Отиди на
Форум "Наука"

Висока младежка безработица или високи нива на младежки мързел?


Recommended Posts

  • Потребители

Честно да си кажа, не ми се иска да засягам никого с тази статия, но ако се припознаете с главните герои в нея, може да ми се обидите и от яд и напук направете нещо по въпроса!

От доста време медиите ни заливат с информация, че над 30% от младите са безработни, че всеки трети млад човек няма как да си изкарва прехраната. Тези статистики, за мен бяха още един спазъм, притеснение и объркване, а при мисълта, че скоро стъпвам и аз на трудовия пазар изпадах в ужас. По празниците видях и прочетох толкова безумни статистики от вида: в кой град са най-фините дами и с най-голям бюст в България или къде се намират най-високите мъже в страната – тогава везните се  наклониха към мнението, че статистиките са с цел запълване на ефира от време на време и ги сложих в графа „развлечения“.

Когато бях в университета се чудех „Как ще си намеря работа в тая зверска криза и безработица?“, „Кой ли би ме наел мен?!“, хващаха ме страшно тревожни мисли за това несигурно бъдеще. В последствие, противно на притесненията ми, не съм оставала за дълго без работа, все намирах нещо, което отговаряше поне от части на амбициите ми.

След практиката ми в училище и  като кариерен консултант, се натъкнах на толкова много случаи, обвързани с „младежката безработица“, които изобщо нямат нищо общо с икономическата ситуация в страната, а по-скоро с психологическите характеристики на „безработните“. Някой от тези случаи ще разкажа и ще се опитам да представя обобщения образ на младия безработен в моите очи, от където е и въпросът ми:

„Има ли младежка безработица или надделява младежкият мързел?“

Млад безработен №1

unemployed4

Като всеки млад човек, Млад безработен №1 няма много опит – няколко месеца беше работил  като електротехник. CV-то му изглеждаше сравнително добре – завършил 2 магистратури, на 28 години. За тази възраст, според мен трябваше да има повече стаж, но както се казва: „малко , но от сърце“. Не знаеше чужди езици – английски език на ниво А1. В университета базата не била богата и затова никога не бе работил на специализиран софтуер, чертежите ги правили на ръка…

Проведохме няколко консултации, за които никои не му поиска пари, защото разбрахме, че родителите му са в много затруднена финансова ситуация. Изяснихме с Млад безработен №1 неговите интереси – той искаше да работи по специалността си като автомобилен инженер, искаше да се занимава с електроника и коли, да е част от международна компания и да има шанс за развитие….

Незнайно как, случваше ми се първи път, получихме като по поръчка заявка за подбор за инженери, без никакъв опит, само да са технически грамотни и да владеят английски на работно ниво. Заявката беше от международна компания, за нова производствена линия, което предоставя възможност за бързо израстване. Фирмата предлага да плаща заплата дори за първите 6 месеца, които се състояха само от обучения в страната и чужбина.

Социално ориентирана компания, която иска да инвестира в младите, като им предлага добра стартова заплата и допълнителни придобивки като  ваучери за храна, бонуси на всеки 3 месеца, преразглеждане на възнаграждението след година, а съобразно постиженията и промяна на позицията и най-уникалното беше – дейността на компанията беше свързана пряко с електроника, коли и производство.

Вече разбирате на къде бия, този Млад безработен №1 получаваше всичко на тепсия, плюс факта, че преговаряхме с мениджмънта за нивото на английски на кандидата и те бяха готови да инвестират и в това….

Не можете да си представите с каква радост му се обадих, за да му кажа да дойде до офиса, хвана ме страшна еуфория, че съм открила нещо идеално за него и той ще се развива точно така, както иска и ще успее да реализира мечтата си за работа.


Идва безработният младеж и аз започвам въодушевено да обяснявам как това е страхотна възможност за него и ако поработи в тази голяма компания няколко години и натрупа опит, такива като мен ще се опитват да го привличат за други подобни компании, защото в България инженерите с опит и то в международни производствени компании са много търсени…. Всичко ми се струваше прекрасно, докато не казах на Млад безработен №1, че заводът се намира на 70 – 80 километра  от столицата.

От безизразно, лицето на моя слушател придоби изражение на силно отвращение и той рязко ми каза „Не, в никакъв случай!“.

Признавам, в този момент не можех да взема решение как да реагирам.

Седях като тресната с мокър парцал. Не можех да си представя, че някой, който вече е на 28 години не желае да се отдели от зоната на комфорт и предпочита да живее в краен квартал, в малък апартамент с родителите си, че от година и половина търси работа и майка му и баща му едва свързват двата края, но той не може да започне работа на 70 километра (което е един час път от София).

Попитах го дали има лични причини…например приятелка или нещо друго, което го задържа, но отговорът пак беше отрицателен. Не, не и не! Нямаше реална причина, фирмата щеше да плати и за релокацията, за квартирата, но… пак „Не“.

