Какви мерки биха намалили родноезиковата неграмотност?

[T.Jonchev]

Всичко това съществува и в България по настоящото законодателство, но ролята му е изключително декоративна и дотук. Общественият одит не работи, а когато работи, работи зле и резултатите са плачевни. Със сигурност тук там има някакви изключения, но като цяло това е картината. И не просто не работи, а допълнително блокира работата с утежнени процедури, разправии и пореден бумажен тайфун. Причината е, че у нас липсва осъзнат и позитивен обществен интерес - не само по отношение на образованието, по отношение на каквото и да е. Това най-ярко се вижда в политическия живот, но е валидно за всяка сфера.

На второ място: основната грижа на министерската администрация е да не изпусне нито един от лостовете на властта си. Ето защо всички тези нововъведения се правят така, че те по никакъв начин да не могат нито да изместят, нито да блокират решенията "отгоре", включително и когато тези решения са не просто непрактични, но дори безумни и вредни. Поради тази грижа на чиновниците общественият одит е предварително "нормативно обезвреден" и заместен с пороища формални изисквания и предписания, които да заместят ефективното му действие с фикция за такова действие. Учителите и особено директорите добре разбират това и им е ясно, че министерството продължава да командва парада 100% както и преди и че едно най-обикновено писмо от МОН, пуснато по някакъв конкретен случай, без проблем може да зачерква и закони, и наредби, и решения на обществени и всякакви други съвети. Защото администрацията е всесилна - тя не носи отговорност за нищо, но управлява всичко. Поради тази причина общественият одит не създава никакъв респект в образованието и в повечето случаи е приеман единствено като поредната административна приумица.

На следващо място самите учители и директори не са много склонни да приемат обществения одит. Едно, защото той нарушава един традиционен за българското образование педагогически комфорт, макар че той вече е доволно ерозиран; второ, защото схващат този одит като увеличаване на броя на "началниците", които и без това са доста; трето, защото разбират твърде спорната му ефективност и полезност в условията на гореизложената конкретика; четвърто, защото субектите на тоя одит в много от конкретните случаи са истинско недоразумение (за това също си има причини, разбира се). Тук изреждането на причини може да продължи дълго.

Та, исках да кажа, че поевропейчването на нашето образование съгласно добрите образци, посочени от Киров, е налице. Но в български контекст то е само промяна на аксесоари, а не на съдържание и поради това в резултат подобрение не може да се очаква.

[Б. Киров]

Преди 37 минути, T.Jonchev said:

Всичко това съществува и в България по настоящото законодателство, но ролята му е изключително декоративна и дотук. Общественият одит не работи, а когато работи, работи зле и резултатите са плачевни. Със сигурност тук там има някакви изключения, но като цяло това е картината. И не просто не работи, а допълнително блокира работата с утежнени процедури, разправии и пореден бумажен тайфун. Причината е, че у нас липсва осъзнат и позитивен обществен интерес - не само по отношение на образованието, по отношение на каквото и да е. Това най-ярко се вижда в политическия живот, но е валидно за всяка сфера.

На второ място: основната грижа на министерската администрация е да не изпусне нито един от лостовете на властта си. Ето защо всички тези нововъведения се правят така, че те по никакъв начин да не могат нито да изместят, нито да блокират решенията "отгоре", включително и когато тези решения са не просто непрактични, но дори безумни и вредни. Поради тази грижа на чиновниците общественият одит е предварително "нормативно обезвреден" и заместен с пороища формални изисквания и предписания, които да заместят ефективното му действие с фикция за такова действие. Учителите и особено директорите добре разбират това и им е ясно, че министерството продължава да командва парада 100% както и преди и че едно най-обикновено писмо от МОН, пуснато по някакъв конкретен случай, без проблем може да зачерква и закони, и наредби, и решения на обществени и всякакви други съвети.

Поради тази причина общественият одит не създава никакъв респект в образованието и в повечето случаи е приеман единствено като поредната административна приумица.

На следващо място самите учители и директори не са много склонни да приемат обществения одит. Едно, защото той нарушава един традиционен за българското образование педагогически комфорт, макар че той вече е доволно ерозиран; второ, защото схващат този одит като увеличаване на броя на "началниците", които и без това са доста; трето, защото разбират твърде спорната му ефективност и полезност в условията на гореизложената конкретика; четвърто, защото субектите на тоя одит в много от конкретните случаи са истинско недоразумение (за това също си има причини, разбира се). Тук изреждането на причини може да продължи дълго.

Та, исках да кажа, че поевропейчването на нашето образование съгласно добрите образци, посочени от Киров, е налице. Но в български контекст то е само промяна на аксесоари, а не на съдържание и поради това в резултат подобрение не може да се очаква.

+ Ясно и прецизно формулирано и също така изложено. Поглед отвътре.

Какво повече да коментирам, аз съм наблюдател отвън, доколкото виждам нещо конкретно, то е наблюдението ми върху един петокласник и един второкласник, деца на мои близки, ученици в столично училище с добри традиции и история.

Другото конкретно нещо, което ясно виждам, е злоупотребата с учебниците за малките от 1 до 7 клас, начина на ценообразуване и покупката им. Там поне ми е ясно какво се случва, защото съм се занимавал с ценообразуване на книги. Цените на всички тези учебници и помагала са завишени двойно от производителите, които са монополисти.

Тези оферти отиват в общините, които са първостепенни разпоредители с бюджета за тях, но реалните поръчки се правят от директорите на училищата, които са второстепенни разпоредители.

Беше посочено в темата, че училищата ги купуват с 20 процента по-евтино от цената им – да, но 20 процента по-евтино от 100 процента надценка. Останалите 80 процента надценка за мен са корупционен данък, плащан от обществото. Той очевидно се преразпределя сред отделни индивиди и цели колективи.

Този данък във вид на корупция се измъква от джобовете на цялото общество, защото „безплатен обяд няма”, безплатните учебници за най-малките не са безплатни за българските данъкоплатци, те са техните пари, разпределени чрез бюджета за образование. После този бюджет се преразпределя в частни джобове чрез надутите цени.

Само по аналогия бих могъл да предполагам, че този механизъм действа и на други нива в системата.

Бих искал да обърна специално внимание на това изречение от постинга на Йончев, за мен то е блестяща сентенция, метафора на всичко, което по принцип се случва в България: " Защото администрацията е всесилна - тя не носи отговорност за нищо, но управлява всичко."

