Отиди на
Форум "Наука"

Къде сме ние и с кого?


Recommended Posts

  • Потребители

Днес попаднах на този цитат:

Цитирай

"По темпове на развитие и приобщаване към прогреса българите могат да се сравнят само с японците." Казал го е Теодор Рузвелт и визира периода в края на 19 в. и началото на 20 в.

И се замислих над това, а в момента ако трябва да ни сравнява някой друг или ние ако тръгнем да се сравняваме с кого ще се сравним с къде сме на световната карта?

Очевидно сме в златния милиард, но някъде в девета хлуха..., с кого сме заедно, т.е. коя е тази държава или държави, с които можем да се сравним?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

То това е ясно, до колкото се сещам става въпрос за периода от балканските войни, а и да не става въпрос, то по време на тези войни сме от водещите военни сили в света и идват делегации от САЩ и Япония да се учат от нашия опит.

Въпроса ми е в момента къде се намираме? Ако можем да се сравним с някоя държава, то коя ще е тя?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Можете ли да посочите къде Рузвелт е казал това?

Не намирам нищо за България, освен тези два документа:

http://www.armenian-genocide.org/roosevelt.html

http://www.theodorerooseveltcenter.org/Research/Digital-Library/Record.aspx?libID=o279361

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, mnogoznaiko said:

 

Очевидно сме в златния милиард, но някъде в девета хлуха..., с кого сме заедно, т.е. коя е тази държава или държави, с които можем да се сравним?

Какъв златен милиард? 3,2 млрд души днес са с по-голям БВП на човек от България...... Ние сме с по-нисък БВП от средния за света.

Редактирано от stinka (Rom)
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ха, винаги съм си мислел, че сме от златния милярд...

Цитата не знам от къде е в оригинал, но няма голямо значение за темата, която засягаме. 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За тогава - нормално, наскоро сме се били освободили и все още почти нищо не е имало, тепърва са прокарвани жп линии и пътища с твърди настилки, телеграфни стълбове, фабрики и т.н. Неща, които в другите балкански държави от край време ги е имало. И всичко това с европейски заеми и сериозни инвестиции от запад, най-вече Австроунгарски, Германски и белгийски е ставало.

Между другото за 2015 бяхме на второ място по икономически растеж в ЕС след Румъния. Ако помня правилно те бяха 4%, ние 1.3%, а средното за ЕС - ок 0.5%. Някои отдаваха растежа на засилващия се туристически поток (главно от Румъния междувпрочем) и на нелегалния износ на оръжие и боеприпаси за Сирия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Има значение как оценяваме богатстството си, и къде (в коя страна) и как харчим парите си.

 

1. БНП по паритет на покупателаната способност на човек от населението в България за април 2017 е е около 21 000 долара (класацията e на IMF); Средната стойност за света на този показател е около 17 хиляди долара, т.е българският показател е около 1,25 по-висок от средния за света, По-висок от този на на Китай  (Не знам дали попадаме в "златния милиард", но сме там някъде)

http://statisticstimes.com/economy/gdp-capita-ranking-2017.php

(в класацията за  2016 IMF ни "дават" малко над 20 000, има някакво нарастване за последната година)

2. Що се отнася до номиналния ни БНП, той е 7 440 долара или той е 0,690 от средния за света, който е около  10 700 долара (Китай в този показател е по -високо в класацията от нас)

Макар и в България да се живее прилично или по-скоро незле с паритета на покупателната способност на тези 7 440 долара, ако с нашите средства и доходи решим (хората решат) да живем или пътуваме по света, ще сме (хората ще са) бедняци и голтаци .

И обратното, ако работим и печелим навън, в страни, в които номиналните доходи са високи, а парите ги "пастрим" в  България , то ще бъдем заможни (хората, които го правят са заможни)

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ей за това говоря :animatedwink:

Т.е. сме някъде около Китай, така ли да го разбирам?

Интересно е че постоянно се сравняваме с Германия, Англия, Швейцария и т.н., а никога с Румъния, Сърбия или някоя друга близка държава.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 14 часа, nik1 said:

Има значение как оценяваме богатстството си, и къде (в коя страна) и как харчим парите си.

