Емоционалната интелигентност по кой предмет се учи?

[ramus]

Емоционалната интелигентност по кой предмет се учи?

„Ако хората дефинират социални ситуации като реални, те стават реални в своите последствия.“
Така гласи известната в социологията „теорема на Томас“, наречена така от Робърт Мъртън по повод на друг американски социолог – Уилям Томас. Скандалът с „турското робство“ и с „История славянобългарская“ може да беше манипулация, медийно мултиплицирана, за да се отклони общественото внимание от критичния доклад на Европейската комисия за правосъдната реформа в България (по-точно – за липсата ѝ). Последствията обаче бяха напълно реални. Особено за Тодор Танев, който беше принуден да напусне поста на министър на образованието и Меглена Кунева, която го зае. Както и за всички, които разбраха, че трябва да се казва „турско робство“, а не „османско владичество“, независимо че доста повече от четвърт век по история сме учили именно термина „османско владичество“. Разбрахме и че най-важното за един образователен министър е да е патриот, дори да няма мустаци.

Междувременно мой познат, начален учител, ми разказа следната история. В класа му има момченце, което е с аутизъм и момиченце, което е бежанче от Ирак. Момченцето си има своите особености, една от които е силната му привързаност към момиченцето бежанче. Привързаността се изразява в непрекъснато търсене на близост, прегръщане, стискане. Бежанчето, от своя страна, преживява труден период – не е от България, тепърва учи езика, травматизирано е от войната и напускането на родното място, а и, макар да е свикнало в Ирак да си играе с момченца, се стряска от такава физическа близост. Чувства се тормозено и преследвано. Плаче. Всъщност повечето деца, независимо от етническия си произход и пола си, биха реагирали по подобен начин.

Учителят не разполага с експертна помощ и подкрепа как да постъпва в такива ситуации. Цялата отговорност е прехвърлена върху него и върху училищния психолог, който също не е специалист нито по деца бежанци, нито по аутизъм. Тези неща не се учат по начална педагогика и психология. Учителят и училищният психолог умуват как да намерят отговор на въпроса как да гарантират правата и на двете деца – и правото на момченцето с аутизъм на самоизразяване, и правото на момиченцето бежанче на лично пространство и сигурност.

Тъй като обаче учителят прави всичко възможно да зачита правата и особеностите на всички деца, това се пренася и в отношенията между учениците му. Децата в класа се опитват да се справят с тази сложна ситуация, както умеят. Разбрали са например, че детето с аутизъм реагира на много силни стимули. Затова една негова съученичка се премята през глава, за да отклони вниманието му от бежанчето.

Този казус, макар и достоен за научен трактат, е нормална ситуация за едно съвременно училище. Училище, в което има място за всякакви деца – с различна етническа, расова или религиозна принадлежност, мигранти, с увреждания, с различни проблеми и травми. Дори – деца с различна сексуална ориентация или полова идентичност.

Как българската образователна система е подготвена за такива ситуации? По кои предмети децата учат как са се справят със собствените си емоции и как да се отнасят към емоциите на другите? Предмети като психология, етика и философия се учат чак в гимназията, а децата се сблъскват с трудни емоционални ситуации още от първи клас.

Учебният предмет, който се изучава по време на цялото ученичество и който има отношение към емоционалния свят на човека, е литературата. Чрез обучението по литература учениците имат възможност да обсъждат най-разнообразни видове човешки отношения и чувства, като правят паралели и със собствения си жизнен опит.

Затова реших да направя един малък експеримент – прегледах всички програми по литература от 1 до 12 клас, публикувани от МОН, и потърсих в тях наличието на четири думи – любов, обич, състрадание и съчувствие. Учебните програми са базисни документи, които съдържат образователните стандарти, основните понятия, върху които учениците да могат да разсъждават и основните умения, които да придобият. Ето защо е важно не само кои понятия влизат в тях, а и кои не влизат.

Резултатите от експеримента обобщих в следната таблица:

Споменаване на думите „обич“, „любов“, „съчувствие“ и състрадание“ в учебните програми по литература.

Първото, което се вижда, е, че думата „обич“ изобщо отсъства. Това опроверга хипотезата ми, че за по-малките ученици е по-вероятно да е тематизирана обичта вместо любовта. Обич няма, затова пък има много… обичаи.

