Отиди на
Форум "Наука"

ЕМ двигател - възможен ли е или НАСА греши?


Recommended Posts

  • Модератор антропология

Не знам дали някой не е пуснал тема по въпроса, но преди няколко дни излезе излседване на Игъл Лабс на НАСА, който се интересува, да гугълне термините, което, ако се потвърди, взривява няколко дяла от физиката, каквато я познаваме. Накратко, ЕМ двигателят работи без....гориво и в нарушение на третия принцип на термодинамиката, което е напълно скандално и воят в научната общност е огромен, писъците са кански - или наса го е ударила на шарлатания, или нещо сме се объркали в познанията си по физика.

Принципът на двигателя е абсурден - двигателят е празнина с неправилна форма, която е обхваната от нещо, което прилича на крив меден конус; в празнината (вътре в конуса) се генерират микровълни от нещо с мощност 60-80 вата; Микровълните *не напускат конуса*. Експериментът е проведен в изкуствен вакуум. Доколкото разбирам, тоя конус с празнината са подложени и на вибрация. Резултатът е сила на движение, която конусът получава.

Можем да си го представим като Попай Моряка във ветроходката си - седи Попай в лодката, и тъй като няма вятър, започва да духа с всички сили по платното, и в резултат лодката - заедно с попай - започва да се движи. Номера досега ставаше само в анимационни филми. Сега обаче се получи и в реалността, или поне екип на наса претендира да се е получил. Евентуално обяснение от изследването е, че копенхагенския модел в квантовата физика е погрешен, а е вярна интерпретацията на Бьор, ако го чета правилно, според която няма погасяване на вероятностната вълна - има частици И вълна, което са две различни неща, т.е. кохеренцията се получава не от погасяване на вълната, напротив, елементарната частица има конкретна траектория, обаче е в контакт с *пилотна вълна* - която е предизвикана от...движението на частицата; та, пилотната вълна предизвиква кохеренцията, а не трансформацията на частицата и освен това тая интеракция между пилотна вълна и частица, която я предизвиква, е отговорна за доста повече неща... Та, тая пилотна вълна е предизвиканав медиум, срамежлижо наречен от физиците hidden variable - в на общи линии, вакуумът не е никак празен. Та авторите на ЕМ двигателя твърдят, че двигателя се задвижва като предизвиква - и влиза в интеракция със - пилотната вълна, която обитава, така да се каже, вакуума - и не само.

 

Някой физик или инженер да си даде мнението? Ако е вярно, освен физиката, по дяволите отива и част от икономиката - всичко, свързано с двигатели с вътрешно горене. Т.е. прилича на перпетум мобиле :).

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Има тема - във физика - както се казва двигателят е. Има и в поверения ми раздел, хвърли им око

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Южняк said:

Не знам дали някой не е пуснал тема по въпроса, но преди няколко дни излезе излседване на Игъл Лабс на НАСА, който се интересува, да гугълне термините, което, ако се потвърди, взривява няколко дяла от физиката, каквато я познаваме. Накратко, ЕМ двигателят работи без....гориво и в нарушение на третия принцип на термодинамиката, което е напълно скандално и воят в научната общност е огромен, писъците са кански - или наса го е ударила на шарлатания, или нещо сме се объркали в познанията си по физика.

Принципът на двигателя е абсурден - двигателят е празнина с неправилна форма, която е обхваната от нещо, което прилича на крив меден конус; в празнината (вътре в конуса) се генерират микровълни от нещо с мощност 60-80 вата; Микровълните *не напускат конуса*. Експериментът е проведен в изкуствен вакуум. Доколкото разбирам, тоя конус с празнината са подложени и на вибрация. Резултатът е сила на движение, която конусът получава.

Можем да си го представим като Попай Моряка във ветроходката си - седи Попай в лодката, и тъй като няма вятър, започва да духа с всички сили по платното, и в резултат лодката - заедно с попай - започва да се движи. Номера досега ставаше само в анимационни филми. Сега обаче се получи и в реалността, или поне екип на наса претендира да се е получил. Евентуално обяснение от изследването е, че копенхагенския модел в квантовата физика е погрешен, а е вярна интерпретацията на Бьор, ако го чета правилно, според която няма погасяване на вероятностната вълна - има частици И вълна, което са две различни неща, т.е. кохеренцията се получава не от погасяване на вълната, напротив, елементарната частица има конкретна траектория, обаче е в контакт с *пилотна вълна* - която е предизвикана от...движението на частицата; та, пилотната вълна предизвиква кохеренцията, а не трансформацията на частицата и освен това тая интеракция между пилотна вълна и частица, която я предизвиква, е отговорна за доста повече неща... Та, тая пилотна вълна е предизвиканав медиум, срамежлижо наречен от физиците hidden variable - в на общи линии, вакуумът не е никак празен. Та авторите на ЕМ двигателя твърдят, че двигателя се задвижва като предизвиква - и влиза в интеракция със - пилотната вълна, която обитава, така да се каже, вакуума - и не само.

