Абстрактното изкуство е още само декоративно изкуство

[Б. Киров]

Преди 7 часа, Втори след княза said:

Например: Смятам, че е полезно дето дискутираме тук. Излизат силни и слаби страни на защитаваните тезите и ги подкрепяме с нови аргументи. Участниците изясняваме за себе си позициите си.

Ако имате желание, бихме могли да коментираме отношението на Платон към изкуството и поезията, така както е изразено в диалога му между Сократ и Гавкон в книга десета от "Държавата"

http://uacg.bg/filebank/att_5872.pdf

от 167 стр. до края, за съжаление нямам възможност да поставям в темата отделни цитати, тъй като файлът е заключен, затова ще си послужа с нещо като слайд от картинки. И така в мой прочит, Платон отрича подражателното изкуство, той го приравнява с измама и фокусничество:

Художникът подражател, според него, стои по-долу от майстора-занаятчия, защото той за разлика от занаятчията, който изработва вещ по образ и подобие на тази създадена от върховния Творец /той е държател на авторското право за идеята за всяко материално творение/, художникът подражател подражава на подражанието, тоест той е третото стъпало под идеята.

След като развива тази своя мисъл за художниците-подражатели, Платон, чрез думите на героя в диалога си Сократ, я експонира върху подражателите в драмата /той причислява към тях и Омир/ и към подражателите в поезията, всички те нямат място в идеалната държава, но, според него там имат място истинските поети, които пишат полезна поезия.

И сега, тук големият въпрос, който според мен може да се дискутира, е какво разбира под "полезна поезия" Платон:

В думите му можем да открием, поне аз откривам, две определения: "тя да бъде най-добра и най-правдива" и още "има нещо от истината"; въпросът е дискусионен, доколкото са дискусионни понятията в знаковата система на Платон: добра и правдива, както и откриваща истината е и философията. Платон приравнява "полезната поезия" /антипод на подражателната/ с философията. Но според него философията има за предмет само и единствено светът на идеите, светът на материята е едно криво огледало на хармонично построеният свят на идеите. Само дотолкова, доколкото "вечната душа" у всяко човешко същество би могла да се освободи от измамния свят на материалния свят, тя живее своя истински живот, този на идеите. Следователно "полезната поезия" и философията са двата пътя, според Платон, по които човек да изпрати безсмъртната си душа в идеалния свят на идеите и да я освободи от затвора на материята, която е илюзия и измама.

"Полезната поезия", както и философията постигат по различни пътища една цел: те съзерцават  безсмъртната душа в чисто състояние.

Това е квинтестенцията в разбирането на Платон за поезията, в случая той обобщава с тази дума всички изкуства: те могат да бъдат полезни, само ако позволяват на човек да съзерцава безсмъртната си душа, тя не е от материалния свят, или по-точно, според него там тя пребивава в "повредено състояние".

И след като разказва за пътешествието на една човешка душа "отвъд Лета" след смъртта на тялото в сферите на идеалния свят и завръщането и преродена в грешния свят на материята, Платон завършва своя диалог за идеалната държава.

[Втори след княза]

Преди 30 минути, Б. Киров said:

Ако имате желание, бихме могли да коментираме отношението на Платон към изкуството и поезията, така както е изразено в диалога му между Сократ и Гавкон в книга десета от "Държавата"

За да изглеждат съжденията ни в някаква връзка, предлагам да излезем от тази тема и отворите с подходящо име друга.

Наистина подражателното и абстрактното изкуство са във връзка, но да скочим от Малевич към Платон ми се вижда непосилно задно салто. С удоволствие, още сега, ще се зачета в Платон, представен от Б. Киров и ще се готвя по темата.  

[Б. Киров]

Връзката между Малевич и Платон за мен е очевидна - изкуството на Малевич не е подражателно, то е поезия на идеите.

Нямам нищо против да отворим отделна тема, но идеите на платонизма са в основата на цялото западно изкуство, независимо от смяната на стиловете и техниките в него - това е голямото търсене в света на идеите, зад привидността на формите.

Изтокът върви по съвсем други пътища на мислене, а оттам и на изразни средства, това наистина е за съвсем друга тема, въпреки взаимното проникване на идеи от Изток на Запад и обратно, синтез между двата мирогледа все още няма.

