Отиди на
Форум "Наука"

Митовете и Физиката - Галилей!


ramus

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 6 часа, Малоум 2 said:

Законът за импулса се спазва глобално, а не локално. За да има правилно "действие-противодействие" - трябва време.

Не са открити никакви процеси, които да потвърждават думите ви. Едно време, малко преди да открият неутриното, са се появили съмнения, че законът не се спазва за микрочастиците, а само усреднено. Дори Нилс Бор е бил на път на една конференция да произнесе погребална реч за закона за съхранение на импулса и енергията. Малко преди това Паули изказва една хипотеза, потвърдена по-късно - за неутриното, което разрешава проблемът и доказва, че тези закони са валидни и в сферата на микрочастиците, и се изпълняват в рамките на цялата точност, на която са способни съвременните експерименти.

Преди 6 часа, Малоум 2 said:

Още с постулирането на крайна максимална скорост за пренос на импулс, се е "видяло", че този закон не се спазва ... Докато "пристигне" информацията за "действие" , до "другата страна" ... няма "равно" противодействие... Кво прайм тогава...:) Люлката на Нютон ни лъже?!, ако не сме навлезли в подробности. Времето е скрито в честотата. Всички обекти я притежават - честота на непрестанно образуване.

Това което твърдите е дълбока заблуда.  Дори не се замислихте защо цитирам Ерих Фром. А точно това беше целта - да се види каква огромна липса на знания се опитвате да компенсирате с изсмукани от пръст измислици. Казано с прости думи, не сте наясно с тази наука, и затова си измисляте какво трябвало тя да прави...

Науката физика определя законите за съхранение при акт на взаимодействие. За този акт е валидно и действието, равно на противодействието, този акт при всяко взаимодействие е с протяжност нула, всеки процес може да бъде разбит на поредица такива актове. Затова няма значение някаква честота и подобни глупости. Какво се случва с енергията и импулса между два акта на взаимодействие е друг, философски въпрос от рода "има ли я луната докато не я гледаме", и не е в компетенциите на физиката. Това което тя твърди под формата на тези закони е, че при следващият акт на взаимодействие обектът ще има същата енергия и импулс. Докато евентуално нарушаване при един акт на взаимодействие според вашата постановка ще доведе до неконтролирано увеличаване на произволността на импулса и енергията.

Сагата с бавното "пристигане на информация" е някакъв ваш пробем, свързан също с това неразбиране на основите на тази наука. Информацията винаги се пренася от материален носител, който участва във акта на взаимодействие и паралелно отнася своята част от енергията и импулса. Това е бил и проблемът пред Нилс Бор навремето, защото неутриното е била недетектируема частица за онова време. Нилс Бор обаче е излязъл от този проблем, за разлика от вас, който сте заседнали в него.

Преди 6 часа, Малоум 2 said:

Векторът на момента на импулса, докато се "прави" частицата, се променя по големина и посока (Ама това го има в хипотезата и ми е омръзнало да го повтарям. Този вектор не е един, а сума от магнитен и механичен-усукващ.

Какво значение има, че е резултат от сума? Резултатът на сумата винаги е един. Всеки вектор винаги може да се представи като сума, това не пречи да се говори за него в единствено число. Както се говори и за импулса. Това е пример как се опитвате с терминологични трикове да замъглите картинката за да не се вижда безсилието на хипотезата ви.

Преди 6 часа, Малоум 2 said:

И още - прословутата ос Z. Зададена в експеримент от посока на  изпитващите полета - принуждава момента на импулса на частиците да се "съобразят" с предложената им подложка за образуване - измерва се, примерно, "спин нагоре - спин надолу". (Опити на Щерн-Герлах и молекулните снопове на Раби)

Не се опитвайте да разсъждавате за неща, за които вашата хипотеза не може да даде работещо описание, като спина например. Нещата стават много зле. Замисляли ли сте се, че такова въздействие на поле за преориентиране на спина е свързано с промяна на енергията например, което е измеримо и ненаблюдавано при подобни експерименти?

Преди 6 часа, Малоум 2 said:

И още - с непрестанното образуване на обектите (описвах в предния постинг) - цялостно се обясняват странностите на опитите в Квантовата физика.

Да, видяхме, свободните разходки на информацията дето утъпкват пътя на частиците, и всякакви подобни магии. Но я опитайте количествено да оцените, дали вашите обяснени наистина работят, т.е. дали наистина се обяснява нещо с тях, или само мъгла за мозъци?

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 297
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Ето малко по-подробно за апорията стадий: http://nauka.offnews.bg/news/Razni_17/Aporiite-na-Zenon-Elejski_1603.html

"...

4. Стадий:

Още при създаването на апориите си, Зенон много добре осъзнавал слабата им страна, а именно – те се основават на презумпцията, че пространството и времето са безкрайно делими. А какво ще стане, ако те не са безкрайно делими, а напротив – дискретни? Тоест трябва да съществува такава „елементарна частица“, която е най-малката градивна единица на цялата останала материя. Така се стигнало до идеята за „атом“ (в превод – „неделимо“) на материята в пространството. За времето се предполагало същото. Така, като че ли апориите на Зенон рухнали. Но Зенон не бил на същото мнение и не се примирил. Затова измислил третата си апория за движението.