Тогава вече изпаднах в ступор…

Замислих се, че когато аз бях останала без работа, ако някой ми беше предложил нещо подобно (искам да отбележа, че в София аз получавам по-малка заплата от предлаганата му, без допълнителните придобивки), сигурно щях да си сложа гардероба на гръб и щях да ги изтичам тея пусти седемдесет километра.

Интересното е , че в други държави хората пътуват часове до работното си място, използват влакове, автобуси, коли, но продължават да работят.

И така, относно младежката безработица се яви проблем номер едно – МОБИЛНОСТТА.

Млад безработен №2.

unemployed3

Независимо от резкия отказ на Млад безработен №1 трябваше да открием и други подходящи кандидати. Процедурата се разви по стандартния ред, след проведени тестове…интервюта –  на български и английски език, избрахме няколко кандидата, които да се срещнат с работодателя лично. Млад безработен №2 беше по-млад от №1, с повече опит, работил на терен като технически ръководител.

Независимо от това , че практиката му до сега е била само в сферата на строителството, нашият работодател нямаше нищо против да се срещне с него. Млад безработен №2 беше родом от региона, за който търсихме специалисти и там имаше собствено жилище.

Последната му месторабота беше в София като агент за недвижими имоти и плащаше квартира. Парите не му стигаха, а и работата не го удовлетворяваше.

Представихме Млад безработен №2 на работодателя. По време на срещата той показа силна мотивация и хъс за работа макар и на недостатъчно добър английски език. Работодателят явно оцени това, защото още в края на интервюто заяви, че ще изпрати писмена оферта за назначаване на Млад безработен №2 на работа.

Дотук ще си кажете какво пък толкова, ето станали са нещата… Да, ама не.

Пращаме подробна оферта на Млад Безработен №2, с пълно описание за заплата, допълнителни придобивки, план за бъдещо развитие и възможности за повишение, бонусна система… И чакаме нашият юнак да изпрати писмен отговор, дали офертата се приема или не. Срокът за отговор изтича, но от бъдещия служител ни вест, ни кост.

Известно време не си вдигаше телефона…, но звънях настоятелно и накрая той откликна, сигурно му беше писнало „тази досадница“ да го притеснява. Вдигна и ми обясни, че има друга оферта, която била за по-малко пари, в IT сферата, на позиция, която даже не знаеше каква ще е точно, където няма опция за израстване в близката  1 година, но е готов да плаща квартирата си в София и да си  остане в столицата??!!

Опитах се да му представя съпоставка между същността на двете позиции и неговите стремежи за кариерно развитие, тъй като е важно работата на човек да съответства на неговите интереси. Пред Млад Безработен №2 стояха две алтернативи:

  • Алтернатива #1 – Работа в международна производствена компания, с много добра стартова заплата, бонуси, осигуряване на транспорт, план за бъдещо развитие, обучения, работа в динамична среда, не само на компютър, без плащане на квартира, а при добро представяне след 6 месеца може и да ръководи екип. Работа в сектор, в който големите компании в България са няколко, следователно ако натрупа опит там, може много успешно да търси развитие и конкурентно възнаграждение. Разширяват му се хоризонтите и възможностите…
  • Алтернатива #2 – Работа в малка компания като Junior, с по-ниска заплата, без ясни перспективи за развитие, допълнително – наем за квартира….и най-важното – интересите му не отговаряха на характеристиките на работата , а личността му (все пак бяхме правили психологически тестове и интервю) – въобще.

Безработен №2 повече не вдигна телефона, не отговори на офертата – просто избяга.

Тук дойде и следващия проблем, номер две – Дали младите хора са наясно със себе си, с интересите си, желанията си, дали разбират, че избора на професия следва да е в пряка връзка с личността? Дали знаят как да постъпят коректно и да могат да казват точно и ясно „Да, искам!“ или „Не, не искам!“?

Стотици пъти се натъквах на хора, които пускат CV-то си за всяка възможна позиция. А дали хаотичното търсене не дава резултат същия като пасивността?

Ще дам последния си пример, които обобщава поне 5 човека:

Млад Безработен №3 – пасивния, плах търсач на работа.

unemployed2

Това е опозицията на №2, този който само разглежда обявите, вижда изискванията и изпада в паника. Страхът от непознатото надделява с пълна сила и той само гледа обяви, без да се опита да изпрати автобиографията си никъде.

Но нали, ако не попиташ, отговорът винаги ще бъде не!

Няма как да ти се обадят, ако сам не направиш нещо. И как по-точно би могъл да имаш опит като не започнеш да опитваш?

Млад Безработен №3 е около 25 – 28 години, току що завършил висше образование, без ден трудов стаж, той външно демонстрира самочувствие на знаещ и можеш. Наясно е със себе си и е категоричен „Какво не може да работи“.

Той разглежда обявите… вижда изискване, което не покрива и вече се е отказал.