Администраторите стоят в кресла под портрета на Левски, но са обърнали наопаки неговото кредо: "Ако печеля печеля само за себе си - могат да кажат те, - ако губя, губи цял народ."

 

Редактирано Май 29, 2017 от Б. Киров

[nik1]

Преди 13 часа, dora said:

Вижте на какво попаднах преди малко:

https://revisesociology.com/2015/02/04/gender-inequality-education-in-school-factors/

Сайтът е за студенти, но в линка има сравнително представителен преглед на социологически теории по въпроса.

ОК, само да отбележа някои неща в тази връзка.

Социлогията не отговаря на критериите е наука (части от нея се вписват, но като цяло - не)- има много знания, но те не са систематизани, а тезите са спорни, недоказани и не са приети консенсусно (социологичната психология е изключение; теорията за междукултурните различия е приета консенсусно, може да се смята за наука, макар и примитивна)

Какво да кажем за резултатите от точки 3 и 4 (Question 4: Effects of the Sex of the Teacher on Students), показани в таблици 5,6,7, и 8 на това изследване?:

https://www.researchgate.net/profile/Geert_Driessen/publication/235966809_Teacher's_sex_and_student's_achievement_attitudes_and_behavior_Negative_effects_of_the_feminization_of_primary_education/links/577cc70c08aece6c20fe12e3/Teachers-sex-and-students-achievement-attitudes-and-behavior-Negative-effects-of-the-feminization-of-primary-education.pdf

ПС

Не знам защо от линка не се отваря директно MSW-файлът, които цитирам и чета, а в отварящия се файл липсват таблици 7 и 8, (и 6-та от MSW-файла е станала 5-та в отварящия се, съотв. 5-та от MSW-файла е станала 4-та) заедно с част от съдържанието/текста на "оригиналния" MSW- файл?

ППС

Офф, при четвъртия опит се отвори "оригиналния" MSW-файл..

 

 

 

Редактирано Май 29, 2017 от nik1

[Б. Киров]

Преди 1 час, nik1 said:

При невъзможност да създаде качествен продукт (продукт отговарящ на клиентските,техническите и нормативни изисквания, или пък казано по друг начин - продукт и услуга със съответстващи на обявените  самия производител характеристики, ) загубите за организацията (и за работещите) са както преки (клиентите просто казано връщат некачествените продукти, в много случаи това е деформализирано - клиентът пише писмо, описва проблема и връща по куриер продукта, и забележете - всичко това е за сметка на организацията), така и косвени (пропуснати ползи от загуба на клиенти и пазари)

Ник, свършиха ми пак плюсовете, но го имаш. Да, абсолютно си прав, когато имаш пазар е точно така - клиентът може да върне обратно продукта, ако той не отговаря на критерия му за качество. Обаче в случая с образованието у нас как да го върне на производителя, от който не е доволен, примерно конкретното училище.

Да премести детето си в друго? Но ако предварително му е известно, че там ще получи още по-некачествен продукт или от същото качество?

И младите клиенти реагират като отиват на друг пазар за образование - или директно те физически се преместват в страна с по-високо качество на образование или, ако могат да си го позволят, изпращат децата си на такъв пазар. Поне това виждам на практика да се случва. затова така усилено се набляга на изучаването на чужди езици.

[nik1]

1 hour ago, Б. Киров said:

+ Ясно и прецизно формулирано и също така изложено. Поглед отвътре.

Какво повече да коментирам, аз съм наблюдател отвън, доколкото виждам нещо конкретно, то е наблюдението ми върху един петокласник и един второкласник, деца на мои близки, ученици в столично училище с добри традиции и история.

Другото конкретно нещо, което ясно виждам, е злоупотребата с учебниците за малките от 1 до 7 клас, начина на ценообразуване и покупката им. Там поне ми е ясно какво се случва, защото съм се занимавал с ценообразуване на книги. Цените на всички тези учебници и помагала са завишени двойно от производителите, които са монополисти.

Тези оферти отиват в общините, които са първостепенни разпоредители с бюджета за тях, но реалните поръчки се правят от директорите на училищата, които са второстепенни разпоредители.

Беше посочено в темата, че училищата ги купуват с 20 процента по-евтино от цената им – да, но 20 процента по-евтино от 100 процента надценка. Останалите 80 процента надценка за мен са корупционен данък, плащан от обществото. Той очевидно се преразпределя сред отделни индивиди и цели колективи.

Този данък във вид на корупция се измъква от джобовете на цялото общество, защото „безплатен обяд няма”, безплатните учебници за най-малките не са безплатни за българските данъкоплатци, те са техните пари, разпределени чрез бюджета за образование. После този бюджет се преразпределя в частни джобове чрез надутите цени.

Само по аналогия бих могъл да предполагам, че този механизъм действа и на други нива в системата.

Бих искал да обърна специално внимание на това изречение от постинга на Йончев, за мен то е блестяща сентенция, метафора на всичко, което по принцип се случва в България: " Защото администрацията е всесилна - тя не носи отговорност за нищо, но управлява всичко."

Администраторите стоят в кресла под портрета на Левски, но са обърнали наопаки неговото кредо: "Ако печеля печеля само за себе си - могат да кажат те, - ако губя, губи цял народ."

 

Добре, а каква нашата роля като граждани, данъкоплатци и електорат (избиратели) при тези условия?

(Въпросът ми не е с определен адресат, използвам твоя постинг за да се включа и да го задам за дискусия за всички, Иначе с теб сме коментирали този въпрос малко или повече)

 

 

Редактирано Май 29, 2017 от nik1

[nik1]

Преди 2 часа, T.Jonchev said:

Всичко това съществува и в България по настоящото законодателство, но ролята му е изключително декоративна и дотук. Общественият одит не работи, а когато работи, работи зле и резултатите са плачевни. Със сигурност тук там има някакви изключения, но като цяло това е картината. И не просто не работи, а допълнително блокира работата с утежнени процедури, разправии и пореден бумажен тайфун. Причината е, че у нас липсва осъзнат и позитивен обществен интерес - не само по отношение на образованието, по отношение на каквото и да е. Това най-ярко се вижда в политическия живот, но е валидно за всяка сфера.

