Отиди на
Форум "Наука"

Склонността за потвърждаване


Recommended Posts

  • Потребител

задаването на нови неврални пътища е само един от начините ние хората да си обясним изменчивостта на психичните процеси и явления в самите нас.

Имам въпрос - какво точно се променя според вас, когато даден субект промени из основни своето виждане, отношение спрямо  даден казус в битието му...?

защото пластичността, която цитирате академично, всъщност се простира като цялостно качество на мозъка. А щом са налице изменения във връзките от които зависи възприятието, отражението, реакциите - това няма как да не доведе до изменения сред далеч по-широк план.

Преди 9 минути, dora said:

То не касае способността на човек да свхаща нови идеи.

А може би го касае? Ако не - "схващането на нови идеи" (колкото и условно да е значението на това) според вас - какво точно изменение е - на кое, на какво, колко...?

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 102
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 27 минути, ramus said:

А може би го касае?

Не го касае.

Относно когнитивните функции, с множество повторения можете да приучите мозъка си как се свири на музикален инструмент. Това е интеграция на множество области в мозъка (способност за възприемане на звуци, двигателен контрол, емоция, четене на нотен текст - способност за четене и възприемане на символи, и в по-"високите" когнитивни функции - способност за импровизация). Или как се кара велосипед. Или да изчислява "наум" колко е 84395345978 х 17. С честа медитация/молитва можете да тренирате мозъка си да активира области, който да ви създават впечатление за "извънсетивно" присъствие, тоест да му внушите, че си общува с господ.

Но не можете да му заповядате да не филтрира важната информация от маолважната. А и няма смисъл.

Когато човек промени своите възгледи, тоест отхвърли едни възлгеди за сметка на други, това променя възгледите му. И нищо повече ("Това са моите принципи! И ако не ви харесват, имам други!" - Граучо Маркс).

Ако някой до вчера е бил на едно мнение, но днес вече е на друго, това не го прави нито по-умен, (не повишава интелигентността му), нито мозъка му - по-"развит" (каквото и да означава това - проблемите с развитието или недостатъчното развитие на части на мозъка са вродени: https://www.ninds.nih.gov/Disorders/Patient-Caregiver-Education/Fact-Sheets/Cephalic-Disorders-Fact-Sheet).

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, dora said:

Но не можете да му заповядате да не филтрира важната информация от маолважната. А и няма смисъл.

вие не разбрахте въпроса ми, вероятно увлечена в академични позовавания и линкове.

Не е нужно "да заповядвате" да се филтрира или не, както и не ми беше това въпроса. Повтарям го отново с надежда да пробие демонстрацията на толкова "стабилност", непоколебимост и убеденост:

Не се занимавам с въпроса има или няма филтрация, а че за да е налице е нужен сложен процес по интерпретиране. Той се основава принципно на йерархия по важност. В нея са налице както съзнателни, така и насъзнателни елементи, които отгоре на всичкото са в непрекъсната динамика и взаимно влияние от комплексен характер. Като цяло - цялата йерархия се поддава на изменения при различни условия, дори моментни влияния, които резултират в много широк диапазон, за да бъдат обяснени с няколко думи дошли от позовавания и информация по линкове.

Дори и при това положение, наличието на ЙЕРАРХИЯ на "важностите и приоритетите" не изчерпва механизма. за него е нужен още един важен елемент - АКТИВНОТО начало, което в дадени моменти "определя" важността, и така - приоритетите кое да се филтрира и кое да не.

Нещата практически са още по-сложни - оформянето на конкретика от моментни параметри във важностите, определя моментния избор за 'най-важната', но широтата на този периметър задава също разлика в "резултата от решението". Ако периметърът на подбор е широк, сложността на адекватния им избор нараства прогресивно, особено когато осъзнато се вземат предвид огромните изменения сред всяка от променливите. Това е невъзможно да се реализира от несъзнавани механизми, които нямат широк потенциал на "изчислителност". И заради това същите държат "тясно поле" в което бързината да е най-важната.

Към това имат значение непрекъснатото изменение на "т.н. ПОЛЕ на СЪЗНАТЕЛНОСТ". Неговото динамично изменение, създава усещането че в дадени моменти, нещо е "несъзнавано", а в други - когато полето е в широта - да са напълно осъзнавани критериите, изборът, йерархията...

Това не са философски, нито логически казуси. Не са и академично-преподавателски и ползването на похвати от тях в посока, която не им е адекватна издава инерция... и че са в сила някои от склонностите, които тази тема ги съдържа в заглавието си...

През моят поглед, става очевидно нещо просто - че идеята за разбиране на психичното не е право пропорционална на запомнената и възпроизведена информация относно него.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, ramus said:

Не се занимавам с въпроса има или няма филтрация, а че за да е налице е нужен сложен процес по интерпретиране. Той се основава принципно на йерархия по важност. В нея са налице както съзнателни, така и насъзнателни елементи, които отгоре на всичкото са в непрекъсната динамика и взаимно влияние от комплексен характер. Като цяло - цялата йерархия се поддава на изменения при различни условия, дори моментни влияния.

Ok, но тогава не виждам къде е спорът.

Когато имаме "нормален" мозък, ние сме в състояние да преминаваме от едно действие към друго без съществени проблеми.

Примерно четете си книга (решили сте, че това ви е приоритетът в момента и четенето за вас е по-йерархично важно от пиенето на бира, примерно), но ви звъни телефонът, вие оставяте книгата и отивате да го вдигнете. Това означава, че сте оценили звъна на телефона като input от околната среда с по-висок приоритет на важност от това да продължите да си четете, и моделирате поведението си на основата на новия външен стимул.  Ето ви йерархично подреждане.

Също така можете да предпочетете да игнорирате стимула, не вдигнете телефона и тогава го оставяте да си звъни. Значи четенето ви е по-важно от говоренето по телефона (йерархично). Или защото просто ви е неприятно да ви звънят, като ви прекъсват книгочетенето. Без дори точно да знаете защо ви е неприятно (несъзнателни елементи).

При което или оставяте телефона да звъни (като междувременно се дразните, тоест тялото ви реагира според емоционалното ви състояние), или когато се раздразните твърде много, ставате и гневно излкючвате телефона (ей ви интеграция между по-високите, когнитивни фунции, напр. способността за вземане на решнение, и по-"ниските", вегетативни функции, като физиолоичната реакция на тялото при раздразнение, неприятното чувство от което ви кара без да си давате сметка за това точно какво се случва в тялото ви, да предприемете действия. Тоест да включите и двигателната функция в действие/фина моторика, двигателен контрол, и да прекратите неприятния ви стимул).

