МЕМЕТА И ВИРУСИ НА СЪЗНАНИЕТО

[*abi*]

Преди 1 час, nik1 said:

/Бих се обзаложил че някои хора от пишещите тук въобще не подозират че са атеисти, само защото не познават добре дефиницията, и си мислят че щом като посещават църква на Великден или пък са кръстени,то не са такива, демек защото смятат че спазването на традициите е проява на религиозност; Това обаче не е вярно/

 

По-скоро аз съм готова да се обзаложа, че повечето твърдящи, че са атеисти не подозират, че са ... религиозни.

 

[nik1]

Преди 27 минъти, *abi* said:

nik1

Баба ти и леля ти просто имат различен темперамент. Което не слага нито "атеистите", нито религиозните хора под общ знаменател. Нито едните са непременно добри, нито другите са непременно лоши. Познавам пълни злодеи, заклети атеисти. Предвид темперамента им, евентуално отпушване на религиозността няма да ги направи по-добри, най-много да потиска това или онова.

Възпитание, култура и ценности са Аби,  темпераментът е нещо друго

Не не казвам такова нещо, казвам че първите са "разтворител" и че не може да се твърди че религиозните хора (от дадената религия, традиционната да кажем)  са по-добри от другите, важен е материала..

[nik1]

1 hour ago, *abi* said:

По-скоро аз съм готова да се обзаложа, че повечето твърдящи, че са атеисти не подозират, че са ... религиозни.

 

Има общоприета дефиниция, според която се оценява религиозността, и тя е :

"Вяра в Бог" (но не вяра в какво да е ирационално нещо,.а конкретно в Бог) и/или "Отдаване на голямо значение на религията в живота на дадения човек ("religion" в английския език произхожда от латинската дума "religare" и означава "възстановяване връзката с Бог" https://www.wordnik.com/words/religare) ".

Обратното е атеизъм и ниска (или липса на) религиозност.. 

 

 

 

 

 

Редактирано 1, 2016 от nik1

[nik1]

Преди 1 час, *abi* said:

Религиите са мемове, но религиозността не е.

Точно така - религиозността, както и нерелигиозността (демек - атеизмът) не са мемове.. 

 

Редактирано 1, 2016 от nik1

[nik1]

ПС

Математиката не е емпирична наука, т.е тя не отговаря на критериите за наука

Античната и средновековна ботаника (до към 16 век) не е наука, защото е изпълнена със суеверия -вижте Hortus sanitatis и всичко останало до неговата поява; При химията нещата са подобни..

(Ренесансът е "особената точка" за науката, както се казва) 

За социалните науки: знанието не е систематизирано; най-често липсват единни, последователни и тествани теории  (пиша в мн. число-за всяка една от подобластите); теориите и тезите трудно се подават на проверяване  и опровергаване (терминът е "фалшифицируемост"  - подлежащи на опровергаване, опровержимост). Поради това по-голяма част от тези науки "изпадат" от науката, а тези които не изпадат - остават на "най-ниското ниво" на науката..

Какви са критериите за наука (не визирам критериите на МОН)?

Ето това са:

 

Quote

 

В момента критериите за определяне на границите между наука и не-наука, варират в зависимост от научната област на познание. Остават, обаче, общоприети критерии за наука:

1. формулираните хипотези трябва да отговарят на критериите за логически анализ, на верифициране и фалшифициране, да са проверяеми,
2. да отговаря на емпиричните доказателства,
3. да използва научния метод .

Други критерии –  евристични :

• пестеливост, т.е. използване на възможно най-малкия брой хипотези за обяснение на явлението –  Бръснача на Окам;
• последователност, т.е. липса на логически противоречия и способност да се обяснят явления, наблюдавани преди това и обяснени по друг начин;
• приложимост, т.е. способността да обясни наблюдаваното явление;
• проверяемост и опровержимост (фалшифицируемост), което означава, че може да се тества и опровергава теорията;
• възпроизводимост, т.е. способността да се правят прогнози, които могат да бъдат тествани от всеки наблюдател, дори и в неопределено бъдеще;
• динамизъм, т.е. възможността за промени в резултат на нови наблюдения;
• предположението, че предишните теории са приближения и възможността същото да се каже и за една бъдеща теория;
• несигурността на една теория, да не претендира за абсолютна истина.

