Отиди на
Форум "Наука"

Българските ученици се представиха слабо на тестовете на PISA -2015. Защо?


Recommended Posts

  • Потребител

Покрай всички други кусури изглежда, че образованието ни е станало по някакъв начин елитарно. Т.е. не се работи със средния ученик и масата, а само с най-добрите деца. Или първите 10-20% от учениците получават много добро образование, а останалите 80-90% са оставени на самотек.

За пример може да се посочат резултатите от GMAT и GRE. Това са американски тестове, които се изискват за прием в магистратура или PhD. Повечето от елитните университети в Европа и Азия също ги изискват. Ще разгледаме резултатите на финландците, които имат идни от най-високите резултати при тестовете в училищното образование в Европа и българите - с едни от най-слабите.

GRE има три части - вербална, количествена и аналитично писане. Максималната оценка при първите две е 170 точки, а при аналитичното писане - 6.
Средните резултати за всички тествани са: 149,9 вербална част, 152,5 количествена и 3,5 за аналитично писане. 
Резултатите на българите - 152,8 вербална, 156,3 количествена и 3,7 аналитично писане.
Резултатите на финландците - 152,6 верб.  151,7 количествена и 3,6 аналитично писане.

И по трите показателя българите са с резултати над средните стойности за всички тествани и над финландците. Другото което се набива на очи е, че ако при 15 годишните (PISA) финландците показват едни от най-високите математически способности, то при GRE математическите им умения са под средните в световен мащаб. 

GMAT също измерва вербални и количествени умения. Оценката е интегрирана и максималната и стойност е 800. Средната стойност на всички тествани е около 550. Средният резултат на българите е около 578, а на финландците 515. Т.е. и тук резултатът на българите е над средния в световен мащаб, а този на финландците доста под него.

И при двата изпита за тестването на математическите умения не се изисква висша математика, а е напълно достатъчно да се познава много добре материята която се изучава в гимназията. Т.е. тества се гимназиална, училищна математика.

Изводите които можем да направим са, че финландското образование е егалитарно - децата имат еднакъв достъп до ресурси, средното ниво като цяло е много високо, но индивидуалните способности на учениците с върхови постижения няма как да се разгърнат. При нас имаме елитарно образование - средното ниво е отчайващо, но децата със способности получават повече и се представят по-добре от финландците при GRE и GMAT

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 83
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Модератор Военно дело

Това което аз съм чувал за учителската професия в моя град. Да си учител е престижна и добре заплатена работа, при това сигурна. Както и всяка друга друга държавна работа де, където часника не може да прави каквото си иска. По тази причина има много желаещи да станат учители, но както е нормално в България се назначават само наши хора. Има много млади хора които искат да станат учители (например братовчедка ми която скоро завършва средно).

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 минута, Frujin Assen said:

Това което аз съм чувал за учителската професия в моя град. Да си учител е престижна и добре заплатена работа, при това сигурна. Както и всяка друга друга държавна работа де, където часника не може да прави каквото си иска. По тази причина има много желаещи да станат учители, но както е нормално в България се назначават само наши хора. Има много млади хора които искат да станат учители (например братовчедка ми която скоро завършва средно).

Асене, това е по-скоро изключение. Аз имам наблюдение върху учителското съсловие (от първа и втора ръка) и смея да твърдя че професията не се смята за престижна, заплащането (поне в големите градове) е ниско, физическото и психическото натоварване е голямо. И съвсем няма голям наплив от желаещи да практикуват тази професия (за съжаление)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
Преди 11 минути, Captain Nemo said:

Асене, това е по-скоро изключение. Аз имам наблюдение върху учителското съсловие (от първа и втора ръка) и смея да твърдя че професията не се смята за престижна, заплащането (поне в големите градове) е ниско, физическото и психическото натоварване е голямо. И съвсем няма голям наплив от желаещи да практикуват тази професия (за съжаление)

