Отиди на
Форум "Наука"
makebulgar

Скито-сарматските военно-племенни обединения, известни с политонима хуни

Recommended Posts

Преди 22 часа, sir said:

Нататък. Да вземат най-после да се разберат от тюркската дума "баща" ли идва етимологията, от океан ли, от кон/конник ли, от слава ли, от името на Волга ли или от някакви други тюркски думички. Също така, какво общо имат, първо, монголските Adil ("same"/"similar") и Edil ("to use") едно с друго, и второ, двете имена с която и да било предполагаема тюркска етимология на Атила. Но преди това май трябва да се разберат дали тюркският и монголският са от едно семейство или не, щото и тука споровете нещо не щат да стихват.

Проблеми има, те са за професионалисти лингвисти. Един от проблемите е, че няма сигурност как са звучали имената в оригинал, всеки може да се поупражнява. За мен обаче е сигнал, че  от тюркските езици има все пак някакви предложения. Абсолютно идентични имена може да няма, но близкозвучащи.

Редактирано от Пандора

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, Perkūnas said:

А според теб могат ли да се търсят други? Освен ако не твърдиш, че през V в. пр. Хр. в южен Иран имало тюркоезични.

 

Къде го видя това ? Твърдя,че няма тюрски заемки в иранския. Значи няма точка на съприкосновение и по-късно самите тюрки са взимали от иранците. Изобщо в Vв. липсват тюрки като цяло, още не са пръкнали,чак към края може би !

Редактирано от bulgaroid

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 11 часа, Пандора said:

Проблеми има, те са за професионалисти лингвисти. Един от проблемите е, че няма сигурност как са звучали имената в оригинал, всеки може да се поупражнява. За мен обаче е сигнал, че  от тюркските езици има все пак някакви предложения. Абсолютно идентични имена може да няма, но близкозвучащи.

Проблемът на тюркологията (и алтаистиката) е, че там още не са се разбрали дори за фундаментални въпроси. Има ли алтайско семейство, няма ли, там ли са японският и корейският или не и т.н. Някак смешновато седи цялата тая наука на фона на другите големи направления, олеква един вид като я сравниш с нивото на индоевропеистиката например. Проблеми има във всяка наука, ама там са малко повечко от нормалното. И точно такива популярни въпроси като етимологията на името на Атила - една фигура, световно известна и предизвикваща интерес у публиката - много красноречиво показват точно тия проблеми. Всеки се упражнява там и хвърля предположения, някои от които звучат меко казано нелепо. Специално тая статия на Снедал например - ами че тя е пълен смях, даже и един тотален лаик като мене може да я направи мармалад безпроблемно. Не знам как такива неща минават peer review, щото тая статия е минала такова според автора й. Че и изтипосани в Уикипедия, верно там всеки може да пише, ама все пак. И тоя е някакъв анонимник, който освен всичко друго даже не е тюрколог, ами се води специалист по готски (никой не го цитира, естествено, така че представям си какъв специалист е и там). Но нормално, то в тоя батак на тюркологията, който съществува благодарение на "светилата", явно всеки наистина може да се упражнява и няма кой копче да му каже.

Но стига по тоя въпрос, че много офтопик стана в темата.

  • Харесва ми! 4

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 17 часа, sir said:

И тоя е някакъв анонимник, който освен всичко друго даже не е тюрколог, ами се води специалист по готски (никой не го цитира, естествено, така че представям си какъв специалист е и там)

Това също е един от проблемите, при това не само на тюркологията. Например в археологически трудове да се пише за език и т.н. И с широка ръка се трапосват езици на племена и съюзи. Идеологията трябва да върви.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 31.10.2017 г. at 2:30, sir said:

Проблемът на тюркологията (и алтаистиката) е, че там още не са се разбрали дори за фундаментални въпроси. Има ли алтайско семейство, няма ли, там ли са японският и корейският или не и т.н. Някак смешновато седи цялата тая наука на фона на другите големи направления, олеква един вид като я сравниш с нивото на индоевропеистиката например. Проблеми има във всяка наука, ама там са малко повечко от нормалното.