[Втори след княза]

Преди 4 минути, Б. Киров said:

Връзката между Малевич и Платон за мен е очевидна - изкуството на Малевич не е подражателно, то е поезия на идеите.

Нищо против. Оставаме на терена на "Абстрактното изкуство е още само декоративно изкуство" заедно с Платон.

[Б. Киров]

Така да е, с лека корекция от мен, по скоро една прибавена и една изпусната дума: "абстрактното подражателно изкуство е само декоративно изкуство", ако приемате, ако не, можем да дискутираме, защо мисля така.

[Втори след княза]

Преди 12 минути, Б. Киров said:

Така да е, с лека корекция от мен, по скоро една прибавена и една изпусната дума: "абстрактното подражателно изкуство е само декоративно изкуство", ако приемате, ако не, можем да дискутираме, защо мисля така.

Безусловно!- опонираща теза точно ПО ТЕМАТА. След като основната теза е, че абстрактното може да се реализира САМО като декоративно, вие смятате, че само подражателното абстрактно изкуство е декоративно. Нали? А другото е, което представя "идеята по Платон".

Но вижте, идеята по Платон е идея в нещата. Или има и идея извън нещата?

После, ако има идея и в ябълката и добрият реалист, който заблуждава децата с картината си, е пресъздал само ябълката, но не и идеята, кой и как е/би пресъздал добре идеята?

 

Редактирано Март 27, 2018 от Втори след княза

[Б. Киров]

Преди 11 минути, Втори след княза said:

Но вижте, идеята по Платон е идея в нещата. Или има и идея извън нещата?

Идея за нещата, доколкото разбирам неговият текст; и да, там има идея извън материалните неща. За него светът е обърнат огледално, първичният е на идеята, вторичният и производен на материята, по-късно това е развито от Хегел за Абсолютната Идея и преобърнато още веднъж от Маркс и Енгелс в диалектически материализъм. Но при Платон се появява за пръв път като система, затворена в себе си. Християнството, такова каквото го познаваме като догматика, изцяло преповтаря с някои допълнения философията на Платон, само я облича с религиозно покривало. Затова цялото средновековно и ренесансово изкуство е религиозно християнско, по същество неоплатонизъм.

Преди 11 минути, Втори след княза said:

После, ако има идея и в ябълката и добрият реалист, който заблуждава децата с картината си, е пресъздал само ябълката, но не и идеята, кой е/би пресъздал добре идеята?

 

Ако добрият реалист пресъздаде просто ябълка, той по дефиницията на Платон е шарлатанин-подражател, който имитира ябълка; ако художникът обаче съзерцава поетично идеята си за ябълка върху платното, той е Сезан, нарисувал ябълка.

[Втори след княза]

Преди 8 минути, Б. Киров said:

Ако добрият реалист пресъздаде просто ябълка, той по дефиницията на Платон е шарлатанин-подражател, който имитира ябълка; ако художникът обаче съзерцава поетично идеята си за ябълка върху платното, той е Сезан, нарисувал ябълка.

Докъдето съм стигнал в "Държавата" не забелязах Платон да прави разлика между Сезани и неСезани. Той гони всички.

[Б. Киров]

Не, точно затова прави разграничение между "подражателна поезия" и "полезна поезия"

176 стр., следва едно дълго описание на посещение в небесните сфери и светът на грешниците, нещо като Ада и Рая за християните, в добавка с прераждането /което си е заемка от източната карма и колелото на живота, кръговрат на "мая", като има доста забавни описания кой от популярните герои в какво се преражда/; но прави разлика за "полезната" поезия, тази, която е "добра и правдива"

[Втори след княза]

Преди 47 минути, Б. Киров said:

Не, точно затова прави разграничение между "подражателна поезия" и "полезна поезия"

Питане

 

Ако полезната поезия е "най- добра и най правдива", какво ли е вложил Платон в идеята за правдивост? Не е ли да съответства тя най- добре на реалността? Или нещо друго? Като имаме предвид, че  подражателната поезия, според Платон е драмата изобщо, (от бележка 1 към гл. Х), не следва ли, че ТРЯБВА диалозите да са като от живота, героите и събитията, като от живота? 

