Отиди на
Форум "Наука"

Творчеството на Иля Илф и Евгений Петров


Recommended Posts

  • Потребители

Иля Илф (ист. име — Иехиел-Лейб Арьевич Файнзильберг; 1897—1937) и Евгений Петров (ист. име — Евгений Петрович Катаев; 1903—1942) са двама писатели, родени в Одеса, дн.Украйна, работили като тандем под името „Илф и Петров”. Съвместно са написали знаменитите си романи «Дванадесетте стола» (1928) и «Златния телец» (1931). Двата романа са дилогия за похожденията на изобретателния и забавен мошеник Остап Бендер, издавана и преиздавана многократно на различни езици, а освен това и филмирана. Илф и Петров са автори и на повестите „Необичайни истории от живота в град Колоколамск” (1928), „Светла личност” (1929) и „Хиляда и един ден, или Нова Шехерезада” (1929). В периода 1932 – 1937 двамата пишат фейлетони и репортажи за в. „Правда”. През 1937 г. излиза пътеписната им книга „Едноетажна Америка”.

Първото издание на събраните им съчинения в 5 тома е публикувано през 1939 г., а после преиздадено през 1961 г.

За пръв път романите на Илф и Петров са издадени в България от Издателска къща Юрукови в тяхната поредица „Мозайка от знаменити съвременни романи”. Библиотека "Мозайка от знаменити съвременни романи" е основана от София Юрукова (1881-1918) със старателно обмислена концепция - високохудожествени произведения с интересна фабула. При създаването на библиотеката София Юрукова изгражда строги изисквания към подбора на произведенията и техния превод. Предпочитани теми на романите са човешките взаимоотношения, любовта, брака, семейството. Още в първите издания на поредицата срещаме имената на автори като Анатол Франс, Алфонс Доде, Марсел Прево, Едуард Род. Всъщност издателството е в основата си семейно предприятие. Цялото семейство на София Юрукова е приело радушно нейната идея и й съдейства безкористно и от сърце. Баща й я подкрепя с основаването финансово с помощта на заможни българи от Брацигово. Братята й - Васил и Георги Юрукови и сестра й Мара Юрукова-Дамова четат и преглеждат каталозите на чуждестранни издания, обсъждат и правят съвместно избора на романи за издаване, беседват заедно върху корекциите на преводите. Те се превръщат в едни от най-продуктивните наши преводачи и общественици до 1948 година. Едни от първите преводачи за библиотека "Мозайка от знаменити съвременни романи" са Христо Борина, Елисавета Консулова-Вазова, Емануил Попдимитров. С течение на времето броят на сътрудниците расте. Излизат преводи на Боян Дановски, Лъчезар Станчев, Емил Коралов, Петър Динеков, Рачо Стоянов, Димитър Подвързачов, Гео Милев и други.

През 1935 г. е издадена за пръв път на български „Златният телец" на Илф и Петров в превод на Васил Юруков, а няколко години по-късно и „Дванадесетте стола".

В България най-популярни са преводите на  „Дванадесетте тома” от Петър Незнакомов, изд. Отечествен фронт и това на „Златния телец”, превод на пелин Велков. Посочил съм линкове и към двете книги в български превод.

https://chitanka.info/book/305-dvanadesette-stola

https://chitanka.info/book/3255-zlatnijat-telets

В последните години излязоха и нови преводи, в това число и пълната версия на „Дванадесетте стола” на изд. „Дамян Яков” (прев. Таня Балова), но лично аз предпочитам по-старите преводи: на Юруков („Златния Телец”) и този на Незнакомов за „Дванадесетте стола”. Естествено, най-добре е да се четат Илф и Петров на руски в оригинал, но това си е направо висш пилотаж за хора, които владеят руски като майчин език, защото хуморът им е доста трудно преводим и изпъстрен с жаргон. Най-сполучливите актьорски превъплъщения в ролята на Остап Бендер, по мое мнение, са тези на Сергей Юрский в екранизираната версия на „Златния телец” от 1968 г. и на Андрей Миронов от 4-серийния ТВ „Дванадесетте стола”. Освен тези екранизации, има още дузина други, в това число немска и чешка.

Остап Сюлейман Берта-Мария Ибрахимович Бендер, донякъде незаслужено днес си е спечелил славата на измамник, но той всъщност е един доста симпатичен мошеник, наричаш сам себе си Великия Комбинатор, чиято „детска мечта” е да живее в Рио де Жанейро „обикновен трудов живот на капиталистически милионер”; за съжаление, налага му се да се преквалифицира в съветски домоуправител...