Представете си, че имаме три редици с по трима войници, които са разположени максимално близко един до друг по следния начин:

  A1 A2 A3  
В3 В2 В1  
  С1 С2 С3

Войниците от редица B тръгнали надясно, а войниците от редица C наляво (по стрелките). Правейки една крачка те се преместили до следното положение:

  А1 А2 А3  
  В3 В2 В1  
  С1 С2 С3  

Нека времето за извършването на тази крачка го приемем за единица. Спрямо редица A войник B1 се е придвижил с едно квадратче. Но спрямо редица C войник B1 се е придвижил с две квадратчета! Следователно е имало междинен момент, в който двете редици са били подредени по следния начин:

? ? ? ?
В3 В2 В1  
  С1 С2 С3

Забележете – в този междинен момент не е ясно къде се намират войниците от редица A. Логично трябва да кажем, че те се намират по средата между клетките в таблицата, нали?

Е, сега приемете, че A1, A2, A3, B1, B2, B3, C1, C2 и C3 са атоми, наредени непосредствено един до друг в пространството. Какво се получи с дискретността на времето? А с дискретността на пространството? Изобщо вярно ли е, че има такава елементарна неделима частица? Ако е вярно, то трябва да приемем, че единицата е равна на половината, а от там ще последват други много лоши за нашата обективна действителност заключения. Зенон отново ни постави в положение „шах“..."

 

...

Ето как с непрестанното образуване-направа на структура около моментен център -ту едната, ту другата част от сдвоената частица - този парадокс се разрешава. (формално, за представимост - едната част си я представяме "твърда", докато другата част е полева структура- "фантомна" за Изследовател, но съвсем "видима" за микро-участниците в съседство. И обратно. Така частицата "изборно" по честота, може да взаимодейства с фотоните от околното ЕМПоле - има собствени честоти, което е известно!- на порции, честотна зависимост!)

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Малоум 2 said:

Забележете – в този междинен момент не е ясно къде се намират войниците от редица A.

Ето тук добре се виждат пороците в разсъжденията ви. При дискретно време, вие продължавате да разсъждавате за "интервалите между моментите", т.е. за кръстените от вас междинни моменти, чрез терминологията за "време". Забравяте, че при дискретни обекти (под обекти в случая включвам и време и пространство) извън "квантът обект" няма нищо от същият обект. Тоест не може да се говори изобщо за "междинни моменти" (моментите са само в квантите време), и всички следствия в които ги набърквате, се компрометират автоматично. В този смисъл съждението което съм цитирал изобщо няма смисъл. Следствията, които са свързани с него - също. И цялото обяснение се обезсмисля в крайна сметка.

Нещо повече, обезсмисля се вашият термин "непрекъснато образуване", по същата причина. Крайна делимост не означава прекъснатост. А като няма прекъснатост, няма нужда от непрекъснато образуване, като аргумент за да обяснявате апориите на Зенон.

1 hour ago, Малоум 2 said:

Ето как с непрестанното образуване-направа на структура около моментен център -ту едната, ту другата част от сдвоената частица - този парадокс се разрешава.

Това не разрешава парадокса. Парадоксът ни показва, че нашата представа за движението не е коректна - не можем да говорим за местоположение в момент време. Парадоксът се разрешава, ако приемем постановка, в която в даден момент един обект е и не е в дадена точка, и квантовата механика най-плътно се доближава по дух до такава "конструкция". Докато вашата идея само измества и замъглява проблемът - една от частите винаги е на дадено място в даден момент. Но вашата идея е несъвместима и с квантовата механика по много други показатели, поради което е и неспособна да обясни квантовомеханичните явления, въпреки безплодните твърдения за обратното.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 часа, scaner said:
Преди 23 часа, Малоум 2 said:

Забележете – в този междинен момент не е ясно къде се намират войниците от редица A.

Ето тук добре се виждат пороците в разсъжденията ви. При дискретно време, вие продължавате да разсъждавате за "интервалите между моментите", т.е. за кръстените от вас междинни моменти, чрез терминологията за "време". Забравяте, че при дискретни обекти (под обекти в случая включвам и време и пространство) извън "квантът обект" няма нищо от същият обект. Тоест не може да се говори изобщо за "междинни моменти" (моментите са само в квантите време), и всички следствия в които ги набърквате, се компрометират автоматично. В този смисъл съждението което съм цитирал изобщо няма смисъл. Следствията, които са свързани с него - също. И цялото обяснение се обезсмисля в крайна сметка.

Нещо повече, обезсмисля се вашият термин "непрекъснато образуване", по същата причина. Крайна дели мост не означава прекъснатост. А като няма прекъснатост, няма нужда от непрекъснато образуване, като аргумент за да обяснявате апориите на Зенон

Вече за ... трети път обръщам внимание - опровергаваш свои разсъждения:): Не е непрекъснато, а НЕПРЕСТАННО. Има малка разлика... Може обект - да се наблюдава и като прекъснат обект (във времето и пространството) - което става на практика, щото Изследовател е БАВЕН при наглед. И тъй като обектът динамично прави себе си , околността му, за всеки цикъл-направа, структурира подобно неговата структура - не е ПРАЗНО около него, а структурира вакуума. (подобно: мех. камбана -създава сферични вълни във флуид - местейки частите си -и  с точно определена честота на звуковите вълни - разпознаваема е по Име-конструкт, заради звън-тембър).

