Отиди на
Форум "Наука"

Брак и семейство


Recommended Posts

  • Потребители

Ето ви нещо свежо и показателно за ролята на биологията в mating-a ни

https://fatherhood.global/oxytocin-fathering/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3943240/

https://www.medscape.com/viewarticle/727506

91112993dadsoxytocincrop.jpg?w=360&h=240

Природата и еволюцията се е погрижила майките и бащите да си създаваме връзки с децата си (и не само "кръвните" ни деца), и те с нас..

Окситицинът е само един от вълшебните химикали/молекули; в действителност те са много повече.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 87
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители
Преди 6 часа, ramus said:

Сексуалната енергия е най-мощния биологичен фактор, най-силно застъпен сред анатомията и физиологията сред 'досегашното'. самият факт, че се налага с тежки, последователни и крути мерки тя да се подтисне и канализира - говори достатъчно за нейната значимост като фактор сред импулси, щения и желания..

За мен това е грешен подход..

Забраните "доказват" толкова нейната сила, толкова колкото забраната за убиване "доказва" че се раждаме  убийци-психопати.

Забраната не доказва, че това което забранява е "присъщо" и "вродено" на целия вид..Както и четирите случая на полигамия (или точно четирите процента на полигамия при Hadza , при  Ache пак са четири) не доказват че сме полигамен вид.

За да кажем какви сме като вид, трябва да гледаме оригинала. А там нещата са ясни: Оригиналът са серийни моногамити, които се карат или при изневяра.Серийни моногамисти, които изоставят/напускат половинките си..

На първо време може да се види това изследване

http://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/download?doi=10.1.1.399.2912&rep=rep1&type=pdf

 

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, nik1 said:

Вдна вметка ако позвилите: Бракът като институция според мен е първоначално изглежда е свързан с имуществената стратификация, а не с половата/джендърната (предполага се че в т.н Стара Европа сме живели няколко хиляди години в матрилинеарни/матрицентрични общности), или заради правилата "срещу прелюбодейство" или "обвързването със доживотни задължения" (какво да кажем за серийната моногамия при Л-С).

Съгласна съм, има известни различия в различните общества, но като цяло бракът по любов е нещо сравнително ново в човешката история. За разполагащите с някакво имущество бракът до неотдавна преставлява възможност за разширяване на семейното икомомическо  благополучие, оттам и зестрата, имуществените изисквания и договорните начала на брака не между младите, а между родителите/родовете им.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

някой дали обърна внимание на антрето на темата? Радо представи лични схващания, лични размисли, лични наблюдения относно заглавието на темата...

Академичните сводки откога се смятат за живота и света? Странно е предложение за 'разговор" при което някой ти тика непрекъснато линкове и информация по една или друга теория, сякаш той самия си стои в академична библиотека и никога в живота си не е виждал човешки отношения, никога не е живял сред хора и живота и вселената са просто символни описания спрямо една или друга академична теория.

Откликнах на предложението на ДОРА да се споделят лични наблюдения. Чудно ми е защо и при какви обстоятелства нещо, което може да направи Гугъл или бот от ИИ да се сметне за валидно, защото било според една или друга теория, според едно или друго "изследване"... Всеки може да подбира линкове и да ги пейства. Всеки може да чете и запомня информация, после да я извежда някъде.

Чудно ми е как е възможно да се общува сякаш някой никога не е излизал в живота си от академичната скамейка и да види че живота не е само теории и академични описания. Какво имам предвид - къде е живял съгражданина НИК - сред каква среда - някога живял ли е сред хора, има ли лични наблюдения. Например в едно голямо предприятие или корпоративна фирма, персонала в голям процент си "джитка" помежду си, особено когато по принцип те прекарват заедно голяма част от времето, където са длъжни да оставят душа и сърце и да дават на фирмата всичко от себе си... Ходят на обучения, често са в извънработно време и решават заедно задачи и бачкат в екипи... И някой твърди че "изневерите" били до 4 процента :) И въз основа на това - не било специфична полигамията за ХОМО... да съм прочел това или онова, тоя или оня... Ама имало ревност, имало проблеми... серийно или линейно ... демек кое е 'вродено', кое е социално продуцирано?

