Отиди на
Форум "Наука"

Ужас! Учени от БАН ще правят друг български език! Ето някои от потресаващите промени...


Recommended Posts

  • Глобален Модератор
Преди 1 час, Black Wolf said:

Т. нар. "книжовен език" е изкуствен, неестествен и измислен. Най-точното определение може би е кастриран. Мъртъв език. Истинският език е жив и постоянно променящ се. 

Той е много повече от това. Обединяващ е. 

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 159
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители
Преди 9 часа, Thorn said:

А аз бих махнал и буквите Щ, Ю, Я

За буквите не съм съгласен, защото в латиницата ги няма и нещата не са особено розови; там нещата са малко като с йероглифите - в някои случаи четенето е доста различно от обичайното, напр. в немския думата журналист по обичайния прочит трябва да се чете като йоурналист. Някои от буквените комбинации са неудачни, тъй като напр. на Запад за Щ понякога ползват ST ама на нашенски Стюарт и Щуарт не звучат съвсем еднакво. Еле пък що и сто.  Да не говорим пък за английския. И дотук вкарах две от съществуващите у нас комбинации от букви йе и йо. Първото не е особен проблем, защото служи основно за чуждици - гръцки, еврейски, арабски - Йерусалим, йерарх, Йерихон, Йехуд ... И тук вече виждате какво почва да се случва - Й започва да отпада и да се чете като Ерусалим, ерарх, Ерихон, Ехуд ... Да, ама какво ще се получи ако на Ясен отпадне Й-то? Йо-то е по-съществено, още повече, че в руския си има отделна буква. Има още две, които също са свързани с чуждици дж и дз, т.е. тези за прочит на G. Та в случаите, когато става дума за традиционна употреба няма лошо да има по-кратки комбинации. В този смисъл може да се помисли за въвеждане и на буква за Йо, с което обаче съвсем ще се смали ролята на Ь.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 48 минути, Galahad said:

За буквите не съм съгласен, защото в латиницата ги няма и нещата не са особено розови; там нещата са малко като с йероглифите - в някои случаи четенето е доста различно от обичайното, напр. в немския думата журналист по обичайния прочит трябва да се чете като йоурналист. Някои от буквените комбинации са неудачни, тъй като напр. на Запад за Щ понякога ползват ST ама на нашенски Стюарт и Щуарт не звучат съвсем еднакво. Еле пък що и сто.  Да не говорим пък за английския. И дотук вкарах две от съществуващите у нас комбинации от букви йе и йо. Първото не е особен проблем, защото служи основно за чуждици - гръцки, еврейски, арабски - Йерусалим, йерарх, Йерихон, Йехуд ... И тук вече виждате какво почва да се случва - Й започва да отпада и да се чете като Ерусалим, ерарх, Ерихон, Ехуд ... Да, ама какво ще се получи ако на Ясен отпадне Й-то? Йо-то е по-съществено, още повече, че в руския си има отделна буква. Има още две, които също са свързани с чуждици дж и дз, т.е. тези за прочит на G. Та в случаите, когато става дума за традиционна употреба няма лошо да има по-кратки комбинации. В този смисъл може да се помисли за въвеждане и на буква за Йо, с което обаче съвсем ще се смали ролята на Ь.

Сетих се в тази връзка за един смешен случай, как в паспортното се чудели как да напишат на латиница името "Пътка" - "Patka" или "Putka".

Глаголицата, и в последствие кирилицата, не са измислени безсмислено. 

Във фонетиката се рисуват едни ето такива графики:

calligraphy241.jpg

Не само за всеки език, а за всички регионални говори на всеки един от тях гласните в тази таблица имат известни измествания. "О" на ирландски не е "о" на английски. "О" на уелски не е "о" на кокни. "О" на калифорнийски не е "о" на масачузетски. И така нататък.

По същия начин, по който "ю" на български не е "you"  на английски, или "juergen" на немски.

И "й" не е същият глайд като "j"  или "y". Затова и усвояването на абсолютно точно произношение на който и да било чужд език е близко до невъзможното. За опитното ухо, а и за звукозаписните и звукоанализиращи устройства винаги си личи.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Пълният член е напълно безсмислен. И не ми излизайте с номерата, дето с него се разграничавал подлога. Формалното обяснение на най-тъпата норма в писмения български език я знам. Но в живата разговорна реч никой не се затормозва да разграничава пълен и кратък член докато говори. Нещо повече - и в книжовния език чудесно се справят без два различни члена при думите от женски и среден род.