 

 

 

 

 

Quote

 

Та това е

Давайте с плюсовете /вярно че не съм сладкодумен като Южняка, но на мен логиката ми е стихията/

Редактирано 2, 2016 от nik1

[*abi*]

Преди 10 часа, nik1 said:

Възпитание, култура и ценности са Аби,  темпераментът е нещо друго

Не не казвам такова нещо, казвам че първите са "разтворител" и че не може да се твърди че религиозните хора (от дадената религия, традиционната да кажем)  са по-добри от другите, важен е материала..

Баща ти и леля ти са били отгледани от същите родители, нали? Сигурна съм, че баща ти не би постъпил така, освен това ти каза, че бил атеист, а тя не. Възпитавали са ги различни хора в различна култура и ценности?

Вече доста остарях, доста видях, и прекалено много проумях, за да считам възпитанието и културата за панацеята. Да не говорим как покрай останалите остаряващи около мен виждам как именно темпераментът си казва тежката дума както в детството, така и на финала.

[*abi*]

Преди 9 часа, nik1 said:

Точно така - религиозността, както и нерелигиозността (демек - атеизмът) не са мемове.. 

 

В същността си атеизмът представлява безинтрес към рел. системи. Вкл. повечето религиозни хора нямат, не са имали т.нар. мистично изживяване. Тук интересното е, че нямаме данни и няма как да имаме такива дали ако даден индивид бе роден в различна рел.система нямаше да прояви интерес към нея. Освен това рел.чувство може да бъде подхранвано или подтискано. То не е еднакво силно при хората, дори при повечето хора ще се "задейства" само при определени обстоятелства.

Имам завиден дискусионен опит в "търсенето и отричането" на божественото с изключително интелигентни в науката си атеисти. Законите на физиката, изобщо Природните закони са неумолими в логиката си и Бог няма как да не бъде и материален, което напълно противоречи на Западното схващане за божествената същност. Логически извод, който аз нямам проблем да осмислям и възприемам (което не може да е друго, то ще Е), но при силно религиозните личности никакви доводи не променят възгледите, поради силата на мистичното чувство, което изпитват дълбоко религиозните хора.

С мистичното чувство нещата стоят горе долу по следния начин - то може въобще да не се появи, да бъде безполезно за едни, и крайно полезно за други хора. Зависи предимно от обстоятелствата и събитийността. Поради това е напълно нормално дадени индивиди да не развиват рел.интерес предвид ненужността му в техния живот, докато за други то е въпрос на съпорт в оцеляването през целия им живот, без дори животът им да е особено труден и без да им се случват екстремните събития, които при други директно го отключват. Защото е част от естествените ни механизми на възприятията, които при някои хора са по-необходими (да не говорим, че направо има хора, които трябва да бъдат подтиквани да развиват религиозността си за да не "се съсипят") е дълбоко погрешно да се прави "оперативна намеса". Такава оперативна намеса бе извършвана през онези прословути 50 години и резултатите са плачевни - непризнато и удобно подминавано е, че сериозна част последните поколения са в тежко психическо състояние защото една, било то и мистична надежда им бе насилствено отнемана. Без оглед чувствата на атеистите, преспокойно ще твърдя, че беше голяма грешка да се отнема позитивизма на "последно умиращата надежда" даван от Храма.

Получи се следното - когато на хората непрекъснато им се втълпяват да вида мем (аз твърдя и ще твърдя на този етап, че мемът е "калорична" единица за духовна храна свързана с оцеляването):

- има Бог (от рел. институции/деноминации, секти, движения, учения)

- няма Бог (наука, ентусиасти-просветители и т.н.)

се прави груба намеса в необходимостта от вярване в позитивното развитие на нещата. Вярата е доста крехка и когато е съпътствана с екзистенциални колебания, тя не може да свърши своята защитна функция.

За да ме разберете правилно - аз съм в сериозни тълкувателни противоречия включително и с големите рел. институции. Някои основни догматични виждания са вредни и отдавна е трябвало да бъдат преразгледани в херменевтиката, защото текстовете позволяват различно възприемане, по полезно и добро за последователите.

Точно защото науката, знанията, опитът и наблюденията са такива, че може да се работи в правилната посока за общественото психично здраве, този сблъсък  между остарелите догматично институции (където поне едно от проповядваните виждания, като Второто Пришествие са опасни за част от вярващите) и непременно държащите да се наложи масово атеизма, не води до никъде, само се влошава обстановката. А съчетано със светкавичното вече технологично развитие объркването и пропастта стават все по-големи.