Аз живея в малък град и наблюдението е за малките населени места.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Atom, GRE и GMAT са тестове на *английски език*, насочени към кандидатите за докторални степени (единия) и за MBA (втория) в САЩ; като такива, държащите ги са една специфична и лимитирана прослойка от населението, която задължително 1. вече има образование - висше бакалавърско 2. Борави с английския език на ниво, което в България дава обичайно само специализирано многогодишно обучение по английски език в гимназия и университет 3. Има причини да търси реализация в научната система на САЩ на следбакалавърско ниво. Тези лимитиращи фактори ограничават кандидатите във всяка неанглоезична страна до една много тясна прослойка, която я има във всяка страна и в никакъв случай не е репрезентативна за способностите на генералната популация; ако резултатите на ПИСА са камбановидна крива (те са), държащите ГРЕ са от тънкия десен край на кривата, във всяка една страна, в който са разположени 3-5% от популациите, с резултати, в общи линии, еднакви; т.е. всички кандидати са с оценка 5 на теста на ПИСА, поради което не можеш да си направиш никакви изводи за средния резултат -или за медианата, която спомена Гравити - на респективната популация, към която принадлежат; поради това в българските резултати няма нищо елитарно, те са продукт на нормална дистрибуция. Докато средните за ПИСА резултати показват, коя е най-високата честота на дистрибуцията им във всеки етнос -т.е. не десния край на камбановидната крива, а средата, която е толкова дебела, че кривата прилича на камбана - 2 тънки края, левия с ниските резултати, десния с много високите, и всичко останало групирано в средата, оттам и камбановидния профил. Но да, резултатите на българите по двата теста са добри, което обаче е нормално и нищо неказващо поради споменатото по-горе. 

Баал, да разобличиш една лъжа, казват, изисквало един порядък повече енергия, отколкото да изречеш една лъжа, в твоя случай - дебелоока, поради което ще пропусна отговора към тебе. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така е Южняк, прав си. Под елитарно обаче аз не разбирам елитно. Факт е, че учениците ни след 7 клас се разделят - най-способните в "елитни" гимназии, следващите в "нормални" и т.н,, а разделение в големите градове има още от първи клас. Учениците от "елитни" семейства или от семейства с родители с по-високо образование попадат в едни класове, а останалите в други. Освен това националното външно оценяване в 7 клас показва огромни разлики между София и областните градове и пропаст с всички останали. В област Ловеч например 69% от децата имат слаб или среден на изпита по математика в 7 клас. Това означава, че около 70% от децата имат под 30-35 точки от 100, което е равносилно на 1 и по-зле на PISA. При нас и регионално и общо нямаме нормално разпределение,  а стръмно спускаща се крива.

В същото време обаче тези с 5 на PISA  или 3-то % българи, имат много по-високи резултати на GRE и GMAT от колегите им финландци. Това показва, че системата ни е сбъркана. 5 или 10% от учениците получават по-добро от финландското образование или повече възможности, а 90-95% в пъти по-лошо.

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

PISA също отчита елитарността на българското образование:

227.jpg

България е на 3-то място по разлика в резултатите между различни училища.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А финландците са точно в противоположния край на таблицата. Излиза, че във Финландия няма значение в кое точно училище ще учи детето ви.  Възможностите са еднакви почти навсякъде.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Atom said:

Покрай всички други кусури изглежда, че образованието ни е станало по някакъв начин елитарно. Т.е. не се работи със средния ученик и масата, а само с най-добрите деца. Или първите 10-20% от учениците получават много добро образование, а останалите 80-90% са оставени на самотек.

 

Изводите които можем да направим са, че финландското образование е егалитарно - децата имат еднакъв достъп до ресурси, средното ниво като цяло е много високо, но индивидуалните способности на учениците с върхови постижения няма как да се разгърнат. При нас имаме елитарно образование - средното ниво е отчайващо, но децата със способности получават повече и се представят по-добре от финландците при GRE и GMAT

Как се доказва, че в тези резултати няма извънучилищна намеса? 

Истината е, че децата със "способности" са тези, на които им се заплаща допълнително обучение от страна на родителите. Единици са развилите способности единствено в училище и библиотеките. И те се дължат на редките случаи, когато по предмета има оличен преподавател. 

Другите деца ги блъскаме напред ние родителите, плащайки занималня след 5-ти клас, извънкласни занимания и частни уроци при доказани преподаватели. Това е начинът да си гарантираме достъп до по-елитно образование. Ако не плащахме - тези 10-20% щяха да се сведат до едва 3%. 

Нещата в самите училища са плачевни - като цяло господстват капризите на малчуганите (в едно с таблетите и мобилните телефони) и отбори от фанатизирани родители, решили да поркарват свои образователни линии. В редките изключения на някаква умереност на средата, самата образователна система се откроява като основната причина за ниските резлутати. 

Имаме сериозен проблем. Ако нещата се задържат така още 10-на години (не се вижда никаква тенденция за промяна) не мога да предвидят резултатите (дано поне доходите за допълнителните уроци се увеличат за по-голям% деца), но със сигурност ще имаме едни масово арогантни и неграмотни поколения.

 

Редактирано от *abi*
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 8 минути, *abi* said:

Има и отбори от фанатизирани родители, решили да прокарват свои собствени образователни линии.