След което теглите една майна на ум (способност за произвеждане на език, способност за възпроизвеждане на социално обусловено/контекстно поведение, но и степен на самоконтрол - не изпадате в истерия/дезинхибиция, не се въргаляте по пода и не ругаете безконтролно цялата вселена). Или на глас (способност за вокализация на езика) и продължавате да си четете :)

Но това, че ви е звъннал телефонът, докато четете, и е трябвало да се отклоните от първоначалното си намерение и да го вдигнете, реагирайки на въшен стимул,  нова сетивна информация от средата, не променя мозъка ви по никакъв начин (и не е "невропластичност"!). Само показва, че мозъкът ви функционира според очакваното и в рамките на невропсихиатричната норма.

Колкото и в едно просто решение - да продължите ли да си четете или не, да вдигнете ли телефона или не - да са включени множество части на мозъка и множество процеси.

Същото важи за вземането на решения и промяната на намеренията на основата на външен стимул по принцип. Тръгвате на работа, но детето ви се обажда по телефона, че ви е протекла пералнята и целият хол е наводнен, и вие променяте намеренията си и се връщате вкъщи, за да оправите ситуацията. Или примерно си мислите, че днес е четвъртък, но поглеждате телефона си, и виждате, че е петък, с което променяте това, което си мислите.

Човек е дисфункционален, ако не може да приведе горното в ход*. И с нищо не е специален, ако може.

-----

*Освен при аутизъм, когнитивна ригидност може да има при тежка клинична депресия+суицидност, синдром/болест на Хънтингтън , генерализирано тревожно разстройство и т.н. Това са заболявания.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 4 часа, dora said:

Човешкият мозък не е устроен така, че да го позволява...

Така е, съгласен съм с всичко. Това е противоестествено, но някои се опитват да го правят. Затова написах, че не виждам смисъл и т.н.

Преди 4 часа, ramus said:

"продуктите на ума", и "УМа"  - са абстрактни понятия и те са прагматично интерпретируеми и контекстуално зависими - следователно са и дискусионни, и относителни. 

Продуктите на ума може да са абстракти, може и да не са. Но умът и неговата основна функция - мисленето - не подлежат на никаква дискусия още от времето на Декарт. От негово време се знае, че съществуването на Аз-а е несъмнено само дотолкова, доколкото аз мисля. Под съмнение може да се постави всичко, но не и ego cogito. Следователно ако ще се пънете да поставяте под съмнение ума и мисленето, първо ще ви се наложи да опровергаете Декарт, но преди това ще трябва да прочетете неговите трудове. Преди да сте сторили това, всичките ви приказки тук са гонене на Михаля.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 29.11.2017 г. at 16:12, Incorrectus said:

От негово време се знае, че съществуването на Аз-а е несъмнено само дотолкова, доколкото аз мисля.

сред философската си лична житейска кутийка няма как да ме вкарате, колега. Напразно е да опитвате този неспирен за вас цикъл. Нямаме никаква когнитивна съвместимост. Повтарям го това, обяснявам го... вие си знаете вашето си и си го повтаряте. нямате никаква идея какво говоря, кривите си го през личните си огледала, а всъщност нямате никакъв потенциал, подготовка и дадености да го 'смелите'. Отгоре на всичкото се самосъботирате чрез несъзнателните си негативни реакции. Чудесно играете да са ви овладяни, но това е само способ за да защитавате идеологичните си постановки чрез които основавате битието си.

Пет пари не давам за Декарт. С въпросния нито ми започва живота, нито някъде при него е границата или хоризонта ми. Без всякакво сериозно значение е за мен дали, кой, какво бил казал, както и дали е написал по някакви си негови въпроси някакви си трудове. Както и който и да е друг. Това не ми пречи с нищо да съм ги зачитал и да ги имам предвид - но нищо повече... Съвсем нищо. Не се кланям на никакви икони, нито имат значението на авторитети или модели - за мислене, за представност или поведение и отношение. Вие това няма как да го разберете защото е обратно на вашето собствено житейско верую, отношение, битие, възпитание, формиране... и на дълбоките нишки на идентичността ви.

нямате шанс дори да интерпретирате и осмислите тия думички. Прескачате и си нагласяте прочитите си, а само си хабите времето. Сред вашата игра няма как да заиграя, колкото и да се стараете в тази посока... не за друго - тесничко ми е, не ме интересува, нито ми е полезно с нещо.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 29.11.2017 г. at 14:21, dora said:

Ok, но тогава не виждам къде е спорът.

ами... не знаех че има "нещо за гледане". Аз в спорове не влизам, за мен това са изгубени ресурси заради напълно безсмислените повторяеми резултати.

Чудесно е че излагате примерни схеми... те са ясни, отношението ви към казусите е ясно... Моята роля беше да опитам да внеса нещо по-нататък в тях... Нещо "оттатък". Иначе в подредения вече свят, всичко е ясно, точно, защото нагласено. в това няма никакъв спор - нито като проявление, нито като отношение. Но в моите очи всичко по-горе, което описвате е плоско. на нивото на което отразявате казусът, той за вас си е напълно "видим" и изглежда ясен.

Ако опитате който и да е да излезе от защитната си нагласа, като излага непрекъснато собствените си завършени представи, схеми и идеи за света и себе си, ще забележи че аз не твърдя нещо статично. Ползвам особеностите на самия реципиент, в комуникацията си с него. Но основното което ме интересува - дали той самия до каква степен е вкопчен и замръзнал сред своята си приказна подреденост. това личи по отстояването и ред други особености и белези. Разбира се че всички те са условни, но синтезно и предварително подготвени подават по-голяма вероятност за адекватност. Като все пак - зад целия ми интерес към авторите на което и да е написано или изговорено, направено или реагирано - съм самият аз.

аз нямам отношение дори към собствените си думи и тези. Не ги настоявам защото с лекота бих ги оборил. И често го правя - като похват. Особено когато се уловя че съм се вкопчил в нещо... За мен това е знак, ясен знак и тръгвам по посоката му...

Разбира се че това са си мои неща. И не ми е работа да се намесвам как са при другите, нито имам отношение спрямо тяхното.

Ще напиша обаче нещо много просто, което е достатъчно за да изрази онова, което съм - от десетилетия се занимавам с човека и човешките светове. Оттогава не спирам да се изумявам на начина по който океана от необозримост е безкраен и единствения ми начин е да се поддържам да съм отворен. Докато толкова много други хора непрекъснато настояват колко са им ясни - живота, хората, вселената... себе си. Колко усилия влагат да са 'сигурни', колко житейска енергия пилеят за да се държат и вкопчват в онова, което те лично или колективно са приели да е "описанието им на света и себе си"...

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 43 минути, ramus said:

Пет пари не давам за Декарт.

