Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

От Графа до морето са за броени минутки.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Hищо няма да струват сегашните чогуни и стратегии.....Нападението и отбраната митава в друга димензия....Както навремето банките търсеха математици, после физици, после, химици, а сега вече биолози да симулират разните проблеми, във военната стратегия май веднага можем да пристъпим към....незнам биология, колективен разум?

Нещо което ще е много по-опасно от сегашните дрончета и други въцънгулки.

 

СМСМ

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Warlord said:

Хм, що да не можем? Как тогава миналата година примерно на Граф Игнатиево кацнаха американски Ф-35?

Да кацнат не е проблем. Обаче при интензивни бойни оперцации, наземният екип и обслужваща техника са критични. Дори и правилната диагностика и подкачане на една AMRAAM не е рутинна операция. Разбира се F-16 е пословично дуракоустойчив и лесен за обслужване и наистина поляците ще си дойдат с някаква техника, както и американците ще осигурят логистика, но тези неща отнемат време. 

Черно море не е толкова голямо. За поляците ще е по-удобно да ни покриват от румънски бази, които вече имат оборудване, техници и консумативи за F-16.

Докато 29-тките могат да си прелетят с пилота и боекомплекта и да започнат операции същият ден, като ние ще им осигурим дребни ремонти, дианостика, ГСМ, дори допълнително джепане. Дори и пилоти, ако поляците оцелеят и грогясат от бойни излитания. А и с техният силно ораничен обсег, те трябва да са на наши летища, че да има някаква полза от тях. 

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 16.07.2018 г. at 18:36, Amazonski said:

Отделно дарбата да пише увлекателно.

 

Авторът не просто пише увлекателно, ...той е майстор на трилъра (военния и шпионския)

За мен лично - стилът е много близък до този на Джоузеф Конрад и този на Том Кланси,  и дори допускам че някои от идеите и мотивите в "Тайфун" или друг подобен трилър  са послужили за развитие на идеите в тази  новела..

Така или иначе, авторът е истински майстор на трилъра.. Поздравления за това, а  от това което чета, като коменрари и  отговори - поздравления за професионалните познания върху военната тематика -техника, тактики,. стратегии!

Нямам думи за такъв талант

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 19.07.2018 г. at 14:28, Frujin Assen said:

НАТО вече олекна. Цялата дандания с Македония, Сърбия и прочее да се компенсира реалното отпадане на Турция от НАТО. Ердоган ВЕЧЕ отказа да започне конфликт с Русия. Какво рискува Турция при ядрена война? Естествено нищо! Само няколко милиона убити и половината страна в руини. Същото бих казал за цяла Европа. В Холандия например ще са супер щастливи да им праснат една две атомни бомби. Така де, какво рискуват?

Ти пък защо мислиш че руския политически елит  (с недвижимостите, движимата собственост, фирмите. и сметките) иска да се натиска ядреното копче?? В един мини-конвенционален конфликт на чужда територия ??

Нямам думи..

On 19.07.2018 г. at 18:17, Frujin Assen said:

Най важното от горните сценарии.

"Бате Бойко трепереше на люлка стоейки пред американски посланик докато с пресъхнало гърло говореше -Ама моля ви господин посланик, дайте ни указания какво да правим... Ние сме верен натовски партньор. Посланик Пардю гледаше с презрезние жалкото държание на българския министър председател и беше неумолим - Ако е нужно ще жертваме България, а вие не се безпокойте имението във Флорида е готово да ви приеме, САЩ никога не забравя съюзниците си."

Спри се малко с тъпните, моля

Сценарият на Bruchpilot е написан  - в трилъра му предателите на България са (сте) петата колона..,какъв САЩ какъв Бойко Борисов?

Няма кой друг да е предател в сценария, освен хора от петата колона..

 

 

 

 

Редактирано от nik1
  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ники, какви предатели? Само пиша, че нашите управници няма да посмеят да се изкашлят без да са го съгласували с Вашингтон и Брюксел. И ако оттам им кажат, че е нужно България да се жертва- така и ще стане.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Т....ко , чети темите преди да пишеш..Всичко е написано в новелата..