 

Щ, Ю и Я са си излишни и през 1946 г. са оставени просто защото ги има в руския.

Но в югославската азбука, при практически същата фонетика си пишат Ja и Ju ( Jugoslavija)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ех това правило за пълния член... Как бърка в здравето на неграмотните!... Ама и да го махнем, те пак няма да станат кой знае колко повече грамотни. Защо ли? Ами - защото има още много други правила. Непознаването на което и да било от правилата на книжовния език (колкото и изкуствени и излишни да се струват те някому!) отличава грамотните от неграмотните. 

Неграмотните, вместо да се изучат и да станат грамотни, напротив, искат зорлем да обявят грамотните за неграмотни, като ги лишат от граматическите правила. 

Ама нали е по-лесно - няма правила, няма неграмотни... Чист лингвистичен сталинизъм!

Най-хубаво ще бъде да мучим и да блеем като животните, нали... Тогава с всички хора и животни ще започнем да се разбираме. Мууу... Беее... Меее... Най-много да ползваме и междуметия (ах, ох, их, ех, ихаа, еха...). Ще се върнем във времената на неандерталците. Ябадабадуууууууу! 

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
On 30.04.2017 г. at 14:30, Gravity said:

Историк, много драматизираш нещата.

Не драматизирам. Наистина се ужасявам колко назад в познаването на родния си език са много ученици, студенти, курсисти, учители, университетски преподаватели, учени... Какво да кажем за "простия народ"...

В царството на слепите ще управляват еднооките. 

Едно време борбата е била за това, неграмотните да станат грамотни и учени. И това е червена нишка и по време на Средновековието, и по време на Възраждането, пък - и след него. Сега се води борба за това, неграмотните да задълбават в неграмотността си. 

 

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, ISTORIK said:

Не драматизирам. Наистина се ужасявам колко назад в познанването на родния си език са много ученици, студенти, курсисти, учители, преподаватели, учени... Какво да кажем за "простия народ"...

В царството на слепите ще управляват еднооките. 

Забравил си форумците...:)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, интернет (форуми, чатове, и-мейли) направи неграмотността по-видима, а освен това, тя се разпространява чрез него (интернета) като чумна епидемия. Всеки свободно копира чуждите грешки. 

Можем да добавим и форумното население, и държавната администрация, и политиците, и полицаите...

Да се подражава на неграмотните, вместо - на грамотните... Това не мога да го разбера. 

12274407-708140452653802-7308134819602868875-n_thumb-large.jpg

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 25 минути, ISTORIK said:

Сега се води борба за това, неграмотните да задълбават в неграмотността си. 

И да налагат неграмотността си като норма на всички.

Да се зачеркне нормата на българския език означава да се зачеркне цялата му история.

Непознаването на историята на един език - а и на историята на един народ - не е причина даден факт от съвремието да бъде отстранен като ненужен.

Да не говорим, че така се зачеркват векове назад историческа памет и историческо развитие. За книжовността да не говорим.

Всички онези светли имена от възраждането нататък - а и по-раншните, които са развивали този език и тази писменост - в кофата за боклук. И то само защото днес не се четат книги, а се цъкат есемеси. където Ч е 4, Ш е 6, а Щ, Ю и Я определено пречат. На цъкането на  есемеси.

Последният да угаси светлините.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Грамотността е ангажимент. И самотна дейност. Грамотността изисква четене на влакови композиции (а не - само на отделни вагони!) с книги, а не - писане и четене на есемеси.

bibliotheque2.jpg

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Thorn said:

Но в югославската азбука, при практически същата фонетика си пишат Ja и Ju ( Jugoslavija)

Налагането на латиницата в Югославия е политически/идеологически инструмент и няма нищо общо с езиковата страна на въпроса.

Книжовното гнездо на латиницата е Дубровник, а както знаем в Хърватско са католици.

За сръбски кирилицата е много по-подходяща. Те си създават и свой вариант, през тринадесети век.

