Отиди на
Форум "Наука"

Историята на нациите в епоха на глобализация


Recommended Posts

  • Потребители

Проблемите са със собствеността и комасацията, мойто момиче (не се сърди, гледам като дъщеря на теб в момента),

Възниква проблем, когато инвеститорът реши да прави някаква по сериозна и дългосрочна инвестиция  (мелиорация, оранжерии, стопански сгради, инфраструктура за тях), Инвеститорът предпочита да има собственост върху земята при тези случай, вместо да я взима на аренда

/у нас правото е много криво все още, и не гарантира честността и изпълението на сделките и договорите/

Какъв е проблема по-точно: Имаме милион собственика и съсобственика, а земята е в тази част на България е разделена на малки участъци

Имам представа, защото имам някакви земи от по няколко декара - наследство от прадядо  ми в съсобственост с дядо ми ( не този дядо, който ме е отгледал), които парчета се делят на идеални.... 64- инки

Ако някой не вярва на мен, нека  да си спомни, че 3 декара, върху които е построен възела "Плодовитиво" (възел, свързващ АМ Марица и АМ Тракия)  имаха...  24 съсобственика:

https://news.bg/regions/pusnaha-dvizhenieto-mezhdu-am-trakiya-i-am-maritsa.html

Имахме трудни процедури по отчуждаване. Получихме съдействие от общините, за да издирим 24-мата наследници на имот, част от които са в Германия, поясни министърът.

image.png.747d7b88da98069e9db9d8505bed203e.png

Апропо,  тук земята вероятно е взета под аренда от производител на зърнени култури. В региона се отглеждат жито и слънчоглед в момента..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 607
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 49 минути, caress… said:

Какво му липсва на българина, за да догони западняка - капитал, предприемчивост, гъвкавост, ноухау и желание за преквалификация. 

Всичко това.....В 72 или 73 година бяхме при познати в Австия и ме занесоха на нощният пазар във Виена. Огромна площ беше заета само с български хладилни камиони които изнасяха пресни зеленчуци и плодове за там....По рано произвеждаха тези дълги краставици в българските оранжерии от колкото в унгария въобще да са ги познавали. Тогава патлажан не са познавали....

Но. 

Целта беше всичко това да се разбие и унищожи беше единственно нуждата на корпорациите. Да съсипят унищожат местните съперници за да вкарат своите стоки, на такава цена на каквато те си искат. И това стана.

Например.

Францезата изкупиха всички захарни фабрики в Унгария за да ги затворят и да внасят френска захар. С това съсипаха и производителите на захарно цвекло, но не само тях ами и фермерите които имаха за животните си евтин и натурален фураж....

Който и друг отрасъл да вземе да човърка човек винаги ще се открият подобни, но това никой не го интересува, защото медията и политиците не се занимават с подобни....

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 29 минути, Skubi said:

Целта беше всичко това да се разбие и унищожи беше единственно нуждата на корпорациите. Да съсипят унищожат местните съперници за да вкарат своите стоки, на такава цена на каквато те си искат. И това стана.

Много добре си спомням че всеки който имаше парче земя, искаше да си го веме в реални граници, да и се радва и да се види собственик.. Това е проклетата българска и балканска лакомия на селянина за земя, първо поколение гражданин..

Апропо, имаше хора които спечелиха много при това връщане на земята, но масовият българин беше по-зле отколкото е бил дядо му през 1939 година..

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

http://www.smolyan.bgvesti.net/news/433581/Parvomayci-veche-sthe-se-pribirat-ot-moreto-prez-noviya-paten-vazel-„Plodovitovo”

 

Цитирай

 

Първомайци вече ще се прибират от морето през новия пътен възел „Плодовитово”

Преди да се стигне до строителството три години са продължили процедурите по осигуряването на терена, а основната административна тежест е поела община Братя Даскалови. Кметът й Иван Танев сподели: „Огромен проблем видяхме с отчуждаването на терените, площта както виждате е малка но за едни 3.5 декара се оказаха 32-ма наследника, почти половината липсваха от България и трябваше моите служители от община Братя Даскалови да се свържат с тях, имаше хора в Калифорния, Флорида, Мадрид, Лондон, по целия свят”. После обаче общината е платила не повече от 12 хиляди лева за имотите, а някои хора дори са ги дарили, за да се реализира дълго мечтаната пътна връзка.

 

Дали наследниците на тези 3, 5 декара са били 32-ма, или 24-има, а земята се е деляла на идеални 32-тинки, няма голямо значение..Мисля че това илюстрира положението със селскостопанската земя в Тракия,  и в по-малка степен - в цяла днешна България..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, nik1 said:

http://www.smolyan.bgvesti.net/news/433581/Parvomayci-veche-sthe-se-pribirat-ot-moreto-prez-noviya-paten-vazel-„Plodovitovo”

 

Дали наследниците на тези 3, 5 декара са били 32-ма, или 24-има, а земята се е деляла на идеални 32-тинки, няма голямо значение..Мисля че това илюстрира положението със селскостопанската земя в Тракия,  и в по-малка степен - в цяла днешна България..

