Отиди на
Форум "Наука"

Необходим ли ни е протеинът?


Recommended Posts

  • Администратор

Едни от най-мускулестите и силни животни на планетата се хранят предимно с растителна храна, бедна на протеин. Този факт кара много хора да смятат, че нуждата от протеин при спортуващи е силно преувеличена, a човешката диета трябва да бъде растителна [1].

2753.pngЗащо тези животни обаче се хранят с малко протеин и възможно ли е нуждите ни да са наистина силно преувеличени2753.png

Слоновете, носорозите и горилите са красиви и мощни животни и е изкушаващо да ги използваме като символ на силата на растителното хранене [1]. Тези животни обаче се хранят с огромни количества храна. Слоновете консумират около 170 кг растителна храна на ден, включваща клонки, дървесни кори, храсти, корени, трева и плодове. Големите индивиди могат да достигнат и до 270 кг/ден [2]. Носорозите консумират до 2.5% от теглото си в храна, или повече от 30 кг/ден, а горилите около 18 кг/ден [1,3].

Общото между всички тези животни е, че прекарват по-голямата част от деня в хранене (до 80% от времето), за да успеят да погълнат такова количество храна [1]. По този начин, те успяват да компенсират ниското и протеиново и енергийно съдържание и да си набавят необходимите хранителни вещества [7]. За тази цел те имат различно устроена храносмилателна система, която им позволява да усвояват по-пълноценно растителната храна, чрез възможност за разграждане на целулозата [1,6]. Изследвания, извършени върху индийски диви слонове показва, че приемът на протеин в различните сезони достига до 20% от дневното им меню - 34 кг/ден [5]. Подобни % съотношения протеин са характерни и за носорозите и горилите [3,8].

1f4cc.png?Прочети още:
31_20e3.png1⃣Вредни ли са високопротеиновите диети? https://goo.gl/T3Hp9W
32_20e3.png2⃣Напълнява ли се от протеина? https://goo.gl/jyYvtk
33_20e3.png3⃣Колко протеин може да се усвои на едно хранене? https://goo.gl/HjjDeM

1f4da.png?Източници:

[1]. Why You’re Not a Cow or a Gorilla — (And You Don’t Eat Like One Either). Retrieved from ucdintegrativemedicine.com, <http://ucdintegrativemedicine.com/…/youre-not-cow-gorilla…/…>

[2]. Where Do Elephants Get Their Protein? Retrieved from gorillaprotein.com, <https://gorillaprotein.com/…/where-do-elephants-get-their-…/>

[3]. Rhino Resource Center. The Worlds Largest Rhino Information Website. Retrieved from rhinoresourcecenter.com, <http://www.rhinoresourcecenter.com/index.php…>

[4].Gorilla Diet & Eating Habits. Retrieved from seaworld.org, <https://seaworld.org/…/anima…/gorilla/diet-and-eating-habits>

[5]. Get to know the Elephant. Retrieved from asiannature.org, <http://www.asiannature.org/know-elephant/elephant-nutrition>

[6]. Ruminant. Retrieved from en.wikipedia.org, <https://en.wikipedia.org/wiki/Ruminant>

[7]. Where Do Gorillas Get Their Protein? Retrieved from gorillaprotein.com, <https://gorillaprotein.com/>

[8] Protein-rich diet helps gorillas keep lean. Retrieved from New York Times, <https://www.nytimes.com/2011/06/07/science/07obgorilla.html>

Източник: 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ако можете да си набавяте протеин от растителни продукти (например ядки) - ок. Но те съдържат много мазнини и калории. Който желае да ходи на фитнес, да сваля килограми и да качва мускулна маса има нужда от протеин. Пиле, червено месо, млечни продукти (малко повече мазнини там), сушено месо (пастърми и филета разни) - всичко помага.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нуждата от протеини за нормален човек наистина не е много голяма и се равнява на загубата на протеини под формата на стари клетки от храносмилателната система и кожата в това число и загубата на протеини от растежа на нокти и косми. Нуждата се равнява на няколко десетки грама дневно.

Растителноядните разбира се че не се хранят с бедна на протеини храна. Проблемът е в терминологията, която нарича определен вид храни белтъчни/протеин, като това са храни богати на сложни белтъци. Растенията обаче също съдържат много белтъци, но в по простата им форма като аминокиселини, като растенията съдържат всички незаменими аминокиселини, които традиционно се приема, че трябва да си осигуряваме с белтъчна храна. Затова и на растителноядните не им е нужно да ядат богатите на протеин меса и други подобни.