Не е ли Платон привърженик на реализма и срещу абстракционизма?

Редактирано Март 27, 2018 от Втори след княза

[Втори след княза]

На този етап, след дискусията и осмисляне се ориентирах към следното лично отношение към абстрактното изкуство:
Търсенията на абстракционистите по отношение пряко изразяване на вътрешния свят не са се увенчали с успех. Самите средства на изобразителното изкуство не подхождат за пряко изразяване на невидими явления в невронната дейност. Поп- арта, който се опита да представи външни информационни процеси- в масовото общество не можа да представи явлението по по- дълбок начин от фотографията и самата реклама. В момента изкуството на рекламата е най- напредничаво, то представя чрез външното им изразяване по- адекватно такива явления от вътрешния живот като болка, щастие, задоволство, неудовлетвореност, надежда. Това обаче се представя с реалистични изразни средства, с адекватни форми и сходство с реалността.
Отричам се, че "абстрактното изкуство" е "още само декоративно". То не може да бъде друго. 

[Б. Киров]

Преди 10 часа, Втори след княза said:

Питане

 

Ако полезната поезия е "най- добра и най правдива", какво ли е вложил Платон в идеята за правдивост? Не е ли да съответства тя най- добре на реалността? Или нещо друго?

+ Това е много добър въпрос, на който, ако дадем отговор, ще можем да разберем самата същност на възгледите на Платон за поезията, респективно изкуството.

Според мен, да, "правдивата" поезия, както и философията, за Платон съответстват на реалността. Но не на материалната /видима/ реалност, а на друга - тази на идеалното. Платон въвежда една разделна линия, която изглежда схематично така:

Отрязъкът А-С съответства на физическия свят, материалният. Вътре в този свят А-В, най-малката и маловажна част, съответства на отраженията на физическите неща, той ги нарича "сенки и отражения", това именно е подражателното изкуство.

В-С са самите неща, материалните, те съответстват на привидност (εἰκασία eikasia) и обичайното вярване (πίστις Pistis).

Отрязъкът С-Е за Платон в неговата йерархия е светът на разбираемият свят, този на идеите: той е разделен в същото съотношение като това на реалния материален свят на две секции С-Д и Д-Е; първата секция от света на идеите, по-маловажната, според него, С-Д е светът на идеите, които могат да се опишат и разберат с математически отношения и разсъждения (διάνοια dianoia), тази част от света на идеите няма връзка с физическия свят, но тя все още е на рационално ниво, валиден е изикът на съотношенията и математиката; и накрая идва четвъртата и най-важна част Д-Е, която е от субектите на философското разбиране (νόησις Noesis):

„  И когато говоря за друго разделение на разбираемия свят, ще разберете, че да се говори за друг вид познание, което се постига чрез силата на диалектиката, като се използват хипотези не като първите принципи, но само като хипотези – че е да речем, като стъпала и мястото на тръгване в един свят,който е повече от хипотези, за които тя може да се издигне над тях на първия принцип на цялото“

Това са нещата от света на идеите, които не подлежат на математическо описание и доказване, идеалите, постигани с хипотези. Точно това е зоната на философията и "правдивата поезия".

В цялата тази картина на света, представена ни от Платон, физическият свят от телата /отрязък А-С/ се състои от серия от минаващи отражения на света на идеите /отрязък С-Е/, който е вечен и истински, за разлика от материалния на тела и техни сетивни отражения.

Познаването на форми върви по една йерархична линия, очертана схематично тук: познаване на отражения на физически форми, най-ниско познание, познание на самите физически форми /все още в света на материалното/; познание с математически инструментариум на идеи /според мен това е днешния свят на науката/, което води до познаване на Формата на доброто по пътя на философията и "правдивата поезия" чрез хипотези, които обаче са недоказани.

Да, Платон е откровен идеалист, за него реалността е единната форма на доброто, ерго достигаме до идеята за монотеизъм, при което Идеалът е непознаваем по пътя на разума.