Разделът за поразени от теомания е в долната част на форума, господин парапсихолог. Тук са тези за философия, психология и логика.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

хаха, така ли :) Думичката "философия" отсъства от името на раздела. Не че не се вижда и чете. Както и се вижда и чете как опитвате да пробутвате нещо, наречено философия, както когато същото се е считало за такова някъде през 19 век.

Както и ролята ви да посочвате кое какво е, на кого и къде му било мястото.. е твърде театрална за да й обърне някой внимание. Най-чудесното в случая е, че сам се поставяте в ролята на идеалния пример за темата тук. А допълнението е - че нямате никаква представа че го правите и че спектакъла ви на моменти е просто наивен с неадекватността си спрямо контекста.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Декарт е живял през 16-17 век, а не "някъде през 19". Казвам, че е въпрос на възпитание, най-малкото, да пишеш за Декарт в раздел за философия или психология и е въпрос на безсрамно невежество да се хвалиш публично, че не ти пука за Декарт в споменатите раздели.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако е нужно си сложете очилата, колега и прочетете внимателно как е озаглавен раздела и коя е темата в която може би сте забравили че пишете. И че и в раздела, и темата думичката "философия" отсъства. Твърде аналогично става със скеча за "краставицата" :) - "понеже тва си знам, тва си говоря... ще си го говоря навсякъде и за всичко..."

Не ме интересува и възпитанието, както и онова, което другите смятат за него.  Сред тази тема става въпрос за психични явления и процеси и познанието за тях, а не за свещените икони на тоя или оня, отгоре на всичко и в поле, което няма нищо общо, но го ползвате понеже компетенцията ви по темата е липсваща и си я запълвате с каквото си знаете... 

не визирах кога е живял Рьоне... а че идеите ви за философията са на нивото на 19-20 век и там са удобно замръзнали. Отгоре на всичкото нямат място сред това, което се обсъжда тук. А като капак на всичко имате нахалството да посочвате кой къде му било мястото... :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 40 минути, ramus said:

И че и в раздела, и темата думичката "философия" отсъства. 

Сред тази тема става въпрос за психични явления и процеси и познанието за тях

идеите ви за философията са на нивото на 19-20 век 

Нивото на 19-20 век, защото там някъде с Витгенщайн свършва класическата философия, а тези след този период са просто историци на философията, ако разбирате какво говоря. Ще споменавам непрекъснато философията в раздел за психология, защото учението за душата присъства векове наред във всички древни философски школи, още от анимистически времена, а психологията в кр. на 19, нач. на 20 век се пръква не от някъде другаде, а от философията. Разгърнете поне някоя от книгите на бащите на психологията, за да видите какви книги са чели те, от кой дял на знанието. Да не говорим, че днес вече има направление, наречено философия на психологията.

Ако ще продължаваме темата, ще трябва да отговорите на забележката за ума и мисленето, евентуално, за да видим как те влияят на склонността за потвърждаване.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Колега, опитайте се да спрете да спамите темата с фиксациите и бълнуванията си. В някакви състояния ли изпадате, кризи ли са, или просто така сте си по принцип... Вие нямате идея въобще в каква тема се намирате, какво изобщо си пишете...

Вие бълнувате да 'продължавате някакви теми' които нито някой ги е почвал, нито им е мястото тук, нито някой се интересува от това.

Психологията или философията нямат бащи... нито майки, дядовци, дъщери или внуци. И обърнахте ли внимание че никой не се интересува от убежденията или вярванията ви. Нито някой е попитал за 'края или началото на класическата философия'...

Ако толкова ви напира отвътре си има раздел и теми - напишете прозренията си за бащите и майките, за дяловете, краищата или началата... Първо си направете сам тема, някаква си... и тогава се занимавайте да я "продължавате"... 

---------------------

 какво става, колежки, няколко бяхте фенки на колегата - някоя да му пише на лични, да се свърже с него, ако го познавате - човекът определено има залитания, не сте ли загрижени какво всъщност става. Това тук може да е нещо невинно, но може и да е симптоматика... Вижте на какви тригъри реагира и как се отключват... И не може да се спре и да се осъзнае...

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Склонност за потвърждаване: Защо правим ужасни житейски избори


Склонността за потвърждаване е когнитивен пряк път.

Влизате в залата за първия си урок по йога. Чувствате се леко несигурни относно теглото си, а облеклото ви разкрива всеки недостатък. Притеснени сте, че ще изглеждате глупаво.

Очите ви незабавно се спират върху момичетата с тяло на модел, които си говорят в ъгъла. Докато минавате покрай тях дочувате смях. "Боже мой, смеят ли ми се?"

Избирате място в задната част на залата, където никой не може да ви вижда. Учителят иска от всички да влязат в поза риба. "Всички ли знаят тази поза?"

Подхлъзвате се на килимчето и падате върху палеца си.

Поглеждате, за да се уверите, че никой не видя това. По дяволите. Човекът до вас крие усмивката си. Мислите си, "Знаех си. Всеки ми се присмива."

След часа избягвате очен контакт, изтичвате навън и си обещавате, че никога повече няма да правите йога.

Склонността за потвърждаване ви удря отново

В часа по йога вие търсите примери, които потвърждават несигурността ви - момичетата с хубаво тяло, които ви се смеят; човекът, който крие усмивката си при вашето падане.

Пренебрегвате други фактори, които не доказват вашата несигурност – на практика всички останали в класа, които изобщо не ви забелязват.

Склонността за потвърждаване е човешката тенденция да търсите, интерпретирате и помните информация, която потвърждава собствените ви вече съществуващи вярвания.

Това е коварно, защото тя засяга всеки избор, който правите. Всеки - Божи - Ден. Нещата, които решавате да купите, вашето здраве, за кого ще се омъжите, кариерата ви, емоциите ви и вашите финанси. Всичко се случва във фонов режим, без дори да забелязвате това.

Как функционира склонността за потвърждаване?

Тя ви засяга по три начина:

1. Начина по, който търсите информация

Търсенето на потвърждение оказва влияние върху начина, по който гледате на света около вас.

Сами сте вкъщи и се чувствате зле, веднага влизате във Facebook или Instagram. Разглеждате снимки на хора, които пътуват, празнуват, женят се и си мислите, че всеки, когото познавате, живее великолепен живот. Тогава си казвате: "Аз съм такъв загубеняк".

Седите у дома и се чувствате ужасно – и всичко това, защото избирате да търсите информация, която потвърждава тези чувства. Знаете, че разглеждането на тези снимки ще ви накара да се чувствате по-зле, но въпреки това го правите.

2. Начина, по който интерпретирате информацията пред вас

Склонността към търсене на потвърждение оказва влияние и върху начина, по който обработвате информацията, която иначе е неутрална - и тя има тенденция да облагодетелства вашите вярвания.

