Отиди на
Форум "Наука"
SAlexandrov

За смъртта на експертизата и обезценяването на експертното мнение

Recommended Posts

Преди 5 часа, sir said:

Истинските експерти все по-често присъстват само като обобщения и справки

Защото по друг начин е невъзможно да се докаже абсурдността на едно твърдение. Експертите също допускат грешки, но те могат да бъдат определени като технически или такива, зависещи от програмата за обработка на данни и които не влияят на крайния резултат на изследваната съвкупност.

 

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, insighting said:

Експертите също допускат грешки, но те могат да бъдат определени като технически или такива, зависещи от програмата за обработка на данни и които не влияят на крайния резултат на изследваната съвкупност.

Когато експерт допуска "ГРЕШКА", а неговото мнение е експертно и от това са налице последствия, какво става с отговорността?

"крайния резултат от изследваната съвкупност" - именно заради това е КРАЕН резултат - от съвкупности. Всички съвкупности - до краен резултат... а не само "някои"... Няма как мнението да зависи от програмата за обработка на данни - по простата причина, че тогава ЕКСПЕРТНИТЕ ОЦЕНКИ И МНЕНИЯ ще се дават от програмите и ще зависят от хилядите условности в кода, приоритетите, начините и критериите за съпоставки... Това не е експертно мнение - мнението идва след обработката на данните, което могат да правят всички компютърни системи, но и което зависи пряко само и единствено от кода им. А при човека- ЕКСПЕРТ - мнението му от какво "зависи"?

Какво правим с "експертното мнение" ако всъщност в него е налице несъзнателно или съзнателно прикрито пристрастие? При наличие на лично отношение веднага са налице начини за прикриването му, защото в научните принципни положения е направено всичко възможно за дистанциране на субективния фактор, спрямо посоката на занимания... Но доколко "мнението", примерно на съдебен експерт по психиатрия... след като самата научна област по принцип е силно зависима от личния статус, познания, опит и практика на "експерта"...

Има и друг аспект - статута на експерта, в обществен план е - за да сведе някои постановки на популярната маса от хора. Това е и социалния смисъл на ЕКСПЕРТНОСТТА - тя се приема като стожер, като опорен стълб, на който да се постановят дадени, по-малко или повече значими социални действия. В този смисъл - договорената и очаквана роля на експерта е - неговото "мнение" да се ползва за аксиома... Каква остава ролята на СУБЕКТА , в социалната си роля на ЕКСПЕРТ - често като "назначена"?

И... най-важното, с което и започнах, и се връщам отново на него - каква е неговата отговорност... ако от "неговото мнение' биха следвали, примерно ЗНАЧИМИ последствия? Щото отговорност е налице както СОЦИАЛНА, така и ЛИЧНА такава.

Редактирано от ramus
  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 25 минути, ramus said:

Когато експерт допуска "ГРЕШКА", а неговото мнение е експертно и от това са налице последствия, какво става с отговорността? Aко от "неговото мнение' биха следвали, примерно ЗНАЧИМИ последствия? Щото отговорност е налице както СОЦИАЛНА, така и ЛИЧНА такава.

Например - как да бъде лекуван болният - дали само с лекарства или пък направо с операция. И двете лечения може да са както успешни, така - и неуспешни, както навременни, така - и закъснели. 

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
1 hour ago, ramus said:

Когато експерт допуска "ГРЕШКА", а неговото мнение е експертно и от това са налице последствия, какво става с отговорността?

А каква е отговорността при некоректно изписване на признак, чието значение се подразбира?

1 hour ago, ramus said:

"крайния резултат от изследваната съвкупност" - именно заради това е КРАЕН резултат - от съвкупности.

Може би имате предвид подсъвкупности.

1 hour ago, ramus said:

Няма как мнението да зависи от програмата за обработка на данни - по простата причина, че тогава ЕКСПЕРТНИТЕ ОЦЕНКИ И МНЕНИЯ ще се дават от програмите и ще зависят от хилядите условности в кода, приоритетите, начините и критериите за съпоставки...

А как бихте фиксирали равнището на значимост?

1 hour ago, ramus said:

Това не е експертно мнение - мнението идва след обработката на данните, което могат да правят всички компютърни системи, но и което зависи пряко само и единствено от кода им. А при човека- ЕКСПЕРТ - мнението му от какво "зависи"?

Проверих поста си. Не видях да съм споменавала 'експертно мнение'.