 Разбира се - кой пък е тоя наглец, рамус, че да се мери със социологически теории на един или друг... Къде е по-сигурно просто да се пействат теориите - пък те нали са "измислили всичко" вместо цитиращите ги.

Бих се радвал тук сред темата някой да напише как са нещата през неговия поглед, с основанията и наблюденията му в реална човешка среда. Да напише как е при него самият, а не да се пускат линкове. Линкове всеки може да намери. Това да се подпреш на написани думи, и то относно житейски категории, без дори да споменеш личното си наблюдение - доколко, как, защо, според кое съвпада или не съвпада - неееее... важното е че според този или онзи, според тая или оная теория, било еди как си. Сякаш става въпрос за елементарни частици, а не за хора, не за общество и за нещо, което би трябвало всеки сериозен човек да има личен поглед по това, което се случва около него.

Ако един сериозен човек няма личен поглед през света, който е около него. Или няма поглед над самия себе си - той специално за какво точно живее, какъв живот, сред какво...

Пак да напомня - това е света през моите очи, а не през призмата на една или друга "теория" и твърденията за живота и хората в нея. Имам основания, не твърдя и нямам претенция, че те са истина, нито че са теория, не твърдя че са ми давани пари за "изследвания". Как и според кой изследовател, той би се надявал че направената от него статистика, е валидна сред всяко общество, през всички времена, епохи... И дори сред някой изследовател да е така - кой сериозен човек би приел нещо подобно за "валидно описание" на социалната и човешка реалност, сред всичките й аспекти и разноличия... А теориите и ползването им - да са само надграждащи и разширяващи кръгозора на същия.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сексът отдавна не е само нагон - сред хората. Също така - сексът и при животните не израз само на нагони и размножителни рефлекси. Сексуалните действия между членовете в стадо маймуни, например, са и форми на обособяване и заявяване на нивото на всеки в йерархията в групата, като като израз на доминация и подчинено положение, за заявка на принадлежност на женските, на територии...  (Същото може да се види и в затворите, бившите "казарми" макар да се наричат и интерпретират като "издевателства"... :) - да отбележа - и в мъжките и женските затвори - без разлика в пола... ).

Потребността от общуване, от социална динамика, от развитието на кръгозора и натрупването на информация, нуждата от непрекъснато разширяване на лични впечатления, изживявания - са само малка част от това, което стои като мотивност към сексуални свободни контакти, извън "вроденото семейство" и биологичния нагон. Ролята на психичния фактор вече е много по-значима в много случаи - по отношение на секса. като пример - вариант при който при психична травма се получава липса на либидо, до силно отхвърляне и отрицание на интимност... Или обратното - дори при слабо либидо, много жени участват в сексуални действия в които за тях са най-важни други фактори, а не нагона - например "съпружески задължения", или нужда от нежност и интимност, съпричастност и... емоционални потребности. Да допълня - казуси от тип 'сделка' - давам секс, срещу..., раждам ти дете - срещу... Искам да попитам - дали в статистиката на горните автори на теории са взети предвид подобни "фактори"... 

Емоционалните и изживяващите комплекси са вече нова територия и споменаването за "изискване за любов" е не само в по-нови времена, както го спомена ДОРА. Никой в селските форми на бракове не е пледирал за любов, за емоционални тръпки - нещо толкова характерно за младите хора, сега (особено жените). Ролята на психичния фактор, сред всички аспекти на социалния живот, е сериозна и широка тема и се съмнявам че социологията е начин да се погледне на това, още повече че тия тенденции и явления са съпътстват повишаването стандарта на живот, появата на свободно време, свободно пътуване и общуване, нивото на култура и кръгозор... Няма как при това положение да се пледира на "вродености" и тенденции от времената на джунглата и пещерите... И да се позовават исторически статистики.