Когато се влюбите, всичко, което виждате в партньора си, е красив и перфектен Адонис. Не забелязвате нито един недостатък. Когато връзката не върви, всичко, което виждате, са недостатъци - дъхът му на кафе, склонността му да се впуска безкрайно в теми, които не ви интересуват, космите, които оставя в мивката.

Вие сте във връзка със същия човек, но възприемате нещата, които той прави, по различен начин въз основа на начина, по който се чувствате.

3. Начина, по който си спомняте нещата

Дори вашите спомени са засегнати от пристрастието ви към потвърждение. Вие тълкувате и евентуално дори променяте спомени и факти в главата си въз основа на вярванията си.

В класически експеримент студенти от Принстън и Дартмут наблюдават футболна игра между двете училища. В крайна сметка студентите от Принстън си спомнят повече фалове, допуснати от Дартмут, а тези от Дартмут си спомнят повече фалове, допуснати от Принстън.

И двете групи студенти по принцип вярват, че тяхното училище е по-доброто. Така че имат склонност да си спомнят и припомнят повече случаи, които показват училището им в добра светлина, а противоположното училище в по-лоша.

Защо това ви харесва?

Търсите доказателства, които потвърждават вашите вярвания, защото да грешите е неприятно. Да грешите означава, че не сте толкова умни, колкото си мислите, че сте. Така че в крайна сметка търсите информация, която потвърждава това, което вече знаете.

В известен експеримент, когато участниците получават доказателства, противоречащи на техните политически убеждения, областите от мозъка им, свързани с физическата болка, стават по-активни - сякаш това, че грешат им причинява физическа болка.

Лесно е да приемате противоположни мнения, когато става дума за неща, които не ви интересуват. Но имате също дълбоки вярвания, които формират основна част от вашата идентичност (например, че сте любезен човек, че вашите политически възгледи са правилни). Доказателство, което противоречи на тези убеждения, често причинява когнитивен дисонанс - усещане за огромен стрес и тревожност.

Когнитивният дисонанс предизвиква реакция "бий се или бягай" - или изкопавате земята, за да удвоите съществуващите си вярвания (борба), или се измъквате от противостоящия факт (бягство).

Главната цел на мозъка ви е самозащита

Това важи както за физическото, така и за психическото ви Аз. Когато противоречивите факти оспорват самоличността ви, мозъкът ви възприема психологическата заплаха и ви защитава, сякаш това е действителна физическа заплаха.

Има твърде много информация за обработка

Необходими са огромни усилия за поддържане на противоположни хипотези, както и за опита да се оценят доказателства за и против всяка от тях.

Така че мозъкът ви оптимизира най-бързия достъп до решение.  Оценката на противоречивата информация и отсейването на правилната изисква прекалено много работа. По-лесно е да потърсите бързо потвърждение на текущата си гледна точка.

И така, какво можете да сторите по този въпрос?

1. Подхождайте към живота с любопитство, не с предубеждение

Когато влизате във всяко взаимодействие с нагласа да докажете себе си, то вие ще се поддавате на пристрастието към потвърждение.

Учени изучават две групи деца в училище. Първата избягва предизвикателни задачи, защото при тях има висок риск от грешка. Другата активно търси подобни задачи, заради възможността за учене, макар да греши в тях. Втората група постоянно надминава първата в успехите си.

Съсредоточавайте се не толкова върху това да сте прави, а върху това да живеете живота си с любопитство и учудване. Когато сте готови да грешите, вие се отваряте за нови прозрения.

2. Търсете и разбирайте разногласието

Разбирането на различните гледни точки може да ви помогне да проясните перспективата си. Според изследователите, всъщност дори можете да промените дълбоките си вярвания. Какъв е трикът? Заобикаляйте се с различни противоположни гледни точки.

Да кажем, че купувате къща и сте се спрели по-специално на една от тях. Помолете свой приятел да играе адвокат на дявола и да ви даде причини да не купувате тази къща. По този начин можете да видите нещо повече от гледната си точка и да направите рационално решение.

3. Мислете за мисленето

За да се борите срещу когнитивните отклонения, вие трябва да правите оценка на инстинктивните си реакции.

Следващия път, когато се натъкнете на факти, които напълно потвърждават вашия мироглед, спрете. Помислете за предположенията, които правите, и потърсете начини да си докажете, че грешите.

Да кажем, че сте любител на кафето - имате нужда от вашата сутрешна чаша кафе, за да функционирате правилно. Когато разглеждате емисията си във Facebook, статиите, които описват ползите от кафето, незабавно ще привлекат вниманието ви.

Лесно е да прочетете тези статии и да си кажете "Аха, това потвърждава всичките ми житейски избори." Когато хванете себе си в такава ситуация, опитайте се активно да потърсите информация, която противоречи на онова, в което вярвате.

Заключение

Склонността за потвърждаване е неизбежна част от начина, по който взимате решения. Тя е еволюционна черта, която оцветява начина, по който виждате света и не е нещо, което винаги можете да преодолявате.

Но когато вземате големи решения – такива за вашето здраве, финанси, любовен живот – е нужно да смекчите ефектите й, доколкото е възможно. Изучаването и разбирането на начина, по който действа пристрастността ни към потвърждение, ви дава възможност да компенсирате недостатъците и да вземете по-рационални решения.

Така че следващия път, когато преминавате от поза риба към летящо чихуахуа, не се притеснявайте, никой не ви гледа.

---------------

Източник: psychologytoday.com

======================

https://psychology.framar.bg/склонност-за-потвърждаване-защо-правим-ужасни-житейски-избори

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 минути, ramus said:

Склонността за потвърждаване е неизбежна част от начина, по който взимате решения. Тя е еволюционна черта, която оцветява начина, по който виждате света и не е нещо, което винаги можете да преодолявате./ от статията

Твърде много хора вярват че като са научили "логическите или когнитивните грешки" това от самосебе си ги 'спасява' да не ги допускат. Това всъщност е генералната грешка и самоподвеждане, която не е описана в никои от справочниците по логически паметови и когнитивни грешки и заблуди...

не е достатъчно просто нещо да се знае, да се научи - особено сложните взаимодействия при поведението, мисленето и натиска на инерцията и наследствата които носим в мозъците си... Заедно с това че учим и четем как самите ние се заблуждаваме, ние намираме и нови начини да се саморазделим отвътре - заблуждаваме се защото за мозъка това е предпочитания метод и начин за съхранение. И при това положение дали си дават сметка четящите всичко това, че по същество преодоляванията на заблудите всъщност е кански труд, който отгоре на всичко изисква огромна цена... Огромна! Затова е толкова рядко да се намери някой да се мотивира да я "плати".