Можеш ли да дадеш малко повече конкретика? Имаш предвид идеите за домашно и "демократично" образование ли? Или някакви други родителски идеи?

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Домашното не е проблем. Ако някои хора считат това за правилно за техните методи на възпитание и подбор на среда - ги подкрепям. А ако нещата в училищата продължат в сегашния дух (и по-лошо) може изцяло да мина на тяхна страна...

Другата форма не знам каква е. Какво е "демократично" образовение? Да не би да е учители и ученици да са равнопоставени в работния процес - това вече би било е абсурдно! Ако под "демократично" се разбира нещата да се ръководят от "повелители на мухите", то няма да е чудно ако класните стаи директно се преместят по домовете...

Имам предвид, че някои родители са счели, че имат едва ли не "педагогически" ценз и могат да определят правилата в образователната система. По този начин отглеждат разглезени отрочета, които израстват с идеята, че винаги някой ще им разчиства пътя. До там, че отрочетата започват да лъжат в свой интерес относно отношението на преподавателите, да оценяват!? работата им и се стига до нелепи ситуации да се казва в пряк текст от ученици на учител, че не е желан и харесван. Това създава групи в класовете на "неподчиняващите" се в ущърб на целия учебен и възпитателен процес. Вече е редовен феномен някоя решила, че детенцето ѝ е "недооценено" и "малтретирано"!? майка да вдигне наопаки вкл. МОН. В час тези деца не учат, а са оператори с мобилните си телефони, на запис за доказателства "срещу злия учител" (системно предизвикван от същите деца). МОН не прави нищо по въпроса - системата е изключително остаряла що се касае до условията и забраните за новата техника. Образованието има нужда от генерални реформи във всяко едно отношение, дори и структурата на училищата има нужда от такива - например е задължително всяка класна стая да има специално място за прибиране на техниката до приключване на учебните часове. Забраните не помагат защото има родители, които настояват децата им да са въоръжени с телефон във всяка една минута под предлог сигурността им. Този предлог обаче дава шанс за игри дори в час! От там структурата налага повече охранителни мерки, за избягване на аргументация от този тип...и т.н. Нещата са много сложни вече, а "контролът" сам по себе си е станал некотролируем.  :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, *abi* said:

Как се доказва, че в тези резултати няма извънучилищна намеса? 

Истината е, че децата със "способности" са тези, на които им се заплаща допълнително обучение от страна на родителите. Единици са развилите способности единствено в училище и библиотеките. И те се дължат на редките случаи, когато по предмета има оличен преподавател. 

Така е. Точно за това образованието е елитарно. В София има 5, максимум 10 "елитни" гимназии, а останалите кучетата ги яли. Затова и родителите дават всичко от себе си само и само децата им да попаднат в тези "елитни" училища. Положението е сходно донякъде в Пловдив и Варна. В останалата част от страната обаче, при толкова много двойки и тройки на изпитите, влизането в "елитна" гимназия е без проблем и без частни уроци стига детето горе-долу да е свястно.

В същото време нещата в "елитните" гимназии също не са розови. Не съм сигурен каква е добавената стойност която дават и дали успехът им се дължи на преподавателите в тях или просто на факта, че децата са селектирани и самата среда и конкуренцията помежду им ги кара да бъдат успешни.

Въобще системата е порочна, но не виждам как ще се промени. Същите родители които се оплакват от частните уроци ще са първите, които ще се вдигнат на бунт ако статутът на СМГ, първа английска, немската и т.н. бъде променен.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
1 hour ago, *abi* said:

А какво е "демократично" образовение? Да не би да е учители и ученици да са равнопоставени в работния процес - това вече би било е абсурдно!

Нещата са доста по-сложни, отколкото излежда на пръв поглед.

Повече за т. нар. "демократично" образование може да се прочете тук:

http://iztok-zapad.eu/books/book/1125

http://odo.bg/democratic-education/

http://www.napraviuchilishte.org/category/um/демократични-училища/

 

Повече за домашното образование - тук:

http://www.az-jenata.bg/a/12-semeystvo/27586-samostoiatelna-forma-na-obuchenie-i-domashno-obrazovanie/

http://www.homeschoolingbg.com/index.php?id=296#.WF1GTkpkjDc

http://ladyzone.bg/article/mama-i-tatko/shcho-e-to-domashno-obrazovanie-razkaz-v-1-l-ed-ch.html

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100310727/domashnoto-obrazovanie-alternativa-na-uchilishteto

 

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Както си и мислех. По-сложни, но същевременно изключително прости. Защо? Примерно Слънчевото училище: http://sunpedagogy.com/

До тук добре с рекламата, идва ред на таксата. Колкото във всяко частно училище.

