Отиди на
Форум "Наука"

Простотия и морална деградация?


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 11 часа, sir said:

Сиреч, мълчанието и прикриването примерно на разни случки като в Кьолн, Швеция и къде беше още (загубих им дирите вече) се правят с цел постигане на "здраво общество, без страх и с доверие в институциите"? :) Аз верно, че рядко пиша тук, но си чета сравнително редовно. И съм останал с впечатлението, че Вие не считате западното общество за особено "здраво". Явно съм бил в грешка досега. Но както и да е, стига по това отклонение.

Това, което искам да кажа, е много простичко - подобни случаи ги е имало винаги и ще продължи да си ги има, независимо дали обществото е здраво или не. То си е човешка природа. Тъжно, но факт. Това е положението. Не знам кои общества са здрави и кои не, но такива работи се случват и в Ню Йорк, и в Москва, и предполагам навсякъде. И обкновено когато си ги мерят няколко бабаита, случайните минувачи в огромната си част си кротуват и не се бутат, за да не си изпатят. Както казах, човешка природа. Това не значи, че тия хора са морално деградирали и не знам си какво. 

Не, поне аз не съм фен на сравнителните похвати, отдавна съм ги надраснала. В момента гледам нашето общество и се вълнувам от неговите проблеми. Ако ще обвинявам което и да било общество ще го правя на равни основания, безмилостно. Защото: развиваме социални науки, наясно сме за причини-следствие, фактите за деградация в дадени групи са очебодещи, списват се тонове литература проблем-предложение за решения и в края на краищата вместо да се прилагат т.нар правилни похвати, хората вече се питат (колкото и да е лаишко) "нарочно ли го правят". Отделно, че по целия свят, абсолютно навсякъде се извършват престъпления срещу хора, експлоатират се по жесток начин деца и тези неща се знаят. Въпреки знанието и възможностите за взимане на мерки (ако не заизкореняването на разни практики, то поне за ограничаването и намаляването) това не се прави. Напротив - дори се счита за демократично да няма намеса, което вече е извратено.

Давам един елементарен пример за "клишета", който ме заинтригува именно заради социума. Случайно попаднах на Конкурса ни за Евровизия и бях потресена от това, коет овидях да се случва на екрана. Тук Явор Дачков казва това, което аз бих изкрещяла ако имах микрофон (не съм му фен, но в случая не мога да не адмирирам опита за гласност) http://glasove.com/categories/komentari/news/golemite-prestypleniya-sreshtu-malkata-krisiya

Изваждам от статията същественото в ред удобен за моето становище: "Агенцията за закрила на детето трябваше отдавна да се е самосезирала....Българската формула за риалити тв формат въобще, независимо кой е продуцентът, е да се залага на простотия, а не на умения. Това личи от ужасно плоските и общи клишета, които се носят както от Слави Трифонов, така и от деветдесет процента от така наречените журита в различните телевизионни формати. С емоция и „уау” те масово се опитват да скрият простия факт, че няма какво да кажат. Трифонов пък се опитва да крие тази празнота с арогантност и хъшлашко поведение, което не надскача обикновената улична простотия. Поведението му излъчва агресия, грубост и нарцисизъм. Той се интересува истински само от себе си и всичко това се предава на децата. Кошмарът е, че хората се редят на опашки, за да прослушва собствените им отрочета.... Това не е въпрос на вкус, а на престъпление, и то срещу деца."

Накратко - няма 5-6 и никакви оправдания за използването на децата в шоу бизнеса и това важи за навсякъде по света. Трябва да има строг регламент, ясни правила и подбор на взимащите участие кадри в програми където участват децата. Изобщо няма да засягам експлоатацията в киното, защото тема ще стане километрична. Сигурна съм, че никой от вас не е гледал как Трифонов избираше новата песен и новата звезда и Слава Богу, защото аз бях в състояние да хукна към студиото му и направо да му разбия мутрата. Ако имах власт не само, че бих го глобила, но и директно го свалям от екран. Имало някакво дете, което разказвало мръсни вицове в шоуто му и било редовната подправка на манджата Повтарям: Това не е въпрос на вкус, а на престъпление, и то срещу деца. Това става от екран, гледа се от много хора и явно има социални групи, които го одобряват, приели са го за редно и забавно щом този апотеоз на Простотията е редовно на екран (виждам редовното когато ползвам дистанционното и направя грешката да мина през канала, който го промотира).

