Дали, кога и защо се славянизира България?

[nik1]

Преди 15 минути, bulgaroid said:

Не няма. Дори името на дряна е друго.

 

Името не е същото но има прилики; Оттам нататък няма какво да го коментираме, освен ако няма нещо друго като етимологично обяснение.

Алабализмите от разните сайтчета не са етимологичен речник..

Цитирай

κερασιά

Това в каква връзка е? (череша https://el.wikipedia.org/wiki/Κερασιά_(φυτό) е, не гледате ли? )

-----------------

Еми каква да  е думата?

Ето какво дават за етимологията на σούρβα

https://el.wiktionary.org/wiki/σούρβα

 

 

Редактирано 21, 2017 от nik1

[nik1]

Sorbus, From Proto-Indo-European *sor- / *ser- ‎(“red, reddish-brown”).

(вероятно са плодчетата)

[bulgaroid]

Преди 11 минути, nik1 said:

Името не е същото но има прилики; Оттам нататък няма какво да го коментираме, освен ако няма нещо друго като етимологично обяснение.

Алабализмите от разните сайтчета не са етимологичен речник..

Това в каква връзка е? (череша https://el.wikipedia.org/wiki/Κερασιά_(φυτό) е, не гледате ли? )

-----------------

Еми каква да  е думата?

Ето какво дават за етимологията на σούρβα

https://el.wiktionary.org/wiki/σούρβα

 

 

Тка дава преводача. Но сурва не е дрян ! 

Sorbian

е превода според гуглето

И не е гръцки обичай. Според гърците пройзлиза от Западна Македония, бивши български села, сега гръцки. Обичая не е гръцки по пройзход, той е заемка. 

[nik1]

Не слушате батко си, и само спорите, за да се правите на велики (ей, няма оправия за вас)

Цитирай

сурвае заемка от гръцки, където битува съществително σουρβα ‘дрян’, което от своя страна води началото си от латинското съществително sorbus ‘дива круша’ (Филипова-Байрова 1965)

https://www.helikon.bg/books/191/-Гръцко-български-речник%3A-40000-думи_13088.html

-----------------

Къде гърците пишат, че обичаят е взет от от българите от Западна Македония?

[Perkūnas]

Преди 1 час, Aspandiat said:

Аха, и на втория ти линк излиза като илюстрация български сурвакарчета...

А за Sorbus излиза пък някакъв храст, дето няма нищо общо с дряна. Така че за мен това гръцко обяснение е пълен т.шак.

Става дума за офиката, която също дава червени плодчета, които узряват късно, към края на годината.

http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2013/01/17/ofika-dyrvoto-na-kysmeta.1043047

В България се ползва за сурвакница заместител-дрянът, но в крайна сметка пръчката и празникът са наречени по името на офиката/дряна. Нямам време да диря всичките значения в българските и гръцките диалекти.

Естествено на българска езикова почва думата се свързва със суров или диалектно суръв (погледнете в речника на Н. Геров). А в Сурваки дори се вижда гръцкото умалително окончание -aki, което го има в Михалаки, Петраки, Янаки, Манолаки и подобни имена.

Самата дума коледар е изцяло съставена от латински елементи, но на българска почва. Подобни обичаи има къде ли не по света и езиковият произход на наименованието им не е задължително да съвпада с етнографския произход на обичая.

Редактирано 21, 2017 от Perkūnas

[Aspandiat]

Преди 3 часа, Perkūnas said:

Става дума за офиката, която също дава червени плодчета, които узряват късно, към края на годината.

http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2013/01/17/ofika-dyrvoto-na-kysmeta.1043047

В България се ползва за сурвакница заместител-дрянът, но в крайна сметка пръчката и празникът са наречени по името на офиката/дряна. Нямам време да диря всичките значения в българските и гръцките диалекти.

Хехе, Перкунасе, и каква излезе тя - напева "сурва весела година" се оказа "офикова весела година".

Уважавам те за големите ти познания в лингвистиката, но това просто е отчаян опит за стъкмяване на някакво обяснение.