Преди 22 часа, scaner said:
Преди 23 часа, Малоум 2 said:

Ето как с непрестанното образуване-направа на структура около моментен център -ту едната, ту другата част от сдвоената частица - този парадокс се разрешава.

Това не разрешава парадокса. Парадоксът ни показва, че нашата представа за движението не е коректна - не можем да говорим за местоположение в момент време. Парадоксът се разрешава, ако приемем постановка, в която в даден момент един обект е и не е в дадена точка, и квантовата механика най-плътно се доближава по дух до такава "конструкция". Докато вашата идея само измества и замъглява проблемът - една от частите винаги е на дадено място в даден момент. Но вашата идея е несъвместима и с квантовата механика по много други показатели, поради което е и неспособна да обясни квантовомеханичните явления, въпреки безплодните твърдения за обратното.

Това (болднатото) произтича от непрестанното образуване-всяка пулсация за образуване  е с нов център на ротация, а не от напъните на КМ да го разбере, чудейки се: Как става тая магия?.. (отговор - приемаме, че е така:))

...

Ето тук - почти всичко разказва човекът:https://www.youtube.com/watch?v=iV_T8Z9u8wg

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 29 минути, Малоум 2 said:

Вече за ... трети път обръщам внимание - опровергаваш свои разсъждения:): Не е непрекъснато, а НЕПРЕСТАННО. Има малка разлика... Може обект - да се наблюдава и като прекъснат обект (във времето и пространството) - което става на практика, щото Изследовател е БАВЕН при наглед. И тъй като обектът динамично прави себе си , околността му, за всеки цикъл-направа, структурира подобно неговата структура - не е ПРАЗНО около него, а структурира вакуума. (подобно: мех. камбана -създава сферични вълни във флуид - местейки частите си -и  с точно определена честота на звуковите вълни - разпознаваема е по Име-конструкт, заради звън-тембър).

За непознаването ви на пионятието "тембър" вече говорихме. Забележете, изпадате в поредното противоречие: тембъра е несъвместим с наличие на точно определената честота, наличието на тембърът показва смес от честоти, показва наличие на спектър. Тоест опитвате се да вложите някаква допълнителна магичност в обясненията си, за да изглеждат по-смислени, поне според вас, но не се получава. Точно тази магичност, която лъха от всякъде, е големият провал на хипотезата ви. Както и това лексическо противопоставяне, "непрестанно-неппрекъснато". Непрекъснатите във времето процеси не престават, нали е така? Каква е разликата тогава между двете понятия-синоними, освен честотата им на ползване в разговорният език?

И какво общо има дали някой наблюдава бавно или бързо? Вие говорите за някаква обективна действителност, в която нещата се случват независимо от наблюдателя, и вашият модел трябва да се справя с описанието на тази действителност, а не да се оправдава че някой гледал някак си. Ако законът за запазване не се спазва по принцип, както и да го гледа наблюдателя, пак няма да се спазва.

Нормално е да има обекти прекъснати в пространството и времето, и това е факт без да намесваме някакво "бавно" гледане. Едни фотони се излъчват, други се поглъща - ограничени, прекъснати са във времето. Излъчен фотон достига някаква дестинация след определено време - ограничен, прекъснат в пространството. На практика вашата хипотеза става напълно излишна, поне в тази си форма която вие пропагандирате.

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Това (болднатото) произтича от непрестанното образуване-всяка пулсация за образуване  е с нов център на ротация, а не от напъните на КМ да го разбере,

И как точно произтича от процеса за който обяснявате? Не може ли да не използвате произволни твърдения като това, а да покажете как произтича? Да проследите пътят, а не да изпъстряте обясненията си с безброй постулати като този? Хайде, как новият център на ротация отхвърля връзката момент-място? Новият център място  в даден момент ли е? Ако не е място, какво е и защо го наричате с геометричното понятие "център", което означава място? Ето за този подход критикувам тази измислица.

Не се прави описание на света, в което няма причина-следствие, а всяко твърдение е изсмукан от пръсти постулат без връзка с действителността. В това няма и следа от наука.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, scaner said:

Не се прави описание на света, в което няма причина-следствие, а всяко твърдение е изсмукан от пръсти постулат без връзка с действителността. В това няма и следа от наука.

ъъм, точно така правят "наука" размни фоменковци, тихоплавовци и други почитатели на езотеричното

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, scaner said:

За непознаването ви на понятието "тембър" вече говорихме. Забележете, изпадате в поредното противоречие: тембъра е несъвместим с наличие на точно определената честота, наличието на тембърът показва смес от честоти, показва наличие на спектър.

Сканер, значи това определение за тембър не е вярно, така ли?

"Тембър е качеството на звука, по което се различават тоновете с еднаква честота, но излъчени от различни източници."

Цитирай

Точно тази магичност, която лъха от всякъде, е големият провал на хипотезата ви. Както и това лексическо противопоставяне, "непрестанно-непрекъснато". Непрекъснатите във времето процеси не престават, нали е така? Каква е разликата тогава между двете понятия-синоними, освен честотата им на ползване в разговорният език?