Но и да се ползва историята - едва ли тук историците не са чували за "разгулния живот" сред "гражданите на РИМ' - дори и по съвременните свободни схващания... Дали е било по-слабо в Древна Гърция... или в ПЕРСИЯ, примерно. какво се случва по време на войни, какво става с 'моногамните отношения' при настъпване на извънредни социални или физически изменения... Веднага ще кажа, как го виждам аз - изменят се моногамните отношения, и се изменят веднага, според нуждата и потребностите на групата, за оцеляване... или друго. И се изменят защото няма как да е "вродена" моногамията.

Твърде отдавна съм чел за теориите на моногамните 'птици', които всъщност били мит... Всъщност биолозите говорят друи неща за 'лебедите' примерно. Съвсем скоро дори имаше доста любопитна информация. Ето я:

https://dariknews.bg/novini/liubopitno/pochina-biseksualniiat-grizhoven-gysok-tomas-videosnimki-2077532

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не се ли обичате и не сте ли един за друг, нито брак, нито договор,ще ви задържат. Колкото по-рано го разберете, толкова повече трудности и страдание ще си спестите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И - за окситоцина.

Това е начина природата да зададе сексуалното привличане и да го обособи физиологично. за да дойде като "съответна награда" за специално програмирано поведение. Това от една страна.

но също - окситоцина играе и ролята на блокатор на страхови задръжни процеси в психиката. И други невромедиатори имат такава функция - основна или съпътстваща.

 

Да, налице е връзка между социалното поведение и социализацията, чрез повишаването на нивата на окситоцин, и че същите нива се вдигат след сексуални действия... но не какви да са сексуални действия... :) Същите нива на окситоцин могат да се вдигнат и при други дейности - например силна чиста и взаимна прегръдка.

Нещо повече - окситоцинът е част от по-мащабен механизъм, свързан с нуждата от дългосрочно обвързване между родители и деца. Причината е - дългата бременност, трудното раждане и бавния темп на израстване и развитие на новороденото до етап на физическо съзряване за обезпечение на самостоятелен живот и оцеляване... Това е така не само при човека - при делфините, слоновете... и доста други бозайници. Връзката между нивата на невромедиаторите, като окситоцина и поведението на привързаност - е съвсем тясна. например - котката отглежда своите малки  и е готова да умре за да ги защитава от мъжки или други врагове. Цялото й поведение е подчинено да ги опази, храни и обгрижва. Но някъде около 4, 5 месец след като те вече са в състояние да реализират собствено самостоятелно поведение - изведнъж в някакъв момент окситоцинът спира и котката изгубва към малките каквото и да е отношение... Същото е и при лисицата, примерно. Същото е и при тигъра, мечката - като разликите са в 'сроковете' и биологичните особености на достигане до зрелост.

ПРИ ЧОВЕКА обаче, не е така... Под въздействие на комплексни особености - връзките между деца и родители, често остават психично обособени  въпреки прекратяването на окситоцин. Не само това - за мен, е твърде високо нивото на емоционални привързаности между родители и деца, въпреки достигането на възраст за самостоятелност и отделяне на новото поколение в независим свой кръг... Без да засягам че в това са налице манийности, дори обсесии, защото се образуват емоционални зависимости.

-------------------

Да напомня нещо много просто - до голяма степен в средите на сексолозите се спори по темата за 'оргазма и мозъка" и ролята на психичните емоции, чувства, изживявания, представност - като основната ерогенна зона при много жени... До степен до която - ако това не е стартирано или най-малкото "освободено" нищо от природните физиологични механизми към коитус, не се реализират... Но има и случаи точно на обратното - психични блокажи, бариери, травмиращи стопери... но инстинктивното и подсъзнателното сработват на друго ниво, сякаш 'живеят' свой си живот...