Дори и за това положение на нещата има решение, стига да се търси такова. Не може ли, например, да се създаде акционерно дружество, което да е собственик и на земята, като всеки акционер притежава някакъв определен дял акции, в зависимост от размера на капитала или стойността на земята, с които участва?

Всички препядствия са преодолими, проблемът не е неразрешим. Но липсва визия или както на Запад му казват "концепт", организационни умения, знания и амбиция, предприемчивост, далновидност. Ако се разтърсим, със сигурност ще намерим сходни примери на Запад и как се е процедирало в подобни казуси.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 9/24/2017 at 8:51, Skubi said:

Затова си имахме институти които разработваха сортове пригодени за местните обстоятелства....Незнам сега има ли още? 

"

"Научен колектив от Земеделски институт   разработи и внедри   още през 1990 г система за оценка генетичната стойност на кравите и биците от националната популация по продуктивните и линейно-описателни признаци, съобразно методичните постижения в страните с развито говедовъдство. Благодарение на това получените развъдни оценки у нас са съпоставими с тези от страните с развито животновъдство. От 1996 г. България е член на INTERBULL и ICAR със значителен принос на научните сътрудници от Института.
Земеделски институт е обособен като резерват за съхранение и подобряване на българските говеда, овце, зайци и птици, като целта е чрез прилагането на съвременни методи на селекция да бъде генериран нов потенциал за ефективно генетично структуриране на популациите.
В Института се съхраняват стада от породите говеда – Българско кафяво, Българско черношарено и Симентал, както и от породите овце – Ил дьо франс,  Шароле, Тракийска тънкорунна и Местна старозагорска.Основната дейност на Института е съхраняване на генофонда на породи говеда, овце и птици. През тежките години на преходния период единствен в страната запази своите стада от говеда, овце и птици. Независимо от трудностите колективът съхрани и поддържа единственото до 2003 г. месодайно стадо в България от породата Ил дьо франс.  През 2003 г. за първи път у нас бяха внесени животни от породата Мутон Шароле от Франция. 
В Земеделски институт  през 2002 г се постави началото на промишленото отглеждане на зайци бройлерен тип с вноса от Италия на 600 майко от породите Бял новозеландски и Калифорнийски . В процес на създаване са изходни линии кокошки от трите продуктивни направления - яйценосно, бройлерно и общоползвателно, както и изходни линии за получаване на бройлерни пуйчета. 
Отглежданите в Земеделски институт елитни животни говеда, овце, птици и зайци послужиха за създаването на стотици частни стопанства на територията на цялата страна.  Само тук фермерите могат да  получат необходимата им помощ по отношение проектирането, строителството и реконструкцията на  наличния сграден фонд.Земеделски институт  разработва   научни проекти за производство на качествена продукция от животновъдството, съобразно изискванията на ЕС и за подпомагане на селскостопанските производители в областта на говедовъдството, овцевъдството, птицевъдството и поливното земеделие."

 

http://www.szinstitute.com/article.php?aid=205

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 9/24/2017 at 9:42, caress… said:

Вие очертахте невероятна пазарна ниша на българския пазар - качествени плодове и зеленчуци от сравнително малки производители, на малко по-високо цени, но биологични.

Южната част на България разполага с доста мек климат и е прекрасно място за създаване на бизнес от този род. Могат да се построят нужните съоръжения и да се произвежда целогодишно. Питам се как така западните фирми не са подушили тази възможност и не са заляли южна България с парникови съоръжения, вместо да инвестират в Африка, например?

А и нужно ли е да чакаме Запада да направи това, от което могат да извлекат полза самите българи? Помня, че когато ходехме на бригади в 9 и 10 клас, черешите за износ, които беряхме, бяха повече от превъзходни - големи, сочни, вкусни! Огромни, безкрайни полета от череши бяха това. Съответно ние повече наблягахме на хапването, отколкото на брането, но това бе първият и последен път в живота ми, когато съм имала щастието да вкуся подобни череши…Защо земеделието се разсипа в България и каква е причината да не се съживи? Подобен бизнес не само ще върне хората от града в селото, създавайки нови работни места, но и ще развие други отрасли в съответните места, които са свързани с обслужването на това производство.

Какво му липсва на българина, за да догони западняка - капитал, предприемчивост, гъвкавост, ноухау и желание за преквалификация.  

