмент на познанието, Рамусе, а не цел на познанието, за да роптаеш във всеки пост срещу образованието като пречка за истинското познание. Никой уважаващ себе си книжен плъх не бърка познание и инструмент, за да му го натякваш непрекъснато. Просто това е толкова елементарно, че не си струва да се обсъжда, особено пък във всяка тема.
 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...