Днес отбелязваме 30 години от изстрелването на Енергия - последната свръхтежка ракета в историята на космонавтиката

[SAlexandrov]

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1776-2017-energia-30-years-anniversary

На снимката: ракетата-носител "Енергия" с космически апарат "Полюс" се отправят към площадката за изстрелване. Снимка: РКК Енергия (източник: buran.ru)

15 май 2017 г. 17:45 ч.

Светослав Александров. На днешния ден през 1987 година от космодрума Байконур излита ракетата "Енергия" - това е последната разработена и летяла до този момент свръхтежка ракета в историята на космонавтиката. "Енергия" е от същия клас като "Сатурн 5" (ракетата, извела хора до Луната в рамките на програма "Аполо") и "Н1" (неуспешният съветски еквивалент). "Енергия" е имала способност да извежда в ниска околоземна орбита товар от 100 тона (в сравнение със "Сатурн 5" - 140 тона и "Н1" - 95 тона). В сравнение с тях модерната тежка ракета на САЩ "Делта 4 Хеви" може да извежда 28 тона в околоземна орбита, а китайският й еквивалент "Лонг Марч 5" - 25 тона. Бъдещата ракета "Фолкън 9 Хеви" ще е най-мощната в сравнение с всичко налично - ще може да извежда близо 64 тона, но дори тя не се доближава до гигантите в миналото...

Не е чудно, че при първото си изстрелване "Енергия" предизвиква голям фурор. Открити са невероятни перспективи пред космическото развитие на човечеството. Въпреки това СССР не оповестява официално какъв е първият полезен товар, който ракетата извежда в космоса - според официалното съобщение на ТАСС "Енергия" е извела макет на спътник ^{(източник)}. Едва години по-късно става ясно, че това не е бил никакъв макет, а военен товар "Полюс" - прототип на лазерно космическо оръжие за унищожение на спътници (истински еквивалент на "Звездата на смъртта" от "Междузвездни войни" в реалния живот!). Поради проблем на борда обаче "Полюс" не успява да се преориентира и да запали самостоятелно двигателя си за навлизане в крайната си орбита и впоследствие изгаря в атмосферата. Въпреки това ракетата "Енергия" работи перфектно до разделянето на "Полюс" и изстрелването е оповестено за успешно.

В действителност не мечти за усвояването на Луната и Марс са тези, които подбуждат създаването на "Енергия". В началото на 70-те години САЩ поставят за основен приоритет създаването на космическата совалка, която ще се превърне в център на американската пилотирана програма за десетилетия напред. В СССР обаче властимащите смятат, че совалката е потенциален носител на ядрени оръжия в космоса. По това време в ЦКБЕМ работи Валентин Глушко по създаването на обитаема лунна база, която трябва да бъде изведена от ракета, производна на "Протон". През 1976 година политиците поставят задача на Глушко да спре да работи по Луната и да се фокусира върху създаването на съветска совалка.

Глушко обаче прави една голяма промяна, която отваря вратичка за по-нататъшното усвояване на Слънчевата система и полети до Луната и Марс. Американската совалка използва собствени двигатели за достигането до орбита, като горивото за тях идва от голям прикачен към нея резервоар. Отстрани има и два странични твърдогоривни ускорителя. С други думи американската система за изстрелване е тясно свързана с космическата совалка и не може да се използва като отделна ракета. Глушко решава да построи съветската совалка без основни двигатели - тя просто представлява глайдер, който се спуска пасивно към пистата след космическия полет. Окончателният съветски дизайн напомня донякъде на американската совалка, но де факто съветската совалка представлява просто полезен товар за самостоятелната ракета "Енергия" (която има четири странични ускорителя "Зенит" и четири двигателя РД-0120, които са част от централното ядро на ракетата) ^{(източник)}.

