Алтернативна психология

[ramus]

Преди 10 минути, *abi* said:

Ще се наложи ли да те цитирам за МИСЛЕНЕТО бземислено без МИСЛЕЩИЯ?

не е идеята в думичките, а в това, че за теб думичките са еквивалент на прочита ти. А той подбира версия която да му подхожда. А отгоре на всичко, наричаш това МИСЛЕНЕ, а извън него - било "измисляне".

МИСЛЕНЕТО е процес на отражение на МИСЛЕЩ - не съм уточнявал кой е, каква форма, кога, защо, как и какво е... МИСЛЕЩ е нарицателно и е производно на това, дето е отвътре. МИСЛЕНЕ е обобщение на точно определена форма на организирано и структурирано отражение. дуалната форма на представяне на света - субект-обект, наблюдател - наблюдавано, е преднамерено опростена. И то - заради нуждите на тия, според които е точно така. Не е дуален казуса, но не мога всичко да го пиша като учебник. А и нищо няма да се промени, освен засилване на дисонанса и нуждата отново и отново да се презатвърждават устоите.

Баси - просто повтаряме едно и също и... едно и също... и пак и пак... И непримиримостта и дистанцията си остават. А и повторенията ги намирам загуба на време.
Аби, никакъв опит не си направила към позицията която изразявам. Поне опит. Ако това наричаш ДИАЛОГ... добре. Но за мен - не само празни приказки, които нито нещо ще променят, нито имат значение извън потребностите ти. Аз между другото си свърших работата, през тази комуникация и за мен тя е изчерпана откъм значение,

[*abi*]

Преди 10 минути, ramus said:

1. Винаги има периметър, който колективно трябва да се очертае, защото това внася нужната яснота и ситуиране... и носи колективните ползи.

2. ЕГРЕГОР е само елемент от цялостна картина.

3. Не е нужно да е истина, не е нужно и да е единствената и вярната, доказаната и потвърдената от "учените".

4. Относителността и условността са инструменти на мислещия менталист.

5. За да са налице, и да се използват пълноценно, е нужно самия МИСЛИТЕЛ вече да се е дефинирал без нуждата от "твърди и непоклатими устои". И понеже те са наследство още преди да го е имало  самото "мислене" е нужно да той самия да навлезе в тази своя "невидима и пазена, несъзнателна територия" и да  вникне в нея за целите на нейното изменение, за да може да се "пусне" по етапите и пътя напред. Защото иначе блокира в застой и само цикли.

1. Потвърждаваш казваното няколко пъти от мен.

2. Нали за цялостна картина ти говоря през цялото време?

3. Не е. Но и на ченгел да се върже, пак ще се опре и на научни истини.

4. Ако се ограничи до относителност и условност, няма да е в състояние да направи изводи.

5. В света на информационната обработка от страна на бактериите? Точно това се прави в лабораториите.

[Captain Nemo]

Преди 4 минути, *abi* said:

...с профилна снимка на лупос? (шегичка)

е, не всички нямат достатъчна фантазия за да оставят профила си без аватар

[*abi*]

Преди 3 минути, ramus said:

не е идеята в думичките, а в това, че за теб думичките са еквивалент на прочита ти. А той подбира версия която да му подхожда. А отгоре на всичко, наричаш това МИСЛЕНЕ, а извън него - било "измисляне".

МИСЛЕНЕТО е процес на отражение на МИСЛЕЩ - не съм уточнявал кой е, каква форма, кога, защо, как и какво е... МИСЛЕЩ е нарицателно и е производно на това, дето е отвътре. МИСЛЕНЕ е обобщение на точно определена форма на организирано и структурирано отражение. дуалната форма на представяне на света - субект-обект, наблюдател - наблюдавано, е преднамерено опростена. И то - заради нуждите на тия, според които е точно така. Не е дуален казуса, но не мога всичко да го пиша като учебник. А и нищо няма да се промени, освен засилване на дисонанса и нуждата отново и отново да се презатвърждават устоите.

Баси - просто повтаряме едно и също и... едно и също... и пак и пак... И непримиримостта и дистанцията си остават. А и повторенията ги намирам загуба на време.
Аби, никакъв опит не си направила към позицията която изразявам. Поне опит. Ако това наричаш ДИАЛОГ... добре. Но за мен - не само празни приказки, които нито нещо ще променят, нито имат значение извън потребностите ти. Аз между другото си свърших работата, през тази комуникация и за мен тя е изчерпана откъм значение,

Работим с точни езикови понятия. http://www.onlinerechnik.com/duma/измислица

Можем да измисляме, но и да си измисляме. Процесите и крайните резултати ще са различни.

Мисленето (в смисъла на позитивната за резултат градивност ) се "подчинява" защото "води до".