С това - горното - изявление, ти всъщност доказваш, че изобщо не си разбрал хипотезата, която критикуваш. Непрестанното образуване на частиците е в основата й, а ти го отъждествяваш с "непрекъснато" - понятие, което е коренно различно. Непрестанно и непрекъснато не само, че не са синоними, но в случая са и взаимно изключващи се. Как си представяш една частица да се образува хем непрестанно, хем непрекъснато? Ами това е същото като да кажеш, че нещо си мига /пулсира/ непрекъснато. А всъщност, за да има налице мигане -- непрестанно мигане -- то трябва да е и непрестанно прекъсвано.

Цитирай

И какво общо има дали някой наблюдава бавно или бързо? Вие говорите за някаква обективна действителност, в която нещата се случват независимо от наблюдателя, и вашият модел трябва да се справя с описанието на тази действителност, а не да се оправдава че някой гледал някак си. Ако законът за запазване не се спазва по принцип, както и да го гледа наблюдателя, пак няма да се спазва.

Сканер, кажи просто с "да" или "не":

Законите за запазване спазват ли се в отворени системи? И съществуват ли затворени системи в тъй наречената "обективна действителност"?

Цитирай

Нормално е да има обекти прекъснати в пространството и времето, и това е факт без да намесваме някакво "бавно" гледане. Едни фотони се излъчват, други се поглъща - ограничени, прекъснати са във времето. Излъчен фотон достига някаква дестинация след определено време - ограничен, прекъснат в пространството. 

Това може и да е нормално, но в случая е абсолютно неуместно използвано като пример за "прекъснато"-непрестанно.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здрасти, Шпага!

Трудно се схваща, че в понятието обективна действителност влиза не само неживата материя - вещева и полева форма, а и живата - въпрос на връзки в неживото, между вещества, та да се превръща в нещо със свойства  "живо", че и Изследовател - човек със съзнание и разум. Затова с началата на хипотезата за непрестанно образуване на обектите, ако има резон, то, трябва да й е възможно да обяснява наличното в тази обективна действителност, но ... това става посредством мозъка на човек! Човек наблюдава. Неговите "наблюдателни възможности" са силно ограничени от природата, за да и възможно в този обем-череп, да се събере необходимата информация за ВРЕМЕННО СЪЩЕСТВУВАНЕ на обекта Човек. Отделно - всичките му знания са субективни и посредством измислените от него методи на науката, трябва да му е възможно да  направи тия знания съвсем близко до това, което счита за обективно (факти от експерименти, например:)). След установен факт (при зададени начални условия) - има тълкуване, измисляне на нови ситуации, експеримент за "новите" - нови факти и т. н.

Сега (по темата) и за друга една илюзия, произтичаща от Гурото - гравитацията. При свободното падане в гравитационна среда. (среда, щото Гурото с ОТО твърди, че няма гравитационно поле и няма гравитационна сила.)

При наличие на гравитони от "тежко" тяло  (излъчват се от керна на образуващите го частици), частиците на свободно падащо тяло с предимство, заради готова подложка, се образуват върху гравитоните, излъчвани от тежкото. Така, вместо да "ползват" своите гравитони за следващо движение за образуване, те ползват чуждите. Хваща се "фотон на грави поле" и се получава импулс за образуване в посока на "идващия" гравитон. Това е привличаща сила от взаимодействието на обектите. Значи: има гравитационно поле има и ускоряваща сила. Сумата от  гравитони се запазва за сметка на получен импулс (за падане-движение, едно към друго, на телата). Така, кривината на пространство-времето, за която се говори в ОТО, пак определя геодезичните  по които, ако не се "пресичат" от телата (свободно падане) - няма да бъдат измерени външни сили, които да им действат. При това законът на Нютон също не  отпада. Няма илюзии - по скоро са разкрити тези илюзии.:)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Шпага said:

Сканер, значи това определение за тембър не е вярно, така ли?

"Тембър е качеството на звука, по което се различават тоновете с еднаква честота, но излъчени от различни източници."

Да, с прискърбие трябва да съобщя, че това не е вярно. Не напразно статията в българската уикипедия е само от 5 реда, и в края и се съобщава, че тя е "мъниче" и очаква развитие. Ако се поровим повече, в английската уикипедия например, там в съответната статия се разглежда тембъра като спектър около една основна честота. Тоест не става дума за чиста честота (еднаква във времето честота), а за много честоти, като допълнителните характеризират източника. Тогава два еднакви тона могат да се различават по тези добавъчни спектри, наложени им от източниците. Тембърът е форма на амплитудна модулация, като тази:

220px-C_Envelope_follower!.png

Забележи пълнежа от основната честота, и много по-бавната промяна в нейната амплитуда, причинена от източника - това е тембъра - основната честота си променя силата (чува се като характерна вибрация) в зависимост от характеристиките на източника. Такъв сигнал има спектър и се засилва по пързалката както всички други сигнали. Фотоните обаче нямат спектър, съответно нямат тембър, и това е експериментален факт - нещо, което противоречи на измислицата на Малоум2.