Той няма време за глупости, зает e с много неща. Например да стане сутрин рано – в 10.00 ч., да си направи кафе – 11.00ч., да прегледа нюс фида – 12.00ч., да обядва – 13.00ч., да излезе с приятели – 16.00ч., да си подреди стаята -17.00ч., да посрещне родителите си за манджата – 20.00ч., да поседи в социалната мрежа – 22.00ч., да си полегне, да почине и да гледа филм – 00.00ч. Следва заслужен сън.

Тежко е това ежедневие, а ако младият безработен има и куче, което да извежда и родителите му го убеждават, че и така ще се справят, да не се притеснява, да не бърза…

Та ето и проблем номер три –  скъпи алтруистични родители, не се безпокойте, вашето дете си е най-хубавото, най-умното и най-доброто.

Обстоятелствата, кризата, връзкарството и безработицата са виновни за това, че на вашето дете му е удобно да не прави нищо и това му харесва. Така този млад безработен може успешно да достигне и до стар безработен. И тази визия не се промени, така и ще си остане. Родителите ще гледат децата до изнемогване, до края, докато детето не се окаже на 30, на 40, на 50. Абе… докато можете.

Безработица, статистика и препятствия винаги ще има. Възможно е да ти е малко трудно в началото на кариерата, но попитайте някой по-опитен, на него също не му е било много лесно, нито в начало, нито в средата. Важното е да се престрашиш, с високо вдигната глава и с ясното съзнание, че има още доста неща да учиш, да опиташ, да търсиш възможности, които дори и да ти създадат малко дискомфорт за определено време, ще си заслужават, защото ще получиш много повече в последствие.

Източник: https://www.lifehack.bg/business/visoka-bezrabotica-ili-visok-murzel/

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 86
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Не до мързела, а до системния мързел е проблема. Поколението е неадекватно да върши толкова много работа, която да отговаря на заплатата, която иска да печели. С други думи има длъжности, на които може да се получи много добра заплата, но не и хора, които да могат да я свършат. А когато цял живот си бил посредствен и със зор не можеш да наваксаш или да станеш нещо, което се гради за 10-20 години.

За сметка на това конкуренцията праща кадърните на длъжности, които се заплащат наполовина.

Пак има място за връзкари, които да вземат големите пари, поне докато има черноработници, които ще работят двойно за да вземат 1 добра заплата. Това е от личен опит, който ако се напише във вестник ще изглежда като измислен от някой с развинтено въображение. Има място за тотални некадърници да са на длъжности, които не могат да вършат, които вземат двойна заплата, ако можеха да я вършат. На същите тези предстои кариерно израстване и ще дойде времето да назначават нови работници. В тези условия качествения човешки труд може да бъде ценен единствено като ресурс в експлоатацията на феодалния пазарен строй, защото парите вече са дадени. В България няма намесени интереси, структури, мафия интереси само там където няма и пари. Конкурсите са решени преди да бъдат обявени, на всяко ниво, на всяка длъжност. Твърде извинително би било да посоча, че условията са създали поколението от егоисти израснали като единствено дете, с убеждението, че са незаменимото сукалче, без което родителите всъщност не биха били родители. Твърде лекия живот на последните поколения създаде паразитния им начин на живот. А на леко лесно се учи, но трудно се отучва. България никога преди не е била толкова богата, толкова охранена и толкова богата на евтини забавления. Какъв труд, какво учение? Стимул за това може да има само извън България, където съдбата ти се определя от теб. Тези, които са "навън" не са по-способни, просто осена е на врата им.

Абе какво да обяснявам, потъна този кораб, евакуират се хората от България, а ги водят гастербайтери и нам си какво. БАН е за посмешище, министерствата ни бълват документи с правопис на първокласник, неграмотността и некомпетентността са на такова чудовищно ниво, че обществото вече не умее да ги разпознава. Излизат нови "ценности" - кой какъв ти се пада и каква далавера има да прецакаш "приятелчето". Това не е нещо ново в балканската или световна история, но може би това, което ни различава от цивилизованата част от Европа е, че ние не ценим качествения човешки материал. Правим доктор хонорис кауза Христо Стоичков, а другите кучета ги яли. Животът в България се превърна във Фейсбук - всеки има за фейс остроумна фраза, която не е измислил, и зад която крие какво всъщност представлява.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А защо се получава така, че при толкова висок младежки мързел заплатата в България е най-ниската в ЕС, а много млади българи, които са ходили да работят за доста по-високи заплати на Запад след това като се върнат в Родината за да останат в нея издържат само няколко месеца при нашенските работодатели и пак заминават в чужбина?

Защо в статията няма по-конкретни данни какви заплати са били предложени на хората и какви условия.