Аз пък бих заложил за нашето "сурва", че е стар арменизъм, навлязъл при нас още в кавказкия период. Имам предвид директна връзка със (старо)арменското surb (սուրբ) "чист, неопетнен, свят". В речника на арменските корени на акад. Ачарян пише, че думата surb е коренно/собствено арменска. Дадени са като обяснения за нея единствено праиндоевропейското k`hubrò, от което произлизало и санскритското çubhrá "блестящ, светъл, чист, красив".

Връзката със (старо)арменското surb дава къде къде по-смислено обяснение ("чиста/светла весела година") в сравнение с измъченото "офикова весела година".

И понеже съм сигурен, че ще ме питаш по какъв начин този стар арменизъм може да се озовал сред българите още в Кавказ, ще ти дам 2 обяснения. Едното е по пътя на християнизаторски мисии начело с арменски свещеници. Например в арабската версия на историята на Агатангелос се казва, че след като св. Григор покръстил Армения през 301 г., разпратил мисионери и в Грузия, Абхазия и Страната на аланите.

Но навлизането на арменизма surb може да е станало и по езически линия. Например църковният историк Ухтанес (982 г.) описвайки съсипването на езическите храмове в Армения по време на покръстването, съобщава, че половината от езическите жреци и последователите им (той ги нарича пейоративно "девове", тоест демони) избягали в областта Халтик (Халдия, южно от Трапезунд), а другата половина намерили убежище в планината Кавказ.

Редактирано 21, 2017 от Aspandiat

[bulgaroid]

Преди 5 часа, nik1 said:

Не слушате батко си, и само спорите, за да се правите на велики (ей, няма оправия за вас)

https://www.helikon.bg/books/191/-Гръцко-български-речник%3A-40000-думи_13088.html

-----------------

Къде гърците пишат, че обичаят е взет от от българите от Западна Македония?

Във викито, не споменават българи разбира се, ама като се поровиш си излиза.

[tervel]

Зоя Барболова. МИТОЛОГИЧНО-СЕМАНТИЧНАТА СТРУКТУРА И ПРОИЗХОДЪТ НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ СУР И СУРВА В БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

http://liternet.bg/publish28/zoia-barbolova/sur-i-surva/content.htm

[КГ125]

Преди 2 часа, Aspandiat said:

Хехе, Перкунасе, и каква излезе тя - напева "сурва весела година" се оказа "офикова весела година".

Уважавам те за големите ти познания в лингвистиката, но това просто е отчаян опит за стъкмяване на някакво обяснение.

Аз пък бих заложил за нашето "сурва", че е стар арменизъм, навлязъл при нас още в кавказкия период. Имам предвид директна връзка със (старо)арменското surb (սուրբ) "чист, неопетнен, свят". В речника на арменските корени на акад. Ачарян пише, че думата surb е коренно/собствено арменска. Дадени са като обяснения за нея единствено праиндоевропейското k`hubrò, от което произлизало и санскритското çubhrá "блестящ, светъл, чист, красив".

Връзката със (старо)арменското surb дава къде къде по-смислено обяснение ("чиста/светла весела година") в сравнение с измъченото "офикова весела година".

И понеже съм сигурен, че ще ме питаш по какъв начин този стар арменизъм може да се озовал сред българите още в Кавказ, ще ти дам 2 обяснения. Едното е по пътя на християнизаторски мисии начело с арменски свещеници. Например в арабската версия на историята на Агатангелос се казва, че след като св. Григор покръстил Армения през 301 г., разпратил мисионери и в Грузия, Абхазия и Страната на аланите.

Но навлизането на арменизма surb може да е станало и по езически линия. Например църковният историк Ухтанес (982 г.) описвайки съсипването на езическите храмове в Армения по време на покръстването, съобщава, че половината от езическите жреци и последователите им (той ги нарича пейоративно "девове", тоест демони) избягали в областта Халтик (Халдия, южно от Трапезунд), а другата половина намерили убежище в планината Кавказ.

Доста логично обяснение. Можели  и арменците и българите да я имат думата от общ източник? 

[isav]

При МакКензи има(стр.78):
1,s ū r [swll M swr, N -] meal, feast, banquet.

