Отиди на
Форум "Наука"

Древната религия на българите


Recommended Posts

  • Потребител

Въпросът е, че този хипотетичен тюркски елемент може и да не се е чувствал български. Дуло и елита изглежда отвсякъде са си били някакви славо-иранци със малко заето езиково наследство от някакви тюрки (тюркски хаганат, авари). Сармати са като се почне от имената им, календарът им, сарматските им обичаи и погребения и т.н. Календарът им не е тюркски, повечето им титли не са тюркски, а в езикът им иранския пласт е доста по-голям от онези 15-20 алтайски заемки. Епиграфските надписи пък са на гръцки.

Религията на българите пък по последни данни е била доста интересна, и някак българите са познавали много добре религията съществувала в античноста по земите им в Шуменско.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 383
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Глобален Модератор

Има логика, Торн, но - през 16 век имаме вече османска империя, сиреч турци! С турски език... От такива няма особени следи през средновековието, а щеше да има- от типа - има едни и добруджа, дето говорят език, който не го знаем... 

Гагаузите са интересна тема, но те говорят почти турски, а не просто тюркски... 

При това при тях е упорита легендата, за това, че са си сменили езика с турски. Това май е единственото чисто сведение за сменен език в българските земи.... ! 

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 2 минути, makebulgar said:

Въпросът е, че този хипотетичен тюркски елемент може и да не се е чувствал български. Дуло и елита изглежда отвсякъде са си били някакви славо-иранци със малко заето езиково наследство от някакви тюрки (тюркски хаганат, авари). Сармати са като се почне от имената им, календарът им, сарматските им обичаи и погребения и т.н. Календарът им не е тюркски, повечето им титли не са тюркски, а в езикът им иранския пласт е доста по-голям от онези 15-20 алтайски заемки. Епиграфските надписи пък са на гръцки.

Религията на българите пък по последни данни е била доста интересна, и някак българите са познавали много добре религията съществувала в античноста по земите им в Шуменско.

Ей го е! Обобщено. Слагаме всичко това на едната везна и другата олеква страховито..

Това за религията, ако е намек за траките - тц, според мене, де... 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Намек е за това, че българите като идват много бързо се запознават и усвояват някои местни религиозни обекти. На първо място е Мадара. Религията им просто е била близка, а и е имало местни, които са се интегрирали в държавата.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Преди 14 часа, КГ125 said:

Има логика, Торн, но - през 16 век имаме вече османска империя, сиреч турци! С турски език... От такива няма особени следи през средновековието, а щеше да има- от типа - има едни и добруджа, дето говорят език, който не го знаем... 

 

Кой да не го знае? Ако са говорели кумански, то това е бил езикът на основната част от аристокрацията. Единственият период, когато тя с абсолютна сигурност е тюркска по произход :)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

В края на 14 век куманите вече са живеели от 150 години в България.Повече от достатъчно време да бъдат изцяло тиранизирани и вероятно ездиково претопени.Особено куманската аристокрация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, makebulgar said:

Намек е за това, че българите като идват много бързо се запознават и усвояват някои местни религиозни обекти. На първо място е Мадара. Религията им просто е била близка, а и е имало местни, които са се интегрирали в държавата.

Ще си позволя да изразя несъгласие. С местните религиозни обряди българите може и навярно са се запознали но възприели е ... Недоказуемо твърдение.

Местни по това време са остатъците от траки / първо елинизирани , после ромеизирани/ , славянските да ги наречем колонизатори и администрация, и градско население на ИРИ по запазените от варварските нашествия градове крепости. Вярванията на  тракийските остатъци са напърво място християнство / мисля, че даже имаше епархия на бесите - може и да греша, и превод на библията на езика на бесите - Бесика/ евентуално би могло да има остатъци от тракийско население с типичните политеистичнирелигиозни вярвания /трако-елински/. Вече местни / уседнали са славянските заселници /колонизатори/ на много места попадат под власта и духовното влияние на ИРИ - при тях с по-голяма доза увереност можем да говорим за вярвания и обряди различни от християнството но и те са с политеистични религиозни вярвания и обрядност. Градското население, доколкото го има е християнско.

Българите когато идват категорично са монотеисти и категорично не са християни. Може отделни личности да следват християнството но не и официална  и народна религия. Ето какво казват самите българи:bg: във надписа на  хан Пресиян забележете непосредствено преди времето на Св княз БорисI Михаил Кръстител :

Ако някой търси истината, Бог вижда и ако някой лъже, Бог вижда. Българите сториха много добрини на християните, а християните забравиха. Но Бог вижда.

