Отиди на
Форум "Наука"

Историята на нациите в епоха на глобализация


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 2 часа, Пандора said:

Например в българската уикипедия е поместена статия или откъс от посланието на папа Йоан Павел ІІ с което е изразено желание светите Кирил и Методий да бъдат обявени за съпокровители на Европа. Подобно споменаване в отделна статия има само на полски език, което е обяснимо. И понеже все пак говорим за идеология, ми е любопитно как участниците във форума гледат на приноса на различните народи за оформянето на общата европейска култура - немци, славяни, скандинавци, средиземноморци. Чии традиции наследява днес Европа ? А в конкретния случай за славяните - биле ли са само пълнеж в чужди държави и такава ли ще е отново тяхната съдба и в обединена Европа. Това разбира се касае и за ролята на Русия - има ли място в Европа или не.

Не знам защо обезателно виждате в споменаването на нещо в Уикипедия идеологии, според мен е обикновен процес на селекция на информацията от гледна точка на важността/известността й за дадена аудитория. На един датчанин да речем Кирил и Методий няма да му говорят нищо, както на нас не ни говорят нищо личностите от датската история, ерго ако има статия на датски за Йоан Павел II, там няма да пише нищо за славянската азбука.  Според мен въпросът е много повече прагматичен, отколкото идеен, или в противоборството на идеи, противопоставянето и т.н.

Към Европейската култура имат явен принос народите с културни постижения, излезли от границите на собствените им държави, тоест тези, които са разполагали с интелектуални елити, способни да ги създадат/родят и разпространят. Вижте примера за идеите на Френската революция, създадени от напредничав интелектуален елит и разпространени в света благодарение и на наполеоновите войни. Същото важи за творците и мислителите, способни да родят преобръщащи парадигмата идеи и да създадат Ренесанса, или хората, способни на напредничава инженерна мисъл, за да направят възмжно далечното корабоплаване и с това да отворят Европа за останалия свят чрез търговията (напр. традиционните връзки на Холандия с Япония), и оттам да създадат сферата на световните търговски услуги, заедно с необходимата подложка от учтиви междудържавнически взаимоотношения, и така нататък. (Но и колонизацията, което не е особено бляскав елемент от същото).

В основата на Европейската цивилизация ерго стои напредничавата и образована част от европейското население, способна на новаторски и визионерски идеи. Центровете на подобно визионерство общо взето ги знаем - в средновековието - манастирите (Анселм, Августин), след това университетите и приближените или спонсорирани на меценатска основа от двора елити.

Ако погледне човек кои са европейските ценности, много лесно може да ги сведе до първоизточника на породилите ги идеи. И това обикновено това са държавите, които днес са развити. По причина, че са били по-развити и тогава, бидейки способни да създават и поддържат интелектуален елит, както и да надграждат философската, обществена и научнотехническа мисъл.

В славянството имаме Ян Хус, примерно. И в някакъв смисъл Австроунгария (Моцарт си прави някои от премиерите в Прага). От поляците имаме (все още) силното християнство (на християнските ценности в голяма степен се основава културата на Европа).

От Русия пък идва идеята за практическото приложение на марксистката идеология в държавно устройство - социалистическите идеи, утопични или не, добре или зле реализирани, също оставят знак върху историята на Европа. Имаме и Менделеев и Ломоносов. В този смисъл Русия е част от културното натрупване в Европа, но с нея има съществени ценностни разминавания, заради липсата на просвещенски идеи и демократично наследство. Също както да речем Турция. В общественополитическо отношение двете държави са по-скоро азиатски, макар и двете да имат проевропейски прослойки.

Древна Гърция и Рим са ясни :)

По-малките и не толкова допринесли народи не можем да пренапишем историята, нито пък да върнем колелото й, за да блеснем и ние с подобни постижения - просто няма как. Нито пък имаме правото да си приписваме културни постижения, които не са наши (а примерно на Византия). Но пък имаме преимуществото, ако пожелаем, тези постижения да ги ползваме наготово. За целта обаче е необходима известна подготвеност, за която писах и по-рано. Тоест, ако искаме да ги ползваме наготово  - не как да е и опошлявайки ги, а ползотворно - ни е необходима съответната образованост.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 607
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители
Преди 2 часа, dora said:

От Русия пък идва идеята за практическото приложение на марксистката идеология в държавно устройство - социалистическите идеи, утопични или не, добре или зле реализирани, също оставят знак върху историята на Европа. Имаме и Менделеев и Ломоносов. В този смисъл Русия е част от културното натрупване в Европа, но с нея има съществени ценностни разминавания, заради липсата на просвещенски идеи и демократично наследство. Също както да речем Турция. В общественополитическо отношение двете държави са по-скоро азиатски, макар и двете да имат проевропейски прослойки.

