Отиди на
Форум "Наука"

Междувоенният период (Действително ли България и българите са ощетени от историята 4)


Warlord

Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Продължаваме с ревизиите и към скандален пълен реквием за Великите сили :)

 

В годините след Великата война Европа тъне в разруха, трупове и дългове. Франция настоява всичките щети да бъдат изплатени от Германия. Тя обаче не е в състояние да го направи и е принудена да печати банкноти на конвейр, в резултат на което изпада в хиперинфлация. След сътресението на Уолстрийт в края на двайсетте и победителите го закъсват затъвайки в Голямата икономическа депресия за цяло десетилетие напред.
Както отбелязахме в миналата статия, за разлика от прецаканата уж България, Югославия преживява трудни и бедни следвоенни десетилетия. У нас обаче световната икономическа криза няма толкова силно отражение колкото на запад. Фалират предприятията на няколко едри предприемачески фамилии, но като цяло това не предизвиква сериозни сътресения в икономиката и банковата система на страната, които остават относително стабилни.
Самата икономика продължава да е предимно аграрна, макар вече да се развиват и индустриални предприятия и въпреки кризата и разоренията от войната у нас глад няма.

 

През 1929 г. положението се е оказало такова, че обикновените български селяни са били с пълни стомаси, а безработните брокери на фондовата борса в Ню Йорк – с празни. Това мисля в крайна сметка е по-важното, а колко велики, преуспяли и щастливи били американците са просто приказки, с които не можеш да се нахраниш.
Ситуацията на запад действително е доста тежка. Това е време, в което както икономиката така и демокрацията се намира в криза и в повечето страни на Стария континент се издигат тоталитарни и авторитарни режими.
Първите западни дипломати и журналисти посетили изолирания СССР са впечатлени от това, че той е останал незасегнат от кризата, заводите му си работят, че и същевременно нови се строят. Поради което в западната преса се появяват положителни оценки за него и дори съмнения дали всъщност болшевиките не са тръгнали по правилния път, за разлика от Запада.
Авторите на тези статии обаче все още не са знаели за масовите чистки във властта и армията, за върлуващите отряди на НКВД и СМЕРШ, за лагерите, по които със и без вина са гниели милиони.
Нито пък за мизерните комуналки, в които са набутали да живеят свободните граждани. По 5-6 семейства делящи обща кухня, баня и клозет, живеещи в тясни бетонени кутийки, често разделени на две по диагонал с перде, защото не винаги съквартирантите в нея са били роднини или приятели, а попаднали там всякакви хора на случаен принцип. Можете да си представите абсурда на живота в тези жилища, него струва ми се единствено Михаил Булгаков е успял да опише достатъчно нагледно в романите и разказите си.
В същото време ние може и да не сме били индустриален гигант като Съветския съюз, но хората не са били постоянно преследвани от милицията и са живяли (и в градовете и в селата) в свои собствени къщи с големи дворове и с по няколко стаи, че и с по няколко етажа.
Така че следващия път, когато се затюхкате колко сме били прецакани, помислете и за тия неща :animatedwink:

 

Що се отнася до въпроса с бежанците изселили се тук в резултат на войните – и на това винаги категорично му поставяме отрицателен знак. Определено обстоятелството, че е трябвало да напуснат родните си места и че тези райони са се обезбългарили е неприятно.
Но от друга страна тези бежанци не са били като днешните – да чакат на социалки и да образуват гета генериращи престъпност и тероризъм. Били са наши сънародници, които веднага след като са се установили тук са си построили къщи и са започнали да работят. Което е добра инжекция за икономиката ни – огромен приток на ръботна ръка. Така за разлика от другите страни (особено Югославия) страдащи от жестоко обезлюдяване след войната, в нашата страна става точно обратното – населението скача изведнъж с няколко стотин хиляди нагоре.

Освен това – днес сигурно всеки трети българин е ако не пряк потомък на тогавашни бежанци то в повечето случаи има поне по някой бежанец из родословието си. А за да се появим ние, техните потомци, събитията е трябвало да се стекат точно по начина, по който са се стекли, което включва и загубата на войната и бежанските вълни. Ако нечий дядо не беше избягал от Беломорска Тракия да кажем и не беше срещнал тук в София нечия баба, то тяхното потомство никога нямаше да се появи. Ако България беше спечелила войната и се беше обединила, бежанци нямаше да има и въпросните баби и дядовци щяха да останат по родните места. Пак щяха да имат потомства, но създадени с други хора, на друго място и тези потомци щяха да са други хора, нямаше това да сме ние.
Тъй че не бива да съжаляваме за абсолютно нищо в нашата история. Всичко е трябвало да се случи точно така както се е случило за да се появим ние днес в резултат на всичко това.