В този смисъл - за да се преодоляват ограниченията които природата е задала, за да се стигне до положението да ги осъзнаете, първо е нужно да се осъзнае колко е сложно да се научиш да се самопрограмираш и да поемеш сам отговорността по промените и измененията в начина по който виждаш, усещаш, отразяваш и реагираш... Далеч по-лесното е да се оставиш на "както са си били" и това е причината повечето хора да избират този "хитър компромис" от типа - все пак е добре че го знам - защото това само изглежда някакво предимство..

Дали някой забеляза че в статията едновременно с популярността и нагаждането към масовия таргет, се засягат огромни и сложни казуси с които ние хората си обясняваме как самите ние функционираме в най-сложното от всички ни познати материи - мозъка... И как и колко е сложно да се преодоляват инерциите и заложените склонности, които тепърва откриваме че може би са ни служили за оцеляване и природата ги е програмирала в гените или ДНК-то... но това е вече форма на лимит и за да се преодолее е нужен нов тип подходи...

В някакъв смисъл сякаш се изправяме срещу заложеното и онова, което очевидно ни е съхранило до този момент... само защото в него съзираме ограничения зад които откриваме нови хоризонти... Но и съвсем друг тип отговорност... вече без спасителните обяснения и оправдания за "ние хората сме...", това ни е присъщо, естествено...

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 8 часа, ramus said:

какво става, колежки, няколко бяхте фенки на колегата - някоя да му пише на лични, да се свърже с него, ако го познавате - човекът определено има залитания, не сте ли загрижени какво всъщност става. Това тук може да е нещо невинно, но може и да е симптоматика... Вижте на какви тригъри реагира и как се отключват... И не може да се спре и да се осъзнае...

Благородно е да се защити дама, но да се търси помощ от дама е върхът на безсилието. Срамота е, Рамусе, истинският мъж сам си води битките.:564da112d749c_wink(1):

 

Преди 7 часа, ramus said:

В този смисъл - за да се преодоляват ограниченията които природата е задала, за да се стигне до положението да ги осъзнаете, първо е нужно да се осъзнае колко е сложно да се научиш да се самопрограмираш 

за да се преодолее е нужен нов тип подходи...

съзираме ограничения зад които откриваме нови хоризонти... 

И какво се случва, когато се преодолеят ограниченията - абсолютно нищо - новите хоризонти за нула време се превръщат на свой ред в стари нагласи/нови ограничения, които заменят преодолените предишни. С други думи природата не може да бъде измамена по никакъв начин. Подобен е изводът, между другото, на Aaron Beck - бащата на съвременната когнитивна терапия, която има амбицията да е алтернатива на психоанализата. Той пише, че никога не е открил Светия Граал в себе си, който да даде отгори за същността на човека или да даде светлина за големи психологически истини (по памет).

Такова едно ясно разбиране за ограниченията на човешката природа е форма на просветление и успокоение, форма на дзен, при което спираш да търсиш нови хоризонти и да парадираш по форуми, че "десетилетия се занимавам с човека и човешките светове", пък и да си въобразяваш, че си стигнал до някакви фундаментални истини от частен порядък, които си готов даже да преподаваш приложно и дистанционно. Живееш кротко и спокойно с това, което имаш или се забавляваш с развълнувани от своя вътрешен психически необозрим океан, които наивно считат, че психиката подлежи на контрол.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Incorrectus said:

С други думи природата не може да бъде измамена по никакъв начин.

Не само природата, житейският опит на човека от самото му раждане, не може да бъде изличен. Психотерапевтичните усилия (поведенчески, когнитивно-поведенчески) не променят човека, те го научават на стратегии да се справя с неща, с които иначе не може - предлагат му различни сценарии и го научават в известна степен да контролира дадени поведения.  И то не винаги. Затова и след години терапия има хора, които не успяват да изплуват и се самоубиват.

Относно контрола над психиката, в разгара на студената война и САЩ, и СССР развиват свои програми за "конотрол на ума", за целите на "психологическата война". Ето информация за програма на САЩ:

https://en.wikipedia.org/wiki/Project_MKUltra

Днес този тип програми се считат за престъпно използване на психиатрията за политически цели, като резултатността им е силно оспорвана.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, dora said:

Не само природата, житейският опит на човека от самото му раждане, не може да бъде изличен. Психотерапевтичните усилия (поведенчески, когнитивно-поведенчески) не променят човека, те го научават на стратегии да се справя с неща, с които иначе не може - предлагат му различни сценарии и го научават в известна степен да контролира дадени поведения.  И то не винаги. Затова и след години терапия има хора, които не успяват да изплуват и се самоубиват.

Относно контрола над психиката, в разгара на студената война и САЩ, и СССР развиват свои програми за "конотрол на ума", за целите на "психологическата война". Ето информация за програма на САЩ:

https://en.wikipedia.org/wiki/Project_MKUltra

Днес този тип програми се считат за престъпно използване на психиатрията за политически цели, като резултатността им е силно оспорвана.

И сега ги има тези програми но в много по изпипан начин....Например защо почват всички скапани телешопа с това, че според немски/американски/ангийски/ учени или независими швейцарски/шведски/ лаборатории....в зависимост от това какво искат да ти утикат....Същото ти продават и в политиката....Тук например извикват антитерористичните полицаи на група студенти от бангладеж дошли на доброволен труд в едно старопиталище в провинцията, или...или на представлението на Молиер в театърът когато Харпагон пита "КОЙ МИ ОТКРАДНА САНДЪЧЕТО С ПАРИ?" от публиката му викат "АМИ ШОРОШ"....

Но най-чудесното все пак на е благодарение на МК–УЛТРА Е

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Цитирай

Склонността за потвърждаване е когнитивен пряк път.

Избирате място в задната част на залата, където никой не може да ви вижда. Учителят иска от всички да влязат в поза риба. "Всички ли знаят тази поза?"

Подхлъзвате се на килимчето и падате върху палеца си.

Поглеждате, за да се уверите, че никой не видя това. По дяволите. Човекът до вас крие усмивката си. Мислите си, "Знаех си. Всеки ми се присмива."

След часа избягвате очен контакт, изтичвате навън и си обещавате, че никога повече няма да правите йога.

Хи-хи-хи! Ако се плъзна нанякъде, аз ще бъда тази, дето първа ще се разкикоти. Ще гледам обаче да тупна на меко.

Цитирай

Склонността за потвърждаване ви удря отново

В часа по йога вие търсите примери, които потвърждават несигурността ви - момичетата с хубаво тяло, които ви се смеят; човекът, който крие усмивката си при вашето падане.

Пренебрегвате други фактори, които не доказват вашата несигурност – на практика всички останали в класа, които изобщо не ви забелязват.

Е, и умните глупеят.