Латиницата е акт на локален национализъм през 19.

http://web.archive.org/web/20101215141404/http://www.cirilica-beograd.com/ДОКУМЕНТА/ћир-лат.pdf

За всеки случай, нищо от това няма общо с българския език, всъщност.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всъщност въпроса е елементарен. И обречен предварително в насоката си. Езиците, каквито са били досега, им е отредено да се опростяват, което естествено означава да отпадат правилата.

Не е така само сред българския - редица езици имат своите 'опростени версии' и процеса продължава. Налице е твърде сложно наследство, което е обречено да се променя. И въпроса в това опростяване не е оглупяването на народа, а това, че в информационната ера, езиковите различия създават проблем.

Функцията на езика е да предава информация. Как, защо, доколко - колкото повече компресирано, толкова по-адекватно на изискванията. Скъсяването на думи, заменянето им със символи, знаци. В глобалното общество, което неминуемо настъпва, постепенното претопяване в културен план, ще се придружи и със същото в лингвистичен. Китайския отдавна няма проблем с опростяването си и са налице официални постановки на същото. В Европа също тенденцията е съвсем явна - за английския няма какво да говорим - самите англичани вече не могат да си го познаят. Но пък тази тенденция дава възможност да се разбират без никакви проблеми хора от целия свят, като всеки внася своя принос към обобщаването и смесването. Френския, немския... нямат шансове да се запазят, като че ли за вечни времена. Говоримия език няма как да не се отрази на "книжовните форми".

---------

Като зачитам с колко плам толкова много хора защитават умилението си към отминаващото с толкова сантимент. Но това оплакване, тия мрачни краски, това насочване и измисляне на причините... издава пристрастие, а не здрав разум. Самостоятелно всеки един се изписва като принадлежност - да се адаптира... или ще оплаква отминаващото.

Милиони хора по света имат проблеми с това да се заменят идентичните им основи. Адаптацията е огромен проблем и инерцията на досегашното е в основата на конфликтите навсякъде по света. Културите, народността, националността - по зададени признаци (един от които е лингвистичния) са само израз на тенденциите в социума в досегашното му положение. Но това няма как да продължи, а измененията в условията до голяма степен пришпорват огромната маса хора и няма време за адаптация и асимилацията на породените вътрешни дисонанси във всякакъв план.

И да си споделяте уклона по отминаващото, с умиление и спомени какво било, колко е било правилно, кое било истината... това няма да спре процеса. Той до голяма степен е стихиен, макар че е налице и умело насочване, но то и няма как да бъде реализирано иначе. 

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 5.05.2017 г. at 11:37, ramus said:

Езиците, каквито са били досега, им е отредено да се опростяват, което естествено означава да отпадат правилата.

Това е така, само че българският език не се е опростявал от 19 век насам.

Оттогава до днес се говори същият език. Разликата е във въвеждането на нови думи, вследствие на общественото развитие и  развитието на технологиите, където се появяват нови понятия. Тези нови понятия обаче се въвеждат в езика без да променят съществено нито синтактичната му, нито фонетичната му структура. Увеличават само речниковия му фонд.

Когато днешният език стане толкова различен от писмената норма, колкото днешният език е различен от старобългарския (ето пример - това по-долу), едва тогава ще можем да говорим за езиково развитие, което налага промяна на правилата, промяна на езиковата норма. Тоест - след още няколко века.

o-pismenex-0002.jpg

Това е Черноризец Храбър ("О писменех")

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 минути, dora said:

Това е така, само че българският език не се е опростявал от 19 век насам.

Оттогава до днес се говори същият език.

Ами... "българският език" - е доста общо понятие, твърде абстрактно. Кое точно "не се е променяло" - от 19 век, насам? :) Дори да приема така тезата ви - то значи е време за промяна. Неизбежно е и ако си отворите очите, ще го забележите. Нищо че на всеки вкопчен в отминаващото, винаги му изглежда че "настоящето и бъдещето" не вещае нищо добро...

И... не смятам че се "говори" същият език. В академичните заведения - най-дълго ще се задържи вкопчването, но пък там - именно студентите ще наложат измененията. Проблемите в поколенията не се ли виждат все по-ярко? Вече не е налице естественото време за 'предаване' на опита, тъй характерно за ерите и културите досега. Темповете на изменение в условията и социалните фактори се увеличават и ще продължават да нарастват, като тенденцията вече е съвсем очевидна.