2,s ū r [swl] strong. 

[Doncho Peev]

Преди 16 часа, tervel said:

Зоя Барболова. МИТОЛОГИЧНО-СЕМАНТИЧНАТА СТРУКТУРА И ПРОИЗХОДЪТ НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ СУР И СУРВА В БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

http://liternet.bg/publish28/zoia-barbolova/sur-i-surva/content.htm

Г-жа Барболова е убедена, че: 1."сур" в българския език е дума от прабългарски произход и 2. прабългарите са били тюрки.

За съжаление, нейното изследване не ме убеди нито в първото, нито във второто. Без да отричам вероятността и за едното и за другото.

Иначе споделям нейното мнение, че "сур" в своето семантично ядро е понятие за цвят, светлина, слънчев цвят и оттам свещен символ, доколкото слънцето е свързано с божественото в представите на нашите предци.

[insighting]

Речник на трудните думи и изрази в литературата от Ваня Мичева обяснява прилагателното 'сур' като светлосив на цвят. В своя труд за българската лексика Тодор Бояджиев дава пример с прабългарската дума 'самсур', която означава "нелюбезен". 

[Doris]

Преди 59 минути, insighting said:

Речник на трудните думи и изрази в литературата от Ваня Мичева обяснява прилагателното 'сур' като светлосив на цвят. В своя труд за българската лексика Тодор Бояджиев дава пример с прабългарската дума 'самсур', която означава "нелюбезен". 

Точно. Основният смисъл на думата "сур" е необработен, груб , нов. Например детската песничка:

Ех, че сняг вали,
почват зимните игри!
Ей го вятър Северняк
с бял кожух и сур калпак
над полета и баири
с медно кавалче свири.

От "Дервишово семе":

— Рамаданчо — каза дядо, — викнал съм терзия потури да ти ушие. Вапцани ли искаш или сури?

Друго питане не ме попита. Годиха ме, жениха ме — това беше всичкото питане: „Вапцани ли потури искам или сури?“

 

[БатеВаньо]

Дорис, в песничката "сур" е цвят, представлява мръсно бял- бежав.

Значението на "Сурва" в новогодишните пожелания е "плодовита" и съществуванетона тази дума в българските обичаи е още една точка в плюс на славяногласието на така наречените прабългари.

[Perkūnas]

Преди 21 часа, Aspandiat said:

Хехе, Перкунасе, и каква излезе тя - напева "сурва весела година" се оказа "офикова весела година".

Уважавам те за големите ти познания в лингвистиката, но това просто е отчаян опит за стъкмяване на някакво обяснение.

Аз пък бих заложил за нашето "сурва", че е стар арменизъм, навлязъл при нас още в кавказкия период. Имам предвид директна връзка със (старо)арменското surb (սուրբ) "чист, неопетнен, свят". В речника на арменските корени на акад. Ачарян пише, че думата surb е коренно/собствено арменска. Дадени са като обяснения за нея единствено праиндоевропейското k`hubrò, от което произлизало и санскритското çubhrá "блестящ, светъл, чист, красив".

Връзката със (старо)арменското surb дава къде къде по-смислено обяснение ("чиста/светла весела година") в сравнение с измъченото "офикова весела година".

И понеже съм сигурен, че ще ме питаш по какъв начин този стар арменизъм може да се озовал сред българите още в Кавказ, ще ти дам 2 обяснения. Едното е по пътя на християнизаторски мисии начело с арменски свещеници. Например в арабската версия на историята на Агатангелос се казва, че след като св. Григор покръстил Армения през 301 г., разпратил мисионери и в Грузия, Абхазия и Страната на аланите.

Но навлизането на арменизма surb може да е станало и по езически линия. Например църковният историк Ухтанес (982 г.) описвайки съсипването на езическите храмове в Армения по време на покръстването, съобщава, че половината от езическите жреци и последователите им (той ги нарича пейоративно "девове", тоест демони) избягали в областта Халтик (Халдия, южно от Трапезунд), а другата половина намерили убежище в планината Кавказ.