 

Но да се върнем на един от централните акценти в поредицата – набедените за наш вечен враг Велики сили. Които както вече видяхме в предните две теми всъщност повече са ни помагали отколкото са ни ощетявали. И този период не прави изключение в това отношение.

 

Ако ние си мислим, че сме ощетени, то какво да кажат гърците тогава?
През 1922 г. окончателно рухват мечтите им за тяхното национално обединение, т.нар. Мегали идея. Като ние изиграваме ключова роля в това.. Според Севърския договор Източна Тракия (без Константинопол) и Йония (района на Измир) са дадени на гърците. Възползвайки се от хаоса и фактическото разпадане на Османската империя те я нападат в опит да си върнат още от Мала Азия.
Турците изпадат в доста тежко положение и са на път да загубят и претърпят пълна катастрофа. Изолирани са, а оръжието им е старо и недостатъчно, боеприпасите – също.
В това време по Ньойския договор ние е трябвало да предадем всичкото си оръжие на Антантата и да остане само колкото за силно редуцираната ни по договора армия и полицията. Всичкото това оръжие и припаси, които пратениците на Антантата идват да приберат обаче се оказва, че го няма в складовете. Причината е, че преди това тайно и нелегално го пращаме на Ататюрк и с него той успява да нарита задниците на гърците и да ги изхвърли от Мала Азия и Източна Тракия. В резултат, на което над малоазийските гърци се извършват страшни погроми и изселвания.
Тъй че те ни взеха Беломорска Тракия, но след това ние ги прецакахме тях доста по-брутално, проваляйки опита им за национално обединение, което тогава пропадна окончателно и те всъщност загубиха доста по-големи територии от нас :animatedwink:

TreatyOfSevres_(corrected).PNG

 

Колкото до Великите сили (Антантата), на тях им е било известно за мизерията, която сме направили на гърците така и че освен всичко друго тя представлява и грубо нарушение на Ньойския договор. Въпреки това никой не го прави на въпрос и тая шмекерия ни се разминава напълно безнаказано.
Няма ли поне едно „Благодаря” за Великите сили по случая? :animatedwink:

 

И като сме го ударили на ревизии е редно да отбележим и че названието на договора е неправилно. Парижкото предградие където се подписва договора се казва Neuilly-sur-Seine, Ньойи сюр Сен, с ударение на последното „и”, а не на „о”-то както сме свикнали ние да го произнасяме.Така че правилното трябва да е Ньойийски мирен договор :)
Странно как са го допуснали да се наложи грешния варянт в пресата, историографията и навсякъде, при положение, че всеки който се е барал интелигенция тогава е знаел френски.
Изглежда и интелигенцията ни не се е променила особено от тогава :animatedwink:
За сметка на това обаче китното парижко предградие Ньойи оттогава се е променило много. Сега около квартала е имигрантско гето, където живеят само негри и араби и представлява една от типичните „don’t go zone” и френски (бял) крак не може да стъпи там в момента. Тъй че тя съдбата накрая хубаво си им го върна на франсетата :ag:

 

Но да продължим нататък с поредното неизказано „благодаря” към Великите сили.
Малко след като удариха на камък срещу турците, гърците решиха да се пробват дали няма да успеят да изкопчат още нещо от нас. Конфликта, който възниква тогава е известен като Петрички пограничен инцидент от 1925 г. И всъщност виновните за самия инцидент сме ние.
Според официалната версия – български граничар започва да копае дупка за кладенец близо до граничната бразда. При него идва гръцки граничар, обвинявайки го, че копае окоп срещу границата, което му е забранено по Ньойския договор. При възникналата свада българския граничар гръмва гръцкия, в резултат на което после избухват масови престрелки и цели крайгранични поделения на гърците са вдигнати и насочени към мястото на инцидента още преди новината да е стигнала до правителствата на двете страни. От Атина дават зелена светлина на военните и те преминават границата нахвърляйки се на крайграничните села.
В този случай обаче нашите, които явно вече са се наиграли на войници в пет войни, като никога взимат правилното решение – да подадат сигнал до ОН и мирно да изчакат решението им.
От своя страна ОН (т.е. Великите сили) оценяват високо желанието ни да се търси мирен изход на проблема. Въпреки, че четите на ВМРО игнорират заповедта от София и извършват поредица от нападения срещу гръцката армия в района на Беласица и Огражден.
Великите сили обаче пък игнорират това обстоятелство. Игнорират дори факта, че инцидента става по наша вина и разрешават конфликта изцяло в наша полза. Нареждат на Гърция да изтегли войските си от нашата територия и я заставят да ни изплати репарации в размер на 30 милиона лева. Което е огромна сума само за няколко запалени села, така че сме доста на плюс от цялата работа. Това без да броим и че при изплащането на обезщетенията петричките селяни се скъсват да лъжат комисията, че гърците им били отмъкнали по незнам си колко стотин овце. От комисията естествено са били наясно, че плащат за въображаеми овце, но не им е пукало защото са ги плащали с гръцки пари :animatedwink:

Иначе гражданите на Петрич пък построяват гимназията в града с пари от тези обезщетения.