 

Някой физик или инженер да си даде мнението? Ако е вярно, освен физиката, по дяволите отива и част от икономиката - всичко, свързано с двигатели с вътрешно горене. Т.е. прилича на перпетум мобиле :).

Много неясно си го написал, но това не е притеснително. При явлението на двигателя Em Drive няма никаква аналогия с квантовомеханичните интерпретации , чети тук http://bgchaos.com/751/fractals/quantum-mechanics/котката-на-шрьодингер/  Но нека да се докаже на 100% че съществува тяга, тогава физиката има още хляб да яде :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Южняк said:

Накратко, ЕМ двигателят работи без....гориво и в нарушение на третия принцип на термодинамиката,

Опссс , 3 принцип вече закон във физиката и не на термодинамиката  а на Нютоновата механика :animatedwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология
Преди 22 минути, Гагов said:

Много неясно си го написал, но това не е притеснително. При явлението на двигателя Em Drive няма никаква аналогия с квантовомеханичните интерпретации , чети тук http://bgchaos.com/751/fractals/quantum-mechanics/котката-на-шрьодингер/  Но нека да се докаже на 100% че съществува тяга, тогава физиката има още хляб да яде :)


Ами, не. Директно от авторите на експеримента:

"brief background on the supporting physics lines of thought. In short, the supporting physics model used to derive a force based on operating conditions in the test article can be categorized as a nonlocal hidden-variable theory, or pilot-wave theory for short.

Pilot-wave theories are a family of realist interpretations of quantum mechanics that conjecture that the statistical nature of the formalism of quantum mechanics is due to an ignorance of an underlying more fundamental real dynamics, and that microscopic particles follow real trajectories over time just like larger classical bodies do. The first pilot-wave theory was proposed by de Broglie in 1923 [4], where he proposed that a particle interacted with an accompanying guiding wave field, or pilot wave, and this interaction was responsible for guiding the particle along its trajectory, orthogonal to the surfaces of constant phase. In 1926, Madelung [5] published a hydrodynamic model of quantum mechanics by recasting the linear Schrödinger equation into hydrodynamic form, where the Planck constant ℏℏ was analogous to a surface tension σσ in shallow-water hydrodynamics and vacuum fluctuations were the reason for quantum mechanics. In 1952, Bohm [6,7] published a pilot-wave theory where the guiding wave was equivalent to the solution of the Schrödinger equation and a particle’s velocity was equivalent to the quantum velocity of probability. Soon after, the Bohmian mechanics line of thinking was extended by others to incorporate the effects of a stochastic subquantum realm, and de Broglie augmented his initial pilot-wave theory with this approach in 1964 [8], adopting the parlance “hidden thermodynamics.” A family of models categorized as vacuum-based pilot-wave theories or stochastic electrodynamics (SED) [9] further explored the concept that the electromagnetic vacuum fluctuations of the zero point field represent a natural source of stochasticity in the subquantum realm and provide classical explanations for the origin of the Planck constant, Casimir effect, ground state of hydrogen, and much more.


Цялото изследване: http://arc.aiaa.org/doi/10.2514/1.B36120 . Ако някой му е любопитно но не ползва английски, да пита.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Да, Жоро, погледнах темата, благодаря. Мога да преместя постинга там или ако искаш ми отговори там, любопитен съм какво мислят за изследването (излезе на 17-ти ноември 2016, т.е. не сте го засегнали) хора с професионално отношение към физиката като тебе, Богданов, Дорис или Гравити, а сигурно има и други. Но, разбира се, първо трябва да погледнете самото изследване, което, по-точно е описане на експеримента, минало е пиър ревю в авторитетно списание и е с автори екип от хора с висок авторитет в една от инженерните лаборатории на наса. Т.е. играта се промени. И да, интерпретацията им на резултатите от експеримента е точно тази, която казах - pilot wave interpretation. Горещо препоръчвам няколко видеота по темата за палът уейв, които правят тази интерпретация на квантовата механика, както и "странните" резултати от тестовете на ЕМ драйва доста лесни за разбиране:

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз за съжаление не мога да се изкажа професионално, но все пак ще спомена, че обяснението с Ефекта на Унру ми се струва най-смислено. Не знам дали междувременно е било опровергано по някакъв начин, но ако не е... тогава пък възниква въпросът -- при положение че фотоните имат ненулева инертна маса, как това би рефлектирало върху Теорията на относителността?