 

1. БНП по паритет на покупателаната способност на човек от населението в България за април 2017 е е около 21 000 долара (класацията e на IMF); Средната стойност за света на този показател е около 17 хиляди долара, т.е българският показател е около 1,25 по-висок от средния за света, По-висок от този на на Китай  (Не знам дали попадаме в "златния милиард", но сме там някъде)

http://statisticstimes.com/economy/gdp-capita-ranking-2017.php

(в класацията за  2016 IMF ни "дават" малко над 20 000, има някакво нарастване за последната година)

2. Що се отнася до номиналния ни БНП, той е 7 440 долара или той е 0,690 от средния за света, който е около  10 700 долара (Китай в този показател е по -високо в класацията от нас)

Макар и в България да се живее прилично или по-скоро незле с паритета на покупателната способност на тези 7 440 долара, ако с нашите средства и доходи решим (хората решат) да живем или пътуваме по света, ще сме (хората ще са) бедняци и голтаци .

И обратното, ако работим и печелим навън, в страни, в които номиналните доходи са високи, а парите ги "пастрим" в  България , то ще бъдем заможни (хората, които го правят са заможни)

Не се бях вглеждал досега в тези цифри, удивителни са съотношенията между номинален БВП и неговата покупателна способност. В България съотношението е 3 към едно „покупателна възможност – номинален доход”, това е прекалено много, защото приблизително същото е съотношението БВП в номинална стойност и БВП по покупателни възможности. Прави впечатление, че колкото по-развита е икономиката, толкова по-близки са тези съотношения. В САЩ те почти се покриват 1 към едно; за сравнение при съседите ни – в Турция са 2:1, в Гърция са още по-приближени. Нашето съотношение 3:1 се съизмерва с това в Куба, Македония и Виетнам, но това не говори добре за икономическото здраве на българската икономика. Защото каквито и фокуси да правите с цените вътре в националното икономическо пространство, дотиране от държавата, социални помощи, социално ниски цени, няма къде да избягате от действителността – вашата продуктивност е толкова голяма, колкото реално произвеждате номинално. Това имате като продукт, от това можете да формирате износ, това е реалното ви икономическо тегло на световния пазар. Точно фактът, че в България е толкова нисък номиналния БВП на глава от населението – около 7000 щатски долара – може би обяснява масовата икономическа миграция към страни с висок номинален доход.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 17.05.2017 г. at 12:29, Б. Киров said:

Не се бях вглеждал досега в тези цифри, удивителни са съотношенията между номинален БВП и неговата покупателна способност. В България съотношението е 3 към едно „покупателна възможност – номинален доход”, това е прекалено много, защото приблизително същото е съотношението БВП в номинална стойност и БВП по покупателни възможности. Прави впечатление, че колкото по-развита е икономиката, толкова по-близки са тези съотношения. В САЩ те почти се покриват 1 към едно; за сравнение при съседите ни – в Турция са 2:1, в Гърция са още по-приближени. Нашето съотношение 3:1 се съизмерва с това в Куба, Македония и Виетнам, но това не говори добре за икономическото здраве на българската икономика. Защото каквито и фокуси да правите с цените вътре в националното икономическо пространство, дотиране от държавата, социални помощи, социално ниски цени, няма къде да избягате от действителността – вашата продуктивност е толкова голяма, колкото реално произвеждате номинално. Това имате като продукт, от това можете да формирате износ, това е реалното ви икономическо тегло на световния пазар. Точно фактът, че в България е толкова нисък номиналния БВП на глава от населението – около 7000 щатски долара – може би обяснява масовата икономическа миграция към страни с висок номинален доход.

Не споря, по-скоро мисля, че "изравняването" на съотшошенията може да е признак за това че дадената икономиката се базира повече на услугите, Което всъщност е характерното за развитите страни - икономиките на развитите страни (развитите икономики) са базирани на услугите,като с услугите се генерира висока добавена стойност.

За изкривяванията при нас, мисля че може да влияние и фактът че България е на "три скорости" (всъщност има три или четири Българии с различни икономики)
1) Средноевропейскaтата по БНП  на човек от населението столица (вижте в "Другата държава").
2) Индустриалните големи градове,
3) Изостаналите градове и селища в земеделската или планинска провинция
4) Изпадналите градове и селища (Сещам се например че цяла Странджа, без морските градчета, които се водят в територията на Странджа, е "изпаднала")

Интересен е тогава въпросът коя и каква точно е икономиката на България - усредняването изглежда не дава най-изчерпателния отговор?