1 hour ago, ramus said:

Какво правим с "експертното мнение" ако всъщност в него е налице несъзнателно или съзнателно прикрито пристрастие? При наличие на лично отношение веднага са налице начини за прикриването му, защото в научните принципни положения е направено всичко възможно за дистанциране на субективния фактор, спрямо посоката на занимания... Но доколко "мнението", примерно на съдебен експерт по психиатрия... след като самата научна област по принцип е силно зависима от личния статус, познания, опит и практика на "експерта"...

Искате да кажете, че емпиричната характеристика на всяка една хипотеза може да се оцени според лично пристрастие? Явно сте на път да създадете нова формула.

1 hour ago, ramus said:

Има и друг аспект - статута на експерта, в обществен план е - за да сведе някои постановки на популярната маса от хора. Това е и социалния смисъл на ЕКСПЕРТНОСТТА - тя се приема като стожер, като опорен стълб, на който да се постановят дадени, по-малко или повече значими социални действия. В този смисъл - договорената и очаквана роля на експерта е - неговото "мнение" да се ползва за аксиома... Каква остава ролята на СУБЕКТА , в социалната си роля на ЕКСПЕРТ - често като "назначена"?

Как да се ползва за аксиома експертно мнение, като то не важи навсякъде. В централата на НАП, например, изискват определена документация при откриване на дейност. В други нейни подразделения обаче половината от тази документация няма да ви трябва. Защото всяко подразделение е автономна единица. И експертите им са оторизирани да дават мнения само за техния филиал.

1 hour ago, ramus said:

И... най-важното, с което и започнах, и се връщам отново на него - каква е неговата отговорност... ако от "неговото мнение' биха следвали, примерно ЗНАЧИМИ последствия? Щото отговорност е налице както СОЦИАЛНА, така и ЛИЧНА такава.

Ако подменят файла на експерта с цел доказване на некомпетентност, ще има значими последствия. Но всеки експерт си 'маркира' труда, по което по-късно един резултат да бъде разпознат при спор.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аргументът за грешките на експертите е типичната заблуда "Бране на череши".Пренебрегва се статистиката и се посочват отделни случаи които подкрепят тезата.

Операции със 96% успеваемост пак се правят.

 Не става въпрос за отхвърлянето на една експертиза или експерт.Някои хора са склонни  въобще всички да отхвърлят.Това се дължи на тяхното психическо състояние. 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, insighting said:

А каква е отговорността

лична или социална? И за двете - напълно условна и без каквито и да са критерии.

Преди 1 час, insighting said:

Може би имате предвид подсъвкупности.

без значение е какво не съм написал... или написал... защото аз не съм експерт. В конкретиката ставаше въпрос за принципното положение че всеки краен резултат зависи от ВСИЧКИ негови елементи и взаимодействията им, а не само на някои от тях. В този смисъл бяха и думичките ми.

Преди 1 час, insighting said:

А как бихте фиксирали равнището на значимост?

Никак, защото за мен (ЗА МЕН!!!) то не е възможно да се фиксира. Както и според мен - въпросът е чисто провокативен. :)

Преди 1 час, insighting said:

Не видях да съм споменавала 'експертно мнение'.

Аз не съм ви цитирал сред тази конкретика - за да търсите сред своите думи. Въпреки това - по-надолу вече го ползвате за коментара си

Преди 1 час, insighting said:

Искате да кажете, че емпиричната характеристика на всяка една хипотеза може да се оцени според лично пристрастие?

Съвсем не съм "написал" това. А интерпретацията ви е твърде странен прочит на това, което аз написах. Отгоре на всичко - точно това изречение има смислов проблем и аз не съм в състояние да го интерпретирам - особено като "възможност" - спрямо оценката... и като въпросително изречение спрямо нещо написано от мен - нито го пояснява, нито имам нещо общо със смисъла му.

Личното пристрастие е психична проява на лично отношение на всеки спрямо онова, което изразява. То се отразява по много начини и зависи от множество фактори.  Мисля си че според другите ви написани положения сте доста наясно какво означава, както и че не ви е чуждо като проявление. Въпроса е - доколко това се "вплита" с експертността? (дори и теоретично)

Преди 1 час, insighting said:

Как да се ползва за аксиома експертно мнение, като то не важи навсякъде.