Мога да "говоря" с часове по тази тема, познавам я в дълбочина, но напълно излязохме от същността на зададената - мемовете.

[nik1]

Оффффф аби, явно ще спра да дискутирам какво и да е с теб тази тема (просто спирам да пиша тук а вие си пишете каквото искате)

Темпераментът има значение за много други неща, но не и за конкретното (дали ще спазваш етичните правила или няма - не е въпрос на темперамент!!!!!!!)

Ценностите и нагласите могат се "възпиват" през целия живот на човека, като зависят от средата му..(културата на средата, на хората). То не само че могат, но при повечето хора се променят и се преподреждат (адаптират) при промяна на средата. (обратното, ако това не стане -  хората се превръщат ако не в айсайдери и изпадат от тази среда, то в "неразбрани" и "странни")

Баща ми се отделил от средата на сестра си  (на семейството си) много млад, та няма противоречие.

/Баба ми, за която пиша, ми е баба по майчина линия/

 

Редактирано 2, 2016 от nik1

[*abi*]

Ник, много добре те разбирам, но какво значи етични правила и ценности? Повече от сигурна съм, че тази ти леля е смятала, че е напълно етично да получи това, което тя е решила, че ѝ се полага. Живея от 8 години в такъв филм и ми е напълно ясно за какво става дума. При това филмът се разиграва от деца, които са възпитавани от едни същи родители без отделяния и т.н - но различни едно от друго като слънцето от луната. Изхождаш от някакъв частен случай към общото. Децата в  едно семейство не развиват дори сходни интереси по правило.

Дали и как ще се спазват всеобщите етични и морални правила що годе възприемани от едно общество си зависи от личния темперамент, от личностните характеристики на индивида. И това няма как да се промени. Давам ти пример. Вземи един мъжки колеж от висока класа, в който учат и живеят възпитаниците. Следва да са като извадени от калъп, но не са. Личностните характеристики си казват думата, въпреки най-доброто, най-елитното възпитание и набиването на тонове култура. Едни стават джентълмени на квадрат, други си остават пълни говеда. Важи и за религиозните хора - религиозен не е еквивалент на свестен човек.

Но и аз предлагам да се върнем към темата за Мемовете. Повече от излишно е да изпадаме в лични откровения, а и развоя съвсем я отклони от същността ѝ. Мисля, че започваме да прекаляваме с религиозната тематика във форума, тикайки я едва ли не във всяка тема.

 

Редактирано 2, 2016 от *abi*

[Малоум 2]

А бе, изчетох почти всичко и ... се чудя, дали да поискам "вредни"

Нямало дефиниция?! Ето я, че си напрайм:

"Стойност на мем = единица, делена на ... чувството за хумор." Веднага става въпрос за интелигентност.

Скоро го показвах разказа, ама ... не са смеят хората, бе, не са смеят!

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9368&Level=2

До оня свят и назад

 

Никога не съм се занимавал с окултизъм. Смятам тази деятелност за изостанала. Обаче имам една баба, която е с буржоазно възпитание. И тя винаги се опитва да ми въздействува разлагащо. Извика например Наполеон и той й съобщи, че при пълен месец по вечерно време ще се получи хабер, който ще носи хем сълзи, хем радост. И взема, че наистина умря вуйчо Аристотел от Западна Патагония. Хем ти е мъка, хем наследство от Кореком получаваш. Ха сега де!

Няколко случаи имах с бабата. Опитах се да я оборя диалектически, но тя не е чела материалите и не се поддава на убеждение.

— Вие — казва, — новите, и в бога даже не вярвате. Какво тогава с вас ще се разправям?

И продължава разговорите с духовете. И на съседки гледа, че и пари печели от тези манипулации. А пък аз съм човек със склонност към науката. Когато нещо не ми е ясно, мога, както се казва, от девет извора вода да пия, но да си го изясня. А тук разрешаването на проблема можеше да стане по един-единствен начин — да почина някак си скоропостижно, за да проверя историята с духовете.

Случи се. Благодарение на столичния транспорт. Трамваят беше пълен, увиснах на стъпалото, направих път на поредната дебела дама, един футболен запалянко ми стъпи върху крака, изпуснах дръжката, чух писъци, викове и... толкоз...

Нещо стана с мене. Предполагам, че така става с всеки, който падне под трамвая...

