Отиди на
Форум "Наука"

Демографското състояние на България - вчера и днес


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

За оцеляването на българската нация няма по-важна тема.

Към 31 декември 2016 г. населението на България е 7 101 859 д., което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2015 г., населението на страната намалява с 51 925 д., или с 0.7%.

През 2016 г. в страната са регистрирани 64 984 живородени деца и в сравнение с предходната (2015) година броят им намалява с 966 деца.

Броят на умрелите през 2016 г. е 107 580 души, а коефициентът на обща смъртност е - 15.1‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 2 537 д., или с 2.3%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.

Мъжете са 3 449 978 (48.6%), а жените - 3 651 881 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат 1 059 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2016 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 472 116, или 20.7% от населението на страната. В сравнение с 2015 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. - с 3.8 процентни пункта. Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.1%, а на мъжете - 17.2%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (28.9%), Габрово (27.9%), Кюстендил и Ловеч - по 26.4%. Общо в осемнадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.0%, и Варна - 18.3%. Paзxoдитe, cвъpзaни cъc здpaвeoпaзвaнe и coциaлнo пoдпoмaгaнe зa тaзи гpyпa oт xopa ce yвeличaвaт, a тяxнoтo ocигypявaнe ce пpeвpъщa в cepиoзнo пpeдизвиĸaтeлcтвo зa пoлитицитe.

Към 31.12.2016 г. децата до 15 години в страната са 1 001 019, или 14.1% от общия брой на населението, като спрямо 2015 г. този дял се увеличава с 0.1%. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.2%, и Бургас - 15.4% от населението на областта. Общо в петнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Габрово - 11.4%, и Смолян - 11.5%.

Към 31.12.2016 г. общият коефициент на възрастова зависимост1 в България е 53.4%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2005 и 2015 г. този коефициент е бил съответно 44.5 и 52.4%. Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 49.0%, отколкото в селата - 67.0%. 

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 43.5 години в края на 2016 година. Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42.5 години, а в селата - 46.2 години.

За 2016 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 60 години и 10 месеца за жените и 63 години и 10 месеца за мъжете. Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2016 г. е 4 304 хил. души, или 60.6% от населението на страната, като мъжете са 2 262 хил., а жените - 2 042 хиляди. През 2016 г. броят на трудоспособното население намалява с почти 45 хил. души, или с 1.0%, спрямо предходната година. Към края на 2016 г. над трудоспособна възраст са 1 735 хил. души, или 24.4%, а под трудоспособна възраст - 1 063 хил. души, или 15.0% от населението на страната.

Почти половината от населението на страната (49.9%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 770 хил. души, или 10.8% от населението на страната. Най-малка по брой на населението е област Видин, в която живеят 88 867 души, или 1.3% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 323 637 души (18.6%). Само една област - София (столица), увеличава населението си през 2016 г. спрямо 2015 г. - с 0.3%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин - 2.6%, и Кюстендил - 2.0%.

Тоталният коефициент на плодовитост1 е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2016 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.54. За сравнение, през 2001 г. той е бил 1.24, а през 2015 г. - 1.53. Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 26.9 години през 2015 г. на 27.0 години през 2016 г.

Да проследим коефициента на плодовитост на българската средностатистическа жена през годините:
- 1980 - 2,5, 
- 1990 - 1,82
- 2000 - 1,26
- 2001 - 1,24
- 2010 - 1,57
- 2014 - 1,53
- 2015 - 1,53
- 2016 - 1,54
- 2017 - ...

През 2016 г. са регистрирани 26 803 юридически брака - с 917 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност1 е 3.8‰. Три четвърти от всички регистрирани бракове (19 977) са сред населението в градовете. 

През 2016 г. броят на извънбрачните раждания е 38 440, или 58.7% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (66.1%) е по-висок отколкото в градовете (56.3%). За 76.9% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (75.5%) и Враца (75.0%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Разград (48.1%), Благоевград (43.9%) и Кърджали (38.4%).

През 2016 г. пет области имат положителен механичен прираст: София (столица) (4.4‰), Варна (2.8‰), Пловдив (2.6‰), Бургас (0.8‰) и Кърджали (0.1‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-11.8‰), Видин (-9.4%) и Враца (-9.0‰).