никое мнение не се ползва "навсякъде". Въпроса е, че статут на някои мнения е - да се приемат за експертни. Защото се приема че са дадени от авторитети, като също така се приема и че са верни - именно това имах предвид със аналогията за "аксиома". Колко да е фрагментарен въпроса за експерт в НАП, и винаги ли дадено мнение от експерт се съотнася само и единствено до конкретен казус?

Кое, кога и според кое някой е ЕКСПЕРТ... неговото мнение е ЕКСПЕРТНО... Ето, визирам социален аспект, който всички добре познаваме:

Всички в образователната система ползват учебен материал и учебници, по презумпцията че са написани и съставени от експерти. Приема се също - че като са продукт на експерти, то той е съставен от ВЕРНИ и Доказани положения, достатъчни да се вземат наготово и да се работи с тях. Както се оказва и по други теми на този същия форум - това съвсем не е така. И работата е пак до отговорността - защото сред социума отговорността се размива до степен ... че изчезва. Никой не носи отговорност че в учебниците са написани положения които не отговорят на живота - в очите на тия, които учат от тия учебници. Че информациите в учебниците съвсем не са експертни в някаква своя част, че се предават за заучаване буквално, изисква се заучаване и наизустяване... За пример - цели поколения ученици за кандидатстудентския си изпит за медицина учиха наизуст точно определени учебници по биология и химия. Съвсем буквално се заучаваха, защото точно така бяха темите и това се изискваше като критерий за оценката от изпита. Същото е налице и в други... "изпити" и важи като критерий и за "оценяване"... Разбира се - става въпрос за българската образователна система и нейните основни принципи и практически проявления, макар че се налага условно да обобщавам, за целите на смисловата си посока.

И при това положение - как би изглеждал въпроса за 'отговорността', след като въпросните медици учат... запомнят... но като бъдещ резултат от всичко това решават и казусите по вашето, моето или което и да е друго здраве, като от това зависи и дали изброените ще сме живи... Като имам чудесен пример как вече "доцент" в медицинско много голямо заведение, е чудесен администратор, но тя чудесно си дава сметка за това, да не се занимава с клинична работа и пациенти... От друга страна - се води ЛЕКАР, с титла ДОЦЕНТ.... Чудесно помни и възпроизвежда, познаваме се от деца, но когато става въпрос за съждения, анализ, синтез на наученото - и... дотам. Не че само тя е така и че всеки лекар е нужно да е гений с редките качества на тия...

Това са само някои аспекти и фрагменти от далеч по-широките процеси и явления, довеждащи до казуса на темата - че експертността девалвира - не експертите, а самия статут на експертите да задават колективен фрейм. Въпроса за отговорността - е изключително сложен в социален смисъл, макар лично за мен да е съвсем изчистен, но аз съм маргинал в това отношение спрямо груповите процеси и динамиката им.

Редактирано от ramus

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 51 минути, ramus said:

лична или социална? И за двете - напълно условна и без каквито и да са критерии.

Личи си, че не можем да се разберем.

Преди 52 минути, ramus said:

без значение е какво не съм написал... или написал... защото аз не съм експерт. В конкретиката ставаше въпрос за принципното положение че всеки краен резултат зависи от ВСИЧКИ негови елементи и взаимодействията им, а не само на някои от тях. В този смисъл бяха и думичките ми.

 

Преди 52 минути, ramus said:

Никак, защото за мен (ЗА МЕН!!!) то не е възможно да се фиксира. Както и според мен - въпросът е чисто провокативен. :)

 

Преди 53 минути, ramus said:

А интерпретацията ви е твърде странен прочит на това, което аз написах.

 

Защо тогава ме поправяте за неща, които не са Ваша научна област?

 

Преди 53 минути, ramus said:

Всички в образователната система ползват учебен материал и учебници, по презумпцията че са написани и съставени от експерти. Приема се също - че като са продукт на експерти, то той е съставен от ВЕРНИ и Доказани положения, достатъчни да се вземат наготово и да се работи с тях.

У нас учился пацан по имени Канат, казах по национальности. Физика. Контрольная. Раздали задания. Тишина. И вдруг начинается дикий ржать! Задача начиналась так: «На столе лежит канат, его конец свисает со стола на 30 см…»

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 6 часа, insighting said:

Защото по друг начин е невъзможно да се докаже абсурдността на едно твърдение. Експертите също допускат грешки, но те могат да бъдат определени като технически или такива, зависещи от програмата за обработка на данни и които не влияят на крайния резултат на изследваната съвкупност.