Не съм направила, защото още не съм я прочела цялата - обещах ти - три пъти. Ще ти отговоря точка по точка. Я виж колко ни е интересно, въпреки че пак ми се ядосваш

[*abi*]

Рамус, прочетох три пъти и искам да те попитам нещо - под Комплексно мислене имаш предвид Пожелателното/Реализиращо/Позитивно-извисяващо мислене?

Повечето характеристики на описваното от теб водят до нещо от типа на това, че човек определя живота си, а не обратното - което е в основата на теорията за позитивното мислене. Накратко - гради си Вселената сам.

?

Ако е това - защо си го усложнил толкова?

[ramus]

1 hour ago, *abi* said:

под Комплексно мислене имаш предвид Пожелателното/Реализиращо/Позитивно-извисяващо мислене?

Не - съвсем далеч, много далеч... толкова, че живеем някъде в два различни етажа и няма как да преодолееш разстоянието. Там в твоя етаж живееш с положения, които за мен или не съществуват вече или са незначителни, а за теб/вас са приоритет. Няма как да изминеш каквото и да е без път. Няма как да се "прескача". Не става въпрос само за теб или заради че си "някаква" или че не ти достига нещо - дори напротив. И все пак - не може да се прескачат етапите, а само да се изминат. Има части от 'пътя' които са като "последователни" - надгражда се, разширява се. Но има и критични фази, през които се минава чрез... предаване, оставяне на всичко натрупано, на всичко носено, защото няма как с него да се пресекат някои от "вратите" напред. Казусите са принципни и не аз ги определям, а само ги преоткривам, чрез себе си.

Комплексно мислене - ето примера за извънматричност - толкова се пита вече - дай пример, как си го представяш, много бих се радвала да прочета, ще направя нужното усилие... Но с усилие или без него - няма как да се учи "изминат път". Няма как да се предаде - тук не е целта точка А, нито точка Б - а е изминаването, относителното изменение. Те са индивидуални и това не е колективен процес. Има много в битието, което не е колективно определено, просто масата от колективния свят не може да си позволи да има очи за него. КОМПЛЕКСНОТО МИСЛЕНЕ не може да се изучава. Не може да се възпита, не може да се имитира. то е продукт на индивид във фаза на синтез.

Ето примера - опитайте, намерете какво е, няма кой, тук-там има парченца, но не е синтезирано, защото комплексното мислене приоритет е вече синтеза, а не анализа. Никъде в матрицата не съм срещнал някой да го характеризира, да изведе пътя към него, да очертае условно периметъра, основните положения... и то само в сравнение с "предишните на него етапи в "мисленето". Тия етапи всъщност не са на самото мислене, а са на МИСЛЕЩИЯ. Той изминава пътя - МИСЛЕНЕТО му само чертае проявлението, то го съпътства, от това, че в него се развиват и текат процеси. Няма нищо изключително сред всичко това, това е естеството на промените които в голяма степен също са еволюционни. И революционни - като пак е относително и условно.

Зa всеки един от нас става въпрос, за теб, за мен... за всеки един. Тук става въпрос за ПЪТ НА ЧОВЕКА, а не на колективното, не на знаенето, а на опита. Не на ученето, а на индивидуалния пълнеж, качества, дадености. Става въпрос за света на ИНДИВИДУАЛНОТО. Намесата и сравнението на "природата" са изсмукани и съшити само и само да се поддържа нужната илюзия на хората изразяващи социалните лозунги и попили социалните убеждения и са напълно неуместни и несъответствени. Но е безсмислено да се реди отново и отново условен контрапункт на положения, които са УБЕЖДЕНИЯ, защото чрез тях личностите се постановяват битието си.

Темата отново се превърна в "кой е тоя рамус", но е неизбежно, защото въпросите не касаят казуси :някъде из гората', а се отнасят до начините, механиката и конструкцията на нещото наречено ВЪТРЕШЕН СВЯТ. Същото е в сила за всеки един човек... всеки един човек. Колективния организъм съществува заради нуждите и страхуването, оцеляването. Но най-вече - заради усещането за незавършеност на всяка отделна негова "клетка".   Защото детския й повик е несъзнателното самовнушение, че тя е нищо, че тя е прашинка, че "голямото" е важно, а тя е "малка". Че е зависима, защото не би оцеляла и оживяла без останалите. Само заедно, само "ние", само вие, само те... Дори и толкова простичко и очевидно казано чрез изказа в множествено число на толкова много от вас. Несъзнателната компенсация на незавършеност и с това - уязвимост, е да се реализира "помежду", това е програмата. О заедно общо да компенсират това, което не могат да намерят у себе си. В природата има всякакви програми за оцеляване, колективната не е най-добрата, нито най-изгодната. Но когато смяташ себе си за колективна клетка от общ организъм, и това е залегнало сред целия ти живот... когато същото се излъчва от всички останали с които си го споделяте и обменяте и по този начин идва като илюзия че е "отвън", че това е правилното, че така трябва, че това е вярното, нужното... дори единственото... 