Сами сте вкъщи и се чувствате зле, веднага влизате във Facebook или Instagram. Разглеждате снимки на хора, които пътуват, празнуват, женят се и си мислите, че всеки, когото познавате, живее великолепен живот. Тогава си казвате: "Аз съм такъв загубеняк".

Рядко гледам профили във FB. Хората с еднакво образование и възможности имат различни съдби.

Цитирай

Начина, по който интерпретирате информацията пред вас.

Зависи от емоционалния интелект.

Цитирай

Начина, по който си спомняте нещата

В класически експеримент студенти от Принстън и Дартмут наблюдават футболна игра между двете училища. В крайна сметка студентите от Принстън си спомнят повече фалове, допуснати от Дартмут, а тези от Дартмут си спомнят повече фалове, допуснати от Принстън.

И двете групи студенти по принцип вярват, че тяхното училище е по-доброто. Така че имат склонност да си спомнят и припомнят повече случаи, които показват училището им в добра светлина, а противоположното училище в по-лоша.

Моят кон наистина е по-голям. Някои колежки така и не се примириха. Няма да забравя автобиографията на една (за нея говорих в м.р. в другата тема), в която беше записала, че е завършила INVE. При това беше с големи претенции, че знае английски. Щом звъннеха от чужбина, все тичаше да говори навън, а шефката пък ме питаше какво става. Казах на въпросната колежка да си оправи абревиатурата, т.е. да пише там UNWE (УНСС). Нейната защитна реакция веднага сработи: CV-то било писано от една приятелка. После ги питах дали са слушали Ингви Малмстийн. Та оттогава така си говорим за ингвитата.

Цитирай

Търсите доказателства, които потвърждават вашите вярвания, защото да грешите е неприятно. Да грешите означава, че не сте толкова умни, колкото си мислите, че сте. Така че в крайна сметка търсите информация, която потвърждава това, което вече знаете.

Няма безгрешен човек, дори и този, който е писал статията. Но за разлика от други, при него прозира огромното му чувство за малоценност.

Цитирай

Главната цел на мозъка ви е самозащита

Оценката на противоречивата информация и отсейването на правилната изисква прекалено много работа. По-лесно е да потърсите бързо потвърждение на текущата си гледна точка.

Разбира се. Затова лъжат.

Цитирай

И така, какво можете да сторите по този въпрос?
1. Подхождайте към живота с любопитство, не с предубеждение

Когато влизате във всяко взаимодействие с нагласа да докажете себе си, то вие ще се поддавате на пристрастието към потвърждение.

Учени изучават две групи деца в училище. Първата избягва предизвикателни задачи, защото при тях има висок риск от грешка. Другата активно търси подобни задачи, заради възможността за учене, макар да греши в тях. Втората група постоянно надминава първата в успехите си.

Винаги съм била от втората група. Където и да отида да работя, все поемам някакви кашави дела. Финансовите ревизори още ме помнят.

Цитирай

Търсете и разбирайте разногласието

Да кажем, че купувате къща и сте се спрели по-специално на една от тях. Помолете свой приятел да играе адвокат на дявола и да ви даде причини да не купувате тази къща. По този начин можете да видите нещо повече от гледната си точка и да направите рационално решение.

Работих в агенции за имоти доста време. Ако не бях изгубила слуха си, все още щях да съм брокер. Обичах си работата. Не ми се стоеше в офиса. Предпочитах да ходя по огледи и да се срещам с хората. Но съм имала такива клиенти, които си мислеха, че ще постигнат нещо с двама срещу един. Рационалното решение идваше от мен. Така агенцията ме хвалеше за успехите, а клиентите водеха други и казваха: "Това е личния ми брокер".

Ингвито май видя от мен и отиде брокер да става (имаше достъп и до моите лични данни).

Цитирай

Мислете за мисленето

За да се борите срещу когнитивните отклонения, вие трябва да правите оценка на инстинктивните си реакции.

Следващия път, когато се натъкнете на факти, които напълно потвърждават вашия мироглед

Много често правя обратното. Не сте ли решавали логически задачи? Тръгвате отзад напред, като преобръщате ситуацията.

Цитирай

Заключение

Склонността за потвърждаване е неизбежна част от начина, по който взимате решения. Тя е еволюционна черта, която оцветява начина, по който виждате света и не е нещо, което винаги можете да преодолявате.

Но когато вземате големи решения – такива за вашето здраве, финанси, любовен живот – е нужно да смекчите ефектите й, доколкото е възможно. Изучаването и разбирането на начина, по който действа пристрастността ни към потвърждение, ви дава възможност да компенсирате недостатъците и да вземете по-рационални решения.

Така че следващия път, когато преминавате от поза риба към летящо чихуахуа, не се притеснявайте, никой не ви гледа.

Най-голямата истина е, че всеки е зает със себе си. Можем само да благодарим на другите, че са постъпили по определен начин с нас, за да разберем мотивите им, да запомним урока и да продължим напред. Което за някои е доста трудно да се направи. Благодаря!

 

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, ramus said:

Когато влизате във всяко взаимодействие с нагласа да докажете себе си, то вие ще се поддавате на пристрастието към потвърждение.

Дали някой разпознава своите си пристрастия... дали се самоусеща спрямо нагласите си - засичане, възникване, протичане, влияние върху други когнитивни процеси, доколко, как... Дали е наясно с тях, дали някога си ги е извеждал, осмислял, проследявал откога са, как са възникнали, защо ги има, какво е значението и ролята им, как протичат, как влияят...

Преди 12 часа, ramus said:

По-лесно е да потърсите бързо потвърждение на текущата си гледна точка.

и примера за личната полза от потвърждението е израз и на това, което то всъщност то е призвано да допринесе:

Преди 6 часа, Incorrectus said:

Такова едно ясно разбиране за ограниченията на човешката природа е форма на просветление и успокоение, форма на дзен, при което спираш да търсиш нови хоризонти... Живееш кротко и спокойно с това, което имаш

От друга страна самата думичка "дзен" в този контекст и "изповед" е толкова точна и показателна за този който пише. Точните стимули - точни и повторяеми реакции. Изглежда че "философията' и многото знаене, запомняне и възпроизвеждане не спестява на "философа" да е толкова силно приближен до "кучето на Павлов". А най-веселото е, когато "на кучето си реагира, но в неговите лични сънища за живота то е дзен, то е интелектуално, дори разумно. То е спокойно и кротко, живее и говори благо... сънува си един свят, изрисуван от научени и взети образи и схеми... И именно "това е живота"... :) Чудесен живот... ама "кучешки" и насред територията на "павловски експеримент", който обаче... е някъде "отвъд живота".... От друга страна - все пак "дзен" :)