Вие сте добре запознати с Влиянието на Авторитета. Също знаете и за опита с Влиянието на Авторитета, който недвусмислено показа, че поведението се влияе от фактора на авторитета. И какво повече да коментирам относно издигането на авторитети тип Трифонов? Какво да се очаква за посоката на развитие на общество, където медийните авторитети са под всякаква критика? Вчера слушах радио, където някаква певица която не беше в състояние да говори елементарен книжовен български изказваше мнение относно стойността на българския музикален текст!!! Това изнесено в прострнаството под формата на авторитет/капацитет. Човек с дикция съдържаща предимно: кво и мноо, при това с яснота за липса на лексикален запас. Какво показва това? Първо занижените критерии, а колкото по-ниски са критериите за авторитета, толкова по-зле за всички...

Разбрахте ме.

ПС. Не оставайте с впечатлението за старомодност. Всъщност аз съм доста, често дори прекалено модерен човек. Някои неща обаче не се влияят от модерно/старомодно защото са принципни и резултатите винаги са едни и същи - прогрес/падение.

Редактирано от *abi*
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 110
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители
Преди 7 часа, sirius said:

ник, не знам колко възпитаваме в толерантност (дума с много трудна дефиниция), но ако сравня с америка, ние сме в пъти по-толерантни. сравнявам и с други българи и "чужденци" (пристигнали след 20-тата си година и донякъде първото поколение. ако не го възпитаваме значи си го имаме отгоре.

няма начин без сравнение и това ми е пред очите. когато живях в англия преди 20г, ми направи впечатление, че закона им нямаше "луфт". два сантиметна нарушение си е нарушение. и то нарушение без последици. това тогава при нас често минаваше метър. сега в америка и милиметъра е нарушение (без последици). неслучайно в америка полицаите стрелят и срещу деца.

 

аби, нещо не мога да я възприема тази класификация на фром. не споря да ли е вярна. класификации могат да се направят най-различни и все да са добри. и са културно обусловени. най-добре е когато грамотни хора формулират най-пасващата класификация и грамотни хора напишат законите съобразно. така децата да растат в среда, в която законите се уважават достатъчно, особено подсилено с добро налагане (чисто системната, полицейска част; на англ е enforcement).

 

 

Дефиницията за толератност е съвсем ясна, само дето ние не разбираме нещо

Твърдението, че сме по-толерантни в сравнение с американците е толкова невярно, че няма накъде повече..

Вижте какво е отношението тук към различните, старите, болните, към жените - тук в България, виж и къде сме в изследванията по расизъм  (на второ място в Европа, след албанците),  и вижте какво е в Щатите..

ПС

Ще ви кажа и още нещо  - в Щатите е културна норма дружелюбното отношение и зрителния контакт с при разговор с непознати..Та горе долу всеки американец изпада в културен шок, когато попадне в страна с преобладаващо родова култура като България особено Китай, където никой срещнат не отговаря на поздравите или усмивките ми (хората не му отговарят, защото човекът е чужд и непознат!)

 

Тук ако паднеш на улицата, няма кой да ти помогне, (или случаите са единични) поради същата причина (та случаят във Враца го илюстрира!), в Щатите веднага ще се намери да ти помогне някои..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да допълня, без да го приписвам на нечие мнение: Ако разбирането за толерантност е катеренето по нечия глава, от която се очаква и да казва "тенкю", то нещата са излезли извън всякакъв контрол.

Също така: не е толерантност системното нарушаване на нечии права, за сметка на даване на "права" на други индивиди.

И двата феномена са ежедневие, просто няма как да го отречете. За такова ежедневие говорех в началния си постинг.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 6 минъти, *abi* said:

Да допълня, без да го приписвам на нечие мнение: Ако разбирането за толерантност е катеренето по нечия глава, от която се очаква и да казва "тенкю", то нещата са излезли извън всякакъв контрол.

Също така: не е толерантност системното нарушаване на нечии права, за сметка на даване на "права" на други индивиди.

И двата феномена са ежедневие, просто няма как да го отречете. За такова ежедневие говорех в началния си постинг.

Това е обратното на толератност..

Вероятно по-голяма част от българите имаме (имат) разбирането че правата засягат само "нас"(нашите хора) , а задълженията - "другите"

При по-родовите култури (не е нужно да ходим до Индия или Китай за да ги намерим), нещата са по трагични..

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Освен това някои от собствените задължения (под предлог данъкоплатец с неясни измерения за права/задължения) се вменяват на държавата или на някакви други, имагинерни отговорни (грешна/сбъркана представа за частно, общо/съсобственост, обществено).

Да не говорим за системното нарушаване на баланса на приноса на едни, за сметка на други, което обикновено убива самоинициативата.