 

[Шпага]

Интересно, какви ли мъдреци -- философи-царе -- биха се заели с грижата да определят коя поезия е полезна, правдива, добра и коя не е такава. На мен /поне в това направление/ въпросната идеална държава ми се "провижда" като изгърбена под бремето на страховита цензура.

[Шпага]

Преди 9 часа, Втори след княза said:

Отричам се, че "абстрактното изкуство" е "още само декоративно". То не може да бъде друго. 

Но дали е така? "Декоративното" обикновено го свързваме с представата за украса - за нещо хармонично и красиво. А повечето от абстрактните творби трудно биха минали за такива. Напротив, тези, които наистина са талантливи, всъщност създават някакво тягостно настроение или чувство за привиден хаос - за "наметало" върху нещо непознато, спотаено отдолу под "шарките".

Редактирано Март 28, 2018 от Шпага

[Б. Киров]

Ето как професионален изкуствовед дефинира "абстрактното изкуство":

"Строго погледнато, думата абстрактно означава да отделите или да оттеглите нещо от нещо друго.Терминът може да се приложи към изкуство, което се основава на обект, фигура или ландшафт, където формите са опростени или схематизирани.Прилага се и в изкуството, което използва форми като геометрични фигури или жестове, които нямат никакъв източник във външна визуална действителност. Някои автори на тази "чиста" абстракция имат предпочитани термини като конкретно изкуство или не-обективно изкуство, но на практика думата абстракт се използва навсякъде и разграничението между двете не винаги е очевидно. Абстрактното изкуство често се разглежда като носител на морално измерение, тъй като може да изразява добродетели като ред, чистота, простота и духовност.От началото на 20-те години на миналия век абстрактното изкуство се е формирало като централен поток от съвременно изкуство."

http://www.tate.org.uk/art/art-terms/a/abstract-art

Цялата статия на линка е много интересна и разглежда най-видните представители на абстракционизма.

Всъщност възгледите на Платон за изкуството са идеалната теоретична платформа за абстракционистите, особено тази част от тях, касаеща третата степен на познанието, а именно:

/отрязъкът от линията/ С-Д е светът на идеите, които могат да се опишат и разберат с математически отношения и разсъждения (διάνοια dianoia), тази част от света на идеите няма връзка с физическия свят, но тя все още е на рационално ниво, валиден е езикът на съотношенията и математиката;

В тази част, когато се приложи към визуалните изкуства, влизат всички геометрични и тригонометрични фигури, това което правят с формите художниците в началото на миналия век, те започват да прилагат законите на математиката и геометрията в изобразяването на видимия свят - не имитират, а изследват този свят.

On 3/27/2018 at 22:57, Б. Киров said:

Ако добрият реалист пресъздаде просто ябълка, той по дефиницията на Платон е шарлатанин-подражател, който имитира ябълка; ако художникът обаче съзерцава поетично идеята си за ябълка върху платното, той е Сезан, нарисувал ябълка.

"Седем ябълки" - натюрморт от Сезан

просто фотография на осем ябълки

Може да се проследи еволюцията на абстракцията в живописта, и е правено, от първите експерименти на Сезан със свеждането на всичко до куб, сфера и конус и след това, би било интересно, но едва ли е мястото в тази тема

По-широко погледнато, според мен всичко в изкуството е абстракция, различни са само степените.

Преди 4 часа, Шпага said:

Интересно, какви ли мъдреци -- философи-царе -- биха се заели с грижата да определят коя поезия е полезна, правдива, добра и коя не е такава. На мен /поне в това направление/ въпросната идеална държава ми се "провижда" като изгърбена под бремето на страховита цензура.

Историческата ирония е в това, че тиранията на философията, за която проповядва Платон в "Държавата", всъщност допуска само не-подражателно изкуство, чиито синоним е "абстрактно" или чисто интелектуално и рационално, а точно абстрактното изкуство е било най-ненавиждано от тоталитарни режими като болшевишкия в Русия и националсоциалистите в Германия; през 20-те и 30-те години абстракционистите са прокудени от тези държави, картините им са публично отречени, повечето от тях емигрират най-напред във Франция и Великобритания, а след това център на абстракционизма стават САЩ.

