Отиди на
Форум "Наука"

Левски: Смърт или Република


Recommended Posts

  • Потребители

Левски: Смърт или Република

На 27 май 1870 г. Левски прехвърля Дунава край Гюргево и се озовава в Русе, столицата на Митхад паша. Целта му е да създаде тук втори канал за връзка между комитетите от Източна и Югоизточна България с Влашко. Тази задача той възлага на Христо Иванов-Големия, който преди да се установи в Търново, към края на януари 1870 г. е на работа в Русе. Христо Иванов обаче няма успех, както и сам признава в едно свое писмо Н. Обретенов (Д.Т.Страшимиров, Извори, стр. 492-493). Според Захари Стоянов местният Русенски комитет бил основан от Ангел Кънчев през 1871 година, но той вероятно греши, защото Кънчев е пратен чак една година по-късно като пратеник на Букурещкия Централен комитет. От протоколите на този комитет, които са единствените запазени протоколи на частен комитет от времето на Левски, виждаме, че първото протоколирано заседание на русенци се е състояло на 10 декември 1870 г. В третото заседание, което станало след четири дни, се решава от тогава действащите членове да започнат да убеждават приятели, познайници и т.н. и да ги подготвят за бъдещото народно освобождение и обявяването на БАЛКАНСКА РЕПУБЛИКА.

Балканска Република е идея на Любен Каравелов и хората около него, не на Левски.

От третата точка на същия протокол узнаваме, че "числото на действащите членове, които съставляват частния революционен комитет в Русе, за сега не ще възлиза на повече от седем души, които помежду си се броят за съзаклятници и отговарят за всичко според Привременния закон, който е нареден и поверен от централния комитет." (Д.Т.Страшимиров, Извори, стр. 527-529).

Тия седмина членове били: Н.Т. Обретенов - Кавръков или още Тихов; Тома Кърджиев - Твердо; Ради Иванов; Костаки Симеонов; Георги Икономов - Аспарух; Иларион Драгостинов - Борислав и Генчо Карамаждраков - Денсиз. Колко време стои Левски в Русе не знаем. Няма и точни данни за пътя по който поема от столицата на Митхад паша. Най-вероятно да е продължил по Дунава и след кратък престой в Свищов или през Никопол да е отишъл в Ловеч. При третата си обиколка през 1870 г. Левски идва в Ловеч с взето решение да превърне този град във вътрешен център, от който да направлява всички действия на организацията си и да получава кореспонденцията си, докато обикаля страната. Ловеч трябва да бъде АДМИНИСТРАТИВЕН център, обединяващ комитетската мрежа в България. С една дума Ловеч става негова столица. В началото на декември 1870 г., както се вижда от дневника, в който вписва своята кореспонденция, Левски получава писмата си през Ловеч. Докато т.н. Централен комитет в Букурещ, оглавяван от Каравелов, прилича повече на партиен орган, комитетската мрежа в България и по специално комитетът в Ловеч, който се явява централен за вътрешната организация, започват да приличат все повече на изпълнителна власт или държава. Център и двигател на тази новоформираща се държавна структура е Васил Левски. На 20 юни 1871 г. Левски, с известна доза раздразнение, пише до "дуалистите" в Румъния: "За законите и печата от кога съм ги заискал и като какви трябваше да бъдат, искайте писмото ми от 28-ий октомврий общо за всички ви." Тоест, той иска печат за своята изпълнителна власт и закон от година и три месеца, но не ги е получил още от румънските емигранти, които в случая играят ролята на законодател. "Тука (в Ловеч) в едно от събранията - ни съобщава П. Стоянов - става и спор върху печата на комитета… Левски казваше, че лъвът трябва да е без корона, защото България след Освобождението ще я обявим за република ("демократска република"); а другите, болшинството, искаше лъвът да има корона, понеже, казваше то, НИЕ СЕ НАДЯВАМЕ НА РУСИЯ и СЛЕДОВАТЕЛНО ще имаме княз." (Градът Ловеч като столица на БРЦК, Ловеч, 1901, стр. 17)

Три месеца по късно в едно свое писмо от 5 февруари 1871 г. до Данаил Хр. Попов Левски посочва какъв трябва да бъде печата:

"Голям колкото един бешлик, в средата ЛЪВЧЕ С КОРОНА; из устата му СМЪРТ ИЛИ РЕПУБЛИКА; от наоколо ПРИВРЕМЕННО БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО В БЪЛГАРИЯ."

Първоначално Левски настоява върху печата да има лъв без корона, но след това, тъй като "болшинството искали лъвът да има корона", защото се надява на руския цар, Левски прави привидно крачка отстъпление, за да им наложи още по-категорично визията си: върху печата ще има лъвче с корона, но това не означава, че над лъва ще стои корона, защото надписът "Смърт или Република" просто изключва такава възможност. Забележете: не "Свобода или Смърт", защото се предполага, че свободата вече ще е факт в новата българска държава, а "Смърт или Република". Левски абсолютно изключва възможността за монархия и го прави безапелационно.

Ловеч като местоположение е естествен възел между северозападната комитетска мрежа с център Орхание и Тетевен, комитетите в Тракия, чиито най-пряк път води през Троянския проход и най-сетне през Севлиево на комитетите от Североизточна България. И при това, Ловеч е най-добрата връзка на цялата вътрешна организация с Централния комитет в Букурещ - главен канал на организацията, през който тя препраща и получава кореспонденцията си, внася оръжие и всичко необходимо през Никопол, откъдето, на отвъдния бряг в Турну Мъгуреле е живата връзка на Апостола, Димитър Хр. Попов.