Извинявай, но това с арменския са абсолютни фантасмагории. Посочи ми къде в българските народни песни се пее за "света година" . Казах само, че гръцката дума е преосмислена на български като сурова, или сурва (справка у Н. Геров). Това изобщо не е първата и единствена гръцка дума, преосмислена през български.

Ако арменската дума беше се озовала някъде извън Армения с християнизаторски мисии (Грузия, Абхазия и Страната на аланите), щеше да остави някакви следи в грузински, абхазки или осетински, а такива има хич. За какъв дявол тогава ще се запази само в български и то като име на новогодишен обичай?

Изобщо колкото повече ираноманщина гледам, толкова повече се убеждавам, че ираноманите не познават дори собствения си български език, та са готови да си измислят всякакви приказни думички.

Редактирано 22, 2017 от Perkūnas

[Perkūnas]

Преди 4 часа, Doncho Peev said:

Г-жа Барболова е убедена, че: 1."сур" в българския език е дума от прабългарски произход и 2. прабългарите са били тюрки.

За съжаление, нейното изследване не ме убеди нито в първото, нито във второто. Без да отричам вероятността и за едното и за другото.

Иначе споделям нейното мнение, че "сур" в своето семантично ядро е понятие за цвят, светлина, слънчев цвят и оттам свещен символ, доколкото слънцето е свързано с божественото в представите на нашите предци.

Прабългарите изобщо не са големият проблем в това изследване. Проблемът е, че нивото на езикова компетентност е много под критичния минимум.

Няколко примера:

Цитирай

Най-близка по звучене на санскр. дума sūrа със значение ‘слънце’ е запазена в съвременния румънски език, където словесният знак за това понятие е soare (с преход oa < ū и e < ya). Фонетично тази дума е много по-близка (!!!) със санскритската форма, отколкото с латинската, гръцката или която и да е друга от еднозначните лексеми в европейските езици. Това предполага, че тя би могла да е остатък от езика на дако-тракийския субстрат или фонетичен вариант на еднозначна дума (!!!). Този факт ясно (!!!) показва, че напълно е възможно една от най-старите форми на названието на дадено понятие да се запази в един отделен език, независимо дали е наследство от съответния праезик или е заемка от друг език, както вероятно е в случая.

Г-жата явно не е проверила, че румънската дума soare (мн.ч. sori) наследява напълно закономерно латинското sol, (мн.ч. soli ). И е склонна да извежда коя от коя по-шантави теории за индийска или дако-тракийска субстратна връзка.

Цитирай

1.3. В иранските езици, включително в скито-сарматски и персийски, ст.инд. sūr-/ja/ се проявява под различни облици с преход s > x (h), като напр. hvar в езика на скитите (ОИЯ 1979: 291), ир. xur // хūr // хоr // xōr 1) ‘слънце; слънчев’; 2) прен. ‘щастие’ - в осетински и т.н. (Абаев 1958: 246). Древногръцките автори са фиксирали скито-сарматските имена Хοροα∂ος ‘вестител на слънцето’ и Χορφαξμ ‘омит от слънцето’, в които първият компонент е xor, явно със значение ‘слънце’ (Абаев 1958г: 247).

Обликът hor обаче в осетинските говори (и тадж. xūr) означава и ‘житни зърна (ечемик, просо, ръж)’, факт, който неминуемо създава аналогия, от една страна, с българското прилагателно сур в значение ‘цвета на неузрели още просени класове’ (вж. I ч.), а от друга - с диалектното съществително сур ‘натрупани на куп овършани, но още не отвеяни житни зърна’.

Да, ама не. Думите за "слънце" и "зърна" в иранските езици имат съвсем различен произход. А таджикските диалектни форми наследяват класически персийски xwār "провизия, храна" и съответно нямат никакви отношения към слънцето или цветове.