[Б. Киров]

Преди 13 часа, Втори след княза said:

В момента изкуството на рекламата е най- напредничаво, то представя чрез външното им изразяване по- адекватно такива явления от вътрешния живот като болка, щастие, задоволство, неудовлетвореност, надежда. Това обаче се представя с реалистични изразни средства, с адекватни форми и сходство с реалността.

Това вече е за нова тема, но само мимоходом в тази, не мисля, че е точно така - изкуството на рекламата е жестоко манипулативно и не си служи единствено със средствата на изкуството; тъй като е огромен бизнес с извънредно /неприлично/ много пари, то интегрира психолози и специалисти по маркетинг и е сто процента комерсиално.

[Втори след княза]

Преди 14 минути, Б. Киров said:

тиранията на философията, за която проповядва Платон в "Държавата", всъщност допуска само не-подражателно изкуство, чиито синоним е "абстрактно" или чисто интелектуално и рационално.

Но преводачът казва, че под подражателното поетично изкуство Платон разбира драмата. Философът гони актьорите, а оставя най- добрата и най правдива поезия, вероятно Омир. (Не допускам по негово време да е имало нещо, което да приемем днес като "абстракционизъм"). Пояснявам: Ако поетът разказва, той е добър, ако се прави, че представя какво казва Ахил, тогава той е "подражател" Държавата, с. 43-44. Там се възхвалява мъжът да подражава в постъпките на по- добрите, което пък е добро подражание. Дали има разлика в думите на елинския не зная.

 

А сега да погледнем какво би казал Платон за нас. Значи първо съществуват идеалните вещи, чиито образи се процеждат със сноп светлина в пещерата на хората и ние виждаме образите им. После има правячи на такива вещи и те са добри хора. Има и философи, разсъждаващи за тях, които са от най- добрите. Обаче има едни, дето подражават на направеното от правячите. Те тия са лоши. Майсторът на маси е добър, художникът на маси е лош. Майсторът на философия е добър, преводачът му е лош защото прави второ копие на истината. Този пък, който подражава на философа е още по- лош, защото след преводача преиначава цялата конструкция. Философът би ни изхвърлил като варвари от парка на Академ  А?

[caress…]

Не съществува нищо оригинално само по себе си. Когато хората наричат нещо "оригинално", просто не са успяли да намерят източника, от който творецът е взаимствал. Всеки художник знае, че нищо не се появява от пустотата. И физиците знаят това. Както и философите. Когато се престане с опитите да бъдеш напълно оригинален и започнеш да обръщаш внимание на работите на другите хора преди теб, спираш и с безплодните опити да създадеш нещо от нищо.

Всяка "нова" идея е била "открадната", но не буквално изкопирана, а преработена от самия творец. И това е нормално.

Дори на генетично ниво това е обусловено. Ние всички носим черти от своите родители, но въпреки това всеки един от нас е уникален по своему. По същия начин живеят и идеите. Две вече съществуващи идеи "раждат" трета - уникална, неповторима.

Разбира се, когато казвам "крадене", нямам предвид буквалното плагиастване или кражба на цели откъси, абзаци, стил, сюжети или диалози. А имам предвид чист интерес към съответната идея. Краде се начин на мислене, при това не само от един източник, а от множество такива. Първоначално дори се имитира, докато човек не успее да трансформира вътре в себе си и през себе си "откраднатото". Най-веселото е, че художниците, които буквално копират платната на великите, дори и те не могат да избягат от това да нарисуват себе си. 

[Б. Киров]

Преди 11 часа, Втори след княза said:

Философът би ни изхвърлил като варвари от парка на Академ  А?

По-вероятно е да не бъдем допуснати, ако наистина е имало надпис на входа "Забранено за не геометри"

 

Преди 11 часа, Втори след княза said:

Но преводачът казва, че под подражателното поетично изкуство Платон разбира драмата. Философът гони актьорите, а оставя най- добрата и най правдива поезия, вероятно Омир. (Не допускам по негово време да е имало нещо, което да приемем днес като "абстракционизъм"). Пояснявам: Ако поетът разказва, той е добър, ако се прави, че представя какво казва Ахил, тогава той е "подражател" Държавата, с. 43-44. Там се възхвалява мъжът да подражава в постъпките на по- добрите, което пък е добро подражание. Дали има разлика в думите на елинския не зная.