В първи клас няма и любов, състрадание и съчувствие. Има обаче национална идентичност – в центъра на изброяването между общочовешките ценности и мултикултурността. Подобна е ситуацията и във втори клас.

В трети клас от ученика се очаква да може да прави разликата между предмет, животно и човек. След като, забележете, още в първи клас трябва да е усвоило що е националната идентичност на фона на общочовешкото и мултикултурното. Детето, значи, в училище първо придобива национална идентичност, а чак след две години научава, че е човек, а не предмет или животно.

В четвърти и пети клас отново няма ни любов, ни състрадание, ни съчувствие, но национално, разбира се, има.

В учебната програма за шести клас – изненада, се появява думата „любов“, и то – два пъти. Ентусиазмът обаче се стопява бързо, защото и двата пъти споменаването е в контекста на стихотворението „Къде си вярна ти, любов народна“.

Ала в седми клас изненадата е голяма – изведнъж там се появяват всички търсени понятия (освен обичта) – и любов (даже два пъти, без „народна“), и съчувствие и състрадание – по веднъж. Но седми клас се свързва преди всичко с националното външно оценяване и кандидатстването за елитни гимназии. Затова, вероятно, тогава се учи всичко. За изпита, не заради емоционалната интелигентност.

В програмата за осми клас думата „любов“ се споменава веднъж. В девети – цели четири пъти, но и тук радостта е измамна: в три от пътите става дума за християнската любов, а в четвъртия – за всеобщата любов между хората.

В програмите по литература за 10, 11 и 12 клас няма обич, любов, съчувствие и състрадание. Може би авторите на програмите са мислили, че тези неща вече се учат във философския цикъл, а може и да са нямали мисли в тази посока.

Изводът е, че основната цел на образованието по литература е да възпитава национална идентичност. И макар да се споменават – от кумова срама – мултикултурността, зачитането на различното мнение и т.н., основната предпоставка е, че ученикът е по дефиниция с българска националност и етнос. Освен за национални и културни, за други различия много-много не става дума.

На този фон, министър на образованието пада, защото не бил достатъчно патриотичен, а новият министър има нужда от специални оправдания защо няма мустаци. Защото така разбираният патриотизъм, на всичко отгоре, е и сексистки.

В същото време, много по-важна задача за образованието е включването на реалните различия между децата в него. 16 години след началото на 21 век в България този процес едва-едва започва. А осъзнаването, че емоционалната интелигентност също е важна част от образованието, е далеч от умовете на съставителите на учебните програми.

Образователната система едва сега започва да забелязва различните деца, което не означава, че преди ги е нямало. Изкушавам се да споделя личен опит в тази връзка – от ученическа бригада, на която бях в края на 80-те.

Бригадата беше с продължителност около 40 дена, през които бяхме настанени в общежитие към консервен комбинат в Плевен. Един ден мой съученик – от най-нахаканите хулигани в класа – изчезна. Намериха го на железопътните релси, с прерязани вени на двете ръце, в очакване да го сгази влак. Оказа се, че причината за опита му за самоубийство е, че… не е свикнал да спи без майка си. До този момент на никого не беше хрумвало, че момчето може да има проблем и затова да е толкова агресивно.

Аз, от своя страна, имах опит, в някои отношения подобен на този на момичето бежанче. Бях по-голяма – на 15. Но нямаше кой да ме подкрепи – нито съученик, нито учител. Момиче от друг клас с особености в поведението имаше особена фиксация към мен, може би заради първоначалните ми опити да го закрилям. Непрекъснато ме преследваше, настъпваше, блъскаше, скубеше, заплашваше, обиждаше. Бяхме разпределени в една стая. Всяка сутрин се събуждах, усещайки, че ме скубе. Преследването, настъпването, блъскането и т.н. продължаваха през целия ден. Докато заспя, за да се събудя от скубането. Няколко пъти казвах на учители, но нищо не последва, дори не им хрумна да ме преместят в друга стая.

Един ден не издържах и – без да разбера как – усетих, че политам във въздуха към момичето, в полета си го хващам за раменете и го залепвам върху отсрещното легло. После се осъзнах и я пуснах. В следващия момент тя беше на върха на сградата, заплашвайки, че ще се самоубие. Обвиниха мен. Отдадох се на натрапчиви суицидни мисли, от реализирането на които ме спаси само страхът.