Защото пътните в едната посока за 70км. някъде надхвърлят 10лв. За отиване и връщане стават над 20лв. При 25 работни дни (няма данни колко почивни дни ще имат всъщност) това значи 500 лева, а при 30 работни дни 600лева. Ако е предложена минимална работна заплата, това означава, че младежът трябва да работи 8 часа, да пътува по 2 часа, отделно градски транспорт и накрая да иска от майка си и баща си между 40 и 140 лева за да си плати пътните за да може да ходи на работа. Всъщност трябва да иска от тях доста повече, защото у нас пътните не се приспадат като необходимо присъщ разход и се облагат с 10% данък. Ще рече, че при 25 работни дни ако взима МРЗ от 460лв като му удържат данъка ще му останат 414лв. и останалото до 500лв ще трябва да го иска от родителите си за да може да стигне до работното място. Може да наеме квартира за 300лв., която също обаче се облага с данък, тъй че тогава му остават 114лв. Като си купи работно облекло и още някои други неща, които у нас работодателите трябва, ама не осигуряват защото "кандидати за работа много" отново е по на сметка да не ходи на работа.

Не споменавам случаите, в които работодателя офертира, че първата заплата се задържа като гаранция, че работника няма да "избяга", защото всички преди него така били направили. Та в този случай излиза, че за първия трудов месец родителите трябва да го спонсорират с 300-600лева за пътни, отделно за храна и работно облекло ... и може би някой лев за нещо друго освен само да бачка и да пътува до работното място.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Цинично.

Аз му казвам, докато мама хотел и тати банка са отворени, кой е този шашнат да стане самостоятелен?

От друга страна кой е този шашнат чувайки от познати, приятели за колко се бачка в германия, англия ще вземе да търси работа на балкана? Впрочем на Балкана предпочитат немският да учат според една най-нова статистика.

Но до колкото съм чел, това е световна тенденция, че младите все по-късно стават самостоятелни. не е рядко на по 30-40 годишна възраст да живеят заедно с родителите си....

Защо ли? 

Ученето до живот май влиае върху желанието за самостоятелност.....

Учи/бачка до петък, събота пие/весели/ с приятели, неделя почива и понеделник, хайде пак на работа/училище.....

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 10 минути, Skubi said:

От друга страна, кой е този шашнат, дето, чувайки от познати и приятели за колко се бачка в Германия, Англия или Франция, ще вземе да търси работа на Балканите? Впрочем, на Балканите предпочитат най вече немски да учат според една най-нова статистика.

Да, има такава тенденция, немският се опитва да измести часовете по френски. На много места в училища и в университети часовете по френски език се стопяват или изчезват напълно.

От друга страна, да знаете само колко много мои ученици, студенти и курсисти, на които съм преподавал френски, отдавна са във Франция, Белгия, Люксембург или в Канада. Останалите се замислят да ги последват.

Тези, на които в момента преподавам, са амбицирани или да емигрират сега и завинаги, или поне - да идат пак там, но вече - езиково много по-стабилно подготвени. И всички се питат - аз, който съм преподавал френски даже и на французи, какво правя още на Балканите?!

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не им влиза в работата на работодателите да съдят хората защо им отказват да работят за тях. Всеки си има някакви желания и амбиции и си ги следва. Може да иска да живее в София и затова да отказва работа в Пазарджик. Може да си цени труда по-високо от робовладелските минимални заплати. Напрактика и една заплата от 1000 лв е нищожна. Един сервитьор в Кипър може да си изкара 5 пъти повече пари от това. Тоест робовладелството в България в момента е узаконено с минималната заплата, и е нормално хората да се отказват да робуват десетки години, ако имат възможност да го направят. По добре да постоят малко без работа и да помислят какво могат да направят така че да успеят, отколкото да работят за без пари, пък било и в реномирана западна фирма. 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами, какво мога да кажа... В годините, когато можех да емигрирам като по-млад, обгрижвах болните родители на майка ми, а също така - и баща си. Сега с жена ми обгрижваме майка ми и тъщата (нейната майка).

За сравнение, брат ми завърши училище през 2001 г. и веднага замина за Франция. Завърши право там, после беше малко в Белгия, а сега е в Канада, където пак завърши право. И сега работи в канадска правна кантора. Той имаше късмета да не се грижи за болни хора около себе си. 

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За конктерния случай, явно зоната на комфорт е оказала влияние върху решенията на младите /визирам  кандидатите които са знаели какво искат/, също и разбирането е в какъв град ще се живее за нататък.

Илюстрирам. Не е лесно решението да се преместиш от София/Пловдив в Козлодуй или в някое ловешко село/или Лове4, и да прекараш там живота си , с разбирането е децата ти също най-вероятно ще живеят, у4ат и отраснат в това място..

/та казвам най-общо че описаното в статията не се отнася директно до мързела, а до липсата на мотивация, подходящи нагласи и до определена култура/

И да вмета още нещо като човек които десетилетия си вади хляба в индустрията и то в компания имаща система за управление по качеството / освен друго съм и одитор по системи за управление на качеството/:  "материалът" и културата му в тези забутани региони  /визирам средните специалисти и надолу до обикновените работници/ могат да разколебаят и най големите оптимисти..

В индустрията е много важно с какви хора се работи, всички процеси -управленски, организационни и технологични са взаимосвързани, и зависят от общата култура /общото ниво на културата на работещите/, Няма такъв филм че добрите менаджери могат да направят добра компания, ако културата на хората не е на достатъчно "западна" .