Редактирано от *abi*
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 40 минъти, Б. Киров said:

Ами пропонирай си.;)

 

Случаят е описан като такъв - започва се спор между момчето и братятата във връзка с това кой е имал предимство; Момчето (които е спортист и каратист )  излиза от колата си с бокс на ръката, за да се саморазправя, след което започва физическата схватка,  стига се до побой върху момчето ( и то на самата улица (тротоара), в резултат на която то загива..

Ако не е такъве случая то моля, поправи ме.. А ако е такъв, то аз не разбрах ти какво пропонираш?

(че момчето е имало право да постъпи така,  или какво)?

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 42 минъти, *abi* said:

Освен това някои от собствените задължения (под предлог данъкоплатец с неясни измерения за права/задължения) се вменяват на държавата или на някакви други, имагинерни отговорни (грешна/сбъркана представа за частно, общо/съсобственост, обществено).

Да не говорим за системното нарушаване на баланса на приноса на едни, за сметка на други, което обикновено убива самоинициативата.

Така е, защото липсва както върховенство на закона, така и намерение да се поддържа от управляващите (важни са техните интереси и електората)

Ако говорим за циганите - те са най-търгувания и ухажвам електорат на БСП, на ДПС и на ГЕРБ.. защо смятате, че  някоя от тези партии има интереси да ги интегрира или да  прави опити да ги променя (да променя начинът им на живот), като прилага добросъвестно законите към тях?

/Миналата година година на местните избори, циганите от Столипиново и Шекера гласуваха за ГЕРБ,   за разлика от други години, когато циганите гласуваха за ДПС/ 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 33 минъти, nik1 said:

Момчето (които е спортист и каратист )  излиза от колата си с бокс на ръката, за да се саморазправя, след което започва физическата схватка,  стига се до побой върху момчето ( и то на самата улица (тротоара), в резултат на която то загива..

Еми прецакал се е леко. В битка с повече от един човек се излиза поне с някаква брадвичка, ако си носиш такава. С тоя бокс да си беше стоял в колата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, nik1 said:

Дефиницията за толератност е съвсем ясна, само дето ние не разбираме нещо

Твърдението, че сме по-толерантни в сравнение с американците е толкова невярно, че няма накъде повече..

Вижте какво е отношението тук към различните, старите, болните, към жените - тук в България, виж и къде сме в изследванията по расизъм  (на второ място в Европа, след албанците),  и вижте какво е в Щатите..

ПС

Ще ви кажа и още нещо  - в Щатите е културна норма дружелюбното отношение и зрителния контакт с при разговор с непознати..Та горе долу всеки американец изпада в културен шок, когато попадне в страна с преобладаващо родова култура като България особено Китай, където никой срещнат не отговаря на поздравите или усмивките ми (хората не му отговарят, защото човекът е чужд и непознат!)

 

Тук ако паднеш на улицата, няма кой да ти помогне, (или случаите са единични) поради същата причина (та случаят във Враца го илюстрира!), в Щатите веднага ще се намери да ти помогне някои..

ПС

Изследванията, за които споменавам по-горе определят отношенията  на хората в различните страни към хора от "друга раса", а не  към хора от други етноси.. 

/Циганите, дори и по-мургави, не са "друга раса", освен това - отношението ни към тях има своите основания.. Отрицателното отношение към тях се отчита и при българските турци, още повече че т.н. турски цигани, са цигани, които са се турчеят, т.е самите те се приемат за турци. Дори, да не кажа всички турци, но болшинството от турците в Пловдив говорят помежду си само на български на обществените места; Това е така главно, защото циганите в Пловдив са от т.н. турски цигани/

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, nik1 said:

Случаят е описан като такъв - започва се спор между момчето и братятата във връзка с това кой е имал предимство; Момчето (които е спортист и каратист )  излиза от колата си с бокс на ръката, за да се саморазправя, след което започва физическата схватка,  стига се до побой върху момчето ( и то на самата улица (тротоара), в резултат на която то загива..

Ако не е такъве случая то моля, поправи ме.. А ако е такъв, то аз не разбрах ти какво пропонираш?

(че момчето е имало право да постъпи така,  или какво)?

"Да, но аз видях заснетите кадри от случайни зрители и там единият по-едър от момчето младеж го държеше отзад през ръцете, а другият го млатеше здраво в главата. За мен само подлец може да бие в главата човек, който е държан за ръцете от друг."