Разказвам тази история, защото – и преди, и сега – българското образование знае как да набива в главите на учениците патриотизъм, но няма сетива за това, че те са хора, че хората са различни, крехки и че имат чувства. Учебните програми имат за цел единствено усвояването на определени знания, а не помагат особено в това да бъдеш човек и личност. Единствената смислена реформа в образованието би била в посока по-малко патриотизъм и зубрене, повече чувствителност към себе си, другите и света, повече мислене и смисъл, адекватност на съвремието.

Останалото е популизъм, чиито жертви не са някой и друг министър, а цели поколения.

-----------------

http://www.marginalia.bg/analizi/emocionalna-inteligentnost/

Редактирано 8, 2018 от ramus

[dora]

В случая с децата с аутизъм и специални потребности едното обучение в интелектуална интелигентност няма да помогне.

Това, което те правят, не е себеизразяване в класическия смисъл на свобода на изразяването. Те нямат такава свобода, защото периметърът на това, което технически могат или не могат да правят, е ограничен от състоянието/заболяването им.

Те имат специфични нужди, защото възприемат света по друг начин и с поведението си се опитват да компенсират вътрешното си напрежение, породено от първото.

Конкретно децата с аутизъм не могат да четат знаците на останалите хора, не различават различните емоции, не могат да преценят кога някой се шегува или не, както и кога е напрегнат, ядосан, натъжен или притеснен, вкл. от поведението им. Мозъкът им работи така, че това е невъзможно. И това не е недостатъчна емоционална интелигентност, която може да се възпита, а конструктивен дефект, който не може да бъде поправен. Така са направени.

Могат обаче да се научат обаче да го компенсират, като бъдат приучени да наизустяват детайлите на различните ситуации и това какво поведение да следват при всяка. Но това е страшно трудоемко и често практически невъзможно, защото никой не може да научи едно дете на всички възможни ситуации с всичките им вариации.

В практически плнан това означава, че децата със специални потребности и конркетно с аутизъм имат нужда от специална терапевтична помощ  на засилен режим извън училище и училищен помощник в учебната среда. Като под това се разбира обучен за работа с конкретното им заболяване терапевт или педагогически специалист, който да стои с тях в клас и да ги направлява, докато се научат да интерпретират постъпващата сетивна информация правилно, какво поведение изисква всяка отделна ситуация, както и да контролират вътрешното си напрежение по начини, които не пречат на другите.

Когато нямат коморбидности, тоест множество "дефекти" и при запазена интелигентност децата с аутизъм могат да бъдат научени на много, но не на всичко. Някои неща няма да научат никога, защото неврологичо не са устроени така, че това да е възможно.

Поне засега. Когато някой ден научим повече за мозъка, можем със стимулиране на невропластичността (примерно?) да помогнем и на тях.

Редактирано 8, 2018 от dora

[ramus]

Мога да кажа, че нямам никакви познания относно хората с АУТИЗЪМ - нито за децата, нито за същността на невронните изменения, или пък с проявленията им. Темата за аутистите според мен е много дълбока и сериозна....

КЪМ самата тази тема и основното понятие в заглавието, на което акцентирам - ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ, като част от МНОЖЕСТВЕНАТА (комплексната) ИНТЕЛИГЕНТНОСТ... само да подам малко опростени общи положения - поне на основно ниво, да се има предвид за какво става въпрос:

Емоционална интелигентност

от Уикипедия, свободната енциклопедия

 

Под емоционална интелигентност (ЕИ) се разбира способността или умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, да се разграничават различните емоции и да се назовават и определят правилно, както и да се използва емоционалната информация, за да бъдат ръководени чрез това мисленето и поведението ^[1]. Това е относително нова област на изследване в психологията.

Емоционалната интелигентност е обект на различен вид тестове и измервания в психологията.