  Аз мисля че именно този текст дава основание на Бешевлиев да разчете Тангра.:animatedwink:

Колкото до това дали българите са тюрки и тюркоезични . Често съм се запитвал, а откъде идват в българският език и добиват популярност названията за близки родствени отношения които не срещам / може би вие сте срещали / в славянските езици , не знам за иранските ...

кака; батко/ бати, бат/ ; буля/ жената на по-големия брат на бати ; на бат/ ; тит, титко /чичо, при това тит е по голям от бащата , титко е по-малкия брат на бащата/ ; буля, булинка/ буля жената на тит, булинка жената на титко/; тетка / сестрата на бащата / и прочие...  (тези неща научих на студентска бригада - теренни проучвания във Мадара и околните села , бях силно впечатлен тогава защото се запознах с един огромен старец , който след дълга беседа се оказа че е тит на моя дядо по майчина линия , човека се казваше Киро  от село Кюлевча - от там е родом и дядо ми) та тези неща не са плод на въображението ми.

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 6.07.2016 г. at 19:37, Capitainofmarine said:

Местни по това време са остатъците от траки / първо елинизирани , после ромеизирани/ , славянските да ги наречем колонизатори и администрация, и градско население на ИРИ по запазените от варварските нашествия градове крепости. Вярванията на  тракийските остатъци са напърво място християнство / мисля, че даже имаше епархия на бесите - може и да греша, и превод на библията на езика на бесите - Бесика/ евентуално би могло да има остатъци от тракийско население с типичните политеистичнирелигиозни вярвания /трако-елински/. Вече местни / уседнали са славянските заселници /колонизатори/ на много места попадат под власта и духовното влияние на ИРИ - при тях с по-голяма доза увереност можем да говорим за вярвания и обряди различни от християнството но и те са с политеистични религиозни вярвания и обрядност. Градското население, доколкото го има е християнско.

Според мен тенгрианците, макар, че понякога се определят като монотеистични, също вярват в духове на местности и други подобни духове от по-низш ранг. Християнството претендира за монотеизъм също, но ако разгледаме балканското, както го наричат някои учени "фолклорно" христианство, то е изпъстрено с табута и ангели и светци, чийто имена единствено са христиански, а същността им произтича от по-ранни вярвания и суеверия. Ако приемем култа към предците за основа на възникване на почитането на дадено божество и възникналия от това ритуал, то няма как новодошлия /племе или народ/ да не се обвърже с него, чрез потомците му, които населяват даден район, където това божество се почита. Другият въпрос е доколко наистина племената, които най-общо наричаме "траки" са толкова далеч от българите при все, че във времето ги делят много векове. Аз лично ги възприемам като смес скито-елини, като под скити разбирам най-общо племена идващи от северните степи, под елини - народи заселващи Балканите от Мала Азия и най-общо от юг. Като цяло езичеството навсякъде си прилича, например в Китай освен основните течения конфуцианство, даоизъм, будизъм, йезуитските монаси описват почитане от простолюдието на най-разнообразни духове /на мостове, хълмове, реки/, божества и прочие, включително споменаването на феи. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така, че главното божество може да е Небето или Океанът, но това не пречи да се почитат всякакви други природни сили.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 6.07.2016 г. at 19:37, Capitainofmarine said:

Българите когато идват категорично са монотеисти и категорично не са християни. Може отделни личности да следват християнството но не и официална  и народна религия. Ето какво казват самите българи:bg: във надписа на  хан Пресиян забележете непосредствено преди времето на Св княз БорисI Михаил Кръстител :

Ако някой търси истината, Бог вижда и ако някой лъже, Бог вижда. Българите сториха много добрини на християните, а християните забравиха. Но Бог вижда.

  Аз мисля че именно този текст дава основание на Бешевлиев да разчете Тангра.:animatedwink:

 

Българите категорично не са били монотеисти когато идват през 5-7 век. Цитираният текст от надписа от Филипи е доста късен от средата на 9 век, и вероятно гърци са го писали, вкарвайки византийски-християнски текст относно истината, лъжата и богът който вижда. Християнинът който е написал текста упреква своите, че са били лъжци и са предали българите които са им направили добро.
В друг един извор се казва че българите почитали Слънцето, Луната и Звездите, а това са много богове...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 6.07.2016 г. at 19:37, Capitainofmarine said:

Ще си позволя да изразя несъгласие. С местните религиозни обряди българите може и навярно са се запознали но възприели е ... Недоказуемо твърдение.