Мисля, че подценявате ролята и тежестта на Русия за европейската и световната цивилизация. Изпускате целия 19-ти Златен век на Русия, и въобще развитието на Русия като европейска държава след Петър Първи. Русия дава на света Пушкин, Лермонтов, Гогол, Достоевски, Лев Толстой, Тургенев, Чехов, Есенин, това са световни писатели, оказали и оказващи огромно влияние върху интелектуалците в цял свят; руският балет, руската театрална школа на Станиславски /върху която се гради играта на Бродуейската и холивудската актьорска театрална и филмова школи, адаптирана от Лий Страсбърг/, руските композитори, руските художници Репин, Айвазовски, Шишкин и цялата школа на т.н „передвижники”, руските футуристи, модернисти като Кандински и Малевич, руските социални мислители като Херцен, и Бакунин, руските учени...

И не само това, през целия 19-ти век Русия е една от „първите цигулки” като държава в Големия Европейски концерт, руските владетели са в родствени връзки с почти всички европейски владетели, руският капитализъм в края на века започва да се конкурира с американския по производителност, размах  и мощ, няма голямо събитие от историята на този век без решаващо участие на Русия. Социалният експеримент /породен от месианство/ изхвърля Русия от цивилизования свят и я запраща към нео-феодализъм, но Русия има своята много дълбока европейска традиция, дълбоки корени на интелигенция от световен мащаб /изпуснал съм да изброя поне още няколко дузини от тях, достатъчно е да спомена само американската писателка, родена и оформена като личност и интелект на руска почва Айн Ранд, оказала и оказваща огромно влияние върху либерализма в САЩ и до днес, Елена Блаватская, Рьорих.../.

Така че по отношение на Русия лично моето мнение е оптимистично – рано или късно тя ще се завърне към европейското си семейство, към което исторически и културно принадлежи. За Турция съм съгласен, макар че по чисто политически и геостратегически причини, също мисля че в дългосрочно бъдеще ще бъде присъединена /сама ще се присъедини/ към Европа. Там културните различия обаче са фундаментални.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 44 минути, Б. Киров said:

Мисля, че подценявате ролята и тежестта на Русия за европейската и световната цивилизация. Изпускате целия 19-ти Златен век на Русия, и въобще развитието на Русия като европейска държава след Петър Първи. Русия дава на света Пушкин, Лермонтов, Гогол, Достоевски, Лев Толстой, Тургенев, Чехов, Есенин, това са световни писатели, оказали и оказващи огромно влияние върху интелектуалците в цял свят; руският балет, руската театрална школа на Станиславски /върху която се гради играта на Бродуейската и холивудската актьорска театрална и филмова школи, адаптирана от Лий Страсбърг/, руските композитори, руските художници Репин, Айвазовски, Шишкин и цялата школа на т.н „передвижники”, руските футуристи, модернисти като Кандински и Малевич, руските социални мислители като Херцен, и Бакунин, руските учени...

И не само това, през целия 19-ти век Русия е една от „първите цигулки” като държава в Големия Европейски концерт, руските владетели са в родствени връзки с почти всички европейски владетели, руският капитализъм в края на века започва да се конкурира с американския по производителност, размах  и мощ, няма голямо събитие от историята на този век без решаващо участие на Русия. Социалният експеримент /породен от месианство/ изхвърля Русия от цивилизования свят и я запраща към нео-феодализъм, но Русия има своята много дълбока европейска традиция, дълбоки корени на интелигенция от световен мащаб /изпуснал съм да изброя поне още няколко дузини от тях, достатъчно е да спомена само американската писателка, родена и оформена като личност и интелект на руска почва Айн Ранд, оказала и оказваща огромно влияние върху либерализма в САЩ и до днес, Елена Блаватская, Рьорих.../.

Така че по отношение на Русия лично моето мнение е оптимистично – рано или късно тя ще се завърне към европейското си семейство, към което исторически и културно принадлежи. За Турция съм съгласен, макар че по чисто политически и геостратегически причини, също мисля че в дългосрочно бъдеще ще бъде присъединена /сама ще се присъедини/ към Европа. Там културните различия обаче са фундаментални.

В параграфа за Русия визирах не толкова творците, колкото идеите, идващи от Русия, които имат оформящо значение за останалия свят. За Менделеев и Ломоносов в това отношение няма никакъв спор :)

За наличието на руска школа в изкуствата съм съгласна. Не мога да кажа доколко тя е определяща за Европа такава, каквато е тя днес. Също както не мога да кажа, че холандската живописна школа е определила развоя на света днес. Артефактите съществуват, обаче ролята им за общественото и политическо развитие, тоест развитостта на обществените отношения, не е непосредствена. Може да се каже само, че работата на Рембранд, Вермер и стотиците холандски художници е част от културната среда, в която средният холандец се ражда и приема за даденост (за разлика от много други народи, където средният гражданин не се ражда с такова богато наследство на изобразителното изкуство.) (Примерът е условен, същото важи примерно британеца, който се ражда в среда на литературна и университетска среда на столетия и така нататък).