Примерът с растителноядните животни при това не е напълно добре развит и не е напълно добре анализиран. На първо място ако сметнем съотношенията излиза, че един човек няма чак толкова да се озори за изяде 3% от теглото си, което за средностатистическия човек е около 2,5-3 кг. храна. Ако тази храна е само зеле, ябълки, банани и домати, то човек лесно ще ги изяде на четири-пет пъти през деня. И разбира се това ядене няма да му отнеме целия ден.

При това, постановката, че растителноядните като слонове, горили, носорози и други подобни ядат нонстоп през деня не е много вярна. Тези животни през по-голяма част от деня са заети не с ядене, а с търсене на храна, доколкото в дивата природа храната не е в изобилие, и не е струпана на едно място в магазина. Търсенто отнема повечето време, а яденето по-малко. И ако за нас осигуряването на кило банани от магазина не ни изисква много енергия и усилия, за една маймуна осигуряването на кило плодове означава скачане между десетки дървета за часове през деня. Растителноядните като плодоядните маймуни от типа на орангутани и горили спят много малко през ноща към 6 часа, и през останалото време от деня "работят" по осигуряване на храната си и съответно я изяждат, но малкото сън идва не от глада, а от по-малкото енергия която губят за храносмилане. Лъвовете обаче като се наядат с месо и лягат да спят 20 часа, защото храната им е по-тежка и изисква повече време и енергия. Тоест постановката за това, че растителноядните ядат цял ден не е вярна. Ако растителноядните са поставени в клетки в които им е осигурена много храна и не трябва да я търсят сами то тогава те не ядат цял ден, а само три-четири пъти, както са и хората.
 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Покрай растенията, растителноядните поглъщат и доста насекоми, личинки и т.н. Вероятно и от там си набавят нещо. Колкото до мускулната маса, срещал съм като пример за животни с високо съотношение мускулна маса/тегло кучето и мечката. А те са всеядни, като нас.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 3/30/2018 at 18:37, Amazonski said:

Покрай растенията, растителноядните поглъщат и доста насекоми, личинки и т.н. Вероятно и от там си набавят нещо. Колкото до мускулната маса, срещал съм като пример за животни с високо съотношение мускулна маса/тегло кучето и мечката. А те са всеядни, като нас.

Една вметка ако позволиш;

Условно всеядни сме, храносмилателната ни система анатомично е herbivora-insectivora

Това води до разлики с всеядните: например

- нямаме еколокогични филтри (необходимото стомашно pH) срещу много от болестотворните бактерии срещу които анатомично всеядните и хиниците имат (и затова си готвим месото на огън,или пък ядем ферменирало месо-ферментират захарите в кръта и гликогените в мускулите, (последното, ферментирането се прави във връзка с ботулиновата джада, която не се развива във ферментирало месо, това го знаем още от ескимосите

- употребата червено месо води до засилени хормонални реакции с немного здавословен край (80 грама месо на ден според разчети на  авторитетни нмедицински отрзизации се смятата безопасни за здравето):

 - има доказана връзка между диабети и употребата на месо, между сърдечно -съдовите заюболявания и употребата на месо

- и др..
(дори можем да се задавим и умрем от месо! Задаванията отмесо, последвани от задушване и смърт са били на четвърто място в САЩ по проиични за индцидентна смърт )

Древните ЛС просто не са доживявали да видят ефектите от това им хранене, умирали са по-млади, както и да е..

--------------------------------

Пак казвам за опонентите ми - не съм нито веган, нито вегетарианец, хапвам и  пържоли, Не препоръвам вегански изпълнения (познатите ми "вегетарианци" са всъност полувегетарианци - хапват и месо от време на време, просто са хора който нямат нужда от месо,

Просто нещата не са съвсем така с нашето всеядничество,както при анатомично всеядните

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Готвим месото на огън защото се консумира по-лесно и е по-вкусно. Реално човек би могъл да яде сурово месо без проблем - в Германия например се яде сурова кайма, всички народи ядат и сушени меса, които на практика също са сурови, а не са и ферментирали.

Месото дава трайна сила и енергия, както и чувство за ситост, без същевременно да претоварва стомаха, която не може да се сравнява с никаква растителна храна. Неслучайно във всички човешки традиционни култури месото се цени много повече от растителната храна и е привилегия на хората с висок обществен статус. Пак поради ценните хранителни качества на месото, църквата позволява на хора, извършващи тежък физически труд да не постят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Няма да споря, аз също ям сурова кайма понякога,  и намирам пържолите много вкусни и лесни за усвояване.