B Бългapия ocнoвнитe пpoблeми ca cвъpзaни основно c бeднocттa, ĸoятo cтимyлиpa xopaтa дa eмигpиpaт, тe пpeдпoчитaт дa нe paждaт и pядĸo пocтигaт нyжния им жизнeн cтaндapт, aĸo вce пaĸ избepaт дa ce paзвивaт нa poднa зeмя. B глoбaлния вeĸ, в ĸoйтo ce нaмиpaмe, гpaницитe нe възпpeпятcтвaт ниĸoгo, a и ĸoнцeнтpaциятa нa нaceлeниeтo ce дължи нa ecтecтвeни фaĸтopи, ĸoитo гo пpитeглят или пък го oтблъcĸвaт oт дaдeн paйoн.

B глoбaлния вeĸ, в ĸoйтo ce нaмиpaмe, гpaницитe нe възпpeпятcтвaт ниĸoгo, a и ĸoнцeнтpaциятa нa нaceлeниeтo ce дължи нa ecтecтвeни фaĸтopи, ĸoитo гo пpитeглят или oтблъcĸвaт oт дaдeн paйoн. Проблемът е, че от България се емигрира от страх – страх от несигурността за днешния и за утрешния ден в едно криминализирано и мафиотизирано общество. 

България наистина е в демографска криза, при това - не от днес и не от вчера. Тенденциите за отрицателен естествен и механичен прираст (т.е. - чрез раждаемост и миграция) на населението са устойчиви. Задълбочава се застаряването на населението. Управленческите решения, които се прилагат, не дават очаквания видим положителен резултат. Видна и за слепите е невъзможността да се управлява демографската криза. Създава се впечартление за неуправляемост на демографските процеси. Ясно се очертава необходимостта от ревизия на стратегиите за демографско развитие на страната. Трябва да бъдат заложени нови реалистични цели и противодействия на нежеланите тенденции. А също така - и сигурни механизми за оценка на мерките и за максимална ефикасност на изразходваните средства.

По данни на 
http://www.nsi.bg/
http://www.ined.fr/

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 75
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Какво би трябвало да се направи:
- извеждане на демографското развитие като национален приоритет, а управлението на демографските процеси - като кризисни;
- стимулиране на раждаемостта;
- привличане на българи от чужбина (студенти, гастарбайтери, родени извън страната и др.);
- излизане от икономическата криза;
- гарантиране на политическата стабилност и социалната предвидливост;
- реформи в системата от публични услуги;
- залагане на нови реалистични цели и противодействия на нежеланите тенденции;
- въвеждане на сигурни механизми за оценка на мерките и за максимална ефикасност на изразходваните средства.

Най-развита е политиката за регулиране на имиграцията в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия - чрез определяне на квоти за заселване в тези страни или за привличане на необходимите видове специалисти.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 38 минути, ISTORIK said:

Какво би трябвало да се направи:
- извеждане на демографското развитие като национален приоритет, а управлението на демографските процеси - като кризисни;
- излизане от икономическата криза;
- гарантиране на политическата стабилност и социалната предвидливост;
- реформи в системата от публични услуги;
- залагане на нови реалистични цели и противодействия на нежеланите тенденции;
- въвеждане на сигурни механизми за оценка на мерките и за максимална ефикасност на изразходваните средства.

Изброеното е важно, но не е решаващо, вижте например ето тази статия:

https://money.bg/archive/zashto-mladite-hora-u-nas-ne-iskat-detsa.html

Младите хора не искат да имат деца. Изброени са и причините - важността на личното развитие, нежеланието на младите жени да приемат това, че трябва да си стоят вкъщи с децата без доход или с по-нисък доход, докато мъжете им "носят" парите вкъщи, представата, че неминуемо ако създадат деца, това - конкретно на жените, ще им попречи и да се развиват, и да бъдат независими, защото гледането на деца в нашата култура все още се води "женско" задължение и ще легне основно на техните плещи. Което пък ще ги изхвърли от конкурентно-мотивирания свят на кариерата и доходите поне за известен брой години, а това нерядко е и завинаги. По причина, че вижте предишното изречение - децата са женска работа. Не само за двете години, в които са бебета. А за цял живот. Това са осемнадесет години от живота на една жена, което практически нерядко означава почти до пенсия, или до възраст, в която жената става обект на възрастова дискриминация на работното място (никой не ще да наема 45-годишни "стари чанти", или да им предлага заплати, сходни с тези на мъжете - колеги).