лежал си мислителя на брега на океана и съждавал - това е вода, тя се движи, дори съм я пипал - тя е мокра и го знам, виждам вълни и знам всичко за тях... което е чудесно, но той просто стои на брега, защото живота на брега е чудесен с безопасността си. Нали някакви си луди са влизали във водата и са написали че освен че имало вълни, умението да плуваш било сложно, трудно, изисквало се търпение, кураж, преодоляване на самозащитни инстинкти и носило опасност от удавяне и смърт... И заради това е чудесно че можеш да си лежиш на брега и да си живееш спокойно и кротко, понеже "си научил какво са написали ония - смахнатите удавници"... луди 'ора. Я па ми е добре и спокойно, нали съм си философ - те не се бъхтят, само си пишат и си съждават... и са умни - най-важното... Те знаят къде е края и началото, те знаят кой какво бил написал и те са го прочели правилно, те знаят и си го говорят... И знаейки си стоят на брега, за да им е спокойно и дзен - там некви си води и безбрежия - аааа - не, пък и за кво - оттатък водата пак има бряг - така че брегът винаги си е налице. за кво да се бъхтят при положение че и така са си добре и сичкото тва е само губене на време, гонене на вълни и ветрове.

В исторически план, това архетипно по писанията е представено със символа на "овцата" - важното да ми/ни е добре, важното да сме заедно, важното е да ни има, да сме спокойни (дзен), да няма вълни, да няма трусове от които ни е страх... А страхът - нееееееее, ужасна работа и прави така че да не сме спокойни и кротки... и дзен. докато си блеем... за философията, но с блеене и една нагласена философия за "овце".

Все пак... и това е битие... някакво... макар никога да не съм го разбирал...

Няма да коментирам как останалите коментатори, продължават своята си житейска игра на ПОТВЪРЖДЕНИЯ, и то с настойчиви подходи, умели извъртания в интерпретирането и нагласянето... Целта е една, и е проста. "Авторът е еди какъв си", "природата не може да я излъжеш", "някои неща си остават непреходни", "границите - недостижими, безсмислено е да се преодоляват" , а и "невъзможно да се промени непроменяемото", "човекът си преправя само стратегиите и подходите, а иначе нищо не се променя"... Хората с лимит в себе си, делегират този си вътрешен лимит, някъде сред знанието, сред живота, сред битието им. Поектират го някъде сред принципите, законите, природата, вселената - само да не е в тях...

Сигурна съм, сигурен съм - защото... Ето това са примерите за "предпочитанието да се намери бързия и лесен начин за подход", защото той е ехото на инстинктите". И тия инстинкти... се покриват с интелектуални клишета, носещи фрагменти и парченца "съждения"... само защото... защото...

Да, проваленият, несправилият се, ударилият се в стена, зацикленият... има потребност да обоснове провала и невъзможността си. да изрази че това "не му е лимит" - той така е искал, така е правилно, така е сигурно, така другите правят, така са го казали, така е написано от други, така е по линковете... И подбора и подреждането отново да доведат до онова... дето е някъде твърде невидимо и твърде "начално"... И няма нищо общо с интелекта...

От друга страна темата достигна до точка в която... нещата са вече изведени твърде ребром.. твърде извадени... И пишещите не се усещат как влизат в толкова вкоренения им защитен режим. Но в него, в този контекст, те са изключително точни в думичките си - за себе си. Всеки абсац става толкова важния за мен автопортрет... Защото хората се показват най-добре и най-истински, чак когато са "на ръба".

Лесно е да се криеш, да играеш, когато всичко около теб е мирно, тихо и кротко... Когато нещата не те засягат особено, когато не е налице дисонанс, и то от твърде острите - когато нещо е поставено спрямо съградени с толкова зор опорни точки... Но когато не е - се развълнуват разни стаени положения, отхвърлени и забравени насила отпечатъци... И си избиват през думите. И най странното е - че е невидимо за пишещите. Напълно невидимо - при тях всичко си е ок. Дори го играят на небрежни, на ирония или хумор, докато се върти отрицанието, асимилацията, докато вървят по наклона на "лесното, бързото - по инстинктите си"...

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, ramus said:

Дали някой разпознава своите си пристрастия... дали се самоусеща спрямо нагласите си - засичане, възникване, протичане, влияние върху други когнитивни процеси, доколко, как... Дали е наясно с тях, дали някога си ги е извеждал, осмислял, проследявал откога са, как са възникнали, защо ги има, какво е значението и ролята им, как протичат, как влияят...

и примера за личната полза от потвърждението е израз и на това, което то всъщност то е призвано да допринесе:

От друга страна самата думичка "дзен" в този контекст и "изповед" е толкова точна и показателна за този който пише. Точните стимули - точни и повторяеми реакции. Изглежда че "философията' и многото знаене, запомняне и възпроизвеждане не спестява на "философа" да е толкова силно приближен до "кучето на Павлов". А най-веселото е, когато "на кучето си реагира, но в неговите лични сънища за живота то е дзен, то е интелектуално, дори разумно. То е спокойно и кротко, живее и говори благо... сънува си един свят, изрисуван от научени и взети образи и схеми... И именно "това е живота"... :) Чудесен живот... ама "кучешки" и насред територията на "павловски експеримент", който обаче... е някъде "отвъд живота".... От друга страна - все пак "дзен" :)

лежал си мислителя на брега на океана и съждавал - това е вода, тя се движи, дори съм я пипал - тя е мокра и го знам, виждам вълни и знам всичко за тях... което е чудесно, но той просто стои на брега, защото живота на брега е чудесен с безопасността си. Нали някакви си луди са влизали във водата и са написали че освен че имало вълни, умението да плуваш било сложно, трудно, изисквало се търпение, кураж, преодоляване на самозащитни инстинкти и носило опасност от удавяне и смърт... И заради това е чудесно че можеш да си лежиш на брега и да си живееш спокойно и кротко, понеже "си научил какво са написали ония - смахнатите удавници"... луди 'ора. Я па ми е добре и спокойно, нали съм си философ - те не се бъхтят, само си пишат и си съждават... и са умни - най-важното... Те знаят къде е края и началото, те знаят кой какво бил написал и те са го прочели правилно, те знаят и си го говорят... И знаейки си стоят на брега, за да им е спокойно и дзен - там некви си води и безбрежия - аааа - не, пък и за кво - оттатък водата пак има бряг - така че брегът винаги си е налице. за кво да се бъхтят при положение че и така са си добре и сичкото тва е само губене на време, гонене на вълни и ветрове.

В исторически план, това архетипно по писанията е представено със символа на "овцата" - важното да ми/ни е добре, важното да сме заедно, важното е да ни има, да сме спокойни (дзен), да няма вълни, да няма трусове от които ни е страх... А страхът - нееееееее, ужасна работа и прави така че да не сме спокойни и кротки... и дзен. докато си блеем... за философията, но с блеене и една нагласена философия за "овце".