Нищо не пропонирам, Ник1 - казвам ти какво видях. Ти ми разказваш като какъв е бил описан случаят. Не казвам че момчето е имало право да постъпи така.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Циганите не исках да ги засягам, защото и в по-инициативните общества те следват поведенчески модели подобни/индентичини на тукашните. В случая ме занимава много повече онази част на обществото, която е с някакви претенции за превъзходство, но фактите, резултатите от дейността ѝ са с ниски показатели. Мога да изредя много примери и да дам задоволителни обяснения. Пряко или косвено те са свързани с оценката на малката себестойност.

Накратко - когато в едно общество е загубен смисълът за личния принос и постижения, за сметка на инертността, безхаберието и безразличието, когато нещата са се докарали до там, че индивидът "да не знае  от къде да започне " да прави стъпките към подобрението и неговият принос и постижения е много по вероятно да бъдат поругани, а не оценени...проблемът е огромен.

Пример онагледяващ ситуацията: Вероятно сте виждали къща на страдащи от Синдорм на Диогенис. Сега си представете, че един човек трябва да почисти такава къща. Първата оценка е "не знам от къде да започна". Приемаме, че чистещият започва от някъде, действа, мъчи се известно време и постига задоволителни резултати (следя тези предавания, има такива, защото Синдромът живо ме интересува). Втората оценка е "няма смисъл". Това, което ни спестяват от документалните филми е, че след известно време къщата на страдащите от Синдрома отново се връща в предходното състояние. И двете оценки са верни и логично никой освен ако не му се плати (или има някаква значителна полза от това) или не е силно емоционално свързан с такъв човек няма да се погрижи за почистването. Тази ситуация приложена върху обществото ни пояснява това, което съм удебелила по-горе. Личният принос се оценява като битката на Донкихот с вятърните мелници. Защо е така предполагам ви е ясно.

Редактирано от *abi*
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, nik1 said:

Така е, защото липсва както върховенство на закона, така и намерение да се поддържа от управляващите (важни са техните интереси и електората)

 

Ами знаеш ли, не съм напълно съгласна. Има много сфери където държавата не само, че позволява самоинициативата, но дори я поощрява именно с ненамесата си. В тези сфери сме показали завидна неинтелигентност, несъпричастност, манкиране, безхаберие, инертност, незаинтересованост, незагриженост и най-вече неуважение. В инициативните общества в тези сфери хората се самоорганизират, подкрепят, критикуват отцепниците и "нарушителите", следват общ модел за пример и задължават черните овци да се приобщават  към колектива чрез градивна, а ако се налага дори груба критика. Силно изразено е що се касае до отношението към собствеността (частна, съсобствена/общи части/обществена), децата, възрастните, хората със специални нужди, бременните и т.н. В някои области има драстични разлики и това са области, в които държавата даже няма никаква работа да се бърка и трябва ѝ е забранено да се бърка (с малки изключения където хем може да наложи правила, хем да остави достатъчно голям свободен избор за еднолични и колективни решения). Ако не става ясно - ще дам примери.

Редактирано от *abi*
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Според мен описваш две различни особености , но които пък са в корелация; 

в социологичната психология/социалната антропология/теорията на междукултурните различия тези състояния корелират с т.н.

"външна  причинност";  която отразява следните нагласи "каквото и да направя  - това няма смисъл", "нищо не зависи от мен" (зависи от други хора, бог, късмет, съдба), "защо да гласувам, те пак ще си изберат същите хора", "за какво да ходя да протестирам"), 

което е принципно погрешно, защото не правим ли нищо, то със сигурност нищо няма да се промени,

само ако направим нещо можем да променим нещо..

Нашата култура е преобладаващо "външно-причинна"

http://www.bulgarianlessons.eu/dokladi/BG_Worldview_Foreigner.pdf

https://www.google.bg/search?q=%D0%92%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%BD%D0%B0+%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&spell=1&sa=X&ved=0ahUKEwjm2MmP3K7KAhWF1ywKHZ4ECboQBQgYKAA

 

"приписано обществено положение" ( фундаменталното разграничение – кое е по-важно в обществото ни: онова, което сме постигнали сами в живота си, или наследените титли, звания и всички останали атрибути на приписаното положение)

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

Мисля доста глупости изговорихте.За анализирането на общественото състояние и генерализирана оценка на Събитийност не е достатъчно , а даже ивредно ползване на социология, масова психология и пр.Нещата имат подробно обяснение , ако погледнем детайлно в качеството и количеството на лидерските групи.Елементарен подход , даващ зашеметяващи резултати.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, nik1 said:

Според мен описваш две различни особености , но които пък са в корелация; 

в социологичната психология/социалната антропология/теорията на междукултурните различия тези състояния корелират с т.н.