На второ място: основната грижа на министерската администрация е да не изпусне нито един от лостовете на властта си. Ето защо всички тези нововъведения се правят така, че те по никакъв начин да не могат нито да изместят, нито да блокират решенията "отгоре", включително и когато тези решения са не просто непрактични, но дори безумни и вредни. Поради тази грижа на чиновниците общественият одит е предварително "нормативно обезвреден" и заместен с пороища формални изисквания и предписания, които да заместят ефективното му действие с фикция за такова действие. Учителите и особено директорите добре разбират това и им е ясно, че министерството продължава да командва парада 100% както и преди и че едно най-обикновено писмо от МОН, пуснато по някакъв конкретен случай, без проблем може да зачерква и закони, и наредби, и решения на обществени и всякакви други съвети. Защото администрацията е всесилна - тя не носи отговорност за нищо, но управлява всичко. Поради тази причина общественият одит не създава никакъв респект в образованието и в повечето случаи е приеман единствено като поредната административна приумица.

На следващо място самите учители и директори не са много склонни да приемат обществения одит. Едно, защото той нарушава един традиционен за българското образование педагогически комфорт, макар че той вече е доволно ерозиран; второ, защото схващат този одит като увеличаване на броя на "началниците", които и без това са доста; трето, защото разбират твърде спорната му ефективност и полезност в условията на гореизложената конкретика; четвърто, защото субектите на тоя одит в много от конкретните случаи са истинско недоразумение (за това също си има причини, разбира се). Тук изреждането на причини може да продължи дълго.

Та, исках да кажа, че поевропейчването на нашето образование съгласно добрите образци, посочени от Киров, е налице. Но в български контекст то е само промяна на аксесоари, а не на съдържание и поради това в резултат подобрение не може да се очаква.

Винаги когато попитам някого, работещ в сферата на науката (визирам мои приятели и познати, ръководители на звена в БАН), "защо не въведеш ISO 9001 в своето звено " те започват да обяснват защо не им трябва да го правят (трудно е, не е приоритетно, не виждат краткосрочни ползи, и в този смисъл)

Това беше прелюдия към нещо ,което всички българи, с интелигентност средна или над средната, вече го знем или се досещаме:  безотговорността (или по скоро бяството от отговорност, прехвърлянето и на друг ) , нежеланието за промени, и мрънкането са национални черти, те са "масов спорт, национален триалтлон" и не характерни само администрацията , а всички работещи в системите (това не е лично, просто имаме такъв национален манталитет)

Апроpo и в тази връзка - одитите при системата ISO 9001 са задължителни ^[1], и не са фиктивни, освен това се извършват от напълно независими и компетентни одиторски екипи (няма как иначе, одиторите също са оценявани по криитерии) , Ако работещите в системата (ключовото е те какво искат, и какво ще поставят на обсъждане пред съветите си) желаят да има одити в училищата им, които не са фиктивни, просто казано, следва да си въведат ISO 9001 :

^[1]  Според нормите на ISO 9001 вътрешните одити, т.е одитите от "първа страна" , както и ежегодишните одити от "третата страна" (от сертифициращата организация) са задължителни и планови, а т.н." втора страна", потребителите, могат да инициират одити по тяхно желание и по всяко време

Аз лично дотук не виждам някакво желание за реална промяна в тази насока.. Вчера се порових в мрежата. За толкова години от съществуването на стандарта, единствено, и от съвсем скоро, едно училище в България е решило да се променя към  по-добро (ОМГ в Пловдив)

 

[Б. Киров]

Преди 6 часа, nik1 said:

Добре, а каква нашата роля като граждани, данъкоплатци и електорат (избиратели) при тези условия?

(Въпросът ми не е с определен адресат, използвам твоя постинг за да се включа и да го задам за дискусия за всички, Иначе с теб сме коментирали този въпрос малко или повече)

Като гражданин пиша това публично, цената на тези учебници е надута двойно от реалната. Това и без лупа се вижда, като се погледнат цените на учебниците до 8 клас и същите учебници след 8 клас, които вече обаче се продават на свободния пазар.

За един и същ обем, даже някои писани от едни и същи авторски колективи /това също е проблем/, цените са близо два пъти по-големи за тези учебници за малките ученици.

Аз обаче не съм чиновник от МОН, който е преглеждал на комисия въпросните издания. Тези чиновници би трябвало да са достатъчно компетентни, за да забележат това и да предотвратят харченето на излишни пари от бюджета. Те не са направили това - дали от некомпетентност или от конфликт на интереси, мога само да гадая, но не са го направили. Става въпрос за десетки учебници в по десетки хиляди тиражи всеки, тоест за стотици хиляди и милиони левове. Учебниците не са безплатни.

Затова раничките на малките ученици тежат по повече от 10 килограма, а тези на големите по 1-2, малките са добри пчелички, които носят мед в кошерите на издатели и др. по веригата. А се развиват и физически, научават се да носят тежести от ранно детство, закалка.

И разбира се, могат да се докарат от девет дерета вода, за да се докаже, че цената не е надута двойно: да се изпишат авторски хонорари високи и т.н. и в крайна сметка всичко да изглежда законно и прилично.

Но не е морално. Ако последната дума въобще вече означава нещо за някой и не е повод за осмиване.

Редактирано Май 29, 2017 от Б. Киров

[T.Jonchev]

Това е едната страна на въпроса. Другата е съдържанието на тези учебници. Не съм видял до днес учебник по история, който да съдържа по-малко от 100 грешки.

[Б. Киров]

Кой колко отделя в проценти от БВП за образование:

1.5 Argentina

2.2 Bangladesh

2.8 Armenia

2.9 Iran, Islamic Rep.

3.4 Afghanistan

3.5 Bulgaria, данните са за 2017, където има намаление в сравнение с 2016 с близо 10 процента от бюджета за изминалата година

3.7 Nepal

3.8 India

3.8 Russian Federation

3.9 Burkina Faso

3.9 Greece

3.9 Peru

4.2 Austria

4.2 Czech Republic

4.2 Serbia

4.3 Benin

4.3 Guyana

4.4 Zambia

4.5 Colombia

4.5 Lithuania

4.6 Korea, Rep.

4.6 Ukraine

4.6 United States

4.8 Turkey

4.9  Latvia

4.9 Belarus

4.9 Germany

5.0 Malaysia

5.0 Mauritius

5.2 Mexico

5.2 Tajikistan

5.3 EUR като цяло

 

5.3 Kenya

5.6 Malawi

5.7 Congo, Rep.

5.7 Maldives

5.8 United Kingdom

5.9 Cote d'Ivoire

6.0 Denmark

6.1 South Africa

6.7 Cyprus

7.1 Swaziland

7.2 Finland

7.4 Bhutan

7.6 Costa Rica

7.8 Iceland

8.29 Malta

12.8 Cuba

 

http://data.worldbank.org/indicator/SE.XPD.TOTL.GD.ZS

Като се има предвид, че 1 процент от БВП на САЩ са 180 млрд. долара, а един процент от БВП на България са 0.5 млрд. долара, но все пак, в проценти съотношението показва кой колко оценява образованието на нацията си.