Какво има предвид: За българите е характерно прехвърляне на отговорност/вина, и/или не поемане на отговорност, неспазване на работните процедури и инструкции, неглижиране на правилата за безопасна работа, закъсненията, трудността да се работи в екипна и най-ве4е в междуекипна работа , и други такива, Ако един менажер реши да се справи кардинално с всичко това по западен или по-точно унивесалистки начин, той ще откаже и демотивира две-трети от хората../ Има западни компании , които се изнасят в Румъния поради това че нямат и не могат да намерят подходящ персонал в провинциална България/

Друг е въпросът е самите менажери / от средните/ са най често рожба и продукт на тази култура, не могат да променят нищо, и затова нещата в провинциалните индустриални предприятия, където тази култура е най-хакатерна /бай-ганьовската, анрешковската, културата на наши и чужди -щуробажданащината е едно нейно лице и проявление/ е преобладаваща, нещата изглеждат съвсем отстрани за един софиянец или пловдивчанин които живее и е свикнал да живее на място с по "западна" култура и нагласи на хората..

/вижте в сайтовете на бг.работодател и другите такива какво се пише за компаниите, за каква култура става дума, и ще ви стане ясно за какво пиша по-горе. Да много от нещата написани там са пристрастни, изопачени и неверни, но както казват там където има дим, има и огън/

.

 

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Типично чорбаджийска статия "Ти му даваш да работи, пък той иска да му и плащаш".

Типично търговски похват при който купувача намира недостатъци на стоката. В случая работодателите си търсят причина да обяснят защо дават толкова малки заплати. Защото са алчни? Защото искат да изстискат като лимони своите работници и да им платят възможно най малко? Нееее, ама моля ви се! Виновни са работниците! Защото са мързеливи, неграмотни, каквото се сетите още.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, Frujin Assen said:

Типично чорбаджийска статия "Ти му даваш да работи, пък той иска да му и плащаш".

Типично търговски похват при който купувача намира недостатъци на стоката. В случая работодателите си търсят причина да обяснят защо дават толкова малки заплати. Защото са алчни? Защото искат да изстискат като лимони своите работници и да им платят възможно най малко? Нееее, ама моля ви се! Виновни са работниците! Защото са мързеливи, неграмотни, каквото се сетите още.

"Чорбаждийката" култура е същата тази като на Андрешко и Бай Ганьо, само че Андрешко и Бай Ганьо от "другата" страна..Няма романтичен "филм" или романтичен "разказ", в който Андрешко и Бай-Ганьо (или поне Андершко) остават "добри" като чорбаждии, или романтичен "филм" в който Анрешко е "добрия" чорбваждия, а бай Ганьо е "лошия" чорбаждия, Те са едно и също, продукт на една и съща култура, само  че са показани в различни светлини и роли..

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Frujin Assen said:

Типично чорбаджийска статия "Ти му даваш да работи, пък той иска да му и плащаш".

Типично търговски похват при който купувача намира недостатъци на стоката. В случая работодателите си търсят причина да обяснят защо дават толкова малки заплати. Защото са алчни? Защото искат да изстискат като лимони своите работници и да им платят възможно най малко? Нееее, ама моля ви се! Виновни са работниците! Защото са мързеливи, неграмотни, каквото се сетите още.

Истината е точно такава, познавам доста работодатели който са пред затваряне заради липса на персонал но отказват да намалят своята печалба, и съответно да дигнат заплатата.Имах наскоро случай с една бизнес дама която беше на границата да затвори заради липсата на персонал. Опитах се да и помогна като намерих работник и го пратих като му казах условията предварително. След час той ми звънна и каза " Защо ме излъга тука дават доста по-малко и условията не са същите" Веднага се обадих на въпросната дама която ми обясни че според нея този човек щял да работи за по-малко пари от обявените. Повече не помагам на никого.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хммм....Само за пример. Където сега съм, работиме с наемни работници..... Ако стане нещо по време на работа това обикновенно го прави Небяхаз, Някой или Други.

Има и добри примери стига да има късмет и връзки човек. Например лекарите имат такава възможност. През есента жената я оперира един млад лекър който е ведущ отдел в една швейцарска поликлиника, до това оперира в една частна поликлиника в Будапеща, оперира в поликлиниката към университета и има и частна практика в будапеща. Попаднахме на него така, че женският лекър познава баща му който е детски лекър и  има частна поликлиника в Сегед. Навярно татито е имал възможност да финансира специализацията му. За частните поликлиники е ясно. Подобна операция, срува около 1 000 000 форинта. На жената не и взеха нищо. Защо ли. Ами ни уредиха да я оперират в поликлиниката зкъм университета и така това стана пред комисия от десетина лекари които сега се запознават с тази техника. Така жената на която и извадиха около 6кг циста с 1 ден престой на интензивният отдел и 3 дена в поликлиниката я пуснаха в къщи. Неотдавна една наша позната по същата причина на същата поликлиника оперирана традиционално престоя една седмица в интензивният и две седмици в нормалният отдел на поликлиниката.

