Отиди на
Форум "Наука"

Двата “лъва”: България и Сингапур


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 28 минути, Б. Киров said:

Погледнете темповете на развитие на България в периода 1885 (след Съединението) до 1913 - тогава е имало още по-малка подготвеност, но страната просперира, тя върви нагоре, създават се индустрии, земеделието е във възход, държавата и хората работят в една посока.

Подобно развитие е възможно само по преломите на историята. Това тогава е градивната сила на национализма, нова за Европа идеология, която изцяло променя не само политическата карта, а изобщо обществените отношения. Вижте например с какъв ентусиазъм интелектуалният елит в цяла Европа се включва в Първата световна война. И трагично мре в ужаса, който следва. Загубата на много от най-даровитите й синове в окопите е огромен удар за Европа.

Поради комбинация от фактори България просто има уникалния шанс да извлече от този прелом най-доброто за себе си.

Но подобни преломи се случват рядко. Един такъв беше падането на Берлинската стена. Тогава обаче историческият шанс бе в голяма степен пропилян, според мен.

Кога и дали ще последва нов шанс не знам. Но преломите обикновено носят - освен всичко друго - съществен разрушителен потенциал. И на тях не бива да се разчита.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 329
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители
Преди 26 минути, dora said:

Но подобни преломи се случват рядко. Един такъв беше падането на Берлинската стена. Тогава обаче историческият шанс бе в голяма степен пропилян, според мен.

Това е забележително добре казано +++++

И сте абсолютно права, не бива да гледаме на политиката и историята като на бинго зала; шансът винаги е за този, който е готов за него, той ще бъде в добра позиция, дори да не получи шанс.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Днес слушах един бивш министър на социалните грижи, който в прав текст и много ясно каза следното: от 10 години в България дефицита в НОИ за изплащането на пенсиите расте и от 200 млн. лева през 2005 през 2015 е бил над 4000 млн. лева – 20 пъти по-голям. Откъде се плащат тези пари на пенсионерите – от данъците на работещите, прехвърлят се оттам. И това създава конфликт между поколенията, отбеляза този бивш министър.

За да се види какво прави българската държава по въпроса, ще цитирам материал, който добре осветлява проблема.

В темата отделно съм показал как си е решила въпроса с осигуровките държавата Сингапур.

Когато нещо не работи очевидно, трябва ли просто да се чака това нещо да се счупи само.

http://ekipbg.com/problemite-v-noi-i-efektite-im-vurhu-pazara-na-truda/

Автор Даниел Василев септември 8, 2015

 

В средата на миналата седмица стана ясно, че, както почти всяка година, синдикатите и работодателите са постигнали споразумение за увеличаване на размера на осигуровките. То ще засегне 39 индустрии, в които работят 956 хил. души.

Как влияят осигуровките върху заетостта?

За мнозина на пръв поглед подобен ход изглежда смислен – когато работещите плащат по-високи осигуровки, държавата ще може да гарантира по-достойни старини на пенсионерите, спокойно майчинство на майките и препитание за безработните и пострадалите при злополуки. Както може би би констатирал някой, по този начин с малко по-голяма жертва от страна на трудещите се всички ще живеят малко по-добре.

Само че предполагаемите позитивни ефекти от един подобен ход няма как да не бъдат засенчени от негативите, които обаче значително по-трудно могат да се забележат. На първо място, както вече сме писали, повишаването на осигуровките води до по-малко заетост. Нейният спад може да се осъществи под две форми: или като реално освобождаване на вече заети служители, или като въздържане от наемането на нови служители.

Тези феномени се наблюдават абсолютно винаги, независимо от желанията и целите на авторите на промените (без значение дали те са синдикатите и работодателите, или социалния министър, който еднолично определя конкретния размер на нарастването на осигуровките). Причината за това е много проста. За да може един служител да бъде нает на работа неговата добавена стойност за работодателя трябва да е по-голяма от разходите за наемането му, защото ако тя е равна или по-малка мениджърът просто би си запазил парите, вместо да ги разходва за назначаването на служители. Същевременно това, което често се пропуска, е, че разходите на фирмата за наемането на един работник не се ограничават само до неговата работна заплата. Те включват всички плащания, които въпросната компания трябва да реализира за наемането му, в това число и разходите за здравни и социални осигуровки. Затова чрез увеличаването на осигурителните плащания фактически се увеличава цената на труда, което представлява пречка пред наемането на нови работници.

Ако договореното преди няколко дни увеличение на осигуровките беше единичен прецедент, това все пак би била една вредна практика сама по себе си. Но ситуацията на трудовия пазар допълнително се влошава от факта, че осигуровките се покачват по квази-административен път ежегодно. Динамиката на това увеличение през последните няколко години е:

2012   2,5%

2013   4,1%

2014   3%

2015   7,8%

Така ако приемем осигурителните прагове, плащани през 2012 г., като базови (т.е. 2012 = 100), то само за последните 4 години средностатистическата осигурителна тежест е нараснала до 118,48, което представлява ръст от 18,48%.

За да бъде цялостен нашият анализ на увеличаването на осигуровките следва да разгледаме и контекста, в който това се случва; т.е. трябва да обърнем внимание и на самата осигурителна система.

Държавната част на пенсионната система е т.е. т.нар. „първи стълб“, в който всички работещи на трудов договор внасят средства. Той е организиран на разходопокривния принцип, при който работещите днес внасят средства във фонд „Пенсии“ към Националния осигурителен институт (НОИ), а тези средства се изплащат на пенсионерите днес. Срещу средствата си платците получават обещанието, че когато се пенсионират държавата ще има средства, с които да изплаща тяхната пенсия.

За да видим доколко устойчив е този модел можем да се обърнем към закона за бюджета на НОИ от последните няколко години. В него за тази година е заложен дефицит от 3 938,5 млн. лв., който не изглежда твърде голям. Но само тази картина скрива действителността в НОИ. Ако разгледаме бюджета на фонд „Пенсии“, който е най-голямото звено в НОИ, ситуацията изглежда коренно различно. Според приетите в закона постановления, разходите на фонда възлизат на малко над 8 млрд. лв., докато очакваните постъпления във фонда са 6 191 503,2 млн. лв.; т.е. дефицитът е вече почти 2 млрд. лв.[10] Но дори и това не е всичко, защото от тези 6 191 503,2 млн. лв. едва 3 483 022,7 млн. лв. са осигурителните вноски, платени от работодателите и работниците, а останалите 2 707 830,4 млн. лв. се плащат от бюджета като трансфери в размер на 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година. Така, ако от уравнението извадим вноските от бюджета, за тази година дефицитът в НОИ достига повече от 4,5 млрд. лв.

Ако само тази година бюджетът на НОИ имаше толкова висок дефицит, това щеше да е достатъчно лошо. Но бюджетният дефицит във фонд „Пенсии“ в частност е ежегоден феномен. Казано с други думи, дефицитът е хроничен.

Ако НОИ и фонд „Пенсии“ в частност бяха частна компания, те досега щяха да са фалирали. Разбира се, няма как все по-големият дефицит да бъде запълнен с ежегодното увеличаване на размера на осигурителните вноски. Икономистът Десислава Николова от Института за пазарна икономика изчисли, че за да се случи това ще е необходимо покачване на вноската от работодател и работник с 26 процентни пункта; т.е. ще трябва осигуровките да възлизат на 43,8% от трудовото възнаграждение. Тъй като увеличаването им до тази стойност би убила голяма част от бизнеса, изглежда според управляващите дефицитът в НОИ трябва просто да се подава от правителство на правителство, без да се вземат мерки за разрешаването, с изключение на вредната мярка да се увеличават осигуровките. Трендът обаче сочи, че дефицитът ще продължава да расте; респективно ще са необходими все по-големи трансфери от други пера на бюджета, за да се запълва.

Интересно е, че, като контрапункт на фонд „Пенсии“ към НОИ, частните пенсионни фондове не изпитват подобни проблеми. Те оперират на принцип на действителни спестявания, при който всеки отделен клиент има собствена сметка, която се трупа през периода на професионалната му кариера. Нещо повече, в идеални условия всеки клиент би имал възможността да избира каква доходност ще му носят месечните вноски, т.е. с какъв процент би нараствала пенсията му. Никой във фонд „Пенсии“ не може да се възползва от подобни услуги и дори единствената гаранция на пенсионерите, че ще получават някакви средства, е просто обещанието на държавата, че тя ще успее да намери пари.