Но все пак според мен не е зле суровоядците на собствено уловено или собствено отгледано месо да са запознати малко повече с патогените по месото, и болестите от който могат да  пострадат, ядейки необработено и непроверено месо..

http://www.monitor.bg/a/view/67675-Бактерии-в-месото-са-рискови-за-плода-на-бременната

http://www.jivotatdnes.bg/nachalo/news/zdrave/bakteriite-koito-nay-chesto-ni-razboliavat

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Зад идейно подкованите диети (тоест маниакалното ограничаване на хранителния режим от различни "идейни" съображения) нерядко се крият хранителни и други разстройства:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3466124/

Много често зад решението за драстична промяна в начина на хранене стоят други проблеми (нехаресване на собственото тегло или външен вид), като човекът си внушава, че ако контролира това, което яде, с това ще успее да контролира  и промени всеки аспект на живота си, който не му харесва. Нерядко ограничаването на дадени храни се компенсира с маниакално изчисление на съотношенията и съставките на храните, съдържанието на този или онзи минерал или този или онзи протеин, като значителна част от вниманието и живота на поставилия се на диета започва да се върти около хипохондричния страх от липсата или наличието на дадени съставки.

Ако помислим рационално, какъв е смисълът да се лишаваме маниакално от нещо, ако след това също толкова маниакално ще се опитваме да си го набавим от други източници, превръщайки храненето в тегоба и за себе си, и за цялото си обкръжение, и поставяйки го в центъра на целия си живот, вкл. това къде ходим и къде не ходим (защото не всяко място за обществено хранене предлага сладолед с бадемово масло и годжи с протеин от зелени водорасли, обогатен с желязо, селен и не знам какво си, докато приятелите ни просто си купуват пържени картофки с хамбургер и кола и щастливо ги изяждат, рзговаряйки, без никакви излишни душевни терзания и без да се тревожат за всяка молекула, съдържаща се в тях). Ами, няма рационален смисъл, има патологичен начин на мислене.

Е, вероятно преминаването към вегънска диета с жесток физически режим е по-безвредно от търсенето на решения в алкохола и наркотиците, но крайните диети увержат организма, особено у младите хора.

Затова родители, които налагат на подрастващите си деца ограничения в менюто заради собствените си прихични проблеми, маскирани зад идеологични съображения (колко лоши сме хората към животните), не просто увреждат здравето им, но са и опасни за психологическата им цялост.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

Мислех да не пиша. Съгласен с Дора, няма да говоря общо, по скоро от опит, нали в началото свързването беше спорт и протеинова диета. Като млад тренирах , имах богата природна дарба , с наполовина по малко тренировки от другите получавах по добри резултати.  Два пъти на ден достигаха тренировките , а когато имах физическа работа, пропусках. Много посно месо , без много мазнини, свинско, телешко, агнешко , пилешко, много риба от реката и пр. Много сирене и кисело мляко, много яйца. Малко хляб, почти без него, малко картофи, никакво сладко освен един път на ден , две яйца с изпит белтък, жълтъкът с мед , понякога и с орехи, разбира се с изцаден лимон. На 17 години бях над 105 кила , само мускули. Тренирах до 23 г. ,там някъде , след това само поддържащо . Без много белтъчна храна не се получава достатъчно активна мускулна маса за екстремна сила, не говорим за красиво тяло, по скоро за тяло тип „биче„ културист или подобни, говоря за истинска крайна, експлозивна физическа сила, готова да действа на момента и издържаща достатъчно дълго.Съчетана и с техниката на борба, бойно самбо , всичко си беше на мястото:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, dora said:

Ако помислим рационално, какъв е смисълът да се лишаваме маниакално от нещо, ако след това също толкова маниакално ще се опитваме да си го набавим от други източници, превръщайки храненето в тегоба и за себе си, и за цялото си обкръжение, и поставяйки го в центъра на целия си живот, вкл. това къде ходим и къде не ходим (защото не всяко място за обществено хранене предлага сладолед с бадемово масло и годжи с протеин от зелени водорасли, обогатен с желязо, селен и не знам какво си, докато приятелите ни просто си купуват пържени картофки с хамбургер и кола и щастливо ги изяждат, рзговаряйки, без никакви излишни душевни терзания и без да се тревожат за всяка молекула, съдържаща се в тях). Ами, няма рационален смисъл, има патологичен начин на мислене.