ПС Дори теб те има описан в новелата, като неуспешния предател от Пловдивско - случайно или не авторът изполва форумни потребители и никове като първообрази за героите - капитан Амазонлийски (Амазонски), капитан Пистънев (Пистъна 79),.. и ти ще се познаеш като "Иванов"

 

 

 

Редактирано от nik1
  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 12 часа, nik1 said:

Авторът не просто пише увлекателно, ...той е майстор на трилъра (военния и шпионския)

За мен лично - стилът е много близък до този на Джоузеф Конрад и този на Том Кланси,  и дори допускам че някои от идеите и мотивите в "Тайфун" или друг подобен трилър  са послужили за развитие на идеите в тази  новела..

Така или иначе, авторът е истински майстор на трилъра.. Поздравления за това, а  от това което чета, като коменрари и  отговори - поздравления за професионалните познания върху военната тематика -техника, тактики,. стратегии!

Нямам думи за такъв талант

Аз пък подобен вид произведение до сега не бях чела. Благодарности още веднъж към автора! :)

Обяснимо написаното не се харесва на проруски настроените читатели, но фактът е, че възможният ни нападател е Русия. Все пак, в новелата , щом така определяте жанра, няма злоба към руснаците. Те са единият играч, а българите другия.

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Цитирай

За мен лично - стилът е много близък до този на Джоузеф Конрад и този на Том Кланси

Мой лапсус, имах предвид Марк Джоузеф

http://www.cuebon.com/ewriters/Tsubgenres.html

Новелата на симулацията съчетава няколко типа трилър-повествования/жанра в едно:

-авиацианен/военен трилър

-конспиративен трилър

-политически трилър

-шпионски трилър

-комедиен трилър

 

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Има и поучително-патриотичен елемент - предателите всичките са лузъри и каквото и да кроят и правят накрая пропада по невероятно дебилен начин и в крайна сметка всичките се озовават в зачукана тайга доживотно ;)

Share this post


Link to post
Share on other sites
On ‎21‎.‎7‎.‎2018‎ г. at 7:16, Doris said:

Обяснимо написаното не се харесва на проруски настроените читатели, но фактът е, че възможният ни нападател е Русия. Все пак, в новелата , щом така определяте жанра, няма злоба към руснаците. Те са единият играч, а българите другия.

То това също вдига нивото на новелата. Извън няколко ненормалници, руснаците също са жертви.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 10 часа, Warlord said:

Има и поучително-патриотичен елемент - предателите всичките са лузъри и каквото и да кроят и правят накрая пропада по невероятно дебилен начин и в крайна сметка всичките се озовават в зачукана тайга доживотно ;)

"Славчо Трънски" яде бой в мелето от руснаците ха-ха-ха, и после от джандармерията, ха-ха-ха-ха-ха..

 

On 27.02.2018 г. at 18:12, Bruchpilot said:

А екипът беше готов и също чакаше да настъпи подходящия момент. Трънски цял ден беше гледал как мъжете се подготвят и си беше припомнял разказите за това как едно време партизаните са се стягали за бой, за да се вдъхновява. По едно време обаче, някъде към обяд, изведнъж го споходи силно разстройство и той беше принуден да си признае, че то беше породено от напрегнатото очакване, довечера да участва в първата си операция. Някак си, си беше представял героичната подготовка за нея по – различно от разходки до тоалетната през половин час. Сега стоеше в задушния микробус и заедно с останалите чакаше да стане 22:30, като усилено подтискаше повиците на природата, каращи го да отвори вратата и да побегне към близките храсти, където да се облекчи.