 

Точно това е идеята. Техническият прогрес, а също и интернет връзките  позволява вече в малкия град да се извършва не само селскостопанска дейност. Също така може да се развива селски туризъм. Климатът в България навсякъде е добър и приятен за почивка, не е задължително това да се случва само в два курорта. Въпрос на промяна на културата и представите за място за живеене. Разбира се държавата осъществи или да подпомогне първоначални инвестиции в инфраструктурата. Това е въпрос на стратегия вече.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Освен въвеждането на общоевропейска минимална изкупна на цена за литър мляко, животновъдите ще искат да се изравнят субсидиите им с тези на колегите им от старите страни членки на ЕС. Друго искане е да се намери пазар за тяхната стока в трети страни, тъй като заради руското ембарго, продуктите от Западна Европа се продават в държави като България и подбиват цената на родното производство. Танчо Колев посочи, че от октомври 2014 г. до сега загубите на животновъдите от една крава или бивол възлизат на 700 евро, а от коза или овца - на 100 евро. Затова те ще настояват да бъдат обезщетени от ЕС. Българските фермери ще настояват също да се улесни износът на животни за Турция."

http://www.starozagorskinovini.com/news/index.php/obshtestvo/5173-rodnite-fermeri-shte-nastoyavat-v-bryuksel-za-35-evrotzenta-izkupna-tzena-za-mlyakoto

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 9/24/2017 at 10:23, nik1 said:

Ако някой не вярва на мен, нека  да си спомни, че 3 декара, върху които е построен възела "Плодовитиво" (възел, свързващ АМ Марица и АМ Тракия)  имаха...  24 съсобственика:

Проблеми с отчуждаването има навсякъде. Въпросът е друг. Както във всички производства, така и в хранителновкусовата промишленост може да се стигне до свръхпроизводство /с качество или без/, което не може да се поеме от пазара.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 9/23/2017 at 23:55, Пандора said:

Не става въпрос да се върнат на зад в 19 век естествено

Но пък има желаещи да пробват и това. В крайна сметка свободата е за това

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Според мен, проблемите на България с бавния ръст на икономическо развитие, сравнен с Румъния например, не е в селското стопанство и земеделието. В България има сравнително много уедрено земеделие, което е по-ефективно от румънското. Проблемът е в сферата на промишлеността и най-вече в услугите, които във всяка модерна икономика дават най-голям дял от БВП и където могат да се въвеждат иновации и ефективен труд с висока принадена стойност. Ще илюстрирам:

1a.jpg.64df48369ab72b71724e839f4746fd1e.jpg

2a.jpg.f08387d4bfa3ab0550a923c75f46f56c.jpg

В горните две графики е отразен ръст на аграрния сектор в България и Румъния. Сравнението по сектори в икономиката показва очевидно предимство за българския аграрен сектор: 1 румънска лея е около 42 ст., ясно е от графиката, че българския аграрен сектор е по-ефективен от румънския – при три пъти по-голямо румънско население и заети в него 28 процента от работната ръка срещу по малко от 7 процента от българската работна ръка, Българския аграрен сектор произвежда почти толкова, колкото и румънския – особено очевиден е скокът в българския аграрен сектор след 1996, в сравнение с румънския; според мен, това се дължи на уедряването в българския аграрен сектор и ползването на всички предимства от това за окрупнено промишлено производство главно на зърнени култури.

59c8ca03d2ccc_bggdp.jpg.133a5a4d227ffc2e4ab77f7dd55bf20e.jpg

БВП на България по сектори за 2016 като дял от общ БВП

59c8ca41ad1a8_bgok.jpg.a6bc5cfa7e15a7bdb3a0dbbdc56c8dda.jpg

Работна ръка в България, заета по сектори като процент от общата работна ръка в България

59c8ca7be9fc8_rumgdp.jpg.d58fc33458d192a4cf0bbe345bc0bf75.jpg

БВП на Румъния по сектори като дял от общия БВП

59c8caa855abd_rumok.jpg.d7445a898ebbe00a59e013f3158700b7.jpg

Работна ръка заета в секторите като дял от общата работна ръка в Румъния

Проблемът в България е, че от една аграрно-промишлена страна, каквато бяхме преди 1990, селата се обезлюдиха, а онези хора, които работеха в ТКЗС и ДЗС-та останаха без работа и поминък на село, мнозина масово се преместиха в градовете, но тези хора нямат нито квалификация, нито образование за висококвалифицирана работа, а основния брой в новите ромски гета по градовете са мигрирали роми от селата; в Румъния тези хора са си останали по селата и се занимават с дребно селско стопанство, водят се самонаети - да, това е екстензивно селско стопанство, но им осигурява препитание и работа, държи ги по-далече от социалните помощи и те не тежат на бюджета, в България, поради начина на оземляване, това тръгна по различен път.

В сферата на услугите и промишлеността обаче имаме„плоски” като ефективност и лишени от динамика в сравнение с Румъния показатели. Всеки от секторите е толкова ефективен, колкото усреднената стойност на ефективност за целия БВП, която от своя страна е ниска.

При по-голям БВП на човек от населението с около 10-15 процента като цяло, Румъния е постигнала огромна разлика като ефективност в сферата на услугите и индустрията, двете сфери с висока принадена стойност в нейната икономическа структура; при България стойностите на висока ефективност са изравнени и в трите основни сектора, брутната добавена стойност почти се покрива с броя на заетите във всяка сфера работници, те произвеждат едни почти „усреднени” като ефективност добавени стойности, които по начало са ниски.