 

Всъщност целта на вегетарянството и веганството не е да се ограничаваме от нещо полезно от което имаме нужда, а целта е да се ограничим от онова излишното което не ни е нужно, което затлачва кръвоносните ни съдове, което претоварва органите и което ни отнема енергията. Това излишното идва в големи количества при яденето на месо, като то е естествен продукт на разграждането на сложните белтъци и на мазнините. Това излишното именно е създало поговорката, че с възрастта е естествено да се качва по някое килце всяка година. И хората сами забелязват, че ядейки едно и също количство от традиционната си храна с месо, мазно и сладко качват килограми с времето. И проблема е в натрупването на излишъци от типа на сол, мазнини, и други подобни шлаки.

Веганите и вегетарянците изпадат във изчислителна мания и губят доста време в осигураване на разнообразна храна поради простата причина, че просто традициите ни не са създали подобно разнообразие на база растителна храна, а в днешо време традициите се опират на местни и млечни индустрии. Един ден, когато традициите се пренасочат към растителната храна разнообразието ще идва по естествен път и без да се замисляме и да губим време ще си осигуряваме всички нужни съставки с пазаруването от обичайните супермаркети.

Относно пържените картофки с хамбургер и кола със сигурност те ще доставят на организма им част от нужните съставки като въглехидрати, мазнини и белтъци, но ще са доста ограничени от към витамини, и това в крайна сметка ще доведе до някоя болест. Ако заведенията за обществено хранене пренасочат менютата си към вкусни растителни рецепти естествено богати на витамини, желязо, цинк, селен и т.н. хората няма да се замислят какво да ядат, и ще си набавят лесно нужните съставки и ще са здрави. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, makebulgar said:

онова излишното което не ни е нужно,

Как преценяваме това, което не ни е нужно? Ако ядем малко и балансирано, нито пълнеем, нито се затлачваме с лош холестерол.

Между другото, "лошият" холестерол също не е проблем, когато е балансиран с "добър" такъв. Тоест въпросът, както винаги, е в баланса.

Човешкият метаболизъм не е само това, което ядем, а в това как функционират органите и системите ни и живеещите у нас бактерии  - те също имат метаболизъм, който влияе на нашия. С времето е естествено органите и системите ни да се износват - така и трябва, няма да векуваме. С времето и метаболизма на живеещите у нас бактерии може да ни играе лоши шеги - но това не значи да променяме биохимичния състав на това, което ядем, произволно.

Проблем не е толкова какво точно ядем, а да ядем разнообразно, МАЛКО (тоест да не преяждаме) и по възможност с по-малко химия от уж одобрените в ЕС "Е" съставки.

Всяко лишаване от тези или онези хранителни вещества променя метаболния баланс, като изобщо не е ясно дали с това не си вредим повече, отколкото да си помагаме. Особено пък в дългосрочен план.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, Amazonski said:

Доколко е вярно, че месото е необходимо на подрастващите, за правилно израждане на мозъка?

Протеините са важни за изграждане на всички системи. Въглехидратите са само за енергия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, dora said:

Как преценяваме това, което не ни е нужно? Ако ядем малко и балансирано, нито пълнеем, нито се затлачваме с лош холестерол.

Между другото, "лошият" холестерол също не е проблем, когато е балансиран с "добър" такъв. Тоест въпросът, както винаги, е в баланса.

Човешкият метаболизъм не е само това, което ядем, а в това как функционират органите и системите ни и живеещите у нас бактерии  - те също имат метаболизъм, който влияе на нашия. С времето е естествено органите и системите ни да се износват - така и трябва, няма да векуваме. С времето и метаболизма на живеещите у нас бактерии може да ни играе лоши шеги - но това не значи да променяме биохимичния състав на това, което ядем, произволно.

Проблем не е толкова какво точно ядем, а да ядем разнообразно, МАЛКО (тоест да не преяждаме) и по възможност с по-малко химия от уж одобрените в ЕС "Е" съставки.

Всяко лишаване от тези или онези хранителни вещества променя метаболния баланс, като изобщо не е ясно дали с това не си вредим повече, отколкото да си помагаме. Особено пък в дългосрочен план.