И знаеш ли защо е така? Да ти обясня по-просто.

За разлика от индоевропеистиката монголистиката, японистиката или тюркологията не разполагат с писмени паметници на езиците, които изучават от 1500 пр.Хр. до днес. Произходът на японския и корейския език е съвсем неясен - изолирани езици ли са това, алтайски ли са, дравидски ли са или нещо друго? Когато пък става дума за безписмени езици до съвсем скоро (като повечето езици в Кавказ, Африка, Австралия, Индонезия) нещата хич не са елементарни и проблемите са съвсем в границите на нормалното.

Но това няма никакво отношение към темата.

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 5 часа, Perkūnas said:

И знаеш ли защо е така? Да ти обясня по-просто.

За разлика от индоевропеистиката монголистиката, японистиката или тюркологията не разполагат с писмени паметници на езиците, които изучават от 1500 пр.Хр. до днес. Произходът на японския и корейския език е съвсем неясен - изолирани езици ли са това, алтайски ли са, дравидски ли са или нещо друго? Когато пък става дума за безписмени езици до съвсем скоро (като повечето езици в Кавказ, Африка, Австралия, Индонезия) нещата хич не са елементарни и проблемите са съвсем в границите на нормалното.

Но това няма никакво отношение към темата.

От тюркския, корейския и японския писмени паметници имаме достатъчно отдавна. По-отдавна, отколкото например от славянския. Сравненията с безписмени езици от Африка или Австралия са некоректни.

Иначе и аз мога да подхвърля едно обяснение. Ама може да не ви хареса. Батакът там се дължи до голяма степен на политически причини. 

Но айде, стоп, щото наистина няма отношение към темата. 

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 8 часа, sir said:

От тюркския, корейския и японския писмени паметници имаме достатъчно отдавна. По-отдавна, отколкото например от славянския. Сравненията с безписмени езици от Африка или Австралия са некоректни.

И какво означава достатъчно отдавна? Между 3500 г и 1500 г има огромна разлика.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Какво хубаво измъкване по тъча, какъв елегантен финт!!! Машалла! Аферим!

Сир много простичко написа - за тюркския, корейския и японския имаме писмени източници съответно от: 8-ми в. от н.е.; 10 в. от н.е. и 8-ми в. от н.е.! Тоест те са по-стари или синхронни на най-старите славянски текстове! Та въпросът е защо славистиката няма никакви проблеми с определянето на принадлежност на най-важните езици в нея, а алтаистиката има?

  • Харесва ми! 4

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, isav said:

Какво хубаво измъкване по тъча, какъв елегантен финт!!! Машалла! Аферим!

Сир много простичко написа - за тюркския, корейския и японския имаме писмени източници съответно от: 8-ми в. от н.е.; 10 в. от н.е. и 8-ми в. от н.е.! Тоест те са по-стари или синхронни на най-старите славянски текстове! Та въпросът е защо славистиката няма никакви проблеми с определянето на принадлежност на най-важните езици в нея, а алтаистиката има?

Щото няма алтайски. Има койне от което произлиза тюрския и това е. Наблъскан е с арийски,монголски и манджурски и няма нито една собственна дума, ако не е заемка от някъде, толкова е просто.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 8 часа, isav said:

Какво хубаво измъкване по тъча, какъв елегантен финт!!! Машалла! Аферим!

Сир много простичко написа - за тюркския, корейския и японския имаме писмени източници съответно от: 8-ми в. от н.е.; 10 в. от н.е. и 8-ми в. от н.е.! Тоест те са по-стари или синхронни на най-старите славянски текстове! Та въпросът е защо славистиката няма никакви проблеми с определянето на принадлежност на най-важните езици в нея, а алтаистиката има?

Точно така. Даже от корейския има някаква стела, която се датира 591г. 