Вкопчването към досегашното ви обрича, колеги.  А някак си, вкопчените много им харесва да играят своята мисия - на пазители. Тя, както разбирам е чудесна, придава значимост, и още доста други възможности за изживяване. Но с нея се обрича субекта да се откъсва от движението на времето, такова, каквото е. Това са реалности и това афиширане на сантименталност ще остане само с измислянето на "аргументи", както е и по всеки друг казус.

Преди 15 минути, dora said:

...Тоест след още няколко века.

:) Нямат никакво основание думите ви - особено спрямо тази доста произволна екстраполация, само и само да се защити неизбежно отиващото си. Езика се "развива" вече в посока, която от времената на посочения пример, нямат нищо общо. Естествено - за вкопчените в отминаващото - развитието не е развитие, а го виждат като упадък. Но това е игра на самите вкопчени. Животът върви напред, а не назад. Вероятно на ръба на всяка промяна, всеки с уклон "против" е играел същата игра - и в себе си и помежду си.

Дълбоките психични процеси в личен и колективен план, оформят общата картина на всичко това. Точно вие, бихте могла да синтезирате това, макар и да е по свой начин. А тази силна привързаност към авторитетите, към моделите, към доказаното, написаното, постановеното...

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Преди 17 минути, dora said:

Налагането на латиницата в Югославия е политически/идеологически инструмент и няма нищо общо с езиковата страна на въпроса.

Книжовното гнездо на латиницата е Дубровник, а както знаем в Хърватско са католици.

За сръбски кирилицата е много по-подходяща. Те си създават и свой вариант, през тринадесети век.

Латиницата е акт на локален национализъм през 19.

http://web.archive.org/web/20101215141404/http://www.cirilica-beograd.com/ДОКУМЕНТА/ћир-лат.pdf

За всеки случай, нищо от това няма общо с българския език, всъщност.

Jугославиja. Така устройва ли те.

 

 

Като цяло сте ми супер смешни. Като защитниците на катаревусата в Гърция.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, Thorn said:

Jугославиja. Така устройва ли те.

 

 

Като цяло сте ми супер смешни. Като защитниците на катаревусата в Гърция.

Не мен - това си е югославски въпрос. Той няма връзка с българския език.

Сръбският е и различен език от българския. Там примерно в определени думи "р" е гласна (српски), а и продължават да съществуват "меки" съгласни, като нь, например. Пълното прехвърляне от меката съгласна към следващата гласна не се е случило.

В български този процес е приключен.

Пример - "конь" днес е "кон". Това прехвърляне се отразява на обстоятелството, че не казваме "конът" а "конят".

Затова паралели в изписването на думите между сръбски и български не могат да се правят.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 27 минути, Thorn said:

Като цяло сте ми супер смешни.

Ами - смей се тогава. Само да попитам - ти самия, смяташ ли че си толкова адаптивен и не си вкопчен в нищо? :)

Щото е много лесно да се смееш на "другите" с идеята че били "смешни". Но тази показност на убеденост и нахаканост, са в едни други посоки на вкопчвания. Не е ли по-добре ако всеки преди да се смее на другия, опита по-скоро да намери същото или опозитното, в себе си. И ако е нужно - първо да се посмее именно на себе си и наследството, което всички носим.

През моите очи - проблема на разбирането е в първосигналните пориви за борба, които се стартират програмирано. И това че им придавате след това краски на интелигентност, не ги променя като функция и значение. И на ролята им на атавизъм - когато те вече са неадекватни и са пречка на адаптирането.

А разбирането, особено в цялост, след синтез - подава възможност за едно тотално приемане, без автоматизмите на 'отношението'... Именно това е и контекста, сред който може да се прояви и разгърне явлението БЕЗПРИСТРАСТНОСТ.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език свещен на моите деди

език на мъки, стонове вековни,

език на тая, дето ни роди

за радост не - за ядове отровни.

 

Език прекрасен, кой те не руга

и кой те пощади от хули гадки?

Вслушал ли се е някой досега

в мелодьята на твойте звуци сладки?

