Отиди на
Форум "Наука"

Обстоятелствата около смъртта на Христо Ботев - истини и митове


Recommended Posts

  • Потребител

Кой уби Ботев?

В този очерк за последните мигове на Ботев ще разгледаме мнения и спомени на свидетели и участници по най-компрометираното убийство в новата българска история. Според господстващата историографска парадигма воеводата Христо Ботев загива от куршума на черкезки снайперист. В същото време спомените на четници и свидетели на убийството изобилстват от противоречия, които пораждат съмнения за нещо недоизказано и премълчано.

За пръв път срещаме мотива за черкезкия снайперист (в случая черкезите са няколко) в записките на Стоян Заимов писани непосредствено след Освобождението по негови и на тогавашния му другар Никола Обретенов спомени наречени "Истинска повест". Те попадат в архива на Захари Стоянов, който ги използва при написването биографията на Ботев. В тях за пръв път срещаме и един друг мотив свързан с убийството, а именно, че Ботев е улучен в гърдите (от няколко куршума според повествованието, докато по-късно основни свидетели като Обретенов и Димитрото говорят за единичен изстрел). Издаването на биографията на Ботев от Захари Стоянов поражда полемика къде е улучен Ботев, тъй като авторът, позовавайки се на Янко Боянов и Йордан Кършовски, твърди, че героят е улучен в челото. Обретенов, който в ранните си изяви се стреми да се дистанцира от въпроса за убийството на Ботев (например в дневника от заточението си отбелязва: "казаха ми, че убили са войводата" и в писмо до брат си Ангел от 20 август 1876 г. - "убиха и войводата ни") след Освобождението се изявява като основен свидетел на убийството и застъпник на тезата, че Ботев е ударен в гърдите. През 1926 г. в статия във в. "Независимост" той разказва, че когато попитал Захари, защо е написал за смъртоносна рана в челото на воеводата, отговорът бил "За по-голям ефект". Основните аргументи на Обретенов са, че нито Янко Боянов, нито Йордан Кършовски са били в онзи момент край Ботев, но това не изключва възможността по-късно да са видели тялото на воеводата, и окървавената карта на Европейска Турция, която Ботев носел в пазвата си. Парадоксално е, че никой от виделите тялото на Ботев не говори за рана в гърдите, дори Никола Кючуков, който в най-общи линии се придържа към версията на Обретенов. За рана в челото пише в спомените си Спас Соколов по думи на Войновски, Никола Нанов също твърди, че другари му казали къде е улучен Ботев. От позицията на очевидци, освен Кючуков и източниците на Захари Стоянов, за раната в челото споменават още Цанко Минков, Димитър Икономов и Димитър Тодоров - Димитрото. В споменатата вече статия на Обретенов, авторът се изказва срещу последните две свидетелства със следните аргументи: в по-рано издадена брошура със спомените на Икономов не пише нищо за куршум в челото (може и така да е, но Цанко Минков, който се сражава под командата на Икономов, а видяхме, че и други потвърждават мястото на раната), а Димитрото бил настрана и не можело да е видял точно. Димитрото веднага излиза с извинение и опровержение на по-ранните си думи, позовавайки се на някакви мистериозни свои записки от преди 20 години, които пък на свой ред са писани поне 30 години след събитието и следва да се запитаме доколко и те са достоверни, когато знаем как за 20 години паметта на автора им изневерява. От тук насетне той едва ли не дословно ще повтаря думите на Обретенов. По този повод не можем да не припомним думите на Прокопи Дянков: "Димитрото постоянно говори, че не помни, а той е дал неверни сведения на Захари Стоянов...Обретенов, и той не помни. Говори много неверни работи...". Сред цялата тази неразбория не можем да не отбележим, че и двете страни съобщават подробности за раните, които е трудно да се измислят или въобразят, макар, както ще видим по-нататък, версията на Обретенов да се разминава и по-много други пунктове със сведенията на други четници. Янко Боянов и Цанко Минков казват, че куршума го ударил над дясната вежда, като пред Захари Стоянов първият е отбелязал и кръвта до косата, Никола Кючуков пише: "Куршумът бе пронизал черепа му под дясната вежда и порой от кърви бяха го покрили.", като изключим замяната на "над" с "под", което може да се дължи на особености на речта, изказа или гледната точка, то друго противоречие с предходните две свидетелства няма. За изобилието от кръв говори и Икономов: "Алена кръв шуртеше от раната." В един ранен спомен, който почти четири десетилетия по-късно отрича, Заимов твърди, че във Враца край градския часовник видял набитата на кол глава на Ботев, "а носът, лицето и брадата били оцапани със съсирена кръв." Обръщаме внимание на изобилието от кръв, тъй като то е важно за криминологията обстоятелство. Обретенов в подкрепа на своето твърдение разказва, че при смъртта си Ботев се изпуснал, а д-р Параскев Стоянов му дал медицинско обяснение: "Когато разказах тези факти на г. професор д-р Парашкев Ив. Стоянов, той ми обясни така: куршумът, след като пронизал сърцето, отишъл в гръбначния стълб, гдето закачил някакъв нерв, който предизвикал реакцията."
Обстоятелствата при които е станало убийството също се различават в отделните спомени. Първата версия за гибелта му е тази, която е дадена на четниците непосредствено след събитието. Ботев непредпазливо издал позицията си и случаен куршум го уцелил. Характерното е, че всички които разказват за тази версия не са непосредствени свидетели на убийството, като изключим критикувания от Обретенов спомен на Димитрото. За нея пише Заимов в споменатите по-горе записки: "Войводата излезе из позицията, че да разгледа положението, но с излизането си биде убит, като го удариха няколко куршума у гърдите от скритите наблизу у гората черкези."; Спас Соколов: "Според Бойновски, войводата Ботев не е могъл да търпи да седи, но е ставал, ходил, наблюдавал и случаен куршум го е ударил."; Никола Нанов: "Другарите ми казаха, че Ботев се надигнал да види къде са турците. Пукнала пушка, куршумът пронизал челото му и той паднал"; Цанко Минков: "Ботев, както разказваха другарите ми, като никога бил станал неспокоен, нетърпелив - дигнал глава напред, хвърлил повелително обхватен поглед по четата и изкомандувал нервно и нерешително. Врагът сигур през това време е отмервал своята прицел и не е сбъркал."; Димитър Икономов: "От други узнах как е станала тази печална случка: когато изсвирила тръба в лагера на турците, Ботев полюбопитствал да види, ала в този момент пукнала вражеска пушка, един куршум се забил в челото му"; Димитрото в спомена разкритикуван от Обретенов: "На мръкване турците почнаха да се оттеглят, турска тръба даде някакъв сигнал. Аз бях на няколко крачки близо до Ботев. Ботев стана, вдигна бинокъла да види що значи тоя сигнал. Една пушка пукна и аз усетих, че удари Ботев." 
Години по-късно от позицията на очевидци неколцина четници представят съвсем различна история. Край Ботев се събира групичка уж на съвещание, ненадейно изпищява куршум и той пада мъртъв. Тук вариациите са много - от това какъв е състава на групата край воеводата, до мотива провокирал изправянето му. Преди да преминем към конкретните свидетелства ще се наложи да дадем отговор на въпроса какво налага промяната на обстоятелствата около смъртта на воеводата. Намирането на отговор не представлява кой знае каква трудност, достатъчно е да си припомним всички свидетелства, разказващи как оттеглящите се четници минават край тялото на воеводата и символично оставят върху него клончета и вейки (Цанко Минко, Неделчо Тинчев), т. е. воеводата не е убит на позициите, а някъде в тила на четата. Разбира се тук бихме могли да предположим вероятността трупа да е преместен, но никой от мемоаристите не отбелязва подобно действие, тъй че няма основания за съмнение в тази насока.
Анализа на спомените показва съществени различия между версията на Обретенов-Димитрото и другите мемоаристи, като през годините Обретенов променя някои детайли. На първо място той повествува: "Когато цялата чета слезе от Камарата и се отправи към извора, Ботйов, Апостолов и аз бяхме изостанали по-назад по причина на Перо, който не можеше да върви. По покана на Ботйова приседнахме край една малка скаличка. С нас бяха Сава Пенев от Търново и Димитър Тодоров (Димитрото) от Габрово, жив и досега." Спас Соколов, Цанко Минков и Димитър Икономов разказват, че четниците са още по позициите си, когато научават за смъртта на воеводата, което кореспондира с ранната версия за убийството, с разкритикувания от Обретенов спомен на Димитрото и записките на Заимов. Друг съществен момент пораждащ недоверие в тази част на спомените е присъствието на Перо в групичката и причината за изоставането й. Първо Перо с ранения си крак неотлъчно следва четата от Милин камък до момента, а в последствие е обявен за воевода, т. е. раната му не е била сериозна и не може да е причина за изоставане. Освен че не знае за обявяването на Перо за воевода, според Кършовски и Атанас Свещаров, Обретенов не знае и че Перо командва позиция вдясно от ботевата според Икономов, а слугата на Черепишкия манастир Нено Нецов изрично твърди, че когато се разнасят виковете за смъртта на Ботев Перо е на позицията, когато слязъл при Ботев, намерил го мъртъв и му взел сабята (според Обретенов калпака, шашката, револвера и мундира са взети от Георги Апостолов, който според Кършовски предава шашката на Перо). Изводът, който можем да направим от тези известия, е, че в момента на убийството и ограбването на воеводата Перо не е край него. Това повдига въпроса за свидетелите на убийството. В първата си статия за Ботев Захари Стоянов пише, че вещите му вземат Войновски и Апостолов, а в биографията при смъртта на воеводата край него се намирали: "Г. Апостолов, Пера, Н. Обретенов, Сава Пенев, Янко Боянов, арнаутинът