П.П. Като лаик все повече недоумявам защо е тази паника около нарушаването на Третия закон на Нютон. Та нали отдавна се знае, че доста от квантовите ефекти водят именно до нарушаването на Нютоновите закони...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Няма двигател, който да го нарушава, този би бил първият. Следващият експеримент на екипа ще е в космоса, в естествен вакуум. Твърде жалко ще е, ако всичко в крайна с/ка се окаже партенка, т.е. усвояване на средства по проект...:). Но от друга страна е твърде хубаво, за да е истина. Дали стават чудеса. ЕМ двигателят е еквивалентен на перпетум мобиле, неизчерпаема енергия от нищото. Само да си представим смяна на двигателите с вътрешно горене с ЕМ двигатели...това е равнозначно на чудо. Отново, прекалено хубаво, за да е истина, но кой съм аз да го кажа? За това ми е любопитно едно максимално обективно мнение на физик, който да погледне публикацията, но физиците във форума се спотайват :).

Хубавото е, че покрай ЕМ драйва тази  толкова здравомислеща и проста интерпретация на квантовата механика - пилотната вълна, изглежда отново възкръсна.

Редактирано от Южняк
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Южняк said:

Но от друга страна е твърде хубаво, за да е истина. Дали стават чудеса. ЕМ двигателят е еквивалентен на перпетум мобиле, неизчерпаема енергия от нищото.

Не е вярно, ем дриве не е никакъв перпетомобиле, ползва си енергия за задвижване, и то електрическа енергия, преобразувана от магнитрон във микровълново излъчване, което по необясним начин задвижва модела подобно на онзи моряк от комиксите който задвижва платноходка като подухва платната и докато седи в нея. А за квантовите интерпретации, не намирам никаква връзка с ефекта на ем дриве, статиите от англоезични сайтове са много объркващи, явно този който ги е писал, нищо не разбира от физика.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Южняк, ако копенхагенската интерпретация на квантовата механика е по вярна, от бом-дьо бройлевата за пилотната вълна и определеността на импус - енергията, едновременно със пространство - времевите координати на частицата, то това какво потвърждава или отхвърля тягата от ем дриве ? то и с копенхагенската интерпретация на КМ може да се обясни или отхвърли тягата на ем дриве. Едната интерпретация на бом - дьо бройл е че частицата си е частица и нейната траектория се диктува от пилотна вълна, а тази пилотна вълна каво представлява ? пак неясноти не по малки от тази на копенхагенската интерпретация, която казва че вълните и частиците са две разностранни прояви на една и съща действителност ( да оставим настрана глупостта на холограмите и влианието на наблюдателя върху колапса на вълновата функция), но каква е тази действителност никой не знае, защото няма аналог в ежедневният ни опит. Та, ем дриве ако наистина притежава тяга, то и двете интерпретации нищо не обясняват защо въпросният ем дриве има тяга и как я постига.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология
Преди 13 часа, Гагов said:

Южняк, ако копенхагенската интерпретация на квантовата механика е по вярна, от бом-дьо бройлевата за пилотната вълна и определеността на импус - енергията, едновременно със пространство - времевите координати на частицата, то това какво потвърждава или отхвърля тягата от ем дриве ? то и с копенхагенската интерпретация на КМ може да се обясни или отхвърли тягата на ем дриве. Едната интерпретация на бом - дьо бройл е че частицата си е частица и нейната траектория се диктува от пилотна вълна, а тази пилотна вълна каво представлява ? пак неясноти не по малки от тази на копенхагенската интерпретация, която казва че вълните и частиците са две разностранни прояви на една и съща действителност ( да оставим настрана глупостта на холограмите и влианието на наблюдателя върху колапса на вълновата функция), но каква е тази действителност никой не знае, защото няма аналог в ежедневният ни опит. Та, ем дриве ако наистина притежава тяга, то и двете интерпретации нищо не обясняват защо въпросният ем дриве има тяга и как я постига.

Гагов, за да си отговориш *сам* на въпросите трябва да се върнеш обратно в интелектуалната атмосфера на дискусиите между Анщайн и Бор през 1920-те, когато се оформят интерпретациите на квантовата механика и да се запиташ какво точно дискутират. Именно в тях се промъква за пръв път и термина hidden variable, споменат, междувпрочем от Айнщайн, защото не иска да приеме копенхагенската интепретация, според която траекторията на елементарните частици е непроследяема. hidden variable започва математически като ламбдата от уравнението на айнщайн, т.е. пилотната вълна е космическата константа на айнщайн. В интерпретацията за пилотната вълна тази вълна е предизвикана от интеракцията между елементарната частица и вакуума. Т.е. докато в копенхагенската интерпретация вакуумът е статичен, в интерпретацията с пилотната вълна вакуумът е динамичен. Когато айнщайн и бом-де-бройл говорят за интеракция м/у частицата и hidden variable, под hidden variable имат предвид аспект на реалността, кото си остава невидим за хората и неописан от квантовата механика, (айнщайн я нарича "непълна", т.е. има аспект на реалността който се изплъзва от физиците и поради това траякторията на частиците не може да бъде описана, а не защото е неописуема по дефиниция). В съвремието, 100 години по-късно,  hidden variable повече не се споменава в контекста на анщановата константа - тая роля я играе тъмната енергия, а   hidden variable се споменава в контекста на динамичен вакуум - вакуум, който произвежда елементарни частици от "нищото", но тези частици съществуват само 10 на минус пета секунди и изчезват.

