Отиди на
Форум "Наука"

Можеше ли да задържим Македония


Recommended Posts

  • Потребител
1 hour ago, resavsky said:

Разбрали се - ако от Петербург скръцнат със зъби сърбите ще остъпят.

Петербург няма да скърца на никой. Както и става.Петербург се радва и празнува с победителите.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 102
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Модератор История

Не си правете илюзии Русия желае да избегне Междусъюзническата война.Тя най много губи от разпадането на Балканския съюз.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз пък се солидаризирам с анализите на Булгароид!

През пролетта на 1913г., непосредствено преди началото на Втората Бълканска война, да се говори, че при арбитраж, България ще получи повече територияе необосновано...

това обаче не променя факста, че България няма шанс в тази кошмарна стратеги

еска ситуация и е трябвало да се примири  временно / с установеното фактичеко положение в Македония...Просто защото не може да защити иначе справедливите си претенции.

Всякакви други варианти са пагубни / катто и в реалността /...

Големите грешки са сторени, още като е започната Пърмвата Балканска война...

България НЯМАШЕ МЯСТОТО В СЪЮЗ СЪС СЪРБИЯ И ГЪРЦИЯ! 

Това е все едно агне и два вълка да заспят в една колиба заедно! Ясно е какво става!

 

Дори без вардарска и Южна Македония, към 16.06.1913г., българия фактически контролираше 170 000 квадратни километра територия...

Дори да не се намесеха Румъния и Османската империя, Сърбия и Гърция щяха да обявят обща мабилизация и да ни смачкат!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, bulgaroid said:

Петербург няма да скърца на никой. Както и става.Петербург се радва и празнува с победителите.

А твоето обяснение, какво е? Омразаа и недовериято на петербург към нашия неадеквате монарх, ли?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Преди 26 минути, andreiS40 said:

 

Дори без вардарска и Южна Македония, към 16.06.1913г., българия фактически контролираше 170 000 квадратни километра територия...

 

Това е когато се приема и територията до Чаталджа.Иначе трябва да се отдръпнем до линията Мидия - Енос.Съвсем друг е въпросът че на евентуалния арбитраж в Петербург със сигурност щяхме да получим допълнителни територии.Може би дори остров Тасос.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 2/20/2017 at 17:27, resavsky said:

Не е Сезонов а Сергей Сазонов.А Радославов не е никакъв по това време в голяма грешка си.Никаква дата за арбитраж не е насочвана.Фактологията ти е пълна с неточности.

Имената ги забравям, не ми са приоритет (извинявам се за което), ама фактите ги разбирам и помня, а и чета, за ралика от някои форумци, които имат мнения за всичко, без да са чели 

Ето какво се знае за насрочения арбитраж /това че някои хора не са чували за него,  или не могат да четат и разбират по-дълги текстове, не значи че няма такъв/;


И ако може четете всичко от долу до горе, не само курсивът ми

 

http://macedonia.kroraina.com/karnegi/glava1_4.html

 

:

Цитирай

 

В този момент руският цар прави едно последно усилие. На 26 май/8 юни той изпраща телеграма до краля на Сърбия и до българския цар, в която споменава срещата в Солун и нейното евентуално продължение в Санкт Петербург, като им припомня задължението им да представят своите съображения, подлежащи на арбитраж от негова страна. Официално той заявява, че „държавата, която започне война, ще отговаря за своето поведение пред славянството". За себе си руският цар запазва пълната свобода да решава какво становище ще възприеме Русия след „възможните последици от това престъпно съперничество". Тайната дипломатическа кореспонденция обяснява по-подробно тази заплаха. Ако Сърбия не се подчини на руския арбитраж," тя рискува своето съществуване". Ако България се съпротивлява и започне война със съюзниците, ще бъде нападната от Румъния и Турция. Белград разбира смисъла на заплахата,но тя поражда само раздразнение. Политиците заявяват: „Русия ни показва вечната заплаха от съседството ни с Австрия и тъй като тя добре знае,че ако ни напусне,нашите неприятели от другата страна на Дунав ще побързат да упражнят най-жесток натиск спрямо нас, Русия смята, че може да ни пренебрегва. Цялото й благоразположение се насочва към българите. Ние не можем повече да отстъпваме в тази посока. Отстъпихме по албанския въпрос, не можем да отстъпим и по въпроса за Македония. Не можем да се осъдим на национално самоубийство, понеже в Санкт Петербург или в Царское село някой решил, че трябва да постъпим така."'

Възмутен от позицията на войнствено настроените партии, г-н Пашич подава оставка на 2/15 юни. Но руският посланик г-н Хартвиг излага сериозността на положението и успява да убеди сръбския крал, членовете на парламента и депутатите да се съгласят с исканията на Русия и да приемат безрезервно арбитража. Г-н Пашич остава на власт и на 8/21 юни Белград декларира своята готовност да приеме арбитраж „без вътрешно да вярва в него", допълва кореспондентът от Загреб. И г-н дьо Пененрун коментира: 
„Желанието на г-н Пашич да отиде в Санкт Петербург не беше по-голямо от това на г-н Данев. Всъщност, макар че той се опита да се съгласи с критиките на своите опоненти в Скупщината, в края на съдбоносното заседание от 17/30 юни г-н Пашич декларира, че съвсем не се е отказал от гледището, изразено в неговото резюме от 15/28 май, и че приема арбитража само защото е убеден, на първо място, че той ще бъде извършен на разширена основа, а не в границите, определени в чл. 4 на тайното приложение към договора; и на второ място, той приема арбритажа при условие, че „ръководните сфери в Русия" се съгласят да разгледат гръцко-българския конфликт едновременно със сръбско-българския.

Новите съюзници вече са постигнали споразумение по тази точка; а г-н Венизелос го потвърждава в съобщение, изпратено същия ден до вестник „Temps". След поясненията на г-н Пашич и последвалите разисквания, в които отново е издигнато искането за присъединяването на Македония, а не за арбитраж; и след като се заявява, че „сръбският народ има повече доверие в своята победоносна армия, отколкото в добре известната нетактичност на Пашич", Скупщината се връща към становището от преди един месец. Тя 
'Тези характернидуми сазаписани няколко месеца по-къснов Белград от г-н Пененрун.Вж. неговата книга: "Четиридесетдни война на Балканите" (de Penennrun, "Quarante jours de guerre dans les Balkans." Chapelot, Paris, 1914.)

61 line.gif

подновява своето решение „да не позволи нарушаването на жизнените интереси на Сърбия". Г-н Драшкович дава разяснения по това условие със следните думи: „Долината на Вардар представлява жизнен интерес за Сърбия и всякакъв арбитраж, който не взема предвид тази жизнена нужда, не може да бъде приет." Няколко минути преди това Пашич е получил в камарата телеграмата, с която го уведомяват за избухването на военните действия. Той се оттегля от залата пребледнял. Вече е ясно, че няма да има арбитраж и че това нямаше да бъде по вина на Сърбия.