Ето няколко негови мисли за живота и хората от първото българско издание на „Златния телец” в превод на Васил Юруков:

„И ще ме погребат тържествено, с оркестър и речи, а на паметника ми ще изсекат надпис: „Тук почива Великият Комбинатор Остап Сюлейман Берта-Мария Ибрахимович Бендер бей, чийто баща беше турски поданик, но не остави на сина си никакво наследство, а майката на покойника бе графиня и живя от нетрудови доходи.”

„Майчице закрилнице, милиция-триеручнице!”

„Не, това не е Рио де Жанейро.”

„Аз обичам разказите за дребни мошеничества.”

„Системата – над всичко: всяка обществена копейка трябва да влезе в моето лично счетоводство.”

„За професия не питам, но се досещам. Вероятно нещо интелектуално? Колко присъди имате през тази година?”

„Колко е приятно да работиш с легалния милионер в добре организираната буржоазна държава със старинни капиталистически традиции! Милионерът там е популярна личност. Адресът му е известен. Той живее в къща, някъде в Рио де Жанейро. Отиваш при него на гости и още във вестибюла, при първите поздравления, му вземаш парите. И всичко това – имайте предвид! – става културно, вежливо1”

„Да, мой стари приятелю, вие сте болен от организационно безсилие и пълна некадърност – ето защо, пропорционално на това намалява и вашия пай.”

„Действайте смело. Не разпитвайте никого. По-цинично. На хората това им допада. Не правете нищо чрез трето лице – глупаци вече няма. И без криминални увлечения, необходимо е да се уважава Углавния кодекс.”

„За членове на профсъюза – вход десет копейки; за деца и милиционери – по пет.”

„Похождение означава да ухажвате млади девици с нечисти помисли.”

„Паниковски, поръчано ви бе днес да се срещнете с нашия клиент и повторно да му поискате милиона, като придружите тази молба с идиотски смях. Какво направихте?”

„Не бива само да се стреля в лака, това е излишно.”

„Когато ви бият, тогава ще плачете.” (към Паниковски, нарушителят на Конвенцията между незаконните деца на лейтенант Шмидт).

"Товарете портокалите в бъчвите на братя Карамазови" (телеграма адресирана до милионера-служещ Корейко, с цел да извади последния от психическо равновесие, за да поднесе клиента своя милион на Остап върху сребърен поднос със синя лентичка)

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 Понякога и тук започва да прилича на клуба на пикейните жилетки.

."Пикейные жилеты — обыватели, любящие с видом знатоков рассуждать о глобальных проблемах. Выражение происходит из произведения Ильфа и Петрова «Золотой Телёнок», где присутствовали маразматичные старички в пикейных жилетах, бесконечно рассуждающие о политике и повторяющие одно и то же:

 

— Читали про конференцию по разоружению? — обращался один пикейный жилет к другому пикейному жилету. — Выступление графа Бернсторфа.
— Бернсторф — это голова! — отвечал спрошенный жилет таким тоном, будто убедился в том на основе долголетнего знакомства с графом. — А вы читали, какую речь произнёс Сноуден на собрании избирателей в Бирмингаме, этой цитадели консерваторов?
— Ну, о чём говорить… Сноуден — это голова! Слушайте, Валиадис, — обращался он к третьему старику в панаме. — Что вы скажете насчёт Сноудена?
— Я скажу вам откровенно, — отвечала панама, — Сноудену пальца в рот не клади. Я лично свой палец не положил бы.
И, нимало не смущаясь тем, что Сноуден ни за что на свете не позволил бы Валиадису лезть пальцем в свой рот, старик продолжал:
— Но что бы вы ни говорили, я вам скажу откровенно — Чемберлен всё-таки тоже голова.
Пикейные жилеты поднимали плечи. Они не отрицали, что Чемберлен тоже голова. Но больше всего утешал их Бриан."

 

Ильф и Петров, «Золотой Телёнок»

 

  "Пикейный жилет является смесью хомячка со шмуклером. Он внимательно следит за событиями в мире и немедленно реагирует на них дилетантскими и малограмотными комментариями, часто весьма развёрнутыми. Разумеется, он уверен, что его истолкование событий чрезвычайно ценно и важно. ПЖ всегда лучше всех знает, что следует делать властям. "

 

http://lurkmore.to/Пикейные_жилеты

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 4 часа, vvarbanov said:

Понякога и тук започва да прилича на клуба на пикейните жилетки.