Увеличаването на осигуровките не може да се разглежда като обещание за по-достойни старини или като механизъм за увеличаване на благоденствието на майките или хората с намалена трудоспособност. Това е така, защото в системата на ДОО хората не извършват спестявания; вместо това средствата, които плащат днес, биват трансферирани към днешните пенсионери. Тъй като броят на последните е твърде висок, фонд „Пенсии“ реализира ежегодни дефицити, които трябва да се покриват от други приходи в републиканския бюджет. А тези дефицити създават нуждата от увеличаване на приходите в системата, внасяни като осигуровки. Така опитът да се подобри представянето на една технически фалирала структура поражда негативни ефекти върху пазара на труда.

В икономиката модел на плащане в определена структура, който се основава на принципа на внасяне на средства, срещу които вносителят получава обещанието за приходи от вноските на други хора в бъдещето, се нарича „схема на Понци“ или „пирамида“ и е обект на преследване от страна на прокуратурата в някои държави.

 

И за да не търсят читателите алтернативното решение, за което писах в Сингапур, ето го още веднъж:

  1. Социално осигуряване (пенсионно и медицинско)

     

 

 

А. Още през 70-те години в Сингапур стигат до заключението, че където правителствата си присвояват отговорността да изпълняват функциите на глава на семейството, хората се деморализират. Такава осигурителна система подкопава тяхното съзнание, че в живота човек трябва да разчита на себе си. Те не се чувстват длъжни да работят за благото на семейството си, подаянията стават начин на живот. Това е една безконечна спирала на регрес за хората в частност и за обществото като цяло, тъй като мотивацията за труд изчезва, а производителността му намалява. От друга страна стават зависими от държавата дори за елементарните си потребности. Ли и министрите му считат, че най-доброто решение на проблемите е укрепването на разбирането, че мъжът е отговорен за своето семейство: родители, жена и деца. Ето защо, още през 60-те години формират държавен ЦПФ (Централен Пенсионен Фонд), в който задължителните вноски за пенсия в лични партиди отначало са малки, като в продължение на 20 години постепенно ги вдигат до праг от 25 процента през 1984 от заплатите. Стойността само на спестяванията в пари през 1998 година в ЦПФ възлиза на 85 млрд. долара и още 80 млрд. вложени в жилища и ценни книжа. Фактически всеки един работник има свой личен пенсионен фонд – частна партида, средствата от които по наслество принадлежат на неговите наследници без никакви съдебни формалности, по закон.

 

 

 

Б. Успоредно с формирането на ЦПФ с индивидуални партиди, основават Жилищен Фонд (ЖФ – Housing and Development Board) през 1960 г като правителствена организация, строяща евтини работнически жилища. Решават да разширят това задължително осигуряване и да го превърнат във фонд, който да позволи на всеки работник да стане собственик на жилище. През 1968, след внесени промени в “Закона за ЦПФ (централен пенсионен фонд)”, в резултат на които са увеличени отчисленията във фонда, ЖФ (Жилищния фонд) обнародва променена схема за приватизация на жилища. На работниците се разрешава да използват своите натрупвания в ЦПФ за да платят първоначалните 25 процента от стойността на жилището, изисквани при отпускане на дългосрочен жилищен кредит от 20 години. Числото на желаещи да си купят нови домове от ЖФ бързо нараства: от 3000 души през 1967 до 70 000 през 1996. Повече от половината от тези, които купуват жилище през 90-те, вече са собственици на такова, желаещи да го заменят с по-голямо или да придобият второ. През 1996 ЖФ разполага с 750 000 жилища, от които само 9 процента се дават под наем, останалите са заети от собственици. В отношението на сингапурските граждани след влизането им в собствени домове от квартири под наем се забелязва съвършено различно отношение, което дава основание на правителството да преразпределя богатството не чрез субсидирано потребление, а чрез натрупване на собственост. По този начин даже онези, които не могат да постигнат много в пазарното състезание, получават своите подаръци заради участието си в маратона на живота. Хората предпочитат да инвестират и да трупат активи, използвайки за потребление само част от доходите си. Те искат да спестяват “бели пари за черни дни”, а впоследствие да ги завещаят на своите деца и внуци. Членовете на ЦПФ нарастват от 420 000 през 1965 до 2.8 млн. през 1998. След като веднъж си купуват жилища с помощта на партидите в пенсионния фонд и стават собственици, повечето от работниците вече не желаят техните индивидуални спестявания (партиди) да се влеят в общия котел за опезпечаване равни права – примерно еднакви апартаменти или еднакви условия на медицинско обслужване. Хората предпочитат да работят повече, за да си осигурят по-голямо жилище или по-добро болнично обслужване. За да защитят индивидуалните пенсионни сметки, до излизането на човек в пенсия, правителството блокира парите в тях и ги прави неприкосновени за всякакви съдебни искове по несъстоятелност или събиране на дългове, те не са предмет на такива дела. Жилище, закупено от средства на ЦПФ също не може да бъде конфискувано от кредитори, то е неприкосновено. Може да го отнеме само ЦПФ, ако човекът, който го изплаща по една или друга причина спре да прави това. Предпоставки за създаване обаче на такава система за социално осигуряване са наличие на икономика с ниска инфлация и лихвени проценти на заемите в банките близки до процента на инфлацията, с други думи – разумна финансова и бюджетна политика за дълъг период от време. В продължение на 30 години правителството на Сингапур винаги приключва годишния си бюджет с излишък, което му помага да има многократно по-големи разходи за инфраструктура от тези в страните от “Голямата Седморка”. С този свой ход – да използва спестените пари от работещите, за да строи с тях мащабно жилища за същите работещи, правителството си осигурява широк фонд за държавни инвестиции и същевременно политическа подкрепа.

 

 

 

В. През 1978 правителството разрешава личните средства в ЦПФ да се използват като средства за инвестиции. използването на средствата на ЦПФ и за инвестиции в частни и държавни промишлени проекти, акции, злато и акции от инвестиционни фондове. Ако доходите от такива инвестиции надвишават общия процент на лихвата за парите в ЦПФ, собствениците на партидите имат право да си теглят горницата от сметките си в ЦПФ. Към 1997 половин милион сингапурци членуващи в ЦПФ инвестират средства в ценни книжа и акции на големи компании, котиращи се високо на фондовите борси в Сингапур. Когато през 1993 правителството започва да продава акции на «Сингапур телеком», то продава значителна част от тях на сингапурски граждани на половин цена. По този начин се преразпределят излишъци от бюджета, натрупали се през годината за сметка на устойчив икономически ръст. Правителството прави от своите граждани собственици на акции на една от най-големите и печеливши компании в страната, при това индиректно дарявайки им икономисав и пари от бюджета. За да предотврати незабавната спекулативна продажба на тези акции, както става във Великобритания с акциите на Бритиш телеком, правителството на Сингапур предлага на акционерите право на получаване на безплатни акции след една, две, четири и шест години, при условие че държателят не продава първоначално получените акции. Резултатът е че 90 процента от работниците притежават акции на  «Сингапур телеком», вероятно най-високият показател в света. Печелят хората, печели и държавата.

 

Г. От 1977 всички членове на ЦПФ в Сингапур са задължени да отделят по 1 процент от месечните си доходи в лични медицински партиди, които могат да се ползват и от членове на тяхното семейство. Постепенно размерът на вноските е увеличен до 6 процента. Искат да изградят добра здравна система, при която загубите и излишните харчове да се ограничават чрез частично покритие на разходите от пациентите. Субсидиите са необходими, но трябва да се внимава да не станат пагубни за бюджета в случай на разточителство. Към 1984, когато правителството въвежда системата Медисейф («Medisave»), към всяка индивидуална здравна партида в ЦПФ са се натрупали солидни суми. След като обособяват специални партиди към Медисейф през 1986 г. и вдигат вноските по тях до 6 процента от работната заплата, определят таван за вноски в размер до 15 000 долара работна заплата месечно. Този таван периодично се вдига с времето. Вноските над пределната сума се превеждат на общата сметка на ЦПФ и могат да се използват като пари за изплащане на жилищен заем или друга инвестиция. За се поощри семейната солидарност, партидите в Мидсейф могат да се използват от близки родственици: баби, дядовци, родители, съпрузи и деца.Частичното заплащане на медицински услуги от пациентите предотватява злоупотребите. Субсидиите за здравеопазване в държавните болници покриват до 80 процента от стойността на услугите, в зависимост от типа лечение и качеството, които пациентите сами избират. С нарастването на доходите, все по-малко пациенти избират евтини услуги, субсидирани най-много от правителството; вместо това избират лечение в по-комфортни условия, съответно по-скъпи и по-малко субсидирани. Правителството поощрява хората да избират по-качествено лечение. Всеки пациент може да избира според джоба си. Конкуренцията заставя правителствените болници да повишават качеството на услугите. Но правителството забранява използването на партидите от Медисейф за прегледи в частни поликлиники или доктори, защото счита, че хората ще започнат да се обръщат към тях за щяло и нещяло, ако не плащат от джоба си с налични пари. През 1990 допълват здравноосигурителната система с още една, Медишилд – Доброволно застраховане в случаи на фатални заболявания. Застрахователните премии могат да се изплащат от средствата на Медисейф. През 1993 правителството учредява фонд Медифонд  (Medifund), захранван с правителствени средства и предназначен да покрие медицинските разходи на онези, които са изчерпали средствата си от Медисейф, Медишилд, и нямат близки родственици, които могат да им помогнат. Такива пациенти се поемат изцяло за сметка на Медифонд. По този начин правителството затваря всички възможни злонамерени течове от системата на здравеопазването и предотвратява дългата опашка от пациенти, чакащи за операция.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За мен лично:

21 кандидат- президента, и на повечето от които (изключвам десните и по- специално кандидата на РБ) най-основните приоритети са:

да "набият" (?) Еродган (дори Калфин искаше да го "набие" за нещо, което се оказа че Ердоган не е мислил и беше извадено най-безогледно от цялостния контекст, т,е. съдържание на речта му),

да "махнат" (?) санкциите срещу Русия (колко от тях изобщо знаят как се гласува в съвета на ЕC?Колко от тях са си направили труда да прочетат кога и защо, и с какви аргументи бяха поставени санкциите??Ами то излиза че и "нашето момиче" от Народната партия е малко невежо и объркано- санкциите бяха наложени заради анексията на Крим (факт),, е не може хем да се подържа, че "Крим да е украински", хем да се иска "падане на сакциите")

да "изпращат със самолети във Вашингтон (?) и Лондон идващите емигранти, щом стъпят на наша територия " (Марешков)

да спрат "заадяването на Европа" (дори Радев тръгна по тази плоскост)

-----

Пак според мен: Имаме един двама за мен интелигентни и най-вече премерени в ума си кандидати за вицета (моят номер "едно" в кампанията е ген С. Събев)  , но май всичко свършва дотук.. Дано да греша разбира се..

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 52 минути, kall said:

Пак дяснолибертариански глупости, аман значи...

Бъркаш посоките ляво и дясно тотално – това в Сингапур е много по-ляво като размер на сумите, но е много по-добре измислено, защото дава персонална собственост и контрол върху парите му на всеки работещ. Явно не си чел текста и си пропуснал цифрите: осигурителните вноски в Сингапур за пенсия са 25 процента, а тези за здраве 6 процента; в социалната държава Германия те са средно съответно 19 и 7.5;

 

ger.jpg

https://www.toytowngermany.com/wiki/German_taxes

 

в традиционно по-дясната икономически ориентираната САЩ са съответно 12.4 и 2.9

us.jpg

https://en.wikipedia.org/wiki/Social_Security_(United_States)

 

Либертарианството в икономиката е да вземаш по-малко от хората, ляво е точно обратното – да им вземаш повече: както се вижда в Сингапур хората дават по 25 процента от заплатата си за пенсия още и по 6 процента от заплатата за здраве – това е ляво.

Има съществена разлика обаче какво се случва с тези пари в Сингапур и в България, където почти са изравнени социалните данъци – в Сингапур си остават в личните партиди на хората и са техни. Инвестират се от държавата, техните собствени пари работят за държавни проекти в инфраструктурата и строителството, в които после гражданите стават акционери. Инвестират се и в ценни книжа, акции, активи, пак от държавата, която ги увеличава.

Къде го видя либертарианството тук; в момента данъците в България са съответно 17,8% от брутната заплата за пенсия и 8 процента за здраве, съпоставими са с данъците в Сингапур; какво става обаче с тези пари и защо все не стигат, та е необходимо да се стигне до 46 процента (двойно на сегашните, за да се изравни баланса). Ако имаш смислено обяснение, отговори ми.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 33 минути, Б. Киров said:

Къде го видя либертарианството тук; в момента данъците в България са съответно 17,8% от брутната заплата за пенсия и 8 процента за здраве, съпоставими са с данъците в Сингапур; какво става обаче с тези пари и защо все не стигат, та е необходимо да се стигне до 46 процента (двойно на сегашните, за да се изравни баланса). Ако имаш смислено обяснение, отговори ми.

Обяснението специално за парите е много просто- крадат се и отиват при когото трябва, за заплати на "наши" хора и подобни. Стара "традиция" в БГ. Явно там има "система за контрол" над публичните разходи. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

http://www.segabg.com/article.php?id=734838

Иначе, ето едно, на първи прочит, логично разбиране:

http://bolgari.net/dyrzhavnoto_osiguriavane_kato_obshta_probita_kaca_e_obrechen_model-el-2382.html

По долу е блогът:

http://blog.andiel.com/2015/04/pensionnata-reforma-raboteshtite-v-tchastniya-sektor-da-plashtat-za-vsitchki/

 

ПС

В UK обществената пенсия за внасялите редовно вноската си (40 години, без прекъсване) е твърдо...400 лири (през 2015 имаше някакви промени, не разбрах добре какви), затова хората се осигуряват самостоятелно във втори и дори в трети пенсионен фонд!

Не опира толкова до крадене мисля, в UK (в нашият случай имаме големи неадекватности), а до изтичане от тази система..Системата е измислена когато е нямало дори аспирин, а днес сме в света на научнатата фантастика на лекарствените средтства, здравеопазването и продължителносота на живота - всъщност живеем по-дълго и ставаме по-болни! с което "обричаме" на дефицити и недоимък системата..

Искам да кажа, че в нашият слуай,без "второ" (допълнително) частно пенсионно осигуряване на всеки работещ, май че няма как да ни се получи "уравнението" (все още нямаме тази култура, но ще ни се наложи)

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 29 минути, nik1 said:

Първата статия е много конкретна и точна, вероятно защото е писана от счетоводител, затова ще постна тук част от нея с мое мнение накрая, без да претендирам за експертност:

 

"И в момента се налага бюджетът да покрива над 50% от сумата, която е необходима за пенсии. Т.е. пенсионната система вече е фалирала и от години се поддържа на изкуствено дишане.

Българската държава неведнъж е лъгала пенсионерите. След 9 септември 1944 г. се национализират пенсионните фондове. А и в ново време осигуровките на работилите по времето на социализма липсват. Как да вярваме тогава на гаранциите, които дава държавата днес?

Синдикатите и най-вече КНСБ успяха да прокарат голяма част от ретроградните си идеи, и то при правителство, което се нарича реформаторско. Колко от членуващите в синдикатите произвеждат БВП, т.е. не са на бюджетна заплата или не получават бюджетни субсидии? По-малко от половината им членове. Чии права защитават всъщност синдикатите? Основно на работници и служители, превалили 50-те години, работещи за държавата или в предприятия, произлезли от някогашните социалистически мастодонти.

В този смисъл синдикатите защитават правата основно на едно поколение, без да се интересуват за по-младите поколения работници (просто те почти нямат членове сред тях). Защитават предимно правата на тези, които работят за държавата, за сметка на тези, които работят в частния сектор.

Истината е, че на колкото и да се осигуряваш в момента в държавната пенсионна система, никой не може да ти каже каква пенсия ще получаваш. Кой осигурява парите за пенсии? Работещите, които плащат данъци и осигуровки. Средствата, които влизат като пенсионни вноски в Държавното обществено осигуряване за цяла година, стигат за плащането на пенсиите за малко над 5 месеца. Затова се налага бюджетът да превежда допълнително милиарди за останалите месеци. Това е ситуацията в момента, когато населението на България е около 7 милиона души. А какво ще се случи след около 35 години, когато се очаква да се стопим до 5 милиона?

В момента в България има 2.2-2.3 милиона пенсионери. Горе-долу също толкова са работещите българи, като от тях само 1.7 милиона реално създават БВП. Останалите около петстотин и петдесет хиляди души са в бюджетния сектор и на практика техните заплати и осигуровки се изработват от заетите в производствената сфера. Останалата бройка до 7 милиона българи са деца, около 200-300 хиляди безработни, които търсят работа, и други около 1 милион, които по една или друга причина не търсят активно работа.

През 2050 г. се очаква в България да живеят 2.5 милиона пенсионери и 0.6 милиона деца. Остават 1.9 милиона души, към които, ако приложим сегашното разпределение на хората в активна възраст, само 900 000 ще създават реален БВП (т.е. с труда си те ще издържат всички), 290 000 хиляди ще работят в бюджетната сфера, 700 000 няма да работят по една или друга причина - безработица, майчинство, инвалидност и болест и т.н. Казано накратко, през 2050 г. пенсионерите ще бъдат малко повече, отколкото са сега, а работещите ще са двойно по-малко. Тази мрачна картина е реалното бъдеще.