Друг въпрос, че да наливаш в нероформирана система и 10 процента от БВП ще е загуба на обществен ресурс.

 

 

Редактирано Май 29, 2017 от Б. Киров

[vorfax]

Изненадват ме резултатите за Руската федерация. А в България, колкото и да ме убеждават, че нещата не трябва да се теглят с пари, нивото на образованието пада, защото парите недостигат. В материалния свят, в който живеем, материалните изражения, имиджа, лицето на образованието и интелекта не бива да е в скъсани обувки. Това е едно послание, което повлича със себе си пренебрежението към образованието като критерий за успех, липсата на респект към изпълняващите образователни функции, заради тяхното ниско социално положение (пряко следствие на финансовото подтисничество) и употребата на иновации в училищата, колкото за парлама, но не и радикално, внушително и запленяващо.

[Б. Киров]

Преди 9 минути, vorfax said:

Изненадват ме резултатите за Руската федерация. А в България, колкото и да ме убеждават, че нещата не трябва да се теглят с пари, нивото на образованието пада, защото парите недостигат. В материалния свят, в който живеем, материалните изражения, имиджа, лицето на образованието и интелекта не бива да е в скъсани обувки. Това е едно послание, което повлича със себе си пренебрежението към образованието като критерий за успех, липсата на респект към изпълняващите образователни функции, заради тяхното ниско социално положение (пряко следствие на финансовото подтисничество) и употребата на иновации в училищата, колкото за парлама, но не и радикално, внушително и запленяващо.

Данните съм ги свалил от посочения линк, там статистиката е на Световната банка, само съм ги подредил във възходящ ред, те са подредени азбучно. При повечето страни там са показани периоди от десетина години и като графика, като обикновено периода завършва до 2013, данните за България ги взех от нашата статистика. За Руската федерация, това са посочили.

А за пренебрежението към образованието изразено в бюджета съм напълно съгласен. Щом нашите управляващи оценяват образованието както тези в Афганистан, това говори зле за тях.

Направи ми впечатление колко много страни от Третия свят наливат огромен процент от БВП в образование. Интересни са и графиките през годините, те показват ясна корелация между години на икономически бум и увеличени инвестиции в образованието и обратно.

Редактирано Май 29, 2017 от Б. Киров

[T.Jonchev]

Така е, процентът от БВП въобще не се връзва с декларациите, че образованието било приоритет. Но 1,75 млрд. не са никак малко пари. Ако те се използваха практично и умно, образованието можеше да е много по-добро. Проблемът е, че се разпиляват във всевъзможни посоки с ужасяващо безгрижие.

[Б. Киров]

Преди 4 минути, T.Jonchev said:

Така е, процентът от БВП въобще не се връзва с декларациите, че образованието било приоритет. Но 1,75 млрд. не са никак малко пари. Ако те се използваха практично и умно, образованието можеше да е много по-добро. Проблемът е, че се разпиляват във всевъзможни посоки с ужасяващо безгрижие.

Според мен образованието е единственото нещо, с което България може да стане богата страна. То просто трябва да бъде новата национална кауза. Не говоря високопарни неща, оценявам го като потенциал за развитие, нещо като универсална валута, злато, в съвременния свят.

Класически пример за развитие върху фундамент на образование - Сингапур.

Сега в България влизат ежегодно над 2 млрд. европейски средства, които не се връщат и поне още 1 млрд. помощи от емигранти, които някои икономисти кой знае защо, наричат "инвестиции"; тези 3 млрд. евро са повече от 7-8 процента от БВП на България.

Когато европейските средства спрат, а то ще е 2020, трябва да ги извадим от БВП. А сега се гордеем с висок ръст на БВП от 2-3 процента годишно, но нали годишно влизат повече от 5 процента европейски помощи. Къде потъват останалите 2-3 процента от тях, след като приспаднем ръста?

Единственото нещо, което можем да продаваме на този развит свят в Европа е образовани хора, които имат умения да работят квалифицирано. Иначе потъваме отвесно.

[Б. Киров]

Преди 10 часа, T.Jonchev said:

Но 1,75 млрд. не са никак малко пари. Ако те се използваха практично и умно, образованието можеше да е много по-добро. Проблемът е, че се разпиляват във всевъзможни посоки с ужасяващо безгрижие.

Ето тази цифра, която е цитирана напълно коректно, ме притеснява, защото никак не се връзва с цифрата за бюджета на МОН, обявена от националната статистика, близо 4 пъти по-голяма е.

Ясно се вижда, че сумата в бюджета на МОН е 486 млн. лева, а не 1750 млн. лева, колкото са 3.5 процента.

От друга страна, тази цифра във вид на 3.5 процента от БВП на България е посочена от Световната банка, като цифрово изражение тя действително е 1.75 млрд. лева.

Коя от двете цифри е вярна - тази на НСИ или на Световната банка. Стигнах до извода, че и двете са верни, но българската статистика прави лека стъкмистика, тя не прибавя към парите за образование пенсиите на хората, които са били заети в тази сфера. Излиза, че три-четвърти от парите за образование се плащат като пенсии на тия хора, колкото и да са мизерни те. В момента над 170 000 души са заети в тази сфера. Най-малко 300 000 пенсионери от 2.5 млн. пенсионери в България са работили в сферата на образованието. Ако техните пенсии статистически отиват към НОИ, ясно е откъде излиза сумата в българската статистика, тя не ги отчита като пари за образование. От друга страна, ако прибавим тази сума, стигаме 3.5 процента от БВП или 1.75 млрд.

Същият подход в статистиката, според мен, е приложен и към бюджета на Военното министерство. парите за пенсиите на военните са неотчетени там, те се водят към НОИ. Иначе процентът на военния бюджет няма да е този.

Което прави нещата още по-зле, защото парите от осигуровки на работещите сега стигат за изплащане на пенсиите до към средата на годината, после пенсиите се изплащат като се бърка в бюджета. И тази тенденция се засилва.

Ако не съм прав, поправете ме.

Редактирано Май 30, 2017 от Б. Киров

[T.Jonchev]

Не си. 486 милиона е собственият бюджет на министерството: централата и непосредствено подчинените й структури (РУО-тата, всевъзможни центрове, почивна база, държавните училища, бюджетите на разни национални програми и т.н.), за които министърът е първостепенен разпоредител с бюджет. Отделно са бюджетите на ВУЗ-овете, фондът за научни изследвания, субсидиите за делегираните държавни дейности по образованието за общините ...