По отношение на европейско развитие Русия обаче започва да наваксва чак в 18-19 век, по което време в Западноевропейските държави вече има университети на по 7-8 века. Тоест, тя не е новатор/визионер може би до раждането на комунистическата идея, която наистина е визионерска и отражението й върху Европа и света е драматично.

Не мисля, че връщането на Русия на Европейската карта ще се състои скоро, обаче. Не и докато не се оттърси от азиатските си управленски маниери, които при все да не отговарят на възгледите на определени кръгове в самата Русия, срещат значителна подкрепа у много широк брой хора.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, Б. Киров said:

Така че по отношение на Русия лично моето мнение е оптимистично – рано или късно тя ще се завърне към европейското си семейство, към което исторически и културно принадлежи.

Аз също смятам, че мястото им е в Европа. Въпросът е дали го искат. Раздялата с имперското минало и преформатирането на мисленето и политиките е болезнена. Руската империя нямаше възможност да преживее своите национални революции, отцепвания и загуба на територии тогава, когато тези процеси се случваха в Европа, Не мисля, че и сега са готови да видят в украинци, белоруси, казахи и т.н. свободни и суверенни нации, които сами искат и могат да определят пътя по който да вървят.  Това което виждам е, че в името на запазването на империята, политиците им са готови да се откажат от европейското си наследство и да изберат някакъв друг, собствен цивилизационен път.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Atom said:

Аз също смятам, че мястото им е в Европа. Въпросът е дали го искат. Раздялата с имперското минало и преформатирането на мисленето и политиките е болезнена. Руската империя нямаше възможност да преживее своите национални революции, отцепвания и загуба на територии тогава, когато тези процеси се случваха в Европа, Не мисля, че и сега са готови да видят в украинци, белоруси, казахи и т.н. свободни и суверенни нации, които сами искат и могат да определят пътя по който да вървят.  Това което виждам е, че в името на запазването на империята, политиците им са готови да се откажат от европейското си наследство и да изберат някакъв друг, собствен цивилизационен път.

Аз самата искам да ги видя в Европа. Но не мисля, че това е вероятно в обозримото бъдеще.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, dora said:

Тоест, тя не е новатор/визионер може би до раждането на комунистическата идея, която наистина е визионерска и отражението й върху Европа и света е драматично.

Абсолютно не съм съгласен, че Русия не е новатор/визионер до раждането на комунистическата идея: затова споменах имена като Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Станиславски и Рьорих - всички те са новатори и визионери в световен мащаб и никой образован човек на Запад не го оспорва, защото тези имена, и още много други, лежат в основите на западното /в това число европейско/ световъзприемане. Съвременният роман след Джойс и Пруст, отчасти и Франц Кафка, стъпва върху художествените открития на Достоевски, това се преподава и в американските университети по литература, а произведенията на тези велики руснаци стоят винаги върху полиците на престижните книжарници и библиотеки. Споменах и Айн Ранд. 

Комунистическата идея не е руско откритие, нейни визионери са германците Карл Маркс и Фридрих Енгелс - Владимир Улянов-Ленин я адаптира към руска почва, а наследникът му Йосиф Сталин я деформира и трансформира в нов феодализъм, това им пречи и до днес да се върнат към корените си на европейци, техните власт имащи елити изповядват този сталинизъм, който като стена ги разделя с нациите от Европейския съюз. Разбира се, спазвайки добрия тон на форума, казвам, че това е само мое виждане, без да ангажирам никой с него.

1 hour ago, Atom said:

Не мисля, че и сега са готови да видят в украинци, белоруси, казахи и т.н. свободни и суверенни нации, които сами искат и могат да определят пътя по който да вървят.  Това което виждам е, че в името на запазването на империята, политиците им са готови да се откажат от европейското си наследство и да изберат някакъв друг, собствен цивилизационен път.

Бяха поели по този път, но не издържаха, а и направиха много икономически грешки, според мен, фундаментални грешки в икономиката, поради което опитът им абортира и се върнаха към имперския модел, познат им от близкото минало. Но по мое мнение е въпрос на време.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, dora said:

 

По-малките и не толкова допринесли народи не можем да пренапишем историята, нито пък да върнем колелото й, за да блеснем и ние с подобни постижения - просто няма как. Нито пък имаме правото да си приписваме културни постижения, които не са наши (а примерно на Византия). Но пък имаме преимуществото, ако пожелаем, тези постижения да ги ползваме наготово. За целта обаче е необходима известна подготвеност, за която писах и по-рано. Тоест, ако искаме да ги ползваме наготово  - не как да е и опошлявайки ги, а ползотворно - ни е необходима съответната образованост.