И още нещо. Като става дума за индоевропейски езици със запазени паметници от преди 3500 години, нека само да внесем уточнението, че става дума за хетски и гръцки + без да ми се рови сега, евентуално и за някой друг анатолийски от тия времена. Авестата и Ригведата нямат, повтарям нямат, запазени екземпляри от преди 3500 години, което явно обаче не е попречило на индоевропеистите да отнесат съставянето им към тези времена. Та какво пречи на тюрколозите, само липсата на паметници ли ще да е?

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 21 часа, isav said:

Какво хубаво измъкване по тъча, какъв елегантен финт!!! Машалла! Аферим!

Сир много простичко написа - за тюркския, корейския и японския имаме писмени източници съответно от: 8-ми в. от н.е.; 10 в. от н.е. и 8-ми в. от н.е.! Тоест те са по-стари или синхронни на най-старите славянски текстове! Та въпросът е защо славистиката няма никакви проблеми с определянето на принадлежност на най-важните езици в нея, а алтаистиката има?

Е и? Говориш за синхронни данни, а диахронни липсват - за разлика от гръцки, латински, персийски, и всякаквите пракрити. Очевидно е, че без тези диахронни данни индоевропеистиката би била изобщо много по-проблематична - не е ли странно английски, арменски и цигански да се окажат сродни езици? Граматиката им няма нищо общо. Какво имаме в дълбоките източноазиатски простори? Писменост - няма, епическа традиция - само тук-там, търговски пътища - малко.

ПП. А Ригведата неслучайно е отнесена към онези времена - именно заради синхронен анализ със старогръцкия на Омир и класическия латински.

От друга страна за корейски и японски дори няма еднозначна възстановка на прасъстоянието на езика като фонетика, за морфология пък съвсем. Всичките т.нар. "алтайски езици" се появяват от твърде отдалечени и непознати географски райони. Където съществуват и куп изолирани езици с неясна класификация (айнски, чукотски и т.н.), но никой от нях не е койне.

 

 

Редактирано от Perkūnas
  • Харесва ми! 3

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 11/3/2017 at 4:15, Perkūnas said:

не е ли странно английски, арменски и цигански да се окажат сродни езици? Граматиката им няма нищо общо.

Това, което ми прави впечатление, че така наречените индоевропейски езици се простират на голямо разтояние един от друг в два континента, при това между европейските и азиатските индоевропейски езици географски се намират неиндоевропейски такива. Влияние няма как да се избегне, според мен.

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 11/3/2017 at 13:15, Perkūnas said:

Е и? Говориш за синхронни данни, а диахронни липсват - за разлика от гръцки, латински, персийски, и всякаквите пракрити. Очевидно е, че без тези диахронни данни индоевропеистиката би била изобщо много по-проблематична - не е ли странно английски, арменски и цигански да се окажат сродни езици? Граматиката им няма нищо общо. Какво имаме в дълбоките източноазиатски простори? Писменост - няма, епическа традиция - само тук-там, търговски пътища - малко.

ПП. А Ригведата неслучайно е отнесена към онези времена - именно заради синхронен анализ със старогръцкия на Омир и класическия латински.

От друга страна за корейски и японски дори няма еднозначна възстановка на прасъстоянието на езика като фонетика, за морфология пък съвсем. Всичките т.нар. "алтайски езици" се появяват от твърде отдалечени и непознати географски райони. Където съществуват и куп изолирани езици с неясна класификация (айнски, чукотски и т.н.), но никой от нях не е койне.

 

 

Какво значи няма диахронни данни? Как така няма? Няма един куп надписи и ръкописи от тюркския и уйгурския хаганати, които се простират няколко века във времето? Няма кумански източници, няма османски източници и т.н.? Или няма например цели управляващи тунгузки династии в Китай няколко века с официален език, с речници, с преводи от и на китайски и какво ли не. С корейския и японския не съм запознат в детайли, но явно трябва да се запозная, то в тая "наука" алтаистиката не разровиш ли сам, по друг начин не става.

Съгласихме се, че няма документи от преди 3500 години, окей, това е ясно. Но за последните грубо 1000 години има достатъчно данни от достатъчно езици. Хайде холан, "дълбоки източноазиатски простори". Говорим за непосредствени съседи на Китай, не за Австралия или Африка. 

 

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход


×