"външна  причинност";  която отразява следните нагласи "каквото и да направя  - това няма смисъл", "нищо не зависи от мен" (зависи от други хора, бог, късмет, съдба), "защо да гласувам, те пак ще си изберат същите хора", "за какво да ходя да протестирам"), 

което е принципно погрешно, защото не правим ли нищо, то със сигурност нищо няма да се промени,

само ако направим нещо можем да променим нещо..

Нашата култура е преобладаващо "външно-причинна"

http://www.bulgarianlessons.eu/dokladi/BG_Worldview_Foreigner.pdf

https://www.google.bg/search?q=%D0%92%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%BD%D0%B0+%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&spell=1&sa=X&ved=0ahUKEwjm2MmP3K7KAhWF1ywKHZ4ECboQBQgYKAA

 

"приписано обществено положение" ( фундаменталното разграничение – кое е по-важно в обществото ни: онова, което сме постигнали сами в живота си, или наследените титли, звания и всички останали атрибути на приписаното положение)

 

 

И тази тема не съм я чела.

Разбира се, че си прав. Но пустата външна причинност :))))

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, laplandetza said:

Мисля доста глупости изговорихте.За анализирането на общественото състояние и генерализирана оценка на Събитийност не е достатъчно , а даже ивредно ползване на социология, масова психология и пр.Нещата имат подробно обяснение , ако погледнем детайлно в качеството и количеството на лидерските групи.Елементарен подход , даващ зашеметяващи резултати.

Случайно да ти хрумва, че някои тук може да не сме запознати с този подход? :))))

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, nik1 said:

Дефиницията за толератност е съвсем ясна, само дето ние не разбираме нещо

Твърдението, че сме по-толерантни в сравнение с американците е толкова невярно, че няма накъде повече..

Вижте какво е отношението тук към различните, старите, болните, към жените - тук в България, виж и къде сме в изследванията по расизъм  (на второ място в Европа, след албанците),  и вижте какво е в Щатите..

ПС

Ще ви кажа и още нещо  - в Щатите е културна норма дружелюбното отношение и зрителния контакт с при разговор с непознати..Та горе долу всеки американец изпада в културен шок, когато попадне в страна с преобладаващо родова култура като България особено Китай, където никой срещнат не отговаря на поздравите или усмивките ми (хората не му отговарят, защото човекът е чужд и непознат!)

 

Тук ако паднеш на улицата, няма кой да ти помогне, (или случаите са единични) поради същата причина (та случаят във Враца го илюстрира!), в Щатите веднага ще се намери да ти помогне някои..

ник, нямаш си хабер какво е в щатите. там няма дружелюбно ОТНОШЕНИЕ. бъркаш обикновен етикет, вежливост (politeness) със отношение. за пример ти давам съда. там има вежливост, но няма отношение. и така трябва да е, но това е институция. в сев америка отношението между хората е заменено. там общува един един правен субект с друг правен субект. за отношение към възрастни не може и да се говори, защото те са изолирани. бизнес е да ходиш по старчески домове и да им организираш вечеринки. ти излизал ли си вечер да си поискаш цигара - ЗАБРАВИ.

Както и да е, ако не се опираме на сравнение, трябва да се опрем на НАШЕТО разбиране за отношение, толерантност и пр. без изобщо да гледаме какво америка или друг разбира под толерантност. и какво са писали по техните учебници. щото пък историята е писала други работи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тва като почнат да изкачат разни такива думи на мода и да се вманиачават всички по тях си е направо връх на деградацията.Едва ли не сякаш светът не е съществувал преди тая дума, толерантност. Егати майтапа човек.

Редактирано от Wolt
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, nik1 said:

Дефиницията за толератност е съвсем ясна, само дето ние не разбираме нещо

Твърдението, че сме по-толерантни в сравнение с американците е толкова невярно, че няма накъде повече..

Вижте какво е отношението тук към различните, старите, болните, към жените - тук в България, виж и къде сме в изследванията по расизъм  (на второ място в Европа, след албанците),  и вижте какво е в Щатите..

ПС

Ще ви кажа и още нещо  - в Щатите е културна норма дружелюбното отношение и зрителния контакт с при разговор с непознати..Та горе долу всеки американец изпада в културен шок, когато попадне в страна с преобладаващо родова култура като България особено Китай, където никой срещнат не отговаря на поздравите или усмивките ми (хората не му отговарят, защото човекът е чужд и непознат!)

 

Тук ако паднеш на улицата, няма кой да ти помогне, (или случаите са единични) поради същата причина (та случаят във Враца го илюстрира!), в Щатите веднага ще се намери да ти помогне някои..