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 59 минути, ramus said:

И някой твърди че "изневерите" били до 4 процента

Къде твърдя че изневерите са 4 процента???

Цитирай

Чудно ми е как е възможно да се общува сякаш някой никога не е излизал в живота си от академичната скамейка и да види че живота не е само теории и академични описания. Какво имам предвид - къде е живял съгражданина НИК - сред каква среда - някога живял ли е сред хора, има ли лични наблюдения. Например в едно голямо предприятие или корпоративна фирма, персонала в голям процент си "джитка" помежду си, особено когато по принцип те прекарват заедно голяма част от времето, където са длъжни да оставят душа и сърце и да дават на фирмата всичко от себе си... Ходят на обучения, често са в извънработно време и решават заедно задачи и бачкат в екипи..

Почти целия си трудов живот съм го прекарал в такава среда, ако има значение.."Джиткането" в най-голямата степен въобще не значи секс - това е от моя опит и знания,

Цитирай

Бих се радвал тук сред темата някой да напише как са нещата през неговия поглед, с основанията и наблюденията му в реална човешка среда.

 

И през "моя поглед" сме серийни моногамисти. Изневерите (сексуалните) при познатите ми най-често се "награждават" с непосредствена раздяла, или влошаване на отношенията, което в клрайна сметка води до раздяла..

http://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/download?doi=10.1.1.399.2912&rep=rep1&type=pdf

Това не просио "линк" а теренно изследване от непосредсвено наблюдение в "реалната среда" /Защо се сещам за приказката "Чучка не читател , а писател"?/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 6 минути, ramus said:

Това е начина природата да зададе сексуалното привличане

Чудя се пседвонимът Рамус от чукотския език ли е?

Окситоцинът няма връзка със сексуалното привличане, драги; "личните ти наблюдения" в случая  са просто за боклука или клозета,

https://en.wikipedia.org/wiki/Oxytocinhttps://en.wikipedia.org/wiki/Oxytocin

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 28 минути, ramus said:

Това е начина природата да зададе сексуалното привличане и да го обособи физиологично, за да дойде като "съответна награда" за специално програмирано поведение.

:) Ти, колега, какво точно разбра от това изречение (цялото изречение) Можеш ли да го кажеш със свои думи... Вероятно чукчата е причината друга чукча да си прескача по редовете, да стига до първите няколко думички в изреченията... като за нея главното са линковете и социологическите теории.

Разговора постепенно тръгна към въвличане и замеряне на цитати, твърдения и отрицания, нещо твърде характерно за комуникацията между нас. Вероятно рамус е причината - ту едно, ту друго - така да е. Нямам проблем да бъда обект в който да се отразяват потребности на един или друг,. по отношение на проектиране на лични дефицити извън себе си.

Но няма да участвам в такъв... "разговор", нито имаш шанс да ме въвлечеш в него. Та ти дори не четеш какво съм написал, и остава приоритет главно за реакции... Ако толкова са ти нужни - намирай си други "желаещи". Поне за това има доста - за надговорване, спорене и ритуалните противостояния.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 15 минути, ramus said:

:) Ти, колега, какво точно разбра от това изречение (цялото изречение) Можеш ли да го кажеш със свои думи... Вероятно чукчата е причината друга чукча да си прескача по редовете, да стига до първите няколко думички в изреченията... като за нея главното са линковете и социологическите теории.

Разговора постепенно тръгна към въвличане и замеряне на цитати, твърдения и отрицания, нещо твърде характерно за комуникацията между нас. Вероятно рамус е причината - ту едно, ту друго - така да е. Нямам проблем да бъда обект в който да се отразяват потребности на един или друг,. по отношение на проектиране на лични дефицити извън себе си.