Т.е. в случая с пилотната вълна избира между скритата реалност на айнщайн и виртуалните частици родени от динамичния вакуум на физиката от 21-ви век. И двете са по-ясни и лесни за разбиране от копенхагенската интерпретация.

И да, според копенхагенската интерпретация елементарните частици се проявават като конкретни такива само при погасяването на вероятностната вълна от наблюдател (което никога не ми е харесвало и заради това се зарадвах на пилотната вълна), ако това не ти е ясно или не си съгласен, не виждам за какво въобще си говорим.  Хубав ден.

 

П.С. А, да - според авторите на експеримента ЕМ драйва работи като влиза в интеракция с виртуалните частици от динамичния вакуум и създава пилотна вълна. От там и измъкването на интерпретацията за пилотната вълна под дюшека. 

Редактирано от Южняк
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Южняк, с пилотна вълна или без нея, виртуални частици са възможни, но, досега няма експеримент потвърждаващ или отхвърлящ теорията за пилотната вълна. Това че Айнщайн не е бил съгласен с копенхагенската интерпретация на КМ, не означава че последната не би могла да е правилна, нещо повече, установява се че  при опита на аспе- виж тук http://megavselena.bg/paradoksite-na-kvantovata-mehanika-ne-davat-pokoy-na-fizitsite/, неравенствата на бел за скритите параметри на дадена квантовомеханична ситема, която се отстоява от Айнщайн, са некоректни виж тук http://bgchaos.com/574/fractals/quantum-mechanics/спорът-между-бор-и-айнщайн/

Цитат "

Неравенствата на Бел

В статията на  Джон Бел (John Stewart Bell) от швейцарския ЦЕРН ”Парадоксът на Айнщайн Подолски Розен”, публикувана през 1964 г., представя идеята за “неравенствата на Бел” –  мислена схема във вид на математически неравенства.  В нея Бел прави внимателен анализ на аргументите на Айнщайн, Подолски и Розен. И убедително показва, че теорията на скритите променливи по принцип не може да обясни резултатите, получени в реални експерименти. Изводът, до който стига Бел гласи: “В квантовата теория с допълнителни параметри, за да се определят резултатите от индивидуалните измервания, без да се налага да се променят статистическите прогнози, трябва да има механизъм, чрез който настройката на едното измервателно устройство да повлияе на показанията на другия отдалечен инструмент. Освен това, задействанният сигнал трябва да е разпространява  мигновено, а такава теория не може да бъде Лоренцово инвариантна “. С други думи, ако ние от позицията на теорията с допълнителни параметри твърдим, че резултатите от измерванията на всяка частица са напълно независими един от друг, независими във физическия смисъл на думата, а всички съвпадения са статистически следствия, т. е. по същество са просто случайни съвпадения,  то в този  случай сме принудени  да преместим цялата тежест на тази случайност на някакъв механизъм, посочен от Бел. Този механизъм трябва да може да се адаптира към измервания със свръхсветлинна скорост. Следователно, такава теория противоречи на специалната теория на относителността и следователно също отхвърля аргументите на АПР. Анализът на Бел и аргументите на Айнщайн не обясняват механизма на корелацията. Както се оказа, аргументите на Айнщайн са опровергани чисто математически: поведението на квантовите частици, които не може да се опише статистически, никакви “допълнителни параметри” не могат да осигурят тази корелация. От формулата следвало, че ако в експеримента верността на неравенството се потвърди, значи е прав Айнщайн. Ако не се потвърди – Бор. Неравенствата на Бел винаги се удовлетворяват в рамките на теорията на скрити параметри, а се нарушават в квантовата механика.Ако опростим много математическите и физически компоненти, можем да кажем, че от работата на Бел следват две еднозначно разпознаваеми ситуации при статистическите измервания на сплетени частици. Ако състоянията на две сплетени частици са определени в момента на разделяне, то трябва да се изпълни едно неравенство на Бел. Ако състоянията на две сплетени частици са неопределени до измерването на състоянието на една от тях, то трябва да се изпълни друго неравенство. Неравенствата на Бел осигуряват теоретична основа за възможни физични експерименти, но през 1964 г. техническа база не позволявала все още да бъдат направени. Първите успешни опити за проверка на неравенствата на Бел бяха проведени от Клаузер (John Clauser) и Фридман (Freedman) през 1972 г. От резултатите следва неопределеността на състоянието на двойката сплетени частици до провеждането на измеренията на една от тях"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето за парадокса АПР и опитът на Ален Аспе през 1982г , по доказване на отсъствие на скрити квантовомеханични параметри

http://novosianie.com/?m=201407&paged=3

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 11/26/2016 at 16:37, Южняк said:

Не знам дали някой не е пуснал тема по въпроса, но преди няколко дни излезе излседване на Игъл Лабс на НАСА

Цитирай

Няма двигател, който да го нарушава, този би бил първият. Следващият експеримент на екипа ще е в космоса, в естествен вакуум. 