 

Разбирам, но аз исках да кажа нещо малко по-различно. Понеже в статията се говори как нямало диалог между експертите и широката общественост. Ами няма как да има диалог, при положение че на широката общественост им се тупва едно "научният консенсус е 97%, deal with it". Това не е диалог. Освен това аз като представител на широката общественост например искам да водя диалог с експертите, а не с натрапени авторитети от областта на политиката и киното. Искам да знам например защо има толкова много теми-табу? Защо се крият документи и данни, защо се подлагат на тормоз и се лепят етикети на учени с различно мнение? Въобще що за наука е тази, в която е забранена дискусията? Наука по тертипа на съветската, ето каква. По тоя въпрос би следвало да е експерт проф. Никълс и по-добре да вземе да напише една такава книга, със сигурност ще има повече полза. Ама страх лозе пази.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, insighting said:

Защо тогава ме поправяте за неща, които не са Ваша научна област?

А защо смятате че вашата научна област е единственото нужно за да е налице еталон - кое какво е? И дали е една или друг научната област - това прави ли ви априори експерт в нея? В очите на кого, според кое и какво?

Преди 1 час, insighting said:

Личи си, че не можем да се разберем.

а защо решавате че Ви поправям :) Дали няма друг вариант на "прочит"?

Редактирано от ramus

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 46 минути, sir said:

Ами няма как да има диалог

Има диалог, но в края на присъствените семинари. Това е времето, когато всеки може да зададе въпрос и да получи отговор. Вашите въпроси обаче не са за там.

Преди 38 минути, ramus said:

Дали няма друг вариант на "прочит"?

ОК. Върнете се и прочетете отново внимателно това, което написах по-горе. Анализ на прираста от продажби на машинописни ленти не правя.

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 9/27/2017 at 15:51, sir said:

Разбирам, но аз исках да кажа нещо малко по-различно. Понеже в статията се говори как нямало диалог между експертите и широката общественост. Ами няма как да има диалог, при положение че на широката общественост им се тупва едно "научният консенсус е 97%, deal with it". Това не е диалог. Освен това аз като представител на широката общественост например искам да водя диалог с експертите, а не с натрапени авторитети от областта на политиката и киното. Искам да знам например защо има толкова много теми-табу? Защо се крият документи и данни, защо се подлагат на тормоз и се лепят етикети на учени с различно мнение? Въобще що за наука е тази, в която е забранена дискусията? Наука по тертипа на съветската, ето каква. По тоя въпрос би следвало да е експерт проф. Никълс и по-добре да вземе да напише една такава книга, със сигурност ще има повече полза. Ама страх лозе пази.

Ами всъщност никой не те спира да водиш този диалог с експертите, просто те няма да те вземат насериозно в 90% от случаите, защото едва ли ще имаш нужните познания за смислен диалог. Ще бъде по-скоро монолог :-) Ама то си има преподаватели за тая цел. Натрапените "авторитети" са просто медийните звезди за масата, те с това си изкрват и хляба( оцелява това, което се продава, пряко следствие от любимия на някои хора "сЛободен" пазар). Никакви документи и данни не се крият, има си предостатъчно научни публикации по всяка една тема, стига да му се търси и чете на човек(трябва и малко така да се мисли също. И кои са тия учени с "различно" мнение и кой ги е гонил от университетите? Гонят се хора за наистина зверски изцепки, като например подкрепа на креационистки тези( това ако ти е различното мнение и темата-табу...). А дискусия си има навсякъде, друг е въпросът, че когато има вече солидно установени факти(кръглата земя например), трябват наистина сериозни доказателства за оборването им, без тях обсъждането на каквото и да е е безпредметно.

BTW, наскоро ми попадна едно много хубаво четиво за човешките възприятия и така наречената "склонност към потвърждаване"(conformation bias). Та затова не се надявам да променя нечие мнение, знам, че дори да приведа доказани факти в полза на моите тези, това е загубена кауза, но лаф да става...    

  • Харесва ми! 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Крайно необходимо е да бъде посочен и обяснен проблемът, свързан с така наречените "алтернативни" факти, с фалшивите новини, с полуистините и неистините, с преповтарянето на лъжи, които се превръщат в истини, но най-вече - с девалвацията на публичното говорене по света и у нас, изобилстващо с евтин популизъм, еднодневни "сензации" и безотговорни твърдения. 