и две-три момчета още." Видяхме, че Перо със сигурност не е присъствал, не е бил там и Янко Боянов той отбелязва мълвата за смъртта, която се разнесла сред четниците и едва след това се озовава край трупа. Сред споменатите "две-три момчета" вероятно е Никола Сопотлията (Никола Богданов от ловешкото село Сопот) споменат в списъка на четниците като бивш участник в казак алая на Садък паша, авторът разказва, че в групичката имало и едно момче, което служило в казак алая, то разтълкувало значението на прозвучалата откъм турския лагер тръба, също и Димитър Стефанов Казака, който след смъртта на Никола Симов Куруто на Милин камък поел знамето, тъй като се намирал най-близо по думите на Обретенов (тук няма да се спираме подробно на идентификацията на "сливналийчето" от спомените на Обретенов, ще отбележим само, че при залавянето на Казака край Кремиковци около кръста му открили увито зелено знаме, което вероятно е причина за жестокото отношение към него довело до смъртта му, а знамето било изгорено http://www.ave-sliven.com/index.php?id=170213 ). Споменатия "арнаутин" вероятно е Антон Танасов - Арнаутина. Според Обретенов епизода с тълкуването сигнала на турската тръба е станал преди съвещанието. Именно на това последно съвещание според разказа на Захари Стоянов Ботев заповядал да отковат знамето, според Никола Кючуков това става непосредствено след смъртта на воеводата, а около кръста си го опасал Петър Йорданов. По-късно Йорданов и Обретенов са в групата на Войновски, но последният не споменава нищо за знамето, в случая изглежда достоверен спомена му, че то е останало с групата на Апостолов, а след разгрома й вечерта на 22 май знаменосецът попада в групата на Икономов, който по спомените на Кършовски нарежда да бъде снето и заровено (като имаме предвид съдбата на Димитър Стефанов, точно от това сигурно се е опасявал и Икономов, който е имал намерение да се предаде с групата си, заповедта за заравянето вероятно не е изпълнена). Никола Кючуков освен себе си при смъртта на Ботев поставя "х. Петър, П. Юрданов, Георги Апостолов и двама-трима още". Тъй като видяхме, че бърка Петър Йорданов с Димитър Стефанов, можем да предположим, че иде реч именно за последния. Под хаджи Петър пък според Веселин Игнатов следва да разбираме хаджи Бенчо от Плевен. За другите двама-трима не може да се каже нищо определено. Генерал Кирил Ботев в едно свое интервю през 1930 г. преразказва по думи на Обретенов: "след сражение турците се оттеглили. Четниците изгорели за вода. Пръснали се на групи да търсят вода. Христо Ботйов заедно с щаба си - Обретенов, Войновски, Сава Пенев, Д. Тодоров и др., също отишли да търсят вода, но били обстрелвани из засада от черкези и Ботйов паднал." Мотива със съвещанието на щаба е подменен с търсене на вода. Интересното тук е друго - отново срещаме името на Войновски край Ботев в миговете около смъртта му. Пред Кацев-Бурски Обретенов разказва: "... ние с Войновски, като взехме револвера, бинокъла и картата, не помня да съм вземал и сабята му, а Войновски носеше само своята." От изнесеното оставаме с впечатление, че от един момент насетне Обретенов всячески се стреми да отдалечи военния командир от Ботев, заменяйки го с Перо. За мотивите на тази подмяна можем да гадаем, но Никола Кючуков и Спас Соколов определено говорят за някаква пукнатина в отношенията между Ботев и Войновски, а от спомените на Обретенов знаем как Ботев се отнася към него и Георги Апостолов, като и двамата на няколко пъти "ядат калая". От друга страна мемоариста превъзнася Войновски, тъй че никак не изглежда странно, че го "отдалечава" от Ботев в момента на убийството, дори твърди, че лично му е съобщил за случката един ден по-късно. От последната лъжа няма смисъл, тъй като Спас Соколов и Мико Стоянов разказват, че научават за убийството, докато са на позицията, лично от Войновски. Причината за замяната с Перо вероятно пак се крие в отношението към Ботев. Според Никола Кючуков на съвещанието на Веслец, когато се обсъжда бъдещето на четата Перо застава на страната на воеводата, подкрепяйки мнението му за изтегляне към Сърбия. От тогава според Кючуков заповедите се издавали от Ботев и Перо. От разказа за това съвещание проличава и разцеплението настъпило в четата. Няма съмнение, че на предложението за оттегляне към Сърбия някои четници са гледали като на предателство. Икономов кратко отбелязва, че решението на това съвещание било да се действа според обстоятелствата. В светлината на това сведение репликите на Перо към Ботев преди смъртта му за които повествува Обретенов, както ще видим по-нататък изглеждат пълна безсмислица.
Обретенов приписва на Ботев съвсем необосновано предложение да поседнат. На пръв поглед изглежда, че това действие може би е провокирано от грижа за ранения Перо (в статия от 1934 г. точно този е изтъкнатия мотив), който не се е оплакал. Мемоаристът обаче, веднага представя друг мотив: "Ботйов беше много загрижен, понеже от щаба му бяха останали само Апостолов, Перо и аз", което е абсолютен нонсенс, тъй като са живи и други командири на части от четата - Войновски, Икономов, хаджи Бенчо и др., т. е. угрижеността на Ботев може да е, не заради оределия щаб, а заради хората намиращи се край него. Също съвсем непровокиран Ботев започва разговор за бъдещето на четата, като предлага два варианта: "Да продължаваме ли, или да се отправим за Сърбия?", представяйки аргументи в полза на оттеглянето. Отговорът идва от страна на Перо: „Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш.” Следва поредната немотивирана реакция на Ботев, който съвсем неочаквано прекъсва започнатия уж от него разговор: "Ботйов нищо не каза, но се изправи с целия си ръст да види накъде отидоха момчетата и няма ли някоя опасност за четата. Тогава моментално изгърмя пушка и Ботйов политна да падне на гърба си." За какво са му на Ботев момчетата, нали според Обретенов сам той няколко минути по-рано ги е пуснал да пият вода, а и каква опасност за четата, пак Обретенов разправя, че турците са се оттеглили да лагеруват. Опасността е идвала от другаде и Ботев за това се надига да види къде са момчета, вероятно в опит да намери помощ. В статия от 1929 г. писана по протокола на комисията за установяване лобното място на Ботев от 1927 г. Обретенов представя диалога като много по-остър: "Нас, щаба, Ботев ни беше спрял, за да си кажем мнението. Той каза: "Моето мнение е, понеже отнигде помощ няма, затова, ако искате да ме последвате, да отидем в Сърбия". Тогава Перо възрази: "Ако направиш такова нещо, да оставиш четата на произвола, ще изгубиш всичко, което си направил до сега. Затова предпочети да те убият, отколкото да оставиш четата." Ботев стана, казвайки: "Чакайте да видя къде е четата". Щом се изправи с целия си ръст, един куршум го удари в гърдите." Тук няма да се спираме отново на въпроса, че хората край Ботев въобще не са "щаба" на четата, но срещаме един нов мотив, Ботев ги спира, за да научи мнението им, сякаш това не може да стане в движение. Воеводата предлага отегляне към Сърбия. Хората около него, или поне "Перо", схващат думите му като персонално предложение лично към тях, което личи и от отговора на "Перо". Инсинуацията, че Ботев искал да дезертира е забелязана и от комисията през 1927 г. На въпрос какво е имал предвид Ботев, само тях или цялата чета, Обретенов отговаря, че четата. В такъв случай, питат комисарите, защо "Перо" така е схванал предложението и Ботев не му ли е възразил? Обретенов отговаря: “Защото Ботйов иcкaше cамо ние да избягаме и да оcтавим четата cама!...” и попадаме в омагьосания кръг на едни и същи въпроси и отговори безкрай. Тази версия обаче ни дава нещо много важно възможната причина за конфликт между Ботев и групичката край него. И тук отново започнатия уж по инициатива на Ботев разговор съвсем немотивирано е прекъснат от самия него с очевидното желание да потърси четата, т. е. повече от ясно е, че предложението му за оттегляне в Сърбия е превратно изтълкувано, а и пред неприкритата заплаха с убийство едва ли е имал по-полезен ход освен да опита да се откъсне от хората край него и да потърси помощ от четата.
За непровокираното и ненадейно на пръв поглед изправяне на Ботев насред разговора съществуват различни обяснения. Според Захари Стоянов турската тръба изсвирила, Ботев се надигнал с думите: "Чакай да видя, като че правят някакво движение". И още не бил се изправил, когато откъм югозапад пукнала пушка. Тук ще отбележим само, че това става след като при залез турците вече са свирили отбой. По астрономически данни на този ден, четвъртък, 20 май 1876 г., Слънцето залязва в 19 ч. и 58 мин., т. нар. граждански полумрак трае 32 мин. и в края му вече се виждат най-ярките звезди, а различаването на цветовете е невъзможно. Общо взето същото пише и Никола Кючуков. Според Димитрото в разкритикувания от Обретенов спомен "на мръкване" турците започнали да се оттеглят, тръбата им изсвирила, Ботев се надигнал да види какво става и бил убит. Същото пише и Икономов. Никола Нанов разказва, че Ботев се надигнал да види къде са турците, според Заимов станал "да разгледа положението", Спас Соколов пък пише, че: "ставал, ходил, наблюдавал". Повечето мемоаристи маркират само един турски сигнал за прекратяване на сражението, което ни дава и точния час на смъртта на Ботев. Появата на две изсвирвания - веднъж за прекратяване на боя и втори път непосредствено преди смъртта на Ботев у Захари Стоянов и у Кючуков може би се дължи на контаминация на спомените - едни казват, че турска тръба изсвирила за прекратяване на боя, а други, че това станало непосредствено преди убийството на воеводата. Така обединяването на два различни спомена, които по всяка вероятност говорят за един и същ сигнал е довело до мултиплицирането на изсвирванията откъм турския