 

Споменахме вече в миналата статия и че най-накрая през 1931 г. от Антантата си затварят очите и за неизплатените ни репарации към нея от ПСВ. Освен, че преди това постепенно премахват лихвите по тях, както и цели траншове, които иначе чак до 1985 г. е трябвало да изплащаме, просто се съгласяват да не им даваме това, което още не сме изплатили. А иде реч за луди милиони. Което в условията на кризата си е било един чудесен, направо спасителен за икономиката подарък към нас.

Отново не чувам бурните ви аплодисменти за тях, в залата! :)

 

Отделно от това в един момент си затварят очите дори и за започналото превъоръжаване и възраждане на армията (забранени от Ньойи), особено когато ставаме приятелчета с Райха, които правят същото. Първоначално скришом и лека полека, като например историята с първия им следвоенен танк кръстен нарочно Leichttraktor (буквално „лек трактор”) и действително това, което виждат английските и френските инспекции в завода е трактор, макар и не особено лек, ами даже и брониран. Само че след като приключват проверките немците просто му монтират един купол с оръдие отгоре :animatedwink:
По подобен начин и ние поръчваме самолети под предлог, че ни трябват за пощите, пък впоследствие тихомълком ги зачисляваме към ВВС. И така лека полека армията започва да се увеличава, да се поръчват и танкове. Докато накрая се стигне до грандиозния парад на 6 май 1936 г. на 400 000-ната ни вече армия и приет от неподвижно козируващия Борис ІІІ в продължение на цели 6 часа. Чуждестранните посланици присъстващи на парада направо не могат да повярват на това, което виждат и пращат хора да проверят дали случайно това не са едни и същи войници, които зад ъгъла на Батенберг не се връщат обратно до орлов за да минат наново по паветата. :)

Като в същевременно периода е и на възход на българщината и патриотизма. Ратниците са над 300 хиляди души членска маса, освен тях има и бранници и СБНЛ и други. И е било чест за всеки прогресивен младеж да се запише в някоя от тези организации. Сравнявайки ги с днешните „патриоти” в парламента ни разликата е от земята до небето, а „патриот” и „националист” в днешно време вече станаха мръсни и презряни думи. Та през 20-те и 30-те определено държавата и нацията са в подем за разлика от сега.
 

Въпреки, че впоследствие този период беше изобразяван в разни книги със съмнително червени корици и по соц филмите, като мрачен, беден, преминал под сянката на нацистките орли и изпълнен с капиталистически неудачи, а хората едва ли не с нетърпение само отброявали време до 9 септ. 1944 когато да гръмнат шампанското, всичко това просто няма нищо общо с реалността :animatedwink:
.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 12 часа, Warlord said:

Причината е, че преди това тайно и нелегално го пращаме на Ататюрк и с него той успява да нарита задниците на гърците и да ги изхвърли от Мала Азия и Източна Тракия. В резултат, на което над малоазийските гърци се извършват страшни погроми и изселвания.

Нашите хора от онова време (оплюваният Стамболийски) са прибрали за презимуване и възстановаване, а после и въоръжили войската на полк. Джафер Таяр, която впоследствие е разказала играта на малаките :)

Българите от онези времена отлично са разбирали сентенцията "няма вечни приятели и неприятели, има вечни интереси", и са я прилагали :). Надявам се да запазим тяхната мъдрост.

 

Друг пример е Таньо Войвода.
Таньо Войвода води люти битки с Фуад бей и неговите чети през 1913 година, когато непоредствено след Междусъюзническата война, Османската империя  окупира част от Западна Тракия. Вследствие на тази окупация се създава  т.н. "Гюмуржджинска република"

8-10 години по-късно,  Таньо Войвода и Фуад бей (бъларските чети и турските) са съюзници срещу окупаторите гърци, които извършват жестокости спрямо цивилното бъларско и турско население, подлагайки го на  терор, убийства и етническо прочистване

 

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами след цялата върволица от гафове през 1912-1918 са отрезнели и са започнали да мислят по два пъти преди да предприемат важен дипломатически ход. А след войната лошите отношения с гърците са се запазили, резултат на което е и Петричкия инцидент, а с турците изглежда пък са продължили да бъдат добри, както и през войната, така и през целия Ататюрков период. Около ВСВ стават неопределено-неутрални, и чак през соца - лоши.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 years later...
  • Глобален Модератор

БВП на глава от населението към края на междувоенния период. Въпреки катастрофите нашия е по-висок от този на Югославия и Румъния.