Водени от разбирането "всяко чудо - за три дни, а по-голямото - за седмица", публични фигури у нас и по света на всеки няколко дни произвеждат някакво "чудо" ("шок, ужас, бомба!"), толерирани от медиите, които работят на същия принцип (за да продават съдържание) и са по-скоро част от проблема, а не - част от решението му. В такава медийна среда трудно би могло да се създаде информирано обществено мнение. Не би могло да се гради и модел на отчетно и прозрачно местно и държавно управление. 

Всичко това води до недоверие в политиката, в медиите, в публичната комуникация и в мненията на експертите. 

В България някои публични фигури често правят необясними коренни промени в своите позиции, поемат ангажименти, които впоследствие не изпълняват, в кратък времеви отрязък правят коренно противоположни изказвания... 

Разглежданият проблем се дължи на различни фактори, включително - и на слабо развитото в българската публична сфера осмисляне на публичното говорене, основано на критичност и обективност. 

Редактирано от ISTORIK
  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 3.10.2017 г. at 22:21, kall said:

Ами всъщност никой не те спира да водиш този диалог с експертите, просто те няма да те вземат насериозно в 90% от случаите, защото едва ли ще имаш нужните познания за смислен диалог. Ще бъде по-скоро монолог :-) Ама то си има преподаватели за тая цел. Натрапените "авторитети" са просто медийните звезди за масата, те с това си изкрват и хляба( оцелява това, което се продава, пряко следствие от любимия на някои хора "сЛободен" пазар). Никакви документи и данни не се крият, има си предостатъчно научни публикации по всяка една тема, стига да му се търси и чете на човек(трябва и малко така да се мисли също. И кои са тия учени с "различно" мнение и кой ги е гонил от университетите? Гонят се хора за наистина зверски изцепки, като например подкрепа на креационистки тези( това ако ти е различното мнение и темата-табу...). А дискусия си има навсякъде, друг е въпросът, че когато има вече солидно установени факти(кръглата земя например), трябват наистина сериозни доказателства за оборването им, без тях обсъждането на каквото и да е е безпредметно.

BTW, наскоро ми попадна едно много хубаво четиво за човешките възприятия и така наречената "склонност към потвърждаване"(conformation bias). Та затова не се надявам да променя нечие мнение, знам, че дори да приведа доказани факти в полза на моите тези, това е загубена кауза, но лаф да става...    

Съжалявам, че толкова късно отговарям, но нямах възможност да следя форума известно време и чак сега го виждам това. Все пак е хубаво, че за разлика от някои други места, тука не банват с "айде бе, що не отговаряш", за което едно плюсче от мен за екипа.

Та, казваш, експертите нямало да водят диалог с мене, щото нямало да ме вземат насериозно. Авторът на темата г-н Александров обаче от друга страна цитира проф. Никълс, който пък очевидно се тюхка именно заради това, че нямало реален диалог между експертите и обществеността. Ами ти с едно изречение отговаряш на проф. Никълс по-добре, отколкото аз бих могъл в цяла страница. :) При такава изходна база то е ясно, че няма как да има диалог. Сиреч, цялото тюхкане за смъртта на експертното мнение се свежда чисто и просто до едно "ние сме умни, вие сте прости и ако нещо не разбирате, то си е ваш проблем, оправяйте се". Очевидно е и друго, впрочем - че под "общественост" се разбира някаква тъпа и необразована маса, някакви селяндури, които едва ли не живеят в Средновековието. А обществеността всъщност, в контекста на настоящата дискусия, е сбор от по-големи и по-малки експерти в най-различни области. Плюс, разбира се, определен процент малоумници и маргинали, които, както казах, винаги ги е имало и ще продължи да ги има. Сега, казваш също, аз (като част от обществеността) няма да имам необходимите познания в 90% от случаите да водя смислен диалог. Еми нормално да нямам експертни познания навсякъде. То би било ненормално да ги имам, тогава щяха да правят суперхиро филми за мене. :) Аз не съм учен (макар че имах и опцията за асистентско място пред себе си навремето в университета), но считам себе си за човек с достатъчно образование, първо, второ, специализации, стажове, както и с достатъчен опит, и като цяло с достатъчен умствен капацитет и логическа мисъл да мога да водя нормален диалог, да задавам що-годе разумни въпроси и да разпознавам и оценявам разумните отговори, дори и когато не мога да вникна в пълни детайли. Хората като мен са една никак не малка част от обществеността и ако експертите не искат или не могат да намерят начин да проведат диалог с такива хора, то това вече не е проблем на обществеността, а на самите експерти. Затова и цупенето, лепенето на етикети (като минимум "неграмотен/необразован", като максимум всичките модерни "-исти" и "-фоби"), назидателният тон, репликите от рода "като искаш диалог, отивай на семинар" и други подобни прийоми са твърде непродуктивни и докато това не се осъзнае, ще има паникьорски мнения за смъртта на експертното мнение.