лагер. Клинчаров, позовавайки се на Обретенов, който пък отрича да е казвал такова нещо, твърди, че Ботев се изправил, за да се изпикае. На Евгени Волков Обретенов разправя, че воеводата станал "да види дали няма някъде неприятел, и в това време откъм изток, от тази страна, където беше нашата чета, изгърмя една пушка, без да видяхме кой стреля". Не за първи път русчуклията косвено навежда на мисълта, че Ботев е убит от свои. До същата мисъл стигат и членове от комисията от 1927 г. след като им казва за заплахата на "Перо" - "предпочети да те убият" и увърта по въпроса предложението на воеводата да вървят към Сърбия за тях ли се е отнасяло, или за цялата чета. Дори и думите на Ботев "Чакайте да видя къде е четата", когато се изправя, навеждат на мисълта, че той е обърнат именно по посока на четата, или както е според по-късните спомени: "Ботйов нищо не каза, но се изправи с целия си ръст да види накъде отидоха момчетата". Освен Захари Стоянов и Обретенов пред Волков, за посоката от която е дошъл изстрела разказва единствено Димитрото в по-късните си спомени: "откъм западната му страна изгърмяла пушка". Пред комисията през 1927 г. Обретенов категорично отказва да установи посока и дистанция на изстрела: "Не мога да кажа откъде се даде този изстрел", "Не мога да кажа с положителност от какво разстояние се е стреляло". Обретенов не може да определи разстояниято, но криминологията може и затова обърнахме внимание на изобилието от кръв, което говори за изстрел от близко разстояние, а това отново насочва подозренията към обкръжението на Ботев. Ето какво пише Росен Тахов:
"През 1931 г. Кръстьо Генов пита Обретенов дали Христо Ботев не е застрелян в гръб. „Много добре си спомням и тази подробност от обясненията на Никола Обретенов – че дупката от куршума на гърдите била твърде „широка“, така щото двамата с Апостолов веднага я забелязали. А както се знае от опита на съдебната медицина, когато е изстрелян от разстояние, куршумът предизвиква по-широк отвор именно в обратната страна на тялото.“
През 1985 г. Илия Стоилов разследва убийството от юридическа и медицинска гледна точка. „Никола Обретенов ни казва – цитира той, – че „кръвта шуртеше толкова много, че напълваше пазвата и окървавяваше картата“. При това изобилие на кръв хирургът, доц. Шопов от Пловдивския медицински институт, дава мнение, че изстрелът не е даден от „далечно разстояние“, защото кръвоизливът би бил много малък, тъй като отворът на входната рана би бил малък и почти ще се затвори от меката тъкан; а още повече като се има предвид, че кръвта от разкъсаното сърце или от по-големия кръвоносен съд се излива в гръдната кухина. При това изобилие от кръв не може да не се приеме, че изстрелът е даден от „близко разстояние“." (http://www.ploshtadslaveikov.com/botev-ubit-ot-vragove-ili-ot-svoi/ )
Сериозни съмнения предизвиква и поведението на групичката край Ботев. Когато той пада мъртъв вместо да потърсят прикритие и да отвърнат на огъня (да не забравяме, че Сава Пенев и Димитрото са някъде в страни и не се радват на прикритието на "скаличката"); вместо да се убедят, че няма непросредствена опасност и за тях, решават да ограбят трупа; и накрая решават да мълчат. Защо? Изводът може да е само един - знаят кой е стрелял и знаят, че стрелецът не е заплаха за тях.
Последният пункт от спомените на Обретенов на който ще обърнем внимание е ограбването трупа на Ботев. И тъй Обретенов разказва: "По съвета на Перо прибрахме всичко от Ботйова, което можеше да покаже, че е войвода, за да не се гаврят с него неприятелите. Аз взех картата от пазвата му под мундира, която беше окървавена и продупчена от куршума, взех и часовника, бинокъла, компаса и портмонето с 5 наполеона, а Апостолов взе калпака му с лъва, шашката, револвера и мундира." Както и другаде, и тук срещаме много несъобразности и противоречия с останалите спомени, които пораждат съмнения в цялата тази конструкция. Също така установяването на хората прибрали вещите на Ботев може да помогне при определяне състава на групичката край него. Вече отбелязахме някои от интересуващите ни моменти, като например написаното от Захари Стоянов в първата му статия за Ботев, че вещите са взети от Войновски и Апостолов, а Кацев-Бурски позовавайки се пак на Оретенов пише, че русчуклията и Войновски взели револвера, бинокъла и картата. Картата в крайна сметка, както пише Бурмов, се оказва у Спас Соколов, който е в групата на Войновски, но след сражението при Лютиброд случайно се отделя и попада в групата на Икономов. Тъй като сам той, а и никой друг не засвидетелства присъствието му край трупа на Ботев, то можем да приемем, че картата му е предадена от Войновски, за когото има известия, че е бил край тялото на воеводата. Сабята, или шашката, за които говорят спомените поражда много спорове, тъй като днес са известни три оръжия за които се твърди, че били на Ботев. Първата е тази за която разказва Нено Нецов - румънска офицерска сабя. Киро Ботев разказва, че по пътя след Козлодуй дал сабята си на брата си - румънска офицерска, която в Гюргево му дал запаснякът от румънската армия българина Иван Стоянов. Когато през 1940 г. му показват сабята от Черепишкия манастир пенсионирания генерал се колебае дали това е същото оръжие. Все пак описанието съвпада. Възниква обаче друг въпрос, Ботев със сигурност не е тръгнал без дълго хладно оръжие, а, че е носел такова при превземането на парахода свидетелстват и четниците и екипажа. Друга сабя с претенции, че е принадлежала на Ботев се съхранява във Военния музей. Тя е френска кавалерийска и е била на въоръжение в румънската армия. Дарителка е Петра Петрова от село Зверино. В този случай Киро Ботев е категоричен и това изрично е записано в инвентарната книга на музея: "Ген. о. з. Киpил Ботев отpича, че Ботев е ноcил такaва cабля.“ Накрая се сблъскваме и с руска казашка шашка за каквато говори в спомените си Обретенов (като категорично твърди, че Ботев сабя не е носил). Тя е била притежание на разузнавача към министерството на войната капитан Иван Стоянов и също попада във фонда на Военния музей, където е изложена като оръжието на Ботев. На клина до дръжката са инкрустирани инициалите "Хр. Б.", а от другия край датата "17 май 1876 г." Капитанът наследил шашката от баща си, който пък около 1900 г. я взел от башибозук, който участвал в преследването на ботевата чета. Макар Обретенов да настоява, че Ботев е носел само шашката, пред Кацев-Бурски той разказва друго: 
"Вяpно е, че Ботев има две cабли. Пъpвата, която полyчи от Димитъp Икономов, ypедника на четата, заедно c бинокъл и палаcка за каpта, както и калпак, каквито имаше и cамият Димитъp Икономов, имаше надпиc малко по-долy от pъкоxватката. Надпиcът беше напpавен от пиpинч, от едната cтpана – лявата, името на Ботев, а от дpyгата – датата на тpъгване на четата за Бългаpия. Сабята беше чеpкезка, cъвcем нова и когато Д. Икономов донесе нея и своята, очите ни оcтанаxа на тяx. Доколкото cи cпомням, надпиcа пpави един кyюмджия в Гюpгево към 11 май. Името cега не мога да cи cпомня, но като че ли беше Геоpги Съpмаджията от Карлово. Тази cабя Хpиcто Ботев пpеметна пpез pамото cи, когато да завладеем „Радецки“, па я извади, като даде заповедта на момчетата и c гола cабя говоpи c капитана на парахода. Тази cабя c надпиcа Ботев ноcи пpез вpеме на похода от Козлодуй до Милин камък, гонени от турските потери. Пред Милин камък като раниха няколко момчета и Въpли Гюpо, той отиде при него, но вече cабята мy я нямаше. Тук му дадохме дpyга cабя, която той си беше донесъл от Букурещ и която след неговата cмъpт е била пpедадено от четниците в Чеpепишкия манаcтиp".
Тъй като описанието на "първата" сабя и шашката съвпадат в голяма степен можем уверено да твърдим, че става дума именно за нея. Що се отнася до "втората", то със съгурност Ботев не я е носел от Букурещ, защото в такъв случай нямаше да се налага други да му я дават. Този спомен кореспондира и с думите на Киро Ботев, Нено Нецов и Димитър Икономов, който не пише за шашката, но споменава, че легално е качил на парахода няколко пушки, включително и ботевата, т. е. възможно е и останалата част от снаряжението на воеводата да е било у него. За причината Ботев да замени шашката със сабя остава да гадаем. Тук има и една подробност, която подрива доверието в разказа на Обретенов за окървавената карта - Икономов дал на воеводата паласка за карта. Захари Стоянов обаче пише, че сабята на Ботев била взета от арнаутина без никой да го види. Часовника действително попада у Обретенов. По отношение на дрехите никой от виделите трупа на воеводата не отбелязва, че е разсъблечен. Това се твърди единствено от Обретенов и от Димитрото в по-късните му спомени. За сега няма логично обяснение какво може да е мотивирало тази измислица.
След всичко изнесено до тук едва ли е останало съмнение, че Обретенов съзнателно манипулира спомените си и спекулира с позицията си на очевидец. По отношение по-нататъшната съдба на четата до момента на срещата с Войновски отново разказва от позицията на очевидец, но още Бурмов е обърнал внимание на факта, че той не знае нищо за сражението при Лютиброд на 21 май, когато е "окончателното разбиване на Ботевата чета при реката Искър" (според молбата за пенсия на Димитър Багрянов, или според друга молба "там, дето се разби четата"). Пред Волков русчуклията се е изпуснал и казал, че скитал с още 20-30 момчета две нощи и един ден, т. е. той се е присъединил към Войновски едва на 22 май. Нищо чудно тогава, че не знае за обявяването на Перо за воевода, макар да разказва за смъртта му, и за битката при Лютиброд, свеждайки я по думите на Бурмов до избиването на отделението на Апостолов. А дали се е скитал с 20-30 момчета, или сам личи от другите спомени, които не говорят нищо за присъединяване на голяма група към Войновски.
 