По причини от военно естество, които ще бъдат пояснени допълнително, положението в София стига до крайното си напрежение по-бързо, отколкото в Белград. Тук ходът на събитията е ускорен от конфликт между кабинета и военните среди. Що се отнася до набелязаната цел, единодушието е налице. Сърбите трябва да бъдат принудени да изпълнят договора и да се изтеглят от Македония на юг от уговорената граница, но не успяват да постигнат съгласие относно средствата, с които да бъде осъществено това начинание. Предпочитаната тактика на г-н Гешов е да се печели време, но видяхме колко ценно време бе загубено както от Гешов, така и от Пашич при разискванията. Ако е трябвало да се правят концесии на Сърбия, то удобно време би било януари или най-късно февруари, когато г-н Пашич предлагал да се действа независимо от „обществеността и Великите сили" и когато преговорите все още биха могли да се водят при най-благоприятни условия. Ако не е трябвало да се прави каквато и да било концесия, нужно било да се търсят силови решения за това, което се формулира като „въпрос на сила". Тогава е времето да се мисли за съюзи и за неутралности и да се заплаща за тях с временни концесии. Необходимо е било да се намери начин правителствата да не се поддават на нечии амбиции. Не е извършено обаче нито едното, нито другото. И когато г-н Данев става министър-председател, той поема своя портфейл с една двусмислена позиция, която г-н Гешов справедливо е отхвърлил: да работи за война,като същевременно остане привърженик на мира. Това вътрешно противоречие неминуемо действа фатално и парализиращо както върху вярващите в политиката на действието, така и върху нейните противници. Г-н Данев и дори в по-голяма степен колегата му г-н Теодоров остават до края с убеждението, че могат да запазят всичко, което са придобили. Г-н Данев дори иска да получи и нещо повече - без да рискува обявяването на война. Войнствено настроените кръгове считат обаче, че познават по-добре положението и не приемат съвети.

Една телеграма с дата 8/21 юни от генерал Савов до командира на Четвърта армия описва положението както следва:

„I. Съществува съюз между сърбите и гърците, чиято цел е да задържат и да си поделят цялата територия на Македония от десния бряг на Вардар с прибавянето към нея на Скопие, Куманово, Кратово и Крива Паланка за сърбите, докато Солун и районите на Правище и Нигрита остават за гърците. 
II. Сърбите не признават договора и не са съгласни на арбитраж в рамките на този договор. 
III. Ние настояваме арбитрите да започнат работа като изхождат от основните клаузи, съдържащи се в договора, т.е. да се занимават изключително със спорната зона. Тъй като безспорната територия принадлежи на нас по договор, ние желаем тя да бъде опразнена от сърбите или най-малкото да бъде окупирана от смесени войскови части

62 line.gif

за времето, докато се водят преговорите. Отправяме същото предложение и до гърците. 
IV. Тези въпроси трябва да се уредят в срок от 10 дни, иначе по наше виждане войната е неизбежна. Така в десетдневен срок ще имаме или война, или демобилизация, според това дали исканията на нашето правителство са приети, или са отхвърлени. 
V. Ако демобилизираме сега, то посочените територии ще останат в ръцете на гърците и на сърбите, тъй като трудно е да се предположи, че те ще ни ги предадат по мирен път. 
VI. Недоволството, което се е появило напоследък в някои части на армията, дава основание да се предполага, че съществува сериозна агитация срещу евентуална война. Вниманието на интелигентните войници трябва да се насочи към обстоятелството, че ако армията се дезорга-низира и стане негодна за военни действия, резултатът ще бъде както е описано в параграф V. Отговорете незабавно дали състоянието на армията е такова, че на нея да може да се разчита за успешни операции."

От особен интерес в този документ е указанието относно духа на българската армия, което обяснява защо командирът е така разтревожен и търси уреждането на въпроса. Жътвата наближава и българският войник е изчерпал търпението си: след всичко, което е изстрадал през дългите месеци на зимата и пролетта при Чаталджа и Булаир, той сега е принуден да се присъедини към армията, разположена на западната граница, вместо да се завърне у дома си. Трябва да се избере: война или демобилизация. Във всеки случай необходимо е да се действа незабавно, тъй като несигурността за бъдещето е станала непоносима за войниците. Това настроение е всеобщо и няколко офицери са казали на г-н Буршие думи, които той повтаря в статия на в. "Times": „Ако въпросът не се разреши до една седмица, генерал Савов вече няма да има армия."

При така стеклите се обстоятелства г-н Данев свиква Министерския съвет сутринта на 9/22 юни. Той заявява на своите колеги, че след една безсънна нощ е стигнал до следното заключение: тъй като дори и след арбитраж съществува много голяма вероятност Сърбия да обяви война на България, то по-добре е да се свърши с тази война сега. Ако армията се демобилизира, ще е трудно да се свика отново под знамената през есента. При тези обстоятелства, каквото е нужно да се направи, трябва да се свърши веднага. Ясно е, че г-н Данев изразява идеите, представени му от генерал Савов. Отговорът на г-н Теодоров е конкретен. Война между християни ще бъде нещо срамно, особено след една освободителна война. Добре е да се отиде в Санкт Петербург; там ще се намери всичко, което се търси. Ако след това сърбите откажат да се съобразят с решението на арбитъра, цяла Европа ще вземе страната на България. Всички останали министри се изказват в полза на мира с едно изключение - г-н Христов, представител на кръгове в Министерския съвет, на когото г-н Данев, познавайки го много добре, не предоставя думата за изказване. След заседанието г-н Данев се упътва към летния дворец на царя във Врана, близо до София, за да направи своя доклад. Присъства също и генерал Савов. В три часа следобед е повикан и г-н Теодоров, за да обоснове причините, поради които „Народната" партия е против войната. Г-н Теодоров подчертава основанията за едно отиване до Санкт Петербург. Г-н Данев и генерал Савов дават своето съгласие за това. След това те се връщат в София и заседанието на Министерския съвет е

