ЕС, накъде?

**nik1** · Юни 24, 2016

Кризите са нещо нормално и естесвенинено. Големият въпрос за мен е не как ЕС се справя с кризите, а как би могъл да се справи с популизма и национализма, "тор" за които са кризите..

Десетки анализатори и самите политици от ЕС се опитват да намерят отговори и посока; От това което съм чел може би единствената рационална (не казвам правилна, а просто рационална,изпълнима, видима) идея и посока , около която се групират мненията на политиците е ЕС да върви в посока на по-голяма интеграция (ефемизъм за федерализация и централизация)

/Забележка:изключвам скептиците, защото те нямат никаква визия - това са същите популисти, за които пиша по-горе; това са тези тези които скачат все още от радост по улиците на цяла Европа след Brexit-a, това са "полезните идиоти" за Русия на Путин и за САЩ на Тръмп, които не искат силна и независима Европа/

Смятам,че това е много опасна и неясна материя и посока - замисълът на ЕС не е да бъде федерация (с Президент/ Лидер), а просто място на договорили се национални държави: място с с определени правила и стандарти, които ще гарантират по-доброто битуване на европоейците (и чрез свободно пътуване и свободна търговия). Всъщност сегашната бюрократичната ЕС (без лидери, с ограничени правомощия на политиците) е точно това което е било целено да се създаде още в началото, и не само това - тя е работила много добре , докато не е имало по-големи кризи и предизвикателства (или когато на кризите е било отговаряно сравнително адекватно, така че да бъдат туширани)

Дилемата изглежда е: трябва ли ЕС да се развие към Федерация? (Как ще стане това? Опасността от разпадане на ЕС, ако се тръгне в тази насока не е за пренебрегване, неизвестностите и неопределеностите са много и всъщност никои не е правил задълбочени анализи) . Или трябва да се търсят други неформални или неформални подходи?

Забележка: Неформална "константа" (даденост) в ЕС е, че решенията се взимат от двата големи (или по-точно с натежаващата им роля)- Германия и Франция, и в този смисъл, лидерите на тези страни би следвало да играят ролята на неформални лидери на ЕС. Госпожа Канцлерът, за съжаление, не успя да пречупи собственото си его ("его" като принципи, аз самият съм принципен и разбирам това и качество и държание!), и не успя да се покаже като лидер - добрият лидер трябваше да бъде балансьор и обединител, а не човек който налага собствените си принципи на другите. Та в тази връзка "търсенето на нови лидери" е недобре приложимо шаблонно пожелание (защото неформалните лидери са "даденост"- изборите на канцлер на Германия или президент на Франция не зависят от волята на европейците).

Какво мислите по въпроса? Накъде трябва да върви Европа и защо?