Раждаемостта в едно общество зависи основно  - ако не и единствено от това какво мислят за нея жените. А женската гледна точка традиционно не се включва в набора от икономически или политически мерки, изброени по-горе, както и като цяло в никои политики.  Ако в живота и обстоятелствата си, вкл. културната рамка, която ги връзва в кухнята и за мръсните памперси, жените не желаят вече да приемат подобна роля и искат еднакво разпределение и на задълженията си, и на възможността за лично развитие и доходи, то те няма как да бъдат накарани нещо друго без манталитентна промяна. И включване на тяхната гледна точка в разработката на всичко, което касае раждаемостта.

Което включва изравняване на шансовете, изравняване на заплатите на двата пола, възможност - и най-вече желание и у двата пола - и жената, и мъжът да работят на намалена работна седмица, за да може всеки от тях да се грижи равностойно за децата, повече възможности за целодневна детска грижа и така нататък. Докато последното е въпрос на организация, всичко останало е въпрос културна и манталитентна промяна на преосмисляне на ролята на жената. Без нея младите жени няма да пожелаят повече деца. Да не говорим, че няма да пожелаят и едно,  до момента, в който са се установили и са финансово независими, а това става след 35-40-годишната им възраст, когато време за второ дете вече не остава.

И не на последно място, манталитентна промяна в цялостното отношение към майката. Щото  в културата "беге мама" е нарицателно за тъпа патка. Или най-малкото жена, на която се гледа снизходително. А с това по-висока раждаемост няма как да се случи.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

1 Населението на България не е 7 милиона, а реално някъде между 5 и 6 милиона поради многото имигранти.

2 Раждаемостта ще се промени само и единствено когато бракът и децата се превърнат в най важна ценност. Тоест, когато на една жена на 25 и кажат с назидателен тон "Защо имаш само едно дете" да се засрами, изчерви, забие поглед в земята и не знае какво да каже защото я е срам от другите и най вече от себе си. Когато на един мъж му кажат "Ти да мълчиш, станал ми на 25 и имаш само едно дете" да се засрами и да се почувства виновен.

Всичко друго- пари, здравеопазване, училище, положение на жената, е без абсолютно никакво значение. Например нашите прабаби не са имали никакви права, никаква самостоятелност, сами са се грижили за децата си, не са получавали никаква помощ от държавата. И въпреки това са имали по много деца които са отглеждали с любов надявайки се единствено на себе си и семейството си.

Дора, виж живота на нашите баби и ми кажи, че им е било леко.

77.jpg

870.jpg

1269.jpg

1651.jpg

2193.jpg

3920.jpg

4271.jpg

4273.jpg

4275.jpg

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 35 минути, Frujin Assen said:

Тоест, когато на една жена на 25 и кажат с назидателен тон "Защо имаш само едно дете" да се засрами, изчерви, забие поглед в земята и не знае какво да каже защото я е срам от другите и най вече от себе си.

zitat-du-gehst-zu-frauen-vergiss-die-pei

Това в рамките на шегата, но така звучи :)

В 19 век жените не са имали избор. От откриването на противозачатъчните таблетки и въвеждането им в масова употреба  имат и той няма как да им бъде отнет.

Затова е по-практично да се помисли за решения, които отчитат наличието на този избор.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Фружине, не си прав! Много сме далече от онова време, няма значение колко време е минало, в момента живеем в друг свят, където децата са избор, а не задължение или необходимост.

И този избор се взима на базата на възможностите, които ти се дават в средата, в която живееш, ако не те задоволява тази среса търсиш такава, която да задовоши твоите потребности. За това и хората си тръгват в търсене на....

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

... в търсене на хедонизма! Рекламите които гледаме по цял ден ти казват едно "Потребявай сега, наслаждавай се на живота сега, не мисли за утре" "Нямаш пари- ще ти дадем" "Нямаш възможности- ще ти ги осигурим". Ама трябвало да връщаш парите- ама моля ти се, кой мисли за толкова напред- наслаждавай се сега. Има само удоволствието сега, няма вчера, няма утре...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Р. Теодосиев said:

в момента живеем в друг свят, където децата са избор, а не задължение или необходимост.

Част от промените в семейния модел се дължат и на икономическото и обществено развитие. В развиващите се общества, или в обществата преди индустриалната революция, да ги наречем накратко "аграрни общества" - където основна, ако не и цялата част от дохода на семействата (паричен и в натура) идва от земеделската работа, децата са икономически ресурс. Колкото повече деца - толкова повече работна ръка. Във време, в което и медицината не е била особено развита и детската смъртност - висока, е ясно защо деца са се правели от ранна, та до възможно най-късна възраст: за да може поне някаква част от тях да се влеят в производството на блага за оцеляването на семейството.