Не е нужно нищо да преценяваме, тъй като докторите и учените вече са казали кое не е нужно и кое вреди. Балансираното хранене е добра идея, но едва ли е балбансирано хранене описаната по-горе комбинация от пържени картофи, хамубергер и кола. Тоест хората трудно намират добър баланс в днешно време, и дори повечето традиционни ястия като пържоли, мусака, кавърма, кюфтета, и т.н., съвсем не са балансирани още повече, когато са напълно погрешно комбинирани с разни картофи, хляб, пасти и други неща. То е хубаво да се каже да се яде малко, тоест да не преяждаме, обаче организма си има своите механизми, и когато храната която яде не е богата на нужнтите му съставки (основно вода, захари, витамини, минерали, киселини, и малко мазнини и белтъчини) той изисква още ядене и това води до преяждане. Така ако яденето е солено, бедно на вода, безвкусно, пикантно, то това стимулира да ядем в повече, и да търсим друга храна с която са угасим нуждите.    

Това което не ни е нужно освен по изследванията на докторите и на учените можем да го установим и по реакцията на организма. Ядем солено и съответно пием много вода за да се неутрализира солта и съответно се дебелее от задържане на вода. Ядем месо богато на белтъчини и от разграждането им се оделя амоняк, който трови организма, спи ни се, тежко ни е, и докато не се изчисти от подобни отпадни продукти на организма му е зле. Ядем мазно с холестерол и съответно ни се запушват артериите и вените, уморяваме се, дишането се затрудвнява, сърцето се претоварва, появява се диабет... Тоест не разбираме как се случва всичко, и как в крайна сметка се разболяваме от някоя подобна болест, защото всичко се случва от съдържанието на обяда и вечерята, дори и да ни изглеждат нормални, традиционни, в малки количества ястия! 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, makebulgar said:

Не е нужно нищо да преценяваме, тъй като докторите и учените вече са казали кое не е нужно и кое вреди. Балансираното хранене е добра идея, но едва ли е балбансирано хранене описаната по-горе комбинация от пържени картофи, хамубергер и кола. Тоест хората трудно намират добър баланс в днешно време, и дори повечето традиционни ястия като пържоли, мусака, кавърма, кюфтета, и т.н., съвсем не са балансирани още повече, когато са напълно погрешно комбинирани с разни картофи, хляб, пасти и други неща. То е хубаво да се каже да се яде малко, тоест да не преяждаме, обаче организма си има своите механизми, и когато храната която яде не е богата на нужнтите му съставки (основно вода, захари, витамини, минерали, киселини, и малко мазнини и белтъчини) той изисква още ядене и това води до преяждане. Така ако яденето е солено, бедно на вода, безвкусно, пикантно, то това стимулира да ядем в повече, и да търсим друга храна с която са угасим нуждите.    

Това което не ни е нужно освен по изследванията на докторите и на учените можем да го установим и по реакцията на организма. Ядем солено и съответно пием много вода за да се неутрализира солта и съответно се дебелее от задържане на вода. Ядем месо богато на белтъчини и от разграждането им се оделя амоняк, който трови организма, спи ни се, тежко ни е, и докато не се изчисти от подобни отпадни продукти на организма му е зле. Ядем мазно с холестерол и съответно ни се запушват артериите и вените, уморяваме се, дишането се затрудвнява, сърцето се претоварва, появява се диабет... Тоест не разбираме как се случва всичко, и как в крайна сметка се разболяваме от някоя подобна болест, защото всичко се случва от съдържанието на обяда и вечерята, дори и да ни изглеждат нормални, традиционни, в малки количества ястия! 

Всеки, който яде пържола или кюфтета ги хапва със салатка или таратор. Поръчаш ли си рибка, я прокарваш с бира или пак салатка. 
Балансирано хранене означава да даваш на организма си необходимите му вещества, които са нужни за неговата безпроблемна работа. А това е много по-лесно, ако не изключиш огромна част от хранителните източници с които сме привикнали от хилядолетия.
Веднага ще ти дам два примера, а ти ми кажи кой от двата варианта е за предпочитане.

1. Аз ям месо, животински продукти и растителна храна. Винаги когато ям месо или кюфтаци ги хапвам със зеленчуци ( на салата или директно ), а рибата често със салата или сос смес мляко и майонеза с копър или биричка.  Ям ли сланинка, яйца или повечко сирене и кашкавал хапвам и краставица, домат или репички. Тоест комбинирам на едно хранене месо и животински продукти с растителна храна.