Аз пуснах статия в петък относно новината: http://www.dunavmost.bg/World/News/68426-nasa-potvardi-za-nevazmozhniya-dvigatel-emdrive

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, insighting said:

Аз пуснах статия в петък относно новината: http://www.dunavmost.bg/World/News/68426-nasa-potvardi-za-nevazmozhniya-dvigatel-emdrive

Много добра статия, остава да се провери и дали ем дриве ще има тяга в космоса, щом във вакуум са тествали и има положителни данни за тяга, не остава възможност въпросният двигател да не може да се движи и във космоса, освен ако по някакъв начин земната гравитация не спомага за тягата на ем дриве, но ако е така то това значи че двигателят манипулира гравитацията. А другото обяснение с пилотна вълна, ми звучи нелепо, защото първо няма физически доказателства за съществуването на тази пилотна вълна. БИЛА ВЪЛНА ВЪВ ВАКУУМА ми тогава значи че вакуума не е празнина а някаква материя със неизяснени свойства. Ефир или етер дето едно време са му викали.:)

Редактирано от Гагов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Този ем дриве, ако се окаже наистина работещ и в космоса, (догодина ще се разбере със сигурност) тогава теоретиците -физици, ще трябва доста да си понапънат мозъците за да обяснят тягата от ем дриве. Най вероятното обяснение което дават и до момента е че микровълните се отласкват от стените на уреда неравномерно, така че се получава тяга по посока на по малко отласнали се микровълни от едната стена, която е по широката, но защо става така, нямам идея.

Редактирано от Гагов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

 Да вместна нещо за дискусията

Q-драйв-а навремето го оприличвааха като тръстер, които използва за гориво виртуална плазма.
Според теорията за квантовите флуктуации на вакума, авторите и изследователите приемаха съществуването на двойка виртуален позитрон и виртуален електрон.

https://ntrs.nasa.gov/archive/nasa/casi.ntrs.nasa.gov/20110023492.pdf

 
Цитирай

 

How does a Q-thruster work? A Q-thruster uses the same principles and equations of motion that
a conventional plasma thruster would use, namely Magnetohydrodynamics (MHD), to predict propellant
behavior. The virtual plasma is exposed to a crossed E and B-field which induces a plasma drift of the
entire plasma in the ExB direction which is orthogonal to the applied fields. The difference arises in the
fact that a Q-thruster uses quantum vacuum fluctuations as the fuel source eliminating the need to carry
propellant. This suggests much higher specific impulses are available for QVPT systems limited only by
their power supply’s energy storage densities. Historical test results have yielded thrust levels of between
1000-4000 micro-Newtons, specific force performance of 0.1N/kW, and an equivalent specific impulse of
~1x1012seconds.
Figure 4 shows a test article and the thrust trace from a 500g load cell [8].

 

 
 
+ за темата и постингите ви
Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 30.11.2016 г. at 20:35, nik1 said:

 Да вместна нещо за дискусията

Q-драйв-а навремето го оприличвааха като тръстер, които използва за гориво виртуална плазма.
Според теорията за квантовите флуктуации на вакума, авторите и изследователите приемаха съществуването на двойка виртуален позитрон и виртуален електрон.

https://ntrs.nasa.gov/archive/nasa/casi.ntrs.nasa.gov/20110023492.pdf

 
 
 
+ за темата и постингите ви

Може би микровълните вътре в кутията да създават нещо като анизотропия на виртуална плазма, кой знае, нещата депърва предстоят да се изучават подробно и прецизно, но едно е ясно, има тяга и тя се поражда от нещо вътре в самото "празно пространство" в и около кутията на ем дриве.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

 

Майкъл Макалош (Mike McCulloch) от Университета в Плимут, Великобритания, изложи своя хипотеза на какъв принцип работи двигателят EmDrive, който въпреки, че нарушава на пръв поглед закона за запазване на импулса, дава някаква тяга. 
 
Изследването е публикувано в arXiv.org под заглавие Testing Quantized Inertia on the EmDrive.

Макалош обяснява работата на двигателя в рамките на една нова теория на инерцията, която прави изненадващи предсказания за начина, по който обектите се движат при много малки ускорения, съобщава MIT Technology Review.

