Отиди на
Форум "Наука"

Половин век от катастрофата на Союз 1 и смъртта на Комаров


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1740-2017-soyuz-1-disaster-50-years

soyuz-1-50-years-anniversary.png

Една от малкото налични снимки на обгорените останки от спускаемата капсула на кораба "Союз 1". Снимка: РКК Енергия

18 април 2017 г. 14:30 ч.

Светослав Александров. На 23-ти април ще отбележим тъжна годишнина - половин век от изстрелването на злополучния космически кораб "Союз 1" с космонавта Владимир Михайлович Комаров. Поради множеството аварии на борда само ден след началото на полета корабът предприема обратно завръщане в земната атмосфера. Спирачният парашут се отваря успешно, но поради повреда на датчик главният парашут не успява да се задейства. Комаров активира резервния парашут, но той се оплита в спирачния. Като резултат от това спускаемата капсула се забива с висока скорост в земната повърхност, убивайки на място космонавта.

Петдесет години по-късно легендите около смъртта на Владимир Комаров са много повече от установените факти. Има множество необосновани предположения - като се започне с това, че космонавтът е загинал на път към Луната или че е бил отвлечен от извънземни. Друг, доста упорит слух е, че Комаров, осъзнавайки предстоящата катастрофа, включил микрофона и напсувал съветското правителство в последните секунди от живота си. Причината за митологизирането на събитията около смъртта на съветските космически лица (и тези на Гагарин и Комаров не правят изключение от правилото) се крие в това, че след трагедиите съветските власти не обелват и дума около подробностите. Едва в края на 80-те години, след началото на инициираните от Михаил Горбачов реформи, известни под названията "Перестройка" и "Гласност", е позволено на съветските журналисти да разкрият част от истината за Комаров. Останалото го научаваме чрез по-нататъшните журналистически разследвания през 90-те години. Разполагаме с достатъчно материал, за да разграничим фактите от митовете и да си зададем въпроса: Какво наистина се е случило по времето на мисията на "Союз 1"?

Нека да започнем с малко предистория. През 1966 и началото на 1967 година вече става ясно, че СССР драстично изостава от САЩ в космическата надпревара. Последният съветски пилотиран полет е през март 1965 година - "Восход 2" с космонавти Павел Беляев и Алексей Леонов (който се превръща в първия космонавт, излязъл в открития космос). Междувременно в периода между март 1965 г. и ноември 1966 г. САЩ изстрелват десет пилотирани кораба от серията "Джемини", които демонстрират завидна зрялост на космическите технологии - разходки в космоса, маневри по сближаване, усъвършенстване на процедурите по скачване. Междувременно в СССР се работи по корабите от новата серия "Союз", но програмата е съпътствана от отлагания. Съветските власти не са доволни, че две години след полета на "Восход 2" не е изпратен нито един космонавт в орбита.

Изпитателни полети на кораби "Союз" в безпилотен режим започват в края на 1966 година, но получените резултати са незадоволителни. Проведени са три тестови изстрелвания - "Космос 133", "Космос 140А", "Космос 140". И при трите изпитания са открити проблеми, които потенциално биха могли да доведат до смъртта на космонавт. При завръщането на "Космос 133" е задействана системата за самоунищожаване поради неправилна ориентация, която би довела до кацане извън територията на СССР. При предстартовото броене на "Космос 140А" един от страничните ускорители на ракетата не успява да се запали, което довежда до автоматично спиране на подготовката за полет. Изненадващо секунди по-късно се задейства спонтанно кулата за аварийно спасяване на капсулата. Капсулата е издърпана и тя каца на километър от стартовата площадка, но останалата на Земята ракета е погълната от пламъци и експлодира. Трима души от наземния персонал загиват, а няколко други са ранени. При третия полет "Космос 140" е постигнато успешно изстрелване и нормален полет, но капсулата навлиза обратно в атмосферата по стръмна балистична траектория и попада в Аралско море, при което се налага водолази да я измъкнат. След анализа е открит голям пробив в топлинния щит.

Как така след три неуспешни полета на "Союз" в безпилотен режим съветските власти се осмеляват да изпратят човек? Това е първата голяма загадка, която трябва да бъде разбулена.

Според журналиста и космически експерт Анатолий Зак(източник) инженерите са били склонни да проведат още един безпилотен полет на "Союз", но технократите, които работили програмата, са били поставени под напрежение от техните политически лидери. След две години липса на пилотирани полети от СССР искали за 1-ми май, Деня на труда, да има нещо, което да демонстрира "постиженията на социалистическата система". Първата мисия би съвпаднала по време със срещата на лидерите на Източния блок в Карлови Вари, Чехия и осъществяването й би дало на съветския лидер Леонид Брежнев повод да се гордее. Според някои руски източници Дмитрий Устинов, член на Политбюро, е поставил краен срок и лично е притиснал в ъгъла Василий Мишин, който по това време е оглавявал ЦКБЕМ (Централно конструкторско бюро по експериментално машиностроене).