Не го осъждам, нито критикувам, не го смятам за нисше или неправилно. За мен тия мерки вече нямат значение, нямат и смисъл, не носят нищо значимо нито са ми важни. Вече имам други мерки, други очи, друг поглед с тях. Света е в единство, но точно това е въпроса - очите на кого - гледат, за да "виждат". Заради това милиарди "очи" но голяма част от тях са се обединили в общо око... и виждат подобно, живеят подобно, мислят подобно, реагират подобно... А го няма различното, защото именно то е цената на еднаквото в социума. Пробива в рамките на един индивид, макар и толкова редки, са абсолютно недостижими за който и да е колективен организъм. Защото за него приоритета винаги се свежда до оцеляване, той се самоблокира към еволюция. Природата е само донякъде, природното е само донякъде. При известни обстоятелства няма природни механизми от заварения тип, които да се справят с бързи темпове на изменчивост на средата. Само и единствено един фактор остава, някъде сред мозъчната кора, комбинация от невронни вериги, съединяващи по нов начин вече старите, задаващи качествено нов начин на възприятие, и съответно отражение, оттам - поведение. Механизъм, който проявлението му някъде "напред" в пътя, ще се нарече с думичката РАЗУМ. Но е латентен - все още. Все още не е достатъчно узрял, да поеме той управлението. Но пък - само на него се пада възможността да обедини и синтезира вътрешните разнородни "парчета" от мрежи, от грешките им, от проблемите и "войните" на противопоставяне които си разиграват помежду си...

Каквото и да напиша, ще е за свят, който доста от хората тук, няма как да приемат че е възможен, че съществува. А става въпрос за един и същи свят, просто голяма част от него се "орязва" за "общото благо"... И това си е обикновено и естествено. Благото - на колективния организъм... е той да съществува, да пребъде. Вижда се по социалните членове и бляновете им да "останат", да се разпишат, да се "предадат във времето" поне чрез децата си. Да се борят с изменчивостта на възрастта и да тръпнат от страховете от смъртта, самотата...

Всичко това са просто думи... най-обикновени думички. На някой си... просто графични символи върху виртуална програмна платформа. Пиша ги, а някой ги прочита... евентуално. Но думите и прочита не са еквивалентни. СУБЕКТА и нивото му на възприятие и отражение определят прочита. Въпроса е, че е несъзнателно и нито има как да им го обясня, нито като го направя биха го приели. Защото това ги плаши - има несъзнавано, че е невъзможно да се контролира, а ролята му всъщност е толкова голяма, толкова значимо е за цялото НИ битие. Плаши ги още, че на едно и също, ще има различно отражение. А в колективното, различното не е желателно. Или ако го има - само донякъде, само до праг... А да си различен, въобще не значи че си индивидуален. Но пък - индивидуалния, винаги носи различност ...

[*abi*]

А каква точно е ползата за комплексно мислещия, след като така или иначе няма да мине без филията с масло произведена по семпли но трудоемки начини от простомислещите (и не само без нея)? Какво печели от цялото това упражнение?

Канските усилия, които трябва да се положат следва да имат някакъв по-различен ефект от тривиалния. Но в края на краищата всички до един, които познавам и твърдящи, че са извисени над простолюдието чрез психо-техническите си постижения, в ежедневието се нуждаят от абсолютно същите неща, както и онези слепци от матрицата. В твоя случай (цитирам те) " когато смяташ себе си за колективна клетка от общ организъм, и това е залегнало сред целия ти живот... когато същото се излъчва от всички останали с които си го споделяте и обменяте и по този начин идва като илюзия че е "отвън", че това е правилното, че така трябва, че това е вярното, нужното... дори единственото." - не вярвам тези "очи" (в едно с голямото око) да сте се откъснали от "матричното" с някакви специални екстри. Спите, ядете, купувате си дрехи, внимавате да не ви бутне кола, не можете да прелитате над нас от горичка в горичка. В такъв случай какво сте спечелили? Някакво удоволствие, нямате нужда от ядене, от онези глупави неща като любов и разбирателство (също в категорията на удоволствията от живота)?

Мога да разбера всеки стремеж на психическата нужда от промяна, стига да ми се обясни правилно - печалбата (най-елементарна думичка). Какво сте спечелили от това - чувствате се по-добре от стадото, станали сте по-добри хора, вече нищо не може да ви ядоса (това не си личи, защото а сме ти казали, че нещо не е ясно, а си започнал с нещо като личностни нападки към останалите), виждате бъдещето, животът ви се подобрил в някаква конкретна насока/или изобщо, гарантира ви безсмъртие, не се разболявате и тн.? Все висши цели.

Каква е печалбата се пита в задачата?