Оттам и примерно практиката на зестрата - лишаването от дете с цел включването му в друга икономическа единица (друго семейство) е трябвало да се заплати.

Това оказва голямо влияние върху всички сфери на семейния живот - от задълението да се ражда мъжко чедо (физически силни работници), до това, че детство всъщност не е съществувало - в момента, който на детето е можело да му се възлагат производствени задачи, то е било натоварвано с такива.

Индустриалната революция променя всичко - толкова много деца вече не са необходими.  А днес, ориентирането на икономиките основно към сферата на услугите означава, че и за да бъдат работна ръка изобщо, децата трябва да са високообразовани. Не до четвърто отделение, че да могат да работят в материално производство/фабрика, а на университетско ниво.

Така от икономически ресурс (работна ръка за издържане на семейството), или актив, в икономически смисъл на думата, децата се оказват икономически "пасив" - необходими са много години образование, през което децата не могат да бъдат използвани за добиване на семейни блага и увеличаване на благосъстоянието на семейството. За времето на това образоване те тряба да бъдат издържани - и стават основно "разходно перо" в бюджета на семейната единица.

Следователно от двандесет деца в прединдустриалната епоха сега имаме по едно.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

И всичко това в момента се вижда много ясно и е показателно защо много млади двойки дали женени или не те не бързат да имат деца. И доводът, че нашите баба са имали по 5 деца с много по-малко пари и ресурси са ги изгледали, то в момента не означава нищо, защото ние не искаме да гледаме деца на всяка цена, а искаме ако имаме определени възможности, то да си помислим тогава дали ги искаме...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Абсолютно е така, днес децата не са ценност... за някой. Природата не търпи празни пространства или както е казал поета "Като не вкарваш, ще ти вкарат".

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Р. Теодосиев said:

И всичко това в момента се вижда много ясно и е показателно защо много млади двойки дали женени или не те не бързат да имат деца. И доводът, че нашите баба са имали по 5 деца с много по-малко пари и ресурси са ги изгледали, то в момента не означава нищо, защото ние не искаме да гледаме деца на всяка цена, а искаме ако имаме определени възможности, то да си помислим тогава дали ги искаме...

Друг фактор е чувството за несигурност.

Ако отглеждането на едно дете и осигуряването на достатъчно образование, че то изобщо да има шанс да стъпи на пазара на труда (все пак говорим за времето след двадесет - тридесет години, когато компютъризацията и автоматизацията още повече ще е свила необходимостта от работна ръка) изисквт влагане на постоянен финансов ресурс в неговото съществуване и добруване, не за една, не за пет, а за двадесет и повече години,

то родителят трябва да се чувства сигурен, че междувременно няма да настъпят сътресения в личния му живот, които да ограничат рязко способността му да осигурява този финансов ресурс. Такава  сигурност  в общества със сравнително висок икономически, политически и институционален риск няма (Когато става дума не за развити, а за развиващи се страни - там също има подобни рискове. Там обаче и профилът на икономиките не е  ориентиран към услугите и високотехнологичен и този натиск върху обезателното осигуряване на дългогодишно образование на поколението го няма.)

Оттам и натиска върху майките да работят - освен всичко друго (факторите в предишното изречение), ако утре партньорът им изведнъж реши, че не ги харесва, защото бюстът им е увиснал и имат целулит и си замине, те трябва да могат да понесат тази  трайна финансова тежест по осигуряването на физическото оцеляване на потомството. За целта трябва да се образовани и наложили се в професията - тоест незаменими като работна ръка - преди да си позволят деца. Иначе рискът остава.

Във време, когато майката и децата са били икномически придатък на бащата и разводи не е имало, този фактор не е трябвало да се включва в уравнението изобщо.

Днес обаче тези фактори придобиват нерядко несъразмерна тежест върху решението дали да се създават деца или не.  И не бива да бъдат пренебрегвани. Особено що се касае до жените.

С което искам да кажа, че нераждането или отлагането му не е от глезотия. За никого.

За повишаване на раждаемостта следователно е необходимо:

- да се намали чувството за несигурност

- да се създадат политики, подпомагащи  майчинство, така че то да не се схваща oт младите жени като утежняващ фактор или  едностранна саможертва.

Грижата за децата неминуемо минава през грижата за добруването на майките. Това неотдавна беше формулирано и в документ на ООН (обаче срам и позор - сега не мога да се сетя кой точно беше....)