Проблемът на българската икономика е в структурни диспропорции – работната ръка е концентрирана в суровинни и ниско-ефективни производства с ниска добавена стойност, това го дискутирахме в друга тема. Оттам и структурата на износа – да, изнасяме много, но повече стоки с ниска добавена стойност, а внасяме такива с висока, затова балансът е на „червено” или в най-добрия случай около нула, а това не генерира високи приходи. И следва ефектът на доминото, пада качеството и на образованието, защото щом произвеждаш стоки с ниска добавена стойност, неизискващи кадри със специална подготовка, университетите не откриват достатъчно такива места, както писа сполучлива един колега, наблягат на "хуманитари", профилирани към обществения сектор, където мястото е топло и осигурено с благинки и обезщетения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 4 часа, Пандора said:

Проблеми с отчуждаването има навсякъде. Въпросът е друг. Както във всички производства, така и в хранителновкусовата промишленост може да се стигне до свръхпроизводство /с качество или без/, което не може да се поеме от пазара.

Как това е въпросът? За кого важи,  и как? Илюстрирай с конктретен пример, моля (без обобщения се разбрахме)

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 4 часа, Б. Киров said:

В България има сравнително много уедрено земеделие, което е по-ефективно от румънското.

Само да вметна, това трява да се разбере в дълбичина..Това е вярно,  но с някои забележки и уточнения (мисля че не са маловажни , ако не тази тема, то за следващи)

Всъщност средния размер на българското стопанство е малък (той се определя в продукция) макар и три пъти по голям от този на Румъния (3 300 Euro според Евростат) е около  10000 Euro (според Евростат),

Той е сравниотелно малък (спрямо този на зарадните стопанства) заради много големият брой (дял от общия брой стопанства) малки натурални стопанства , стопаните на които дори често имат друга основна заетост  -заети са в по-производителни и ефективни дейности, или са пенсионери, По просто казано - някои от тях работят в града  и живеят на село, или работят в голямата селскостопанска компания,която арендува земите в селото им, а те са си взели едно парче за собствено ползване

В същото време основния дял в продукция (80 процента) се произвежда от малък на брой едри стопанства , затова се смята че земеделието ни е уедрено Всъщност не е точно така така, просто малкото на брой големи (те са  малък процент от общия брой стопанства в България ) дават този икономически облик на земеделието ни /Знаем че сме един от големите производители и износители в европейски и световен мащаб света на слънчоглед и зърнени култури/

 

Апропо: Ако говорим за среден икономически размер на стопанствата ни и разгледаме показателя за стопанслвата в различните страни от ЕС, данните са такива:

Холандия: ЕUR 303 800

Следват Дания, Белгия, чехия (където бивщите ТКЗС-та се преобразуваха в модерни пио струткурата си кооперации, без да бъдатликвидирани), Германия, Люксембург, Фрнация , UK и други

The average economic size of farms was also relatively high in Denmark, Belgium, the Czech Republic, Germany, Luxembourg, France and the United Kingdom, ranging from EUR 246 700 to EUR 117 800; none of the other EU Member States recorded an average economic size of more than EUR 80 000 per farm.

В края на класирането са тези, чиито среден размер е в границите 10 000 -15 000 евро, изклчние прави Румъния със среден размер от 3 300 евро

At the other end of the range, there were 10 EU Member States where the average economic size of farms was below EUR 15 000, all but one of these recorded a ratio in 2013 that was within the range of EUR 10 000–15 000, the exception being Romania, where farms averaged EUR 3 300 of standard output. As such, comparing the results for the Netherlands with those for Romania, the average economic size of farms in the former was approximately 92 times larger than the latter.

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Small_and_large_farms_in_the_EU_-_statistics_from_the_farm_structure_survey

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Б. Киров said:

Проблемът на българската икономика е в структурни диспропорции – работната ръка е концентрирана в суровинни и ниско-ефективни производства с ниска добавена стойност, това го дискутирахме в друга тема. Оттам и структурата на износа – да, изнасяме много, но повече стоки с ниска добавена стойност, а внасяме такива с висока, затова балансът е на „червено” или в най-добрия случай около нула, а това не генерира високи приходи. И следва ефектът на доминото, пада качеството и на образованието, защото щом произвеждаш стоки с ниска добавена стойност, неизискващи кадри със специална подготовка, университетите не откриват достатъчно такива места, както писа сполучлива един колега, наблягат на "хуманитари", профилирани към обществения сектор, където мястото е топло и осигурено с благинки и обезщетения.

Или с други думи, намираме с в капана на средните доходи. Този проблем е разискван многократно във форума. Много трудно е да се излезе от капана.  Общо взето е ясно какво трябва да се прави:

1. Институционални промени.
2. Образование
3. Привличане на инвестиции в отрасли с висока добавена стойност.

Много трудно е обаче да се постигне. В случая таймингът е много важен, защото въпросът е като яйцето или кокошката, кокошката или яйцето.Излизането от капана означава структурни промени, а те са свързани със сътресения. Ако 1,2 и 3 не са разчетени във времето и взаимно не се допълват, може да се получи така, че вместо да се изпишат веждите  да се извадят очите. 