Инерцията е съпротивлението на всички масивни обекти при промяна на движението им, тоест ускорение. В съвременната физика инерцията се смята за основно свойство на масивните обекти, подложени на ускорение. Всъщност самата маса е мярка за инерция. Защо въобще съществува инерция бе загадка в продължение на векове.

Идеята на Макалош е, че причината се крие в *ефекта на Унру, предсказан от Общата теория на относителността. 

--------------------------------------
*Ефектът на Унру или лъчението на Унру (Unruh effect), открит през 1976 г. от Бил Унрух, е ефектът на наблюдение на топлинно излъчване в ускоряващата се отправна система при липса на такова излъчване в инерциална отправна система. По-просто: наблюдател, който се движи ускорително ще види излъчване около себе си, а неподвижен наблюдател няма да вижда нищо. Основното квантово състояние (физическият вакуум) в неподвижно състояние е с различна от нула температура в ускоряваща се отправна система.
---------------------------------------

Според ефекта на Унру, един ускоряващ се обект изпитва излъчването на черно тяло. С други думи, Вселената се затопля, когато се ускорява. Според Макалош , инерцията е просто налягането на лъчението на Унру упражнявано върху ускоряващо се тяло.

Макалош въвежда собствена теория за ненулева инерционна (вследствие не на гравитацията, а на движението) маса на фотона. 

Идеята е, че ако фотоните имат инерционна маса, те трябва да изпитат инерция, когато се отразяват. Лъчението на Унру е в този случай е малко, но може да взаимодейства с неговото непосредствено обкръжение - в случая на EmDrive - пресечения конус.

Формата на конуса позволява на лъчението на Унру в тесния край на конуса на EmDrive фотоните имат по-къса дължина на вълната, а противоположния край - по-голяма дължина. Тази разлика се дължи на разликата в ефективните маси на фотоните. 

Така инерцията на фотоните вътре в кухината се променя и за да се запази импулса, това трябва да се генерира тяга.

Тестване на този ефект на Земята е трудно, защото участващите ускорения са много малки. Но един от начините да се направи това по-лесно е да се намали размера разрешените дължини на вълните на лъчението на Унру. "Точно това, което може би прави EmDrive ", казва Макалош.

Според своята теория ученият е изчислил тягата, която може да покаже EmDrive: 3.8, 149, 7.3, 0.23, 0.57, 0.11, 0.64 и 0.02 милинютони. Те са близки до стойностите, измерени в хода на експериментите с EmDrive (16, 147, 9, 0.09, 0.05, 0.06, 0.03, и 0.02 милинютони).

От голямо значение е, че теорията на Макалош прави две проверяеми предсказания. Първото е, че поставянето на диелектрик вътре в кухината трябва да подобри ефективността на двигателя.

Второто е, ако дължината на оста на кухината е равна на диаметъра на по-тесния край (ляво), тягата от EmDrive ще има обратна посока. Този ефект се дължи на промяната на честотата на фотоните вътре в кухината.

EmDrive представлява кухо медно тяло от цилиндър и конус, затворено отвсякъде. Устройството изисква източник на електроенергия за производство на микровълните (магнетрон) в него, но не изисква някакво реакционно вещество като гориво.

Двигателят се проверява от НАСА в космическия център Джонсън в Тексас в специално създадена за тази цел лаборатория.

Всички тестове досега установиха малка тяга, от порядъка на милинютони, но вече почти всички възможни външни влияния са изолирани като възможности за грешка при отчитането - ЕмДрайв вече е тестван във вакуум, с 2-ро поколение магнитен демпфер (заглушител), който намалява блуждаещите магнитните полета във вакуумната камера с поне един порядък и всякакви силови взаимодействия на Лоренц, които може да произведат.  

http://kolibka.com/novini/kolibkanews.php?news=654&z=УЧЕН+ОПИТА+ДА+ОБЯСНИ+НЕОБЯСНИМИЯ+ЕМ+ДРАЙВ

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, nik1 said:

 

Майкъл Макалош (Mike McCulloch) от Университета в Плимут, Великобритания, изложи своя хипотеза на какъв принцип работи двигателят EmDrive, който въпреки, че нарушава на пръв поглед закона за запазване на импулса, дава някаква тяга. 
 
Изследването е публикувано в arXiv.org под заглавие Testing Quantized Inertia on the EmDrive.

Макалош обяснява работата на двигателя в рамките на една нова теория на инерцията, която прави изненадващи предсказания за начина, по който обектите се движат при много малки ускорения, съобщава MIT Technology Review.

Инерцията е съпротивлението на всички масивни обекти при промяна на движението им, тоест ускорение. В съвременната физика инерцията се смята за основно свойство на масивните обекти, подложени на ускорение. Всъщност самата маса е мярка за инерция. Защо въобще съществува инерция бе загадка в продължение на векове.