Върбанов, добра реплика подаваш, и толкова си държал да се види рано сутринта, че не си спал цяла нощ, та си я публикувал в малките часове. Ето ти един цитат пак от „Златния телец” за доайена на пикените (ти навсякъде пишеш "пикейни", но грешиш) жилетки Фунт, който е професионалист-ветеран в занаята да изпълнява длъжността председател на съмнителни предприятия. В случая, който цитирам Остап Бендер е основал дружество „Рога и Копита”, в което се е самоназначил за председател с двама помощници – Шура Балаганов и Паниковски, незаконните деца на лейтенант Шмидт (Паниковски извън Конвенцията). Разбира се, като председател, Остап носи всички рискове от близки срещи с милицията. И ето в този миг се появява пикето Фунт.

57.jpg

 

          - Не ви ли трябва председател? – попита Фунт.

-          Какъв председател? – учуден попита Бендер.

-          Официален. С една дума, глава на учреждението.

-          Аз съм глава.

-          Значи вие се готвите да лежите сам? Аз съм на 90 години. Аз цял живот съм лежал вместо другите. Такава ми е професията – да страдам за другите.

-          А! Вие сте подставено лице?

-          Да! – каза старецът, като тръсна глава. Аз съм зицпредседателят Фунт. Аз постоянно лежа. Лежал съм през времето на Александър Втори, при Александър Трети и при Николай Втори. И при Керенски съм лежал. Наистина при военния комунизъм никак не съм лежал – изчезна тогава чистата комерция, нямаше работа. Но как лежах при Непа! Това бяха най-хубавите дни в живота ми.

 

Тази къса реч трая сравнително кратко време – около половин час. Когато слушаше Фунт, Паниковски се трогна. Той отведе Балаганов на страна и тихо му прошепна:

            - Изведнъж личи човекът от старото време. Сега вече няма такива.”

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Б. Киров said:

Върбанов, добра реплика подаваш, и толкова си държал да се види рано сутринта, че не си спал цяла нощ, та си я публикувал в малките часове.

Ами като съм ти подал добра реплика поеми я! Недей разсъждава дали съм спал и какво съм държал.Като искаш хващай се и ти, място има.

Подавам реплика, посочвам ти луната, ти пак ми гледаш пръста с който соча. Благодаря ти че ме поправяш, как се пишат жилетките от пике, даже и когато не съм те молил за това!Нека да ти помогна и аз, колкото мога.

Преди 22 часа, Б. Киров said:

В България най-популярни са преводите на  „Дванадесетте тома” от Петър Незнакомов, изд. Отечествен фронт и това на „Златния телец”, превод на пелин Велков.

 Личните имена се пишат с главна буква, "Пелин Велков", растението "пелин" е с малка.

Редактирано от vvarbanov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 22 минути, vvarbanov said:

Ами като съм ти подал добра реплика поеми я! Недей разсъждава дали съм спал и какво съм държал.Като искаш хващай се и ти, място има.

Подавам реплика, посочвам ти луната, ти пак ми гледаш пръста с който соча. Благодаря ти че ме поправяш, как се пишат жилетките от пике, даже и когато не съм те молил за това!Нека да ти помогна и аз, колкото мога.

 Личните имена се пишат с главна буква, "Пелин Велков", растението "пелин" е с малка.

Приятелю, очаквах такава реакция, наистина, и затова си бях приготвил този отговор:

Цитат на Остап, когато е отчаян от човешката неразумност: „Скучно, момичета!” И понякога, когато изпада във философско настроение, Остап обича да цитира един от своите авторитети, капитан Копейкин (който може би не съществува).

Та ето един от разказите на капитан Копейкин: „Един дзен-учител разказвал: "Когато бях млад, харесваше ми да плавам с лодка, обичах да навлизам с лодка сам в езерото и се наслаждавах часове наред на пълно уединение. Веднъж седях в лодката със затворени очи, медитирах, беше прекрасна лятна вечер. Внезапно някаква друга лодка се блъсна в моята. В мен се надигна гняв! Отворих очи и исках да наругая човека, който ме безпокои, но видях че в другата лодка няма никой.Празната лодка стана мой Учител. Оттогава, щом някой се опитва да ме обиди и усетя в душата си гняв, аз се смея и казвам:

В тази лодка няма никой! – затварям очи и гневът ми изчезва.”

 

П.С. По повод на уместната ти забележка за „пелин” и Пелин, абсолютно си прав, но това е правописна грешка, а доколкото четох правилата в този форум, не бива да си търсим сметка и да се заяждаме за такива грешки. Виж, другата ми грешка, която не си видял в цитата, че Незнакомов е преводач на "Дванадесетте тома", а не на "Дванадесетте стола", не е правописна, и за нея наистина се извинявам, тя е сериозна. Ти обаче в два различни поста употребяваш русизма „пикейни”, макар че твърдиш, че не си русофил. Затова те поправих, има си хубава българска дума, не се сърди.:)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...