 

Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива -

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?

 

Не, ти падна под общия позор,

охулен, опетнен със думи кални:

и чуждите, и нашите, във хор,

отрекоха те, о, език страдални!

 

Не си можал да въплътиш във теб

създаньята на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп -

за груб брътвеж те само бил орисал!

 

Тъй слушам сè, откак съм на света!

Сè туй ругателство ужасно, модно,

сè тоя отзив, низка клевета,

що слетя всичко мило нам и родно.

 

Ох, аз ще взема черния ти срам

и той ще стане мойто вдъхновенье,

и в светли звукове ще те предам

на бъдещото бодро поколенье;

 

ох, аз ще те обриша от калта

и в твоя чистий бляск ще те покажа,

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.

 

Иван Вазов, Пловдив, 1883

 

Езикът не е единствено норма, нито само инструмент за комуникация. Китайският се опростява, но успоредно с него съществува и неопростеният писмен китайски; същото важи и за английския – езикът на един преподавател по класическа литература в Кембридж не е езикът на продавач в Макдоналдс; и двата английски езика си съществуват безконфликтно, това са различни светове.

Иначе идеята за „новоезик” е на Оруел в книгата му „1984” за Големия Брат, в която „истината е лъжа” , а „свободата е робство” и това е постановено с Декрет от  Министерството на Истината. Оруел пише тази книга след като се връща от Гражданската война в Испания.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 25 минути, Б. Киров said:

Езикът не е единствено норма, нито само инструмент за комуникация. Китайският се опростява, но успоредно с него съществува и неопростеният писмен китайски; същото важи и за английския – езикът на един преподавател по класическа литература в Кембридж не е езикът на продавач в Макдоналдс; и двата английски езика си съществуват безконфликтно, това са различни светове.

съгласен съм с това - за мен то си е естественост. В тази връзка е и един от механизмите - регулация на опростяването в езика и речта. Това е рационален подход, а не тъгата и сълзите по чистотата, някаква си.

Но става въпрос за друго - езика - това е набор от символи, ползвани за комуникационни цели и потребности. Казуса, който изразявам е - че при изменения на целите и потребностите, символната система, наречена ЕЗИК, се променя реципрочно.

Тук става въпрос за силна привързаност към точно определена система от символи, наречена в конкретиката "БЪЛГАРСКИ ЕЗИК", официален, книжовен, академичен - това е ясно и също естсствено. И него ще го има, но в случая, в антрето на тази тема, а и в разискванията - става въпрос за казуса кое и какво определя силното вкопчване в точно определена система от символи.

Това, че насочвам вектора на целия набор от причинности, към психичното, е защото по принцип самия казус, всъщност се определя именно в зоната на психичното. Там се "забърква" микса, там протича идентифицирането, като механизмите на всичко това въобще нямат нищо общо с рациото, нито с осъзнаването. И няма как - при положение, че тия липсват именно в етап и възрасти, когато идентичността се поражда, оформя и утвърждава... И остава като фундамент - именно защото идентификацията е процес на присвояване на образ, характеристики и критерий на носителя и формата на "Живеещия", чрез които същия се различава от всички групи "останали" и "другите" като "АЗ". Това е най-фундаменталния психичен процес и без него не би съществувало психично никое човешко същество. Всяко животно, носещо възможност за психика, също минава своите опростени форми на идентификация. Живота не би бил възможен без това... 

Това е причината за вкопчването и силната привързаност, толкова характерни в думите и позициите на толкова хора.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Предполагам, че мнозина от колегите, които се придържат към нормативността на книжовния език се дразнят именно от погазването на нормативността по принцип, а не от промяната на тази нормативност. Все едно да преминаваш на червен светофар или да играеш футбол с две топки. Аз лично също се дразня, ако чуя "язик свищен на мойте диди", все пак.:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, ramus said:

В Европа също тенденцията е съвсем явна - за английския няма какво да говорим - самите англичани вече не могат да си го познаят

Откъде съдите за това?

Английският не е бил опростяван от ренесанса (16-17 век) насам. Английският правопис е оттогава.

"Шекспировият език" (15 век се води Early Modern English). Всичко след Шекспир е Modern English - това е и езикът днес.