Местни по това време са остатъците от траки / първо елинизирани , после ромеизирани/ , славянските да ги наречем колонизатори и администрация, и градско население на ИРИ по запазените от варварските нашествия градове крепости. Вярванията на  тракийските остатъци са напърво място християнство / мисля, че даже имаше епархия на бесите - може и да греша, и превод на библията на езика на бесите - Бесика/ евентуално би могло да има остатъци от тракийско население с типичните политеистичнирелигиозни вярвания /трако-елински/. Вече местни / уседнали са славянските заселници /колонизатори/ на много места попадат под власта и духовното влияние на ИРИ - при тях с по-голяма доза увереност можем да говорим за вярвания и обряди различни от християнството но и те са с политеистични религиозни вярвания и обрядност. Градското население, доколкото го има е християнско.

 

Не говоря за местни религиозни обреди възприети от българите, а за култови обекти и други религиозни елементи. Има доказателства за тях.

И въпреки, че трако-римляните от Балканите са били приели християнството, то не е била тотална замяна, и не всички стари вярвания са изчезнали. Някои от тях вероятно са се слели с християнството. Например тракийския херос може би се е превърнал в Св.Георги, а Св.Илия може би е Илиос - Хелиос, тъй като подобно на Хелиос е имал златна колесница!!! Тоест ако българите са запазили езически ритуали вплетени в християнството повече от 1000 години, можем да приемем, че и траките след като са станали християни през следващите 300 години до идването на българите са били съхранили езическите си обичаи синкретично вплетени в християнството.  

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 6.07.2016 г. at 19:37, Capitainofmarine said:

 

Колкото до това дали българите са тюрки и тюркоезични . Често съм се запитвал, а откъде идват в българският език и добиват популярност названията за близки родствени отношения които не срещам / може би вие сте срещали / в славянските езици , не знам за иранските ...

кака; батко/ бати, бат/ ; буля/ жената на по-големия брат на бати ; на бат/ ; тит, титко /чичо, при това тит е по голям от бащата , титко е по-малкия брат на бащата/ ; буля, булинка/ буля жената на тит, булинка жената на титко/; тетка / сестрата на бащата / и прочие...  (тези неща научих на студентска бригада - теренни проучвания във Мадара и околните села , бях силно впечатлен тогава защото се запознах с един огромен старец , който след дълга беседа се оказа че е тит на моя дядо по майчина линия , човека се казваше Киро  от село Кюлевча - от там е родом и дядо ми) та тези неща не са плод на въображението ми.


роднинските термини на българите са почти идентични със руските, и повечето от тях ги има и в Индия - свекър, сват, девер, кака, чичо, брат, стрина, батко, татко... индо-европейски са и в частност славяно-индо-ирански.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Картината, която обрисуват отговорите на папа Николай до българския княз, е такава:

Българите имат най-различни култове, полагат свещенни клетви пред меч, използват знахарство за лечение и амулети, вероятно са полигамни, носят ленени тънки ленти на главите, означаващи нещо важно за тях, при положение, че има отделен въпрос за това. Почитат прирората - молят се на пред свещени лековити камъни, дървета, имат тотеми, правят курбан.

прави впечатление, че са силно милитаризирано общество - границите се пазят и има тежки наказания при нарушение. Половината въпроси са с военна тематика.

Косвено се разбира, че в България има гръцките християнски църкви, които си функционират до покръстването.

Тоест, на мен ми се струва, че няма някаква стройна религия, а може да се говори за голямо количество култове, регионални суеверия и знахарство. Нищо кой знае какво по-различно от наши дни.

ПП:

Също така по косвен път добиваме информация по два важни въпроса:

предците на княз михаил не са християни, затова препоръката на папата е да не бъдат споменавани в молитва и другия въпрос е, че

Редактирано от БатеВаньо
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, makebulgar said:

роднинските термини на българите са почти идентични със руските, и повечето от тях ги има и в Индия - свекър, сват, девер, кака, чичо, брат, стрина, батко, татко... индо-европейски са и в частност славяно-индо-ирански.