Идеята на Макалош е, че причината се крие в *ефекта на Унру, предсказан от Общата теория на относителността. 

--------------------------------------
*Ефектът на Унру или лъчението на Унру (Unruh effect), открит през 1976 г. от Бил Унрух, е ефектът на наблюдение на топлинно излъчване в ускоряващата се отправна система при липса на такова излъчване в инерциална отправна система. По-просто: наблюдател, който се движи ускорително ще види излъчване около себе си, а неподвижен наблюдател няма да вижда нищо. Основното квантово състояние (физическият вакуум) в неподвижно състояние е с различна от нула температура в ускоряваща се отправна система.
---------------------------------------

Според ефекта на Унру, един ускоряващ се обект изпитва излъчването на черно тяло. С други думи, Вселената се затопля, когато се ускорява. Според Макалош , инерцията е просто налягането на лъчението на Унру упражнявано върху ускоряващо се тяло.

Макалош въвежда собствена теория за ненулева инерционна (вследствие не на гравитацията, а на движението) маса на фотона. 

Идеята е, че ако фотоните имат инерционна маса, те трябва да изпитат инерция, когато се отразяват. Лъчението на Унру е в този случай е малко, но може да взаимодейства с неговото непосредствено обкръжение - в случая на EmDrive - пресечения конус.

Формата на конуса позволява на лъчението на Унру в тесния край на конуса на EmDrive фотоните имат по-къса дължина на вълната, а противоположния край - по-голяма дължина. Тази разлика се дължи на разликата в ефективните маси на фотоните. 

Така инерцията на фотоните вътре в кухината се променя и за да се запази импулса, това трябва да се генерира тяга.

Тестване на този ефект на Земята е трудно, защото участващите ускорения са много малки. Но един от начините да се направи това по-лесно е да се намали размера разрешените дължини на вълните на лъчението на Унру. "Точно това, което може би прави EmDrive ", казва Макалош.

Според своята теория ученият е изчислил тягата, която може да покаже EmDrive: 3.8, 149, 7.3, 0.23, 0.57, 0.11, 0.64 и 0.02 милинютони. Те са близки до стойностите, измерени в хода на експериментите с EmDrive (16, 147, 9, 0.09, 0.05, 0.06, 0.03, и 0.02 милинютони).

От голямо значение е, че теорията на Макалош прави две проверяеми предсказания. Първото е, че поставянето на диелектрик вътре в кухината трябва да подобри ефективността на двигателя.

Второто е, ако дължината на оста на кухината е равна на диаметъра на по-тесния край (ляво), тягата от EmDrive ще има обратна посока. Този ефект се дължи на промяната на честотата на фотоните вътре в кухината.

EmDrive представлява кухо медно тяло от цилиндър и конус, затворено отвсякъде. Устройството изисква източник на електроенергия за производство на микровълните (магнетрон) в него, но не изисква някакво реакционно вещество като гориво.

Двигателят се проверява от НАСА в космическия център Джонсън в Тексас в специално създадена за тази цел лаборатория.

Всички тестове досега установиха малка тяга, от порядъка на милинютони, но вече почти всички възможни външни влияния са изолирани като възможности за грешка при отчитането - ЕмДрайв вече е тестван във вакуум, с 2-ро поколение магнитен демпфер (заглушител), който намалява блуждаещите магнитните полета във вакуумната камера с поне един порядък и всякакви силови взаимодействия на Лоренц, които може да произведат.  

http://kolibka.com/novini/kolibkanews.php?news=654&z=УЧЕН+ОПИТА+ДА+ОБЯСНИ+НЕОБЯСНИМИЯ+ЕМ+ДРАЙВ

Хм,може би в обяснението има нещо пропуснато..Според мен приемането,  че фотонът има "инерционна маса" противоречи на стандартния модел - ако  фотонът имаше "инерционна маса", неговата скорост винаги щеще да е по-малка от скоростта на светлината (така мисля, но може да греша), a  във вакуум това не се наблюдава.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не разбирам защо това представлява такъв интерес, и толкова много хора се опитват да обеснят как работи двигателя, при условие, че всичко това е доста съмнително и не е показано, че работи. Най-вероятно ще се окаже поредната сензаця без покритие.

п.п. А, и защо лъчението на Унру е открито от Унрух.

Редактирано от Gravity
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 8 часа, Гагов said:

Може би микровълните вътре в кутията да създават нещо като анизотропия на виртуална плазма, кой знае, нещата депърва предстоят да се изучават подробно и прецизно, но едно е ясно, има тяга и тя се поражда от нещо вътре в самото "празно пространство" в и около кутията на ем дриве.

Нещо такова?