Изведнъж Кардиолога изръмжа по радиостанцията и всичко започна да се развива със светкавична бързина. Мъжете изскочиха от бусовете и като добре трениран балет започнаха да заемат позиции. За Трънски секундите се обръщаха в минути, докато тичаше след хората на Кардиолога. Бяха му разрешили да участва в нападението над ресторанта, но при условие, че върви последен, стои на страни и само снима операцията. Той се противеше, но руснакът беше непреклонен – в крайна сметка неговите хора бяха тренирали като екип, движеха се като един и си пазеха гърбовете – един външен човек можеше само да обърка нещата. Охраната на ресторанта беше предупредена, но за да не възникне подозрение беше внимателно “обезвредена”, след което екипът нахлу вътре и с крясъци на украински започна да троши, обръща маси и налага всичко наред. От начало Трънски беше шокиран от бруталността на руснаците, които удряха своите сънародници без да жалят страци, жени и деца, но изведнъж си даде сметка, че успехът на опрерацията го изисква и го обхвана силен ловен хазарт. Не можа да устои на желанието да се включи в екшъна и се приближи плътно до хората на Кардиолога.

Първоначално нападнатите празнуващи бяха напълно шокирани и се чуваха само панически откъслечни викове “На помощ!”, “Дети защищайте!”, но скоро мъжете започнаха да се окопитват.  Иведнъж от към тоалетните излезе едър възрастен мъж със солиден мустак, огледа с недоумяващ поглед сцената пред себе си, след което изрева с глас на който би завидял и сержант от американската морската пехота “Десантура вепред, за Родину!”, и се хвърли към мелето. Няколко мъже, които до този момент стояха като изтукани, почти атоматично реагираха на вика му и изведнъж нападателите започнаха да получават яростен отпор. Кардиолога подаде сигнал и мъжете му започнаха бързо да се оттеглят към изхода, като внимателно се прикриваха един друг. Преди да се осъзнае Трънски изведнъж се озова насред мелето, точно до руснакът на когото викаха Зъболекаря. Сякаш на забавен каданс видя, как той прави широк замах с палката и със закъснение осъзна, че е на пътя на замаха. Преди да реагира палката се стовари точно във връха на носа му. Погледът на Трънски се премрежи от болка. Едвам успя да залитне настрани и с треперещи ръце си свали балаклавата. В този момент чу зад себе си вик “Гад мерзкая!” и усети как нечии яки ръце го засилват към витрината на ресторанта. Преди да успее да извика вече летеше, тялото му счупи високата витрина и се тръшна здраво на плочника пред ресторанта, сред дъжд от парчета счупено стъкло.

Явно беше загубил съзнание за кратко и когато се свести около него бушуваше ад. Хора тичаха и крещаха, някои ритаха паднали тела, наоколо се стелеше гъст пушек, от близките сгради изригваха пламъци. В далечината се чуваха множество сирени. Трънски куцайки закрачи през пушека и затърси микробусите. Но те бяха изчезнали. “Да не са ме оставили? Не е възможно”, помисли си той и в този момент забеляза през дима към него заплашително да се приближват фигури.

- Я свой, а свой! – в паника извика Трънски.

- Тримайте його! – чу се в отговор вик от дима, фигурите се втурнаха към него и започнаха безпорядъчно да го удрят и ритат. Почти отново беше загубил съзнание, когато някъде съвсем наблизо се чу сирена и спиране на камион. Фигурите изчезнаха така бързо както се бяха появили и Трънски крещеейки едвам разбираемо за помощ се втурна към звука на сирената.

Жанрадрмеристите от близо седмица бяха под постояно напрежение поради непрестанните протести и демонстрации, и когато видяха облечената в черно фигура да тича към тях през дима, издавайки диви крясъци, без много да му мислят извадиха палките и се впуснаха в действие.