Цитирай

Друга държава

Регионалните профили на Института за пазарна икономика, картите на Европейската комисия, статистиката на самите общини и цифрите от бизнеса показват, че вече няма нищо общо между София и другата част от България. БВП на глава от населението е скочило от 2 на 2,5 пъти повече в София в сравнение с останалите, а безработицата е почти несъществуваща, за разлика от дори другите големи градове. София притежава двойно повече висшисти в работоспособна възраст от най-близкия голям град - Варна. Тя е финансовия, административния и академичен център на страната. Логично, бизнес активността е съвършено различна - данните от ОП "Конкурентоспособност" показват, че по място на изпълнение, фирмите в столицата са спечелили проекти за почти 300 млн. лв, като най-близкият град е Пловдив с двойно по-малко. С някои разликата вече е непостижима: София е само 15 пъти по-голяма от Видин, но има 100 пъти повече приходи от имотни данъци и такси (основно перо в общинските бюджети). Поръчките от столицата, казват от сайта за доставки Bgmenu, са 1,5 пъти по-чести от тези в страната и с цели 40% средно по-скъпи (виж инфографиката).

Дори на европейско ниво, София не стои лошо. От 2003 до 2013 г., според Bloomberg Philanthropies and LSE Cities, София е най-бързо растящият град в Европа - среден ръст на БВП от 6,9%. Според Brookings institute, със своите 2,5% ръст на БВП и 3,4% на заетостта за 2013 г., София е дръпнал със 196 места сред големите метрополии на света и е влязъл в топ 30 на най-бързо растящите градове. Забележителното е, че единственият друг град от региона в първите 30 е Будапеща, а останалите са 4 турски и десетки азиатски градове.

Ако българското правителство беше решило да отдели София в отделен регион за планиране, както направиха много други държави от Централна и Източна Европа, тя щеше да влезе в друга графа - сега българските региони са графата на най-ниско развитите в ЕС, където получават най-много пари и съфинансират само с 15%. София по всички показатели попада в по-високата категория и щеше да трябва да доплаща повече пари за европейското финансиране, което получава. Със своите 33 хил. долара БВП на глава от населението (измерено в паритет на покупателна способност), София е средноевропейски, а не български град. Разстоянието до Пловдив може да е малко над час по магистралата, но измерено в разделение на възможностите, вероятно е над 10 години.

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 16 часа, nik1 said:

Не споря, по-скоро мисля, че "изравняването" на съотшошенията може да е признак за това че дадената икономиката се базира повече на услугите, Което всъщност е характерното за развитите страни - икономиките на развитите страни (развитите икономики) са базирани на услугите,като с услугите се генерира висока добавена стойност.

За изкривяванията при нас, мисля че може да влияние и фактът че България е на "три скорости" (всъщност има три или четири Българии с различни икономики)
1) Средноевропейскaтата по БНП  на човек от населението столица (вижте в "Другата държава").
2) Индустриалните големи градове,
3) Изостаналите градове и селища в земеделската или планинска провинция
4) Изпадналите градове и селища (Сещам се например че цяла Странджа, без морските градчета, които се водят в територията на Странджа, е "изпаднала")

Интересен е тогава въпросът коя и каква точно е икономиката на България - усредняването изглежда не дава най-изчерпателния отговор?

Цитирай

Друга държава

Регионалните профили на Института за пазарна икономика, картите на Европейската комисия, статистиката на самите общини и цифрите от бизнеса показват, че вече няма нищо общо между София и другата част от България. БВП на глава от населението е скочило от 2 на 2,5 пъти повече в София в сравнение с останалите, а безработицата е почти несъществуваща, за разлика от дори другите големи градове. София притежава двойно повече висшисти в работоспособна възраст от най-близкия голям град - Варна. Тя е финансовия, административния и академичен център на страната. Логично, бизнес активността е съвършено различна - данните от ОП "Конкурентоспособност" показват, че по място на изпълнение, фирмите в столицата са спечелили проекти за почти 300 млн. лв, като най-близкият град е Пловдив с двойно по-малко. С някои разликата вече е непостижима: София е само 15 пъти по-голяма от Видин, но има 100 пъти повече приходи от имотни данъци и такси (основно перо в общинските бюджети). Поръчките от столицата, казват от сайта за доставки Bgmenu, са 1,5 пъти по-чести от тези в страната и с цели 40% средно по-скъпи (виж инфографиката).

