Отиди на
Форум "Наука"

НАСА засне отблизо един от най-големите айсберги в историята


Recommended Posts

  • Администратор
Ръбът на А-68. Снимка: NASA.

Учените на НАСА наскоро заснеха от самолет масивния айсберг с площ 5700 квадратни километра, който се откъсва от шелфовия ледник Ларсен C през юли.

Изследователите на НАСА от проекта Operation IceBridge са наблюдавали от въздуха огромния айсберг със самолета P-3 Orion.

1510817429_7_559x*.jpg

Преди това всички изображения на айсберга бяха получени от сателити. Сега космическата агенция пусна първите близки снимки на айсберга, на които ясно се вижда как се отдалечава от шелфовия ледник.

Айсбергът, наречен A-68 е един от най-големите наблюдавани някога на Земята. За да добиете представа за големината му, го нанесохме мащабно на пътя София-Пловдив:

1510785266_9_559x*.jpg

Айсбергът е толкова голям, че запълва Софийското поле и Тракийската низина до Пловдив и съдържа четири пъти повече лед, отколкото се топи от ледената покривка на Гренландия годишно.

Айсбергът на име A-68 бе заснет от спектрорадиометъра MODIS на борда на сателита на НАСА Terra на 11 септември и няколко дни по-късно, на 16 септември, от спътника Landsat 8. Снимката на Terra в естествен цвят (вляво) показва отделящия се айсберг, а термичното изображение (вдясно) дава представа за различната дебелина на леда и влиянието на морето върху процеса на топене.

1510808310_1_559x*.jpg

Ветровете и теченията вече са отнесли масивния айсберг от ледника Ларсен на поне 10-20 километра.

След като НАСА получи най-новите сателитни снимки на мегаайсберга, стана ясно, че огромният леден блок скоро ще се раздели на много парчета. Сега той се движи по-бързо, след разделянето си на две части - голям фрагмент, наречен A-68A и един 100 пъти по-малък - A-68B.

Специалисти от НАСА предполагат, че пукнатините, образувани на фрагмента A-68A, скоро ще доведат до по-нататъшното разделяне на блока на по-малки части.

1510815699_8_559x*.jpg

Западният край на айсберга A68. Новият ръб на Larsen C се вижда в далечината. Снимка: Operation IceBridge

Масивът Ларсен е третият по големина шелфов, т.е. в крайбрежните води, ледник в Антарктида. Той е останал стабилен в продължение на десетки хиляди години, но започна да се разпада през 1995 г. Той загуби и трите си огромни ледника, откъснати и отправили се под формата на айсберги в морето на Уедъл.

Ларсен А изчезна през 1995 г., Ларсен В - през 2002 година. През първите дни на декември миналата година в последната част от ледниковия масив Ларсен, Ларсен C, се появи огромна пукнатина с дължина 112 километра, широка около 100 метра и дълбока почти 500 метра. Тази пукнатина продължи бързо да нараства през 2017 г., достигайки дължина от 200 км до юли, което доведе до образуването на гигантски айсберг, чиято площ е около 6500 кв. км и който потегли вече в океана.

1510815691_5_559x*.jpg

Айсберг като А-68 няма да повиши морското равнище

Айсберг като А-68 няма да повиши морското равнище, тъй като откъсналият се леден блок е вече на повърхността на океана. Това е много добра новина, тъй като А-68 притежава достатъчно маса, за да се повиши нивото на световния океан с 3 мм, ако водата на леда се добави отново в океана. Но събития като това дестабилизират шелфовия лед и ако този лед се разтопи, ще се освободи толкова вода, която може да повиши нивото на моретата значително.

Учените твърдят, че глобалното затопляне не играе роля в отделянето на айсберга, заяви д-р Натали Робинсън (Natalie Robinson), морски физик в Националния институт за водите на Нова Зеландия и атмосферни изследвания, пред Independent. Според нея е "нормално", ако "сравнително голям айсберг се отдели" и е "много по-различно от разпадането на съседните ледени покривки".

1510815709_6_559x*.jpg

Изглед от морския лед към айсберга A68, който се отделиа от шелфовия ледник Ларсен C в Антарктика през юли. Снимка: Operation IceBridge

Изследователите, свързани с Operation IceBridge събират данни, с които може да се проследят промените в ледената покривка на Антарктика. Тяхната работа ще обогати познанията ни за това как си взаимодействат ледените покривки и океана и до каква степен промяната на климата влияе на тези взаимодействия. В момента екипът проучва топенето на леда както върху, така и под водата, над която е разположен Ларсен С, така че те биха могли да предскажат как може да се държат айсбергите в бъдеще.

1510815720_2_559x*.jpg

Ръбът на ледника Larsen C със западния край на айсберга A68 в далечината. Снимка: Operation IceBridge

Що се отнася до самия A-68 учените не могат да кажат със сигурност каква ще бъде съдбата му. Той може да остане монолитен, но изглежда по-вероятно да се разпадне на много парчета. Някои от тези парчета ще дрейфват на север, където ще се стопят, а други биха могли да се задържат в продължение на десетилетия.

Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/NASA-zasne-otblizo-edin-ot-naj-golemite-ajsbergi-v-istoriiata_97748.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има твърдение че докато ледниците в континентите намаляват и изчезват помалко,  то ледниците в най -студената част на Земята - Източна Антарктика се увеличават. А в Антарктика са предполагам 90 и нагоре % от ледниците. В Гренландия 9 % предполагам и доста под 1 % са останалите ледници по земята. Главно в Исландия.

Ако част от ледниците изчезнат то Североизточния път от Европа и даже Северо източна Америка към новото индустриално сърце на Земята - Източна Азия во главе с Китай , Асеан и прочие Японии и Корея ще се съкрати силно. Доколкото съм чувал пътя по море Хамбург - Токио е 21 000 км. Ако можехме да пътуваме по северна Евразия пътя щеше да е само 13 000 км. Ледниците пречат.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...