Цитирай

 както бе отбелязано в първата част, в осет. и перс. на сур ‘цвят’ съответства прилагателното būr, което се явява словообразувателен компонент в сложните митоними Būr-Ærtxūron ‘бог на огъня’ и Būrxoraly ‘бог на урожая’, а и на името Būrњfњrnyg, под което е известен един от главните герои в нартовския епос, както и на нарицателните съществителни būraemaz ‘вълшебно лепило’ и būrnaelfys ‘жълт/ия/ овен’, употребявани в епоса и песенния митологичен фолклор (Абаев 1958а: 272). Същият автор приема наличие на етногенетична връзка с монг. boro, soro. Митологичната основа на семантиката на всички посочени еднокоренни думи и техните производни е несъмнена.

Обстоятелството, че митонимът Xory Wacilla има дублетни названия с първи компонент būr - Būrxoraly // Borxwarali ‘божество на житните растения и плодородието’, който е син на Xwareldar ‘властелина на житата’, ясно показва, че būr, хоr- и xwar (вер. = санскр. Swar-) са били еднозначни лексеми с митологично съдържание. Следователно едва ли компонентът būr в осет. būrnaelfys ‘жълт/ия/ овен’ и в būrxor ‘просо (букв. жълто житно растение)’ първоначално е означавал ‘жълто’.

Да, ама не. Значението bur "жълтеникав, кафеникав, дорест" се среща и в другите ирански езици и очевидно е първоначалното.

 

Цитирай

Трудно е от гледна точка на менталността на съвременния човек да се разкрие точно мотивационната връзка ‘слънце’ или ‘блясък’ ~ ‘житни зърна’, но тя най-вероятно е съществувала (както при българското название слънчоглед), независимо дали води началото си от hwar или sūr-. По всичко личи, че тук също е заложена семата ‘божествен’, респективно ‘свещен’, тъй като и до днес няма нищо по-свещено от хляба, който освен всичко продължава да се принася като безкръвна жертва.

Да, наистина е трудно, защото такава едва ли може да има някаква "божествена" или "свещена" мотивация, била и тя свързана с названието на внесеното към края на XIX век в България северноамериканско растение "слънчоглед".

Цитирай

Семантична връзка с ‘овца, овен’ се наблюдава и в други езици. Чувашите, почитат един архаичен празник, наречен Сурхури. Някога той се свързвал с "раждането на новото слънце" и тържеството над тъмните, злите сили, поради което се отбелязвал на 22-ри декември - денят на зимното слънцестоене. Имайки предвид наличието на божеството Çоратан торă // Çортан хорăне в чувашката митология, може да се допусне, че този празник е бил посветен на него. При всички случаи, както предполага и Д. Ф. Мадуров, "Видимо, смысл названия праздника Сурхури имеет сакральное значение и связан с жертвой богам в виде окорока, а поздней - ковша пива" (Мадуров 2011). Несъмнено обаче първоначално са принасяли в жертва цял овен или овца.

Същият празник под името Шорыкйол ‘зимен празник’ или Сорокĕл се чества и от марийците, където вероятно е зает от тюрките. Смята се, че Сурхури и Сорокĕл означават ‘овчи крак’ и отразяват един гадателски обичай, при който през нощта на празника девойките влизали в кошарата на овцете и ги хващали за краката; вярвало се, че тези, които успеят да хванат крак на овен, през следващата година ще се омъжат, а тези, които хванат крак на овца ще останат още една година неомъжени (Елабуга б.г.; Мадуров 2011 и др.). Но наличието на облиците сур и хур, при това в една дума, както и посвещаването на тези празници на слънцето, подсказват, че тези лексеми са били семантично свързани със слънцето или неговия бог.

Авторката явно е сметнала излишно да провери в речника, че названието Сурхури в чувашки се състои от сурх "овца" и ури "кракът (й)", а пък марийското Шорыкйол от шорык "овца" и йол "крак". И прави излишни, изначално сбъркани интерпретации.

 

Цитирай

Подобна аналогия намираме в чувашки, където çура // зурă // çăвăр // çÿре // зÿрë // çÿр означава ‘малкото, т.е. детето на животно’, а формите çурам и çурăкам са обръщения: ‘Детето ми! Моето дете!’, буквално означаващи ‘Моето слънце (слънчице)’,

Да, ама не. Справка: в етимологичния речник на чувашки език. Поредна порция волни интерпретации.