И какво правят на този фон политиците ни? Добавят още черни щрихи.

Готвят се да "поощрят" хората да внасят осигуровките си за старини в НОИ вместо в частни фондове без никакви гаранции, че ще има кой да плаща техните пенсии, когато му дойде времето. Мантрата "държавата гарантира" е несъстоятелна. Дори в момента има 736 000 българи, които вземат едва 155 лева пенсия, а ако добавим и тези с до 250 лева, излиза, че повече от половината пенсионери получават подаяния - дори и тези, които цял живот са работили и са внасяли осигуровки. Ето това им е гарантираното от държавата.

Сега средната пенсия представлява около 40% от средната заплата. В свой официален доклад НОИ прогнозира, че в бъдеще средната пенсия ще бъде само 25% от средната заплата. Това ни "гарантира" държавата.

Много се говори, но почти нищо не се прави за един от големите воденични камъни за пенсионната система - огромната армия работещи на бюджетна издръжка. Това са 550 000 хиляди души, а според някои оценки и доста повече.

Всички признават, че ранното пенсиониране е проблем и приемането на минимална възраст за пенсиониране е крачка в правилната посока. Това обаче не е единственият проблем. Не може хем да се пенсионираш по-рано, хем да получаваш 20 заплати при пенсиониране. Трябва да се избере или едното, или другото.

Друг проблем са стотиците хиляди инвалидни пенсии, за които всички говорят, че в голямата си част са фалшиви, но от години никой не прави нищо по въпроса.

Виждаме интелигентни иначе хора да се гърчат словесно (защото сами не си вярват) в опит да обясняват как отмъкването на пари от пенсионните фондове към НОИ било право на избор.

Все пак в цялата ситуация има нещо много положително - защото атаката срещу частните фондове отприщи дебата за фалиралата държавна пенсионна система. Сега е моментът да се постави твърдо и въпросът за истинския избор - който иска само в НОИ, който иска - само в частен фонд, а който иска - и в двете."

 

Авторът е счетоводител и финансов консултант.

 

Както се вижда от цитирания текст, "В свой официален доклад НОИ прогнозира, че в бъдеще средната пенсия ще бъде само 25% от средната заплата. Това ни "гарантира" държавата.", НОИ сам прогнозира да намали пенсиите от сегашните 40 процента от средната заплата на 25 процента. За мен такава "прогноза" без даже идея за реформа е безхаберие стигащо до цинизъм. Освен да прогнозира, НОИ може да се реформира и да конкурира по доходност и ефективност частните фондове, защото зад него стои държавата с всичките си активи. ЦПФ в Сингапур е държавен и се справя блестящо със задачите си.

 

 

 

 

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 6 минути, Б. Киров said:

Първата статия е много конкретна и точна, вероятно защото е писана от счетоводител, затова ще постна тук част от нея с мое мнение накрая, без да претендирам за експертност:

 

"И в момента се налага бюджетът да покрива над 50% от сумата, която е необходима за пенсии. Т.е. пенсионната система вече е фалирала и от години се поддържа на изкуствено дишане.

Българската държава неведнъж е лъгала пенсионерите. След 9 септември 1944 г. се национализират пенсионните фондове. А и в ново време осигуровките на работилите по времето на социализма липсват. Как да вярваме тогава на гаранциите, които дава държавата днес?

Синдикатите и най-вече КНСБ успяха да прокарат голяма част от ретроградните си идеи, и то при правителство, което се нарича реформаторско. Колко от членуващите в синдикатите произвеждат БВП, т.е. не са на бюджетна заплата или не получават бюджетни субсидии? По-малко от половината им членове. Чии права защитават всъщност синдикатите? Основно на работници и служители, превалили 50-те години, работещи за държавата или в предприятия, произлезли от някогашните социалистически мастодонти.

В този смисъл синдикатите защитават правата основно на едно поколение, без да се интересуват за по-младите поколения работници (просто те почти нямат членове сред тях). Защитават предимно правата на тези, които работят за държавата, за сметка на тези, които работят в частния сектор.

Истината е, че на колкото и да се осигуряваш в момента в държавната пенсионна система, никой не може да ти каже каква пенсия ще получаваш. Кой осигурява парите за пенсии? Работещите, които плащат данъци и осигуровки. Средствата, които влизат като пенсионни вноски в Държавното обществено осигуряване за цяла година, стигат за плащането на пенсиите за малко над 5 месеца. Затова се налага бюджетът да превежда допълнително милиарди за останалите месеци. Това е ситуацията в момента, когато населението на България е около 7 милиона души. А какво ще се случи след около 35 години, когато се очаква да се стопим до 5 милиона?

В момента в България има 2.2-2.3 милиона пенсионери. Горе-долу също толкова са работещите българи, като от тях само 1.7 милиона реално създават БВП. Останалите около петстотин и петдесет хиляди души са в бюджетния сектор и на практика техните заплати и осигуровки се изработват от заетите в производствената сфера. Останалата бройка до 7 милиона българи са деца, около 200-300 хиляди безработни, които търсят работа, и други около 1 милион, които по една или друга причина не търсят активно работа.

През 2050 г. се очаква в България да живеят 2.5 милиона пенсионери и 0.6 милиона деца. Остават 1.9 милиона души, към които, ако приложим сегашното разпределение на хората в активна възраст, само 900 000 ще създават реален БВП (т.е. с труда си те ще издържат всички), 290 000 хиляди ще работят в бюджетната сфера, 700 000 няма да работят по една или друга причина - безработица, майчинство, инвалидност и болест и т.н. Казано накратко, през 2050 г. пенсионерите ще бъдат малко повече, отколкото са сега, а работещите ще са двойно по-малко. Тази мрачна картина е реалното бъдеще.

И какво правят на този фон политиците ни? Добавят още черни щрихи.

Готвят се да "поощрят" хората да внасят осигуровките си за старини в НОИ вместо в частни фондове без никакви гаранции, че ще има кой да плаща техните пенсии, когато му дойде времето. Мантрата "държавата гарантира" е несъстоятелна. Дори в момента има 736 000 българи, които вземат едва 155 лева пенсия, а ако добавим и тези с до 250 лева, излиза, че повече от половината пенсионери получават подаяния - дори и тези, които цял живот са работили и са внасяли осигуровки. Ето това им е гарантираното от държавата.

Сега средната пенсия представлява около 40% от средната заплата. В свой официален доклад НОИ прогнозира, че в бъдеще средната пенсия ще бъде само 25% от средната заплата. Това ни "гарантира" държавата.

Много се говори, но почти нищо не се прави за един от големите воденични камъни за пенсионната система - огромната армия работещи на бюджетна издръжка. Това са 550 000 хиляди души, а според някои оценки и доста повече.

Всички признават, че ранното пенсиониране е проблем и приемането на минимална възраст за пенсиониране е крачка в правилната посока. Това обаче не е единственият проблем. Не може хем да се пенсионираш по-рано, хем да получаваш 20 заплати при пенсиониране. Трябва да се избере или едното, или другото.

Друг проблем са стотиците хиляди инвалидни пенсии, за които всички говорят, че в голямата си част са фалшиви, но от години никой не прави нищо по въпроса.

Виждаме интелигентни иначе хора да се гърчат словесно (защото сами не си вярват) в опит да обясняват как отмъкването на пари от пенсионните фондове към НОИ било право на избор.

Все пак в цялата ситуация има нещо много положително - защото атаката срещу частните фондове отприщи дебата за фалиралата държавна пенсионна система. Сега е моментът да се постави твърдо и въпросът за истинския избор - който иска само в НОИ, който иска - само в частен фонд, а който иска - и в двете."

 

Авторът е счетоводител и финансов консултант.

 

Както се вижда от цитирания текст, "В свой официален доклад НОИ прогнозира, че в бъдеще средната пенсия ще бъде само 25% от средната заплата. Това ни "гарантира" държавата.", НОИ сам прогнозира да намали пенсиите от сегашните 40 процента от средната заплата на 25 процента. За мен такава "прогноза" без даже идея за реформа е безхаберие стигащо до цинизъм. Освен да прогнозира, НОИ може да се реформира и да конкурира по доходност и ефективност частните фондове, защото зад него стои държавата с всичките си активи. ЦПФ в Сингапур е държавен и се справя блестящо със задачите си.

 

 

 

 

ПС

В UK обществената пенсия за внасялите редовно вноската си (40 години, без прекъсване) е твърдо...400 лири (през 2015 имаше някакви промени, не разбрах добре какви), затова хората се осигуряват самостоятелно във втори и дори в трети пенсионен фонд!