Понеже в къщи разговорния ни език е руски  и всички  / даже и малката дъщеря/ ми се присмиват че моя руски  е неправилен и много твърд /направиха хумористичен речник - дъщерята като студентка в МГУ - от някои мои изрази и те станаха хит тогава сред нейните състуденти / та  ще те помоля да ме научиш как е на руски ;кака, батко, вуйчо, чичо, стринка, леля, свако.  може пона това да науча и да престанат да ми се присмиват.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Капитане, поне за вуйчо трябва да знаеш. https://uk.wikipedia.org/wiki/Вуйко

https://uk.wikipedia.org/wiki/Стрийко

Батко е общославянско, има го в чешки, словашки, а и даже в някои руски диалекти батя освен баща значи и по-голям брат. Стрина го има до ден днешен в украинския, а някога и в руския, също и в доста от останалите славянски езици, леля го има в руския примерно от 17 век и в някои диалекти, свако също е общославянско. Само кака не е ясно.

Подробно и с повече обяснения - тук http://royallib.com/read/trubachev_oleg/istoriya_slavyanskih_terminov_rodstva_i_nekotorih_drevneyshih_terminov_obshchestvennogo_stroya.html#0

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Да допълня, че в някои български диалекти също има думата ТЕТКА, което си е руското ТЬОТЯ (леля).

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 8.07.2016 г. at 11:41, Пандора said:

Според мен тенгрианците, макар, че понякога се определят като монотеистични, също вярват в духове на местности и други подобни духове от по-низш ранг. Християнството претендира за монотеизъм също, но ако разгледаме балканското, както го наричат някои учени "фолклорно" христианство, то е изпъстрено с табута и ангели и светци, чийто имена единствено са христиански, а същността им произтича от по-ранни вярвания и суеверия. Ако приемем култа към предците за основа на възникване на почитането на дадено божество и възникналия от това ритуал, то няма как новодошлия /племе или народ/ да не се обвърже с него, чрез потомците му, които населяват даден район, където това божество се почита. Другият въпрос е доколко наистина племената, които най-общо наричаме "траки" са толкова далеч от българите при все, че във времето ги делят много векове. Аз лично ги възприемам като смес скито-елини, като под скити разбирам най-общо племена идващи от северните степи, под елини - народи заселващи Балканите от Мала Азия и най-общо от юг. Като цяло езичеството навсякъде си прилича, например в Китай освен основните течения конфуцианство, даоизъм, будизъм, йезуитските монаси описват почитане от простолюдието на най-разнообразни духове /на мостове, хълмове, реки/, божества и прочие, включително споменаването на феи

Абсолютно съгласен с козметична поправка, но тя по-късно.И до днес днешен и сред нак ортодоксалните християни съществуват остатки от култа към мъртвите предци / панахиди, третини , десетини, , 40 дни, година , три , девет и прочие, поднасянена храна на гробищата и прочие, да не говоримза мартениците ни./ така че нормално е тенгрианците да имат същите или подобни култови а и защо не религиозно обредни практики. Нещо повече, и днес има чуваши езичници които практикуват някаква симбиоза от Тенгризъм с подобни култови поклонения на древни духове на дърво, на река и прочие, преди време случайно попаднах на такова нещо в ютуб, ако ще ти бъде интересно мога да го потърся и да пестна / адреса/.

On 8.07.2016 г. at 11:41, Пандора said:

макар, че понякога се определят като монотеистични, също вярват в духове на местности и други подобни

поправката за която настоявам е : се самоопределят като монотеисти - Бир Тенгри. Тоест Бог е един но има и духове /алпове, джинове и прочие/.

 

On 8.07.2016 г. at 17:36, Thorn said:

Капитане, поне за вуйчо трябва да знаеш

:) Преди да публикувам по-горния си пост си направих труда да проверя какво пише Викито...

Това с вуйо, вуйко, вуй, уйо, уйко , последното с у ще го пропусна от съображения, - срещат се повече в сръбския, много по-малко и рядко в чешки и полски. В съвременните украински и руски не се употребяват, въпреки че викито казва, че ги има. Хората си ползват :)дядя - дядка /второто украинско /   за близкородствени връзки по мъжка линия. / и за вуйчо и за чичо и за свако/

On 8.07.2016 г. at 17:36, Thorn said:

Батко е общославянско, има го в чешки, словашки, а и даже в някои руски диалекти батя освен баща значи и по-голям брат. Стрина го има до ден днешен в украинския, а някога и в руския, също и в доста от останалите славянски езици, леля го има в руския примерно от 17 век и в някои диалекти, свако също е общославянско. Само кака не е ясно.