Например, това което искат работодателските организации - образованието да произвежда кадри за бизнеса ще задълбочи  проблема и ще ни тика още повече в дупката. За да излезем от капана образованието трябва да е изпреварващо. Ако е изпреварващо обаче, а все още няма достатъчно инвестиции в отрасли с висока добавена стойност, продуктът на образованието - специалистите няма да има какво да правят => ще търсят реализация извън страната. В същото време, ако няма достатъчно кадри, инвестициите във високо печеливши отрасли няма да дойдат и кръгът се затваря. 

Страшно много страни са правили опити да излязат от капана, но засега много малко са постигали успех. Румънците явно се опитват, но гаранция и при тях няма. При нас лошото е, че даже не се мисли по въпроса. За опит за излизане от дупката или поне за подготовка на такъв и дума не може да става.

Между другото, много икономисти смятат, че през 70-те т.н. социалистически страни навлизат в капана на средните доходи. Т.е. възможностите за бърз растеж са изчерпани и икономиката се стабилизира на определени нива. Светът обаче продължава да се развива и в един момент вместо догонване (каквото е имало преди това), започва изоставане и разширяване на пропастта между развитите страни и соц. страните. Резултатът е падането на комунизма и демократичните промени, които не са нищо друго, а  стихиен опит за излизане от капана на средните доходи. За България обаче опитът е неуспешен и вместо да  минем в по-горна категория, паднахме в по-долна. Сега пак стигнахме в зоната на средните доходи. Дали ще правим втори опит или не? - като гледам управляващите по-скоро няма да има контролиран опит.  Този път обаче няма да има и стихиен, тъй като за разлика от първия  път хората имат алтернатива и просто ще се изнижат от България. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 6 часа, caress… said:

Дори и за това положение на нещата има решение, стига да се търси такова. Не може ли, например, да се създаде акционерно дружество, което да е собственик и на земята, като всеки акционер притежава някакъв определен дял акции, в зависимост от размера на капитала или стойността на земята, с които участва?

Всички препядствия са преодолими, проблемът не е неразрешим. Но липсва визия или както на Запад му казват "концепт", организационни умения, знания и амбиция, предприемчивост, далновидност. Ако се разтърсим, със сигурност ще намерим сходни примери на Запад и как се е процедирало в подобни казуси.

 

 

Мога да кажа какво стана в моя случай,

Един така наречен зеленчукопроизводител (масово това са хора които гледат да вземат субсидии,  които никак не са малки за зеленчукопроизводтвото, и които хора голяма частот от тях почти не разбират и не се занимават със земеделие, просто въртят далавери - ще обясня какви, с цел взимане на субсидии) купи от един от наследниците, неговите дялове

Всъщност изкупуването на земя с много собственици от несобстеник (външен) не е възможно според закона,закона не го позволява , В случите се прави фиктивна замяна на идеалната част от дадената земя, а купувачът изплаща париу на ръка пари на дадения съсобственик, след което самия той става съсобственик

Земята си пустееше, Всъщност тя е много хубава земя според това което съм чул от странични хора, Пустееше защото никои не може  да се разпорежда с нея  без съгласието на всички наследници(съсобственици), и никой не подържа връзка с никого (няма се дори представакъде живеят част от тези съобственици, аз лично не ги и познавам, не съм чул за тях, и имената им, преди да се занимавам документално с тези имоти)

След като въпросният господин стана съсобственик, той започна да арендува тази земя + да взима субсидии като уж производител.. Аз нямам намерение да го съдя - моят дял е толкова малък, че не си струва разходите -финасови, във време, в труд, емоционални и психически..

Самия той в разговор ми сподели, че това го прави с ясното съзнание, че никой от наследниците, те,е съсобствениците няма да тръгне да го съди и да си търси дела от арендата

--------------------

Концепти има , нее  като да няма, но те принадлежат към множеството "как да прецакам другарчето" и "как да прецакам държавата" .Просто сме крайно изостанали и маргинални спрямо Европа, и не само Европа, като  култура. Не като амбиции, умения и знания..

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, Пандора said:

"Освен въвеждането на общоевропейска минимална изкупна на цена за литър мляко, животновъдите ще искат да се изравнят субсидиите им с тези на колегите им от старите страни членки на ЕС. Друго искане е да се намери пазар за тяхната стока в трети страни, тъй като заради руското ембарго, продуктите от Западна Европа се продават в държави като България и подбиват цената на родното производство. Танчо Колев посочи, че от октомври 2014 г. до сега загубите на животновъдите от една крава или бивол възлизат на 700 евро, а от коза или овца - на 100 евро. Затова те ще настояват да бъдат обезщетени от ЕС. Българските фермери ще настояват също да се улесни износът на животни за Турция."

