Отиди на
Форум "Наука"

“Метро 2035″ най-сетне разкрива истината


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

 

Метро 2035 Дмитрий Глуховски
Жанр: Антиутопия, Фантастика
Издателство: Сиела
Автор: Дмитрий Глуховски
 
Оригинално заглавие: Метро 2035, 2015.
Преводач:
 Васил Велчев
Корица:
 Живко Петров, мека.
 
Година: април 2016 г.
Страници: 536

А ако Артьом решеше да не прави нищо, Омир щяха да го обесят. И на Театрална вместо фашистите щяха да дойдат червените, и вместо днешния ден – утре. Като че ли един човек наистина може да промени света, но само съвсем мъничко; светът е тежък като влаковете на метрото, не можеш да го отместиш много.

  Едно време за малко да се разминем с тази трилогия – идиотското решение да прочета първо “Метро 2034″ ме накара да се разочаровам силно от автора. Но много приятели ми казаха да не се втелявам и да взема “Метро 2033″… и бяха прави. Първата част е абсолютен постапокалиптичен шедьовър не само с прямата критика на крайностите в устройствата на човешките общества, зловещата, мистична атмосфера и философските дилеми, но и изобщо с цялата болка като от оголена рана, която струеше от книгата от отчайващото начало до смазващия ѝ край. А когато миналата година прочетох и пълната противоположност като сюжетна основа – “Бъдеще”, в която населението се бе размножило до абсурдност, вече знаех, че Глуховски е сред любимите ми съвременни фантасти, редом със Симънс, Лукяненко и (потенциално) Бачигалупи.

25327513    Новината, че идва “Метро 2035″, витаеше отдавна, но не смеех да се зарадвам, преди да дойде текст. Е, не беше лъжа. После пък почна нетърпеливото чакане Васил Велчев да направи своята магия и да я претвори на български, което той свърши с обичайните си професионализъм и отдаденост. (Нямате идея какво щастие е да се работи с хора като него, които влагат себе си в текстовете, с които работят, а не преджапват набързо през тях, колкото да отчетат свършена дейност.) И дойде моментът – изрично се пазех да чета отзиви за книгата, страхувах се от ново 2034, мечтаех за ново 2033… в крайна сметка не получих ни едното, ни другото.

    За щастие.

 1182772_original  ”Метро 2035″ е продължение на първата част… и не мога да ви кажа почти нищичко за сюжета, поне не много повече от това, което написах на задната корица. Артьом е пак тук, но след драмата в края на “2033″ просто не е същият. Пречупен е, обезверен, а и бракът му отдавна вече е гротеска. Единственото, което го движи, е надеждата все пак да открие други оцелели – и упорито той излиза на повърхността и претърсва радиочестотите… нищо. Някогашният герой сега е мразен от всички, които го винят, че нарушава херметичността на метрото, че внася радиация… а по гъбите има някаква странна болест, която вещае глад и смърт. Виновник е нужен.

   29848887Артьом е сам, загубил е всичко. Тук някъде Глуховски милостиво му подава надеждичката – странен старец на име Омир му казва, че знае за един човек, радист, който бил чул радиопредаване отвън. И че при комунистите от Червената линия се били появили едни хора, които май не били от московското метро… но и те, и всеки, който имал досег с тях, изчезнали. Колко му е нужно на Артьом, за да се втурне към тая крехка светлинка в мрака? И се започва нова одисея, която преобръща изцяло първите две книги… само това ще ви кажа, преобръща всичко, и колкото и много да знаехме, истината е поместена точно в тази трета част. Има война, има битки между комунисти и нацисти, има излизания на повърхността, има открития, немислими досега. Има радост, има отчаяние. Артьом е и роб, и господар, той се въздига до небесата и се срива в калта като герой от старогръцки мит – но в сърцето му не умира тая отчаяна надежда, че метрото не е целият останал свят.

Това е вашето безпаметство – което, разбира се, е наша благословия. Никой нищо не помни. Народ еднодневка. Вчерашния ден сякаш изобщо го е нямало. И за утрешния никой не иска да мисли. Всичко е днес.

– За какъв утрешен ден?! Как може да се правят планове за утре, когато храната едва стига за днес? И то на онези, на които им е провървяло?!

– А това вече е нашето изкуство. Храна трябва да има винаги само за днес и винаги да не достига. На гладен стомах се мечтае за разбираеми неща. Трябва да се балансира. Ако им дадеш да се оядат – увеличават се проблемите с храносмилането и нараства самомнението им. Ако не им дадеш достатъчно – тръгват да свалят властта. Е, или онова, което приемат като власт. Ще пийнеш ли с мен за нашето изкуство?

– Не!

– Жалко. Трябва да се пие повече. Спасението на народа е във водката. Тя, между другото, и срещу радиацията помага.