Аз се извинявам за ОТ и без да се разпростирам ще отговоря: За батко в руски диалекти - не съм сигурен - чак толкова не ги познавам но щом няма кака , не може да има батко, освен ако не иде реч за батько / татко/, но тятя вместо батя с увереност го има - почти тати нали, в украинския има ползване на тато :animatedwink: като остарял термин не особено популярен /то тата и тате  го говорят и румънците но не и румънските цигани, те си имат своя дума за баща, / . Всъщност украинското Вики казва, че се срещат първоначално в древноруските паметници на славянския писмен език. Понеже и днес повечето хора действаме копи и пейст, мисля си ,  копирали са го и са го пейстнали преписвачите на тези древноруски, или не чак толкова древни славянски писмени паметници - които в оригинал си е правилно да се наричат старобългарски. та колкото по близо са до България толкова повече се ползват някои от тези специфични български названия за близкородствени връзки, с отдалечаването от България толкова по-рядко и слабо се ползват.

Във тая връзка староцърковно славянския  за нас си е старобългарски, е бил по-лесно смилаем за русите от църковно славянския / среднобългарския след реформите на патриарх Евтимий/, църковнославянския  всъщност си е  доста отдалечен и труднопонятен за грамотния тогава русин, та се  налага след приемането на нашата Зонара / препис направен от деспот Яков Светослав за руската църква от търновския първоизточник / за източник на църковното право в Русия да се създаде речник на църковнославянския. Това последното го написах за да подчертая; Да  в някои езици има думи за нещо, но те са непопулярни , обикновенно чуждици или остарели заемки , с изключение  литературата понякога то  те не се ползват в живата ежедневна реч.

Те това си мисля :)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
On 8.07.2016 г. at 17:36, Thorn said:

Капитане, поне за вуйчо трябва да знаеш. https://uk.wikipedia.org/wiki/Вуйко

https://uk.wikipedia.org/wiki/Стрийко

Батко е общославянско, има го в чешки, словашки, а и даже в някои руски диалекти батя освен баща значи и по-голям брат. Стрина го има до ден днешен в украинския, а някога и в руския, също и в доста от останалите славянски езици, леля го има в руския примерно от 17 век и в някои диалекти, свако също е общославянско. Само кака не е ясно.

Подробно и с повече обяснения - тук http://royallib.com/read/trubachev_oleg/istoriya_slavyanskih_terminov_rodstva_i_nekotorih_drevneyshih_terminov_obshchestvennogo_stroya.html#0

Е да но го няма в сръбския да речем.Не е общославянска дума в никакъв случай.Приема се че в украинския/руския език е влязъл от казашките диалекти.Е опираме до произхода на казаците който едва ли е славянски.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, resavsky said:

Е да но го няма в сръбския да речем.Не е общославянска дума в никакъв случай.Приема се че в украинския/руския език е влязъл от казашките диалекти.Е опираме до произхода на казаците който едва ли е славянски.

За кое става въпрос, за вуйчо? Достатъчно е да се погледне Фасмер:

Уй

уй род. п. у́я "дядя по матери", также вуй – то же (Даль), укр. вуй, др.-русск. оуи – то же, сербск.-цслав. уика θεῖος, болг. у́йко, ву́йко, сербохорв. у̏jац, у̏jак, словен. ȗjǝc, род. п. ȗjса, чеш. ujес, слвц. ujес, польск. wuj, н.-луж. hujk "дядюшка, кузен". Праслав. *ujь из *au̯i̯os, с суф. сравн. степ. -i̯о- (Мейе, Ét. 393), родственно др.-прусск. awis "дядя", лит. avýnas "дядя", лат. avus "дед", гот. аwō "бабка", д.-в.-н.- ô-heim, др.-ирл. аuе "nероs" (*аu̯i̯о-); см. Педерсен, Kelt. Gr. I, 55; Траутман, ВSW 21; Арr. Sprd. 309; Зубатый, LF 17, 393; Мейе, там же; МSL 9, 141 и сл.; Мейе–Эрну 110; М.–Э. 4, 178; Хюбшман 465. •• [См. еще подробно, с дополнительной литер., Трубачев, Терм. родства, стр. 81 – 84. – Т.] Этимологический словарь русского языка. — М.: Прогресс М. Р. Фасмер 1964—1973
 