Дори на европейско ниво, София не стои лошо. От 2003 до 2013 г., според Bloomberg Philanthropies and LSE Cities, София е най-бързо растящият град в Европа - среден ръст на БВП от 6,9%. Според Brookings institute, със своите 2,5% ръст на БВП и 3,4% на заетостта за 2013 г., София е дръпнал със 196 места сред големите метрополии на света и е влязъл в топ 30 на най-бързо растящите градове. Забележителното е, че единственият друг град от региона в първите 30 е Будапеща, а останалите са 4 турски и десетки азиатски градове.

Ако българското правителство беше решило да отдели София в отделен регион за планиране, както направиха много други държави от Централна и Източна Европа, тя щеше да влезе в друга графа - сега българските региони са графата на най-ниско развитите в ЕС, където получават най-много пари и съфинансират само с 15%. София по всички показатели попада в по-високата категория и щеше да трябва да доплаща повече пари за европейското финансиране, което получава. Със своите 33 хил. долара БВП на глава от населението (измерено в паритет на покупателна способност), София е средноевропейски, а не български град. Разстоянието до Пловдив може да е малко над час по магистралата, но измерено в разделение на възможностите, вероятно е над 10 години.

 

Нямам предварителна теза, направи ми впечатление, че е така: съотношението у нас, в Куба, Виетнам, Македония и ред други държави е 3:1 и даже повече между номинален продукт и покупателна способност. Германия, Великобритания, Сингапур, САЩ и ред други подобни икономики гравитират около 1:1 в това съотношение. Като правило тези икономики с висок номинален БВП са близо до изравняване, тези с нисък - към раздалечаване.

Вярно е че услугите генерират по-висока добавена стойност, а в развитите икономики те имат превес пред производството на стоки. Но ми се ще да разгледаме и друга възможност - тази за икономиките, в които класическата частна инициатива и предприемачество имат по-малки шансове да генерират висока добавена стойност, икономики, които до голяма степен са одържавени, явно или неявно. Говоря за срастването на монополи и частен капитал с държавната икономика и политиката. Където това е най-ярко изразено, съотношението между номинално произведено и покупателна способност е най-разделечено.

Моите подозрения само засега са, че при "срастването" на държавната власт с частния интерес, пасивите остават за държавата, а активите за богоизбрани представители на частния бизнес, на които въобще не им пука за загубите: загубите се записват в пасива на държавния дълг, а печалбите в актива на личните и корпоративни богатства. Класически модел за това беше така наречените РМД-та през 90-те в България, където собствеността в един преходен период се водеше държавна, но директорът управляваше предприятието като глава на частно ЕООД: загубите на предприятие се покриваха изцяло от държавния бюджет, а печалбите, в определени сектори се втичаха изцяло в джоба на директора и управителния съвет от негови хора. Донякъде този модел сега може да се забележи в енергетиката в България, където НЕК като цяло е на огромна загуба, но гравитиращи частни дружества около него, опериращи в енергийния сектор, понякога къде с подставени лица или дори пряко управлявани от хора в държавния сектор, същевременно печелят много добре.

Политиците в такива системи са само брокери между частния, личен, интерес и държавния апарат. Защо тук са Виетнам и Куба, където почти липсва силен частен бизнес - според мен, защото там самите брокери са изместили облагодетелстваните частници и номенклатурата на управляващите партии се явява едновременнно и предприемач и представител на държавата. Но от това се забавя ръстът на номиналния растеж, няма начин да не е така, защото ресурсите изтичат. Същевременно управляващите такива системи се опитват с всички възможни средства да ги "феодализират", тоест да смекчат със социални помощи, дотации и т.н. негативния ефект от бавния растеж, за да си спестят вълната на социално недоволство. Тоест, прави се всичко възможно да държат на ниско ниво цените вътре в такава икономика, да "паднат" цените за масовото население, като главния инструмент за това е преразпределението на тежестите чрез бюджета. Това обаче продължава да генерира дългове или пък дърпа назад бързия растеж на номиналния продукт.