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • 6 years later...
  • 4 месеца по късно...
  • Администратор

Доц. д-р Бърдаров: Възможен е демографски рестарт с комплекс от мерки и ефективни здравни политики

CVS_00007.jpg

Населението на България е на път да се стопи с една трета до 2050 г.

Демографът и писател доц. д-р Бърдаров се присъединява към призива на учени и експерти за търсене на решения за справяне с демографската криза у нас чрез по-ефективни здравни политики за подобряване на здравния статус на българите и намаляване на вредите от рисковите фактори за здравето – алкохол, тютюнопушене, нездравословно хранене и прекомерна употреба на дигитални устройства.
България е изправена пред тежка демографска криза и има нелогично и скандално висока обща преждевременна смъртност. Ако не се вземат спешни мерки, населението на страната ни се очаква да намалее с 34% до 2050 г., а 70% от територията на страната ще се превърне в „демографска пустиня“. Данните са част от анализ на ръководителя на катедра „Социално-икономическа география“ към Геолого-географския факултет в СУ „Св. Климент Охридски“ доц. Георги Бърдаров, и бяха представени на 18-ти януари в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ като нов принос към Доклада  „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ на ПанЕвропа.

В своя Принос към доклада доц. д-р Бърдаров e категоричен: „Нужни са ефективни мерки за подобряване на здравето, образованието и благосъстоянието още сега, за да може се промени демографската картина в бъдеще – след 5, 10, 15 години.“

Съвременен поглед към демографската криза в България

България от дълги години е водеща по смъртност в цяла Европа, но към днешна дата вече сме дори на първо място по смъртност в света. Населението на страната ни ще намалее с 34% до 2050 г., показват прогнозни данни, изнесени от доц. Бърдаров.

Според него най-големият демографски проблем на България не е раждаемостта, защото коефициентът на плодовитост е близък до средните за ЕС, а е в рекордните данни за преждевременната смъртност и продължителността на живота. Имаме най-ниска продължителност на живота в ЕС (74.3 г.), заедно с най-застарялото население. Смъртността е най-висока в Северозападна България, където досгига до скандалното 51% в някои села, които могат да се нарекат „демографски пустини“. Според Бърдаров, ако не се вземат мерки, през 2040 г. близо 70% от територията на България ще се е превърнала в „демографска пустиня“, което означава, че ще има територии в умерените ширини, на които въпреки най-добрите условия за живот и стопанска дейност, ще живеят под 10 души на кв. км.

CVS_00008.jpg

Как да обърнем демографския тренд

Доц. д-р Бърдаров предлага 7-компонентен подход за адресиране на кризата. Той е оптимист и е категоричен – демографски рестарт е възможен – с комплекс от мерки в различни сфери и в най-вече в сферата на здравето на населението, свързано с рисковите поведения. Убеден е, че е утопия да забраним и да спрем вредните навици, а по-скоро трябва да вярваме в алтернативи, които са научно-обосновани и ще доведат до намаляване на здравните последствия от рисковите за здравето фактори.

Данъци и здраве

Храненето

Зависимостта от дигиталните устройства – телефони и екрани

Цялата статия: https://nauka.bg/naselenieto-balgariya-pat-da-stopi-edna-treta-2050/

 

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Администратор

 

Разговор с Георги Бърдаров за смъртта, раждането, можем ли да спасим Видин, къде бърка Унгария и защо надеждата е в градовете, а не в държавата.

 
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Р. Теодосиев said:

 

Разговор с Георги Бърдаров за смъртта, раждането, можем ли да спасим Видин, къде бърка Унгария и защо надеждата е в градовете, а не в държавата.

 

За мен надеждата е в селата. Но пак трябва помощ от държавата да помага на дребният бизнес и малките фермери.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Аз не вярвам в селата. Там не виждам как може да се върнат хората, а тези, които искат да успеят в живота какво ще намерят там.

Има единични случай, в които разни програмисти си купуват къщи на село и се местят с цялото семейство. Но там няма детски градини, няма училища, а там където има качеството е много ниско. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, deaf said:

Без селата,градовете умират. Демографски умират.

Демографската тенденция в цял свят е обратната - селата се обезлюдяват, за сметка на градовете. В градовете животът е много по-лесен, и има повече възможности.