2111104105.jpg.3b7010310445e5c1e84c0037d80f3a0c.jpg

В София, Ихтамнетов угаси поредната цигара в и без това препълнения пепелник, за пореден път прещрака каналите на телевизора и поледна телефона си. Нищо. Нито добри, нито лоши новини. Въпреки, че му беше забранено, беше изпратил един от екипа на посолството на място, за да снима разивтието на ситуацията от покрива на близка града, но и от него нямаше новини. Ихтамнетов мразеше да няма контрол върху събитията и да зависи от други хора. Запали поредната цигара – сигурно беше тридесета, при това само за следобеда. Секретерката му плахо надзърна в кабинета и попита дали е свободна, тъй като вече минаваше 23:00 часа. Ихтамнетов само изръмжа полу - утвърдително и тя побърза да изчезне, преди да си е променил мнението. Телефонът му иззвъня и той се хвърли към него като разярено диво прасе. Съобщение от неговия човек – без думи, само IP адрес. Той моментално го набра на браузера и видя, че води до съобщение на осигурения сървър на посолството, връзките от и към който можеха много трудно да бъдат проследени. А самото съобщение на сървъра съдържаше линк към обществен сайт позволяващ качване на данни. Отново през осигурената връзка, той щракна линка и бързо свали прикаченият видео файл. От нетърпение щракна върху файла сигурно седем - осем пъти, вместо само два и се разпсува каруцарски, когато програмата зависна. Вече с наложено спокойствие отново отвори внимателно файла и се залепи за монитора. Видеото беше снимано с телефон и качеството беше лошо, но той видя как хората на Кардиолога влизат в ресторанта, как останалите заемат позиции в околните сгради, после видя първите пламъци и дим. Видя как изведнъж някои хора започнаха да тичат в паника, а други започнаха с любопитство да излизат от околните сгради и заведения. Видя организираното оттегляне на нападателите, вдия и как от ресторанта се изсипва голяма група разярени руски празнуващи, които се изправят лице в лице със стоящите от другата страна на улицата украинци. Двете групи за миг застинаха една срещу друга, видимо размениха реплики с нарастващо напрежение и жестикулации, след което мъжете, които вече веднъж се бяха държали един друг за гушите в Донбас, се хванаха отново за тях, този път на улицата в китен български курорт. Когато видя двете групи да се втурват една срещу друга, Ихтамнетов се разсмя на глас. “По-добре не можеше и да стане” – помисли си той. Тогава започнаха и първите репортажи – от началото само съобщения, но после и кадри от мястото на събитието. Стартиралите като сбиване безредици се бяха разрастнали почти в размирици между украинци и руснаци и бяха обхванали почти целия център на курортното градче. Полиция и жандармерия се опитваха да овладеят положението, докато групички продължаваха сбиванията, веднага щом се срещнеха, чупеха витрини и палеха коли със съответните “вражески” номера. Пожарната едвам смогваше да потушава един пожар след друг. Ихтамнетов се хилеше като малко дете. В един момент обаче усмивката му помръкна – видя как жандармерията влачи един видимо пострадал човек към близката линейка. В тъмното едвам позна Трънски и за миг изтръпна. Не от състрадание, а от страх той да не издаде цялата операция. Ихтамнетов много добре знаеше не само, че всеки може да бъде купен, но и че рано или късно, всеки започва да говори. Въпрос единствено на подход към нещата. “Какво за бога е правил там! Имаше изрични заповеди! Излага всичко на риск, глупакът му с глупак” – разярено изкрещя той на стената, после изведнъж помисли трезво и се успокои. “Докато го позакърпят достатъчно за да го разпитат и да предприемат нещо, работата ще е приключила! Да, няма опасност за сега!” – каза вече на себе си Ихтамнетов и с отново разцъфнала усмивка се отправи към хладилника. Успехът трябваше да се полее!