Точният термин за "подражателно" е мимезис /Mimesis/, оттам и "мим". В Древна Гърция мимезис mimesis e идея, която е в основата на създаването на произведения на изкуството, кореспондира с физическия свят, който е модел за красота, истина и добро. Платон противопоставя мимезис или имитация /подражание/ на дигисис diegesis или с разказ, наратив, епос. След Платон смисълът на мимезис в крайна сметка се е насочил към специфична литературна функция в и неговото използване се е натоварвало с различни значения и е било интерпретирано многократно и различно.

Едно от най-известните съвременни изследвания на мимезис Mimesis, разбирано като форма на реализъм в литературата, е  на Ерих Ауербах "Mimesis: Представяне на реалността в западната литература", което сравнява начина, по който светът се представя в "Одисея" на Омир и Библията. От тези два основополагащи текста за Запада, Ауербах изгражда основата за единна теория на повествованието, която обхваща цялата история на западната литература, включително модерните романи, които са написани по времето, когато Ауербах започва своето изследване. В историята на изкуството "mimesis", "realism" и "naturalism" се използват, често взаимозаменяемо, като термини за точното, дори "илюзионистично" представяне на визуалната външност на нещата.

Mimesis е теоретизирана от разнообразни мислители като Платон, Аристотел, Филип Сидни, Самюъл Тейлър Колридж, Адам Смит, Зигмунд Фройд, Теодор Адорно, Ерих Ауербах, Жак Дерида, Рене Жирар и много други.

Аристотел, който също е бил член на Платоновата Академия, развива напълно друга гледна точка за изкуството и поетиката от тази представена ни от Платон в "Държавата" в съчинението си "За поетическото изкуство"

http://theseus.proclassics.org/node/76

За мен неговата гледна точка е по-добра и по-многостранна; изследвайки драмата, комедията и поезията, Аристотел допуска възможността артистът едновременно да имитира и да има своя идея; Платон разделя догматично тези две зони, като "забранява" всяка "имитация" в "полезното" изкуство.

Преди 11 часа, Втори след княза said:

А сега да погледнем какво би казал Платон за нас. Значи първо съществуват идеалните вещи, чиито образи се процеждат със сноп светлина в пещерата на хората и ние виждаме образите им. После има правячи на такива вещи и те са добри хора. Има и философи, разсъждаващи за тях, които са от най- добрите. Обаче има едни, дето подражават на направеното от правячите. Те тия са лоши. Майсторът на маси е добър, художникът на маси е лош.

В притчата за пещерата главен "герой" е Слънцето, което поражда всичко добро и хвърля светлина върху него, веднъж прозрял това, човек никога не би се занимавал със сенките на предметите и със самите предмети.

1 hour ago, caress… said:

Не съществува нищо оригинално само по себе си. Когато хората наричат нещо "оригинално", просто не са успяли да намерят източника, от който творецът е взаимствал. Всеки художник знае, че нищо не се появява от пустотата. И физиците знаят това. Както и философите. Когато се престане с опитите да бъдеш напълно оригинален и започнеш да обръщаш внимание на работите на другите хора преди теб, спираш и с безплодните опити да създадеш нещо от нищо.

Всяка "нова" идея е била "открадната", но не буквално изкопирана, а преработена от самия творец. И това е нормално.

Дори на генетично ниво това е обусловено. Ние всички носим черти от своите родители, но въпреки това всеки един от нас е уникален по своему. По същия начин живеят и идеите. Две вече съществуващи идеи "раждат" трета - уникална, неповторима.

Разбира се, когато казвам "крадене", нямам предвид буквалното плагиастване или кражба на цели откъси, абзаци, стил, сюжети или диалози. А имам предвид чист интерес към съответната идея. Краде се начин на мислене, при това не само от един източник, а от множество такива. Първоначално дори се имитира, докато човек не успее да трансформира вътре в себе си и през себе си "откраднатото". Най-веселото е, че художниците, които буквално копират платната на великите, дори и те не могат да избягат от това да нарисуват себе си. 