Това, разбира се е опит да генерализирам, който може да бъде подложен на конкретен анализ с цифри, за да се провери доколко не се заблуждавам. може да се тръгне и по обратния ред, анализ с цифри, който би очертал някакви изводи.

 

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Плетеница от данни. 

Аз ще ви кажа нещо по-просто. ХОРАТА НЯМАТ ПАРИ. Толкоз. В Европа по-бедна от нас е само Албания. Пари в България имат някоклкото олигарха, няколко корумпирани чиновници, мафиотите и то малко от тях, банките и кръговете около висшата власт. Всичко останало просто няма пари. Има собственост, която вече се губи, защото хората са идиоти и правят ипотеки, но то е и от нужда. 

Пари има и държавата - те са обществени и с тях се храни корупционната система. 

Ние сме един въздух под налягане с обратен знак, но още системата е в относителна стабилност и тенджерата още не се е огънала навътре.

Докато обикновения среден човек не получи чувствително увеличение на доходите си, пое наполовина равно на досегашното си обедняване, ИПИ и пр. могат да си заврат данните за паритетите и за не знам си какво си в ..... чекмеджетата.

Това разбира се няма да стане, защото СОБСТВЕНОСТТА върху фондовете в България не е българска и българите в най-добрия случай са щастливи наемници. Няма да стане и защото дори и тия, дето имат желание нещо да направят не подхождат комплексно - или от икономическа страна, или от политическа или от не знам си каква си но никога комплексно. 

Бизнесът реве, че нямало образовани хора. Ми след 20 години чалга образование какви хора да има? Геннии? Не, потребители на марихуана ще има. Ей го сега ще вкарват работници на морето от Молдова. 

Но цената на труда няма никога да се повиши.

пп

Къде липсва частен бизнес, във Виетнам ли???? 

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 8 часа, КГ125 said:

Бизнесът реве, че нямало образовани хора. Ми след 20 години чалга образование какви хора да има? Геннии? Не, потребители на марихуана ще има. Ей го сега ще вкарват работници на морето от Молдова. 

Но цената на труда няма никога да се повиши.

пп

Къде липсва частен бизнес, във Виетнам ли???? 

Образовани млади хора има (поне в градовете, които имат университети) , хора с желание за работа.

Проблемът е много по-дълбок и той е че в  България икономическата власт преобладаващо е ръцете на хора, придобили я поради някаква принадлежност (семейственост, партийна такава и друга), а не поради управленски качества.

За тези млади образовани млади хора единствения път е навън (защо е така: недоброто управление на компаниите и работа на директорските бордове води до ниска производителност, малко  иновации, слабо пазарно развитие , и в крайна сметка до задържане на ниски заплати)

В тази връзка: Как ще накараш един млад магистър инженер, златен медалист, с владене на два западни езика, да работи и да се развива в една компания , при заплата 700 лева бруто? Максимумът които ще постигне в следващите пет години е 750-800 лева.. /Визирам човек от  от екипа си/

Не само това, в компанията , която е средна, има и един "баласт" или група оит хора, които са роднини на акционерите или "важните" хора, и някои от тях са на ръководни позиции.

/Пи-арка, която вика и тероризира отсрещните по телефона;  Счетводителка, която "не може да смята с калкулатора"; Отговорничка по качеството (по ISO 9001) която при сезиране на проблем с качеството от моя страна ми отговаря "донт кеър" (не ме интересува); Отговорничка за пазарите в Азия и Океания, чийто писма ги пише съпругът и CEO от нейно име, и Ръководителка производство, които никога не е практикувала каквито и да е инженерни дейности (беше продавачка, за Бога)- циркът е пълен (цирк Буш) ,а компанията не е някакво изключение от родните компании - нито като практики, нито като организационна култура!/

Проблемът за мен е в скапана ни култура, а не в младите хора..

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 8 часа, КГ125 said:

Къде липсва частен бизнес, във Виетнам ли???? 