Не опира толкова до крадене мисля, в UK (в нашият случай имаме големи неадекватности), а до изтичане от тази система..Системата е измислена когато е нямало дори аспирин, а днес сме в света на научнатата фантастика на лекарствените средтства, здравеопазването и продължителносота на живота - всъщност живеем по-дълго и ставаме по-болни! с което "обричаме" на дефицити и недоимък системата..

Искам да кажа, че в нашият слуай,без "второ" (допълнително) частно пенсионно осигуряване на всеки работещ, май че няма как да ни се получи "уравнението" (все още нямаме тази култура, но ще ни се наложи)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 33 минути, nik1 said:

Не опира толкова до крадене мисля, в UK (в нашият случай имаме големи неадекватности), а до изтичане от тази система..Системата е измислена когато е нямало дори аспирин, а днес сме в света на научнатата фантастика на лекарствените средтства, здравеопазването и продължителносота на живота - всъщност живеем по-дълго и ставаме по-болни! с което "обричаме" на дефицити и недоимък системата..

Абсолютно е така, затова доколкото поразгледах бегло днес, почти навсякъде в Европа има паралелни на държавните частни фондове, а и застрахователни компании, които се занимават със социално осигуряване; проблемът в България, обаче, според мен е, доколко са стабилни и сигурни тези частни пенсионни фондове, имайки предвид, кои са техни акционери, собственици и менажери (да не забравяме КТБ, която години наред бе провъзгласявана за "банка на годината", преди да гръмне). А иначе за Бисмарковата пенсионна система на социално осигуряване, морално и реално остаряла вече, ето пропуснатия от мен текст от цитирания горе автор, чиято статия ти посочи:

"Държавната пенсионна система е фалирала и не може да бъде реанимирана. Всички приказки, че само пенсиите от НОИ са сигурни и гарантирани, са политически басни и синдикални залъгалки. Те се опитват да ни убедят, че е възможна държавна преразпределителна система, която ще се пълни от по-малко от 1 милион работещи в частния сектор, а милиони пенсионери ще получават високи пенсии. Който вярва, че това е постижимо, не е наивник, а глупак. Проблемите на разходопокривната система са генетични. Когато Бисмарк я въвежда в Германия в края на ХIХ век, на трима пенсионери са се падали по 100 работещи. При това средната продължителност на живот тогава е била 45 години, а правото на пенсия се е придобивало при навършване на... 65 години. Ако пренесем пропорциите от онова време в Германия днес, за България, излиза, че за да функционира системата, трябва да се пенсионираме на 80-85 години. Просто сегашната демографска ситуация е коренно различна, а конкретно България е в най-незавидното положение в ЕС. В момента 100 осигурени лица издържат 76 пенсионери. А през 2060 г. 100 работещи ще трябва да осигуряват пенсиите на 109 пенсионери. Това са официални данни от актюерските разчети на НОИ. "

Румен Обрешков

п.с. А за "изтичането" на пари от системата - има го, но е косвено - защото, когато всяка година наливаш в нея по 4 млрд. лева с тенденция да ги увеличаваш, ти (държавата, системата) крадеш тези пари пак от джоба на работещите, така косвено техните вноски стават не по 18 процента, както е на книга, а по 36 процента, но никой няма да им ги върне.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И каква картина се получава, цитирам пак статията от предишния постинг:„В момента в България има 2.2-2.3 милиона пенсионери. Горе-долу също толкова са работещите българи, като от тях само 1.7 милиона реално създават БВП. Останалите около петстотин и петдесет хиляди души са в бюджетния сектор и на практика техните заплати и осигуровки се изработват от заетите в производствената сфера. Останалата бройка до 7 милиона българи са деца, около 200-300 хиляди безработни, които търсят работа, и други около 1 милион, които по една или друга причина не търсят активно работа.” Това „1 млн. по една или друга причина не търсят работа” засега го оставяме настрана, не че е маловажно. И така 1.7 млн. българи издържат 5.5 млн. други българи: един издържа себе си и още трима.

 

Да се концентрираме върху този Един работник от 1.7 млн., които произвеждат БВП за останалите 5.5 млн.:

Допускаме, че този човек работи в малка фирма, занимава се с поддръжка, ремонт на компютри и инсталиране на софтуеър. Човекът е назначен на заплата 800 лева, средната за страната.

Какви удръжки му се правят, лесно е:

Той плаща всеки месец по 103 лв. Социални вноски и 70 лв. ДОД, значи 173 лв.

Работодателят плаща още 222 лв. Социални вноски по неговата заплата и затова не може да си позволи да му увеличи заплатата, защото трябва да ги отделя всеки месец за своя работник

След плащане на социални осигуровки и ДОД (173 лв.) на нашия работник му остават „чисти” 623 лв.

Той е пушач (тежък порок, не може да се откаже), пуши умерено, 1 кутия дневно х 4.5 лв. Х 30 дни – 130 лв.

Пътува с градския транспорт много (ходи по обекти), ползва месечна карта – 60 лв.

Изваждаме от „чистата” му заплата още 190 лв. – остават му 430 лв.

Тъй като е от провинцията, живее в малка гарсониера в крайните квартали, за която плаща нисък наем 200 лв., вадим го от заплатата, остават му 230 лв.

Налага му се да има мобилен телефон и интернет, още 40 лв. месечно по най-тънките тарифи – остават му 190 лв.

Плаща ток, парно и вода в квартирата, такива са наемите, месечно това са минимум още 80 лв – остават му 110 лв.

И така, със 110 лева на ръка, нашият Един трябва да се храни, да се облича и да живее; разбира се, ако се откаже от цигарите, ще живее с 240 лева

1.jpg

 

Вариант2: Ако допуснем, че нашият работник се пребори за по-голяма заплата, примерно 1200 лв. Месечно (което е малко вероятно), картината би се променила така:

2.jpg

Социалните му осигуровки стават 155 лв. И ДОД 85 лв. – общо удръжки 240 лв.

Всички други разходи си остават същите, така че на финала той ще получава „чисто”, след като си плати екзистенц-минимума не 110 лв., а 360 лв., с които пак трябва да се храни, облича и живее. Ако се откаже от цигарите, би могъл и да помисли за семейство с вече солидния доход от 490 лв. месечно.

Ако пък отиде на доход над 1500 лв. месечно, той се счита за "средна класа" в България, но такива по статистика са 5 процента от населението, а и там данъците му стават значително по-високи като "самонает", но това е друга тема.

п.с. Всички сметки за социални плащания съм взел оттук

http://www.calculator.bg/1/sozialno_zdravno_osiguriavane.html#pog

 

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

 

Бурният дебат около пенсионните промени има много измерения, но реално зад сложните термини се поизгуби основното, което интересува обикновения осигурен. А това са простите въпроси като каква пенсия мога да очаквам. Разбира се, точният отговор зависи от много фактори, което го прави трудно предсказуем, но порядъкът на очакваната пенсия може да се предвиди с голяма доза сигурност. Както и това какво можете да правите, за да достигнете желаната от вас пенсия.

1. Колко пенсия е достатъчно?
 
Няма абсолютно точно правило, но при около 70% от последния брутен месечен доход човек би разполагал с толкова пари за харчене, с колкото е разполагал и преди да се пенсионира. Това е така, тъй като вече няма да дължите данъци и осигуровки, които ви се удържат от заплатата. Намаляват и други разходи, свързани с ходене на работа – за транспорт, облекло и обяд навън, но пък се увеличат медицинските разходи и тези, свързани със свободното време. Следователно запазването на стандарта на живот след пенсиониране предполага пенсия, заместваща 70% от последната му работна заплата.
 
2. Колко е пенсията, обещавана от НОИ?
Зависи от това, дали човек се е осигурявал само в НОИ или, както предвиждат дискутираните промени, и в НОИ и в частен универсален пенсионен фонд (УПФ). Когато човек се е осигурявал и на двете места, пенсията, отпускана от НОИ, е с 28.1% по-ниска. На всеки 100 лв. пенсия, която ще получи човек, осигурявал се само в НОИ, същият човек ще получи 71.90 лв., ако се е осигурявал и в НОИ и в УПФ.
Например средният осигурителен доход за страната към 30.11.2014 г. е 679.98 лв.
Пенсията на осигурявал се в течение на 40 години само в НОИ с индивидуален коефициент, равен на единица, ще е 299.19 лв., а ако се беше осигурявал и в УПФ, пенсията му от НОИ ще е 215.15 лв., или 84.04 лв. по-малко на месец, като надеждата (напразна, както ще се убедим) е да бъдат компенсирани от допълнителното задължително осигуряване.
 
3. Какъв процент от последната заплата ще замества пенсията от НОИ?
 