Погледни Китай, прекрасен пример как преходът от селата в градовете за едно 40 години предизвика огромен скок в развитието. Макар че там попрекалиха със строителството, и сега ги чака едно неприятно "къх"...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Изглежда не се доизказах... Населението на селата,тоест селяните "захранват" със свежа "кръв",(генетично) градовете. Кореняците софиянци като Кирчо Маричков се броят на пръсти. София и големите градове се тикат напред от придошлите честни,умни и работливи селяни...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, deaf said:

Изглежда не се доизказах... Населението на селата,тоест селяните "захранват" със свежа "кръв",(генетично) градовете. Кореняците софиянци като Кирчо Маричков се броят на пръсти. София и големите градове се тикат напред от придошлите честни,умни и работливи селяни...

Това "захранване" е процес, довел до формирането на големите градове и съответно до обезкървяването на селата.  Някога, преди индустриалната революция, това е било регулярен процес, при който селата не са губели големи маси хора. Но след нея селата на практика се обезлюдяват - няма работа, няма достатъчно хора да се поддържа инфраструктурата там, изчезват училища, магазини, транспортът към тях става нерегулярен по икономически причини. При което те губят ролята си да захранват градовете.

Някога София е растяла за сметка на селата, защото е предлагала по-добри условия. Сега вече тя расте, защоо селата не предлагат никакви условия. И на тоя процес му се вижда края, с изчерпванетпо на тоя селски ресурс, който не е безкраен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, scaner said:

селата не предлагат никакви условия.

А какви условия предлага града? Ето какви според Ницше:

https://chitanka.info/text/24771-tyj-reche-zaratustra/61#textstart

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Тук няма смисъл да расъждаваме философски над въпроса. 

Условията, които се търсят не са философски, а изключително и само практични и материални. Искаме по-добро образование, искаме по-добри условия на труд и по-добро заплащане. Искаме по-голям избор при пазаруване - т.е. повече магазини и повече стоки в тези магазини. 

Искаме по-добър интернет - това е условие за прекалено много хора.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Р. Теодосиев said:

Условията, които се търсят не са философски, а изключително и само практични и материални.

Практично и философски е да имате къща с голям двор в "Драгалевци" в подножието на Витоша. Две в едно – град и село... Владая също става...

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

То да не е концерт пожелание. ;)

Подобни имоти имат тези, които наследяват подобни имоти и вече другите са със сериозни бизнеси и финансови възможности.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, deaf said:

А какви условия предлага града? Ето какви според Ницше:

Макс Вебер е социолог и пише точно по темата за градовете повече от социална, отколкото от философска гледна точка.  Ето какви предимства изрежда той:

1. Икономически растеж:

  • Концентрация на хора: Градовете събират голяма маса от хора на ограничена територия, което улеснява търговията, производството и обмена на идеи.
  • Специализация: В градовете хората могат да се специализират в определени професии и дейности, което води до по-висока производителност и ефикасност.
  • Иновации: Градската среда стимулира иновациите, тъй като е място за срещи на различни идеи, хора и култури.

2. Социална мобилност:

  • Анонимност: Градовете предлагат по-голяма анонимност, което може да освободи хората от традиционните ограничения и да им даде възможност за изкачване в социалната йерархия.
  • Образование: Градовете обикновено разполагат с по-добри образователни институции, които дават възможност за образование на по-широк кръг от хора.
  • Професионална мобилност: Градовете предлагат по-голямо разнообразие от професионални възможности, което позволява на хората да сменят професията си и да се изкачват в кариерата си.

3. Културно развитие:

  • Разнообразие: Градовете са космополитни места, където се срещат различни култури, идеи и ценности.
  • Институции: Градовете са дом на музеи, театри, библиотеки и други културни институции, които стимулират интелектуалния и културния живот.
  • Толерантност: Градската среда е по-отворена и толерантна към различната гледна точка, което стимулира творчеството и свободния обмен на идеи.

4. Политическа еманципация:

  • Гражданско участие: Градовете са места, където се зараждат и развиват демократичните ценности и гражданското участие.
  • Права: Градските жители са по-склонни да се борят за своите права и свободи.
  • Политическа активност: Градовете са центрове на политическа активност и протести

И въпреки негативните страни на урбанизацията, като бедност, престъпност и замърсяване, Вебер е убеден, че предимствата на градовете надвишават недостатъците им. Той ги разглежда като двигатели на прогреса и ключов фактор за развитието на модерното общество..

Затова дори в бедна Африка вече е пълно с градове-милионници.

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...