Земята, както казват, се отдалечаваше с шеметна бързина. Наоколо беше космос в пълния смисъл на думата. Черно, звезди и неразбираеми сигнали от други светове. Себе си не виждах, защото вече не съществувах като материя. Вероятно бях някаква концентрирана енергия — невидима кълбовидна светкавица или нещо подобно. Летях. Внезапно някой до мене каза:

— Здрасти!

Ама съвсем така, като че ли ме срещна в някое софийско кафене и ме е виждал вчера. Не го видях, разбира се, защото и той беше концентриран като мене.

— Здрасти — отговорих, — приятно ми е.

— А защо ти е приятно? — попита той, тя или то.

— Просто — казах — компания в космоса не е излишна. Само да знаехме накъде пътуваме...

— Юпитер — отговори лаконично той, тя или то. — 12 спътника, 778 милиона километра перигей от Слънцето.

— Хм! Хладничко ще бъде.

— Да, миналия път хванах хрема.

— Миналия път? Значи вие сте умирали веднаж?

— Мнима смърт. Престоях два дена, а след това долу ме съживили със сърдечен масаж и трябваше да се връщам по етапен ред.

Летяхме. Скучно летяхме. Някакви си три милиона билиона километра в час. Бях започнал вече да се прозявам, когато наближихме Юпитер. Планетата,.да ви кажа, не представлява нищо особено. Шарени пояси, отровна атмосфера, липса на твърдо ядро — голяма работа! Посрещна ни един ужасно скучаещ оркестър, който вечно свири химна „Добре дошли!“

Посочиха ни пътя, зарегистрирахме се, минахме през карантината, а у мене постепенно, капка по капка, започна да се натрупва разочарованието от задгробния живот. Съществуваш значи като невидима единица, скучаеш от липса на работа, а когато внезапно те засърби цялото несъществуващо тяло, разбираш, че е време да слизаш на Земята за спиритически разговор. Попитах за бабиния приятел Наполеон. Отговориха ми, че тук никакви Наполеоновци не съществуват. Всеки представлявал единица дух. Слизанията в чашата за кафе или масичката без пирони се организирали по дежурство и всеки говорел, каквото му дойде на ума.

Едва сега разбрах защо понякога бабините духове на времето се държаха нецензурно. Ами тъй де, как да не псуваш, когато те карат да преминаваш такива космически пространства, за да кажеш кога ще има война и кога на Пенчо бакалина ще му поникне коса?

Започна и за мене вечността. След няколко нейни мига почувствувах, че нищо не би й пречило да трае по-кратко време. Реших, че когато дойде моят ред, ще сляза на Земята, ще разправя на хората само истината, ще обоснова научно целия задгробен живот, ще дам някои астрономически данни за Юпитер, ще... Пардон, сърби ме тялото — викат ме долу...

— ...чоооо, Генчоооо — увиваше баба ми, — на кого ме остави, Генчоооо, млада и зеленаааа...

Ха сега де! Иди се оправяй с космически мащаби. Аз имах чувството, че съм преживял на Юпитер няколко столетия, а се оказа, че долу, на Земята, дори още не са успели да ме погребат. Ех, тази пуста бюрокрация! Почувствувах се отново в собственото си тяло. Поех дълбоко дъх, за да проверя дали не съм се умирисал, но такива данни нямаше. Отворих материалните си очи и погледнах към тавана. Баба видя това, изпищя и припадна. Скочих да й търся валериан...

Оказа се, че трамваят не ме бил смачкал качествено. Н аз, като онзи колега, съм бил имал мнима смърт. От трамвайната дирекция ми поднесоха извинения. Баба ми се оправи и подробно ме разпитва за оня свят. Тези дни ще организира квартална конференция, на която ще ме кара да обменям опит. От службата ме приеха обратно при условие, че ще възстановя застраховката си, която тъгуващата ми жена успяла да изконсумира за югославски обувки. Аз отново съм материален и живея, както се полага. Само едно нещо още не мога да си уясня — има ли аджеба задгробен живот или няма!

[Doris]

Тук Върбанов ни насочва вниманието към една много интересна теория. Меметиката възниква като част от социобиологията, но ако се  абстрахираме от аналогиите с биологичния свят би могла да бъде добър  инструмент за описание на еволюцията на културите и на познанието. Може би и да даде нови обяснения за културните феномени.

http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/culture/1480-1-v15-1480

Това е част от книгата на Дейвид Дойч "Началото на безкрайността" , в която според мен е описано доста добре за мемите.