За осигурявал се само в НОИ, процентът ще зависи от индивидуалния коефициент на осигурения и от съотношението между последната му работна заплата и средния осигурителен доход, от който се изчислява пенсията. Ето за какво става дума. Ако човек се е осигурявал в течение на 40 години:
 
а) върху средния осигурителен доход за съответната година в хода на кариерата си (т.е. неговият индивидуален коефициент е единица) и последната му заплата е равна на средния осигурителен доход за страната преди пенсиониране – пенсията му ще е равна на 44% от последната му заплата. (За всяка година осигурителен стаж човек получава право на 1.1% пенсия. 40 години х 1.1 % е равно на 44%)
б) ако индивидуалният коефициент на човека е единица, но последната му заплата е по-висока от средния за страната осигурителен доход преди пенсиониране, пенсията ще замества по-нисък процент от последния месечен доход на осигурения. Например, ако човек се пенсионира на 1.12.2014, а последната му месечна заплата е 820 лв. (колкото е средната работна заплата през септември 2014 г. по данни на НСИ), то пенсията му ще е 299.19 лв. или 36.5% от последния му месечен доход (малко повече от половината от необходимите 70% заместване).
в) ако човек се е осигурявал на максималния осигурителен доход (2400 лв. за 2014 г.), а последната му заплата е по-висока, то пенсията, отпускана от НОИ, ще замества още по-малък процент от последната му заплата. Това е така по две причини: Първо, съществува таван на пенсията, отпускана от НОИ, в размер на 35% от максималния осигурителен доход (максималната пенсия през 2014 г. е 840 лв.). Второ, зависи с колко точно последната заплата на осигурения превишава максималния осигурителен доход. Така например при 3000 лв. заплата коефициентът на заместване ще е 28%, а при 5 хил. лв. - 17%...
 
За човек, осигурявал се и в НОИ, и в УПФ, пенсията от НОИ ще замества пропорционално по-малък процент от последната заплата.
Ако,
а) Човекът завършва кариерата си със заплата, равна на средния осигурителен доход (679.98 лв.) и индивидуален коефициент единица, пенсията от НОИ ще е 215.15 лв. и ще замества 32%, а не 44% от последната му заплата.
б) При горните условия последната му заплата е 820 лв., а пенсията от НОИ – пак 215.15 лв., тя ще замества 26% от последната заплата, а не 36%.
в) И накрая, ако човек се е осигурявал винаги на максималния доход, а последната му заплата го надвишава, то коефициентът на заместване ще се запази като в случай  в)  по-горе, защото максималният размер на пенсията остава 840 лв.
 
4. Ще попълни ли "дупката" пенсията от УПФ?
 
Не. Едно наивно изчисление ще илюстрира този факт. Да допуснем, че човек се е осигурявал в течение на 40 години в УПФ при вноска, равна на 5% от дохода си. Партидата му е управлявана при 0% реална средногодишна доходност. Това означава, да приемем, че доходността по партидата е била достатъчна да покрие както инфлацията, така и таксите, които УПФ са събирали през годините. Ако приемем, че УПФ ще изчисли месечната пенсия така, че човек да я получава 20 години, то няма ли да може човек да получи 10% коефициент на заместване на дохода си? (Внасял е по 5% в течение на 40 години, а ще "тегли" само 20 години?) И ако пенсията от УПФ осигурява 10% заместване на доход плюс 26%, осигурени от НОИ, не дават ли сбора 36% коефициент на заместване, точно толкова, колкото би получил човек, осигурявал се само в НОИ (виж по-горе)?
Отговорът е не.
Петте процента вноска в УПФ е всяка година върху фактически получаваната заплата, а не върху последната заплата. Така, когато последната заплата е по-висока от средния осигурителен доход за цялата кариера на лицето, заместването на среден осигурителен доход ще е по-малко от 10% – например 8%.Така в разглеждания пример пенсията от УПФ замества 8% от последната заплата, пенсията от НОИ – 26%, или общо човек се пенсионира с пенсия, заместваща 34% от последната му заплата, или по-малко, отколкото ако се беше осигурявал само в НОИ.
За да получи пенсия от УПФ, която покрива точно намалението на пенсията от НОИ, поради това, че лицето се е осигурявало и в УПФ, партидата трябва да носи положителна реална доходност, която поне да догонва растежа на реалната работна заплата, върху която се е осигурявало лицето.
Колко трябва да е тази положителна реална доходност, за да станат две пенсии равни на една? Отговорът в този конкретен пример е +1.3% средногодишно в течение на 40 години. (Доходността от 1.3% игнорира ежегодната такса управление, която УПФ отчисляват в размер на 0.9-1.0% от активите на фондовете. Включването й би повишило необходимата доходност за догонване на пенсията от НОИ до над 2% средногодишно)
А каква е доходността, постигната от УПФ? По официални оценки, +0.46% средногодишна реална доходност за периода 2002-2014 г., или почти три пъти по-ниска от необходимата за изравняване на две пенсии с една.

5. Няма ли УПФ да увеличат доходността си?
Не. Първо, трябва да наваксат дванайсетгодишно изоставане от необходимата реална доходност от 1.3% (при постигнати едва 0.46%).
Второ, няма да реализират по-висока доходност при сегашната структура на портфейлите си, която е неподходяща – в професионалния смисъл на тази дума – за всеки 8 от 10 осигурени в УПФ. Портфейлите, предлагани от УПФ, не отчитат нито различията във времевия хоризонт на клиентите си, нито индивидуалните им предпочитания към това какъв риск да поемат и затова няма да осигурят необходимата на повечето от своите клиенти доходност в бъдеще. За това до голяма степен не са виновни самите пенсионни компании, а законът, който не им дава възможност да организират повече от една схема с различни рискови профили.
Трето, неоправдано високите такси, които УПФ могат да събират поради картелния си комфорт и привилегии, получени по силата на Кодекса за социално осигуряване (всички, родени след 1959 г. по задължение стават техни пациенти). Отсъствието на икономическа конкуренция между УПФ се потвърждава от факта, че с малки и малко отклонения таксите на всички са залепени на определения от закона таван. Предлагат почти еднакъв, негоден за повечето си клиенти продукт. За сравнение, в доброволните фондове, управлявани от същите пенсионни дружества, и когато клиентите им не са осигурени от КСО, размерът на таксите варират в много по-широки граници.
Доходността на УПФ има риск да се окаже и още по-ниска заради:

- Инвестиции в свързани с пенсионното дружество лица при заобикаляне забраната на закона и други сделки, чрез които биха могли да бъдат ощетени осигурените;
- Фалшифициране на номиналната доходност в края тримесечието от част от пенсионните дружества, за което сигнализират други пенсионни дружества през октомври 2014 г.
 
6. Какво мога да очаквам да се промени?
 
При сега действащите правила не изглежда вероятно човек да получи желания коефициент на заместване при нито една от двете предложени му възможности за избор [LC2] (само НОИ или НОИ+УПФ). Разбира се, както се уверяваме от настоящия дебат, разпоредбите могат да се променят, но това може да е както в положителна, така и в отрицателна посока.
 
Като цяло две пенсии ще останат по-малко от една, докато депутатите не намалят пенсиите, обещавани от НОИ, като променят формулата за изчисляването им, и по-специално правото на 1.1% от средния за страната осигурителен доход, умножен по индивидуалния коефициент. Намаляването на пенсията от НОИ в близко бъдеще изглежда политически невъзможно, или поне нежелателно, защото средната пенсия от 334 лв. на месец през 2014 г. е опасно близо до границата на бедност, определена на 286 лв. От друга страна, влошаващата се демография също не дава много шансове за подобряване на финансирането на НОИ и коефициента на заместване ??????????? първия стълб.
 
Някаква реформа във втория стълб на пенсионната система изглежда по-вероятна и вече административно понижаване на таксите изглежда безспорно както и че има консенсус за въвеждането на мултифондове с различен рисков профил. Дали обаче това ще покачи достатъчно реалната доходност на частните фондове е трудно да се предвиди, още повече ако сте в началото на трудовия си стаж.

7. Какво мога да направя?
Логичните начини да се погрижите да постигнете желаната пенсия от 70% от последната заплата са два. Едната линия е да се опитате да извлечете максимума от системата - да избирате внимателно в кой универсален фонд се осигурявате, какви резултати обявява, в какво инвестира и дали няма риск декларираната доходност да бъде изядена от инвестиции в свързани лица.
 
Другата линия е просто да спестявате или инвестирате допълнително в извън пенсионната система. Разбира се, управлението на пари изисква познания, но дори и една пасивна стратегия може да даде добър резултат. Ето пример:
 
На 25-годишна възраст започвате да спестявате 15% от заплатата си в самостоятелно структуриран и управляван портфейл. Инвестирате еднакви суми от тези 15% в три различни типа взаимни фондове:
* Индексен фонд, следващ представянето на всички акции в еврозоната
* Индексен фонд, следващ световния пазар на акциите (без тези от страните на еврозоната)
* Индексен фонд, следващ целия пазар на еврооблигации.
 