Преди 1 час, Шпага said:

С това - горното - изявление, ти всъщност доказваш, че изобщо не си разбрал хипотезата, която критикуваш. Непрестанното образуване на частиците е в основата й, а ти го отъждествяваш с "непрекъснато" - понятие, което е коренно различно. Непрестанно и непрекъснато не само, че не са синоними, но в случая са и взаимно изключващи се. Как си представяш една частица да се образува хем непрестанно, хем непрекъснато? Ами това е същото като да кажеш, че нещо си мига /пулсира/ непрекъснато. А всъщност, за да има налице мигане -- непрестанно мигане -- то трябва да е и непрестанно прекъсвано.

Непрестанното мигане прекъсва ли? Мигането е поредица от светвания и загасвания на източника с някаква регламентирана честота (или пауза между светванията). Прекъсване означава да се появи нерегламентирана пауза между миганията. Ако не прекъсва (няма нерегламентирана пауза между светванията) то е непрекъснато, не престава да мига, непрестанно е. Прекъснато е излъчването на светлината, защото за да има мигане тя трябва да спира, но мигането като комплекс от светване и спиране не е прекъснато (непрестанно е, щом тови харесва). Но и не твърдим, че светлината се излъчва непрестанно, а само мигането. Абсолютно неразличими синоними, но с различна честота на използване в българският език.

Прекъснато образуване на една частица ще означава, че тя спира да се образува (и изчезва съответно без да се появи отново), тоест процесът на образуване престава. Пак неразличими смислово синоними.

Преди 2 часа, Шпага said:

Сканер, кажи просто с "да" или "не":

Законите за запазване спазват ли се в отворени системи? И съществуват ли затворени системи в тъй наречената "обективна действителност"?

Това е някакъв опит за философско разводняване на темата :) Също както въпроса срещат ли се инерциални системи в природата, и ако не се срещат, защо им обръщаме толкова внимание. И инерциалните системи, и затворените системи са абстракции. На практика ние можем произволно близко да се доближаваме до тези понятия, и съответно да проверяваме закономенрностите от тях които следват на практика. И този път ни води до проверката и утвърждаване на законите за съхранение.

В нашият случай няма значение има или няма затворени системи. При хипотезата на Малоум изначално не се запазва импулсът, това е вътрешно свойство на обектите, а не поради някакво неконтролирано външно въздействие поради отвореност на система.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 часа, scaner said:

Тембърът е форма на амплитудна модулация, като тази:

220px-C_Envelope_follower!.png

Забележи пълнежа от основната честота, и много по-бавната промяна в нейната амплитуда, причинена от източника - това е тембъра - основната честота си променя силата (чува се като характерна вибрация) в зависимост от характеристиките на източника. Такъв сигнал има спектър и се засилва по пързалката както всички други сигнали. Фотоните обаче нямат спектър, съответно нямат тембър, и това е експериментален факт - нещо, което противоречи на измислицата на Малоум2.

Сканер, благодаря и на теб, и на Малоум за отговорите.

Много съм далече от претенцията, че разбирам хипотезата му, поради което сега се чудя дали изтъкнатите от теб проблеми с тембъра са "фатални" за нея.

Но за това, че "непрестанно" и "непрекъснато" са синоними, продължавам да не съм съгласна с теб.

П.П. Рамус, извинявай за тези отклонения от темата ти!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

Много съм далече от претенцията, че разбирам хипотезата му, поради което сега се чудя дали изтъкнатите от теб проблеми с тембъра са "фатални" за нея.

При такива обяснения с неопределени понятия в кавички, кой ли разбира нещо, дори и автора. Колкото до тембъра, Малоум2 го ползва като независима от честотата допълнителна характеристика, с която да си обясни "информацията". Но фактите опровергават наличието на тембър у фотоните, те са монохроматични. Тембърът е някаква допълнителна характеристика на източника - например мигането, за което говорихме, модулира интензитета на светлината (количеството фотони за единица време, ако се изразим по-количествено), което може да се разглежда като някакъв "тембър". Той също привнася допълнителна честота в сигнала - честотата на мигането, която разнообразява спектъра. Но се вижда, че тембърът е характеристика за много голяма група фотони, не за един. Амплитудна модулация. Реално всеки ограничен във времето импулс светлина може да се твърди, че притежава тембър, защото е амплитудно модулиран: в началото няма светлина, после нараства по интензивност, държи известно време някаква интензивност, после намалява и изчезва - това вече е сигнал с богат спектър. По този начин вече може да се предава информация, стига да се детектира коректно на приемащата страна. Най-простият случай - по морзовата азбука :)

 

Преди 1 час, Шпага said:

Но за това, че "непрестанно" и "непрекъснато" са синоними, продължавам да не съм съгласна с теб.

Ако бъдем съвсем точни, "непрекъснато във времето" е пълен синоним на "непрестанно" - не престава във времето, не спира, не се прекъсва. В други случаи може и да имат различни отенъци, но ние разглеждаме този случай..

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, scaner said:

При такива обяснения с неопределени понятия в кавички, кой ли разбира нещо, дори и автора. Колкото до тембъра, Малоум2 го ползва като независима от честотата допълнителна характеристика, с която да си обясни "информацията". Но фактите опровергават наличието на тембър у фотоните, те са монохроматични.