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 113
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители

+ boilad, поздравления за сериозната изследователска работа, която си свършил.

Имам един въпрос: какви са били мотивите на Обретенов и хората около него да убият Ботев? Според мен, ако той е искал да оттегли четата в Сърбия, убийството му само би усложнило и без това тежкото положение на останалите четници.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами точно това е мотива, че Ботев настоява за оттегляне към Сърбия (също като Перо и хората, които по-късно начело с хаджи Бенчо се отделят от Войновски - общо около 25 души, ако не бъркам), другите като Войновски, Георги Апостолов и хората, които ги следват настояват да се върви към Тракия. 

Доколко тежко е положението на четата и доколко убийството на Ботев го е усложнило (или би го усложнило, ако погледнем на въпроса без предзнание) са съвсем отделни въпроси. Както и до колко е кадърен като воевода (Обретенов, разбира се, и последователите му го представят негативно в това му амплоа). Стигнем ли до тук неизменно ще опрем и до характера му, а от там и до помията изсипвана с кофите в една друга тема. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, boilad said:

Ами точно това е мотива, че Ботев настоява за оттегляне към Сърбия (също като Перо и хората, които по-късно начело с хаджи Бенчо се отделят от Войновски - общо около 25 души, ако не бъркам), другите като Войновски, Георги Апостолов и хората, които ги следват настояват да се върви към Тракия. 

Доколко тежко е положението на четата и доколко убийството на Ботев го е усложнило (или би го усложнило, ако погледнем на въпроса без предзнание) са съвсем отделни въпроси. Както и до колко е кадърен като воевода (Обретенов, разбира се, и последователите му го представят негативно в това му амплоа). Стигнем ли до тук неизменно ще опрем и до характера му, а от там и до помията изсипвана с кофите в една друга тема. 

Не поставям под съмнение кадърността /или некадърността/ на Ботев, нито имам някакво намерение да се присъединявам към "демитологизаторите". Предишните ми постинги в тази тема, неподкрепени от такова задълбочено изучаване на източници като твоето, бяха защита на мнението ми тогава, че убийството е от вражески куршум. Но новата информация в твоя постинг ме кара да ги преосмисля. Според мен, много би ти помогнало, ако разшириш периметъра на изследванията си като време около година преди гибелта на Ботев и в месеца след тази гибел, да проследиш в този месец маршрута на отделните групи. Обретенов, един от членовете на Гюргевския комитет /Ботев е изолиран от него/ сам е твърдял, че този комитет го е назначил за апостол на Софийския революционен окръг, който е обхващал и Пиринска Македония. Това е мотив.