Eдно нещо е ясно със сигурност - при полета на "Союз 1" е трябвало да бъдат тествани нови технологии за по-нататъшни пилотирани експедиции до Луната. Планът бил първо "Союз 1" да излети с един космонавт - Владимир Комаров. Ден по-късно е трябвало да излети нов кораб "Союз 2" с трима космонавти - Валери Биковски, Алексей Елисеев и Евгени Хрунов. Елисеев и Биковски е трябвало да излязат в открития космос със скафандри, след което да се прехвърлят на кораба "Союз 1" и да се завърнат заедно с Комаров. Подобен план е бил предвиден при провеждането на бъдещите съветски лунни мисии - космонавтите трябвало по същия начин да преминат от кораба в спускаемия апарат, който след това би могъл да кацне на Луната (източник).

Много неща е "трябвало" да бъдат направени, както беше упоменато в горния параграф, но събитията се развиват неочаквано и катастрофално... И за съжаление СССР никога не успява да прати човек на Луната...

Преди изстрелването не са установени отклонения от нормалната работа. Корабът "Союз 1" излита по план на 23-ти април 1967 година в 2:35 ч. българско време с космонавта Владимир Комаров. Всичко изглежда наред и "Союз 1" достига до точно установената орбита. Както е подчертавано неколкократно на страниците на КОСМОС БГ, по времето на съществуването на СССР изстрелванията не са се излъчвали в реално време. Оповестяването, че е изпратен кораб в космоса, е направено от съветските медии чак след една обиколка на Земята. Предоставени са малко детайли - името на кораба, името на космонавта, датата на изстрелването, орбиталните параметри и на кои честоти могат да бъдат прослушени някои радиосигнали. Последващи съобщения от руските медии през по-късните часове от деня отново оповестяват, че всичко е наред (източник).

Проблеми обаче има. Скоро след изстрелването са получени телеметрични данни, според които разгръщането на левия панел със слънчеви батерии не се е случило по план. Не се е разгърнала и резервна антена за предаване на телеметрични данни, както и покритието на датчик за ориентация по посока на Слънцето и звездите. Ако повредата на резервна антена не е кой знае какъв проблем, аварията на датчика е вече сериозна пречка - без него корабът няма как да бъде стабилизиран в орбита, нито може да изпълни предвидената програма по скачване. Според някои неофициални източници (поради това тази част от историята няма как да я потвърдим със сигурност) Комаров се е опитал с крак да изрита странично кораба, за да се разтвори слънчевият панел.

Според историка Асиф Сидики (източник) повечето от членовете на Държавната комисия, които е трябвало да вземат решение за хода на мисията, са постигнали съгласие за отлагане на полета на "Союз 2" и за завръщане на "Союз 1" с Комаров възможно най-рано, още на 17-тата орбита. Но ако Николай Каманин и Мстислав Келдиш са подкрепяли това предложение, изненадващо, Мишин все още се е надявал на положителен изход от мисията и дори е бил начертан моментен план, при който двама космонавти - Елисеев и Хрунов е трябвало да излетят със "Союз 2", след което било предвидено да излязат в открития космос и да поправят неразтворения слънчев панел на "Союз 1". Но след 13 обиколки на Земята космонавтът Комаров доклаквал, че продължава да има проблеми с ориентацията. Всичко това довело до прекратяване на каквито и да е по-нататъшни планове за изстрелване на "Союз 2" и Държавната комисия наредила незабавно завръщане на Комаров на Земята. Според източниците на Сидики космонавтите на "Союз 2" били изключително разстроени, че не им било позволено да излетят.

И така стигаме до фаталния 24-ти април. При първия опит за извеждане на 17-тата орбита "Союз 1" губи ориентация и бордовите системи прекратяват автоматично подготовката за запалването на спирачния ракетен двигател. Космонавтът Комаров се справя блестящо и отреагира много добре - той ръчно ориентира кораба за навлизане и това е задача, за която никой от тестовите пилоти и космонавти на СССР не е тренирал! Не можем да го упрекнем в грешка - Комаров посреща предизвикателствата и точно изпълнява подадените от Земята команди.

Твърде жалко, че това не го спасява... Корабът "Союз 1" навлиза в атмосферата и ... се случва това, което описах в началото на статията. Да видим какво става междувременно на Земята.