Не, фактите са: Уж "единичен фотон" - пък интерферира при опита с двата процепа?:) (по хипотезата - щото се състои от множество вакуумни пакет-фотони. Има си пълнеж-тембър-история (от къде и как се е пръкнал) и обвивка. При това - е известно, че Интерференция  ВИНАГИ има, въпросът е да е ефективна за наблюдение Както ЕМВълни си имат носеща честота и модулирана честота-обвивка - имат спектър. В миналото "фотони" са се наричали пулсациите от светлинен фронт до светлинен фронт на вълните- не става въпрос за тях фотони.)

...

Преди 7 часа, scaner said:

Ако бъдем съвсем точни, "непрекъснато във времето" е пълен синоним на "непрестанно" - не престава във времето, не спира, не се прекъсва. В други случаи може и да имат различни отенъци, но ние разглеждаме този случай..

Не е синоним.

"Непрестанно" отразява  невъзможност да видим отделни етапи на образуванието, на структурирането на обект, без да изхвърляме "нещо се прекъсва", защото етапите на образуване се застъпват един друг. С колкото по-висока честота "надничаме", толкова повече установяваме - известно е, че вътре в дребното (микрото) нещо се движи-мърда. И се променя при кратни и резонансни честоти, дотолкова, че може обектът и да се разпада понякога, а  може и да се превръща в обект с други физични свойства и/или други физични състояния. (филмчето на проф. Чирцов - по-горе - има подробности).

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Малоум 2 said:

Не, фактите са: Уж "единичен фотон" - пък интерферира при опита с двата процепа?

Това няма нищо общо с "тембър".

Преди 5 часа, Малоум 2 said:

(по хипотезата - щото се състои от множество вакуумни пакет-фотони. Има си пълнеж-тембър-история (от къде и как се е пръкнал) и обвивка.

Факти, фотонът има фиксирана честота, ако имаше тембър щеше да е спектър, ама не е, и това количествено се изразява чрез връзката на енергията с честотата му.. Твърденията на хипотезата се опровергават от гфактите - на хипотезата и е нужен тембър, фактите показват че няма. Нищо не може да се направи :)

Преди 5 часа, Малоум 2 said:

Както ЕМВълни си имат носеща честота и модулирана честота-обвивка - имат спектър. В миналото "фотони" са се наричали пулсациите от светлинен фронт до светлинен фронт на вълните- не става въпрос за тях фотони.)

Миналото си е минало. Фотоните не са ЕМВълни и не се държат като такива, и нямат модулирана честотна обвивка. Пак се повтарям - погрешно мислени неща водят до погрешни изводи, не съвпадащи с фактите.

Преди 5 часа, Малоум 2 said:

"Непрестанно" отразява  невъзможност да видим отделни етапи на образуванието,

Очевидо е че не означава това. Може и да ви се иска, но не е такова положението. Непрестанно означава че не престава като процес, т.е. не прекъсва като такъв. Независимо изобщо дали го гледате или спите. Това че не можете да видите отделни етапи които ги има според хипотезата ви не засяга характера на самият процес, а си е личнно ваш проблем, свързан с дискретизацията която налагате над непрекъснантият процес. Тоест вашето "бавно гледане" е характеристика не на гледаният процес, а на вашият подход към него. Но тдавна е известно, че терминологията не ви е силна страна...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Малоум, за съжаление вече много големи пробойни се откроиха в хипотезата ти. Може би е време, вместо да си затваряш очите пред тях, да се заемеш с основната й "ревизия":117:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, scaner said:

Това няма нищо общо с "тембър".

Факти, фотонът има фиксирана честота, ако имаше тембър щеше да е спектър, ама не е, и това количествено се изразява чрез връзката на енергията с честотата му.. Твърденията на хипотезата се опровергават от фактите - на хипотезата и е нужен тембър, фактите показват че няма. Нищо не може да се направи :)

Сканер, обяснението за тембър в предишния ти постинг /+:)/ беше много полезно за мен. Оказа се, че въобще не съм била наясно с това понятие. Сега обаче възниква друг въпрос:

Дали можем да говорим за честота на отделен фотон?

Според мен отговорът е НЕ. Честотата е характеристика на ЕМВълните, но не и на отделния фотон, а както ти самият си отбелязал:

Цитирай

Фотоните не са ЕМВълни и не се държат като такива, и нямат модулирана честотна обвивка.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Шпага said:

Малоум, за съжаление вече много големи пробойни се откроиха в хипотезата ти. Може би е време, вместо да си затваряш очите пред тях, да се заемеш с основната й "ревизия":117:

Здрасти, Шпага!

Може би забелязваш, че не споря. Само казвам как е по хипотезата. И как обяснява чуденките в статуквото.