Но няма да участвам в такъв... "разговор", нито имаш шанс да ме въвлечеш в него. Та ти дори не четеш какво съм написал, и остава приоритет главно за реакции... Ако толкова са ти нужни - намирай си други "желаещи". Поне за това има доста - за надговорване, спорене и ритуалните противостояния.


 

Цитирай

Това е начина природата да зададе сексуалното привличане и да го обособи физиологично, за да дойде като "съответна награда" за специално програмирано поведение.

Кво аджеба трява да значи това на чукотски??  Вие да не правите секс с кучетата си и дъщерите си??

-----------------------------------------------------------------------------

Чукотския ти език и стил ми е неприятен драги, а и изобщо не горя от желание да се въвличам в него..

Чукчай си спокойно..Не ме притесняваш че нищо не може да ти влезне в главата и за ниакъв х...й (разговор) не ставаш..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, nik1 said:

Не ме притесняваш че нищо не може да ти влезне в главата и за ниакъв х...й (разговор) не ставаш..

:) Можеш ли да пуснеш линк за твърдението, лексиката и изразите в това изречение... или "теория" по въпроса?

Значи - колко е лесно академичните маски да бъдат свалени - иначе колко цитирания, позовавания... Пък отвътре... Байдъуей - чудесен пример за "степента на приоритет на интелекта и разума, в психичните процеси" 

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 13.02.2018 г. at 9:35, Р. Теодосиев said:

Скоро все повече виждам да се говори за разликата между брак и семейство и как брака е договор и няма нищо общо със семейството и едва ли не всичко свързано с брака е някаква обвързаност по договор, а любовта идва на 2-ро място.

Семейни отношения се изграждат въз основа на взаимна любов и уважение. Тези отношения на взаимопомощ и отговорност са безвъзмездни. Те възникват от брака, а участниците в тях са юридически равни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, insighting said:

Семейни отношения се изграждат въз основа на взаимна любов и уважение. Тези отношения на взаимопомощ и отговорност са безвъзмездни.

клишетата са нещо чудесно и вероятно с тях се казва много... Като един редови чукча, няма да разбирам нуждата от клишета, но щом толкова много се ползват, може би са полезни за някого.

Така, да попитам - какво е това 'взаимна любов и уважение"?

Как точно тия две отношения - са "взаимопомощ и отговорност", как стават безвъзмездни?

Но последното изречение за прост човек като мен има нужда от пояснение - как същите тия 'отношения' ВЪЗНИКВАТ от брака? Но не спира дотук - а и участниците в тия отношения станаха и Юридически равни. Как с лекота от отношения, които по своята същност и дълбочина са ИДЕАЛНИ спрямо масата хора и се срещат толкова рядко сред тях, се премина през "семейството",обвърза се вече с "брака ( защото били "възниквали от брака" ), а накрая се стигна и до юридическата страна - отношения семейство, брак, безвъзмездност...

Откога семейните отношения се изграждали "въз основа на взаимна любов и уважение"? Между другото - вие колко семейства познавате с изграждане на любов и уважения в тях. Тия двете са израз на преди всичко зрели хора - емоционално, ментално. Интересно ми е също - какво точно наричате "любов" - защото имам съмнения че има такова понятие в правото и то да изчерпателно дефинирано.

Зрелостта няма нищо общо със семейството. Зрели хора, със семейство или без него - те винаги основават зрели взаимоотношения, на всякакво ниво, което да им е точно съответствено. Дали ще са двама, трима, повече - психично-зрелите хора взаимодействат зряло - заради това, което са те самите. Но от друга страна - такива са изключително редки статистически. Още по-малко - да направят "семейства"...

Как мислите - вие самата "зрял човек ли сте'? Вие дали сте реализирали "семейство, основано на "взаимна любов и уважение"? А вашето семейство, от където вие сте формирана като личност в детската си възраст - то на какви отношения беше?... Колко семейства вие самата познавате и наблюдавате, които да са основани на "взаимна любов и уважение"?...