Далеч от там, в южна Русия, полковник Голованов работеше до късно и се занимаваше с най–омразната си работа. Да изготвя отчети. Цял следобед псуваше хартиите и вече се канеше да си тръгва, когато по телевизията започнаха да излъчват репортаж от някакъв български курорт, в който се говореше за нападение, пострадали руски граждани и унищожено имущество. Голованов също видя безредиците, пожарите, щуращите се насам – натам полицейски коли и линейки. За миг се вцепи. Тренировките, отменените отпуски, дежурствата, пребазирането в Крим – всичко изведнъж придобиваше друг смисъл. Полковникът беше минал през Чечения, Грузия и Сирия, и никак не му се тръгваше в неизвестна посока още веднъж. Въздъхна тежко, извади от чекмежето си чаша и продълговат стар буркан с керамична капачка, пълен с бистра течност. Когато го отвори, само аромата който изпълни кабинета беше достатъчен да накара повечето хора да си тръгнат в силно приповдигнато настоение и криволичейки, но Голованов напълни чашата догоре, и я погледна дълбокомислено. “Дано да греша, дано да е нещо друго!”, въздъхна отново той, след което на един дъх изпразни чашата.

Кремъл пусна бомбата с извънредно изявление рано на другата сутрин. Говорителката Дурка Сахаровна със сериозно изражение, в продължение на петнадесет минути описваше в най – черни краски събитията случили се вечерта в България. Когато с твърд тон заговори за унищоженото имущество на руските граждани, за ранените мъже, жени и старци, половината руска нация беше като залепена за телевизорите, попиваше всяка нейна дума и кимаше леко в такт с нейната дикция. Накрая, когато тя се просълзи показвайки снимка на дете в една от линейките и с треперещ глас заяви, че като майка е ужасена и не може да остане равнодушна към подобно варварство, сред самите журналисти в залата започнаха призиви за вземане на крути мерки и тук – таме дори викове с искане за възмездие. Сахаровна огледа залата с насълзените си очи и всички стихнаха, отправили поглед в нея. С премерен глас тя започна отново да обяснавя, как Русия и нейните граждани са против конфронтации, осъждат насилието и се стремят към мир и диалог. В залата започна да се чува разочрарован шепот, който продължи до момента в който тя спря да говори и отправи строг поглед към журналистите. Отново всички засрамено млъкнаха, а тя продължи да говори, като бавно втвърдяваше тон и засилваше глас, до момента в който обяви, че с оглед големия брой пострадали руски граждани и сериозните материални щети нанесени на имущество притежвано от руски граждани и фирми, Русия изисква от България не само извинение, но и поемане на разследването изцяло от руски следователи. Също така тя добяви, че руските власти безусловно изискват, по българското черноморие да бъде допуснато присъствието на руска военна полиция, с цел защита на имуществото и живота на руските граждани. В противен случай, заплаши тя, Русия ще да направи всичко необходимо да защити своите граждани, включително и чрез военни мерки. Още докато Сахаровна благодареше на журналистите за тяхното внимание, залата избухна в бурни приветствия и тя с усмивка на лице напусна пресконференцията под акомпанимента на ръкоплясканията.

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

Подрепи ни!

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключителни, полезни и нужни места за свободна обмяна на мисли и знания. 

Може да ни помогнете с избрана от вас сума след като кликнете бутона "Donate" или по банков превод по сметната на Сдружение "Читател".

Фонд "Форум - Наука"

Банкова сметка:

Сдружение “Читател”

IBAN: BG87UBBS80021048062740
BIC (Swift): UBBSBGSF
При банка ОББ АД

Форумът съществува от края на 2015 г. и с усилията на много хора ние вече 13 години сме онлайн и продължаваме да дискутираме заобикалящия ни свят. През тези 12 години се случиха много неща и днес имаме форум с 15 000 теми, с над 350 000 мнения, а всеки месец той се чете от над 100 000 човека. Това нарежда форум "Наука" сред едни от малкото активни форуми в България, изключителни, полезни и нужни места за свободна обмяна на мисли и знания. 

Създаваме фонд "Форум - Наука", в който ще трупаме всички дарени средства, чиято основна цел ще бъде поддръжка и развитие на форум "Наука".

Може да се свържете с нас посредством лично съобщение, контактната форма или на office@chitatel.net

С уважение, Р. Теодосиев
Създател на "Форум - Наука
"

 

За контакти

×

Информация

Този форум използва 'бисквитки' (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.