Всеки опит на статуквото "да си обясни" хипотезата се проваля: със стари знания не става, защото "старите знания" са вътре в хипотезата, но вече обяснени с ново начално тълкуване. Гледай филмчетата на проф. Чирцов - там честно човекът обяснява, че въпреки огромните успехи и знания, постигнати с огромен труд - нещо съществено липсва и то е неразбирането на "началото" - напр. движението по инерция, измененията на масата, странностите на проявата на спина, никакви начални указания от къде са се взели физичните характеристики на частиците и мн. други... Според мен - достатъчно е да се знае, че частиците се образуват непрестанно и цялата конструкция на физиката си "идва на мястото" - става разбираема.:)

Когато нямат аргументи, спорещите - се хващат за термините. Обяснил съм ги - като как и какво значат в хипотезата. Не се харесват, защото ... може и да изляза прав?!. Тогава...:ai:

Не случайно, ако се сещаш, съм казвал, че хипотезата завинаги ще си остане хипотеза, защото не е дадено на Изследовател - пълна видимост на частите на света. Това се доказва с хипотезата.

Светът се опознава с УМ, а не с "око да види ...". Същото важи и за струнната хипотеза и за хипотезата за ГВ, и за масата на ЧД и ... за много още неща. Затова - хипотезата е само "работна" за обяснение, а самата тя, съдържа доказателства за недоказуемост!..по отношение на експериментална проверка. Никоя хипотеза не го е правила това, освен струнната, но ... не за изхвърляне, а за поправяне на възможни тълкувания в нови експерименти. Хипотезата на непрестанното образуване Навлиза много под известните ни материални обекти в структурите на предполагаемата най-фина материя - днес я наричат тъмна и т. н..

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Малоум 2 said:

Когато нямат аргументи, спорещите - се хващат за термините. Обяснил съм ги - като как и какво значат в хипотезата. Не се харесват, защото ... може и да изляза прав?!. Тогава...:ai:

Е, хайде без такива манипулации. Още преди много време ви питах какъв смисъл влагате в понятие като "скорост на смущение" по вашата вакрешетка при положение че не можеше да се свърже отправна система с нея. Както и какво значи "неподвижна вакрешетка" по същата причина. Отговор така и не последва (не визирам водопадите думи, които нищо не изясняваха по конкретните въпроси). Липсата на смисъл на понятията е характерна родилна черта на вашата хипотеза, и това е достатъчно за нейната оценка.

Преди 9 минути, Малоум 2 said:

Не случайно, ако се сещаш, съм казвал, че хипотезата завинаги ще си остане хипотеза, защото не е дадено на Изследовател - пълна видимост на частите на света. Това се доказва с хипотезата.

Напротив, това е недоказуемо твърдение на хипотезата, поредният постулат. Една хипотеза, която няма потенциал да се превърне в теория, а винаги остава на ниво хипотеза, не е свързана с науката, а с фантастиката или религията.

Преди 11 минути, Малоум 2 said:

Светът се опознава с УМ, а не с "око да види ...". Същото важи и за струнната хипотеза и за хипотезата за ГВ, и за масата на ЧД и ... за много още неща.

Опитайте се най-сетне да се замислите, защо например струнната хипотеза изпитва непреодолими трудности, въпреки че е на светлинни години по-добре въоръжена от вашата измислица. А вие продължавате бодро да я карате през просото...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

Дали можем да говорим за честота на отделен фотон?

Според мен отговорът е НЕ. Честотата е характеристика на ЕМВълните, но не и на отделния фотон, а както ти самият си отбелязал:

Фотонът има характеристика "енергия", свързана пропорционално на "честотата" по релацията на Планк, затова можем да говорим и за честота на фотона - така както при елементарните частици масите им се дават в енергетични единици, поради подобна връзка между маса и енергия. Тук всичко идва от удобство, кое число е по-удобно за нашите мащаби. Енергията на фотон е изключително малко и неудобно число, много по-удобно е да се говори за "дължина на вълната" свързана с честотата. В този смисъл фотоните имат и честота и дължина на вълната, въпреки че тези понятия нямат геометричен израз както при вълновите процеси. Честотата се проявява пространствено (геометрически) при много фотони чрез тяхното колективно поведение. За един можем да измерваме директно енергия. И опитът сочи, че фотони от монохроматичен поток имат еднаква енергия, респективно еднаква честота. Тоест нямат тембър.

Честотата на фотоните не е параметър, характеризиращ някакъв периодичен процес в тях. Можем да я разглеждаме като протопараметър, който е родител на честотата в периодични процеси като електромагнитното поле, където вече нещо се променя периодично и във времето.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз не знам такъв опит, при който да са получени идеално монохроматични фотони, но може и да бъркам:564da112d749c_wink(1):.

И мисля, че фотоните (дори и един фотон) и електромагнитните вълни са едно и също.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, Шпага said:

Дали можем да говорим за честота на отделен фотон?

Според мен отговорът е НЕ. Честотата е характеристика на ЕМВълните, но не и на отделния фотон, а както ти самият си отбелязал:

Здрасти, Шпага!

Това по никакъв начин не се разбира, докато ... нареченото "фотон", не се хване от нарочен вещеви обект, който да си измени параметрите (състоянието) и ... тогава това ВИЖДАМЕ.:). Това е факт - повторяем в експеримент, но тълкуването: защо е така, каква е същността, е предположение... Въпрос на хипотези.:) При мен - всичко има (съдържа) честота, а е и известно от отдавна. (критични обороти на валове, ТВЧ, микровълнова и т. н.), така че - хипотезата правилно  тълкува фактите. Тръгва от осцилатор във вакуума и достига формално до Е = m.c2. Това, че с експеримент не можем "да видим" трептенията вътре в пакет-фотон, се явява природен феномен-забрана на "едрото" по размер, да може да навлиза в пространството на "дребното" по размер.