Кой сте тия недопринесли народи, щото ние българите сме допринесли доста да не кажа благодарение на нас имаме днешния облик на централна и източна Европа. Та незнам вие какво сте допринесли ама ние много сме дали. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, bulgaroid said:

благодарение на нас имаме днешния облик на централна и източна Европа.

Дайте някви примери, ще ми бъде интересно да ги прочета.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 9/13/2017 at 2:55, dora said:

Към Европейската култура имат явен принос народите с културни постижения, излезли от границите на собствените им държави

Нима делото на Кирил и Методий,  също така претворено от двете български книжовни школи не е излязло извън пределите на една страна ? Дори и да приемем, че това е повлияло само на руската култура това е достатъчно.

 

On 9/13/2017 at 5:41, dora said:

Не мога да кажа доколко тя е определяща за Европа такава, каквато е тя днес.

Тя не е определяща, но характеризира част от европейците. Няма как да желаем да присъединим едни хора като им кажем - вашата култура не е определяща, а нашата е. Културата се изгражда чрез многовековен процес и включва безброй неща - манталитет и много други неща, които не може просто да махнем с ръка и да кажем: от днес това не важи. И да руснаците са много различни, но не само те. Нима гърците са подобни на немците?  

Редактирано от Пандора
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 9/13/2017 at 5:52, Atom said:

Това което виждам е, че в името на запазването на империята, политиците им са готови да се откажат от европейското си наследство и да изберат някакъв друг, собствен цивилизационен път.

В известен смисъл не само руските политици правят това. В един голям съюз, обединен с общи институции, какъвто е и ЕС е трудно да се вземат под внимание всички различни настроения, традиции, нагласи. По-лесно е те всички заедно да бъдат заменени с напълно нови като съзнание. И комунистическите идеолози се опитаха да направят това - няма религия, няма различни традиции, няма национални култове. Въпросът е - ще проработи ли това или не. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 9/13/2017 at 2:55, dora said:

По-малките и не толкова допринесли народи не можем да пренапишем историята, нито пък да върнем колелото й, за да блеснем и ние с подобни постижения -

Но не можем и да създаваме комплекси, върху които после да се заражда ксенофобия. Аз съм убедена , че всеки народ има своята положителна роля. Въпрос на гледна точка и основополагащи принципи. А също и на определение какво е "културен принос". Няма такъв успешен отбор, в който някои да са само статисти.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Пандора said:
On 13.09.2017 г. at 14:41, dora said:

Не мога да кажа доколко тя е определяща за Европа такава, каквато е тя днес.

Тя не е определяща, но характеризира част от европейците. Няма как да желаем да присъединим едни хора като им кажем - вашата култура не е определяща, а нашата е. Културата се изгражда чрез многовековен процес и включва безброй неща - манталитет и много други неща, които не може просто да махнем с ръка и да кажем: от днес това не важи. И да руснаците са много различни, но не само те. Нима гърците са подобни на немците?  

Няма спор, че всички държави - не само европейските, а изобщо - имат някакво културно наследство.

В случая обаче имам предвид нещо друго.

Европа, каквато е тя днес, с ценностите си, обществената си организация, историята на философската си и всякаква друга мисъл, е продукт на Просвещението:

https://www.britannica.com/event/Enlightenment-European-history

По силата на историческите си събития и вътрешни процеси известен брой държави, вкл. Русия, пропускат този етап на развитие. Ерго в тяхната културна и цивилизационна рамка това, което определя Европа днес, отсъства или не е застъпено по същия начин.

Опити за наваксване, разбира се, има, но не е същото. Едно е да заимстваш донякъде - а може би и никога да не реализираш напълно дадена идея, друго е да я породиш по естествен начин и вследствие на собственото си непрекъснато и интегрално развитие, и да я въведеш като основа на цивилизационната си рамка. Или, ако позволите метафората, едно е да си имаш Версай, друго е да си направиш копие на Версай.

Ако погледнете в линка по-горе, много ясно ще видите кои просвещенски идеи не са реализирани в пълнота нито у нас, нито в Русия. Дори по време на доста бляскавия  й в културно отношение 19 век.

Затова и по отношение на държавните си и обществени институции тези държави, останали незасегнати от просвещението и последващото го обществено развитие, продължават или да са наваксващи (като нашата, като наистина се надявам това наваксване да е в ход и някой ден да се случи), или да са полуазиатски, полуевропейски (като Русия - за мое лично съжаление, защото не мога да не изпитвам емпатия към европейски ориентираните руснаци).