63 line.gif

подновено. Повикан е руският посланик, на когото се съобщава решението на Министерския съвет. Към него е прибавено едно искане, чиято значимост след казаното по-горе е твърде ясно разбираема, но което в Санкт Петербург се тълкува като скрит ултиматум. Искането е арбитърът да оповести своето мнение в срок от осем дни. Следва допълнение, че г-н Данев ще тръгне от България след три дни. Сборът от тези цифри грубо отговаря на „десетте дни", за които става дума в телеграмата на генерал Савов. Господин Нехлюдов съобщава приятната новина, че Сърбия приема безрезервно предвидения арбитраж. Руското правителство дава на сръбското и българското правителства четири дни, в които да изготвят своите меморандуми за арбитъра. На II/ 24 юни г-н Теодоров получава още едно писмо от българското посолство в Санкт Петербург, което подкрепя неговото становище и което той още същия ден прочита пред Министерския съвет. В писмото се казва следното: „Войната ще бъде нашата загуба. Императорът и руското правителство са решили да бъдат арбитри съгласно със и в рамките на договора. Желателно е да дойдете веднага, тъй като „отсъстващият е винаги потърпевш". В противен случай Русия няма да ви защити по какъвто и да е начин, франция няма да ви даде никакви пари, а Англия и Германия ще ви изоставят на собствените ви сили. Тъй като в този случай Германия поддържа Тройния съюз, няма кой да постави в шах руската политика; Австро-Унгария няма да отиде по-далеч от платонически обещания, а Румъния положително ще завземе ваши територии, когато Русия не може да ви защити." (Писмото се позоваваше на доклад, изпратен на г-н Данев една седмица по-рано.)

 

Та накратко, всички се съгласяват че ще трябва да се извърши Арбитража , но до него не се стига

Вижда се също от анкетатата, че генерал Савов в телеграмата си 8/21 юни е този който настоява да се търси арбитажа, точка трета, с оглед на напрежението и незавидното положение на войската (по горе я има но тук я цитирам само нея)

 

Цитирай

Една телеграма с дата 8/21 юни от генерал Савов до командира на Четвърта армия описва положението както следва:

„I. Съществува съюз между сърбите и гърците, чиято цел е да задържат и да си поделят цялата територия на Македония от десния бряг на Вардар с прибавянето към нея на Скопие, Куманово, Кратово и Крива Паланка за сърбите, докато Солун и районите на Правище и Нигрита остават за гърците. 
II. Сърбите не признават договора и не са съгласни на арбитраж в рамките на този договор. 
III. Ние настояваме арбитрите да започнат работа като изхождат от основните клаузи, съдържащи се в договора, т.е. да се занимават изключително със спорната зона. Тъй като безспорната територия принадлежи на нас по договор, ние желаем тя да бъде опразнена от сърбите или най-малкото да бъде окупирана от смесени войскови части

62 line.gif

за времето, докато се водят преговорите. Отправяме същото предложение и до гърците. 
IV. Тези въпроси трябва да се уредят в срок от 10 дни, иначе по наше виждане войната е неизбежна. Така в десетдневен срок ще имаме или война, или демобилизация, според това дали исканията на нашето правителство са приети, или са отхвърлени. 
V. Ако демобилизираме сега, то посочените територии ще останат в ръцете на гърците и на сърбите, тъй като трудно е да се предположи, че те ще ни ги предадат по мирен път. 
VI. Недоволството, което се е появило напоследък в някои части на армията, дава основание да се предполага, че съществува сериозна агитация срещу евентуална война. Вниманието на интелигентните войници трябва да се насочи към обстоятелството, че ако армията се дезорга-низира и стане негодна за военни действия, резултатът ще бъде както е описано в параграф V. Отговорете незабавно дали състоянието на армията е такова, че на нея да може да се разчита за успешни операции."

От особен интерес в този документ е указанието относно духа на българската армия, което обяснява защо командирът е така разтревожен и търси уреждането на въпроса. Жътвата наближава и българският войник е изчерпал търпението си: след всичко, което е изстрадал през дългите месеци на зимата и пролетта при Чаталджа и Булаир, той сега е принуден да се присъедини към армията, разположена на западната граница, вместо да се завърне у дома си.

 

Защо я цитирам - за да се види че Савов не е този който запалаа войната, (нито правителството ни)

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 2/20/2017 at 17:27, resavsky said:

Не е Сезонов а Сергей Сазонов.А Радославов не е никакъв по това време в голяма грешка си.Никаква дата за арбитраж не е насочвана.Фактологията ти е пълна с неточности.

Имената ги забравям, не ми са приоритет (извинявам се за което), ама фактите ги разбирам и помня, а и чета, за разлика от някои съфорумци които имат мнения за всичко, без да са чели .

Ето какво се знае за насрочения арбитраж /това че някои хора не са чували за него,  или не могат да четат и разбират по-дълги текстове, не значи че няма такъв/;


И ако може, четете всичко от долу до горе, не само курсивът ми.

 

http://macedonia.kroraina.com/karnegi/glava1_4.html

 

:

Цитирай

 

В този момент руският цар прави едно последно усилие. На 26 май/8 юни той изпраща телеграма до краля на Сърбия и до българския цар, в която споменава срещата в Солун и нейното евентуално продължение в Санкт Петербург, като им припомня задължението им да представят своите съображения, подлежащи на арбитраж от негова страна. Официално той заявява, че „държавата, която започне война, ще отговаря за своето поведение пред славянството". За себе си руският цар запазва пълната свобода да решава какво становище ще възприеме Русия след „възможните последици от това престъпно съперничество". Тайната дипломатическа кореспонденция обяснява по-подробно тази заплаха. Ако Сърбия не се подчини на руския арбитраж," тя рискува своето съществуване". Ако България се съпротивлява и започне война със съюзниците, ще бъде нападната от Румъния и Турция. Белград разбира смисъла на заплахата,но тя поражда само раздразнение. Политиците заявяват: „Русия ни показва вечната заплаха от съседството ни с Австрия и тъй като тя добре знае,че ако ни напусне,нашите неприятели от другата страна на Дунав ще побързат да упражнят най-жесток натиск спрямо нас, Русия смята, че може да ни пренебрегва. Цялото й благоразположение се насочва към българите. Ние не можем повече да отстъпваме в тази посока. Отстъпихме по албанския въпрос, не можем да отстъпим и по въпроса за Македония. Не можем да се осъдим на национално самоубийство, понеже в Санкт Петербург или в Царское село някой решил, че трябва да постъпим така."'

Възмутен от позицията на войнствено настроените партии, г-н Пашич подава оставка на 2/15 юни. Но руският посланик г-н Хартвиг излага сериозността на положението и успява да убеди сръбския крал, членовете на парламента и депутатите да се съгласят с исканията на Русия и да приемат безрезервно арбитража. Г-н Пашич остава на власт и на 8/21 юни Белград декларира своята готовност да приеме арбитраж „без вътрешно да вярва в него", допълва кореспондентът от Загреб. И г-н дьо Пененрун коментира: 
„Желанието на г-н Пашич да отиде в Санкт Петербург не беше по-голямо от това на г-н Данев. Всъщност, макар че той се опита да се съгласи с критиките на своите опоненти в Скупщината, в края на съдбоносното заседание от 17/30 юни г-н Пашич декларира, че съвсем не се е отказал от гледището, изразено в неговото резюме от 15/28 май, и че приема арбитража само защото е убеден, на първо място, че той ще бъде извършен на разширена основа, а не в границите, определени в чл. 4 на тайното приложение към договора; и на второ място, той приема арбритажа при условие, че „ръководните сфери в Русия" се съгласят да разгледат гръцко-българския конфликт едновременно със сръбско-българския.