Пенсиите нямат нищо общо с тези средства - нито с 1750-те млн. за образование изобщо, нито с 486-те млн. на МОН. 

[Б. Киров]

Преди 48 минути, T.Jonchev said:

Не си. 486 милиона е собственият бюджет на министерството: централата и непосредствено подчинените й структури (РУО-тата, всевъзможни центрове, почивна база, държавните училища, бюджетите на разни национални програми и т.н.), за които министърът е първостепенен разпоредител с бюджет. Отделно са бюджетите на ВУЗ-овете, фондът за научни изследвания, субсидиите за делегираните държавни дейности по образованието за общините ...

Пенсиите нямат нищо общо с тези средства - нито с 1750-те млн. за образование изобщо, нито с 486-те млн. на МОН. 

И аз видях, че не съм.

То моята стана малко като с компютрите и компотите, но поне си го изясних за себе си въпроса - сума сумарно става въпрос все пак за 1750 млн. обаче евро, а не левове, отделени от БВП за българското образование, или по-точно за  3 350 млн. лева, които за 2017 са предвидени за образование или това са 3.6 процента от БВП, сиреч с 0.1 процента повече от миналата 2016.

Алелуя, има прогрес. С този темп на увеличение годишно на бюджета за образование, България ще достигне средноевропейското ниво точно след 17 години, ако то си стои на това равнище, тоест през 2034.

3 350 000 000

Прочети повече на: http://www.informo.bg/bg/2016/11/15/през-2017-г-ще-се-отделят-36-от-бвп-за-бюджета/

Ето за пълна яснота:

Общият размер на разчетените разходи за образование за 2017 г. е 3 350 000 000 лева, което представлява 3,6 процента от БВП, при 3,5 процента от БВП за 2016 година. Увеличението на разходите за образование за 2017 г. спрямо 2016 г. е 229,5 милиона лева, от които 193,5 милиона лева е ръстът на средствата от националния бюджет и 36 милиона лева на средствата от ЕС, съобщи на заседанието на парламентарната комисия по образование главният секретар на Министерството на образованието и науката Красимир Вълчев, цитиран от БТА. Той обясни, че средствата за предучилищното и училищното образование за 2017 г. нарастват със 177,9 милиона лева, като общият им размер достига 2 473,1 милиона лева или 2,7 процента от БВП. За увеличение на възнагражденията на персонала в предучилищното и училищното образование са предвидени 138,2 милиона лева. От тях средствата за увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти са 100 милиона лева или се предвижда ръст на работните им заплати с 8 на сто. Осигурен е и ръстът на минималната работна заплата на непедагогическия персонал, има и 12 милиона лева за колективното трудово договаряне в предучилищното и училищното образование.

За нови учебници за учениците от първи, втори, пети и шести клас, свързани с въвеждането на новата образователна структура, са предвидени 10,3 милиона лева. За финансирането на изучаването на български език и литература, на история и география на България в неделните училища в чужбина са отделени 1,5 милиона лева. За внедряването на нови информационни технологии в училищата са предвидени 3,5 милиона лева, а 7,1 милиона лева са средствата за безплатен транспорт на учениците до 16-годишна възраст, както и за определянето за първи път на защитени детски градини. За издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците в детските градини и училищата за 2017 г. са предвидени 1 764,8 милиона лева, от които 1 735,1 милиона лева са средствата за стандарти в училищата и в детските градини. С тези средства ще се обучават 122 101 деца в детските градини, 124 680 деца в задължителната предучилищна подготовка, 571 381 ученици в общообразователните училища, в училищата по културата и спорта, както и 19 754 ученици в специалните училища и в ресурсните центрове, и 39 862 ученици във вечерна, задочна и самостоятелна форма на обучение. За равен достъп и личностно развитие на децата и учениците за 2017 г. са отделени 297,8 милиона лева, от които най-много са средствата за целодневна организация в училище от първи до седми клас – 138,3 милиона лева. В тези средства са включени парите за ученически стипендии – 19,2 милиона лева, за ученически общежития – 19,3 милиона лева, за безплатните учебници от първи до седми клас – 38,7 милиона лева. За националните програми в средното образование са предназначени 58 милиона лева. Средствата за висше образование за 2017 г. нарастват с 15,1 милиона лева, като общият им размер е 734,1 милиона лева. За издръжка на обучението на 162 552 студенти са отделени 326,1 милиона лева, а държавната гаранция за кредитиране на студенти и докторанти за 2017 г. е 50 милиона лева. За увеличение на възнагражденията в БАН са предвидени 5 милиона лева.

http://www.informo.bg/bg/2016/11/15/през-2017-г-ще-се-отделят-36-от-бвп-за-бюджета/

Редактирано Май 30, 2017 от Б. Киров

[nik1]

Преди 21 часа, Б. Киров said:

Според мен образованието е единственото нещо, с което България може да стане богата страна. То просто трябва да бъде новата национална кауза. Не говоря високопарни неща, оценявам го като потенциал за развитие, нещо като универсална валута, злато, в съвременния свят.

Класически пример за развитие върху фундамент на образование - Сингапур.

Сега в България влизат ежегодно над 2 млрд. европейски средства, които не се връщат и поне още 1 млрд. помощи от емигранти, които някои икономисти кой знае защо, наричат "инвестиции"; тези 3 млрд. евро са повече от 7-8 процента от БВП на България.

Когато европейските средства спрат, а то ще е 2020, трябва да ги извадим от БВП. А сега се гордеем с висок ръст на БВП от 2-3 процента годишно, но нали годишно влизат повече от 5 процента европейски помощи. Къде потъват останалите 2-3 процента от тях, след като приспаднем ръста?

Единственото нещо, което можем да продаваме на този развит свят в Европа е образовани хора, които имат умения да работят квалифицирано. Иначе потъваме отвесно.

Напълно си прав, (има и но.., самия ти използваш няколко пъти думите може, можем).

Сега се замислям: Какво да ги правим тези образовани хора? Линейният модел (образование->иновации->висока добавена стойност) в България никога не е работил добре в близкото и далечно минало (това не са мои виждания, пише го в Алманаха на 20 век за Българияи, и е според мненията на държавници и учени), дори по времето на плановата икономика, когато за образованието се хвърляха далеч повече средства и ресурси.