Внимавай - ни най-малко не омаловажавам написаното от теб. Само се питам за ползата от "упражнението" да се върви по пътя на комплексното мислене. Защото ако има някаква много голяма полза - разбира се, че си струва. В противен случай не намирам, че е по-добро от "обикновеното" Позитивно-Пожелателно мислене (то развива строго егоистична, демек индивидуалистична форма на мисловния процес), при което вече имаме разработени техники с доказано добри, полезни за индивида вкл. клинични резултати.

Редактирано Декември 16, 2016 от *abi*

[makebulgar]

Всички хора са различни, индивидуалности, но са подвластни на едни и същи човешки нужди, които са генетично заложени в природата им. Геният не може да се сравнява с обикновенния човек заради ума си, но и не може да съди обикновенния човек че е обикновен. Така и онзи който се смята за по-умен, за по-артистичен, за по-богат, за по-модерен, не може да съди останалите, които според него са по-низши в областите в които той е по-добър. Това че част от хората излизат от матрицата на обикновенните хора не е вина на обикновенните, а е предимство на необикновенните, и те трябва да го използват, а не да обвиняват другите в това че не излизат от матрицата. 

И това важи за всякакви области и действия. Дали ще е политика, мода, работа, забавление, музика, навсякъде има и обикновенни и по-добри. 

Редактирано Декември 16, 2016 от makebulgar

[Малоум 2]

Преди 2 часа, *abi* said:

А каква точно е ползата за комплексно мислещия, след като така или иначе няма да мине без филията с масло произведена по семпли но трудоемки начини от простомислещите (и не само без нея)? Какво печели от цялото това упражнение?

...

Каква е печалбата се пита в задачата?

...

Как, каква?

Гледал е "Анализирай това!" и се е наел да анализира "ОНОВА"

Да, ама за "онова" е нужно Комплексно знание, а ... то липсва (поне, не е показано)

...

[*abi*]

Според мен целят проблем идва от клишето, че "не е важна целта, а пътят". Невярно по същество. Целта определя посоката на Пътя, а как ще бъде извървян е предмет на най-различните предлагани възможности. При безцелното разхождане по разните неведоми пътища, в 99% от случаите човек се загубва из дебрите. За това е най-добре да си избираме посоката, крайната точка - иначе самите ние няма да сме в състояние да обясним неведомите си намерения - "съществуват"  (имаме намерение) но няма да са обясними (какво всъщност е намерението/целта ни).

[ISTORIK]

Ако не знаеш къде искаш да отидеш, в края на пътя си ще стигнеш някъде другаде. 

[makebulgar]

Преди 2 минути, ISTORIK said:

Ако не знаеш къде искаш да отидеш, в края на пътя си ще стигнеш някъде другаде. 

Това всъщност е основен научно-изследователски принцип, който е довел до много велики открития. Важното е да се движиш по пътя. 

Редактирано Декември 16, 2016 от makebulgar

[*abi*]

Ако няма полза/смисъл от това "другаде" не се ли отхвърля от научните изследователи?

[makebulgar]

Преди 1 минута, *abi* said:

Ако няма полза/смисъл от това "другаде" не се ли отхвърля от научните изследователи?

Първия път това "другаде" може и да няма полза, но после тръгваш по друг път, и в крайна сметка все някога това "другаде" може да се окаже необикновенно хубаво и полезно...

Редактирано Декември 16, 2016 от makebulgar

[*abi*]

И така става

хареса ми така представено. 

[vvarbanov]

Преди 38 минути, *abi* said:

Според мен целят проблем идва от клишето, че "не е важна целта, а пътят".

Зависи на кого е целта.

Познанието е от значение за оцеляването.Оцеляването е приоритет на еволюцията.Тя се е погрижила да ни мотивира да придобиваме знания.За  да не се откажем по пътя към целта(знание) изминаването му носи удоволствие. Хората винаги търсят най краткия път към целта.Но по него има препятствия, в стремежа си да ги заобиколи, човек тръгва по нови пътища.По тоя начин продължава пътя към целта, но може да открие и нещо друго, стойностно.

Преди 4 часа, *abi* said:

 

А каква точно е ползата за комплексно мислещия, след като така или иначе няма да мине без филията с масло произведена по семпли но трудоемки начини от простомислещите (и не само без нея)? Какво печели от цялото това упражнение?

 

Печели удоволствието от пътя и наслаждение от постигнатата цел.Филията с масло удовлетворява само физическите потребности.Познанието помага за оцеляването.Удовлетворили потребностите си с филията ,тръгваме по пътя на познанието.

 

Преди 4 часа, *abi* said:

Каква е печалбата се пита в задачата?

Печалбата е за еволюцията, за нас остава удоволствието. 

[*abi*]

Попитах Рамус - носи ли му някакво удоволствие? Въпросът е там горе.