+ "Добрият артист имитира; големият артист краде" - това го приписват на Пикасо, но изглежда нещо подобно за пръв път е казал Гьоте, според спомените на биографа му Екерман: "Ако погледнете творчеството на който е и да било голям майстор, винаги ще забележите, че той взема от предшествениците си всичко най-добро и го използва, което го прави велик."

[Втори след княза]

Преди 17 минути, Б. Киров said:

По-вероятно е да не бъдем допуснати, ако наистина е имало надпис на входа "Забранено за не геометри"

 

Точният термин за "подражателно" е мимезис /Mimesis/, оттам и "мим". В Древна Гърция мимезис mimesis e идея, която е в основата на създаването на произведения на изкуството, кореспондира с физическия свят, който е модел за красота, истина и добро. Платон противопоставя мимезис или имитация /подражание/ на дигисис diegesis или с разказ, наратив, епос. След Платон смисълът на мимезис в крайна сметка се е насочил към специфична литературна функция в и неговото използване се е натоварвало с различни значения и е било интерпретирано многократно и различно.

А, изгонени, изгонени. Ние интерпретираме какво е казал преводачът, който интерпретира какво е казал Философът с думи и разбиране за тях от преди 24 в., който интерпретира божественото творение.

Заради това, по- добре да общуваме със своите виждания за сенките. Поне като попитам "А от кое от видяното стигна до тези мисли?" може да ми бъде отговорено с "Аз видях, аз мисля че, ..."

Редактирано Март 29, 2018 от Втори след княза

[Б. Киров]

Е, добре, за да поддържаме шоу елемента в дискусията: човек може да гледа без да вижда, а може и да вижда без да гледа.

Не можем да бъдем изгонени отнякъде, без да сме влизали, а не сме влизали, защото нямаме желание.

[ramus]

Преди 38 минути, Б. Киров said:

Е, добре, за да поддържаме шоу елемента в дискусията

Е, добре

Преди 38 минути, Б. Киров said:

а не сме влизали, защото нямаме желание.

Твърде малко е като значение "желанието". Ето и пример - че само да "желаеш" въобще не е достатъчно

 

[Втори след княза]

Преди 16 часа, Шпага said:

Но дали е така? "Декоративното" обикновено го свързваме с представата за украса - за нещо хармонично и красиво. А повечето от абстрактните творби трудно биха минали за такива. Напротив, тези, които наистина са талантливи, всъщност създават някакво тягостно настроение или чувство за привиден хаос - за "наметало" върху нещо непознато, спотаено отдолу под "шарките".

Ако това, " привиден хаос - за "наметало" върху нещо непознато, спотаено отдолу под "шарките"
хармонира с обкръжението, не бихте ли го приели в дома си? Не стои ли добре макиажът на група Кисс в стаята на хард- рок- фен? 
Защо предизвикващото тягостно настроение да не е декоративно? Ето- страшилища са водостоците на Парижката св. Богородица. Декорация.

[Шпага]

Преди 2 часа, caress… said:

... Всяка "нова" идея е била "открадната", но не буквално изкопирана, а преработена от самия творец. И това е нормално.

Е, да, Палитрата, макар и с огромно разнообразие от цветове/елементи/ все пак е ограничена - някак затворена в себе си. Но възможните комбинации от тези цветове/елементи/ изглеждат безкрайно много, а точно тази илюзия ни дава шанса да осмислим живота си в търсене на нещо "ново под слънцето"

[ramus]

Преди 13 минути, Втори след княза said:

Ето- страшилища са водостоците на Парижката св. Богородица. Декорация.

Въпрос на интерпретация. За някой - е декорация. Но за други - е част от символните образи, фрагмент от обща "картина", от ансамбъл с множество други елементи. Храм като посочения, всъщност е шедьовър смес между скулптура и архитектура, в който творецът е архитектът... За повече, точно за този храм, за стила, за символиката и идеите - други (другаде) ще разкажат повече...

Просто изкуството е като всяка друга човешка дейност - има разлика между "създаването" и после неговата интерпретация... Понякога разликите са... като "между две вселени"...

Редактирано Март 29, 2018 от ramus