Новите съюзници вече са постигнали споразумение по тази точка; а г-н Венизелос го потвърждава в съобщение, изпратено същия ден до вестник „Temps". След поясненията на г-н Пашич и последвалите разисквания, в които отново е издигнато искането за присъединяването на Македония, а не за арбитраж; и след като се заявява, че „сръбският народ има повече доверие в своята победоносна армия, отколкото в добре известната нетактичност на Пашич", Скупщината се връща към становището от преди един месец. Тя 
'Тези характернидуми сазаписани няколко месеца по-къснов Белград от г-н Пененрун.Вж. неговата книга: "Четиридесетдни война на Балканите" (de Penennrun, "Quarante jours de guerre dans les Balkans." Chapelot, Paris, 1914.)

61 line.gif

подновява своето решение „да не позволи нарушаването на жизнените интереси на Сърбия". Г-н Драшкович дава разяснения по това условие със следните думи: „Долината на Вардар представлява жизнен интерес за Сърбия и всякакъв арбитраж, който не взема предвид тази жизнена нужда, не може да бъде приет." Няколко минути преди това Пашич е получил в камарата телеграмата, с която го уведомяват за избухването на военните действия. Той се оттегля от залата пребледнял. Вече е ясно, че няма да има арбитраж и че това нямаше да бъде по вина на Сърбия.

По причини от военно естество, които ще бъдат пояснени допълнително, положението в София стига до крайното си напрежение по-бързо, отколкото в Белград. Тук ходът на събитията е ускорен от конфликт между кабинета и военните среди. Що се отнася до набелязаната цел, единодушието е налице. Сърбите трябва да бъдат принудени да изпълнят договора и да се изтеглят от Македония на юг от уговорената граница, но не успяват да постигнат съгласие относно средствата, с които да бъде осъществено това начинание. Предпочитаната тактика на г-н Гешов е да се печели време, но видяхме колко ценно време бе загубено както от Гешов, така и от Пашич при разискванията. Ако е трябвало да се правят концесии на Сърбия, то удобно време би било януари или най-късно февруари, когато г-н Пашич предлагал да се действа независимо от „обществеността и Великите сили" и когато преговорите все още биха могли да се водят при най-благоприятни условия. Ако не е трябвало да се прави каквато и да било концесия, нужно било да се търсят силови решения за това, което се формулира като „въпрос на сила". Тогава е времето да се мисли за съюзи и за неутралности и да се заплаща за тях с временни концесии. Необходимо е било да се намери начин правителствата да не се поддават на нечии амбиции. Не е извършено обаче нито едното, нито другото. И когато г-н Данев става министър-председател, той поема своя портфейл с една двусмислена позиция, която г-н Гешов справедливо е отхвърлил: да работи за война,като същевременно остане привърженик на мира. Това вътрешно противоречие неминуемо действа фатално и парализиращо както върху вярващите в политиката на действието, така и върху нейните противници. Г-н Данев и дори в по-голяма степен колегата му г-н Теодоров остават до края с убеждението, че могат да запазят всичко, което са придобили. Г-н Данев дори иска да получи и нещо повече - без да рискува обявяването на война. Войнствено настроените кръгове считат обаче, че познават по-добре положението и не приемат съвети.

Една телеграма с дата 8/21 юни от генерал Савов до командира на Четвърта армия описва положението както следва:

„I. Съществува съюз между сърбите и гърците, чиято цел е да задържат и да си поделят цялата територия на Македония от десния бряг на Вардар с прибавянето към нея на Скопие, Куманово, Кратово и Крива Паланка за сърбите, докато Солун и районите на Правище и Нигрита остават за гърците. 
II. Сърбите не признават договора и не са съгласни на арбитраж в рамките на този договор. 
III. Ние настояваме арбитрите да започнат работа като изхождат от основните клаузи, съдържащи се в договора, т.е. да се занимават изключително със спорната зона. Тъй като безспорната територия принадлежи на нас по договор, ние желаем тя да бъде опразнена от сърбите или най-малкото да бъде окупирана от смесени войскови части

62 line.gif

за времето, докато се водят преговорите. Отправяме същото предложение и до гърците. 
IV. Тези въпроси трябва да се уредят в срок от 10 дни, иначе по наше виждане войната е неизбежна. Така в десетдневен срок ще имаме или война, или демобилизация, според това дали исканията на нашето правителство са приети, или са отхвърлени. 
V. Ако демобилизираме сега, то посочените територии ще останат в ръцете на гърците и на сърбите, тъй като трудно е да се предположи, че те ще ни ги предадат по мирен път. 
VI. Недоволството, което се е появило напоследък в някои части на армията, дава основание да се предполага, че съществува сериозна агитация срещу евентуална война. Вниманието на интелигентните войници трябва да се насочи към обстоятелството, че ако армията се дезорга-низира и стане негодна за военни действия, резултатът ще бъде както е описано в параграф V. Отговорете незабавно дали състоянието на армията е такова, че на нея да може да се разчита за успешни операции."

От особен интерес в този документ е указанието относно духа на българската армия, което обяснява защо командирът е така разтревожен и търси уреждането на въпроса. Жътвата наближава и българският войник е изчерпал търпението си: след всичко, което е изстрадал през дългите месеци на зимата и пролетта при Чаталджа и Булаир, той сега е принуден да се присъедини към армията, разположена на западната граница, вместо да се завърне у дома си. Трябва да се избере: война или демобилизация. Във всеки случай необходимо е да се действа незабавно, тъй като несигурността за бъдещето е станала непоносима за войниците. Това настроение е всеобщо и няколко офицери са казали на г-н Буршие думи, които той повтаря в статия на в. "Times": „Ако въпросът не се разреши до една седмица, генерал Савов вече няма да има армия."