29555191  Под екшъна и обратите, отвъд разкритията какво точно се е случило, “Метро 2035″ е роман за властта. И то точно тая абсолютна, тоталитарна власт, която така добре покълва в Русия, но и Европа не е имунизирана от нея. Дмитрий Глуховски е създал мащабна алегория на съвремието и близкото минало – не е случайно, че в тази последна част Червената линия е озверяла от глад и само войната може да предотврати избухването. Техните антагонисти са и техните близнаци, както всеки, попрочел съвременна история, знае – в Четвъртия райх са започнали реформи, отворили са се към различните, към не-руснаците… и просперират. Артьом се завръща там, където почти умря, и вижда различна реалност… а съвсем наблизо спирки са превърнати в обширни публични домове или потъват бавно и непреклонно. Метрото е голямо и в него място за правилни и грешни решения има много. Да, в центъра на битката е Театрална, единствената, която стои между червените и нацитата, но и утопичните станции на учените, както и Ордена, който сдържа трупащата се агресия в неразумните политици, са замесени в много по-голяма игра. Глуховски е жесток в пародирането на извращенията на властта, а руската история има доволно количество такива… и напомня, че един режим с несменяем лидер, който не се страхува да бъде агресивен на международната сцена, може да донесе нови беди на народа си.big_metro-2035-y9o-255853 (Глуховски има един сатиричен сборник, издаден през 2010 г., “Рассказы о Родине”, който описва живота в съвременна Русия, така че е повече от очаквано в “Метро 2035″ да вгради своите виждания и страхове за родината си.)

   Наясно съм, че да се пише за трета част на поредица е коварно – “Метро 2035″ бе толкова мечтана, че очакванията са огромни, макар “2034″ да ги кротва малко не само за мен, но и за много други. Но тя е тук и е страхотна. Давам ѝ по-ниска от пълна оценка, защото нямам право да я кача до висините на “2033″, онази история е съвършена в идеята си, докато тук, при все че може да се чете като отделен роман, има все пак нормалната за продължение известна несамостойност. Нека и не забравяме, че Глуховски е само на 36, предстои му да пише много, живот и здраве, а тази дава възможност и за “2036″, а защо не и “2050″ и нагоре, мисля, че в главата му има идеи как може да продължи и разшири още повече метро-вселената отвъд романите на други автори, позиционирани в нея.

   Финално, нещо важно – искам да благодаря на Ганка Филиповска за щателната редакция и особено на Живко Петров за купищата варианти на корица, които направи, за растението, което порасна в ръцете му, за търпението и отношението към тази конкретна книга. Важно беше, братле :)

http://knigolandia.info/book-review/metro-2035/

Link to comment
Share on other sites

  • 5 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Ти не си чел 'Вселената на Метро 2033' /разкази и романи от цяла Европа как народа оцелява след глобален катаклизъм/. Помня октомври-ноември 2013, когато и без това не ми се работеше поради климатичните условия, как си четях тази мащабна антиутопия ден след ден.

Иначе ако оценявам официалната поредица - като цяло 2033 беше шогбонбаи пр. 

2034 - постнотия

2035 - все забравям да я купя и да видя дали няма да има голямо завръщане.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Първата е много голяма работа, като я прочета ще хвана следващите и ще ги видя и тях, а автора е написал и още една антиутопия, която после смятам да разгледам :)

63b64459410d985f91aee6e6113d11e0.jpg

Добре дошли в бъдещето. Безсмъртието е реалност, а само в Европа живеят 120 милиарда души. Целият континент е покрит с огромни кули, извисяващи се на километър-два над повърхността, солидни и вечни. Деца официално почти няма, всички са млади, красиви и здрави. Законът е безмилостен - ако двама души искат дете, то единият от тях трябва доброволно да се откаже от безсмъртието си. Това буди очаквана съпротива – мнозина се опитват да измамят системата и да отгледат децата си скришом. Но в бъдещето тайни няма – всички те попадат на мушката на военизираните Безсмъртни:скрити зад маски щурмоваци, които силом инжектират серума, причиняващ ускорена старост и смърт.

Ян е Безсмъртен. Убеден е, че той и другарите му са последната преграда пред хаоса, който безотговорните хора, отдаващи се на животинските си инстинкти, внасят в подредения и суров, но справедлив свят. Отгледан е в интернат, преживял е ада в него. Сега има за задача да залови опасен терорист. Ако успее, ще се доближи до върховете на кулите, където живеят богатите и щастливите… но го очаква огромна изненада. От Безсмъртен Ян ще трябва да стане отново човек.

От автора на „Метро 2033” и „Метро 2034” идва мащабна антиутопия с нов поглед към класически дилеми от гръцките митове, "1984" на Джордж Оруел и "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли. 

 

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Администратор

Прочетох "Метро 2033" - много добра книга, препоръчвам я на всички! Абсолютен постапокалиптичен шедьовър не само с прямата критика на крайностите в устройствата на човешките общества, зловещата, мистична атмосфера и философските дилеми, но и изобщо с цялата болка като от оголена рана, която струеше от книгата от отчайващото начало до смазващия ѝ край. 

Втората част е малко странна, самия автор я кращава "Моят поклон към средновековните митове и легенди". За мен беше интересна, но не толкова грабваща колкото първата част. 

Благодрение на нашите приятели от Сиела се сдобивам с трета част и ще видим как се развива историята нататък. Като я прочета ще пиша впечатления :animatedwink:

За мен беше доста интересно да разбера, че в Русия има създаден цял "Свят - Метро 2033", където се издават романи одобрени от Глуховски, а много неодобрени се разпространяват свободно в интернет.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Администратор

Последната Метро 2035 е може би най-добрата от трите. Толкова бързо я прочетох, че не можах да повярвам, че свърши :) 

Завлядява те и не те пуска до самия край, ако втората книга няма нищо общо с първата, то е изключително обвързана с третата и някак не може да се пропусне. Въобще целият свят на Метро е абсолютен постапокалиптичен шедьовър!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...