С времето трите фонда ще растат с различен темп, така че веднъж годишно ще ребалансирате, като променяте наличностите по тези фондове, така че отново да станат равни.
 
Това е всичко. Ако следвате тази проста рецепта в течение на трудовата си кариера, вие почти сигурно ще натрупате достатъчно спестявания, за да се пенсионирате в удобство.
 

Хммм. Не знам защо всички (политици-леви, десни(?); синдикати, народ) в България са се вглъбили като зомбита в социално-демократичния осигурителен модел (Бисмарк-модела), който очевидно не работи според предназначението си?

Съществува и т.н. социално либерален модел (частни фондове, с най-голяма тежест, в допълнение на тях- система на публично осигуряване), който в светлината на всички изследвания и публикации за нашата реалност изглежда като работеща алтернатива на Бисмарк-модела (горе в статията този специалист по финанси, го пропонира като... неформален!)

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Може да се помисли (да се дискутира поне) и за Бевъридж модела - в публичната система всеки внася според това какви му са доходите, а от нея получава  "равно" осигуряване със всички останали осигурени..(условно казано в "чистия" си вид, това е социален модел, основан е на принципа на универсалност на правата)

Честно казано, не съм се задълбочавал по този въпрос, но чета че той е приет в различни малки, средни и големи европейски страни, освен в скандинавските, включително... и в Русия

(може да се дискутира поне този модел)

----

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ПЕНСИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ гл. ас. Диана Съботинова, БСУ SOCIAL SECURITY IN THEORY AND PRACTICE Diana Sabotinova, BFU

http://research.bfu.bg:8080/jspui/bitstream/123456789/212/1/BFU_MK_2011_T_I_Sabotinova.pdf

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Пенсионната система и разширяващата се дупка в нея е само част от пъзела. Според мен не е възможно да се решават нещата на парче, защото ситуацията в българския икономически модел, така както е структуриран и програмиран да работи, може да се формулира като „цунгцванг”, положение в шахматна партия, при което всеки следващ ход на играча, какъвто и да е той, води до влошаване на позицията му или загуба на играта. Добрите шахматисти в такава ситуация започват нова партия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

Преди 22 часа, Б. Киров said:

проблемът в България, обаче, според мен е, доколко са стабилни и сигурни тези частни пенсионни фондове

Това никъде в света не е ясно, между другото. Фондовете инвестират в различни финансови инструменти, както и в какво ли не, вкл. инфраструктурни проекти напоследък: http://www.oecd.org/pensions/private-pensions/42052208.pdf

Рискове винаги има. Особено когато става дума за период от 20-30-40 години (от началото на вноските до реалното получаване на пенсия).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, dora said:

 

Това никъде в света не е ясно, между другото. Фондовете инвестират в различни финансови инструменти, както и в какво ли не, вкл. инфраструктурни проекти напоследък: http://www.oecd.org/pensions/private-pensions/42052208.pdf

Рискове винаги има. Особено когато става дума за период от 20-30-40 години (от началото на вноските до реалното получаване на пенсия).

Малка шега по отношение на сигурността с осигуряването за старини. Нека вземем горният пример с работника, който се осигурява на 800 лева, от които той плаща 103, а работодателят му 222; сега нека само допуснем, че този човек без да декларира изкарва „на частно” сам още 800 лева, заработва ги покрай работата си на наемник и иска да си направи „личен осигурителен фонд”, като отделя от вторите си 800 лева пак същата сума – по 325 лева (която е отделял работодателят му и той); годишно той ще спести така 3900 лева. Обръща ги в стабилна валута, да кажем швейцарски франкове, това прави 2150 франка. Влага тези франкове в стабилна банка (швейцарска); повтаря това упражнение 45 години, докато навърши пенсионна възраст; чистата сума в швейцарски франкове в швейцарска банка ще бъде на 65-ия му рожден ден (когато ще се пенсионира) 96 750 франка; все пак ще получи и някаква лихва от банката, така че на финала ще има около 120 000 франка в най-лошия случай; сега нека обърнем тези франкове пак в левове – това прави 217 000 лева, които ще има нашият работник с отчисленията си след 45-годишен труд. Средната продължителност на живота за мъжете в България е под 80 години, но да допуснем, че нашият пенсионер ще живее още 25 години щастливо до 90 годишна възраст; сега разделяме тези спестени от него пари 217 000 лева на 25 и получаваме годишна рента от 8688 лева; делим още веднъж на 12 месеца и получаваме негова месечна пенсия за 25 години по 724 лева; така нашият работник е достигнал 90 процента от изработената от него заплата от 800 лева. Не е зле, като се има предвид, че сега този процент в България е 40, а се предвижда да стане 25. Почти 4 пъти по-голяма ефективност. Това е само шега, разбира се, но е напълно реална.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
Преди 15 часа, Б. Киров said:

И каква картина се получава, цитирам пак статията от предишния постинг:„В момента в България има 2.2-2.3 милиона пенсионери. Горе-долу също толкова са работещите българи, като от тях само 1.7 милиона реално създават БВП. Останалите около петстотин и петдесет хиляди души са в бюджетния сектор и на практика техните заплати и осигуровки се изработват от заетите в производствената сфера. Останалата бройка до 7 милиона българи са деца, около 200-300 хиляди безработни, които търсят работа, и други около 1 милион, които по една или друга причина не търсят активно работа.” Това „1 млн. по една или друга причина не търсят работа” засега го оставяме настрана, не че е маловажно. И така 1.7 млн. българи издържат 5.5 млн. други българи: един издържа себе си и още трима.

 

Да се концентрираме върху този Един работник от 1.7 млн., които произвеждат БВП за останалите 5.5 млн.:

Допускаме, че този човек работи в малка фирма, занимава се с поддръжка, ремонт на компютри и инсталиране на софтуеър. Човекът е назначен на заплата 800 лева, средната за страната.

Какви удръжки му се правят, лесно е:

Той плаща всеки месец по 103 лв. Социални вноски и 70 лв. ДОД, значи 173 лв.

Работодателят плаща още 222 лв. Социални вноски по неговата заплата и затова не може да си позволи да му увеличи заплатата, защото трябва да ги отделя всеки месец за своя работник

След плащане на социални осигуровки и ДОД (173 лв.) на нашия работник му остават „чисти” 623 лв.

Той е пушач (тежък порок, не може да се откаже), пуши умерено, 1 кутия дневно х 4.5 лв. Х 30 дни – 130 лв.

Пътува с градския транспорт много (ходи по обекти), ползва месечна карта – 60 лв.

Изваждаме от „чистата” му заплата още 190 лв. – остават му 430 лв.

Тъй като е от провинцията, живее в малка гарсониера в крайните квартали, за която плаща нисък наем 200 лв., вадим го от заплатата, остават му 230 лв.

Налага му се да има мобилен телефон и интернет, още 40 лв. месечно по най-тънките тарифи – остават му 190 лв.

Плаща ток, парно и вода в квартирата, такива са наемите, месечно това са минимум още 80 лв – остават му 110 лв.

И така, със 110 лева на ръка, нашият Един трябва да се храни, да се облича и да живее; разбира се, ако се откаже от цигарите, ще живее с 240 лева

1.jpg

 

Вариант2: Ако допуснем, че нашият работник се пребори за по-голяма заплата, примерно 1200 лв. Месечно (което е малко вероятно), картината би се променила така:

2.jpg

Социалните му осигуровки стават 155 лв. И ДОД 85 лв. – общо удръжки 240 лв.

Всички други разходи си остават същите, така че на финала той ще получава „чисто”, след като си плати екзистенц-минимума не 110 лв., а 360 лв., с които пак трябва да се храни, облича и живее. Ако се откаже от цигарите, би могъл и да помисли за семейство с вече солидния доход от 490 лв. месечно.

Ако пък отиде на доход над 1500 лв. месечно, той се счита за "средна класа" в България, но такива по статистика са 5 процента от населението, а и там данъците му стават значително по-високи като "самонает", но това е друга тема.

п.с. Всички сметки за социални плащания съм взел оттук

http://www.calculator.bg/1/sozialno_zdravno_osiguriavane.html#pog

 

Киров, а сега пак ги направи тия сметки, но според както изглеждат нещата в РЕАЛНИЯ ЖИВОТ!