За батко е по-мътна работата, но пак е на общославянска почва:

Батя

батя ба́тя ба́тько "отец", укр. ба́тьо, ба́тько, блр. ба́ця, болг. баща́, сербохорв. ба̏ħа – ласкательное название брата, чеш. bát'a "брат, родственник, приятель", диал. морав. bat'a "дядя". Попытки рассматривать это слово как заимств. из венг. bátya "старший брат, дядя" были справедливо отвергнуты Бернекером (1, 45 и сл.). Он считает *batę, *bat'a усеченными формами от brat(r)ъ "брат". Следует, во всяком случае, отвергнуть попытку Соболевского (РФВ 64, 149) рассматривать это слово как ир. заимств. "Для того, кто знает Авесту, авест. формы *patar больше не существует" (Хюбшман, Arm. St. 37; Фасмер, RS 4, 161). •• [См. еще Трубачев, Терм. родства, стр. 21, 195. – Т.] Этимологический словарь русского языка. — М.: Прогресс М. Р. Фасмер 1964—1973

А това е от книгата на Трубачов:

"Бернекер говорит об исконности у слав, bate значения ‘старший брат’. То же говорит и П. Лавровский о др.-русск. батѧ («…отдаваеть ти батѧ черниговъ, а съ мною въ любви поживи». — Ипат. л, 6669 г.), но И. И. Срезневский переводит это батѧ как ‘отец, pater’ с пометой: «В древних памятниках только один раз». Далее, помимо распространенного русск. батюшка ‘отец, духовный отец’ и других диалектных разновидностей со значением ‘отец’ (см. выше, в перечислении названий отца у славян), укажем еще следующие формы: русск. диал. батя ‘старший брат’: «Тятя да мама дома, а батя поехал по дровки» [75]; батяня ‘отец, также брат, приятель’ [76]; чешcк. bat’a ‘старший брат’, словацк. bat’a, bat’ko ‘otec, strycek, starsi bratr’, batica ‘sestra’, болг. диал. бaта ‘старший брат’ [77], сербск. диал. бато (ласк.) ‘брат’, ‘отец’, баћа (ласк.) ‘брат’.

Таким образом, основные значения слав. bat(j)a: ‘отец’ и ‘старший брат’." 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А допускате ли че тези названия за близкородствени връзки там където ги има са навлезли под влияние на българската култура от времето на ПБЦ и ВБЦ - защото все пак българската държава и бългтарската култура са едни от темелните  камъни на славянската култура и държавнотворческа идея?!

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Преди 39 минути, Capitainofmarine said:

А допускате ли че тези названия за близкородствени връзки там където ги има са навлезли под влияние на българската култура от времето на ПБЦ и ВБЦ - защото все пак българската държава и бългтарската култура са едни от темелните  камъни на славянската култура и държавнотворческа идея?!

Аз го допускам защото все пак именно българите са били държавнотворческия народ но инерцията е нещо много силно.Всичко е славянско до доказване на противното.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Capitainofmarine said:

А допускате ли че тези названия за близкородствени връзки там където ги има са навлезли под влияние на българската култура от времето на ПБЦ и ВБЦ - защото все пак българската държава и бългтарската култура са едни от темелните  камъни на славянската култура и държавнотворческа идея?!

Наличието на подобни форми в чешки  - bát'a "брат, родственник, приятель" и особено в унгарски (където се приема за славянска заемка) -   венг. bátya "старший брат, дядя" говори, че по-скоро става въпрос за жива реч, а не за културно книжовно влияние.

Това, че днес тези термини не се използват не трябва да ви учудва. Една камара думи са се запазили, но с променено значение. В българския типичен пример са "гора" и "планина". Други стари праславянски думи са се запазили само в диалекти, но не и в книжовния език. Пример в българския е "нога", "желва" или "желка" (костенурка) и т.н.

В случая мнението на едни от най-големите специалисти - Фасмер, Трубачов,  Бернекер  и т.н. е, че това са общославянски думи. Тезата, че са български и от там са навлезли в останалите славянски би трябвало да е много добре обоснована. Т.е. ясна етимология, различна от славянската и пътища за разпространение в останалите славянски езици, вкл. и в западните.  

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...