Цитирай

Нещо повече, в чувашки çур // çор означава и ‘пролет’.

Да, но думата е съвсем различна по произход от горната. Справка в речника.

Цитирай

Хмелната напитка сура, която до днес се прави в селата в република Коми и се използва като обредна, вероятно първоначално се е правела от просо, както и нашата боза. Вероятно затова е сура // суря, т.е. божествена. Всъщност боза (тур.; казах.), бозо (кирг.) са по-късни фонетични варианти на това название в някои тюркски езици.

Това е нов пробив в езикознанието. Просто как никой не се е сетил досега да обясни как думата сура е стигнала от селата в република Коми до персийския език (където има облик buza), за да се трасформира в разни по-късни фонетични адаптации в тюркски езици. А де го арменското сурб?

И.т.н. и.т.н.

[Perkūnas]

Цитирай

Известно е, че в египетската митология също имаме бог Хор. Интересно в случая е мнението на А. Шапошников, който твърди, че: "Большая группа египетских божеств имела чужеземное происхождение и попала в долину Нила ок. 3600-3200 гг. до н.э. Это, прежде всего, индоевропейские по происхождению божества, культы которых были занесены в долину Нила, по крайней мере, четырьмя миграционными волнами индоевропейских племен" (Шапошников 2002: 340 и сл.). Във връзка с това той дава пример с божеството Озирис, чието по-ранно име е Уасра, Уазара и се смятал за сеяч на божиите вести. На осетински език понятията весть и божья весть се обозначават с думата уас ‘сеять раздавать - уары’. Ако двете думи се свържат се получава Уасуара, откъдето идва и неговото по-късно име Усира, като божеството вече се олицетворява от житния клас, който на осетински се нарича wsir (по В. И. Абаев). А името на неговия син Гора (Хор) е ‘олицетворение на слънчевата енергия на земята’ в ранния Египет, звучало като Хур и се свързва с осет. хур ‘слънце’. В електронния речник на татарските лични имена, както писахме по-горе, Сурур се извежда от арабско име, означаващо ‘радост’, а Сурьма се приема за персийско със значение ‘боя, която се използва в козметиката и е символ на красотата’ и т.н. Тук обаче заимстването по-скоро е в обратна посока. Всеизвестната араб. сура ‘название на всяка от 114-те глави на Корана’, с буквално значение ‘ред, ранг’, "Первоначально обозначала отдельное короткое "божественное откровение", преданное Мухаммаду." (Терминологический 1997: 281), а според някои - "кораническая сура "Солнце" (Можейко, Грицанов, Румянцева б.г.). Впрочем арабската дума нур ‘лъч; сияние, светлина; блясък’, често използвана като антрополексема в тюркските езици, е твърде близка по значение със санскр. sūr/а/. Сур се среща самостоятелно (град Сур в Аман, пустинята Сур на Арабския полуостров) или като компонент от имена в различни ономастични системи в цял свят. Колко много случайности, съвпадения! Едва ли?

Да, от толкоз съвпадения и случайности да ти се завие главата.... Само дето липсва препратка към езика клингон.

Редактирано 22, 2017 от Perkūnas

[Frujin Assen]

Най правилно в такива случаи е да се каже "Представа си нямаме" и да се прекрати безполезното преливане от пусто в празно.

[Пандора]

On 21.02.2017 г. at 18:12, Aspandiat said:

Аз пък бих заложил за нашето "сурва", че е стар арменизъм, навлязъл при нас още в кавказкия период. Имам предвид директна връзка със (старо)арменското surb (սուրբ) "чист, неопетнен, свят". В речника на арменските корени на акад. Ачарян пише, че думата surb е коренно/собствено арменска. Дадени са като обяснения за нея единствено праиндоевропейското k`hubrò, от което произлизало и санскритското çubhrá "блестящ, светъл, чист, красив". Връзката със (старо)арменското surb дава къде къде по-смислено обяснение ("чиста/светла весела година") в сравнение с измъченото "офикова весела година".

