Как се произнасят тези букви?

[dsmI]

Привет! Чудя се дали някой може да одобри произношението на старобългарските букви ъ, ы (ꙑ), ь, ѣ, ѧ, ѫ?

ъ – ѥръ (голям ер, (е)йеръ), произнасян като неясно о, заместен по-късно от звук ъ. Пример: пѣсъкъ (праслав. *pě̄sъ̀kъ) > пйесок?

ы (ꙑ) – ѥрꙑ (ери, йеръи), произнасян като иъ (или нещо между и и ъ), изравнен по-късно с гласежа на чисто и. Пример: дꙑмъ (праслав. *dỳmъ) > диъм?

ь – ѥрь (малък ер, йерь), произнасян като неясно е. Пример: дьнь, отьць (праслав. *dь̑nь, *otь̃cь) > ден, отец?

ѣ – ѣтъ (ятъ), произнасян като я (в началото на думата), като йе (в средата на думата), като и (в края на думата). Първоначалното му произношение е нещо между е и а (широко е). Пример: дѣвица > девица или дйевица? Според гореизброените произношения думата долѣ (праслав. *dȏlě̄) трябва да се произнася доли, а не доле, тъй като ѣ е в края на думата, което на мен не ми звучи правилно.

ѧ – ѧсъ (енсъ), произнасян като ен, ем. Пример: чѧдо (праслав. *čę̀do) > че^ндо, мѧсо > ме^нсо (праслав. *mę̑so), близо до пруската дума mensa.

ѫ – ѫсъ (онсъ), произнасян като он, ем. Пример: рѫка (праслав. *rǭkà) > ро^нка, дѫбъ (праслав. *dǫ̑bъ) > до^мб. Известно е, че он и ем се изместват от ън и ъм, но дали това се е случило още през IX век?

Знам, че ъ и ь са отпаднали в определен период, но преди това са претърпели промени, като преставане на изговарянето им. Тогава дьнь, отьць ще звучат днъ, отцъ, а не ден, отец.