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 часа, dora said:

Дайте някви примери, ще ми бъде интересно да ги прочета.

Е, на теб ако трябва да давам примери ?Хайде сети се какъв ни е приноса в световната култура, а оттам и в историята. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, dora said:

Няма спор, че всички държави - не само европейските, а изобщо - имат някакво културно наследство.

В случая обаче имам предвид нещо друго.

Европа, каквато е тя днес, с ценностите си, обществената си организация, историята на философската си и всякаква друга мисъл, е продукт на Просвещението:

https://www.britannica.com/event/Enlightenment-European-history

По силата на историческите си събития и вътрешни процеси известен брой държави, вкл. Русия, пропускат този етап на развитие. Ерго в тяхната културна и цивилизационна рамка това, което определя Европа днес, отсъства или не е застъпено по същия начин.

Опити за наваксване, разбира се, има, но не е същото. Едно е да заимстваш донякъде - а може би и никога да не реализираш напълно дадена идея, друго е да я породиш по естествен начин и вследствие на собственото си непрекъснато и интегрално развитие, и да я въведеш като основа на цивилизационната си рамка. Или, ако позволите метафората, едно е да си имаш Версай, друго е да си направиш копие на Версай.

Ако погледнете в линка по-горе, много ясно ще видите кои просвещенски идеи не са реализирани в пълнота нито у нас, нито в Русия. Дори по време на доста бляскавия  й в културно отношение 19 век.

Затова и по отношение на държавните си и обществени институции тези държави, останали незасегнати от просвещението и последващото го обществено развитие, продължават или да са наваксващи (като нашата, като наистина се надявам това наваксване да е в ход и някой ден да се случи), или да са полуазиатски, полуевропейски (като Русия - за мое лично съжаление, защото не мога да не изпитвам емпатия към европейски ориентираните руснаци).

 

Не съм съгласен, забрави Рим и гърците. Какво е просвещението?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 12 часа, dora said:

Ако погледнете в линка по-горе, много ясно ще видите кои просвещенски идеи не са реализирани в пълнота нито у нас, нито в Русия. Дори по време на доста бляскавия  й в културно отношение 19 век.

Затова и по отношение на държавните си и обществени институции тези държави, останали незасегнати от просвещението и последващото го обществено развитие, продължават или да са наваксващи (като нашата, като наистина се надявам това наваксване да е в ход и някой ден да се случи), или да са полуазиатски, полуевропейски (като Русия - за мое лично съжаление, защото не мога да не изпитвам емпатия към европейски ориентираните руснаци).

Съгласявам се с вас, но донякъде за Русия, защото там има Просвещение, припомнете си 18-ти век на просветените монарси и Екатерина Велика, тя е един от тях, личен приятел на Волтер.

Но хайде да сменим гледната точка: къде е Просвещението на Съединените щати, те са нация и държава, създадена след това, нямат Просвещение, нямат Ренесанс, нямат Кьолнската катедрала, нито Лувъра, даже нямат имитация на Лувъра, а са водещата западна демокрация, или не?

Или пък държавата-парвеню Сингапур, те пък нямат нищо друго, освен минало на колониална държава, и история на суверенна държава от 50 години, обаче са в първата десетка на проспериращите нации.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 9/14/2017 at 10:14, dora said:

По силата на историческите си събития и вътрешни процеси известен брой държави, вкл. Русия, пропускат този етап на развитие. Ерго в тяхната културна и цивилизационна рамка това, което определя Европа днес, отсъства или не е застъпено по същия начин.

"В живота си съвременното човечество се ръководи от две идеи: идеята „за права на човека“ и идеята „за права на народа“, за народността, за независимото политическо битие на народността. Началото на съвременния въпрос за народността като двигател на политическия живот се поставя от свободомислещите принципи на XVIII век, принципи, които откриха пътя към новите понятия само с това, че унищожиха старите принципи, които никак не бяха полезни за човечеството. Сърбия и Гърция са първите, които вдигнаха знамето на народността, след тях идва 1848 година в Австрия, италианската война и шлезвиг-холщайнският въпрос.
 