Може да се случи и обратното - названието на растението да произлиза от прилагателното. Изхождаме единствено от нашата Нова година, която празнуваме декември-януари, но при някои народи тя се празнува при началото на пролетта и за мен остава въпросът какво празнуващият приветства. Сега празниците са  изместени заради християнството. През декември Слънцето се ражда, така че приветствието би могло да бъде "роди се", при пролетното равноденствие Слънцето побеждава и тогава приветствието би могло да бъде "победи, победи!". Също така бих приела, че пролетта може да се обозначи с червен цвят и и мето и просто да е "червена", тоест сур да се има предвид като червен цвят но и пролет.

В санскрит има su - извлекать, получать (особ. сок из растения сомы для возлияний) ,дистиллировать, очищать, перегонять, извлекать эссенцию - ако това може да има връзка с "чист" или "пречистен". Не трябва да се забравя, че и хората също се пречистват и постят и преди двата празника.

Също има и sU  - рождающий, производящий, порождающий, производящий потомство, приносящий потомство, создающий

surabhi

mf (is или I) n. (возм. из 5. su + rabh , = ' приятно волнующий ') | душистый, ароматный RV. &c. &c. | очаровательный, приятный, прекрасный RV. AV. AitBr. | известный, знаменитый Kavyad. ii , 176 | лучшие качества, превосходство L. | хороший, добрый, полезный, умелый, искусный, добродетельный, целомудренный L. | дружеский, дружески расположенный, дружелюбный, дружественный, друг W. m. | аромат, благоухание, духи, какое-л. душистое вещество L. | назв. различных ароматических растений и веществ (согласно с L. ' Michelia Champaka , Nauclea Cadamba , вид жасмина, мускатный орех ' &c. &c.) Susr. | весенний период Kav. | месяц Чаитра L. | огонь, зажженный при установке жертвенного столба L. (также I) f. | назв. различных растений (Boswellia , Thurifera , Prosopis Spicigera или Mimosa Suma &c.) L. | спиртной напиток (cf. surA , v.l. murA) L. | имя знаменитой коровы (дочери Дакши и жены Кашйапы, матери скота и Рудр, иногда рассматривается как одна из матрис или как корова изобилия, surabheH sutAH , ' дети Сурабхи ' т.е. ' скот ') MBh. Kav. &c. (IW. 519) | какая-л. корова (согласно с L. ' коричневая корова ') Vas. | Земля L. (i) n. | ароматный запах или вещество, благовония, духи SBr. GrSrS. ChUp. R. | сера L. | золото L.

[sir]

On 21.02.2017 г. at 18:12, Aspandiat said:

Аз пък бих заложил за нашето "сурва", че е стар арменизъм, навлязъл при нас още в кавказкия период. Имам предвид директна връзка със (старо)арменското surb (սուրբ) "чист, неопетнен, свят". В речника на арменските корени на акад. Ачарян пише, че думата surb е коренно/собствено арменска. Дадени са като обяснения за нея единствено праиндоевропейското k`hubrò, от което произлизало и санскритското çubhrá "блестящ, светъл, чист, красив".

Връзката със (старо)арменското surb дава къде къде по-смислено обяснение ("чиста/светла весела година") в сравнение с измъченото "офикова весела година".

Това звучи логично. Още повече, че е посочен и исторически и географски контекст. За разлика от волните прелитания от рода на "това го има при евенките, следователно е то". Все пак би било още по-убедително, ако се посочат и някакви деривати на тази собствено арменска дума в езици като грузинския.

От друга страна съвсем не отричам гръко-латинското крушо-офиково обяснение. Възможно е. Все пак учени люде са го написали из дебелите книги, значи ще да имат и те някакви основания, били те и "едното е червено плодче и другото е червено плодче". Разбира се, би било много добре да подходим и тук по същата методика и да видим къде другаде тази гръцка офика е оставила следи. Гръцкият не е контактувал само с българския, нали така? Има ли гръцки сурви примерно в албанския, арменския или румънския?

[Aspandiat]

On 21.02.2017 г. at 21:06, КГ125 said:

Можели  и арменците и българите да я имат думата от общ източник? 

Не. Не си чел внимателно какво съм написал горе.