Дори и бегъл поглед върху картата показва че Враца е относително най-близкото място до сръбската граница. Подминавайки Враца, въстаниците вече са били наясно, че там въстание няма, че въстанието в цялата страна е потушено, рационалния ход за тях е бил преминаване в Сърбия. След убийството на Ботев обаче те не тръгват в посока към сръбската граница, а продължават в посока към София, Обретенов е заловен на 17 юни край Шипково, Троянско, но би ми било интересно да се проследи маршрута на групата му дотам. Идеята ми е, че те са били съвсем наясно, че въстанието в Четвърти окръг  е потушено по това време, така че какво да търсят в Тракия, предположението ми е, което обаче трябва да се провери /а не ми е приоритет:)/ е, че мотивът им е бил да вървят към Софийско, надявайки се да вдигнат въстание там, имайки пълномощията на Обретенов като главен апостол за този окръг. Желанието на Ботев да изтегли четата в Сръбско влиза в противоречие, освен това апостол за революционния окръг е Обретенов, а не Ботев.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Б. Киров said:

Не поставям под съмнение кадърността /или некадърността/ на Ботев, нито имам някакво намерение да се присъединявам към "демитологизаторите"... Според мен, много би ти помогнало, ако разшириш периметъра на изследванията си като време около година преди гибелта на Ботев и в месеца след тази гибел, да проследиш в този месец маршрута на отделните групи.

Работя си аз (макар от доста време да обитавам в Късното средновековие), но ако ти кажа само този очерк колко време ми отне, макар основата, като познания, да я имам, ще ти стане ясно, че не е съвсем проста и елементарна работа (сигурно си го знаеш, де, и хич не е за форумен формат, ама нали ако само кажа "подозирам обкръжението на Ботев, заради кръвта и басните на Обретенов" пак ще се почне, ама каква кръв, какви басни, пък кой какво бил чел, или не е чел, тоя така казал, оня иначе написал). То не са библиографии, извори и източници, сверявания и проверки и не на последно място оформянето на самия текст. Та представи си сега и задачата, която поставяш в цитата, като имаш предвид и, че не с това си вадя хляба. 

По отношение проследяване маршрута на групите, с някои дребни забележки, Бурмов се е справил сравнително добре със задачата.

 

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Обретенов, един от членовете на Гюргевския комитет /Ботев е изолиран от него/ сам е твърдял, че този комитет го е назначил за апостол на Софийския революционен окръг, който е обхващал и Пиринска Македония.

Това, че Ботев е изолиран от Гюргевския комитет е поредната басня, която Обретенов разправя. Истината е, че той съдейства за сръбските им паспорти и търчи напред и назад да урежда всякакви подобни дреболии (къде е тука уж огромното честолюбие в което го обвиняват), най-малкото поддържа връзка със Стамболов. После, когато голяма част от тях вече са по местата си пак търсят бае си Христа и накрая пак до него опират да оглави четата (тука пак има един тънък момент в спомените на Обретенов, че той и Апостолов на колене и със сълзи на очи му се молели да им бъде водач с намека, че едва ли не те са го назначили, докато в действителност след превземането на парахода той пита строените на палубата четници приемат ли го за воевода). Простата истина е, че Ботев е направил за Гюргевския комитет и подготвяното от него въстание толкова, колкото никой друг от т. нар. апостоли взети по отделно не е направил. Голяма част от офицерите участвали във въстанието също са привлечени от Ботев.

 

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Подминавайки Враца, въстаниците вече са били наясно, че там въстание няма, че въстанието в цялата страна е потушено, рационалния ход за тях е бил преминаване в Сърбия.

Нали това обяснявам. Част от тях (може би по-голямата) не искат да ходят там, искат в Тракия (дори и те не са единни обаче, Георги Апостолов бълнува за хайдушкия Сливен, пък други сънуват Панагюрище), а хора като Ботев, Перо и хаджи Бенчо са пречка. 

Икономов пише, че неговата група научава за погромите в Тракия чак на 26 май.

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, boilad said:

Нали това обяснявам. Част от тях (може би по-голямата) не искат да ходят там, искат в Тракия (дори и те не са единни обаче, Георги Апостолов бълнува за хайдушкия Сливен, пък други сънуват Панагюрище), а хора като Ботев, Перо и хаджи Бенчо са пречка. 

Икономов пише, че неговата група научава за погромите в Тракия чак на 26 май.

Перо, доколкото си спомням, е убит край Челопек, на 6 км от Враца, героинята на разказа на Вазов "Една българка", баба Илийца е от там.

Като погледнеш картата на Враца и околностите веднага става ясно, че ако Ботев е настоявал да поведе четата към Сърбия, след това четниците поемат в съвсем противоположна посока, след убийството му:

59fa2edacf8be_homeX7bqmS7r306AI6jIG8_1_b.thumb.jpg.94aff67645357cee4e649695b899c635.jpg

1.thumb.jpg.287ff180f8d2daf38898c5aeecd4e1ca.jpg

Стрелката вдясно показва приблизително мястото където е заловен Никола Обретенов 17 дни след убийството на Ботев.

Дядо ми по майчина линия беше от този край, Врачанския,по конкретно от с. Дълги дел, сега Монтанско, ходил съм неведнъж там, балканско село почти на границата със Сърбия, местните знаят наизуст всяка пътечка и могат със завързани очи да те преведат от другата страна, правели са го дори по време на соца, не е било проблем. Стара планина се пресича от Петроханския проход, от мястото на последното голямо сражение на четата до границата са 30-на километра, най-много ден-два път и е имало съвсем реален шанс да спасят цялата чета. Те обаче поемат в съвсем противоположна посока, което е самоубийствено.

За Гюргевския комитет съм съвсем повърхностно запознат, но от биографичната книга на Захари Стоянов за Ботев останах с впечатлението, че учредителите на този комитет са се държали едва ли не като секта от съзаклятници и са вземали важните решения в техния тесен кръг, Ботев са го използвали за набавяне на пари и оръжие, а също така и заради огромния му авторитет сред хъшовете, но са го заблуждавали за мащабите на въстанието и Заимов му е писал писма за хиляди въстаници в Балкана, докато истината се оказва съвсем различна, когато стъпват на българска земя. Стамболов, Бенковски, Заимов, Обретенов са били от "новата вълна" национални революционери след Левски, Каравелов и Ботев, с огромни амбиции и самочувствие, но без достатъчно покритие като опит и възможности, което до голяма степен слага и отпечатък върху хода на подготвеното и осъществено от тези хора Априлско въстание.

Очеркът ти е много добре написан и си заслужава да го разшириш в нещо по сериозно, според мен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Б. Киров said:

Като погледнеш картата на Враца и околностите веднага става ясно, че ако Ботев е настоявал да поведе четата към Сърбия, след това четниците поемат в съвсем противоположна посока, след убийството му:

Знам, нали за това са го убили. Спас Соколов разказва, че преди да отиде при Ботев Войновски издал заповед на къде да се оттегли четата, посока съвпадаща с дясната стрелка. Според мен с това е целял да наложи мнението си, като постави Ботев пред свършен факт. Воеводата хич не е въодушевен от това и когато се срещат между двамата започва спор. Тогава именно Ботев се обръща към придружаващите ги Обретенов, Апостолов, Димитрото и Сава Пенев примерно с думите: "Как мислите момчета, не е ли по-добре да отидем в Сърбия?" На някой от тях не му издържат нервите, отговаря остро нещо в смисъл, че Ботев иска да дезертира и дърпа спусъка. Този някой може би е Апостолов за когото има сведения, че е сприхав, своенравен и добър стрелец, а и Обретенов казва за него, че бил патриот фанатик, т. е. напълно възможно е да е схванал въпроса на Ботев като предателство.

 

1 hour ago, Б. Киров said:

Стара планина се пресича от Петроханския проход, от мястото на последното голямо сражение на четата до границата са 30-на километра, най-много ден-два път и е имало съвсем реален шанс да спасят цялата чета. Те обаче поемат в съвсем противоположна посока, което е самоубийствено.