Познанието носи удовлетворение. Заблудата обаче също носи удоволствие (удоволствието би трябвало да е една от ползите), дори някои хора съзнателно избират самозаблудата, за да си спестят неудоволствието. В случая може би трябва да изясним за кое от двете става дума. Но това няма как да стане, защото отдавна навлязохме в сферата на недоказуемото.

Предвид това, че разни хора имат разни изживявания (могат да ги предизвикат чрез най-различни техники), които им носят удоволствие, надали може да се какви са границите на възможностите да си доставяме кеф. За това се концентрирам предимно върху практическата полза от едно познание (ако е познание) - екстрите, които го придружават.и дават повече от изживяното чрез една доза наркотик. 

[nik1]

Преди 5 минути, *abi* said:

Познанието носи удовлетворение

Аби, сещам се за  афиризма от Еклесиаста "Които трупа знание, трупа печал"

[nik1]

Преди 2 часа, vvarbanov said:

Познанието е от значение за оцеляването.Оцеляването е приоритет на еволюцията.Тя се е погрижила да ни мотивира да придобиваме знания.

 

Еволюцията се е погрижила, но в момента в цяла България наблюдаваме деволюция (и във връзка с онова писмо което което ми изпрати преди няклко дни).. Социалните и електорални инженери от БСП-ДПС-Националисти(Патриоти) имат нужда от функционално неграмотен, немислещ, нечетящ и тревожен електорат и съответно народ, и вместо да се го образоват , и да решават най-важните проблеми за оцеляването му (образование, върховенство на закона, работещи и ефективни институции; съвпадение ли е че трите партии в един глас бламираха съдебната реформа за десноцентристите?), 25 години му измислят несъществуващи "врагове"/"приятели" и дилеми, на които той винаги захапва стръвта като шаран..

Резултатите от инженеринга ще са видни в 2050-2080 година година, когато тези, които наистина искат да оцелеят, няма да ги има в България (нито децата им, нито внуците им, нито правнуците им), То и от сега е видно кой ще е победителят - ДПС ще надцакат  БСП и националистите по най-еволюционния начин - с "надраждане"..

 

 

Редактирано Декември 16, 2016 от nik1

[Малоум 2]

Преди 52 минути, *abi* said:

Попитах Рамус - носи ли му някакво удоволствие? Въпросът е там горе.

Познанието носи удовлетворение. Заблудата обаче също носи удоволствие (удоволствието би трябвало да е една от ползите), дори някои хора съзнателно избират самозаблудата, за да си спестят неудоволствието. В случая може би трябва да изясним за кое от двете става дума. Но това няма как да стане, защото отдавна навлязохме в сферата на недоказуемото.

Предвид това, че разни хора имат разни изживявания (могат да ги предизвикат чрез най-различни техники), които им носят удоволствие, надали може да се какви са границите на възможностите да си доставяме кеф. За това се концентрирам предимно върху практическата полза от едно познание (ако е познание) - екстрите, които го придружават.и дават повече от изживяното чрез една доза наркотик. 

Самозаблудата и самовнушението са направо опасни и ... за физическото здраве. (вж темата за пушачите) И, мисля си, противно на   начин за оцеляване. Това е начин за моментно отлагане при "търсещия" човек ... нещо като дипломация със себе си. (Сещам се за афоризма, що е дипломация?.. Да казваме: "Добро куче, добро куче!..", докато намерим камък).

Но те са по-скоро плод на РАЗБИРАНЕ/неразбиране/ на познанието. Особено в популярните изложения - пълно е с такива неразбирания и ИЗВОДИ с конспиративен привкус. Става въпрос за търсещи научно обяснение за света, а не религиозно.

Някои пък - изпитват удоволствие от това, че са заблудили друг. (Книгата на Атанас Ценев "Живейте без приятели" - идеята: само приятел може да те предаде! - по която книга е направен филма "Сбогом приятели"). Едва ли е социален проблем, ама ... е ежедневие ... за политици, например.

И наистина, удоволствието от ... "ЕВРИКА!" надскача всички други. Щото - това е смисълът на живота: да се измине ТВОРЧЕСКИ жизненият път!

(пп - дори и за вярващите хора - Бог е творец!, а ни е направил по свой образ и подобие)

...

[vvarbanov]

Преди 25 минути, *abi* said:

Попитах Рамус - носи ли му някакво удоволствие? Въпросът е там горе.

Човек привиква и са необходими все по големи количества от хормоните предизвикващи удоволствие.

 

Преди 25 минути, *abi* said:

Познанието носи удовлетворение. Заблудата обаче също носи удоволствие (удоволствието би трябвало да е една от ползите), дори някои хора съзнателно избират самозаблудата, за да си спестят неудоволствието.

Заблудата и особенно самозаблудата са от полза за психическото състояние.Целта е сега да си добре и да оцелееш.Оправяш си дисонанса , то със дисонанс не може да се живее и еволюцията те зачерква. 