А с таксите нещата при значителен % родители стоят така - плащам, правя (и детето ми прави) каквото си наумя (науми). Представям си какво ще настъпи в "демократичното" училище, където задължително ще учат и няколко зле възпитани "повелителчета на мухите", на които ще са дадени правата от Съдбъри Вали: 

Събранието се занимава с всички аспекти от управлението  – установява, изменя и отменя училищните правила, управлява училищния бюджет, взима решения за наемане и освобождаване на персонал. Всеки участник в събранието има равен глас – ученик или член на персонала.

За гладкото протичане на всички процеси в училището, Училищното събрание създава и назначава:

  • Служители, отговарящи за конкретни въпроси
  • Комитети, които се грижат за определени области от съществуването на училището /например комитет по поддръжката на училището – ремонтни дейности, външен вид, мебели/
  • Училищни дружества, които представляват формални групи по интереси /те са Съдбъри еквивалента на департаментите в другите училища/.Те се създават и разпускат в съответствие с потребностите и интересите на учениците.
  • Съдебен комитет – организирана съдебна система с орган Съдебен комитет, съставен от персонал и ученици, който се грижи за спазване на правилата за съществуване в училището. Съдебният комитет посреща, отговаря и разследва писмени жалби относно възможни нарушения на правилата. Всеки в училището може да отправи жалба. „Имаме много правила, но всички правила са създадени единствено, за да сме сигурни, че всички могат да съществуват свободно и безопасно тук.

Моделът е крайно неподходящ за  особеностите на нашето общество.

Тази "демократични" правила вече се налагат родители (и дечицата им) в държавните училища. И това коства много на системата, която вече е внедрила при това безплатно гласа на типичните бг-мами и бг-татковци в собственото си "управление". 

 

Link to comment
Share on other sites

Преди 4 минути, *abi* said:

....

До тук добре с рекламата, идва ред на таксата. Колкото във всяко частно училище.

А с таксите нещата при значителен % родители стоят така - плащам, правя (и детето ми прави) каквото си наумя (науми). Представям си какво ще настъпи в "демократичното" училище, където задължително ще учат и няколко зле възпитани "повелителчета на мухите", на които ще са дадени правата от Съдбъри Вали: 

....

Това е вярно само в малък процент от случаите! Вероятно имам по-меродавна от вашата информация по въпроса. В много от елитните училища ученик излита, независимо че родители те му са платили шапка пари ако сгафи нещо. И дисциплината е желязна

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Atom said:

Така е. Точно за това образованието е елитарно. В София има 5, максимум 10 "елитни" гимназии, а останалите кучетата ги яли. Затова и родителите дават всичко от себе си само и само децата им да попаднат в тези "елитни" училища. Положението е сходно донякъде в Пловдив и Варна. В останалата част от страната обаче, при толкова много двойки и тройки на изпитите, влизането в "елитна" гимназия е без проблем и без частни уроци стига детето горе-долу да е свястно.

В същото време нещата в "елитните" гимназии също не са розови. Не съм сигурен каква е добавената стойност която дават и дали успехът им се дължи на преподавателите в тях или просто на факта, че децата са селектирани и самата среда и конкуренцията помежду им ги кара да бъдат успешни.

Въобще системата е порочна, но не виждам как ще се промени. Същите родители които се оплакват от частните уроци ще са първите, които ще се вдигнат на бунт ако статутът на СМГ, първа английска, немската и т.н. бъде променен.

Селектирането играе роля. Но селекцията е фалшива в много отношения - масово децата в големите градове не могат да развият потенциал, ако нямат средствата. За това и "елитните" гимназии съвсем не са елитни. Защото елитно не означава само високи изпитни резултати, а е комплексно съчетание от качества, които липсват - първокласно възпитание: етикет, морал, етика. Всичко това липсва като "пакет" и в най-елитните от елитните. Веднага си личи кои деца са изградени от "семейството" и кои деца са продукт на "парите + амбициите". Липсата на аристократичност (от гръцки: ἀριστεύς, благороден произход, елит, и κράτος, власт,могъщество) е проблем на цялото общество, защото отново опираме до ролевите модели, примерите. Няма ролеви модели, няма летва - няма елит. До колкото знам само частното училище Виктор Юго за сега държи що годе аристократичен образователен модел. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Captain Nemo said:

Това е вярно само в малък процент от случаите! Вероятно имам по-меродавна от вашата информация по въпроса. В много от елитните училища ученик излита, независимо че родители те му са платили шапка пари ако сгафи нещо. И дисциплината е желязна

Имена на такива училища?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Немската гимназия дано подобри своя пакет "елит".