При така стеклите се обстоятелства г-н Данев свиква Министерския съвет сутринта на 9/22 юни. Той заявява на своите колеги, че след една безсънна нощ е стигнал до следното заключение: тъй като дори и след арбитраж съществува много голяма вероятност Сърбия да обяви война на България, то по-добре е да се свърши с тази война сега. Ако армията се демобилизира, ще е трудно да се свика отново под знамената през есента. При тези обстоятелства, каквото е нужно да се направи, трябва да се свърши веднага. Ясно е, че г-н Данев изразява идеите, представени му от генерал Савов. Отговорът на г-н Теодоров е конкретен. Война между християни ще бъде нещо срамно, особено след една освободителна война. Добре е да се отиде в Санкт Петербург; там ще се намери всичко, което се търси. Ако след това сърбите откажат да се съобразят с решението на арбитъра, цяла Европа ще вземе страната на България. Всички останали министри се изказват в полза на мира с едно изключение - г-н Христов, представител на кръгове в Министерския съвет, на когото г-н Данев, познавайки го много добре, не предоставя думата за изказване. След заседанието г-н Данев се упътва към летния дворец на царя във Врана, близо до София, за да направи своя доклад. Присъства също и генерал Савов. В три часа следобед е повикан и г-н Теодоров, за да обоснове причините, поради които „Народната" партия е против войната. Г-н Теодоров подчертава основанията за едно отиване до Санкт Петербург. Г-н Данев и генерал Савов дават своето съгласие за това. След това те се връщат в София и заседанието на Министерския съвет е

63 line.gif

подновено. Повикан е руският посланик, на когото се съобщава решението на Министерския съвет. Към него е прибавено едно искане, чиято значимост след казаното по-горе е твърде ясно разбираема, но което в Санкт Петербург се тълкува като скрит ултиматум. Искането е арбитърът да оповести своето мнение в срок от осем дни. Следва допълнение, че г-н Данев ще тръгне от България след три дни. Сборът от тези цифри грубо отговаря на „десетте дни", за които става дума в телеграмата на генерал Савов. Господин Нехлюдов съобщава приятната новина, че Сърбия приема безрезервно предвидения арбитраж. Руското правителство дава на сръбското и българското правителства четири дни, в които да изготвят своите меморандуми за арбитъра. На II/ 24 юни г-н Теодоров получава още едно писмо от българското посолство в Санкт Петербург, което подкрепя неговото становище и което той още същия ден прочита пред Министерския съвет. В писмото се казва следното: „Войната ще бъде нашата загуба. Императорът и руското правителство са решили да бъдат арбитри съгласно със и в рамките на договора. Желателно е да дойдете веднага, тъй като „отсъстващият е винаги потърпевш". В противен случай Русия няма да ви защити по какъвто и да е начин, франция няма да ви даде никакви пари, а Англия и Германия ще ви изоставят на собствените ви сили. Тъй като в този случай Германия поддържа Тройния съюз, няма кой да постави в шах руската политика; Австро-Унгария няма да отиде по-далеч от платонически обещания, а Румъния положително ще завземе ваши територии, когато Русия не може да ви защити." (Писмото се позоваваше на доклад, изпратен на г-н Данев една седмица по-рано.)

 

Та накратко всички се съгласяват че ще трябва да се извърши Арбитража , но в до него не се стига

Вижда се също от анкетатата че генерал Савов в телеграмата си 8/21 юни е този който настоява да се търси Арбитажа, точка трета, с оглед на напрежението и независдното положение на войската (по горе я има но тук я цитирам) само нея

 

Цитирай

Една телеграма с дата 8/21 юни от генерал Савов до командира на Четвърта армия описва положението както следва:

„I. Съществува съюз между сърбите и гърците, чиято цел е да задържат и да си поделят цялата територия на Македония от десния бряг на Вардар с прибавянето към нея на Скопие, Куманово, Кратово и Крива Паланка за сърбите, докато Солун и районите на Правище и Нигрита остават за гърците. 
II. Сърбите не признават договора и не са съгласни на арбитраж в рамките на този договор. 
III. Ние настояваме арбитрите да започнат работа като изхождат от основните клаузи, съдържащи се в договора, т.е. да се занимават изключително със спорната зона. Тъй като безспорната територия принадлежи на нас по договор, ние желаем тя да бъде опразнена от сърбите или най-малкото да бъде окупирана от смесени войскови части

62 line.gif

за времето, докато се водят преговорите. Отправяме същото предложение и до гърците. 
IV. Тези въпроси трябва да се уредят в срок от 10 дни, иначе по наше виждане войната е неизбежна. Така в десетдневен срок ще имаме или война, или демобилизация, според това дали исканията на нашето правителство са приети, или са отхвърлени. 
V. Ако демобилизираме сега, то посочените територии ще останат в ръцете на гърците и на сърбите, тъй като трудно е да се предположи, че те ще ни ги предадат по мирен път. 
VI. Недоволството, което се е появило напоследък в някои части на армията, дава основание да се предполага, че съществува сериозна агитация срещу евентуална война. Вниманието на интелигентните войници трябва да се насочи към обстоятелството, че ако армията се дезорга-низира и стане негодна за военни действия, резултатът ще бъде както е описано в параграф V. Отговорете незабавно дали състоянието на армията е такова, че на нея да може да се разчита за успешни операции."

От особен интерес в този документ е указанието относно духа на българската армия, което обяснява защо командирът е така разтревожен и търси уреждането на въпроса. Жътвата наближава и българският войник е изчерпал търпението си: след всичко, което е изстрадал през дългите месеци на зимата и пролетта при Чаталджа и Булаир, той сега е принуден да се присъедини към армията, разположена на западната граница, вместо да се завърне у дома си.

 

Защо я цитирам - за да се види, че Савов не е този който запалва войната, (нито пък правителството ни е отговорно)

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Doncho Peev said:

Австрия е родината на индивида, който по това време се представя за български цар. Ако тя не влияе на обстановката, вероятно тогава са анунаките.

Индивида не се представя,той де факто и де юре, е български цар. И това че му е родина не мисля че има значение.

5 години по-рано, през 1908 г., Фердинанд нито за секунда не се замисля да обяви независимостта на страната, само за да предостави правна възможност на Австро-Унгария да окупира Босна и Херцеговина. Интересно, защо не изчака с една година? Какво щеше да стане, ако българската независимост беше обявена не през 1908 г., а през 1909 г., например?

Тука си в дълбока грешка,Фердинанд не замисля но използва предоставената възможност.Какво пречи на България окупацията на Босна? Ами,нищо.Австрия и България са ситуационни партньори в случая, нищо повече. Ти си против обявяването на независимостта ли? И няма как да се изчака още година,защото после няма да има кой да подкрепи тая независимост.Русия например е твърдо против,другите не им пука. Така ,че България използва възможността и заедно с Австрия,ревизират Берлинския договор.1909г. Австрия с или без България щеше да е анексирала Босна и ние щяхме да сме сами срещу Турция.

За България и българите е все едно, но не и за Австро-Унгария. През 1908 г. изтича 30-годишния период от сключването на Берлинския договор, през който Австро-Унгария има право да окупира Босна и Херцеговина. Именно през 1908 г. тя трябва да изтегли войските си оттам.