 

Преди 31 минути, *abi* said:

Предвид това, че разни хора имат разни изживявания (могат да ги предизвикат чрез най-различни техники), които им носят удоволствие, надали може да се какви са границите на възможностите да си доставяме кеф. За това се концентрирам предимно върху практическата полза от едно познание (ако е познание) - екстрите, които го придружават.и дават повече от изживяното чрез една доза наркотик. 

Ами именно, някои хора избират алкохола, други наркотиците ,секса,катерят се за адреналин, скачат въобще си правят кефа без да имат практическа полза.

От няколко години изучавам монетите и това не ми носи никаква практическа полза,гледам научнопопулярни филми и не ползвам знанията придобити от тях.Това ми доставя удоволствие.  Нямам за цел да науча всичко за монетите, това е невъзможно, просто вървя по пътя.Изпитвам само академичен интерес без финансова изгода.

Еволюцията ни манипулира тя ни кара да търсим познания, целта и е да оцелеем чрез тях.Това е цел и за индивида, но  знанията не винаги са лесно и бързо  конвертируеми.И понякога са излишен капитал.Но еволюцията се застрахова, при криза тия знания може да потрябват.

Знанията са по дългосрочни инвестиции.И те се влияят от пазара но общо взето са стабилни капиталовложения.

[ramus]

Преди 4 часа, vvarbanov said:

Познанието е от значение за оцеляването.Оцеляването е приоритет на еволюцията.Тя се е погрижила да ни мотивира да придобиваме знания.

през моите очи, цялата тази представена като логическа схема, има проблем. Той се крие още в предпоставките, в условието...

ПОЗНАНИЕТО е от значение а оцеляването. Но това не е основната му цел. Изглежда трудно да се възприеме че на някакъв етап от вътрешните промени, биологичните програми, свързани с размножаването и така съхраняването на вида, спират да имат основно значение. Нещо повече - явлението "самоубийство" нямаше въобще да съществува ако програмите за оцеляване бяха толкова вездесъщи и определящи абслютния приоритет...

ПРИМЕР - човешките същества разполагат с познание, опит и наука, чрез която могат да оцелеят, но могат и да прекратят съществуването си по хиляди начини.

ОЦЕЛЯВАНЕТО е приоритет на ЕВОЛЮЦИЯТА - не е точно така - например отново повтарям че НЕОКОРТЕКСА с нищо не увеличава шансовете за оцеляване на представител на вида ХОМО. Нещо повече - дори създава предпоставки да му се объркат заложените програми за оцеляване, които за толкова много хора са върха на ценностната и мотивационната им система.

ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ! се е погрижила да ни мотивира да придобиваме знания. Няма защо да й са нужни "знания" на еволюцията. В еволюционно отношение появата на мозъка и сложната му структура, е парадокс. Човешки същества с толкова сложен мозък, не са с еволюционно предимство.  Дори обратното - мозъка изразходва най-големия запас от енергия, топлина, кръв и вещества. В състояние съм да напиша и доста други :куриозни" положения за ролята на мозъка и някои положения в ежедневието...Но не е в това въпроса.

Да се върна на горното - преди да се започне с една логическа верига и описанието й - най-важната задача е да се проверят предпоставките. Това че те се залагат наготово и се учи да не се променят, а само надграждат - поражда и проблем. В състояние ли е някой чрез самоаналитични и самонаблюдателни способи да се зарови в "основите си" и системите от основни убеждения... В това е въпроса - лесно е да се награжда, но в самите първоначални "аксиоми" са налице проблеми.

Когато се сблъсках с проблема на аксиомите, след серия експерименти се оказа, че когато се разсъждава и анализира, това че се тръгва от някаква точка е нужно да се преосмисли всеки път в началото на менталната дисекция. Да се преразгледат условията, относителностите, периметъра - на аксиомите. Защото грешката довежда неусетно до положения в които само се надгражда, а основите започват да играят блокираща и дори ограничаваща роля.

В менталистиката - всяко условие, е сред други условия и образуват относителна моментна система, временна координатна мярка, нужна да положи нещо условно, в даден момент, за дадени цели, за решаване на конкретни задачи или потребности. Но оставането на нещо стабилно в контекст на непрекъснато променлива среда, задава излизане на адекватност на аксиомите. Още повече че след като голяма част от тях се постановяват в несъзнателното, в голямата си част те са твърде "незрели", ограничени, могат да съдържат неверни или погрешни обобщения... За някакъв момент и конкретика може да са валидни... но след прекратяване на комбинацията от условия - вече са неадекватни.

Много добре разбирам че ЛЕСНИЯ НАЧИН ЗА МИСЛЕНЕ е чрез предварителни дадености, които само да се надграждат. И то - на схемата "причина-следствие", положени сред темпорална права... нарича се общо - линейно-последователно възприятие. От него се поражда по съответствие всичко в психичното - ситуиране, отражение, реакции и поведение, мислене и изживяване - всичко започва да следва "линейно-последователния модел". Ползата му е очевидна, защото предлага бързо и лесно ситуиране.