Според информация, получена от съветските радари, спускаемата капсула на "Союз 1" се е насочила към област, отстояща на 50 километра от град Орск в Оренбурската област. Самолети и спасителни хеликоптери се отправят незабавно към мястото. Пристигналите наземни екипи докладват, че са видели капсулата да лежи на земята на една страна с прикачен към нея парашут. Момент по-късно те изненадващо съобщават, че спирачните двигатели са активирали. Това е тревожен сигнал - двигателите е трябвало да се задействат няколко секунди преди кацането, а не след това! Както по-късно се разбира - капсулата се е забила с висока скорост в земята и това е довело не до задействане, а до експлозия на двигателните системи и възникването на пожар...

Наземните екипи се опитват да загасят пожара на разбилата се капсула, но безуспешно. Пожарогасителите се оказват недостатъчно ефективни и докато всичко свърши, от злополучния кораб "Союз 1" остава само едно черно петно и останки от входния шлюз. Така на 24-ти април 1967 година настъпва първата в историята на космонавтиката катастрофа на космически кораб в полет. Вярно е, че в програмата на НАСА също има трагедия - тази на "Аполо 1", но това е авария при наземен тест, а не при полет.

Но за разлика от американските астронавти от "Аполо 1", които са преживели мъчителна смърт от изгаряния, не огънят е убил Комаров - разследването показало, че смъртта е настъпила поради множество травми на главата и гръбначния стълб - т.е. още в момента на разбиването на космческия кораб в земната повърхност (източник).

Трагедията нанася решаващ удар върху съветската космонавтика и определя изхода от космическата надпревара. Руснаците изстрелват нов пилотиран кораб "Союз 3" чак през октомври 1968 година. И докато американците също прекарват година и половина без полети поради аварията на "Аполо 1", техният опит с програма "Джемини" между 1965 и 1966 година не е загубен. От друга страна времевото разстояние между успешните полети на "Восход 2" и "Союз 3" е три години и половина. Това се оказва фатално - руснаците много дълго време не могат да наваксат и да натрупат опит с процедурите по орбитални срещи и скачвания, както и с космически разходки. И като резултат СССР не успява да изпрати човек на Луната.

Най-накрая остава да разгледаме един мит от аварията на "Союз 1". Верни ли са слуховете, че в секундите преди разбиването на кораба Комаров включил радиото и напсувал комунистическите си лидери?

Това е един от въпросите, на които може би никога няма да узнаем отговора с категорична сигурност. За огромно съжаление такъв е бил характерът на съветската космическа програма - тя е била провеждана в секретност, успехите са били раздувани, а детайлите около авариите - потулвани. Предполагам, че единствените, които знаят истината, са хората, които са работили по програмата "Союз". Но днес най-много можем да се надяваме на различните им гледни точки...

През 2011 година излезе книгата Starman, която разказва историята на ранната съветска космонавтика. Тя поддържа тезата, че при смъртта си Комаров наистина е крещял ядосано и е псувал правителството. Книгата доведе до много противоречиви реакции. От една страна тя беше оспорена от някои историци, които твърдят, че описаното в нея изобщо не отговаря на характера на Комаров (източник). Тя обаче получи положителна рецензия от космическия експерт и един от най-добрите изследователи на съветската космонавтика Джеймс Оберг (източник).  Според друга статия на Оберг, публикувана и на сайта на НАСА (източник), историята за "крясъците преди смъртта" на Комаров не изглежда много достоверна. И все пак през април 1987 година, когато Гласност е в разгара си, СССР игнорира 20-годишнината от смъртта на Комаров, пише Оберг. Защо?!

Според Асиф Сидики (източник) всякакви слухове за това, че докато е бил в орбита Комаров се е разделил емоционално с жена си, че е крещял преди смъртта си, могат да бъдат отхвърлени като неистини или преувеличения. Най-често слуховете са във връзка с твърденията, че чуждестранни разузнавателни служби са прихванали сигнала и са чули такива неща. В интерес на истината един от тези записи наистина излиза на бял свят 30 години след катастрофата на "Союз 1". От прихванатите фрази би могло да се заключи, че Комаров е бил объркан и покрай радиошума би могла да бъде различена думата "убит". Но не са прихванати никакви фрази относно състоянието на парашутната система, открити са само твърдения за повишаването на температурата в кораба. Като заключение може да се каже, че този запис не е особено интересен.

Има ли истинност в слуховете? Не можем да кажем със сигурност, макар че от това, което имаме като "твърди факти", имаме всички основания да се съмняваме във всякакви "алтернативни" теории. И въпреки това е ясно - хората ще вярват в това, което искат да вярват, най-вече повлияни от техните "филски" или "фобски" настроения. Малцина са тези, които биха си съставили мнение на базата на обективна информация.

"Има все още много дълбоки тайни в архивите на Москва, които все още не ни е позволено да видим и които могат да ни изкарат акъла", смята Оберг. И това е така - съветската история е нещо изключително сложно за проучване и не всеки има времето и търпението да го прави.

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...