ник, нямаш си хабер какво е в щатите. там няма дружелюбно ОТНОШЕНИЕ. бъркаш обикновен етикет, вежливост (politeness) със отношение. за пример ти давам съда. там има вежливост, но няма отношение. и така трябва да е, но това е институция. в сев америка отношението между хората е заменено. там общува един един правен субект с друг правен субект. за отношение към възрастни не може и да се говори, защото те са изолирани. бизнес е да ходиш по старчески домове и да им организираш вечеринки. ти излизал ли си вечер да си поискаш цигара - ЗАБРАВИ.

Както и да е, ако не се опираме на сравнение, трябва да се опрем на НАШЕТО разбиране за отношение, толерантност и пр. без изобщо да гледаме какво америка или друг разбира под толерантност. и какво са писали по техните учебници. щото пък историята е писала други работи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 часа, *abi* said:

...Накратко - когато в едно общество е загубен смисълът за личния принос и постижения, за сметка на инертността, безхаберието и безразличието, когато нещата са се докарали до там, че индивидът "да не знае  от къде да започне " да прави стъпките към подобрението и неговият принос и постижения е много по вероятно да бъдат поругани, а не оценени...проблемът е огромен.

....

Смисълът на живота е да се измине творчески жизнения път! (затова, за творец, най-важна е ...свободата! на мисълта)

"Личният принос и постиженията" са ...докарани ... за "пред другите". Несигурните в себе си (в мислите си), търсят подсъзнателно одобрение... чрез, в повечето случаи, неадекватна проява на дейност СМАЙВАЩА околните. За ... ако има кой да плаща - добре, ако няма ... реклама - инвестира в бъдеще:)

Има афоризъм: "Обява - заменям безразличие за ... кво да е!" Алиенацията не е  обяснена като феномен, понеже всички обществени връзки се свеждат до... кой кого ще излъже. Има лаф: А бе, карти сме седнали да играем - няма да се лъжем, я!;) ... Отчуждението е част от оцеляването - даже карти няма да раздаваме, като "ни хване".

 

индивидът "да не знае  от къде да започне " -

Да, лафът е ... село без начално училище, като мадама без цици -  стереотипът "... не знае  от къде да започне " :117: Проблемът наистина е огромен!:116:

Не всеки е способен на начало!

(пп началният тласък е философски проблем - малко хора знаят, че при вселенски кръговрат, няма "начало", няма Голям Взрив)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ник1, що се касае до приписаното обществено положение не съм много съгласна за западните общества. Всъщност в САЩ генеалогията започва да се развива от 19-ти век (когато уж трябва да изчезва) с цел да се възроди престижа на "първите заселници" с ориентация към етноса/принадлежността с цел подчертаване на престиж. https://en.wikipedia.org/wiki/Genealogy#Modern_times

Ползвам укипедията, защото е много удобна за цитиране, не че тези неща не ги знам от преди. В много от западните общества "приписаното обществено положение" не само, че е прието в дадени класи, но настървено се поддържат и пазят родовите линии. В интерес на истината ние копираме, доста неудачно (в копирането сме много слаби във всяко едно отношение) именно тези западни класи. Смело мога да твърдя, че южногерманските мъже се обличат доста цветно, слагат пъстри шалове, дори са "тренди" в пълния смисъл на думата и когато са минали средната възраст. Атрибутите за престиж в южно германското общество са различни от нашите, но това е само въпрос на традиция и финансови възможности. Много лесно може да се разпознае престижа чрез качеството на дрехите, чантите и обувките на жените принадлежащи към по-заможната и заможната класа. Карата скъпи коли, като цяло автомобилния парк е нов и в това няма нищо неестествено. Важи и за Англия, където родовата принадлежност е задължително да се изтъква (пази чрез атрибути) в големите фамилии, по места и т.н. Строго се спазват правила на дрескод, държи се на класовото различие (въпреки уж привидната толеранстност). Разбира се, че и там има израз чрез дрехите, вещите, колите. Разбира се, че в западните общества има привилегировани квартали и споменаването на адреса/собствеността е достатъчно за да изпрати послание за икономическите възможности на адресанта. Има цели привилегировани районирани области. Независимо, че в тях има по-незаможни жители, самите места са символ на престижа и цената на недвижимото имущество е в пъти по-висока от други места. А да не споменаваме различните символи на "приписан обществен престиж" - блузи от колежи, университети, грамоти, дипломи, фамилни портрети + неприкрити предпочитания към съученици, състуденти и ясните (официално поставяни) летви, за принадлежност към дадена класа. (ПС ако не се лъжа Хинду са на кастов принцип, което е вид престиж. При евреите има родови принцип, като се стимулира изборът на партньор да принадлежи към еврейската общност, а престижът е материален/образователен.)