Значи  да напусниш пределите на родината не означава окончателно разделяне.....Само късметлия да си, да имаш такава професия....

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Присъединявам се към преобладаващото мнение.

Младите в България не искали да работят, а работодателите разбирааш ли ги обсипвали с пари. Не знам тези лобита на работодатели защо хврлят такива усилия в PR. Дори и да им се върже някой ще се усети ако не веднага след интрвюто, то поне в следващите 6 месеца.

Очевидно и там има дефицит на кадри (мозъци в случая) или пък текучеството ги устройва. Кой знае?

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Joro-01 said:

Присъединявам се към преобладаващото мнение.

Младите в България не искали да работят, а работодателите разбирааш ли ги обсипвали с пари. Не знам тези лобита на работодатели защо хврлят такива усилия в PR. Дори и да им се върже някой ще се усети ако не веднага след интрвюто, то поне в следващите 6 месеца.

Очевидно и там има дефицит на кадри (мозъци в случая) или пък текучеството ги устройва. Кой знае?

 

Работодателите нямат стратегия и бизнес култура, никой не мисли за дългосрочно планиране, а обучението е мит. Лисата на заинтересуваност води до намаляване подготвените кадри. Скоро, ама много скоро проблема ще започне да се отразява на растежа.Тогава ще му мислим, сега ако може да си караме както знаем. Ако продължава така, дори двойно и тройно увеличение на заплатата няма да спаси много фирми поради простата причина че просто работната ръка е неквалифицирана или избягала в чужбина. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Кадрите са неподготвени, защото българските работодатели не са никакви бизнесмени, а обирджии на мандри, случили на обстоятелства да присвоят и самата мандра. Само дето човек научен само да краде няма начин да започне да произвежда кашкавал.

Та какво значи подготвени кадри?!?

Погледнете обявите за работа в хипермаркитети. Управата е с български манталитет, но сайтовете са направени по един тертип за всички държави - и бели и България. Та там се говори не за "работа", а за кариера, т.е. за развитието на персонала. Какво ще рече това?!?

При постъпване в белите държави има стартова заплата. След това работникът има възможност за развитие - говорим за реално поетапно увеличение на заплатата, а не като у нас да си остава само предизборно обещание. Има ред екстри, които растат колкото е по-дълъг стажа. Има го и нашето "стаж", което толкова тормози съня на нашенските пишман-бизнесмени. Има ги и заплатите при напускане и то в размер, от който целия ни тристранен съвет, вкл. представителите на пишман-синдикатите ще получат удар.

Всички тези блага за трудещия се в белия свят не се наричат така, а инвестиция. Всичко това работодателя го дава и прави не за благото на трудещите се, а най-вече и преди всичко за благото на своя джоб. 

Кариерното развитие и обучителните курсове създават тези подготвени кадри дето у нас ги няма и няма начин да ги има. Каквото и образование да получи някой от учебното заведение работното място си има свои специфики. Освен това постоянно има нововъведение и това, което е научено в учебното заведение след няколко години е станало къде повече, къде по-малко негодно. Капиталиста подновява не само своите сгради и машини, но и подготовката на своя персонал. За истинския бизнесмен е ясно, че няма никаква полза от работник, който ще избяга ако не му се плаща с една заплата назад, та да има гаранция, че няма да изчезне внезапно. Каква мотивация има за работа работник, на който се гледа като на роб, готвещ се за бягство от своя господар?

У нас пишман-бизнесмените са някогашните директори на комунистическите предприятия - сега приватизирани и станали техни. манталитета стария - държавното предприятие - монополист не фалира дори шефа му да не става за нищо, а на границата се стреля, та персонала да не избяга в друга държава. И като не може да се избяга и навсякъде е зле, работника от немай-къде се хваща където може. Но нещата се промениха и може да се избяга не само от пишман-бизнесмена, но и от държавата на пишман-бизнесмените. Но те си карат по инерция, защото манталитета не се променя лесно и се надяват, че благодарение на безработицата ще се намери кой да им работи без пари. И като не намират, започват да плюят мързеливите млади, които не почват работа при тях, а като все пак се наканят най-възмутително са отишли да работят в чужбина за истинска заплата, вместо да идат при тях да работят без пари и да понасят всякакви гаври. А работниците - ами теглят им по една псувня и си гледат живота.

Та какви са шансовете нещата да се променят у нас?!?

Редактирано от Galahad
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

60-те километра в статията (от София до въпросния град), и натякването че команията е част от "автомобилния бранш", каккто и множество специфични неща от стаитята ме водят до мисълта (предположение или по-скоро прозрение) че това е "дело" на ботевградската Sensata.