Не пиша "липсва частен бизнес", а "почти липсва силен частен бизнес"; разликата е от голямо значение, защото конкретно във Виетнам ключовите отрасли и банките са държавни, дават над 30 процента от БВП, но не са ефективни. Опитват се да приватизират, но става бавно, а основните инвеститори са западни, не местни, и то главно заради много по-евтината от Китай работна ръка. Ето тук е очертана ситуацията, това е текст подготвен от американското посолство във Виетнам, за да информира американските инвеститори във Виетнам:

"According to the 2014 Law on Enterprises, a state-owned enterprise (SOE) is an enterprise in which the state holds 100 percent of its equity, a definition that does not follow international standards and obscures the true number of SOEs in Vietnam.
 In 2015, Central Institute for Economic Management (CIEM), a government think tank, reported there were 2,000 SOEs in Vietnam where the state retained a majority interest, and 781 SOEs where the state retained 100 percent ownership (the World Bank 2035 report estimated over 3,000 total SOEs under majority state control), employing around 1.5 million people, and accounting for 15 percent of all enterprise employees. Although the wholly state-owned enterprises accounted for just 0.2 percent of the total number of enterprises in Vietnam at the end of 2014, they accounted for 28-29 percent GDP (slightly lower than the World Bank 2035 report’s estimate of one-third of GDP) and control the majority of natural resources and land. SOEs do not operate on a level playing field with domestic companies and continue to benefit from preferential access to resources such as land, capital, and political largesse."

https://www.export.gov/article?id=Vietnam-Competition-from-State-Owned-Enterprises

Сиреч тези 0.2 процента като брой държавни предприятия дават около 30 процента от БВП. Това е много силен държавен сектор, и много слаб частен сектор. Отделно се казва в текста, че продължават да се субсидират такива държавни фирми и да се поставят в неконкуретна позиция спрямо другите стопански субекти. Виетнам върви по пътя на Китай и няма да излезе от този коловоз на партиен контрол върху частния сектор, това е заковано в идеологията на компартията.

Същата оценка е направена и в британски източник:

"At a strategic level, the government acknowledges that foreign participation is essential to accelerating the reform process; the domestic investor base is simply too small to be able to take significant stakes in large and complex SOEs. However, although Vietnam is doing more to market the investment opportunities arising from equitisation, this has not yet translated into convincing action to address the likely concerns of foreign investors.The government may need to consider raising the 49% limit on foreign ownership; or adopting other measures which recognise the added value foreign investment brings through technology and knowledge transfer. With the state set to retain a majority stake in most large equitised SOEs, many foreign investors wonder whether there is really any scope for minority shareholders to drive through improvements in corporate governance and efficiency post-equitisation."

https://www.gov.uk/government/publications/vietnam-state-owned-enterprise-reform/vietnam-state-owned-enterprise-reform

Местният частен бизнес е с твърде малки инвестиционни възможности, за да вземе сериозно участие в приватизацията на държавните икономически гиганти. Процесът върви усилено от началото на 21-ви век, когато е имало 60 процента участие на държавните фирми във формирането на БВП. Но се разчита предимно на западни инвестиции. И си остава съотношението 3:1 спрямо покупателни възможности и номинален продукт, във Виетнам то е приблизително 3:1, каквото е и в България, но абсолютните му измерения са съответно три пъти по-ниски, съответно номинален БВП на човек малко над 2000 щатски долара за година и съответно около 6000 долара покупателна възможност на този номинален продукт.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
1 hour ago, nik1 said:

Образовани млади хора има (поне в градовете, които имат университети) , хора с желание за работа.

Проблемът е много по-дълбок и той е че в  България икономическата власт преобладаващо е ръцете на хора, придобили я поради някаква принадлежност (семейственост, партийна такава и друга), а не поради управленски качества.

За тези млади образовани млади хора единствения път е навън (защо е така: недоброто управление на компаниите и работа на директорските бордове води до ниска производителност, малко  иновации, слабо пазарно развитие , и в крайна сметка до задържане на ниски заплати)

В тази връзка: Как ще накараш един млад магистър инженер, златен медалист, с владене на два западни езика, да работи и да се развива в една компания , при заплата 700 лева бруто? Максимумът които ще постигне в следващите пет години е 750-800 лева.. /Визирам човек от  от екипа си/

Не само това, в компанията , която е средна, има и един "баласт" или група оит хора, които са роднини на акционерите или "важните" хора, и някои от тях са на ръководни позиции.