Не е трудно да се досетя защо всеки предпочита да се крие зад барикадите на заучените фрази или академични клишета, линкове и теории и писания на школни мъдреци, вместо да каже нещо за собствения си живот - като че ли това е някаква негласна чума от която всеки бяга все сила?

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, ramus said:

Така, да попитам - какво е това 'взаимна любов и уважение"?

Как точно тия две отношения - са "взаимопомощ и отговорност", как стават безвъзмездни?

Но последното изречение за прост човек като мен има нужда от пояснение - как същите тия 'отношения' ВЪЗНИКВАТ от брака? Но не спира дотук - а и участниците в тия отношения станаха и Юридически равни.

Откога семейните отношения се изграждали "въз основа на взаимна любов и уважение"?

А вие върху каква основа сте изградили семейните си отношения? Живеете ли с някого, когото не обичате или който ви презира? Вземате ли пари от съпругата си, когато поправяте нещо в дома, а плащали ли сте на нея, за да ви изглади ризата?

Преди 8 часа, ramus said:

Как мислите - вие самата "зрял човек ли сте'? Вие дали сте реализирали "семейство, основано на "взаимна любов и уважение"? А вашето семейство, от където вие сте формирана като личност в детската си възраст - то на какви отношения беше?... Колко семейства вие самата познавате и наблюдавате, които да са основани на "взаимна любов и уважение"?...

Вие пък доколко сте зрял? И след като имате достъп до брачните регистри, не сте ли се изкушавали в един момент да направите нечий брак недействителен? Разполагате ли с такъв низък интелект?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, ramus said:

Зрелостта няма нищо общо със семейството.

Първо, следва да се уточни какво се разбира под "зрялост" - емоционална интелигентност или нещо друго.

Второ, изказваш крайно виждане, поради което е невярно. Ако родителите са "зрели" хора, те дават изключително добър старт на децата си по отношение на светоглед, култура на взаимоотношения, способност за анализ и корекция на собственото поведение, емпатичност, компромис, поемане на отговорност и самостоятелност, топина, грижа, близост. Неслучайно съществува изразът "липсват му първите 7 години" - което ще рече, че на човек му липсват базисните  умения, които се възпитават именно в семейството. Семейството полага основата на развитието на детето, като целта е детето да може да надмине по "зрялост" собствените си родители, за да му се наложи да започне изграждането на собствен светоглед, който самостоятелно да развива през останалата част от живота си. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 56 минути, caress… said:

Второ, изказваш крайно виждане, поради което е невярно.

Ако родителите са "зрели" хора, ....

крайно - според кое, кое и какво?

Ако... Играта на "ако"... на теб ти се струва 'в нормата ли'? Какъв е практическият смисъл от развиването на приказката "ако живеехме сред идеални родители, зрели... та направо скъсани от зрялост"... щеше да е направо детският и социалният рай - топлина, грижа, близости... А и да отбележа на какво точно ти обърна "специално внимание", от другите възможности :) Точно онова, което е дефицита, ти точно на него се спря в играта на "ако"...

И отново пистата на готовите моделни клишета и чудесната им полза като крепостна стена, когато е нужно просто да се конструира "мнение". Може би защото няма вариант да кажеш нещо за твоето семейство? При теб дали случилото е "крайност" или е "норма"? Ти и днес така ли си представяш "идеалните родители", които никога не си имала и няма да имаш. А ти - дали си "идеалния родител"... а дали в твоето семейство е "любов и уважение", дали двамата сте "емоционално интелигентни" и заедно с това се леят сърчица, вино и ягоди и пърхат навсякъде розови пеперуди, около басейна на двора... Ти, специално, това ли е за теб ЛЮБОВТА...