Друг е въпросът, че когато говорим за общество се налага да включим всички негови групи (или греша?). Тогава нещата стават още по-интересни. Най-богатите и образовани групи в сащ се оказаха тези на хинду и евреите. Пуснах един рисърч в Религия снощи. Точно пък тези групи с маникална страст държат на родовите си линии. Друга, много интересна група са мормоните, които са силно повлияни от юдаизма (въпреки християнската насоченост, в мормонската религия правилата/тълкуванията се взаимстват предимно от юдаизма). Мормоните имат цяла мрежа от генеалози и всеки член на зцърквата разполага с километрично родословно дърво (по еврейския почин, се стимулират да си правят родословни дърва и да държат на тях). Още една причина да е възможно изреждането на много роднини - броят деца във фамилиите. И хинду и евреите имат средностатистически по-голяма раждаемост, мормоните също (в ортодоксалния юдаизъм абортите са забранени и се поощрява раждаемостта, бракът е задължителен до определена възраст, дори "насилствен", става със сватовничество). Логично в общества където има по-голяма раждаемост ще се каканиже по-голяма родственост.

Наскоро приятел християнин от Ливан ни прати коледен портрет на фамилията за поздрав. На снимката, рутинно коледно събиране имаше 25 човека по първа линия! И как да ги няма? В семейството има 8 деца, моят приятел има 8 братя и сестри,  със спрузи/съпруги, с децата им (сравнение: аз съм само дете и имам само 3 първи братовчеда от бащина и майчина линия, всички сме над 30 годишни, като общия брой на родените от нас, 4-те човека,  деца в момента е 3, от които 2-те са моите!!!). Без никакъв проблем бяха събрали 25 човека на първо изреждане. Представи си какво ще стане ако ги накараме да изредят останалите си роднини. Не мисля, че ще е трудно да ги докарат за нула време до 100 и това не защото някой полага усилия да помни, а защото самата фамилия е голяма и е някак си идиотско да очакваме, че без прогресираща амнезия, ще "забравят" имената на братя/сестри, племеници, родители по първа/близка втора линия. Логично аз самата мога да докарам моите роднини до 40, защото до предходно поколение (баба-дядо) в родовете ми е имало по 3-10 деца, с които роднини искам или не съм отраснала. Нещо, което ще е трудно за моите  деца, защото при тях максимумът върнато до баба и дядо е до 2 бр. Те няма да са в състояние да изредят повече от 10-15 човека, освен ако не развият генеалогични хобита. За още по-ясна илюстрация за това как ще изреждат роднини моите деца, неповлияни от революциите, модите и :

- съпругът ми има двама братя, които няма да имат деца. От 3-ма човека имаме 2-ма наследника.

- аз нямам брат или сестра (вторите ми братовчеди също се броят на пръсти, като и при тях имаме бездетни без никаква тенденция да продължат родовата линия)

Извод: моите деца нямат дори 1-ви братовчеди!

В момента те имат 6-ма втори братовчеди, които не познават поради разстоянията и даже не им помнят имената. Ако успеят да изредят 10 роднини ще е постижение!

Това, че ние с често гротескно старание се опитваме да имитираме "висше общество" е само поради липсата на традиция за такова, поради познати на всички ни причини (няма как да не отчетем интелектуалната подмяна). Както казах масово старанието ни да имитираме западен престиж е трогателно неуспешно и това си има своето историческо и културно обяснение. Но, че Западът крепи традиции в престижа е факт. Просто го прави по-добре, по красиво и по-уверено като мога да направя списък с доводи защо при тях се получава, а при нас не.

Ако все още можем да изреждаме роднини, то е само защото принадлежим на поколенията, когато още е имало повече деца в родовете. С тенденцията на демографския срив числата прогресивно ще намаляват за бъдещите поколения, освен ако децата ни не започнат да се сродяват с други групи, където все още раждаемостта е висока.

Редактирано от *abi*
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 13 часа, sirius said:

ник, нямаш си хабер какво е в щатите. там няма дружелюбно ОТНОШЕНИЕ. бъркаш обикновен етикет, вежливост (politeness) със отношение. за пример ти давам съда. там има вежливост, но няма отношение. и така трябва да е, но това е институция. в сев америка отношението между хората е заменено. там общува един един правен субект с друг правен субект. за отношение към възрастни не може и да се говори, защото те са изолирани. бизнес е да ходиш по старчески домове и да им организираш вечеринки. ти излизал ли си вечер да си поискаш цигара - ЗАБРАВИ.