Основи на понятието

Идеята за емоционалната интелигентност се появява за пръв път още в ранните трудове на Чарлз Дарвин във връзка със значението на изразяването на емоциите за оцеляването и за адаптацията. ^[2] През първото десетилетие на 20-ти век, въпреки че традиционните определения за интелигентност придават особено значение на когнитивни аспекти като памет и решение на задача, някои влиятелни изследователи в областта на интелигентността започват да признават важността на некогнитивния аспект. Така например още през 1920 г. Е. Л. Торндайк от Колумбийския университет използва термина социална интелигентност, за да опише умението на субекта да разбере и управлява други хора.^[3]

Дейвид Уекслър на свой ред описва през 1940 г. влиянието на неумствените фактори върху интелигентното поведение и подкрепя становището си с аргумента, че нашите модели на интелигентността няма да са завършени, ако не можем адекватно да опишем тези фактори.^[2] През 1975 година в книгата си Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences Хауърд Гарднър формулира идеята за множествената интелигентност.^[4] Тя включва едновременно междуличностна интелигентност (способността да се разбират намеренията, мотивациите и желанията на другите хора) и вътреличностна интелигентност (способността на човек да разбира себе си, своите чувства, страхове и мотивации). Според виждането на Гарднър традиционните типове интелигентност, например IQ, не успяват да дадат пълно обяснение на когнитивната способност ^[5]. Ето защо, въпреки промените в наименованието на понятието, остава общото разбиране, че традиционните дефиниции на интелигентността не са в състояние напълно да обяснят резултатите от действията.

Обикновено се приема, че първата употреба на понятието „емоционална интелигентност“ е в докторската дисертация от 1985 г. на Уейн Пейн „Изследване на емоцията: Развитието на емоционална интелигентност“ ^[6]. На практика обаче за пръв път то е употребено от Лойнер (1966). Грийнспан (1989) предлага модел на ЕИ, последван от Питър Салови и Джон Майър (1990) и Голман (1995).

В резултат на нарастващото признаване в професионалните среди на значението и уместността на емоциите за получаване на резултати ^[7], изследванията по темата се увеличават, но терминът е широко популяризиран едва след публикуването на бестселъра на Даниел Голман Емоционална интелигентност: защо може да има по-голямо значение от IQ ^[8] Статията на Нанси Гибс, публикувана през 1995 г. в списание Таймс, за пръв път привлича читателското внимание върху книгата на Голман, с което поставя началото и на големия медиен интерес към ЕИ ^[9]. Впоследствие започват да се появяват все повече и повече статии за ЕИ както в специализираната преса за академичните кръгове, така и за масовия читател.

===============================

Множествена интелигентност

Теорията за множествената интелигентност е развита от Хауърд Гарднър в книгата му Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences. Теорията оспорва тезата, че човешката интелигентност може да бъде измерена с един показател като коефициент на интелигентност (IQ). Според нея всеки индивид се развива паралелно, но с различна скорост, в различни сфери на интелигентност. Първоначално идентифицираните от него видове интелигентност (по-късно той добавя и други) са:

• Лингвистична интелигентност - свързана с говоримия и писмен език. Хора с висока лингвистична интелигентност обикновено са добри в четенето, писането и разказването на истории. Възприемат по-лесно като четат, си водят записки, слушат лекции, участват в дискусии и дебати. Чуждите езици им се удават по-лесно.

• Логико-математическа интелигентност - свързана с логика, абстракции, обосновки и числа. Обикновено хора с развита такава интелигентност са добри в математиката, шаха, програмирането и други логически или изчислителни дейности. Това е сферата в теорията на Гарднър, която най-много се доближава до IQ.

• Музикална (артистична, художествена) интелигентност - тази област е свързана с чувствителността към звуци, ритъм, тонове и музика. Съответно хората с развита музикална интелигентност са добри в пеенето, свиренето и композирането. (същото и спрямо останалите изкуства)

• Телесно-кинестетична интелигентност - основните елементи на този вид интелигентност е контрол над движенията на тялото и умението да се борави с предмети. Към това Гарднер добавя усещане за време и умението да се обучава тялото на рефлекси. Такъв тип хора учат най-лесно чрез използване на движения. Според Гарднър виртуални симулации не могат да пресъздадат необходимото физическо научаване.

• Пространствена интелигентност - Тази област е свързана с пространствено мислене. Подходяща е за дизайнери и архитекти.

• Интерперсонална интелигентност - свързана с взаимоотношенията с другите. Според теорията такива хора обикновено са екстровертни и са чувствителни към чуждите настроения и чувства. Те са добри и в работата в екип. За тях е типично да учат в групи и да ценят дискусии и дебати. Подходящи кариери са продажби, политика, управители, учители или социални работници.