Ходът на Фердинанд, който естествено не е повлиян от никого (разбираш ли), има следните негативни за България последици:

1. Дава възможност на Австро-Унгария да си намери извинение за грубото нарушаване на баланса и вече договореното статукво в Югоизточна Европа, анексирайки Босна и Херцеговина.

То щото България  не го нарушава първа това статукво, още 1886г.Всички са знаели какво ще стане въпрос мна време е.И пак да питам какво ни бърка нас Босна?

2. Отнема на Сърбия инициативата по отношение на Босна и Херцеговина и изцяло пренасочва нейните териториални претенции към исторически български земи на юг и изток.

Тука си в дълбока грешка ако мислиш,че Сърбия щото са и взели Босна се е обънала към България!Я си спомни 1885г.Сърбия е готова да отхапе където може.Няма такъв филм да иска само Босна,тя иска половината Австрия, повече от половинБългария,цяла Албания,северна Гърция барабар със Солун.Има претенций даже към Румъния.

3. Настройва Турция срещу България - де факто, Османската империя губи територии, заради сервилността на Фердинанд към Виена.

То щото турците само на колене са стояли и любовни песни са ни пеели! Това са глупости.Тука много преиграваш,няма как да настроиш Турция повече от това , Спомни си Илинден1903г. и пак пиши !

4. Настройва Русия срещу България, заради анексирането на Босна и Херцеговина от Виена.

То тя Русия си е била срещу нас. Не се притеснявай. И на челна стойка да стойм пак същото.И така е от 1883г. Прочети Симеон Радев

Всичко това си има цена и България плаща с кръвта на децата си тази цена 6 години по-късно, през 1913 г.

Грешката ни е че се предоверяваме.

На Фердинанд, обаче, не му пука. Той е изпълнил за пореден път Виенската поръчка с цената на българските интереси. А българските историци дори се кефят на изстъпленията му, обяснявайки колко "остроумно" бил намерен повод за обявяването на независимостта - българският дипломатически представител в Истанбул не бил поканен на прием и хоп! Ми, нали на следващата година пак нямало да го поканят? Ама тогава Босна е трябвало да бъде вече без австро-унгарски войски, така че и българската независимост става някак не толкова интересна за Фердинанд.

Пълни глупости и дезинформация,Кви поръчки кви пет лева,това изобщо не е вярно.Все едно да обвиниш Александър Батемберг или Борис. Ти си против незвисимостта излиза или си за независимост само под крилото на Русия?

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, resavsky said:

Не си правете илюзии Русия желае да избегне Междусъюзническата война.Тя най много губи от разпадането на Балканския съюз.

Колко пък да желае? Ако искаше щеше,просто активира клаузите от Българо-руската конвенция, и блокира Румъния и Турция. То на нас това ни трябва с Сърби и Гърци ссами ще се оправим.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 53 минути, andreiS40 said:

..

Дори да не се намесеха Румъния и Османската империя, Сърбия и Гърция щяха да обявят обща мабилизация и да ни смачкат!

Те са обявили и не успяват. Ако сме били само срещу тях ги бием.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 52 минути, andreiS40 said:

А твоето обяснение, какво е? Омразаа и недовериято на петербург към нашия неадеквате монарх, ли?

Не, просто към държавата монарха е бонус.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Булгароидчо, разбира се че Фердинанд носи отговорност и вината за тази катастрофа

Ако мислете че Савов на своя глава е заповядал нападението, значи разбирате от историята ни колкото... коте на летище :); Не само това, Савов е този който настоява да се търси арбитража има запазени телеграми

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 28 минути, resavsky said:

Това е когато се приема и територията до Чаталджа.Иначе трябва да се отдръпнем до линията Мидия - Енос.Съвсем друг е въпросът че на евентуалния арбитраж в Петербург със сигурност щяхме да получим допълнителни територии.Може би дори остров Тасос.

Това е невъзможно. Арбитраж няма как да има.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 6 минути, bulgaroid said:

Това е невъзможно. Арбитраж няма как да има.

Има цяло проучване по този въпрос (ако с с Ресавски не можете да четете  документи, никой не ви е виновен)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, nik1 said:

Имената ги забравям, не ми са приоритет (извинявам се за което), ама фактите ги разбирам и помня, а и чета, за ралика от някои хора които имат мнения за всико без да са чели 

Ето какво се знае за насрочения арбитраж /това че някои хора не са чували за него,  или не могат да четат и разбират по-дълги текстове, не значи че няма такъв/;
И ако може четете всичко от долу до горе, не само курсивът ми

 

http://macedonia.kroraina.com/karnegi/glava1_4.html

 

:

Та накратко всички се съгласяват че ще трябва да се извърши Арбитража , но в до него не се стига

Вижда се също от анкетатата че генерал Савов в телеграмата си 8/21 юни е този който настоява да се търси Арбитажа, точка трета, с оглед на напрежението и независдното положение на войската (по горе я има но тук я цитирам) само нея

 

 

Защо я цитирам - за да се види че Савов не този който запалава войната, нито правителството ни.

Кой кой?

Ясно кои

 

То кой излиза виновен? Българския войник щял да избяга,та затуй видиш ли! Само това обяснение не бях чувал! Защо не пишеш за общата среща на българския елит когато се решава какво да се прави ирешение то е взето с мнозинство? Въпроса е бил може ли Бълагрия да спечели срещу Сърбия и Гърция? Всички са били единодушни че може. За Румъния и Турция изобщо не се разисква защото са били сигурни че няма да воюват. Защо?

И тия дипломатически лукуми как Пашич и Вензелиос много иска ама на видиш ли не успели! Ако са искали, са щели, и Русия е можела да ги принуди, ама не е искала. На всички ом е било ясно че ще се бият просто Савов е искал да свърши по-бързо.

през декември 1912 година гръцкият министър-председател Елевтериос Венизелос предлага на българския пратеник в Лондон Стоян Данев границата да минава по долното течение на Струма. България отклонява предложението, настоявайки да получи Солун При посещението си в Белград на 23 януари 1913 година Венизелос влиза в преговори със сръбския правителствен ръководител Никола Пашич за гръцко-сръбска граница в Македония На 9 февруари Пашич иска от българския министър-председател Иван Евстратиев Гешов преразглеждане на териториалните клаузи на българо-сръбския договор в полза на Сърбия, но среща отказ Междувременно, на 22 април, гърци и сърби стигат до предварително споразумение за съюз срещу България, а на 1 май е сключена военна конвенция между двете страни. С договор от 19 май Белград и Атина си гарантират взаимно териториалните придобивки в Македония. Разработен е и общ план за действие в случай на война, към който е привлечена и Черна гора. В опит да разколебае България, през април и май сръбската дипломация търси неколкократно помощта на Румъния, но румънският премиер Титу Майореску отказва да се обвърже в съюз срещу българите. През май е направен опит от страна на Белград за сключване на отбранителен съюз и с Османската империя . Той румънеца колко да се е дърпал май не много както и турците. В края на май всичко е било готово за война срещу България, и кой е виновен?