Самоубийствено е, защото притежаваме послезнанието какво се е случило с четата. Отбелязах вече, че групата на Икономов едва на 26 май научава за погрома на въстанието в Тракия, затова към момента на смъртта на Ботев подобно решение не е изглеждало толкова безумно. Макар и с преполовени муниции и оскъдни провизии, те са можели да разчитат, че веднъж достигнали въстаналите райони ще могат да ги попълнят и да продължат борбата. Друг е въпроса, че подобни очаквания са нереалистични, или както отбелязва захаристояновия Перо: "Аз  почнах  да  се  съмнявам  за  вътрешното  въстание  в България – казал Пера. – Ако да би била пълна планината с въстаници, ако би Тракия да гореше на огън, то тукашните турци трябваше да почувствуват това, а те ни преследват с кучетата си заедно."

Границата със Сърбия по онова време трябва да е била по на запад.

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 11 часа, boilad said:

Границата със Сърбия по онова време трябва да е била по на запад.

Карта на Сърбия от 1870 - Пирот, който е на успоредна линия с мястото на сражението, след което е убит Ботев, и тогава е бил в сръбска територия; ако имало някаква разлика в границата, тя е от порядъка на 7-8 км по на запад при мащаба на картите, не променя съществено разстоянието, по въздух между Пирот и Челопек е то е 83 км, въздушната линия е около 50 км между Челопек и границата, по онова време да е било около 60, на втората карта е посочен обиколен маршрут пеш за около 1 ден и 6 часа време ходене от Челопек до Пирот, до границата е най-много 1 ден.

map-of-serbia-in-the-1870s-B70X1G.thumb.jpg.303c12fcadf632c6ffc69a5f46441c93.jpg

http://www.alamy.com/stock-photo-map-of-serbia-in-the-1870s-21533388.html

2017-11-02_091129.thumb.jpg.44fc2cde90687a250536421e13263095.jpg

http://directions.somemaps.com/bg/пирот/с.челопек_враца.php

Преди 11 часа, boilad said:

Самоубийствено е, защото притежаваме послезнанието какво се е случило с четата. Отбелязах вече, че групата на Икономов едва на 26 май научава за погрома на въстанието в Тракия, затова към момента на смъртта на Ботев подобно решение не е изглеждало толкова безумно. Макар и с преполовени муниции и оскъдни провизии, те са можели да разчитат, че веднъж достигнали въстаналите райони ще могат да ги попълнят и да продължат борбата. Друг е въпроса, че подобни очаквания са нереалистични, или както отбелязва захаристояновия Перо: "Аз  почнах  да  се  съмнявам  за  вътрешното  въстание  в България – казал Пера. – Ако да би била пълна планината с въстаници, ако би Тракия да гореше на огън, то тукашните турци трябваше да почувствуват това, а те ни преследват с кучетата си заедно."

Прав си, че не бива да мерим нещата с аршина на послезнанието. Но и тогава, както отбелязваш, вече е имало явни признаци, че въстанието не е успешно или е потушено - в последното сражение срещу четата участват два табора /над 1000 души/ редовна войска, освен черкезите. Близо е до ума, че щом от Враца, откъдето се очакват подкрепления от въстаници, идва редовна войска, то едва ли във вътрешността ще ги посрещне нещо по-различно. Разсъжденията на Ботев са били трезви и реалистични, предвид на обстоятелствата, ако е стигнал до решение за оттегляне на четата в Сърбия. Не бива, според мен, да се пренебрегва и човешката страна - Ботев става баща на 13 април същата година, той оставя жена си и рожбата си, преди да замине, сбогувайки се с едно късо писъмце.

Преди 11 часа, boilad said:

Знам, нали за това са го убили. Спас Соколов разказва, че преди да отиде при Ботев Войновски издал заповед на къде да се оттегли четата, посока съвпадаща с дясната стрелка. Според мен с това е целял да наложи мнението си, като постави Ботев пред свършен факт. Воеводата хич не е въодушевен от това и когато се срещат между двамата започва спор. Тогава именно Ботев се обръща към придружаващите ги Обретенов, Апостолов, Димитрото и Сава Пенев примерно с думите: "Как мислите момчета, не е ли по-добре да отидем в Сърбия?" На някой от тях не му издържат нервите, отговаря остро нещо в смисъл, че Ботев иска да дезертира и дърпа спусъка. Този някой може би е Апостолов за когото има сведения, че е сприхав, своенравен и добър стрелец, а и Обретенов казва за него, че бил патриот фанатик, т. е. напълно възможно е да е схванал въпроса на Ботев като предателство.

Моето мнение на това ниво на знания, което имам сега, е че Ботев е бил резервния вариант на Апостолов и Обретенов - четата е трябвало да бъде оглавена от Панайот Хитов, но след като той им отказва, Апостолов и Обретенов се обръщат към Ботев, който всъщност довежда и Войновски като военен командир. Апостолов е бил секретар на четата и същевременно в Гюргевския комитет е бил определен за заместник-апостол на Заимов във Врачански революционен окръг, а Обретенов твърди, че е имало Пети революционен окръг, Софийски, на който той бил определен за главен апостол. Ботев може и да е бил в течение и активно да е участвал в подготовката и логистиката на четата, но Обретенов и Апостолов де факто в йерархията на Гюргевския комитет /в който Ботев няма участие и не е поканен/ двамата са стояли по-високо от него. В това виждам предпоставка за конфликт. Подобен конфликт има в Четвърти революционен окръг между определения от комитета за главен апостол Панайот Волов и Георги Бенковски, но там Волов проявява благоразумие да отстъпи главната роля на Бенковски. Решението да се върви към Тракия не е военно мотивирано, бих го нарекъл политическо в онази обстановка, а мотивите и на Войновски да се противопостави на Ботев едва ли са били от военно-тактическо естество, защото зад неговите решение е тежало и мнението на Обретенов и Апостолов.

Не бива да се пропуска и че според някои сведения, на 17 май, още докато четата е в Оряхово, Ботев бил получил писмо от Заимов, в което Заимов му съобщавал, че въстанието в Панагюрско е разгромено и трябва да продължат към Сърбия, но Ботев тогава го пренебрегнал. / Дафинов, Здравко. Безсмъртен и гениален. Автентичният Христо Ботев. София, Изток-Запад, 2007, с. 254 – 257, 263 – 264. /

https://bg.wikipedia.org/wiki/Христо_Ботев#cite_note-.D0.94.D0.B0.D1.84.D0.B8.D0.BD.D0.BE.D0.B22007254.C2.A0.E2.80.93_257.2C_263.C2.A0.E2.80.93_264-48

Ботев тогава пренебрегнал това писмо, но пътят на четата до Враца е бил достатъчно доказателство, че във Врачански окръг въстанието е неуспешно.

За мен най-убедителното доказателство, което привеждаш, че някой от присъствуващите на последните мигове на Ботев четници е дръпнал спусъка е естеството на раната - при фронтален изстрел, както твърдят Обретенов и клакьорите му, входящата рана няма да дава такова обилно кръвотечение, кръвоизливът ще бъде вътрешен. Само при пробивна рана откъм гърба и то от близко разстояние е възможно такова разкъсване и кръвоизлив откъм изходящата рана. Окървавената карта е пряко доказателство за това. То е подкрепено косвено и от обърканите и противоречащи си показания на очевидците, говорещи ту за рана в гърдите, ту за рана в главата.