Реформа в изписването на някои думи има само по отношение на американския английски (отпадането на u в colour -> color), примерно (тя става в 19 век).

Ето така е изглеждал английският преди

Middle English:

metranscript.jpg

hqdefault.jpg

 

и Old English:

smp_oldenglish.gif

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По принцип - придържането към норми от всякакъв род, е в основите на който и да е колективен живот. И от него - в личен план.

По същество - няма ясна разделителна линия за еднозначна дефиниция - кога отношението към придържане към норма, се превръща във вкопчване. Не съм толкова наивен че да не си давам сметка за това и като по-горе пиша за "вкопчване" имам предвид това като тенденция, само като насочване, в неговата условност.

Все пак - нуждата от "придържане" към норма, като рамка за съществуване, е изразена в прилагателното КОНСЕРВАТИВЕН. :) В социалното битие, двете тенденции - тази на задържане и придържане към установеното, и тая - че същото създава пречки и проблеми пред измененията - всичко това е във взаимна обусловеност и така или иначе играе ролята на регулатор на социалната динамика.

Същото е и в личен план - в психичния свят на всеки човек, тъй като взаимодействието и взаимната рефлексия между лично-колективно, е неизменна и до голяма степен инстинктивно определена. Така, че - всички в себе си играем тази двойнствена игра, в която всеки е някъде по своето "острие и разделителна линия -  между придържането към нормата и възможността да я оставим, в посоките на промените".

Не си присвоявам роля на "говорител на развитието". Просто... пиша онова, което в този контекст, е някаква форма на опозиция, и то рационална. Разбира се - през моите очи. Не е самоцел да съм в опозиция, просто това е похват - в условия на изразяване на подобни мнения, се губят границите и се размиват възможностите за съпоставки и сравнения...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 минути, dora said:

Всичко след Шекспир е Modern English - това е и езикът днес.

Дора, живота не се побира само в цитати и линкове по интернет. Не се побира и в академичната среда и нужния подбор на примери, микса от които да е винаги в полза на лична или колективна теза.

Тия обобщения просто не са валидни, най-малкото защото са твърде общи. Освен това - не знам вярвате ли във валидността им, или е просто заради ефекта на защитаване на позицията...

В съвременните тенденции, има езици, които просто ще се изгубят - с времето. И това не е само заради съвремието - има и езици, които вече са изчезнали като са останали само тук-там, повече или по-малко, техни следи. Може да се допусне, че е имало и езици, които никога няма да разберем че са изчезнали, поради това че няма следи за тях.

От друга страна - език като унгарския, финландския (примерно, съвсем условно) са точно обречени в една по-далечна предположителна переспектива. Защото съвсем наскоро - две момичета от Унгария, говориха свободно английски... И смея да отбележа, че никоя от тях не го говореше нито пишеше, като ШЕКСПИР, нито като в КЕМБРИДЖ в по-ново време.

Интернет променя езиковите форми, защото внася стихийно изменения в самия тип комуникация. Няма да остане в книжовна и автентична форма никой съвременен език. Тия сравнения с "векове" - просто нямат никакво основание - имали са преди век, но "времето" вече не е същото като "преди век". Сега век... съдържа много повече от "предишния век" и това запълване с процеси, се увеличава по темп.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

"Консервативен" е прилагателно, което може да бъде изпълнено с различно съдържание. Най-неконсервативният реформатор на българския език е А.Теодоров-Балан, който искал радикални промени като например, вместо "кибрит" да се пише "драсни-пални клечица" и т.н. Слава Богу, имало е консервативни езиковеди по негово време. Според мен, нормите в един жив език се налагат постепенно от естественото му развитие, а работата на нормиращите езиковеди е адекватно да ги отразят, без да го осакатят.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, ramus said:

Дора, живота не се побира само в цитати и линкове по интернет. Не се побира и в академичната среда и нужния подбор на примери, микса от които да е винаги в полза на лична или колективна теза.

Тия обобщения просто не са валидни, най-малкото защото са твърде общи. Освен това - не знам вярвате ли във валидността им, или е просто заради ефекта на защитаване на позицията...

Това е фактът на историческата граматика, той не се поставя тук за лични цели.

Английският език не е променян от ренесанса насам.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...