Икономиката ни трябва да е готова да поеме тези хора, и да им даде условия да се реализират, ама как да стане това точно? Ако говорим за инженерните кадри, изискванията за тях са толкова големи, а заплащането е съпоставимо (говоря за Пловдив) или по-малко с това на продавачи консултанти в магазини за мебели или плочки .Един продавач-консултант в магазин за италиански мебели се пазари за 850 лева чисти, един инженер да кажем в https://www.jobs.bg/company/10251.. за по-малко.

Наскоро аз лично написах профила за едно работно място в Jobs-a, а шефовете му сложиха брутната заплата, и се получи нещо смешно. С много политика и добри думи намерихме млад образован човек.. Но политиката и благите думи не могат да заместят парите.  Един ден човекът ще има деца (или ще реши да има деца) - и каквои става тогава? Едно голямо нищо (забравихме че и деца трябва да се раждат)

Редактирано Май 30, 2017 от nik1

[Б. Киров]

Преди 1 час, nik1 said:

Но политиката и благите думи не могат да заместят парите, 

Точно!

Ние на местна почва в това насипно състояние като държава и икономика каквото сме в момента, нямаме никакъв потенциален шанс за иновации и високи технологии, а оттам и за добро заплащане. Ниска принадена стойност, малко номинални пари. С едно изключение, поради неговата специфика, АйТи сектора, там можем единствено да направим иновативни пробиви сами и да ги разширяваме. Даже имаме и извършени такива.

Ако държавата създаде условия световни високотехнологични фирми да инвестират и да развиват успешен бизнес в България, местните пишман "бизнесмени" или ще бъдат принудени да вдигнат собствения си стандарт на организация, производство и заплащане - принудени от реална конкуренция, - или ще фалират, няма да издържат на конкуренцията; на тяхно място тогава ще се появят реални местни предприемачи, които ще партнират на високотехнологичните производители, просто такъв е естествения ход на пазара, няма вакуум.

Ако допуснем само че Тойота или Мерцедес отворят тук филиал за монтаж на автомобили, хипотетично, около тях ще се появи голяма инфраструктура от местни подизпълнители за разни детайли, ще се отворят нови бизнеси и работни места за местни фирми и хора. При това ще бъдат принудени да партнират на нивото на стандарта на Мерцедес и Тойота, а той е по подразбиране висок.

Но някой трябва да завърти от начало цялото това колело, да започне движение нагоре. Да има политическа воля и разбиране. Точно така са постъпили в Сингапур. Високотехнологични фирми влизат със съдействието на правителството на местния пазар, наемат висококвалифицирани работници, осигурени им пак от добро местно образование, и започват да им плащат добре. После местният бизнес вече се конкурира или партнира с тях, но при високо вдигната летва на технологии и мениджмънт.

Още в началото са се отказали от икономиката на ниската принадена стойност, вдигнали са мерника към максималната цел, максимално висока принадена стойност, така са се ориентирали към стратегически сектори.

Там е ключът от бараката - да привлечеш и стимулираш чужди и местни инвеститори с висока принадена стойност на труда и перспективни пазари, независимо дали са чужди тези инвеститори или излизат от местна почва, това ще доведе и до високо заплащане.

С нискоквалифициран труд няма начин да се изкубнем от блатото на ниските номинални доходи никога, напротив, ще затъваме още по-дълбоко в тази посока, защото потенциално способните млади хора отиват да си продадт способностите на по-добро място, те нямат реализация и добро заплащане тук, на местния пазар на труда остава все по-застаряващо население и най-необразованата част от младите, които не искат и не могат да работят труд с висока принадена стойност, нямат нито интелектуалния потенциал, нито доброто образование за това. Тях това може да ги устройва, но това е път към Третия свят.

Трябва да се подхожда, според мен, комплексно, с ясна визия защо е нужно качествено образование, какво е качествено образование, и какъв ефект искаш да постигнеш с него в икономиката, всичко това, ако въобще някой има воля да го направи, по мое мнение следва да е с дългосрочна стратегия и много ясни приоритети, при това конкретно разчетени като стъпки.

Това, което пишеш за конкретния случай с инженер, платен по-ниско от продавач, знам, е много разпространен случай. То според мен идва от тъпия манталитет на фабрикуваните в червени калъпчета "бизнесмени", и при соца беше така - бачкаторът с кирка получаваше повече пари от редактор в издателство или асистент в университета.

Целият този манталитет обаче ще отиде в кошчето, ако на пазара на труда се появят силни инвеститори с висока принадена стойност на труда, способни и заинтересовани да плащат високи заплати на местни квалифицирани кадри.

Държавата само трябва да им осигури добра правна рамка, политическа и административна стабилност, добро законодателство, добро равнище на образована местна работна ръка, добри и прозрачни условия да работят тук. Само това. Не е много. Напълно изпълнимо е в рамките на десетина години.

 

Редактирано Май 30, 2017 от Б. Киров

[nik1]

 

Преди 13 минути, Б. Киров said:

Точно!

Ние на местна почва в това насипно състояние като държава и икономика каквото сме в момента, нямаме никакъв потенциален шанс за иновации и високи технологии, а оттам и за добро заплащане. Ниска принадена стойност, малко номинални пари. С едно изключение, поради неговата специфика, АйТи сектора, там можем единствено да направим иновативни пробиви сами и да ги разширяваме. Даже имаме и извършени такива.

Ако държавата създаде условия световни високотехнологични фирми да инвестират и да развиват успешен бизнес в България, местните пишман "бизнесмени" или ще бъдат принудени да вдигнат собствения си стандарт на организация, производство и заплащане - принудени от реална конкуренция, - или ще фалират, няма да издържат на конкуренцията; на тяхно място тогава ще се появят реални местни предприемачи, които ще партнират на високотехнологичните производители, просто такъв е естествения ход на пазара, няма вакуум.

Ако допуснем само че Тойота или Мерцедес отворят тук филиал за монтаж на автомобили, хипотетично, около тях ще се появи голяма инфраструктура от местни подизпълнители за разни детайли, ще се отворят нови бизнеси и работни места за местни фирми и хора. При това ще бъдат принудени да партнират на нивото на стандарта на Мерцедес и Тойота, а той е по подразбиране висок.

Но някой трябва да завърти от начало цялото това колело, да започне движение нагоре. Да има политическа воля и разбиране. Точно така са постъпили в Сингапур. Високотехнологични фирми влизат със съдействието на правителството на местния пазар, наемат висококвалифицирани работници, осигурени им пак от добро местно образование, и започват да им плащат добре. После местният бизнес вече се конкурира или партнира с тях, но при високо вдигната летва на технологии и мениджмънт.