204222984_2633641783596555_1886851024661333807_n.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
On 15.06.2017 г. at 15:06, nik1 said:

Нашите хора от онова време (оплюваният Стамболийски) са прибрали за презимуване и възстановаване, а после и въоръжили войската на полк. Джафер Таяр, която впоследствие е разказала играта на малаките :)

Българите от онези времена отлично са разбирали сентенцията "няма вечни приятели и неприятели, има вечни интереси", и са я прилагали :). Надявам се да запазим тяхната мъдрост.

 

Друг пример е Таньо Войвода.
Таньо Войвода води люти битки с Фуад бей и неговите чети през 1913 година, когато непоредствено след Междусъюзническата война, Османската империя  окупира част от Западна Тракия. Вследствие на тази окупация се създава  т.н. "Гюмуржджинска република"

8-10 години по-късно,  Таньо Войвода и Фуад бей (бъларските чети и турските) са съюзници срещу окупаторите гърци, които извършват жестокости спрямо цивилното бъларско и турско население, подлагайки го на  терор, убийства и етническо прочистване

 

 

 

 

Парадоксално но след 1913 година българите запазват лоши чувства само към сърбите.Които за разлика от гърци и турци не извършват масови кланета и етнически прочиствания.Българския народ твърде бързо  забравя какво се случва в Одринска Тракия и Беломорска Македония.Българските офицери през 1915 година декларират че не могат да бъдат съюзници със сърбите но не казват една дума за палачите от Кукуш да речем.С турците си воюваме съвсем колегиално в 1916 година в Добруджа само три години след безумните кланета на жени,деца и старци през 1913 година.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, resavsky said:

Парадоксално но след 1913 година българите запазват лоши чувства само към сърбите.Които за разлика от гърци и турци не извършват масови кланета и етнически прочиствания.Българския народ твърде бързо  забравя какво се случва в Одринска Тракия и Беломорска Македония.Българските офицери през 1915 година декларират че не могат да бъдат съюзници със сърбите но не казват една дума за палачите от Кукуш да речем.С турците си воюваме съвсем колегиално в 1916 година в Добруджа само три години след безумните кланета на жени,деца и старци през 1913 година.

Нищо парадоксално няма - турците и гърците са възприемани за традиционни врагове и затова действията им се приемат за "нормални". На сърбите, явно, се е гледало като на братски народ и затова от техните действия ни е заболяло много повече.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Какви братя като българи и сърби се избиват като кучета в Северна Македония.И го от години.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 50 минути, resavsky said:

Какви братя като българи и сърби се избиват като кучета в Северна Македония.И го от години.

Избивали сме се, обаче това е оставало скрито от масовия селянин в България- за него сърбите са били едноверци, говорещи развален български, с общ враг - турчина. Същия този селянин приема действията на Сърбия като предателство и за него Сърбия става враг номер едно. 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Въобще не подценявай антисръбските чувства и преди 1912 година.Много сериозни са.Но за война срещу Турция трябват съюзници а други освен сърби и гърци няма.Защото дълбокото убеждение на българския политически елит е че войната с Турция /която след 1910 година става неизбежна/ трябва да предхожда общоевропейския конфликт.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Глобален Модератор

Малко сравнение с обстановката отвъд Атлантика през този период. Това са снимки от т. нар. Хувървил-и, вкл. и насред Сентрал Парк в Ню Йорк (първите 2 снимки), през 30-те. Хувървил е термин, с който тогава са наричали бедняшките градове, изникнали в САЩ по време на Голямата депресия. Те са кръстени на Хърбърт Хувър, който е президент в началото на Депресията и съответно е бил широко обвиняван за появата им.
Не че и у нас не е имало бедни хора, но в такива окаяни барачки дори циганите не са живеели тук.

314723551_444173884532291_5079492514604205047_n.jpg

Hoovervilles-great-depression (4).jpg

Hoovervilles-great-depression (9).jpg

Hoovervilles-great-depression (10).jpg

Hoovervilles-great-depression (11).jpg

Hoovervilles-great-depression (13).jpg

Hoovervilles-great-depression (14).jpg

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...