Единичните фотони с една и съща енергия могат да имат  различни "обвивки" и това е опит да им се "внедри" дължина на вълна. Наричам го дължина на пакет-фотон (като частица) именно, да се разграничава от дължина на вълна на ЕМВълни. ЕМВ се образуват от разлика в състоянието на съставящите ги пакет-фотони при пренос на смущение по тях. Затова и скоростта на ЕМВълни зависи от средата по която се разпространява тоя пренос. Единичният фотон е по-скоро с "форма" като тънка тръбичка:) - част от пространствена тръбичка - може да е кръгла и/или силно сплесната (поляризация), но си има собствена дължина и честота на образуване. С характерната си форма (създадена е от движенията-йонизация, на някакъв вещеви обект) е удобна вакподложка за образуване на някоя от обвивките на вещевите обекти и това е поглъщане на фотон (при рекомбинация или при друга йонизация).

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 16.11.2017 г. at 8:20, Шпага said:

П.П. Рамус, извинявай за тези отклонения от темата ти!

няма нужда от никакви извинения... :)

Темата не е "моя". С нея и антрето й само задавам условна "подложка". Продължението си е работа на всеки пишещ. Разбира се, че за тия дебати могат да се намерят и други възможни 'пространства' сред форума. И те са и сред тях, но това няма никакво значение за мен. Чета и осмислям доколкото мога. Физиката ми е любим предмет още от училище, но нивото на което се коментира тук надхвърля моята информираност и знания. Това не ми пречи внимателно да чета, заради интереса ми. А и имам разработени умения за запознаване с текст или информация, в която са налице напълно нови или диаметрално различни от моето налично ниво на обезпечаване. Това съм го разработил самостоятелно заради управлението и контрола на личните реакции при наличие на дисонанси. На срещата снощи използвах точно това - защото водещия беше преподавател по философия... И това силно му се отрази в задачата с която беше натоварен на срещата... :) но това е друга тема.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, Doris said:

И мисля, че фотоните (дори и един фотон) и електромагнитните вълни са едно и също.

Фотоните например нямат фаза, за разлика от вълните.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, Doris said:

А може би имат, иначе как ще стане синхронизираното по фаза принудено излъчване при лазерите?

Има едно малко пренебрегвано неравенство в квантовата механика, подобно на неравенствата на Хайзенберг: неравенство, свързващо броят кванти и фазата на тяхното състояние (number-phase uncertainty relations):

png.latex?%7B%5CDelta%7Bn%7D.%5CDelta%7B

Малък ансамбъл кванти ще се характеризира с малка неопределеност в броя и съответно голяма неопределеност на фазата (нула или един квант - с пълна неопределеност, затова се казва че фотонът няма фаза). Докато при лазерите квантите са много, и неопределеността във фазата може да бъде сведена до напълно пренебрежими стойности - там могат да се получават на практика кохерентни състояния с ясно определени фази. Това неравенство визира минимума в неопределеността на фазата който може да бъде достигнат, тази неопределеност може да е по-голяма по други причини - например пак при много кванти но в некохерентен поток. На практика броят фотони не е толкова важен: при лазерите тези фотони се генерират и вървят под строй, с еднакви параметри, няма значение колко фотона са в строя, от тук неопределеността в бройката им е практически пълна и фазата е точно определена. Но всичко това е опит да се предеве съотношението на класически език :)

Подобни неравенства могат да се напишат и за неопределеността в електричният и магнитен вектор от броят на фотоните. В този смисъл електромагнитната вълна е ансамбъл от много фотони.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

След като по-горе е налице корелация между броя и фазата на квантите имам въпрос - решението е да се генерират колкото може повече кванти, за да се намали неопределеността на фазата и така се приема че те са кохерентни. ОК - въпроса ми е

не си ли взаимодействат квантите помежду си? И ако да - как. Налице ли е корелация между количеството кванти (в ансамбъл) и нивото на това взаимодействие?

Пояснение - ефекта на лазера е също корелация между броя на квантите и близостта им до еднакви състояния - от какво друго се определя тази близост... въобще кохерентност - близост по фаза, електричен и магнитен вектор... (какво друго).

Нещо друго - логически (само логически, чрез допускане и аналогия) е възможно от твърдението на МАЛОУМ че количеството фотони взаимодейства и дори се определя от една крайна абсолютна и независима от тях "подложка", която той приема за ЕТЕР. Между другото ЕТЕРА е бил значим въпрос, защото предлага едно генерално и твърде лесно опростяване на неопределеността и така подава примамлива обяснимост на много явления, които и до сега остават със въпросителна (дори удивителна)

В кой момент се приема че фотони влизат в кохерентност - ако е налице взаимодействие между самите фотони в ансамбъла какви са характеристиките и параметрите му? В случая по-горе с неравенството, налице е приближение - т.е. никога фотоните не са напълно КОХЕРЕНТНИ, а е само приближение и казусът се решава с генериране на количество фотони при определени условия, при които се задава техните основни параметри... за да се намали и тушира ефекта на неопределеността.

Дали го написах разбираемо или ... ? :)

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...