При първия полет на 15-ти май 1987 година "Енергия" лети без совалка, а с "Полюс". Бъдещето за развитието на космонавтиката изглежда светло. Планирани са няколко варианта на "Енергия" - "Енергия-М" е най-малкият възможен, с два вместо четири странични ускорителя "Зенит". Предвидена е ракета "Енергия II" - "Ураган", която трябва да е напълно преизползваема. Замислена е и гигантска ракета "Вулкан-Херкулес" със способност да извежда 175 тона в орбита.

Но за съжаление нито един от плановете не узрява. "Енергия" е използвана само за още един полет - този на совалката "Буран" на 15 ноември 1988 година. През 1987-1988 година СССР е вече в сериозна криза. С колапса на държавата през 1991 година има сериозен риск и от колапс на цялата ракетна-космическа промишленост на Русия. Слава Богу, по-голяма част от ракетите все пак са спасени - и до днес се използват "Союз" и "Протон". Прави се и опит за спасяването на "Енергия". Но единственият що-годе реалистичен вариант, който може да се използва в бъдещето, е този на "Енергия-М".

В началото на 90-те години никой не си прави илюзии, че първият вариант на "Енергия" (използван при "Полюс" и "Буран") може да се използва и занапред  - след като Руското министерство на отбраната обявява край на совалката "Буран", просто няма наличен друг полезен товар, който да може да лети на ракета, която извежда 100 тона в орбита. Но създателите на "Енергия-М" смятат, че тя може да се използва за изстрелването на широк набор от комерсиални спътници, при това тя все още би била най-мощната ракета в световен мащаб с товароподемност от 27-50 тона.

Журналистът Анатолий Зак съобщава ^{(източник)}, че до края на 1990 година е успешно произведен прототип на "Енергия-М" и той е изведен на стартовата площадка за изпитания. През първата половина на 1991 г. съветското правителство открива конкурс за създаването на нови ракети. НПО "Енергия" кандидатства с дизайна за "Енергия-М", съперничейки си с КБ Южное (предлагайки варианти на "Зенит") и КБ Салют (предлагайки ъпгрейд на "Протон"). На 6-ти юли "Енергия-М" е победител в конкурса!

С неочакваното разпадане на СССР през втората половина на 1991 г. работата по "Енергия" първоначално не е прекъсната и продължава чак до края на 1993 година. Но колапсът изглежда неминуем - "Енергия-М" е все още твърде голяма ракета за съществуващите руски спътници. Освен това тя използва голяма част от инфраструктурата на космодрума Байконур, който попада на територията на независимата държава Казахстан, извън Русия. При това за производството й би се разчитало на фирми, намиращи се в бившите съветски републики Украйна и Узбекистан. Русия избира оттук насетне всяка нова ракета да бъде разработена и тествана на базата на космодрума Плесецк, който се намира вътре в страната и няма опасност да бъде изгубен в някоя отцепваща се република. В края на 1992 година е даден ход за създаването на изцяло нова ракета "Ангара", а "Енергия-М" е зарязана окончателно през 1995 година.

През 2014 година две ракети "Ангара" направиха своите дебютни полети и очакваме вече да разгърнат потенциала си. А "Енергия"? С голямо съжаление трябва да кажем, че сградите за асемблиране и тестване на ракетата са все още на територията на Байконур, но тънат в мизерия и развала. Фотографът Ралф Майребс е направил детайлна фотосесия на тези сгради, както и на единствения произведен модел на "Енергия-М". Можете да разгледате снимките на този адрес:

http://ralphmirebs.livejournal.com/220278.html

Не ще и дума, тъжен край за "Енергия"! Ако има нещо, което може да успокои космическите ентусиасти в тези печални мигове, то е да се надяваме, че няма да е подобна съдбата на следващите тежкотоварни ракети като "Фолкън 9 Хеви", "Ню Глен" и "Ангара". Но макар и космосът да е пуст, пътят към звездите си остава трънлив и знаем отсега, че космическите проекти са рискови и винаги има шанс плановете да се объркат...

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1776-2017-energia-30-years-anniversary