http://www.starozagorskinovini.com/news/index.php/obshtestvo/5173-rodnite-fermeri-shte-nastoyavat-v-bryuksel-za-35-evrotzenta-izkupna-tzena-za-mlyakoto

 

Това е точно проблемът, за който говорех. Ако решат стъпят на нашия пазар, западните фирми ще убият нашия производител (конкретно - холандските, защото  в множество земеделски области те са лидери; техните продукти и се изляха на българския пазар, когато не можеха да отидат на руския). Защото организацията им на работа, оптимизацията на процесите, използването на най-новите технологии, способността за контрол на качеството, оптимизираните разходи за опаковане и транспорт, отличната логистика и всички фактори, сврзани възможността да се произвежда бързо, по много и срещу ниска себестойност им позволява ВЪПРЕКИ по-високия си стандарт и работна заплата (и по-високите разходи за какво ли не още, напр. режийни, транспорт, склад  и т.н.) да поддържат ниски цени.

Ето вижте конкретно за млякото, кои държави колко произвеждат, и с каква производителност:

T1_Production_of_cows%E2%80%99_milk_on_f

Тук е показано производството на кравешка глава, но по отношение на производството на мляко и млечни продукти на глава от населението, това са най-големите световни производители:

milk-production_650x351.jpg

Ето и за какъв размер на сектора говорим, в милиарди:

http://www.dutchagrofood.com/english/dairy/facts-and-figures/

Една индустрия за дванадесет милиарда евро,  която може само за две години да инвестира един милиард евро само за нови съоръжения, и изнася за целия свят, и чието качество се гарантира от:

  • There are 2.3 million checks per year for farm milk for fat content, protein content, antibiotics, platelet count, etc.
  • There are 3 – 5 million checks per year throughout the entire production process to guarantee the high quality of the dairy products.

 

може да унищожи производителите на всеки по-слаб пазар, на който реши да стъпи.

Ето и още данни, колко им струва производството на литър мляко:

http://www.europeanmilkboard.org/fileadmin/Dokumente/Press_Release/EMB-allgemein/2015/Datenblatt_EN_02.pdf

При това от 42 евроцента на литър, само три цента са субсидия!

Цена на литър мляко в магазина: 1,04 евро (3.5% масленост), като в супермаркетите - около 90 цента (лев и осемдесет на литър).  Това при условие, че заплатите на всички по веригата са по-високи от българските....

За да остане конкурентен и да не погине дори на собствения си пазар, ако изневиделица на него се изсипят големи количества западни земеделски продукти (а понеже сме единен европейски пазар, това не е никак невероятно да се случи), българският производител трябва максимално бързо да се научи на техния начин на работа. Напр. значително да уголеми стопанствата (в кооперативи?), където на мига да въведе нови технологии и блестящи управленски практики.

 

Затова и силно настоявам на това, че ние не можем да ги научим на нищо. Не и в този сектор :)

 

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, nik1 said:

Само да вметна, това трява да се разбере в дълбичина..Това е вярно,  но с някои забележки и уточнения (мисля че не са маловажни , ако не тази тема, то за следващи)

Всъщност средния размер на българското стопанство е малък (той се определя в продукция) макар и три пъти по голям от този на Румъния (3 300 Euro според Евростат) е около  10000 Euro (според Евростат),

Той е сравниотелно малък (спрямо този на зарадните стопанства) заради много големият брой (дял от общия брой стопанства) малки натурални стопанства , стопаните на които дори често имат друга основна заетост  -заети са в по-производителни и ефективни дейности, или са пенсионери, По просто казано - някои от тях работят в града  и живеят на село, или работят в голямата селскостопанска компания,която арендува земите в селото им, а те са си взели едно парче за собствено ползване

В същото време основния дял в продукция (80 процента) се произвежда от малък на брой едри стопанства , затова се смята че земеделието ни е уедрено Всъщност не е точно така така, просто малкото на брой големи (те са  малък процент от общия брой стопанства в България ) дават този икономически облик на земеделието ни /Знаем че сме един от големите производители и износители в европейски и световен мащаб света на слънчоглед и зърнени култури/

Това имам предвид под "уедрени", тези малък на брой едри стопанства, произвеждащи 80 процента от аграрната продукция. При цялата им уедреност и модернизация, нашият аграрен сетор дава около 7 процента от БВП и това е много в сравнение не само с развити икономически държави, но и със съседите ни Турция и Гърция /в Гърция процентът на продукцията е по-малък, но процентът на заетите е 12, в Турция съотношението е подобно/; развитите икономмики получават най-голям дял от БВП от услуги, след това от промишленост и най-малък от аграрния сектор - в САЩ процентът от БВП от аграрния сектор е около 1а в него са заети 0.7 от работещите. Аграрният сектор може да осигури поминък на част от населението, но не и продукция с висока добавена стойност. Особено важен за нас е в районите препитаващи се с тютюн, защото тази култура там няма бъдеще, нито бъдещи дотации, така че алтернативата й е належаща в тези региони.