По-горе на другата говорителка на готови клишета, зададох маса директни и прости въпроси, които по заучен маниер се закривиха до неузнаваемост и за пореден път тя "отговаря типично в своя си стил - по детски" - "ми ти... като си, ти дали си"... (пък). Някъде пропаднаха и "правото" и езиците, и знанията, тоновете информация, справочност... накрая остава стила 'пък'...

Това е маскиране на личностни дефицити зад общи академични теории и приказки... Готовите шаблони се ръсят, когато има налице проблем да се каже онова, което е, такова, каквото е в самият живот. За какво са тия художествени и академични упражнения - за семейство става въпрос, за живия живот, за реалностите, каквито са, и сред каквито живеем и абсолютно всички от нас, сме били деца, няма значение кой през какво е минал - е минал през вариантите на "семейство". Повечето от нас сами участваме в "семейства" и бракове... дори по няколко "опита"... За какво са тия залитания в теоретични и цитатни движения, и рецитиране на плакатни приказни сюжети, с идеята че са 'принципни' и така имитират "мнение".

Е... написахте поне "мнения" - трима подред - единия с 'боли ма фара" и с "х..й", другия - с "пък", третия - със заучени общи положения, които всеки може да напише и цитира, които по принцип са точно това - да се ползват наготово, като го няма "другото" (което обаче се оказа "крайно мнение" ). Тук в темата са само балансирани, мъдри, знаещи пишещи, живеещи с толкова любов, уважение и благост, добронамереност, отраснали в измечтаната им среда от "топли родителски емоционални грижи"... Пък по реакциите се вижда нещо съвсем друго - дори и зад умело замаскираните реакции.

Онова, което не се пише, продължава да го няма - изглежда иначе "има участие", има линкове, има мнения... Но липсва смислеността на същината, каквато е и каквато съвсем явно е отпечатана "отвътре" в пишещите. Липсва и една простичка откровеност, която толкова мощно е замаскирана и натисната някъде навътре, чрез тоновете академизъм, лични убеждения и защитни мнения.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Разумният и зрял човек обикновено успява да достигне до заложения цялостен смисъл, а не вади недъгаво думички от контекста.

Обяснявам като за бавно развиващ се защо съм използвала "ако". Защото съществуват и зрели родители, които дават изключително добър старт на своите деца. Както съществува и другата крайност - хора, негодни да бъдат родители, които травмират и тормозят децата си, дори такива, които ги убиват в буквалния смисъл. 

Предлагам ти да спреш да лееш глупости и лични нападки, а вместо това да обясниш какво разбираш под "зрял" човек. И какви, според теб, са зрелите взаимоотношения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, caress… said:

Обяснявам като за бавно развиващ се

Преди 22 минути, caress… said:

Предлагам ти да спреш да лееш глупости и лични нападки,

Еее - добре че го предлагаш... добре че ми го обясни... като на "бавноразвиващ" се. Пак - добре - поне съм признат като "развиващ се, макар и бавно". :) 

Личната ми дебилност може би е причината да повторя писмено няколкото си въпроса. Надявам се да ми простиш - аз съм твърде болен и увреден вече психично и имам чудесно съставени професионални диагнози и анализи от твоя страна, така че поне си наясно с положението и така пред теб съм едно обикновено житейско форумно изречение, минало и заминало, опознато и класифицирано многократно...

Преди 38 минути, ramus said:

Може би защото няма вариант да кажеш нещо за твоето семейство?

При теб дали случилото е "крайност" или е "норма"?

Ти и днес така ли си представяш "идеалните родители", които никога не си имала и няма да имаш.

А ти - дали си "идеалния родител"... а дали в твоето семейство е "любов и уважение", дали двамата сте "емоционално интелигентни" и заедно с това се леят сърчица, вино и ягоди и пърхат навсякъде розови пеперуди, около басейна на двора...

За какво да говорим кое и какво разбирам под "зрели индивиди", след като това е пак 'приказен сюжет' и практически той има стойността на обикновена дъвка и патерица от удобни абстракции. Защо не опитаме малко с реалностите?