Още в началото са се отказали от икономиката на ниската принадена стойност, вдигнали са мерника към максималната цел, максимално висока принадена стойност, така са се ориентирали към стратегически сектори.

Там е ключът от бараката - да привлечеш и стимулираш чужди и местни инвеститори с висока принадена стойност на труда и перспективни пазари, независимо дали са чужди тези инвеститори или излизат от местна почва, това ще доведе и до високо заплащане.

С нискоквалифициран труд няма начин да се изкубнем от блатото на ниските номинални доходи никога, напротив, ще затъваме още по-дълбоко в тази посока, защото потенциално способните млади хора отиват да си продадт способностите на по-добро място, те нямат реализация и добро заплащане тук, на местния пазар на труда остава все по-застаряващо население и най-необразованата част от младите, които не искат и не могат да работят труд с висока принадена стойност, нямат нито интелектуалния потенциал, нито доброто образование за това. Тях това може да ги устройва, но това е път към Третия свят.

Трябва да се подхожда, според мен, комплексно, с ясна визия защо е нужно качествено образование, какво е качествено образование, и какъв ефект искаш да постигнеш с него в икономиката, всичко това, ако въобще някой има воля да го направи, по мое мнение следва да е с дългосрочна стратегия и много ясни приоритети, при това конкретно разчетени като стъпки.

Това, което пишеш за конкретния случай с инженер, платен по-ниско от продавач, знам, е много разпространен случай. То според мен идва от тъпия манталитет на фабрикуваните в червени калъпчета "бизнесмени", и при соца беше така - бачкаторът с кирка получаваше повече пари от редактор в издателство или асистент в университета.

Целият този манталитет обаче ще отиде в кошчето, ако на пазара на труда се появят силни инвеститори с висока принадена стойност на труда, способни и заинтересовани да плащат високи заплати на местни квалифицирани кадри.

Държавата само трябва да им осигури добра правна рамка, политическа и административна стабилност, добро законодателство, добро равнище на образована местна работна ръка, добри и прозрачни условия да работят тук. Само това. Не е много. Напълно изпълнимо е в рамките на десетина години.

 

Свършиха ми плюсоветете!

Напълно подкрепям всичко от написаното

[dora]

Преди 29 минути, Б. Киров said:

местни квалифицирани кадри

Имате плюс от мен на целия постинг, само по цитираното:

а откъде следва, че такива са налични?

[Б. Киров]

Преди 28 минути, dora said:

Имате плюс от мен на целия постинг, само по цитираното:

а откъде следва, че такива са налични?

Дора, здравейте

нямам търсачка като в програмата за писане и не мога да открия фразата в контекста, бихте ли ми я посочила в разширен контекст.

ОК, открих го. Ами отговарям по аналогия - не следва. Това се установява в момента, когато този инвеститор е подписал контракт с държавата и идва вече да работи. В Сингапур самите фирми са си организирали квалификационни курсове - на място или в държавата седалище на фирмата - за специфична квалификация на работещите сингапурци. почти всички са го правели. Но преди това сами са се убеждавали в много добрите условия, които изброявам като минимум, в страната, след което от лични наблюдения също са установявали, че като основа образованието на хората е добро, моралът и дисциплината на тези хора са високи, тоест изходната база за специфична квалификация е напълно достатъчна, за да продължат да ги дообучават в специфика за тяхната конкретна работа във фирмата. То така е например и в Германия, най-напред си показваш дипломата от признато и престижно учебно заведение, след което те наема фирмата за доквалификация.

Говоря за изходната висока база на квалификация, даваща доверие на съответен инвеститор, че получава добър работник или специалист. А това зависи от нивото на образование, общо и специално, в страната и от това, дали тази квалификация има някаква стойност и реална тежест извън рамките на съответния регион, държава и т.н. Затова са и различните системи за оценяване и класации на учебни заведения.  Фактът, че си завършил с добри оценки добър университет, високо класиран или добре поставен в световни класации, вече е необходимия минимум за един инвеститор в съответната област. Доколкото ми е известно в България в тези класации попада единствено един университет - СУ, и то не знам вече как стои въпросът с различните му специалности.

 

 

Редактирано Май 30, 2017 от Б. Киров

[dora]

Преди 14 часа, Б. Киров said:

Целият този манталитет обаче ще отиде в кошчето, ако на пазара на труда се появят силни инвеститори с висока принадена стойност на труда, способни и заинтересовани да плащат високи заплати на местни квалифицирани кадри.

Здравейте, Б. Киров

Зададох въпроса за наличността на кадрите, защото моделът, който изграждате, се основава по подразбиране на тяхната наличност.

Вижте, да речем, цитираното по-горе.

Говорите за неутрализиране на порочните образователни модели от самото приложение на пазарния принцип - наличие на търсене на работна ръка, което да приведе образованието към това търсене. Този механизъм по принцип е ясен.

Въпросът е, че с това, което имаме в образованието в момента, няма как от него да се създадат онези квалифицирани кадри, които биха привлекли чуждестранните инвеститори, за да може присъствието им да вкара в релси образованието. Змията не може да захапе опашката си.

Затова първо трябва да оправим образованието, а после да чакаме инвеститори.

И ще ви дам прост конкретен пример. Много от западните фирми, за да поддържат ниска себестойност на продуктите или услугите си, което пък да им позволи да запазят конкурентното си предимство с ниски цени и да влагат печалбите си в нови разработки (нови технологии, нови услуги и продукти, развойна дейност) изнасят определени дейности в държавите, където цената на труда е по-евтина, но и където има шо-годе работещи институции, сравнително ниска корупция, нисък общественополитически и инстуционален риск и където могат да намерят необходимите кадри.

През 1990те години България имаше възможности да привлече този тип аутсорсване в големи размери, защото цената на труда все още беше много ниска (но нямаше как да го направи поради всички останали фактори). Днес обаче не е - и особено не, ако се гледа в глобален план. В Индия или Китай например перото за заплати ще е много по-ниско. Много от кадрите и напуснаха - чувам за фирми в софтуерния сектор, които искат да отворят филиали в България и не могат да намерят никакъв персонал с търсения профил. От друга страна в държави като Чехия и Словакия, където кадрите все още ги има, заплащането може да е малко по-високо от това в България, но там ги няма проблемите с корупцията, инфраструктурата и неефективността на държавните институции.