Както и да е, ако не се опираме на сравнение, трябва да се опрем на НАШЕТО разбиране за отношение, толерантност и пр. без изобщо да гледаме какво америка или друг разбира под толерантност. и какво са писали по техните учебници. щото пък историята е писала други работи.

Напротив, винаги когато с срещам или разговарям с непознати американци - те са дружелюбни/вежливи и открити, и подържат зрителния контакт.

(Забележка: Усмивката и поздравът отразяват дружелюбие, само дето ние, българските цървули , които не изпитваме емпатия към непознатите, смятаме че при западняците това е лицемерие, Всъщност ще е лицемерие, ако ние се усмихваме и поздравяваме непознатите, защото не изпитваме нищо към тях!)

Това е културна норма при среща или разговор с непознат разговор за белите североамериканци в САЩ:

http://www.intercultures.ca/cil-cai/overview-apercu-eng.asp?iso=us

When meeting someone for the first time, a smile and a firm handshake with direct eye contact will usually make a good first impression. If possible, be the first to offer your hand; this demonstrates confidence. Eye contact is an important sign of respect and it communicates openness, honesty, confidence as well as warmth. Especially in the South or in small communities, if you make eye contact when passing someone in a hallway, on the street, in a grocery store, etc., always acknowledge that person with a small smile or a nod of the head. Turning away is considered rude.

Това съвсем не означава че ще ти дадат цигара или ще ти подарят пари - просто вежливо ще ти откажат, В България, която представяш за пример, ако поискаш пари или цигара - може и да те  навикат и изгонят; Да може и те съжалят и да ти дадат левче или цигара; но може и да махнат с ръка и въобще да не ти отговорят, а също може и да те навикат и изгонят!  Ние съжаляваме някого, защото сме по-мека култура, но това съвсем не значи че сме толератни или че асертивното (усл толерантното) поведение е норма при нас (всъщност то е изключение от нормата)

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Сириус, ами хайде кажи ми твоето мнение за това какво "ние" разбираме под толерантност? (ама не ми казвай то не е ясно)

Ще ти кажа нещо и ще позная: Каквото и да е разбирането според теб, със сто процента сигурност - при нас тя с малки изключения не се прилага универсално от хората.

/Не ти ли говори нищо факта, че всички са се кефили да снимат с телефоните си/камерите си , вместо да викат, (защото виковете в 90 процента спират нападателите) или да звъннат веднага на тел. 112 ? Изобщо не съм съгласен обяснението, че е нямало какво да се направи/ 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

усмивката и поздравът отразяват поведение ник. етикет, заучено положение. и далеч не е друже-любност или толерантност.  това са неща, които би трябвало да познаваш и не бъркаш, чак ми е чудно как ги бъркаш подобни важни неща с твоите знания.

а навикването далеч не винаги показва негативно ОТНОШЕНИЕ. често навикването е начин да повлияем положително. някои хора така могат, така са видели от родата, но не винаги означава че ти мислят злото.

има и друго нещо много важно. българите в момента са доведени до състояние на оцеляване. бъди сигурен, че ако американците са в такова положение, не само че изобщо няма да се сетят за толерантност, но ще е пълен хаос. ще се стрелят по улиците. и вервай ми, първи ще са цветнокожите, индианците и пр.

и това не ти го казвам като общувал с мормони и от корпуса на мира американци в българия, а с много хиляди в америка.

ТЕ въведоха и се опитват да налагат това понятие толерантност. още 90-те един ам.посланик ни говореше, че щял да работи за човешките права на малцинствата. за това е въведено това понятие за да се упражняваме сега.

толерантност като дума не е българска, тя доби популярност от 20-на години. това което ни се пробутва като толерантност, ние си му казваме простичко - човещина. или разбиране или търпимост. и една голяма част от българите това си го имат в излишък. особено ако отидеш по-далечко от големите градове. в градовете е други като даваш цървулски тон, то американците са цървули. те ни докараха до това положение, но са цървули мерещи всичко в долари. 

един от шриланка преди три месеца формулира по много добър начин това което искаше да каже. говорехме си за подобни неща. американците, казва, са много жестоки по много вежлив начин. 

между другото, с американец е почти невъзможно да се говори по тези въпроси. особено при цветни и расови различия. те минават в режим на общуване тип официален, "юридически субект".

предполагам аби иска да повдигне темата на загубата на човещина в нашето общество.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...