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Човек споделя неща от живота си, когато самият той реши да го направи или вижда смисъл да го прави, а не по команда - щото на Рамус му се иска така и тропа сърдито с краченца и ръчички винаги, когато някой друг откаже да му угоди на прищявките. :)

За това няма да има захарно петле днес от мен. Нужно е да се научиш да оставяш пространство и свобода на изразяване в общуването си с другите, уважавайки и зачитайки тяхното лично пространство, съобразявайки се с нежеланието да те допуснат директно вътре в него, както и да спреш да ги насилваш и манипулираш психологично, когато се съпротивляват. Отношения на доверие и споделеност се изграждат с много търпение, усет, емпатичност и преди всичко с уважение към личността с всички нейни особености.

Говориш толкова много за зрялост и разум, цяла статия си пуснал за емоционалната интелигентност, а се дъниш в общуването, като хлапе, още в самата им основа. Не умееш да предразполагаш хората към разговор. При това положение е очевидно нежеланието хората да те поканят в техния свят. Сърди се на себе си, че често си в позицията на "неканения" гост.

 

Редактирано от caress…
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, мамче :) Добре, както кажеш... !

Пак пустотаааа - тишина, запълнена от принципни общи приказки, които всеки може да научи и да ги напише на свой ред... Тишина, запълнена с каквото се намери - не умее рамус, дънил се в общуването, той е като хлапе... Игри на "х.й" или "пък"... Винаги някъде другаде, винаги сред някой друг - само да не е в празното отвътре.

Иначе - тишинаааааа... Плявата остава да запълва липсата на стойност и същина... И така - както в темите се прави, е поради че същото се прави и отвътре - и там плявата служи за пълнеж на празното... дали пясък или въздух под налягане - все пълнеж . Но празното стои, пълнежа просто имитира запълване, колкото на игра.

Тишинааааааа :)

Ей така се пише за 'семейството' - нали се сещате колко е показателно откъм автографите и отпечатъка кой в какво е отраснал и къде черупчицата е спукана и има течове... Ей така - достатъчни са именно теми които касаят живота и живеещите в него. И се леят пълнежите... и пак е "тишинааааааа"...

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, "маминото". Имаш уши, но не чуваш. Ще ги "подърпам", като не са ти ги дърпали навремето.:D

Едно от основните неща, които толкова харесвам в съпруга си, е, че никога не ми се е налагало да се чувствам с него така, сякаш ми е второ дете.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"тишина, тишинаааа... " - мотив от припев, в песен на Васил Найденов.

Чудесни са игрите на кукли и парцалки, артистичните изяви и сценарии. Но пак е тишинааааа. Плявата е само бял шум, а не същността. След думички пак е толкова празно и тихо, колкото и преди тях - това е простичка аналогия за "празни приказки". Примерите са написани... и се четат...

Тишинааааааа

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 13.02.2018 г. at 13:59, resavsky said:

Да се ожениш само заради наследктвото на другия...........

Когато се сключва брак обикновено не се знае кой ще умре пръв и кой кого ще наследи. Ако има любов, уреждането на наследяването е грижа и за другия.

Ето една истинска история. Двама дъновисти живеели като семейство без да имат брак. Обичали се, споделяли еднакъв светоглед. Нямали деца, но въпреки това били щастливи заедно в любов и грижа един за друг. И така много години. Дошла старостта и мъжът починал пръв. Веднага цъфнали от някъде някакви далечни братовчеди и съвсем законно изхвърлили жената от дома и.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, ramus said:

Това е маскиране на личностни дефицити

 

Преди 1 час, ramus said:

Липсва и една простичка откровеност

 

Вашите дефицити, вашата неузнаваемост, вследствие отсъствието на любов и емпатия. Изследвайте си мозъчната глимфатична система.

А аз обичам съпруга си и сме заедно от 20 години.

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...