Кой е дръпнал спусъка лично за мен няма толкова голямо значение, или поне много по-малко, от отговор на въпроса защо. Затова мисля, че отговорът на този въпрос се крие в предисторията на подготовката на въстанието от дейците на Гюргевския комитет и от взаимоотношенията им с Ботев по време на тази подготовка, както и с цялото разместване в пластовете на революционната емиграция след гибелта на Левски, оттеглянето най-напред на Каравелов от БРЦК, конфликтите между Ботев и Каравелов, краткото председателство на БРЦК от Ботев и последвалото му оттегляне от този пост, както и формирането на Гюргевския комитет и личностите в него.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Единствено Обретенов разправя баснята за "пети революционен окръг" и то много късно. Никой съвременен документ и спомен не говори за пети окръг, напротив писмата на Заимов показват, че той е "двигател на бунта в Западна България". В състава на четата Обретенов е никой, поредния четник, касиер е Коста Апостолов, а не той. Георги Апостолов от друга страна има някаква тежест, тъй като е начело на отделение под командата на Войновски. Ботев решава да застане начело на четата едва след 10 май, когато Тотю и Кекеров си вдигнали чуковете за Сърбия, а Обретенов по това време е в Бекет и няма никакво отношение към предложението Ботев да застане начело на четата. Г. Апостолов по думите на Обретенов в началото на май също е в Бекет, след преговорите с человеколюбивото настоятелство на 4-5 май, а точно на тези преговори е решено, че водач ще е Тотю, тъй че и Апостолов няма отношение към решението Ботев да оглави четата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 6 часа, boilad said:

В състава на четата Обретенов е никой, поредния четник, касиер е Коста Апостолов, а не той. Георги Апостолов от друга страна има някаква тежест, тъй като е начело на отделение под командата на Войновски. Ботев решава да застане начело на четата едва след 10 май, когато Тотю и Кекеров си вдигнали чуковете за Сърбия, а Обретенов по това време е в Бекет и няма никакво отношение към предложението Ботев да застане начело на четата. Г. Апостолов по думите на Обретенов в началото на май също е в Бекет, след преговорите с человеколюбивото настоятелство на 4-5 май, а точно на тези преговори е решено, че водач ще е Тотю, тъй че и Апостолов няма отношение към решението Ботев да оглави четата.

Ти си капацитетът в материята, доверявам се на проучванията ти. Но в такъв случай излиза нещо такова: Ботев пита групичката около Никола Обретенов какво мислят по въпроса дали не е време да преминат в Сърбия, един от тях, по-импулсивен, вероятно Георги Апостолов, вади оръжието и го гръмва. След това групата се договаря да пази мълчание, събличат войводата и го облекчават от вещите му, след което четата се разпада и отделните й групи вместо към сръбската граница, тръгват в противороложна посока, където почти без изключения са предадени от българи и избити или пленени от турците.

Няма да коментирам тази версия, на едно мнение съм с теб, че много вероятно е имало изстрел в гърба на войводата, а очевидно има противоречия и прикриване на нещо от страна на Никола Обретенов. моето участие и компетенции на този етап са дотук, като си запазвам мнението, че така инцидента с фаталния изстрел ми изглежда немотивиран. 

Бих цитирал някои абзаци от работа на уважаемия К.Гербов, който според мен е доборосъвестен изследовател на извори и документи, които влизат в противоречие с цитираната от мен твоя позиция по-горе, но не съм този, който да взема отношение по извори и материя, просто защото не съм достатъчно запознат с тях:

 

Някои събития карат врачанските деятели в Бекет и Крайова в началото на май 1876 г. да потърсят помощта на Христо Ботев. Тогава той приема да стане войвода на тяхната чета. На 26 април 1876 г. Стоян Заимов от Враца изпраща писмо до Бекет, с което съобщава, че бунтът в Панагюрище вече пламнал и не остава нищо друго, освен да се вдигат и те, във Враца. Затова иска незабавно изпращане на „стоката”, т. е. оръжието.42 Човекът, който донесъл това писмо, казал, че на другия бряг на Дунав пристигнали 8 талиги за „стоката”, заедно с 28 души, които щели да бъдат водачи и пазачи. Минаването на „стоката” можело да стане само през Козлодуй или Оряхово. През Корабия било невъзможно.43 Узнал за искането от Враца*, Обретенов организирал на 28 април акция по прехвърляне на оръжието, но тя се провалила.

стр. 7

Напълно логично е провалът с опита за пренасяне на оръжието, да е една от причините, накарали дейците от четата „Св. Георги” да решат да потърсят помощта на Христо Ботев. Едва сега те са разбрали, че единственият начин да прехвърлят оръжието през Дунав е чрез чета. Другата причина за търсене на среща с Ботев е била информацията, че Панайот Хитов нямал намерение да идва в Румъния и да става войвода на четата в Бекет. Важен за изясняване на хода на историческите събития е въпросът: кога е станало научаването на тази вест? Според думите на Никола Обретенов, за отказа на Хитов им известил първо Таньо Стоянов, когато те го намерили в Крайова и му предожили да стане войвода на Олтенишката чета. Таньо се съгласил и обещал, че щом се приготви, ще събере другарите си и ще замине за Олтеница. Запитан за Панайот Хитов, Таньо отговорил, че имал скоро писмо от него, в което Панайот му пишел, че няма да дойде да поеме воеводството, защото Сърбия не била готова да воюва с Турция, затова трябвало да се отложи въстанието за идната година. Скоро след това и Петър Йорданов получил известие от Хитов, че няма да дойде.48 Известна е една телеграма на Йорданов изпратена до войводата на 22 април/4 май 1876 г.49 Вероятно отговорът е последвал след това, към края на април.

„Тая новина се изля на главата ни като студен душ” - споделя Обретенов пред К. Апостолов. - Можем ли ние да отложим въстанието за идната година, когато всичко беше готово, когато народът в България беше въстанал и бяхме готови да му отидем на помощ, когато четите бяха готови? Но Панайот не искал да дойде! Какво трябваше да правим ние? Това известие ни съкруши. Мислихме с Апостолова и най-после решихме да се срещнем с Ботева и се съветваме с него какво да правим.”50 Тук се вижда важната информация, че събитието става по време, когато в Бекет вече са научили, че въстанието в България е било вдигнато. А това е не по-рано от 24 април.51 Също така става дума за „чети”, а не за една чета, както е в редактираните спомени на Обретенов от 1942 г.

„Щом стигнахме в Букурещ, веднага отидохме при Ботева - продължава Обретенов за срещата, станала в печатницата на публициста, бъдещ войвода. - ...представихме му положението такова, каквото го представяха и нам, че четата е готова, оръжието, дрехите, припасите и всичко готово, само Панайот, както през 1875 г. отказва да поеме воеводството, затова сме дошли при него да се съветваме какво трябва да правим. Ботев ни изслуша с голямо внимание, замисли се, стана на крака, изправи се пред нас и каза: „Аз ще ви стана воевода!” Тоя неочакван отговор ни толкова зарадва, щото ние скочихме на крака, прегърнахме го, целунахме се и от очите на трима ни потекоха радостни сълзи. Всичко това остана тайно между нас и аз веднага заминах за Бекет да досвърша приготовлението на четата, а Апостолов остана при Ботева да му помага до тръгването.”52

стр. 8

В неведение какво е правил Христо Ботев през месец април 1876 г., и опитвайки се да наблегне на „късното” му включване в четническото движение в Румъния, Стоян Заимов дава следната информация за края на събитията, към които вече е бил съпричастен: „От датата на „сметката” [цитирана от З. Стоянов] се вижда, че Ботев чак през май месец, 1876 г., излязъл на сцената... „Сметката” право казва, че Ботев излязъл на сцената през месеца, в който сухо и сурово бе се подпалило от Панагюрския въстанически пожар, и когато Обретенов и Апостолов бяха отишли от Крайова в Букурещ, за да търсят войвода за четата.”55 От писаното се вижда, че срещата на врачанските дейци с Ботев е станала не през април, а чак през май 1876 г. Врачанските апостоли са били при Ботев едва на 4/16 май 1876 г. Него ден Мито Цвятков изпраща телеграма на Димитър Горов със съдържание: „Апостолов и Тихов [Обретенов] заминаха за Букурещ.”56 Датата 4 май е логична в развоя на събитията, тъй като според сведенията на Обретенов, Христо Ботев от 20 април до 1 май 1876 г. е бил в Одеса.57 Изчакали са и като са разбрали, че се е върнал, са тръгнали при него за драматичната среща. В подкрепа, че на 4 май 1876 г. е произтекъл актът, когато Ботев предлага да стане войвода на четата на врачанци, идва и една телеграма от същия ден, изпратена от сръбският консул в Букурещ до Белград. В която се казва: „Ботев ми яви, че днес тръгва с чета над 100 човека, ще мине при Рахово.”58