За испанската нямам преки отзиви.

Но 2 въобще не е "много".

Много значи от 30 гимназии (което е нормално за мащабите на столицата) да излиташ през задния вход ако си келеме и да завършваш в трудово-разпределителната. Както беше по времето когато аз бях ученичка.

Редактирано от *abi*
Link to comment
Share on other sites

Не ви знам изследванията, но отговорно мога да твърдя, нивото на бялото българско детско учащо население в основния курс на образование е по високо от това на същата група в държави като Финландия, Швеция, Норвегия, Англия, Германия, Франция, Дания, Белгия, Италия, Испания , САЩ, , а верочтно и други.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Основния. Където и занималнята е гарантирана в доста училища.

И от 5-ти клас започва падението за едни и изкуствено поддържаната стабилност за други.

Пример - "елитно" училище в София вече повече месец е с поредица отсъстващи преподаватели, по основни предмети, на 5-токласници. Без заместници. Кой ще оцелее след 7-ми!?

Нямам какво повече да добавя.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Atom said:

Въобще системата е порочна, но не виждам как ще се промени. Същите родители които се оплакват от частните уроци ще са първите, които ще се вдигнат на бунт ако статутът на СМГ, първа английска, немската и т.н. бъде променен.

Ние имаме голям интерес системата да се промени - изцяло от 1-ви до 12-ти клас. Както казах София (прим.) се нуждае от около мин. 30 гимназии с гарантирана среда и добро образователно ниво. Има куп университетски специалности, които въобще нямат нужда от специални екстри каквито дават езиковите гимназии. Някои професионални гимназии дават и езиковата екстра. Напливът да се влезе в т.нар елитни училища е само поради факта, че се търси някаква стабилност не само за нивото на образованието, но и за общата селекция с надеждата тя да е "по-качествена". Което в известна степен е заблуда - на място се оказва "пак същото". Мога да изредя веднага 20 гимназии, които са "добри", с висок бал, с интересни образователни програми. Но и на тях нещо им липсва - казах го - аристократичност. Когато няма такава - страда цялото общество, защото дори възпитаниците на елитните гимназии все по-рядко са модел за подражание.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Защо ли? Ами много просто - мързи ги. Почти не четат книги. хората вече почти не четат книги. Аз и хората от моя приятелски кръг (условно м/у 35 и 55-годишни) сме някакви динозаври - хора, които четат книги. Всъщност и повечето наши набори не го правят.

Като цяло българския народ изпростя и затъпя масово. Как учениците да имат някакви навици за учене, когато ценностната система на родителите им е със съвсем друга "настройка"?

Преди няколко седмици слушах с потрес по ТВ една рок-певица, която разказваше как нейния племенник (тинейджър) харесва рок, но не иска да го слуша, защото съучениците му се подиграват, че не слуша чалга... Какво да говорим повече?!?...

Някои определят "чалгизацията" като всеобхватно явление в обществото - не само в музиката, но и в политиката, културата като цяло, във всичко. Вкл. и образованието.

Преди няколко години влязох в часа на мой приятел в едно, минаващо за доста добро, училище. В горния курс. Потресох се - ами че то беше зверилник! Приказват си, разхождат се в час, отпред 4-5 човек слушат и той преподава на тях, работи заради тях... А уж твърд човек, мъжко момче, доста години тренирахме заедно карате. :animatedwink: Чувам, че сега положението в училищата е още по-трагично откъм дисциплина.

От приятели, които преподават във ВУЗ чувам едва ли не абсурдни истории за неграмотността и дебилщината на техните студенти...

Хора, положението е трагично! Но може би така е навсякъде. Консуматорството и бездуховността неминуемо унищожават хората.

Редактирано от Black Wolf
Link to comment
Share on other sites

Имам опит с европейските образователни системи. Обучавам и съм обучавал деца. В нашата общност семейното и родово обучение е винаги над нивото на кое да е държавно училищно образование. Знам за порадъка в няколко ЕС държави от собствен опит, за други разчитам на достоверна информация. Посочените сред водещите в Европа са на доста ниско ниво. Имам знание и за моментното състояние в части от България . Белите деца като цяло в Бг са на по високо ниво от местните деца в повечето ЕС държави , това в курса на основното образование. За това съпоставимо с гимназиалното нещата са по различни и разноцветни.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...