Подчинените народи се борят да се освободят, да станат самостоятелни, а народите, които са разделени на части, се стремят да се обединят политически. Сърбия, Германия и други страни се стремят към политическо и обществено обединение. Италия вече стигна до това обединение; Германия се приближава към него, а между сърбите възкръсна идеята да се заличи всеки дребнав провинциален патриотизъм и историческото право, което никого не ползува, а само вреди на народния прогрес. Хърватите вече започват да разбират, че са също така сърби, както и хората в Банат и Черна гора. Важността на религията изчезва пред успехите на цивилизацията и нейното място се заема от общия възглед за народност и свобода."

https://bg.wikisource.org/wiki/Какво_ни_трябва%3F

Цитирай

 

Просвещението се развива в много страни, но често с конкретни местни черти. Така например във Франция, то започва да се свързва с антиправителствения и антицърковния радикализъм, докато в Германия достига до средната класа и се развива в духовен и националистичен тон, без да застрашава правителствата или църквата.[2] Отговорите на правителствата варират в широки граници. Във Франция правителството е враждебно, и философите воюват срещу наложената им цензура, като понякога дори са хвърляни в затвора или изпращани в изгнание. Британското правителство обикновено игнорира водачите на Просвещението в Англия и Шотландия, макар че дава на Исак Нютон рицарско звание и доходна правителствена служба.

В някои държави с т.нар. просветен абсолютизъм, могъщи владетели – наричани просветени деспоти от историците, приветстват водачите на Просвещението в двора си и им помагат за въвеждането на закони и програми, насочени към реформиране на системата, обикновено с цел да изградят по-силна национална държава.[3] Най-известни от тези владетели са Фридрих Велики в Прусия, Екатерина Велика, императрица на Русия (1762 – 1796) и Йозеф II, император на Австрия (1780 – 1790). Йозеф е толкова ентусиазиран и обявява толкова много реформи, които имат твърде малко подкрепа, че избухват бунтове и почти всички програми са отменени.[4] Високопоставени министри, като Себастиао Жозе де Помбал в Португалия и Йохан Фридрих Щрунзее в Дания, управляват според просветителските идеали.

 

 

 

 

Цитирай

 

По-долу са изброени някои от дейците на Гръцкото възраждане (просвещение): учители, преводачи, автори на учебници и на трудове по философия и история. Те допринасят твърде много за преустройството на образователната система на Балканите и за разпространението на идеите на Европейското Просвещение:

 

  •  
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Александър Сумароков

Цитирай

 

Роден в дворянско семейство, Сумароков получава образование в Кадетското училище в Петербург. Там отблизо се запознава с френските маниери за общуване. Александър е първият човек в Русия избрал професията на писател, което му е спечелило и неофициалното прозвище Баща на руската литература. Изборът му да стане писател по никакъв начин не променя позицията му в семейната йерархия; неговият внук става граф и дори век след измирането на фамилията Сумароков принц Феликс Юсуповизбира да се нарича граф Сумароков-Елстон.

Сумароков пише редовно и по много, главно в онези литературни жанрове, пренебрегвани от Ломоносов. Най-важната част от творчеството му и досега остават пиесите му, сред които Корев (1749), която е считана за първата оригинална руска драма. 

Александър Сумароков е известен и като страстен почитател на Волтер, като по неговите собствени думи двамата известно време поддържали кореспонденция чрез писма. Суетен и стеснителен, Сумароков считал себе си за смесица между Жан Расин и самия Волтер. 

 

Цитирай

По мнению Б. А. Успенского, начиная с «Эпистолы о русском языке» Сумароков ориентировал русский литературный язык на разговорное употребление, выступая как противник славянизмов[141]. Однако его языковая практика, как и ряд деклараций, указывают на то, что литературный язык Сумарокова объединял церковнославянские и русские грамматические и лексические конструкции, а специфические разговорные формы не являлись нормативными, а употреблялись по контексту как допустимые варианты. Критики, включая Тредиаковского, именовали их «подлыми» или «простонародными»[142]. Приведённый во врезке пример показывает, что Сумароков в 1740-е годы утверждал единство церковнославянского и русского языков. Заключительные строки прямо утверждают, что взятые из церковных книг слова могут использоваться в литературном русском языке, а их исключение приведёт лишь к катастрофическому обеднению языка. Не должны использоваться только те церковнославянские слова, которые «обычай истребил», то есть архаизмы[143].

Цитирай

Противостояние Сумарокова и Ломоносова было многоплановым. В основе их литературного конфликта лежало неприятие Сумароковым ломоносовской эстетики, которая противоречила его рационалистической установке. В полемике Сумароков ссылался на трактат Лонгина «О высоком» (в переводе Буало), используя пассажи, в которых осуждаются «надутость», стремление «превзойти великость», «всегда сказать нечто чрезвычайное и сияющее», осуждается «жар не во время», излишняя «фигурность» речи, метафоризм и т. д. — во имя «естественности»[132]. В статье «О разности между пылким и острым разумом» Сумароков объявляет, что «острый разум состоит в проницании». Этим он противостоял Ломоносову, который остроумием называл способность быстро охватывать воображением целые ряды представлений, вольный полёт фантазии, дополненный «рассуждением». По Сумарокову это не что иное, как «пылкий разум», при котором и без «острого разума» поэт «набредит» и «бредом своим себе и несмысленным читателям поругание сделает». Ещё более резок Александр Петрович был в частных письмах, в которых прямо именовал данные пассажи ломоносовской «Риторики» доказательством сумасшествия Михаила Васильевича[133].