IMG_20160907_190326.jpg

Нека ти кажа числата. Общо изработени 380 лв и 61 ст - от тях е получила като аванс 200 лв, удръжки за различни данъци работодателя и взема 114 лв и 48 ст. Заплата за получаване 67 лв. Общо за месеца е получила от работодателя си 267 лв.  Да кажем месеца е бил лош, другия ще изработи със 100-150 лв (айде 200 да са) повече.

А сега си представи, че жената има мъж, две деца (тоест трябва да върши и домакинска работа) и болни родители (най малко време да им помага за това онова в къщната работа).

.п Ако се чудиш какъв е тоя хвърчащ лист от тетрадка, това е фиша и. Всяка от шивачките сама си води сметка какво е ушила за месеца и предоставя сметката на шефа. Той събира всички листове и изчислява дали това което са предоставили работничките му съответства на неговите тефтери. Ако се окаже, че работничките са надписали- никоя не получава заплата докато не се изясни къде е проблема. Шефа има определена от него разценка за всяка операция и плаща според нея на ръка в офиса си.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 6 часа, Frujin Assen said:

Киров, а сега пак ги направи тия сметки, но според както изглеждат нещата в РЕАЛНИЯ ЖИВОТ!

IMG_20160907_190326.jpg

Нека ти кажа числата. Общо изработени 380 лв и 61 ст - от тях е получила като аванс 200 лв, удръжки за различни данъци работодателя и взема 114 лв и 48 ст. Заплата за получаване 67 лв. Общо за месеца е получила от работодателя си 267 лв.  Да кажем месеца е бил лош, другия ще изработи със 100-150 лв (айде 200 да са) повече.

А сега си представи, че жената има мъж, две деца (тоест трябва да върши и домакинска работа) и болни родители (най малко време да им помага за това онова в къщната работа).

.п Ако се чудиш какъв е тоя хвърчащ лист от тетрадка, това е фиша и. Всяка от шивачките сама си води сметка какво е ушила за месеца и предоставя сметката на шефа. Той събира всички листове и изчислява дали това което са предоставили работничките му съответства на неговите тефтери. Ако се окаже, че работничките са надписали- никоя не получава заплата докато не се изясни къде е проблема. Шефа има определена от него разценка за всяка операция и плаща според нея на ръка в офиса си.

Фружине, нещата в реалния живот стоят всякак. Това дето го показваш говори ясно за две неща: първо, че работодателят определено нарушава законите, защото взема от работничката по-голяма сума за осигуровки, отколкото е предвидил закона - било, че я води фиктивно на по-голяма заплата, било, че вместо той да плаща своята част за осигуровки ги прихваща от нейните пари. И второ, че този човек е дебил по отношение на организацията на труда, защото вместо да рови из тефтерите си и да сравнява какво е написал там и после да го сверява с написаното от работничките, пък после да спира работата, ако има разлика, можеше да назначи един човек за ОТК (отговорник по труда и качеството), който да върши предварително тази работа и щеше да си спести маса време, което е пари.

Иначе за моите цифри, данните за данъци са взети от калкулатор на статистиката, няма начин да не са законни, а разходите, които съм изчислявал на този хипотетичен работник за човек, който живее в София , плаща си сам квартира и наеми и т.н. Така че противоречие между моите цифри и твоите няма, и двете неща са от реалния живот.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, Б. Киров said:

Това дето го показваш говори ясно за две неща: първо, че работодателят определено нарушава законите, защото взема от работничката по-голяма сума за осигуровки, отколкото е предвидил закона - било, че я води фиктивно на по-голяма заплата, било, че вместо той да плаща своята част за осигуровки ги прихваща от нейните пари.

Виждам в листчето, което си публикувал и друго - отпуска 10 дни, това взел ли си го предвид? Иначе този работодател по закон няма право да й плаща по-малка от минималната за страната заплата, която сега е 420 лв., данъците върху нея съответно са такива:

1.jpg

тоест работничката би трябвало да заплати 54 лв. плюс още и ДОД от 37 лв. (10 процента след приспадане на осигуровки), така че крайната сума за удръжки от минималната заплата е 91 лв.; това, че й удържа 114, ако е вярно, означава само, че я води на по-голяма от минималната заплата. Но пак ти обръщам внимание върху това, че е била 10 дни в отпуск (платен или неплатен от това листче не става ясно)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Киров, ти пак не си разбрал напълно. Никаква работа не спира. Спира изплащането на заплатите, работата в цеха продължава). Както казваше баща ми "Това което го пише по книгите не расте по нивите", какво значение има как стоят нещата по закон, като дефакто са такива.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Признавам, че нямам време и волята на ума да изчета нещата след първата страница. Но ето и един кратък спам от мен по темата: "От Цингапур трудно се става Сингапур."

Да не кажа изобщо, че не става.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 6 часа, Frujin Assen said:

Киров, ти пак не си разбрал напълно. Никаква работа не спира. Спира изплащането на заплатите, работата в цеха продължава). Както казваше баща ми "Това което го пише по книгите не расте по нивите", какво значение има как стоят нещата по закон, като дефакто са такива.

 

Преди 6 часа, Frujin Assen said:

 

Хубаво че четеш внимателно какво пиша, но дотук. Правиш теза, че "чорбаджията" бил лош щото не спазвал закона; но сам си противоречиш с листчето, което прилагаш, тъй като на него се вижда точно обратното - той е приспаднал 10 дни отпуска по 22 лв. - 220; платил е в аванс 200 лв; платил си е чинно и точно социални осигуровки и ДОО върху цялата заплата и допълнително си е платил още 67 лв изработени; къде ти е проблема, че не гледаш - всъщност на тази работничка са платени 267 лв. за 12 работни дни, колкото й е надницата за това време, а са внесени и целите й осигуровки и данъци върху месеца от 22 работни дни. Защо тогава сблъскваш собствените си факти със собствения си извод. Слаб манипулатор си, още ти трябва да учиш.

Но целият ни диалог тук по принцип е безсмислен и абсурден, защото и моята теза беше същата, че на работниците малко се плаща; тоест, ти й противопоставяш пак същата теза, обаче сам се опровергаваш.

Чиста загуба на време и спам. Фружине стегни се, умен човек си, но те мързи да мислиш. Повече на такива постинги няма да ти отговарям.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 25.10.2016 г. at 18:51, Aspandiat said:

Признавам, че нямам време и волята на ума да изчета нещата след първата страница. Но ето и един кратък спам от мен по темата: "От Цингапур трудно се става Сингапур."

Да не кажа изобщо, че не става.

 

SINGAPORE - Regional financial centers Hong Kong and Singapore have the best judicial systems in Asia, with Indonesia and Vietnam the worst, a survey of expatriate business executives showed.

The judiciary "is one of Indonesia's weakest and most controversial institutions, and many consider the poor enforcement of laws to be the country's number one problem," said the Political and Economic Risk Consultancy (PERC).

Some court rulings in Indonesia have been "so controversial that they have seriously hurt confidence of foreign companies," said PERC, without giving specific examples.

In the PERC survey, Hong Kong's judicial system topped the vote with a score of 1.45 on a scale that has zero representing the best performance and 10 the worst.

Regional rival Singapore was in second place with a grade of 1.92, followed by Japan (3.50), South Korea (4.62), Taiwan (4.93) and the Philippines (6.10).

Malaysia was in seventh place with a grade of 6.47, followed by India (6.50), Thailand (7.00) and China (7.25). Indonesia got the worst score of 8.26 after Vietnam's 8.10.

The Hong Kong-based consultancy said 1,537 corporate executives working in Asia were asked to rate the judicial systems in the countries where they reside, using such variables as the protection of intellectual property rights (IPR) and corruption.

Transparency, enforcement of laws, freedom from political interference and the experience and educational standards of lawyers and judges were also considered.

"Year after year our perception surveys show a close correlation between how expatriates rate judicial systems and how they rate the openness of a particular economy," PERC said.

"Better judicial systems are associated with better IPR protection, lower corruption and wealthier economies."

The less favorable perception of China's and Vietnam's judicial systems are rooted in political interference, PERC said, adding that the Communist Party "is above the law in both countries."

Despite India and the Philippines being democracies, expatriates did not look favorably on their judicial systems because of corruption, PERC added.

Malaysia's judicial system has suffered a "serious reputation damage due to political interference," while expatriates in Thailand "have serious doubts" that moves to expand the judiciary's powers will be good for the country, it said.

PERC noted the survey involved expatriate business executives, not political activists, so criteria like contracts and IPR protection were given more weight.

"This bias is possibly most obvious in Singapore," it said, noting that the city-state's top rating in the survey is not shared by political activists, who have criticized the ruling People's Action Party (PAP) for using the judiciary to silence critics.

"In Singapore, the general perception of expatriates is that local politics has not compromised the way commercial and criminal law is conducted," PERC said.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...