стр. 9

Захари Стоянов не пропуска да отбележи, че „много чети се готвели едновременно да прегазят Дунава и вървят навътре”. Една чета трябвало да мине Дунава и вземе направление към Враца, като пренесе в същото време и оръжието на врачани. Друга чета трябвало да гони Търново, трета чета при Видин, при Тутракан даже щяла да излезе една чета. „Ботйов, щом дохождало дума за предводителство - вметва Стоянов, - сам се турял при обикновените, сам показвал на войводите, при които се тъкмял да завзема второстепенно място”.59 Дали Ботев е щял да мине в България с някоя чета, не подлежало на съмнение, всички сведения насочвали към това. „Той е щял да мене като прост бунтовник, може би само писар на някого от войводите - уверен е биографът. - Тежката роля на водител той бил принуден да вземе тогава, когато вече видял, че време минува, а войводите, кекеровци и тотьовци, които си накупили с народни пари всичко, безчестно изменили, отказали да вървят.”60

Така се затъмнява един съществен момент от дейността на Христо Ботев, тъй като той се е грижел още от 1875 г. именно за организирането на такава чета. Според Стоян Заимов и Никола Обретенов излиза, че Ботев се включил в делото на Гюргевския революционен комитет в последният момент, когато бил поканен за войвода на четата на врачанци. Още от есента на предната година обаче Ботев обикаля Одеса, Николаев и Белград да търси средства, оръжие и българи, учащи във военните училища. Освен документираните не малки суми, които са похарчени за Гюргевската чета, подсказващи, че много се е тичало за подсигуряването й, съществуват и други сведения, че Ботев е работил за четата и преди май 1876 г.

Има свидетелства, че той се е занимавал лично с покупка на оръжие. Това показват спомените на търговеца Ернст Краус от Виена. Той спазарил чрез фирмата Алберт Симонис в Лиеж лично с младия интелигентен човек, който имал хубава брада, 200 белгийски пушки, револвери и патрони. Пушките били бракувани и виенчанинът чувствал вина за това, считайки, че той е станал причина да бъдат избити толкова много млади българи. След гибелта на четниците бил разтакаван дълго в Румъния по разни следствени комисии.63

стр.10

По-нататъшният развой на събитията се вижда от спомените на Никола Обретенов и сведенията, които привежда Захари Стоянов. Обретенов съобщава в 1929 г. на Константин Апостолов: „Към 8 май 1876 г. [Георги] Апостолов дойде при мен в Бекет и ми съобщи, че Филип Тотю, който щеше да поеме воеводството на Гюргевската чета, искал да се дадат 1000 наполеона. Понеже не могли да му дадат такава сума, той се отказал и заминал за Сърбия, тъй щото Ботев ще вземе и четниците от Гюргево и с австрийския параход ще замине в България. По негово нареждане всички момчета да се смъкнат на дунавските пристанища, а също и оръжие, дрехи, припаси и пр. ще се предадат като стока за Кладово - Сърбия, а за момчетата ще се вземат билети като работници, също за Кладово. Кога ще стане това, ще ми се телеграфира: „Предайте стоката на вапора”. От Бекет Апостолов замина да предаде нареждането на Ботева и на другите дунавски пристанища и след това да замине пак при Ботева в Букурещ, с когото заедно се качил от Гюргево в парахода „Радецки”.79

От последното изречение се вижда, че Апостолов на практика е работил като помощник на Христо Ботев - отначало при организиране на Гюргевската чета, а после и на сборната Ботева чета.

В спомените на Андрей Матев четем по същия повод: „Изпрати [се] нарочно комисия от брата ми Георги Матев, Мито Цвятков Бакалов и Георги Апостолов в Букурещ, които поканиха Христо Ботева да поведе четата сам, като взеха съвместно решение преминаването с четата Дунава да стане с параход, защото е невъзможно с лодки от голямо наводнение.”83 Тук вече става дума определено за покана към Ботев да се изпълни с кураж и да застане начело на вече сборната чета. Вижда се и колко представителна е била делегацията, макар да не се споменава Петър Ванков.

стр.12

Стоян Заимов твърди, че минаването на Дунав със завладяване на параход, било идея на Обретенов и Апостолов. В последните спомени на Никола Обретенов са се промъкнали обаче редове именно по този въпрос. Ботев бил възмутен от постъпката на Филип Тотю и писаря му Кекеров и казал на дошлите при него: „Тя се видя, че аз ще ви стана войвода”. „И Ботйов прилага плана си да плени австрийския параход и с него да мине Дунава, като пренесе четата и оръжието”, са въпросните редове, очевидно писани от самия Обретенов.84

Най-вероятно въпросното събрание, на което Христо Ботев става войвода на сборната чета, съставена от участниците в Гюргевската и Бекетската чети, е станало на 10 май 1876 г. Защото на 11 май руският консул в Русе донася в министерството на външните работи в Петербург, че българите в Румъния са подготвили две чети, начело на една от които ще бъде Христо Ботев.85 Другата трябва да е била тази на Таню Стоянов в Олтеница.

стр. 13

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K_Gerbov_Botev%20_i_%20Radetzky.pdf

От цитираните източници от Гербов за мен става съвершено ясно, че Никола Обретенов и Георги Апостолов са имали много важна роля при формирането на четата /защото тя е сборна от две чети/, както и за набавянето на оръжие, както и за склоняването на Ботев да стане неин войвода. Може и да не чета точно, но това разбирам. Никола Обретенов може да се е подвизавал като обикновен четник в четата на Ботев, но той не е никой - той е от първите членове на БРЦК, фигурира в учредителния протокол от 1872 в Букурещ, а по време на формирането на четата на Ботев е деен член на Гюргевския комитет, същото важи и за Георги Апостолов.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Б. Киров said:

Бих цитирал някои абзаци от работа на уважаемия К.Гербов, който според мен е доборосъвестен изследовател на извори и документи

 

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Панайот Хитов нямал намерение да идва в Румъния и да става войвода на четата в Бекет. Важен за изясняване на хода на историческите събития е въпросът: кога е станало научаването на тази вест? Според думите на Никола Обретенов, за отказа на Хитов им известил първо Таньо Стоянов, когато те го намерили в Крайова и му предожили да стане войвода на Олтенишката чета. Таньо се съгласил и обещал, че щом се приготви, ще събере другарите си и ще замине за Олтеница. Запитан за Панайот Хитов, Таньо отговорил, че имал скоро писмо от него, в което Панайот му пишел, че няма да дойде да поеме воеводството, защото Сърбия не била готова да воюва с Турция

 

Може би трябва да надникнем и в записките на румънския революционер Замфир Арборе.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 14 часа, insighting said:

Може би трябва да надникнем и в записките на румънския революционер Замфир Арборе.

Освен този линк към неговите мемоари на румънски нищо друго не открих:),

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Zamfir_C._Arbure_-_In_exil_-_din_amintirile_mele.pdf

да си призная за пръв път чувам за него, това, което намерих като информация е, че е бил анархокомунист, последовател на Бакунин и Кропоткин, и още, че е имал връзка със Стамболов и Ботев и им е повлиял да четат Маркс. Какво още имате предвид в неговите записки?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, Б. Киров said:

да си призная за пръв път чувам за него

Той пише за връзката между революционерите емигранти в Румъния и апостолите в България, описва срещите си с баба Тонка и ужасите, на които са били подложени русенци.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Замфир Арборе пристига в Румъния през 1879 г. Силно заинтригуван от разказите на чуждестранните приятели на Ботев за него, той започва да се интересува от дейността му. На практика той е първият биограф на Ботев. През 1881 г. участва в демонстрация по случай годишнината от Парижката комуна. Арестуван е от румънската полиция и според него именно тогава пропада написаната биография (два печатни листа). Евгени Волков в неговата биография на Ботев използва информация и от Замфир Арборе, представяйки го като лично познат на героя. В действителност споменът, който той приписва на Арборе, е на Константин Кац (Добруджано Геря). Авторът се е подвел, защото е получил този спомен от Арборе. Ще отбележа само, че и тук се говори за слухове за експроприация извършена от Ботев. За разлика от днешните митотворци, които представят слуховете като факти, дори едновремешните чужденци са далеч по обективни, непропускайки да отбележат, че става дума точно за слух, тъй като действителността на деянието не е потвърдена.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...