Нека да видим извън лъскавите PR приказки за каква среда ,условия отношения и заплати ства дума в Сенсата (четенето на материала не се препоръчва за чувствителни и лесно деспресиращи се хора)

Това е за "пловдивската" Sensata, близнак по всичко на "ботевградската"

https://bgrabotodatel.com/company/9627

http://chujdozemec.com/българия/скандал-големият-американски-инвест/

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, bulgaroid said:

Истината е точно такава, познавам доста работодатели който са пред затваряне заради липса на персонал но отказват да намалят своята печалба, и съответно да дигнат заплатата.Имах наскоро случай с една бизнес дама която беше на границата да затвори заради липсата на персонал. Опитах се да и помогна като намерих работник и го пратих като му казах условията предварително. След час той ми звънна и каза " Защо ме излъга тука дават доста по-малко и условията не са същите" Веднага се обадих на въпросната дама която ми обясни че според нея този човек щял да работи за по-малко пари от обявените. Повече не помагам на никого.

Подкрепям

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, nik1 said:

60-те километра в статията (от София до въпросния град), и натякването че команията е част от "автомобилния бранш", каккто и множество специфични неща от стаитята ме водят до мисълта (предположение или по-скоро прозрение) че това е "дело" на ботевградската Sensata.

Нека да видим извън лъскавите PR приказки за каква среда ,условия отношения и заплати ства дума в Сенсата (четенето на материала не се препоръчва за чувствителни и лесно деспресиращи се хора)

Това е за "пловдивската" Sensata, близнак по всичко на "ботевградската"

https://bgrabotodatel.com/company/9627

http://chujdozemec.com/българия/скандал-големият-американски-инвест/

Статията е явно поръчкова, ама не мога да разбера защо изобщо са я поръчали? Оставам с впечатлението, че авторката  Антония Обретенова, освен емоционалната драма и психологическия шок е претърпяла и финансови загуби. Чрез статията тя изразява болката си, от преживения емоционално-финансов шок.

Редактирано от bulgaroid
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки
Преди 49 минути, nik1 said:

60-те километра в статията (от София до въпросния град), и натякването че команията е част от "автомобилния бранш", каккто и множество специфични неща от стаитята ме водят до мисълта (предположение или по-скоро прозрение) че това е "дело" на ботевградската Sensata.

Нека да видим извън лъскавите PR приказки за каква среда ,условия отношения и заплати ства дума в Сенсата (четенето на материала не се препоръчва за чувствителни и лесно деспресиращи се хора)

Това е за "пловдивската" Sensata, близнак по всичко на "ботевградската"

https://bgrabotodatel.com/company/9627

http://chujdozemec.com/българия/скандал-големият-американски-инвест/

Прозорлив си :)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Едно интересно написано мнение на тази компания /в голямата част , или по скоро всики от индустриалните компании в България културата е подобна (някъде е малко по добра, другаде малко по-лоша), и всеки който е от "бранша" го знае и я познава добре, просто човекът е написал това интересно и показателно/

 

Цитирай

Ако се чудите дали да започнете работа тук и парите са мотиватор, нямате елементарна бизнес култура и имате желание да работите извънредно без това да се заплаща - вие сте на правилното място!


Като цяло във фирмата (както в много други) има както хора, които цял ден се чудят какво да правят, за да стане 17:30, така и такива, за които 12 часа работа на ден пак не е достатъчна за задачите им. Търсят се хора, защото много напускат, няма кой да поеме задачите и останалите се претоварват. Когато това се дискутира с мениджмънта - такъв е живота... виновни са потенциалните кандидати, конкуренцията, американците, системата... (извънземните?!). Колкото и да си работите от вкъщи или на работа допълнително - компенсация като пари или почивка (не дай си боже!) няма. Ако се разболаеете бивате помолени да работите от вкъщи поне. Ако сте в планирана отпуска има 2 варианта 1. Спешните неща ги работите в хотела по някое време или 2. Като се върнете всичко за този период ви залива и работите извънредно, за да наваксате. Ако сте командировка - в хотела си работите... до 11,12,1 през нощта - колкото можете. За компенсации отново не говорим - това е мръсна дума. За помощ - още по-малко. Следващо правило - всичко е за вчера (поне!). Приоритизация липсва... Няма нещо, по което да се работи и да не е ама наистина много, много спешно - представете си спешното отделение на болниците. Покрай тук-там свестните и интелигентни колеги изобилства от индивиди, които се чудиш какво правят предвид, че не могат нито на български (камо ли на английски) да пишат и да говорят. Във всяко второ изречение е замесена нечия майка, леля, баба... Друга мръсна дума е "отговорност". Всъщност тя не се използва, защото единственото общо между всички е груповата безотговорност. Промените не се харесват - "аз това си го правя така от 10 години" е лозунга на повечето хора.

За да работите и да се впишете в колектива трябва да сте: 1. Луд; 2. Олигофрен 3. Малоумен или 4. Никъде другаде да не ви искат. Лично аз се причислявам към първите.
За мениджмънта ще се въздържа от коментар, защото просто няма смисъл...

Ако все пак ви се работи - feel free. Както се казва, няма правилно и грешно има само добър или лош опит.