На 13 април правителството на Гешов се обръща към Русия с молба да посредничи в спора му със Сърбия. Основание за молбата е чл. 4 от тайното приложение към българо-сръбския договор, който допуска руски арбитраж само за „спорната“ зона с районите на Скопие, Кичево, Дебър и Струга. В отговор от 15 април, руският външен министър Сергей Сазонов приканва българската страна да направи териториални отстъпки, но Гешов отказва Кой разказваше за Сазонов ?И после просто сърби и гърци не пристигат в Русия ама ние и Фердинанд сме виновни?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, nik1 said:

Булгароидчо, разбира се че Фердинанд носи отговорност и вината за тази катастрофа

Ако мислете че Савов на своя глава е заповядал нападението, значи разбирате от историята ни колкото... коте на летище :); Не само това, Савов е този който настоява да се търси арбитража има запазени телеграми

 

 

 

Пак да питам, за срещата на генералитета в София не си чувал?За решенията изобщо? Пускаш дезинформаций, просто.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 27 минути, andreiS40 said:

Фердинанд е един престъпник! Ако имаше наистина смели офицери, трябваше да го убият, най-късно през есента на 1913г.!!!

Защо да го убиват? Той действа според техните съвети.

Редактирано от bulgaroid
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, bulgaroid said:

То кой излиза виновен? Българския войник щял да избяга,та затуй видиш ли! Само това обяснение не бях чувал! Защо не пишеш за общата среща на българския елит когато се решава какво да се прави ирешение то е взето с мнозинство? Въпроса е бил може ли Бълагрия да спечели срещу Сърбия и Гърция? Всички са били единодушни че може. За Румъния и Турция изобщо не се разисква защото са били сигурни че няма да воюват. Защо?

И тия дипломатически лукуми как Пашич и Вензелиос много иска ама на видиш ли не успели! Ако са искали, са щели, и Русия е можела да ги принуди, ама не е искала. На всички ом е било ясно че ще се бият просто Савов е искал да свърши по-бързо.

през декември 1912 година гръцкият министър-председател Елевтериос Венизелос предлага на българския пратеник в Лондон Стоян Данев границата да минава по долното течение на Струма. България отклонява предложението, настоявайки да получи Солун При посещението си в Белград на 23 януари 1913 година Венизелос влиза в преговори със сръбския правителствен ръководител Никола Пашич за гръцко-сръбска граница в Македония На 9 февруари Пашич иска от българския министър-председател Иван Евстратиев Гешов преразглеждане на териториалните клаузи на българо-сръбския договор в полза на Сърбия, но среща отказ Междувременно, на 22 април, гърци и сърби стигат до предварително споразумение за съюз срещу България, а на 1 май е сключена военна конвенция между двете страни. С договор от 19 май Белград и Атина си гарантират взаимно териториалните придобивки в Македония. Разработен е и общ план за действие в случай на война, към който е привлечена и Черна гора. В опит да разколебае България, през април и май сръбската дипломация търси неколкократно помощта на Румъния, но румънският премиер Титу Майореску отказва да се обвърже в съюз срещу българите. През май е направен опит от страна на Белград за сключване на отбранителен съюз и с Османската империя . Той румънеца колко да се е дърпал май не много както и турците. В края на май всичко е било готово за война срещу България, и кой е виновен?

На 13 април правителството на Гешов се обръща към Русия с молба да посредничи в спора му със Сърбия. Основание за молбата е чл. 4 от тайното приложение към българо-сръбския договор, който допуска руски арбитраж само за „спорната“ зона с районите на Скопие, Кичево, Дебър и Струга. В отговор от 15 април, руският външен министър Сергей Сазонов приканва българската страна да направи териториални отстъпки, но Гешов отказва Кой разказваше за Сазонов ?И после просто сърби и гърци не пристигат в Русия ама ние и Фердинанд сме виновни?

Няма спасение за теб.. 

1. Няма "война" или "биене" , има само нападение, след което армията се прибира на позициите си.(пак ли ще кажете че "няма такова нещо"??) На това се вика провокация, а не война..

2. И опозиция и управляващи, и армия, с началника на генералния щаб, и дори САВОВ искат да избегнат войната (пише го горе, и на много други места, ама така е като не се чете нещо повече от Уикипедия, и каквото там се закачи нещо)

3. Как ще нападаш на 2 фронта (още поовече ще водиш настъпатена война на два фронта) с твоите 350 хиляди срещу 2 армии с обща численост 370 хилядна човека, които армии не са по-зле екипирани и мотивирани от твоята? /Всъщност ще са по-мотивирани защото ще се чувстват нападнати, ама както и да е/

(Всички политици и генерали са малоумни защото искат да избегнат войната и се съгласяват на Арбитража, само Булгароидчо, и Ресавски са най-знаещите и умните; Ей такива като вас когато влезнат в Народното Събрание ни ебават мамата, затова трябва изборите да са мажоритарни, както са били едно време; То военни няма да станете, вие и като ефрейтори ще сте зле, ама в Народното Събрание влизат всякакви покрай пропорционалното гласуване)

4. Нашите политици пак са малоумни, и не знаят нищо за претенциите на  Румъния нищо (щото са най-тъпите хора и дипломати на света, нали така?)

1+2+3+4 = ПРЕДАТЕЛСТВО на БАТКО ВИ ФЕРДИ.

(ако искате му целувайте гъза на Фердито, на мен ми е все тая)

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, bulgaroid said:

Пак да питам, за срещата на генералитета в София не си чувал?За решенията изобщо? Пускаш дезинформаций, просто.

Дай да видим кога е проведена тая среща кои участва в нея, какво се казва?

А ти прочете ли това или ти не ти отърва?

Цитирай

При така стеклите се обстоятелства г-н Данев свиква Министерския съвет сутринта на 9/22 юни

Отговорът на г-н Теодоров е конкретен. Война между християни ще бъде нещо срамно, особено след една освободителна война. Добре е да се отиде в Санкт Петербург; там ще се намери всичко, което се търси. Ако след това сърбите откажат да се съобразят с решението на арбитъра, цяла Европа ще вземе страната на България. Всички останали министри се изказват в полза на мира с едно изключение - г-н Христов, представител на кръгове в Министерския съвет, на когото г-н Данев, познавайки го много добре, не предоставя думата за изказване. След заседанието г-н Данев се упътва към летния дворец на царя във Врана, близо до София, за да направи своя доклад.