 

2015-04-19-010503-350x259.jpg

 

2015-04-19-010710-350x228.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Този геконче използва.... квантовите флуктуаци на вакума за да ходи по гладката отвестна стена

main-qimg-c65b0798035c57d3d54a596a232121de-c?convert_to_webp=true

(Вандерваалсовите сили и ефектът на Казимир са всъщност едно и също нещо)

http://www.sciencemag.org/news/2002/08/how-geckos-stick-der-waals

https://arxiv.org/abs/quant-ph/0302072

http://megavselena.bg/silata-na-pustotata-mozhe-znachitelno-da-se-usili/

Флуктуациите на вакуума са едно от най-противоречащите на здравомислието явления от квантовата физика.

То се заключава в това, че вакуумът далеч не е толкова празен, колкото си мислим.

Всъщност това „празно пространство“ представлява кипяща супа от раждащи се и загиващи различни виртуални частици и античастици. Това явление е получило названието „флуктуации на вакуума“. Терминът „флуктуация“ означава случайно отклонение от средната стойност.

Ако се намирате на улицата, то едва ли пред вас от нищото ще възникне автомобил, а след това също толкова неочаквано ще изчезне. Ако вашата кола изчезне от паркинга, то няма да е поради флуктуациите на вакуума. Обектите от макрокосмоса не изчезват и не се появяват, нарушавайки закона за съхранение на енергията. В света на квантовата физика обаче всичко е малко по-сложно.

В съответствие с принципа на неопределеност на Хайзенберг за много кратко време могат да се раждат частици, получили наименованието виртуални. Колкото по-висока е тяхната енергия, толкова по-бързо ще изчезнат. Обикновено такива изключително кратко живеещи частици остават напълно незабелязани, но в някои случаи породените от тях „вакуумни“ сили могат да дават забележим ефект, който да бъде измерен.

Сред виртуалните частици има преносители на електромагнитното взаимодействие – фотоните. Раждането и гибелта на виртуалните фотони поражда флуктуации на електричните полета, които поляризират неутралните атоми и молекули, правейки ги електрически диполи, което може да доведе до сили на привличане между тях.

Тези сили са получили името на Ван дер Ваалс, установил наличието на подобни сили в газовете. С тях често е свързана способността на гущерите да се изкачват по плоски повърхности.

001365.jpg

Два атома обменят виртуални фотони. Празното пространство около тях не е толкова празно, както може да си помислим.                                     © TU Vienna

Още един пример за „вакуумни“ сили се явява прочутият ефект на Казимир. Физикът Хендрик Казимир изчислил през 1948 година, че две успоредни огледала в празно пространство могат да се привличат взаимно благодарение на това, че влияят на вакуума около тях.

Цялата работа е в това, че между повърхностите се раждат само фотони с резонансни дължини на вълните, с цяло или половин число, притиснати между повърхностите. Благодарение на това между пластините ще се раждат по-малко фотони, отколкото навън, където раждането им не е ограничено от нищо. В резултат на налягането външните виртуални фотони са повече от вътрешните и възниква сила на привличане между огледалата.

Два близки атома също могат да изменят локалния вакуум около тях. Ако един от тях изпуска виртуални фотони, които почти мигновено се поглъщат от други, то това ще доведе до възникване на сили между тях. Но обикновено такива сили са непостоянни поради това, че такъв фотон може да бъде изхвърлен във всяка посока и шансовете на втория атом да бъде погълнат са много малки. Затова е много трудно те да бъдат измерени.

Но ситуацията ще се измени, ако на виртуалната частица се помогне да открие необходимия път. Международен екип физици е изчислил какво ще се случи с „вакуумните“ сили между атомите, когато те се намират в непосредствена близост до стандартен електрически проводник, като например коаксиален кабел или копланарен вълновод (виж схемата), охладен до много ниски температури.

001364.jpg

Геометрия на електрическата линия на предаване. (а) – коаксиална линия от два концентрирани метални цилиндъра. (b) – копланарен вълновод от три метални ленти. Взаимодействащите атоми са изобразени с черни точки между проводниците.

В този случай колебанията ефективно се ограничават в една посока. Виртуалните частици ще бъдат принудени да тръгнат в посока към другия атом. При това трябва да настъпи нарастване на величината на силата на няколко порядъка и увеличение на радиуса на нейното действие. Тя сега ще намалява с увеличаване на разстоянието между атомите (r) пропорционално на 1/r3 вместо 1/r7, както в обикновения случай.

Изследователите смятат, че предложеното от тях повишение на мощността на флуктуациите на вакуума може да има трайни последици за разбирането на силите на Казимир и Ван дер Ваалс.

Възможно е това явление да открие приложение в микроелектромеханичните системи, приложенията за квантова обработка на информация и други нови квантови технологии.

Резултатите от изследванията на учените са публикувани в Националната академия на науките на САЩ.

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...