2 Приятелката ми е веганка. Тоест тя не яде месо и никакви животински продукти. Тя поема като обем 3 до 5 пъти повече храна от мен за да се почувства сита, яде повече пъти на ден, защото огладнява често и корема е вечно подут. И имай предвид, че тя яде освен листни растения, зеленчуци и плодове също така към тях и бадеми, фъстъци, орехи, семки, печена соя и т.н. 

Разликата между мен  нея е, че аз с по-малко като количество храна съм толкова енергичен, колкото и тя.  Втора разлика е, че аз може да усетя глад, но не ми пада енергията рязко и изведнъж, дотолкова, че ако не хапна да съм като подсечен, а това при нея се случва. И ако тя не хапне отново обилно количество храна става супер неадекватна и неработоспособна. В рамките на 4 дни аз карах с режим като нейния и буквално усещах глад през по-голямата част от деня дори и с пълен стомах, а храненията бяха на 2-3 часа. И също като нея рязко усещах как ми пада енергията и не можех да стоя прав от слабост, макар да си набавях протеини и мазнини от изцяло растителни източници.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, Димитър Йорданов said:

Всеки, който яде пържола или кюфтета ги хапва със салатка или таратор. Поръчаш ли си рибка, я прокарваш с бира или пак салатка. 
Балансирано хранене означава да даваш на организма си необходимите му вещества, които са нужни за неговата безпроблемна работа. А това е много по-лесно, ако не изключиш огромна част от хранителните източници с които сме привикнали от хилядолетия.
Веднага ще ти дам два примера, а ти ми кажи кой от двата варианта е за предпочитане.

1. Аз ям месо, животински продукти и растителна храна. Винаги когато ям месо или кюфтаци ги хапвам със зеленчуци ( на салата или директно ), а рибата често със салата или сос смес мляко и майонеза с копър или биричка.  Ям ли сланинка, яйца или повечко сирене и кашкавал хапвам и краставица, домат или репички. Тоест комбинирам на едно хранене месо и животински продукти с растителна храна.

2 Приятелката ми е веганка. Тоест тя не яде месо и никакви животински продукти. Тя поема като обем 3 до 5 пъти повече храна от мен за да се почувства сита, яде повече пъти на ден, защото огладнява често и корема е вечно подут. И имай предвид, че тя яде освен листни растения, зеленчуци и плодове също така към тях и бадеми, фъстъци, орехи, семки, печена соя и т.н. 

Разликата между мен  нея е, че аз с по-малко като количество храна съм толкова енергичен, колкото и тя.  Втора разлика е, че аз може да усетя глад, но не ми пада енергията рязко и изведнъж, дотолкова, че ако не хапна да съм като подсечен, а това при нея се случва. И ако тя не хапне отново обилно количество храна става супер неадекватна и неработоспособна. В рамките на 4 дни аз карах с режим като нейния и буквално усещах глад през по-голямата част от деня дори и с пълен стомах, а храненията бяха на 2-3 часа. И също като нея рязко усещах как ми пада енергията и не можех да стоя прав от слабост, макар да си набавях протеини и мазнини от изцяло растителни източници.

Еми пада ви енергията, тъй като явно сте ограничили въглехидратите по някаква причини. Енергията и за мускулите и за мозъка идва от глюкозата, а тя основно от въглехидратите. Може и от месото и от мазнините, но чрез сложното им разграждане и съответно с отделяне на разни вредни вещества.

Разликата между онези които хапват по-леко с повече растителни храни и онези които хапват всеки ден месо няма как да се види когато са млади и в силите си. Тя се вижда когато годинките напреднат. Месоядците и мазноядците ги започват едни болести, кръвно, диебет, сърцетуп, и други подобни, и съответно живеят по-кратко, а като се комбинира това и с доста бира и друг алкохол, и съответно мъжете изкарват до 65 години, а жените които се пазят повече стигат и до 75-85.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Да се включа и аз макар  къснично.

"Необходим и ни е протеинът"?

Да.

Защо?

Протеинът (белтъците са това, белтъчни молекули) има градивна стойност. Ако останалите хранителни съставки - мазнини и въглехидрати (захарите - монозахариди, ди-/- и поли-/-) са предимно за горене (енергоносители) протеинът участва в структурата на тялото. Не само на мускулите. Микромашинките в тялото са протеини. Един ензим (катализатор за биохимични реакции) е сложна белтъчна молекула, която катализира (може и да инхибира) един вид реакции. Това в неорганичната химия няма как да се получи.

Има още една съставка дето не споменах, но няма отношение към темата.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...