[Aspandiat]

On 22.02.2017 г. at 15:33, Perkūnas said:

Извинявай, но това с арменския са абсолютни фантасмагории. Посочи ми къде в българските народни песни се пее за "света година" . Казах само, че гръцката дума е преосмислена на български като сурова, или сурва (справка у Н. Геров). Това изобщо не е първата и единствена гръцка дума, преосмислена през български.

Ако арменската дума беше се озовала някъде извън Армения с християнизаторски мисии (Грузия, Абхазия и Страната на аланите), щеше да остави някакви следи в грузински, абхазки или осетински, а такива има хич. За какъв дявол тогава ще се запази само в български и то като име на новогодишен обичай?

Не по-големи фантасмагории от тези за гръцката офикова весела година.

А ти обърнd ли внимание, че първото значение на арм. сурб е "чист", а след това "свят". Семантично един напев "чиста весела година" e близък до "нова/изчистена от старата весела година". Което вече може да даде като семантика и "сурова", тоест "прясна, нова" година.

Аз лично съм повече склонен да приема, че арм. сурб е навлязло не по християнска, а по езическа линия. По-горе съм дал сведението на Ухтанес.

В осетинския има подобна дума - l том 3 на Абаев, стр. 82-83. глаголът særfyn/særfun "чистя, изтривам, излъсквам". Абаев търси етимологията в някакво праиндоевропейско *skerbh "скръствам" или в някакво незасвидетелствано алано-тюркско *säpär "местя". За възможен арменски произход на осетинската дума Абаев не е мислил.

 

[К.ГЕРБОВ]

Празнуващите Σούρβα σούρβα много съмнителни изглеждат.

Сурвакарчетата са облечени в български народни носии.

А празнуващите Σούρβα друсат хорце.

ΣΟΥΡΒΑ 30/12/2013 @ ΠΡΟΜΑΧΟΙ ΑΛΜΩΠΙΑΣ - YouTube

Снимката е по повод празнуването на „сурва” в Δημοτικό, а клипа е от празнуването на „сурва” в Πρόμαχοι, което било село Баово в Егейска Македония.

[Perkūnas]

On 23.02.2017 г. at 19:25, Aspandiat said:

Не по-големи фантасмагории от тези за гръцката офикова весела година.

А ти обърнd ли внимание, че първото значение на арм. сурб е "чист", а след това "свят". Семантично един напев "чиста весела година" e близък до "нова/изчистена от старата весела година". Което вече може да даде като семантика и "сурова", тоест "прясна, нова" година.

Аз лично съм повече склонен да приема, че арм. сурб е навлязло не по християнска, а по езическа линия. По-горе съм дал сведението на Ухтанес.

В осетинския има подобна дума - l том 3 на Абаев, стр. 82-83. глаголът særfyn/særfun "чистя, изтривам, излъсквам". Абаев търси етимологията в някакво праиндоевропейско *skerbh "скръствам" или в някакво незасвидетелствано алано-тюркско *säpär "местя". За възможен арменски произход на осетинската дума Абаев не е мислил.

Арменското surb в случая има нулево значение, още повече, че значението му калкира или е направо заето барабар с думата от някой средноирански език (от средноирански *subr = вед. śubhrá-). В персийски имаме точно същото: pāk "чист" се използва и със значение на "свети". Но не означава "нов" или "пресен".  Арменската дума surb не се употребява като заемка нито в грузински, нито в абхазки, нито в осетински, така че е абсурдно да я дирим в новобългарски. А сведенията на Ухтанес имат пак нулево отношение към тази дума.

А Абаев не е мислил за възможен арменски произход на осетинския глагол с право, поради фонетични причини .

 

[Пандора]

Най-сигурният път е да сравним разглеждания обичай на сурвакане с друг такъв / ако има/ за да се открият корените му - древно-балкански, кавказки, индоевропейски или друг. Аз лично не съм срещала никъде точно такъв вариант - деца удрят с пръчка възрастни по гърба и наричат благопожелание. В известен смисъл прилича на очистване с предмет, като предмета се докосва до тялото.