• Интраперсонална интелигентност - свързана с умението на хората да се вглеждат в себе си. Такива хора са изразено интровертни и познават добре силните и слабите си страни. Често те предпочитат да работят сами.
• ===============================================================

[dora]

Добре, само реших, че е полезно да се обясни защо детето с аутизъм се е държало според описаното в публикуваната статия

Емоционална интелигентност в училищната среда биха могли да развиват предметите по изкуствата, стига обаче да са добре застъпени.

Особено музиката.

Свиренето на музикален инструмент всъщност способства интеграцията на различни части в мозъка, най-опростенчески казано тези, отговарящи за когницията и тези - за емоцията. Дори само обучението по музикален инструмент, без човек да има стремежи да става музикант, е полезно за мозъка, защото интегрира противоположни части, като един от приятните ефекти на това е, че дори забавя деменцията в третата възраст, ако човек започне след 60 да се учи да свири. За децата ползите са несъмнени.

Така че музика, музика и пак музика. Терапевтичната й роля при децата с увреждания и специални нужди пък я прави още по-необходима в училише.

http://practicalneurology.com/2017/06/music-and-dementia-an-overview?center=37

Редактирано 8, 2018 от dora

[ramus]

Преди 12 минути, dora said:

Добре, само реших,

Разбира се - съвсем уместна и напълно адекватна е вметката...

Може би в горната статия се няма предвид обучението на самите деца, защото в самите деца все още интелигентността не се е появила, за да се разгръща... А че липсва култура, знания, възпитание и практически нива, в тия, които обучават и се занимават с деца. Просто - това не е работа на "редови учител"... а на сериозни и добре подготвени хора. Хора, достатъчно зрели, в които тия типове интелигентност да са развити в самите тях...

В този смисъл - учителите и хората, които се занимават с деца, са с изключително занижени критерии на подбор и обучение... Просто това си върви още по инерция, когато образователната система разчиташе на форсирано учене и запомняне и това беше в нейната основа... А в новите условия, това отдавна е неадекватно и проблемите в отношенията между "учители" и деца... Разбира се - това са само моите лични извеждания по тия теми, без каквито и да са претенции за дълбочина и сериозност... и изчерпателност.

==============

Да напомня отново - на фона на горното:

Качеството ИНТЕЛИГЕНТНОСТ, в психологията, касае синтеза на висшите познавателни качества, до степен не само да се "научат", а да се достигне до контрол и управление - на обектите на това О-познаване.

И на основата на горното - субекти, които претендират за интелигентност, но дори не са се научили да овладяват емоционални импулси и реакциите си - нямат същностно основание да се нарекат 'интелигентни'. Да знаеш, да учиш, да запомниш... е едно, но това е само една възможна основа. Но въобще не е достатъчно за да се стигне до практически реални действия - и особено по отношение на автоконтрола и автоуправлението - а това е най-висшият и чистият признак за наличието и организацията на ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА.

Възможностите за автоуправление и автоконтрол (не са синоними), са достъпни на всякакво ниво в мозъка. Дори и на неинтелигентни хора, при достатъчно обучение на "автотренинг", или пък на технологията по принципа на "автофийдбек" са вече отдавна изследвани и експериментирани посоки. В този смисъл няма реално основание оправданието "че не било възможно". Систематичните занимания с "реална обратна връзка" просто заместват липсата на същото вътре в самият мозък. Но дори и така - налице са достатъчно практически експерименти, при които участниците в тях стигат до вмешателства в напълно некогнитивни и инстинктивни процеси - като изменение на кръвното налягане и пулса, инсулинови нива, нива на невротрансмитери и хормони, вътрешно ниво на метаболизъм, температура... Всичко това - при наличието на прости технически пособия и достатъчна мотивация, повторения, систематичност и търпение... А всичко това е възможно без техническите "патерици" - напълно в "отвътре"-то...

Все пак - целта на всичко това е да е само първоначална стъпка в посока на идеята за "СИНТЕЗ". Но това е вече само за напреднали...