Но ето че например - същото не е адекватно към множество явления в КВАНТОВИЯ СВЯТ. Постепенно дори в социалната наука, със задълбочаване и разширение на познанието, се появяват относителности там, където преди това е била постановена "постоянност" - прост, макар и общ пример за същото - е ОТО, преди нея начина по който хората си представят света е бил чрез константи - време, пространство, скорост. А това улеснява. Всички знаем че колкото е по-просто нещо, е по-лесно да се ползва за ориентация. Но навлизането на относителности, усложнява доста "разбирането" и ситуирането. И днес голяма част хората им трябват прости и кратки рецепти по отношение на всичко. И си ги търсят точно в тази форма. Рецепти няма как да се зададат чрез относителности и условности, защото те объркват  потребителите им...

-------

Опитвам да дам поредица от аналогии, с идея да са по-близо до "четящите" и по този начин да направя мост към това, което искам да изразя. Може би не успявам, но непрекъснато виждам че някои срещат идеи като тия за пръв път, а други непрекъснато интерпретират същото с опита си, че имало някакви хора дето пледирали че били различни... пък само декларации... Нормално и естествено е да се реагира защитно към голяма част от изразеното. И съвсем характерно е за същото винаги и по дефоулт да е "виновен" автор на думи, които всъщност носят несъответственост за четящия. Носят му неудобство, възможност да го измъкнат от вече създадената удобна среда...

Ако на някого му е интересно или вижда за себе си нещо ново и евентуално - полезно, то той също е нужно да направи усилие - от себе си. Да опита да прочете, ако е нужно няколко пъти, да опита да схване друга, различна от неговата гледна точка, колкото и това да поражда на моменти защитни реакции. Според мен е доста практично ако всеки , който чете, и се улови че в прочетеното му се появяват неприемливости, да се опита да остане в своето поле и да го разгледа. Най-полезното за всеки мислещ човек е досега му с нещо задълбочено, но твърде различно от неговото. Тук има налице толкова хора точно обратното - търсенето им на непрекъсната консолидация, на съгласие, на приемане... И когато се срещне нещо извън групово-приемливото, веднага се заиграва защитно... д

Има хора тук, като АБИ, примерно, които непрекъснато грешат в интерпретацията при прочит. Но след нужната вътрешна несъзнателна игра, на "изхода й" се появява предварителното програмирано 'решение' - че думите на пишещия са проблем, следователно самия пишещ бърка (най-малкото). И през цялото време се пише, отново и отново - готова съм да приема, с радост ще прочета... А всъщност е една непрекъсната съпротива. По този начин декларациите влизат в дисонанс с реализацията след това. Иначе - да нека да се напише, с радост ще прочета, ще се запозная... Но вместо да се запознаеш с нещо ново, почваш да го бориш, защото се оказва че е някъде зад линията на поносимост и безопасност и е нужно да се защитава "своето", още повече пък с идеята "ама то не е само мое, толкова други хора мислят, виждат, смятат и правят така...".

Критерия за колективност е част от когнитивните заблуди и поражда грешки - и той също си има латинско наименование. Пуснах събрания комплект от списъци с грешки в мисленето - в специална тема. Обаче засега се ползват когато се замеряте едни други, единия пише за другия, но никъде няма свой собствен анализ - на думите, на изразеното, на приетото. И не в надгражданията, а някъде в самите основи да се опита да се вникне и да се разпознае сам - по написаното от самия себе си. Всеки гледа "чинията на другия", четейки неговите думи и решавайки че в тях е проблема, всеки му се струва че неговото е правилно, вярно, че е истина... И скриването зад колективните "истини"... е просто хитроумен начин за избягване на отговорност. Разбира се - пред себе си...

Редактирано Декември 16, 2016 от ramus

[*abi*]

 

Цитирам те: " Много добре разбирам че ЛЕСНИЯ НАЧИН ЗА МИСЛЕНЕ е чрез предварителни дадености, които само да се надграждат. И то - на схемата "причина-следствие", положени сред темпорална права... нарича се общо - линейно-последователно възприятие. От него се поражда по съответствие всичко в психичното - ситуиране, отражение, реакции и поведение, мислене и изживяване - всичко започва да следва "линейно-последователния модел". Ползата му е очевидна, защото предлага бързо и лесно ситуиране."

През моите очи, проблемът с т.нар. от теб "лесен" начин на мислене (всяко мислене е комплексно, вкл. и това на най-неграмотните представители на вида ни) е именно в това, че ситуира.(къде бързо и лесно, къде бавно и трудно). Същият проблем има и т.нар. "комплексно мислене" - ситуира и в околната обстановка, и описва ситуации - генерира резултати.