По въпроса за криенето на данни и документи, за темите табу и т.н. - друг път, че нямам повече време в момента. Ясно казах и в по-ранно мнение обаче, че маргинални изпълнения от рода на плоската земя изобщо не са предмет на дискусията. Даването на подобни примери не само не спомага за воденето на смислена дискусия, ами по-скоро отблъсква, понеже съвсем очевидно има за цел да осмива и да генерализира всички, които имат въпроси или несъгласия по дадена тема, като фенове на конспиративните теории и други подобни етикети.

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 28.10.2017 г. at 17:58, sir said:

Та, казваш, експертите нямало да водят диалог с мене, щото нямало да ме вземат на сериозно...

Авторът на темата г-н Александров обаче от друга страна цитира проф. Никълс, който пък очевидно се тюхка именно заради това, че нямало реален диалог между експертите и обществеността.

При такава изходна база то е ясно, че няма как да има диалог. Сиреч, цялото тюхкане за смъртта на експертното мнение се свежда чисто и просто до едно: "Ние сме умни, вие сте прости и, ако нещо не разбирате, то си е ваш проблем, оправяйте се!". Очевидно е и друго, впрочем - че под "общественост" се разбира някаква тъпа и необразована маса, някакви селяндури, които едва ли не живеят в Средновековието.

А обществеността всъщност, в контекста на настоящата дискусия, е сбор от по-големи и по-малки експерти в най-различни области. Плюс, разбира се, определен процент малоумници и маргинали, които, както казах, винаги ги е имало и ще продължи да ги има. Сега, казваш също, че аз (като част от обществеността) няма да имам необходимите познания в 90% от случаите да водя смислен диалог. Ами нормално е да нямам експертни познания навсякъде. То би било ненормално да ги имам.

Аз не съм учен (макар че имах и опцията за асистентско място пред себе си навремето в университета), но считам себе си за човек с достатъчно образование, първо, второ, специализации, стажове, както и с достатъчен опит, и като цяло с достатъчен умствен капацитет и логическа мисъл да мога да водя нормален диалог, да задавам що-годе разумни въпроси и да разпознавам и оценявам разумните отговори, дори и когато не мога да вникна в пълни детайли. Хората като мен са една никак не малка част от обществеността и ако експертите не искат или не могат да намерят начин да проведат диалог с такива хора, то това вече не е проблем на обществеността, а на самите експерти.

Затова и цупенето, лепенето на етикети (като минимум "неграмотен/необразован", като максимум всичките модерни "-исти" и "-фоби"), назидателният тон, репликите от рода "като искаш диалог, отивай на семинар" и други подобни прийоми са твърде непродуктивни и докато това не се осъзнае, ще има паникьорски мнения за смъртта на експертното мнение.

По въпроса за криенето на данни и документи, за темите табу и т.н. - друг път, че нямам повече време в момента. Ясно казах и в по-ранно мнение обаче, че маргинални изпълнения от рода на плоската земя изобщо не са предмет на дискусията. Даването на подобни примери не само не спомага за воденето на смислена дискусия, ами по-скоро отблъсква, понеже съвсем очевидно има за цел да осмива и да генерализира всички, които имат въпроси или несъгласия по дадена тема, като "фенове на конспиративните теории" и други подобни етикети. 

Някой беше казал, че ако знаеш или умееш нещо, но не можеш да го преподадеш и да го обясниш на малко дете или на баба си... не ставаш за педагог. 

Един от моите преподаватели по карате (по-точно - Яма рю карате до) беше казал, че от практикуващите карате едни стават за биячи, други - за демонстратори на кати, трети - за състезатели по кумите (спаринг). Но най-малката група стават за учители. Понякога и световните шампиони не могат да споделят знанията и уменията си с начинаещите. Понеже може да нямат правилен подход или търпение... 

И, като говорим за кати... Ето за какво иде реч (за онези, които не знаят)...

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход


×