 

1 hour ago, Atom said:

Или с други думи, намираме с в капана на средните доходи. Този проблем е разискван многократно във форума. Много трудно е да се излезе от капана.  Общо взето е ясно какво трябва да се прави:

1. Институционални промени.
2. Образование
3. Привличане на инвестиции в отрасли с висока добавена стойност.

Много трудно е обаче да се постигне. В случая таймингът е много важен, защото въпросът е като яйцето или кокошката, кокошката или яйцето.Излизането от капана означава структурни промени, а те са свързани със сътресения. Ако 1,2 и 3 не са разчетени във времето и взаимно не се допълват, може да се получи така, че вместо да се изпишат веждите  да се извадят очите. 

Например, това което искат работодателските организации - образованието да произвежда кадри за бизнеса ще задълбочи  проблема и ще ни тика още повече в дупката. За да излезем от капана образованието трябва да е изпреварващо. Ако е изпреварващо обаче, а все още няма достатъчно инвестиции в отрасли с висока добавена стойност, продуктът на образованието - специалистите няма да има какво да правят => ще търсят реализация извън страната. В същото време, ако няма достатъчно кадри, инвестициите във високо печеливши отрасли няма да дойдат и кръгът се затваря. 

Страшно много страни са правили опити да излязат от капана, но засега много малко са постигали успех. Румънците явно се опитват, но гаранция и при тях няма. При нас лошото е, че даже не се мисли по въпроса. За опит за излизане от дупката или поне за подготовка на такъв и дума не може да става.

Между другото, много икономисти смятат, че през 70-те т.н. социалистически страни навлизат в капана на средните доходи. Т.е. възможностите за бърз растеж са изчерпани и икономиката се стабилизира на определени нива. Светът обаче продължава да се развива и в един момент вместо догонване (каквото е имало преди това), започва изоставане и разширяване на пропастта между развитите страни и соц. страните. Резултатът е падането на комунизма и демократичните промени, които не са нищо друго, а  стихиен опит за излизане от капана на средните доходи. За България обаче опитът е неуспешен и вместо да  минем в по-горна категория, паднахме в по-долна. Сега пак стигнахме в зоната на средните доходи. Дали ще правим втори опит или не? - като гледам управляващите по-скоро няма да има контролиран опит.  Този път обаче няма да има и стихиен, тъй като за разлика от първия  път хората имат алтернатива и просто ще се изнижат от България. 

+ Това е въпрос с верен отговор за Нобелова награда:) Нямам идея. Само някои преположения. Това, което установявам на пръв поглед  върху икономиките на различни страни е, че като правило при високоразвитите икономики работната сила и съответно големия дял от БВП се концентрира в сферата на услугите, веднага след това идва промишлеността. Високотехнологични държави като Германия и Швейцария например залагат върху промишлеността и генерират положително търговско салдо от износ на качествени и маркови продукти от тази сфера, но има и други, които имат силен промишлен сектор, но не генерират голям БВП от там, според мен, поради ниското си технологично развитие и откъснатост - Белорусия, Куба и т.н., това беше обсесията на социалистическата номенклатура, да строи "завод за заводи", но те живееха с един век назад в промишлената ера в манталитета си, а реално се намираха в информационната ера и разминаването, завоя, който не успяха да вземат ги доведе до икономически колапс, въпреки затворената пазарна система СИВ, това е друга тема, историческа.

Другото, което ми прави впечатление пак от пръв поглед, е отворената фондова борса за публично търгувани акции при развитите икономики - няма такава развита икономика, при която на фондовата борса да не се търгуват големи обеми от акции. България не е сред тези страни, за сравнение на нашата фондова борса има търгувани акции на фирми за по-малко от 1/10 от БВП, докато в някои икономики това съотношение е 1:1 или даже по-голямо. Отворената икономика за търгувани акции означава предлагане на компании за инвестиции от цял свят и широк вход на инвестиции и технологии, навлизане на чужд опит и ноу-хау. Според мен сама по себе си корпоративната структура не е панацея, ако зад нея не стои организационен и технологичен опит от световна класа. Опитът в началото на прехода да се изгради "мейд ъф Бългериа" супер-корпорация като Мултигруп с кадри събрани от гимнастическите зали не доведе до успех, домораслата суперструктура се саморазпадна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, Б. Киров said:

супер-корпорация като Мултигруп с кадри събрани от гимнастическите зали

Това е бисерът на столетието! :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 26 минути, dora said:

Затова и силно настоявам на това, че ние не можем да ги научим на нищо. Не и в този сектор

И още малко подробности:

http://www.dutchagrofood.com/english/dutch-agro-food/facts-and-figures/

От там:

 Today, the Netherlands is the world’s second largest exporter of agri-food products, after the USA. 

Като откъм територия държавата е 2,6 пъти по-малка от България (това без да се отчете, че 18% от територията е вода, значи около 3 пъти по-малка). Това във връзка с използването на земеделските земи...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, dora said:

И още малко подробности:

http://www.dutchagrofood.com/english/dutch-agro-food/facts-and-figures/

От там:

 Today, the Netherlands is the world’s second largest exporter of agri-food products, after the USA. 