Но докато непрекъснато делиш на "лесно" и "комплексно" няма как да забележиш, че резултатите независимо от сложността на нечие мислене водят до един и същи резултат - ситуирането в околната обстановка (а иначе всеки може да описва каквото си ще докато е в обстановката). Ситуирането, буквално да се разположиш накъде във времето и пространството (в посока бързо и лесно) не винаги зависи от интелектуалния багаж, а от комплексните, фини настройки на микса от мисловни елементи. Накратко - едно много сложно и извисено мислене може да ситуира в пъти по-малко ако не се "настройва" на честотата на фините настройки необходими за ситуирането. От там и малкия % реализирали се интелигенти (ситуирали са ситуации, вместо да се разположат по-удобно).

 

1 hour ago, ramus said:

 

ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ! се е погрижила да ни мотивира да придобиваме знания. Няма защо да й са нужни "знания" на еволюцията. В еволюционно отношение появата на мозъка и сложната му структура, е парадокс. Човешки същества с толкова сложен мозък, не са с еволюционно предимство.  Дори обратното - мозъка изразходва най-големия запас от енергия, топлина, кръв и вещества. В състояние съм да напиша и доста други :куриозни" положения за ролята на мозъка и някои положения в ежедневието...Но не е в това въпроса.

 

Тук е голямата схизма. Еволюцията не само се е "погрижила" да ни мотивира да придобиваме знания, но и да генерираме в пъти повече информация от другите видове. От там и грандиозните мащаби на ситуиране осъществявани от вида ни. В цялата си теория си пропуснал най-важното - естеството на работа с информацията. Работата с информацията в природа не е безцелна, точно обратното. Информацията се съхранява, натрупва и ползва в посока най-изгодното ситуиране. За това в природата няма никаква, ама никаква полза от мислене, което не ситуира в изгодно и удобно положение (мисленето е обработка на информацията). За да се движи напред на Еволюцията са ѝ необходими механизми за обработване, съхраняване и предаване на информацията - тези механизми са в основата на живота. Няма никакъв проблем с изразходването на енергия от нашия мозък, целта - най-доброто ситуиране - изисква, но и оправдава средствата.

В тази част схемата наречана от теб "комплексно мислене" очевидно куца - което я прави "невярна". Една мисловна схема не може да е правилна, ако е стъпила на неверни тези.

Редактирано Декември 16, 2016 от *abi*

[ramus]

Преди 2 часа, *abi* said:

В тази част схемата наречана от теб "комплексно мислене" очевидно куца

abи, напиши какво е според теб КОМПЛЕКСНО МИСЛЕНЕ?, защото гледам че вече си наясно коя част - каква схема е, как я наричам и че "очевидно куца" Последното е "най-очевидно" - за теб. 

Ето - предлагам ти да ме осветлиш за значението на понятието... това не е самоцелно - ти прочете... даже "3 пъти". Ти знаеш, ти мислиш, ти виждаш ясно кое какво е. Сподели ми твоето "очевидно разбиране" .... точно по предложеното. 

Редактирано Декември 16, 2016 от ramus

[vvarbanov]

Преди 4 часа, ramus said:

ПОЗНАНИЕТО е от значение а оцеляването. Но това не е основната му цел. Изглежда трудно да се възприеме че на някакъв етап от вътрешните промени, биологичните програми, свързани с размножаването и така съхраняването на вида, спират да имат основно значение. Нещо повече - явлението "самоубийство" нямаше въобще да съществува ако програмите за оцеляване бяха толкова вездесъщи и определящи абслютния приоритет...

ПРИМЕР - човешките същества разполагат с познание, опит и наука, чрез която могат да оцелеят, но могат и да прекратят съществуването си по хиляди начини.

Тук сме на едно мнение, "познанието е от значение за оцеляването".Никъде не казвам че е основната му цел.Самоубийството е едно от заболяванията.Хората страда от много заболявания с летален изход.Факта че сме оцелели въпреки тях говори, че еволюцията добре си гледа работата.Но тя не може да ни предпази напълно.Няма как да ни гарантира оцеляване след тежка кръвозагуба, големи психически растройства, нови променящи се вируси.....Но ни дава механизми като имунитет и стремеж към знания.Трябва да вземем предвид, че:

Еволюцията на хората не е завършила.Знанието може да унищожи човека.Но ако останат живи индивиди, тя може би (или хората) ще имат това предвид по нататък по пътя.

Значи еволюцията не ни е направила идеални, тя ни помага да станем по добри в оцеляването.Процеса продължава.Но стават и грешки.

Няма гаранция ,че ще оцелеем примерно след сто години.Еволюцията отвратена от нас ще отчете още един неуспешен експеримент (като с динозаврите) и ще се захване с нещо по перспективно.

Редактирано Декември 16, 2016 от vvarbanov