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, bulgaroid said:

Защо да го убиват? Той действа според техните съвети.

А  съвети на извънземни слушал ли е?

Началник щаба на армията Фичев е противник на межdусъзническата война (има документи, вижте по-долу в [1], аз не си измислям истории) война, Савов вижда дебелия край и почва да мисли разумно като праща онази телеграма от 8/21 юни, в която иска да се търси политическо решение (КОЕТО Е НАМЕРЕНО) , той видите ли горкия Фердинанд бил подведен от някакви офицери (Нерезов за кажем). Не слушал двамата най-висши военни, ами други офицери го били подвели. Не слушал и предупреженията [2], политиците си [2], никого, само избрани от него офицери. (и сигурно Булгароид е бил там, когато царят им е казал "машала" на тези офицери?;))

Пълна скръб...

-------------------

[1]

Цитирай

На следващия ден вечерта Фердинанд отново повика генерал Фичев, за да му извести, че е решен окончателно да се раздели с генерал Савов, когото ще даде под съд за нанесеното оскърбление, а той да поеме командуването на действуващата армия. Началникът на щаба постави условията — никаква война против съюзниците, разпрата да се предостави за уреждане от височайшия арбитър, незабавно спиране прехвърлянето на войски в Македония, а намиращите се там да заемат отбранителна положение. Царят прие условията и нареди на генерала да замине за Одрин, където ще получи и писмена заповед за отстраняването и заместването на дръзкия помощник-главнокомандуващ [180].

(не е могъл да  отстрани Савов в края на краищата, Гешев се застъпва са Савов, заради опита му, но както и да е)

 

[2]

Цитирай

В Министерския съвет се изказа мнението, преди да се вземе това съдбоносна решение, да се извикат генералите, за да се разискват всестранно въпросите, както преди войната с Османската империя — дали България е готова и дали с осигурена „откъм гърба”. Полковник Романовски откровено предупреди, че ако при една война със Сърбия Австро-Унгария я нападне, не е изключено от Петербург „да натиснат турците да ни нападнат изотзад”, а и Румъния нямало да остане неутрална без ново „възнаграждение”. Потиснат от гледката на мрачния небосклон, Гешов въздъхна мъченически: „Бог да пази България!” [412].

 

 

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 5 часа, nik1 said:

Няма спасение за теб.. 

1. Няма "война" или "биене" , има само нападение, след което армията се прибира на позициите си.(пак ли ще кажете че "няма такова нещо"??) На това се вика провокация, а не война..

2. И опозиция и управляващи, и армия, с началника на генералния щаб, и дори САВОВ искат да избегнат войната (пише го горе, и на много други места, ама така е като не се чете нещо повече от Уикипедия, и каквото там се закачи нещо)

3. Как ще нападаш на 2 фронта (още поовече ще водиш настъпатена война на два фронта) с твоите 350 хиляди срещу 2 армии с обща численост 370 хилядна човека, които армии не са по-зле екипирани и мотивирани от твоята? /Всъщност ще са по-мотивирани защото ще се чувстват нападнати, ама както и да е/

(Всички политици и генерали са малоумни защото искат да избегнат войната и се съгласяват на Арбитража, само Булгароидчо, и Ресавски са най-знаещите и умните; Ей такива като вас когато влезнат в Народното Събрание ни ебават мамата, затова трябва изборите да са мажоритарни, както са били едно време; То военни няма да станете, вие и като ефрейтори ще сте зле, ама в Народното Събрание влизат всякакви покрай пропорционалното гласуване)

4. Нашите политици пак са малоумни, и не знаят нищо за претенциите на  Румъния нищо (щото са най-тъпите хора и дипломати на света, нали така?)

1+2+3+4 = ПРЕДАТЕЛСТВО на БАТКО ВИ ФЕРДИ.

(ако искате му целувайте гъза на Фердито, на мен ми е все тая)

 

 

 

ПС

Въпроси за Булгартоид ("травало да има война")

За какво ти е война, като имаш опция за политическо решение? Фердинанд банира това решение (без значение какво правят съюзниците; Да, те са протакали пак, но ако нашият представител беше отишъл на арбитража, и техните също щяха да дойдат  след него него, ако не по свое желание - щяха да бъдат по-ви-ка-ни).

Защо ти е да водиш война в която не си подготвен военно и дипломатически, и в която ще те постави в слаба международна позиция спрямо великите сили като започнал войната и агресор?

Защо ти е да водиш война, която не можеш да спечелиш, понеже нямаш необходимото числено превъзходство в оръжие и жива сила (мислите  си и си внушавате врели некипели - че Фердинад нямал рудиментална военна култура и не знаел нищо за нападателната война, Докъде, до Белград и Атина ли да се води тази война? Фердинанд е роден и отрасъл  в гара Елин Пелин, ходил е на училише до седми клас , и нищо не разбира теорията на военното дело)

Нека противниците да нападат (ако войната е неибежна) и те да са в неизгодните положения, (нека Сърбия да продължи ако иска,  та Австро-унгария да се намеси ) защо ще ги улесняваш като се поставяш ти самия в незигодните положения?

1+2+3+4+5+6+7= КОМПЛОТ ИЛИ ПРЕДАТЕЛСТВО

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Преди 11 часа, nik1 said:

А  съвети на извънземни слушал ли е?

Началник щаба на армията Фичев е противник на межdусъзническата война (има документи, вижте по-долу в [1], аз не си измислям истории) война, Савов вижда дебелия край и почва да мисли разумно като праща онази телеграма от 8/21 юни, в която иска да се търси политическо решение (КОЕТО Е НАМЕРЕНО) , той видите ли горкия Фердинанд бил подведен от някакви офицери (Нерезов за кажем). Не слушал двамата най-висши военни, ами други офицери го били подвели. Не слушал и предупреженията [2], политиците си [2], никого, само избрани от него офицери. (и сигурно Булгароид е бил там, когато царят им е казал "машала" на тези офицери?;))

Пълна скръб...

-------------------

[1]

(не е могъл да  отстрани Савов в края на краищата, Гешев се застъпва са Савов, заради опита му, но както и да е)

 

[2]

 

 

 

 

 

Фичев не е принципен противник на войната.Против е обаче конкретното разположение на армиите и създаването на 5 армия.Например предлагал е мощно настъпление срещу гърците и стратегическа отбрана срещу сърбите и както и пращането на цели две дивизии на север от Стара планина.Времето показва че Фичев е прав.Иначе заповедта от 16 юни си е на Савов.Със съгласието на царя и знанието на правителството.Това е истината.Но Савов е предвивждал само демонстративни действия - военно навлизане в безспорността зона.Нещо средно между мир и пълноценна война.Другото вече е история.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...