 

Редактирано 8, 2018 от ramus

[makebulgar]

Емоционалната интелигентност се изучава първоначално удома, като в зависимост от умствения капацитет и емоционалната интелигентност на родителите и семейството на детето то започва живота си и с различен вид емоции към които привиква. В резултат на това някъде към седмата година детето вече е вкарано в определени емоционални рамки.

След това обучението в емоционална интелигентност продължава в училище, където в зависимост от приятелите си и от бандата си развиваш още повече интелигентността си или глупостта си в определена посока. В училище може да си от добрите, да си имаш приятели, и да се развиваш добре, може да си от лошите и да тормозиш по-слабите.... След това едните ги пращат в казарма, други отиват да учат в университет, трети раждат деца, други започват работа, а някои отиват в затвора... И обучението по емоции продължава в нови насоки...

[ramus]

Преди 3 часа, makebulgar said:

И обучението по емоции продължава в нови насоки...

 

Преди 3 часа, makebulgar said:

обучението в емоционална интелигентност

колега, някак сте ги смесили, а давате ли си сметка че това са две качествено различни положения.

обучение в емоции е комбинация от социални и единични инстинкти, това не е "обучение" и се развива по несъзнателните канали. Емоционалната интелигентност е съзнателен акт на отношение към опознаване на онова, което е дошло по инстинктивните канали и социалният обмен... и така протича процес, подобен на "опитомяване", запознаване, опознаване, вникване... докато се стигне до сливане и управление на емоциите и техните производни... 

Просто е невероятно колко много не се знае за емоциите, а народа още ги бърка с "чувства" като ги менка със значението че са синоними...

Емоционалната интелигентност да не се бърка и с понятието ЕМОЦИОНАЛНА КУЛТУРА - тя може да дойде по социалните канали на обмен, да се говори открито за емоциите и вътрешните движения, от които е съставена основата и наследството в психичния свят. Но ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ е налице когато субектът открие, изясни, вникне, наблюдава и опознава онова, на което той е основан, докато не е бил налице интелект. В този смисъл той опознава своето наследство и своят изминал еволюционен път. ОПОЗНАВАНЕТО не става с чувстване, нито отново с емоции - а за него е нужен интелект, с вектор към синтез, като по принцип интелектът сам по себе си е израз на процеси по синтез и широк паралелизъм в процесите. Така този паралелизъм се разширява и започва да се простира и в зоните на "второ ниво" - или емоционалните сфери, които са своеобразно надграждане на първосигналните най-стари зони... Интелектът е израз на съвсем друг "етаж" и неговата функция не е да бъде обикновен "калкулатор" - каквото е най-разпространената представа за него.

Като цяло, в народните масови представители е изключително ниско нивото на ЕМОЦИОНАЛНА КУЛТУРА. А това има огромно значение и то до голяма степен определя и нивото на отношенията в основната маса хора. Определя и възпитанието на новите социални членове, защото неразбирането на значението на емоциите, блокажите и формите на емоционални конфликти довеждат до спиране на психичното развитие по принцип. Това поражда и нещо много важно - появата на интелекта в определена "психична възраст" среща незрелост в емоционалното израстване от възникналите безкрайни типове "стопери" и емоционални "рани" и конфликти. Това блокира развитието и израстването в психично отношение и най-често, там, където е налице по-изявен интелект, той е изолиран от личните психични "емоционални" територии. И е налице своеобразно "раздвояване" ... (нещо доста характерно и за доста от пишещите тук).

В основите на психичните отклонения, някъде в дъното винаги стои някаква форма на емоционална неадекватност в родители, приятели, израз на неасилимирани конфликти и това довежда до сериозни психични травми, които в основата си отново са с "емоционално ядро"... Въобще значението на ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ е много висока, разбира се ако се насочи адекватно от самият субект, спрямо него самия и опознаването на собствените му емоционални движения, реакции, инстинкти, автоматизми... Докато се стигне до тяхното постепенно изменение и прекъсване на "блокажите". Именно това се има предвид, когато се говори за "синтез" - емоционалния свят и интелектуалния свят се сливат, като никой не доминира, а стават два аспекта на ИНТЕЛЕКТА. Общата масова представа като интелектуални и разумни субекти, да приличат на "бездушни машини, с липсващ емоционален свят" е израз само на пълно невежество, какво означава понятието ПСИХОСИНТЕЗ.

 

Редактирано 8, 2018 от ramus