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Иван Шувалов:

Цитирай

 

Иван Шувалов е руски държавен деятел, основател на Императорската художествена академия. Той е първият министър на образованието в Русия.

Роден е на 1 ноември 1727 г. в Москва. Баща му умира, когато той е на 10-годишна възраст. През 1741 г. Елисавета Петровна се възкачва на руския престол благодарение на братовчедите му Петър и Александър, което сближава семейството му с императорския двор. След няколко месеца започва и неговата любовна връзка с императрицата. След тази връзка той никога не се жени и няма деца.

През 1757 г. неговият проект за Имперска академия на изкуствата е приет. Тя е построена в Санкт Петербург на мястото на неговия дворец. Целта на академията е да обучи множество млади момчета от всички социални кръгове на Русия. Година по-късно дарява своята колекция от творби на изкуството (картини, портрети). Първият превод на Илиада на руски език е направен от поета Костров именно в тази академия.

 

Цитирай

Шувалов содействовал развитию русской науки и искусства, оказывал покровительство учёным, писателям и художникам. В числе прочего он поддерживал многие начинания М. В. Ломоносова. Под его покровительством в 1755 году был основан Московский университет (Шувалов стал его первым куратором), а в 1757 году создана Академия художеств (Шувалов был её президентом до 1763 г.). 21 сентября 1757 года был произведён в генерал-поручики. Во второй половине 1750-х гг. был членом петербургской масонской ложи, работавшей по французской рыцарской системе и которую возглавлял Р.И. Воронцов.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Б. Киров said:

Съгласявам се с вас, но донякъде за Русия, защото там има Просвещение, припомнете си 18-ти век на просветените монарси и Екатерина Велика, тя е един от тях, личен приятел на Волтер.

Но хайде да сменим гледната точка: къде е Просвещението на Съединените щати, те са нация и държава, създадена след това, нямат Просвещение, нямат Ренесанс, нямат Кьолнската катедрала, нито Лувъра, даже нямат имитация на Лувъра, а са водещата западна демокрация, или не?

Или пък държавата-парвеню Сингапур, те пък нямат нищо друго, освен минало на колониална държава, и история на суверенна държава от 50 години, обаче са в първата десетка на проспериращите нации.

САЩ не са европейска държава, все пак :)

Не я включвам изобщо поради естеството на темата - въпросът дали е необходимо да се изучава европейска история. Необходимо е, ако европейските граждани искат да са наясно какво е направило континента им това, което е днес. И то в голяма степен е Просвещението.

Въпросът конкретно за България е доколко желае да е европейска дъжава. Ако, да, то гражданите й следва да са запознати с генезиса на идеите и принципите, направили от Европа това, което е.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Михаил Щербатов:

Цитирай

 

Щербатов был историком и публицистом, экономистом и политиком, философом и моралистом, человеком поистине энциклопедических познаний. В «Истории Российской от древнейших времён» (доведена до 1610 года) подчеркивал роль феодальной аристократии, сводя исторический прогресс к уровню знаний, наук и разума отдельных личностей. В то же время труд Щербатова насыщен большим количеством актовых, летописных и др. источников. Щербатовым были найдены и опубликованы некоторые ценные памятники, в том числе «Царственная книга», «Летопись о многих мятежах», «Журнал Петра Великого» и др. По мнению С. М. Соловьёва, недостатки трудов Щербатова были результатом того, что «он стал изучать русскую историю, когда начал писать её», а писать её он очень торопился. До самой смерти Щербатов продолжал интересоваться политическими, философскими и экономическими вопросами, излагая свои взгляды в ряде статей......