Като откъм територия държавата е 2,6 пъти по-малка от България (това без да се отчете, че 18% от територията е вода, значи около 3 пъти по-малка). Това във връзка с използването на земеделските земи...

Знаеш едно не дей забравя.....Тази държавичка докато товари само стоката на германците давайки под наем пристанищата и складовете си не печели кой знае колко....

Но след като пристигат изгонените евреи от Испания и капитализират страната, освен това имат за късмет да хванат региона за подправки, бърже почнаха да се развиват....

Но едно важно има. Производството на агропродукти, търговията я командват не търговците и-или банките ами съюзите на производителите....Там един производител и да не продаде ни кило домати за даденият ден, все пак получава за продукцията си минималната цена...Въобще хранителната индустрия е в ръцете на проицводителите...

Тук с какво ли почна "демокрацията"? Разбиха ТКЗС тата на неживоспособни парцелки от земи....После и заводите независимо добри или лоши бяха....А капиталът го изнесоха и го изнасят ден след ден....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 42 минути, dora said:

От там:

 Today, the Netherlands is the world’s second largest exporter of agri-food products, after the USA. 

Дали ми се струва така или в действителност е - става въпрос не за пряк износ на жито, мляко и т.н., а на стоки от хранително-вкусовата промишленост с висока добавена стойност, при която цената на първичната суровина се вдига поне 10 пъти, което е златния подход. Защото по статистика като агрокултури, Холандия в различни източници не е такъв гигант, тя става след добавянето на стойност и бранд в хранителните продукти -  едно е да продаваш мляко, съвсем друго качествено и деликатесно сирене от това мляко - ако имаш марката и пазара, веднага вдигаш добавената стойност в пъти, продаваш технология и ноу-хау.

2017-09-25_193034.jpg.7e10b7c524468def3499c1066a2623ce.jpg

Това е продукцията на Холандия от агрокултури в млн. евро - тя и по други статистики е между 1-2 процента от БВП на страната, който е около 800 млрд. евро годишно, ще рече около 8-10 млрд е агропродукцията като суровини. Холандия е 16 млн. население с около 8 млн. работна ръка, от които процент и нещо, тоест 80-100 000 души работят в аграрния сектор; БВП на страната е 70 процента от този на Русия или Турция, които в момента по абсолютни стойности са почти изравнени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Б. Киров said:

става въпрос не за пряк износ на жито, мляко и т.н

За пряк износ става дума:

 

ez-agriculture-trade-2014-eng-2.jpg

https://www.government.nl/latest/news/2015/01/16/dutch-agricultural-exports-top-80-billion-euros

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Skubi said:

Там един производител и да не продаде ни кило домати за даденият ден, все пак получава за продукцията си минималната цена.

Холандия не е социална държава, ако не продава, производителят фалира. Субсидии получават само производителите на мляко, а те са несравнимо малки (себестойност на литър - 42 цента, субсидия - 3 цента на литър).

Субсидиите отиват за множество различни проекти:  https://ec.europa.eu/agriculture/sites/agriculture/files/cap-in-your-country/pdf/nl_en.pdf

Напр. за млади фермери, за управление на риска, за развитие на селските области, за запазване на екосистемите, за иновации, за възобновяеми енергийни източници в земеделието...

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, dora said:

Холандия не е социална държава, ако не продава, производителят фалира. Субсидии получават само производителите на мляко, а те са несравнимо малки (себестойност на литър - 42 цента, субсидия - 3 цента на литър).

Значи. Веднъж гледах репортаж за произвдството на цветя. Но мисля, че и за картофите е също.....Значи Нилс Холгерсон член на съюзът за произвеждане на цветя занася 10 000 каръмфила на пазаря. Там представителят на съюзът му оценява стоката. По стандартите за каръмфили, на една минимална цена. Нилс Холгерсон стоварва стокота и си отива да бачка, защото това му е работата, а не да виси цяла нощ на едрият пазар и да се разправя с идиоти търговци....Така събраните цветя биват представени на борсата където търговците дават предложения. Кой за първа, кой за втора класа....И до сутрин всичките биват продадени, или не. Непродадените се хвърлят в мелачката за био тор. Нилс Хоргесон още не си е пристигнал но на банковата сметка му пристига цената на 10 000 каръмфила. Ако не дай Боже този ден на борсата не са продали нито един тогава само минималната цена, но и тя е толкова колкото му е струвало да ги произведе. Загуба няма максимум не е спечелил нищо.

Или цветята му красят някоя стая в Бурдж-аль-Араб.

Затова казвам, че тези работи включително борсата, даже и агробанката са собственност на съюзите на аграрните производители. Там наиситина агробанката не затова е да те дере с безбожни лихви, ами да те подпомага да преодолееш еветуалните тежести идващи от аграрната работа.....Това е истински социализъм.

Не като тук на дивият исток.....:ag:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...