Затова не може да се разчита на това, че някой отвън (инвеститор) трябва да дойде, за да ни оправи бакиите. Те са си наши и е редно да си ги оправим ние.

[Б. Киров]

Преди 2 часа, dora said:

Змията не може да захапе опашката си.

Здравейте, винаги е удоволствие и предизвикателство за мен да водя диалог с вас. Цитираната фраза е много добра начална точка.

 

Е, ще подема фразата ви и ще импровизирам:

Змията може да излезе от старата си кожа. Ако тя пожелае.

Ако чакаме високотехнологичен инвеститор да дойде да вложи парите си в тази кожа, която му предлагаме: неработещ ефективно съд, корупция на високи и ниски нива в държавна и общинска администрация, административна некадърност и диктат – няма да го дочакаме никога.

Годо няма да дойде в Абсурдистан.

Сами трябва да хвърлим старата си "кожа". Изцяло – като минем през главата на политическата класа пред съдебната система и опашката на администрацията. Просто трябва да "одерем кожата" на корупцията без компромиси.

След което да правим каквото ще правим друго.

Права сте, следващото, което следва да направим е да се концентрираме изцяло върху образованието. То е продукт, който можем да продаваме скъпо, ако е качествен. И то продукт, който със сигурност ще привлече качествен капитал в България, продукт, притежаващ качество да произвежда всички други продукти с висока принадена стойност.

 

Но добро образование не може да бъде самоцел само по себе си, ако не съществува в рамка от:

1. Политическа стабилност на базата на национални приоритети, приети за консенсусна база от всички партии в името на България.
2. Работеща ефективно съдебна система.
3. Работеща ефективно администрация, силно съкратена от сегашния и обем, и силно ограничена откъм своеволия, прозрачна и подлежаща на обществен и съдебен контрол, за да не върши своеволия, отговорна пред суверена, тоест пред гражданите.

 

 

В противен случай, дори да изградим в тази среда качествена образователна система, ще станем нетни донори на добре образовани млади хора за други държави и икономики. Такъв беше случаят след падането на Стената, когато хиляди добре образовани млади хора от Соц. Лагера запълниха лабораториите и и университетите на Запад. Те сега работят за просперитета на други държави, и за своя, разбира се. Но отдавна не са българи, руснаци, поляци, чехи и т.н.

 

Тези три фактора изброени по-горе, които мисля, че биха могли да бъдат постигнати в рамките на десетина години, плюс образование – от основно до висше – на високо ниво, изведено като приоритет в ранг на национална кауза за просперитет и във финансово отношение, образование, покриващо европейски и световни стандарти, според мен, ще привлекат високотехнологични инвеститори – в енергетика, машиностроене, айти сектор, приоритетни сектори с висока добавена стойност, които следва внимателно и компетентно да си поставим като цели след анализ на световните пазари и технологични тенденции през следващите десетилетия, поне 3-4 напред. Само такива области има смисъл да развиваме приоритетно, другото е загуба на време и средства.

 

Вие виждате друг път – да си оправим сами бакиите.

Напълно съм съгласен, не пиша нещо по-различно, никой отвън няма да го направи вместо нас. Но по отношение способностите и потенциала на сега опериращия български бизнес съм скептичен, той се доказа като неефективен през всичките тези години. С редки изключения. Бяха му дадени всички шансове през изминалите вече 27 години, пълен картбланш. Този бизнес елит /спомнете си за хората от т.н. Г-7 през 90-те, те бяха лицето му, къде са сега те и какво постигнаха/ е свикнал да работи като правило върху гърба на държавния бюджет с обществени поръчки, там е леко да печели за него, но не е конкуретен и ефективен на европейски и световен пазар.

Скептичен съм, че същите тези хора или с подобна биография на тяхната сами ще се издърпат за косите от това топло корупционно блато на държавните поръчки и сами ще заработят по своя воля на високи обороти, че въобще са склонни да рискуват и да експериментират с парите си в иновации, че даже могат да ги оценят като такива. Мисля че по скоро не.

Трябва ни радикална реформа, но най-вече хора с визия и воля да я направят.

Не че ако не я извършим, светът ще свърши, или дори ще забележи. Но ще продължим да си затъваме като нация в посредственост и простотия. А тези неща дъно нямат.

 

Редактирано Май 31, 2017 от Б. Киров

[vorfax]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Просто трябва да "одерем кожата" на корупцията без компромиси.

И все забравям, че хората в управлението са българи и това е българския манталитет. Не обичам гледането през розови очила. Откакто тариката бай Ганьо стана еталон за пич в съчиненията на учениците, моралът се превърна в архаична дума.

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Трябва ни радикална реформа, но най-вече хора с визия и воля да я направят.

Задължителният израз за всяка реклама - нова формула. Стара идея на нов глас. Новото е добре забравено старо. И каква ще е тази реформа? Реформа, която ще направи учителите супермени, а ще продължи да им плаща наполовина колкото на общ работник? Реформа, която ще изкорени РУО и други апандисити, които нямат отношение към образователните резултати, но бълват реформи и бумащина, за да оправдаят собственото си съществуване? Реформа, която ще спре корупцията и сделките ощетяващи с милиони българското образование за сметка на лични интереси? Реформа, което ще подчини МОН на образованието, а не училището на МОН? Аз знам точно как може да стане тая реформа. Трябва да се подмени цялото население на България - учениците, учителите, родителите и законодателите.

Не трябват реформи, трябва мотивация (пара, никакви "за слава" и други комунистически лозунги изпразнени от смисъл) и спазването на наличните закони. Ако те се спазваха и рушащите здравето, имуществото и учебния процес субекти се изхвърляха от училището, то ще започне да работи с оптималния си потенциал, а не с минималния. В момента едно училище/клас е толкова добро, колкото му позволи най-долния ученик, който може да саботира всичко и да повлече със себе си и най-качествения материал. На лошото най-лесно се учи, повярвайте ми! А такива долни същества, с цялото ми уважение към уж невинната по дефиниция ранима детска душа, има във всяко едно училище - от най-простото до най-елитното. Интересно, че причината такива деца, които само фиктивно се водят ученици, да пребивават в училищата е винаги една и съща - парите. Дали от МОН или от богатите родителите спонсори, тази порочна практика е чумата, която поразява всички, с които има досег.

[vorfax]

ПП: Иначе има и смислена реформа, като тази за която правих тема: изхвърлянето на традиционната грамотност като нужно знание и умение. Но обществото не е дорасло за нея, пролича и в този форум.