/Пи-арка, която вика и тероризира отсрещните по телефона;  Счетводителка, която "не може да смята с калкулатора"; Отговорничка по качеството (по ISO 9001) която при сезиране на проблем с качеството от моя страна ми отговаря "донт кеър" (не ме интересува); Отговорничка за пазарите в Азия и Океания, чийто писма ги пише съпругът и CEO от нейно име, и Ръководителка производство, които никога не е практикувала каквито и да е инженерни дейности (беше продавачка, за Бога)- циркът е пълен (цирк Буш) ,а компанията не е някакво изключение от родните компании - нито като практики, нито като организационна култура!/

Проблемът за мен е в скапана ни култура, а не в младите хора..

 

 

Е че кой я носи тая култура? Но да, точно така е - собствеността е в грешните ръце, манталитета е нещо средно между постфеодална полумафиотска самонадеяна простащина. Затова у нас цената на труда ще се вдигне, когато се вдигне нивото на река Марица.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 33 минути, Б. Киров said:

Не пиша "липсва частен бизнес", а "почти липсва силен частен бизнес"; разликата е от голямо значение, защото конкретно във Виетнам ключовите отрасли и банките са държавни, дават над 30 процента от БВП, но не са ефективни. Опитват се да приватизират, но става бавно, а основните инвеститори са западни, не местни, и то главно заради много по-евтината от Китай работна ръка. Ето тук е очертана ситуацията, това е текст подготвен от американското посолство във Виетнам, за да информира американските инвеститори във Виетнам:

"According to the 2014 Law on Enterprises, a state-owned enterprise (SOE) is an enterprise in which the state holds 100 percent of its equity, a definition that does not follow international standards and obscures the true number of SOEs in Vietnam.
 In 2015, Central Institute for Economic Management (CIEM), a government think tank, reported there were 2,000 SOEs in Vietnam where the state retained a majority interest, and 781 SOEs where the state retained 100 percent ownership (the World Bank 2035 report estimated over 3,000 total SOEs under majority state control), employing around 1.5 million people, and accounting for 15 percent of all enterprise employees. Although the wholly state-owned enterprises accounted for just 0.2 percent of the total number of enterprises in Vietnam at the end of 2014, they accounted for 28-29 percent GDP (slightly lower than the World Bank 2035 report’s estimate of one-third of GDP) and control the majority of natural resources and land. SOEs do not operate on a level playing field with domestic companies and continue to benefit from preferential access to resources such as land, capital, and political largesse."

https://www.export.gov/article?id=Vietnam-Competition-from-State-Owned-Enterprises

Сиреч тези 0.2 процента като брой държавни предприятия дават около 30 процента от БВП. Това е много силен държавен сектор, и много слаб частен сектор. Отделно се казва в текста, че продължават да се субсидират такива държавни фирми и да се поставят в неконкуретна позиция спрямо другите стопански субекти. Виетнам върви по пътя на Китай и няма да излезе от този коловоз на партиен контрол върху частния сектор, това е заковано в идеологията на компартията.

Същата оценка е направена и в британски източник:

"At a strategic level, the government acknowledges that foreign participation is essential to accelerating the reform process; the domestic investor base is simply too small to be able to take significant stakes in large and complex SOEs. However, although Vietnam is doing more to market the investment opportunities arising from equitisation, this has not yet translated into convincing action to address the likely concerns of foreign investors.The government may need to consider raising the 49% limit on foreign ownership; or adopting other measures which recognise the added value foreign investment brings through technology and knowledge transfer. With the state set to retain a majority stake in most large equitised SOEs, many foreign investors wonder whether there is really any scope for minority shareholders to drive through improvements in corporate governance and efficiency post-equitisation."

https://www.gov.uk/government/publications/vietnam-state-owned-enterprise-reform/vietnam-state-owned-enterprise-reform

Местният частен бизнес е с твърде малки инвестиционни възможности, за да вземе сериозно участие в приватизацията на държавните икономически гиганти. Процесът върви усилено от началото на 21-ви век, когато е имало 60 процента участие на държавните фирми във формирането на БВП. Но се разчита предимно на западни инвестиции. И си остава съотношението 3:1 спрямо покупателни възможности и номинален продукт, във Виетнам то е приблизително 3:1, каквото е и в България, но абсолютните му измерения са съответно три пъти по-ниски, съответно номинален БВП на човек малко над 2000 щатски долара за година и съответно около 6000 долара покупателна възможност на този номинален продукт.

Виетнам повтаря пътя на Китай, а пък в Британия си правят анализи... 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...