Все пак... и това е битие... някакво... макар никога да не съм го разбирал...

 

Събудете си вашия неокортекс, за да разпознаете пристрастията си. Философията ви за овцете ми напомня как тази същата колежка (на която предадох паролата за административния панел) омаскари сайта на организацията ни с изображения на овце с лозунг: "Много сме, силни сме". Обаче овцете не знаят, че бях направила и сайт на английски език. Той се намира на друг сървър и достойно представя сдружението. Него няма как да го омаскарят. Вие кого защитавате?

1 hour ago, ramus said:

Да, проваленият, несправилият се, ударилият се в стена, зацикленият... има потребност да обоснове провала и невъзможността си. да изрази че това "не му е лимит" - той така е искал, така е правилно, така е сигурно, така другите правят, така са го казали, така е написано от други, така е по линковете... И подбора и подреждането отново да доведат до онова... дето е някъде твърде невидимо и твърде "начално"... И няма нищо общо с интелекта...

Затова ли си отмъщава? Защото се провали като мениджър? Затова ли преди половин час започнаха да ми звънят и 'ало' измамници? Предупреждавам, че всеки следващ препращам към полицията.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, insighting said:

Вие кого защитавате?

Пет пари не давам за защитаването, нито съм на тепих, нито на ринг... просто не играя вашата игра. :) А вие ползвате за отражателен обект на проекциите си едно или друго, един или друг, включително и през форума и темата сега...Та било полиция или колежки, сайтове или админ-панели, отмъщения или телефонни измамници...  или как всичко "ви заприличало на нещо си ваше"... Пък вие си правите и оприличаването и аналогиите и нагласянето... Включително и относно "овцете".

така е в личния цирк - затова когато се пише, когато се чете... винаги се придружава от отговорност.

Количеството на прочетеното и запомненото, усвоеното и употребеното, няма отношение към качеството. Милиарди единици информация не правят "интерпретатора й". Нито милиарди глупаци да са равни дори на един единствен разумен човек. .. И личните изживяващи сънища не касаят никого, освен сънуващия ги. А проблемите със 'склонността към потвърждението' ще си останат сякаш са "вечни", защото са потребни някому. Колкото повече потребни... толкова повече ще е и склонността към потвърждаване. Отгоре на всичко това има и корелация с кризите на идентичността и ония колебания на които точки тя е закачена и започват да се клатят - възрастови, физиологични, неизживени детски или травматични емоционални драми... колкото са повече тия, толкова е по-нужно "защитаването", дори и като "потвърждение"... Нараства настояването, игрите на борби... защото се вихрят програмите за оцеляване и съхранение...

А разума... тук няма никаква роля, нито функция.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 42 минути, ramus said:

Пет пари не давам за защитаването, нито съм на тепих, нито на ринг... просто не играя вашата игра. :) А вие ползвате за отражателен обект на проекциите си едно или друго, един или друг, включително и през форума и темата сега...Та било полиция или колежки, сайтове или админ-панели, отмъщения или телефонни измамници...  или как всичко "ви заприличало на нещо си ваше"... Пък вие си правите и оприличаването и аналогиите и нагласянето... Включително и относно "овцете".

така е в личния цирк - затова когато се пише, когато се чете... винаги се придружава от отговорност.

Количеството на прочетеното и запомненото, усвоеното и употребеното, няма отношение към качеството. Милиарди единици информация не правят "интерпретатора й". Нито милиарди глупаци да са равни дори на един единствен разумен човек. .. И личните изживяващи сънища не касаят никого, освен сънуващия ги. А проблемите със 'склонността към потвърждението' ще си останат сякаш са "вечни", защото са потребни някому. Колкото повече потребни... толкова повече ще е и склонността към потвърждаване. Отгоре на всичко това има и корелация с кризите на идентичността и ония колебания на които точки тя е закачена и започват да се клатят - възрастови, физиологични, неизживени детски или травматични емоционални драми... колкото са повече тия, толкова е по-нужно "защитаването", дори и като "потвърждение"... Нараства настояването, игрите на борби... защото се вихрят програмите за оцеляване и съхранение...

А разума... тук няма никаква роля, нито функция.

Пет пари не давате за защитаването? Вие явно сте с ампутирана емпатия. Аз ползвам факти. Циркът си е ваш. Отговорност е бързо да разпознаваш и елиминираш недобронамерените около себе си хора. Това е и най-силното оръжие за оцеляване. А разумът тук има огромна роля. Защото не можеш да премахнеш плесен от книга с влажна кърпа. Това само ще увеличи плесента. Но ватен тампон, напоен с 2%-ен разтвор на формалин, напълно ще я отстрани и ще запази книгата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

да, да... вижда се - всичко ви е "ФАКТИ". :) Това е толкова девалвирала думичка... главно заради ползвателите и криещите се зад нея.

Само да допълня, че криенето и страха правят непрекъснато "да се оцелява" и да са нужни "оръжия" и "защитаване"... И битки... битки... Разбира се - четящия и книгата толкова са се слели... в "главата на четящия", че той е с идея че "пази книгата"... а всъщност зад целия спектакъл е самият той.

И да не забравяме че няма лабаво - важни са "фактите". според тях някакъв рамус е с ампутирана емпатия и циркът си е само негов - ваш не е в никакъв случай... В никакъв случай!!! ... навсякъде другаде, само не при вас.

Това е въпроса че, човека се пише сам... това, дето ще си го напише, няма кой друг, щото само той може да надниква там... където и самия той не смее.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 32 минути, ramus said:

да, да... вижда се - всичко ви е "ФАКТИ". :) Това е толкова девалвирала думичка... главно заради ползвателите и криещите се зад нея.

Само да допълня, че криенето и страха правят непрекъснато "да се оцелява" и да са нужни "оръжия" и "защитаване"... И битки... битки... Разбира се - четящия и книгата толкова са се слели... в "главата на четящия", че той е с идея че "пази книгата"... а всъщност зад целия спектакъл е самият той.

И да не забравяме че няма лабаво - важни са "фактите". според тях някакъв рамус е с ампутирана емпатия и циркът си е само негов - ваш не е в никакъв случай... В никакъв случай!!! ... навсякъде другаде, само не при вас.

Това е въпроса че, човека се пише сам... това, дето ще си го напише, няма кой друг, щото само той може да надниква там... където и самия той не смее.

Вие сте от хората, които не разбират собствените си чувства. Затова изпадате в недоумение, когато някой изрази своите. Време е да свалите маската си и да прекъснете играта на покер. Това, че сте решили да предствите нещата в друга светлина, не означава, че вашата истина е истина за мен. Защото способността да можете да изразите себе си е най-важната социална компетенция.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...