В обработке летописи Щербатов, несмотря на массу промахов, в которых его упрекали, сделал шаг вперёд сравнительно с Татищевым в двух отношениях. Во-первых, ввел в учёное пользование новые и очень важные списки, как синодальный список Новгородской летописи (XIII и XIV вв.), Воскресенский свод и др. Во-вторых, он первый правильно обращался с летописями, не сливая показания разных списков в сводный текст и различая свой текст от текста источников, на которые он делал точные ссылки, хотя, как замечает Бестужев-Рюмин, его способ цитировать по № отнимает возможность проверки. Как и другие русские историки XVIII века, Щербатов ещё не различает вполне источника от его учёной обработки и потому предпочитает, например, Синопсис — летописи. Не по силам ещё Щербатова выбор данных; послушно следуя за источниками, он загромождает свой труд мелочами. Много добра русской истории Щербатов принёс обработкой и изданием актов. Благодаря его истории и «Вивлиофике»Новикова наука овладела первостепенной важности источниками, как духовными, договорными грамотами князей, памятниками дипломатических сношений и статейными списками посольств; произошла, так сказать, эмансипация истории от летописей, и указана была возможность изучения более позднего периода истории, где показания летописи оскудевают или совсем прекращаются. Наконец, Миллер и Щербатов издали, а частью приготовили к изданию много архивного материала, особенно времён Петра Великого. Полученный из летописей и актов материал Щербатов связывает прагматически, но его прагматизм особого рода — рационалистический или рационалистически-индивидуалистический: творцом истории является личность. Ход событий объясняется воздействием героя на волю массы или отдельного лица, причём герой руководствуется своекорыстными побуждениями своей натуры, одинаковыми для всех людей в разные эпохи, а масса подчиняется ему по глупости или по суеверию и т. п. Так, например, Щербатов не пытается отбросить летописный рассказ о сватовстве византийского императора (уже женатого) — на 70-летней Ольге, но даёт ему своё объяснение: император хотел жениться на Ольге с целью заключить союз с Россией

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Димитър /Доситей/ Обрадович

Цитирай

 

Роден е ок. 1739 или 1742 г. в Чаково,(в Банат) дн. Румъния. Приема монашеството през 1757 г. Посещава много страни наБалканите и Мала Азия, Италия, Германия, Франция, Англия, Австрия и Русия. Ходил е във Видин и Букурещ. В Хале, Германия се записва студент и захвърля расото.

В края на 18 век обявява, че ще пише на простонароден език, който да бъде разбиран не само от образовани хора, но и от необразованите селяни и пастири. Въпреки това езикът на Обрадович представлява славяносръбска смесица, но не и народен език. Печата като свое второ книжовно дело автобиографията си – "Живот и приключения на Димитри Обрадович, наречен в калугерство Доситей".

През 1808 г. основава гимназия в Белград, която по-късно се преобразува в първия сръбски университет. Обрадович основава ибогословска семинария.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 10 минути, dora said:

Не я включвам изобщо поради естеството на темата - въпросът дали е необходимо да се изучава европейска история.

Аз пък си мислех, че темата е "Историята на нациите в епохата на глобализацията":), явно съм се заблудил, но ОК, конкретно на вашия постинг – необходимо е, според мен, защото иначе образованието ни ще фабрикува социални инфантили с капаци през интелектуалния им хоризонт, а когато такива индивиди се сблъскат с глобалния свят имаме сюжет за "Бай Ганьо пътува из света", една много добра книга на Щастливеца.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, dora said:

САЩ не са европейска държава, все пак :)

Не я включвам изобщо поради естеството на темата - въпросът дали е необходимо да се изучава европейска история. Необходимо е, ако европейските граждани искат да са наясно какво е направило континента им това, което е днес. И то в голяма степен е Просвещението.

Може би това е просто един пример, че всяка епоха има своя логика. По време на Просвещението Европа може да се приеме в някаква степен като изпреварваща в културно отношение останалия свят. Въпросът и сега дали е така. Действително Просвещението започва в определени страни, там се развива най-силно. Но то не е чак толкова изолирано и до 19 може би в различна степен достига до всички европейски народи. Може би , самият 19 век , като процеси е резултат от Просвещението. Това обаче, дава ли ни право да пренебрегнем евентуални бъдещи постижения на всички европейски народи, или ще трябва да разчитаме само на два-три народа, само защото Просвещението е започнало там?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, Б. Киров said:

Аз пък си мислех, че темата е "Историята на нациите в епохата на глобализацията":), явно съм се заблудил, но ОК, конкретно на вашия постинг – необходимо е, според мен, защото иначе образованието ни ще фабрикува социални инфантили с капаци през интелектуалния им хоризонт, а когато такива индивиди се сблъскат с глобалния свят имаме сюжет за "Бай ганьо пътува из света", една много добра книга на Щастливеца.

Да, заглавието е общо, макар, че после беше зададен въпрос за европейската история, защото вероятно повече ни е позната или близка. И наистина ние все повече ще се превръщаме в граждани на света и смятам, че точно идеалите на Просвещението - познание чрез наука са много важни. Обаче дали винаги ги следваме, или ги жертваме понякога заради поредната идеология?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Светът не е само Европа, какво да кажем за конфуцианството в Китай, което сега лежи в основата на националната им идеология, въпреки покривалото на комунизма? Африканските нации или Южна Америка, те нямат Просвещение и Ренесанс, но имат право на самоопределение и бъдеще, не само право, но и реална възможност и много добри перспективи. Въпросът е в какви рамки разсъждаваме в тази тема.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...