За пръв път учени откриха тяло, навлязло в Слънчевата система от междузвездното пространство

[SAlexandrov]

Среща с Рама?! За пръв път беше установено навлизането на обект от междузвездното пространство в Слънчевата система!

Астероидът 1I/2017 U1 (‘Oumuamua) през погледа на художник. Image credit : Credits: European Southern Observatory/M. Kornmesser

23 ноември 2017 г. 17:03 ч.

Светослав Александров. На 19-ти октомври 2017 г. телескопът Pan-STARRS в Хаваите откри бързо придвижваща се точка на нощното небе. Подобно нещо се случва често и е типично за обичайните малки астероиди, които обикалят около Слънцето. Но през следващите дни учените успяха да изчислят орбитата на обекта и стана ясно извън всякакво съмнение - той не е от нашата Слънчева система, а идва от междузвездното пространство.

Към момента на откритието обектът, по-късно получил обозначение и наименование 1I/2017 U1 (‘Oumuamua), вече бил преминал най-близката точка от нашето Слънце и започнал да се отдалечава от нас - следователно ставал все по-блед и труден за наблюдаване. И въпреки това наземните телескопи установили един невероятен факт. До този момент две статии са публикувани в научни списания - една в Nature и една в The Astrophysical Journal. И двете проучвания са единодушни в това: обектът е изключително дълъг - между шест и десет пъти по-дълъг, отколкото е широк!

Историята силно напомня на романа на Артър Кларк "Среща с Рама". Според сюжета на книгата Рама, издължен обект с изкуствен произход, навлиза в Слънчевата система от друга звезда.

В реалния случай обаче учените са скептични по отношение на извънземния характер на 1I/2017 U1 (‘Oumuamua). Астрономът и блогър Фил Плейт казва следното ^{(източник)}: един изкуствен цилиндър като Рама би се въртял около оста си, за да имитира гравитация. Но 1I/2017 U1 (‘Oumuamua), напротив, се прекатурва от край до край. Един космически кораб, който би се държал по този начин, вероятно би бил мъртъв, без мощност и без възможност за контрол. "Така че една дълга скала, колкото и да е необичайна, е най-малко странното обяснение", смята Плейт.

Тъй че почти със сигурност става въпрос за астероид. Това по никакъв начин не означава, че не е интересен. За пръв път човечеството имаше възможност да изучи обект, идващ от междузвездното пространство!

Малко сухи факти за 1I/2017 U1 (‘Oumuamua): обектът идва приблизително от посоката на звездата Вега от съзвездието Лира. Скоростта му е 95 000 km/h. Възможно е да е скитащ обект - да не е обикалял около нито една звездна система в продължение на милиони години, преди да навлезе в нашата Слънчева система. Цветът му е червеникав, подобен на цвета на обектите от външната Слънчева система като Плутон. Потвърдено е също така, че около него няма прах - т.е. не е комета. Вероятно е съставен основно от скали и може би метали, но не притежава воден лед.

Обектът е преминал орбитата на Марс на 1-ви ноември. Ще прекоси орбитата на Юпитер през май 2018 г., а на Сатурн - през януари 2019 г., след което ще продължи своя път извън Слънчевата система, по посока на съзвездието Пегас.  Големите наземни телескопи ще продължат да наблюдават 1I/2017 U1 (‘Oumuamua) докъм средата на декември тази година, когато вече ще е твърде блед за каквито и да е съществени наблюдения.

Бихме ли могли да изпратим космическа мисия? За съжаление макар и да можем да пращаме автоматични станции до близки и далечни планети, с 1I/2017 U1 (‘Oumuamua) нещата стоят по различен начин. Лари Кос, инженер от НАСА, е обяснил пред Арс Текника ^{(източник)}, че за да можем да осигурим специфичния импулс, необходим за да догоним обекта, има нужда от доста гориво - около 800 тона в околоземна орбита, т.е. теглото на две Международни космически станции. И с това гориво ще може да бъде осигурено изпращането едва на 10 килограмов космически апарат - скромен, евентуално би имал GoPro камера и рудиментарни авионики. Не разполагаме с такава ракета, способна да изведе толкова много гориво. Даже най-мощната Space Launch System, която НАСА разработва за изпращането на пилотирани кораби до Луната и Марс, ще може да изстреля в орбита 70 тона гориво.

Тъй че сега ще пропуснем възможността да изучим обекта с космически апарат. Но нека не униваме - има достатъчно астероиди в близост до нас и съвсем скоро, още догодина, два такива ще бъдат посетени от роботизирани станции. Японската автоматична станция "Хаябуса 2" и американската "Озирис-Рекс" ще достигнат през лятото на 2018-та до техните съответни астероиди Рюгу и Бену.

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1977-2017-first-interstellar-asteroid