 

Още едно добре по моите виждания написано мнение

Цитирай

10 Мита за Сенсата

МИТ1. Сенсата е високотехнологична компания.
Фирмата се представя като производител на супер технологии, едва ли не ползвани на луната. В действителност основното производство е на прекъсвачи и прости сензори за налягане. От 2010 Сенсата изкупува други технологии, от които не разбира и резултатът е трагичен.

МИТ2. В основата на бизнеса е развойна инженерна дейност.
Бизнесът е по-скоро подобен на стол в студентски град. Гарантиран пазар, ниски цени за сметка на качеството без да им пука за клиента. Въпреки че има доста хора, които си пишат инж. пред името, работата е предимно административна.

МИТ3. Заплатите са високи, тъй като е американска фирма.
Заплатите са възможно най-ниски, не защото печалбите не позволяват, а защото целта на мениджмънта е да ги увеличи (печалбите). Ако получите добра ще ви дадат и работа за трима души. Затова, когато някой напусне на негово място взимат двама.

МИТ4. Стабилно работно място с кариерни възможности.
Възможностите са колкото навсякъде другаде-при добро стечение на обстоятелствата. Никой не се интересува от работата на хората, нито от текучеството, ако спестят по 2лв. на човек, ще преместят софийския офис в Малайзия. Дори и да имате 10 години опит в компанията, всеки ден може да ви ритнат, защото се възприема, че вие нямата значение за бизнеса.

МИТ5. Работят професионалисти.
Професионализмът е последното, което се очаква от вас в Сенсата. Важно е колко количество работа сте представили, че сте свършили. Професионализмът намалява продуктивността ви, а от там печалбите.

МИТ6. Хората са доволни от работата си.
Това знае всеки за себе си, както и 20 души от 100 които напуснаха офиса в София от началото на годината. Въпреки, че се са подбрани, позитивни и доказани хора.

МИТ7. Може да научите много.
По принцип не се наемат хора без опит, няма трейни програми или обучения за млади кадри. Хората са толкова претоварени, че няма кой да обърне внимание на стажантите. Дават им се да вършат ръчен безмислен труд, тъй като в компанията липсват знания за автоматизиране на дейностите и всичко се прави по-най неефективния начин. По-дълъг период в Сенсата може сериозно да увреди начина ви на възприемане на света, да унищожи у вас положителните ви качества и навиците за организирана работна среда.

МИТ8. Има мързеливци и хитреци, които се скатават.
Тези, които минават между капките остават с впечатление, че са усвоили умения за справяне в стресова среда, но това е лъжовно. Във всеки един момент тези хора са уязвими (от уволнение, тъй като нямат представа защо са там) и съответно сами си слагат хомота, използват ги като товарни волове, местят ги от позиция на друга и когато се прегорят, охраната ги изпраща до врата, като по американските филми.

МИТ9. Сенсата е топ доставчик на автомотив сектора.
Сенсата е нежелан проблемен доставчик. Сам по-себе всеки сензор в автомобила е риск, от който производителите на коли искат да избягат чрез алтернативни технологии. В допълнение, качеството и сроковете в които се доставят продуктите са неприемливи за индустрията, което е причина за страхотно напрежение за редовите служители и масова незадоволеност от труда си. В най-добрия случай, липса на идентификация с фирмата.

МИТ10. И в другите фирми е толкова зле.
Ако предните 9 мита не ви притесняват, ще се чувствате добре във фирмата, както и на памучна плантация. Всеобщо мнение, на хора, които постъпват, напускат или са външни, но работят за Сенсата е че такива контрасти, рядко могат да се наблюдават във фирма, която смята себе си за глобален лидер.

Положителното е че се подбират усмихнати, мислещи и съзнателни хора. И дори ЧР да ви омаят с общите положения и чар и да се прецакате тежко, отношенията чисто човешки са доста добри и са единственото, което би ви задържало да не напуснете на втората седмица. Ако предното изречение ви се струва смешно кандидатствайте за мениджърска позиция и след 6 месеца пак го прочетете.

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, nik1 said:

Едно интересно написано мнение на тази компания /в голямата част , или по скоро всики от индустриалните компании в България културата е подобна (някъде е малко по добра, другаде малко по-лоша), и всеки който е от "бранша" го знае и я познава добре, просто човекът е написал това интересно и показателно/

 

 

Ха ха тези са добри.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 часа, nik1 said:

За конктерния слу4ай, явно зоната на комфорт е оказала влияние върху решенията на младите /визирам  кандидатите които са знаели какво искат/, също и разбиарането е в какъв град ще се живее занататък.

...

 

Баси, ти българската буква ч за нищо я нямаш. Толкова ли ти е трудно да пишеш? И как очакваш хората да ти имат доверие като не можеш да напишеш едно изречение без грешка в него?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Имаше нещо за "отложена безработица". Ясно е, че младите няма да си намерят работа (защото такава няма), ами поне да се учат по дълго време, че да са по далеч от трудовия пазар.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...