Чак на 6 април 1871 г. Левски ще напише на Димитър Хр. Попов: "С Димитър Общи получихме писмата и печата. Печатът е във всичко добър, САМО ЛЪВЪТ НЯМА КОРОНА, защо така? Ако е сбъркано, трябва друг да ся поръча." (Васил Левски, Документално Наследство, стр. 106)

В текста на така дълго чакания печат обаче е направена и една нова добавка: "Първо отделение на БРЦК", което говори за нестихващия мерак на емигрантите около Каравелов да се поставят йерархично по-високо от вътрешната организация и да я приравнят като "първо отделение" от техния Централен комитет.

През лятото на 1870, след като урежда нещата в Ловеч, Левски отива най-напред във Велико Търново, където остава цели 34 дни при Христо Иванов-Големия и Матей Петров Преображенски. Изобщо да се възпроизведе пътя на Левски е трудно и почти невъзможно, заради липсата на документи, изобилието на легенди и произволни спомени, както и грижливо прикриваните от самия него следи. Най-тъмни и неизяснени обаче остават неговите пътища през втората половина на 1870 година. Знаем, че Дряново не създава комитет почти до Априлското въстание и вероятно причина за това са местните чорбаджии. Тетевенци обаче създават голям комитет, като тук наред с интелигенти влизат дребни търговци, занаятчии и богати търговци.

През втората половина на 1870 г. Левски обикаля из Тракия и част от Северна България. Докато Стоян Заимов представя организационните събрания на Левски по онова време като шумни "теферичи" и "моабети", Г.М. Минев,един от учредителите на Панагюрския комитет го опровергава: "А да се каже и това, че никакви ядената и пиенета не са ставали… Нито една минута не е било това. Кой смееше да направи подобно нещо! Не бяха това търговци, ами бяха бунтовници. Тия работи бяха много тайни и тогавашните наши първенци, каквито бяха, бунтовника за по-долно и отвратително го имаха от разбойника. Тая идея много деликатно се проповядваше между приятелите и роднини, и то смесено с историята народна и напомняне за четите из Балкана…" През своята трета обиколка Левски посещава градовете и селата от десния бряг на Марица, някои от които по-късно вземат дейно участие в Априлското въстание като Батак и Копривщица. Ехото обаче във вид на легенда прониква из цяла България и стига до ония предели, които той по липса на време или възможности не включва в мрежата си.

По време на тази трета обиколка, Ловеч е изходната база за Левски. Оттук, придружен от Марин поп Луканов, Сава Младенов и Васил Йонков, той тръгва най-напред към Тетевен. Това че го придружава тетевенец и от добре познати в Тетевен хора, е характерно за него… Но не бива да забравяме, че по-късно, когато Апостола е саботиран от Димитър Общи, който отказва да му се подчинява, точно Тетевен става крепост за Общи, това е градът, който го крие от наказващата ръка на Левски.

От друга страна, при третата му обиколка, присъствието на Марин поп Луканов, би трябвало да отстрани и най-малкото съмнение у тетевенци. Луканов ще потвърди пред тетевенци, че в Ловеч вече е сложено началото на комитетска организация и че Ловеч е избран за център на комитетската мрежа.

Тук можем да отворим една голяма скоба и да сравним подготовката за Априлското въстание няколко години по-късно, и по-точно дейността на Георги Бенковски, и тази на Левски през 1870 година.

За похватите на Бенковски и другите „апостоли” най-добре и живо ни осведомява Иван Хаджийски в „Психология на Априлското въстание”:

„Най-важното условие беше обаче да се създаде вяра в успеха. Само тази вяра щеше да изкара хората пред байраците. Тази вяра, понеже не можеше да дойде от собствената сила на революционната организация, бе потърсена отново в една спасителна лъжа: че апостолите са пратеници на руския император и че въстанието ще бъде сигнал за нахлуване в България на сръбски и руски полкове...

 Ето с каква агитация П. Волов образувал комитета в с. Синджирлий, Карловско, по сведенията, които Ботьо Иванов дал на 3. Стоянова:

Тоя П. Ванков (лъжеиме на П. Волов) ни обади такива неща щото ние, колкото бяхме събрани при него, прехапахме уста. Най-напред ни каза, че хиляди-хиляди турски софти пъплели вече из България, които насъсквали турското население да се приготовлява за напролет, защото всичката рая щяла да бъде турена под нож, никакво правителство не щяло да бъде в състояние да ни защити и пр. От друга страна, прибави той,всичко угнетено и поробено на Балканския полуостров е дигнало вече пушка за свое лично съществование и независим живот. Храбрите ни братя херцеговци, година ще стане, откак се кланят на нож и куршум. Босна гори на огън. Черна гора се е дигнала с жени и деца, гиритлиите според последните вестници точели своите ножове. Сърбия и нощта прави на ден да се приготовлява, православна Русия провежда много здраве на своите деца, с една реч — Изток гори на огън. Трябва ли ние да сгънем ръце и да стоим мирно през тая буря, когато сме народ от 7 милиона?

Прочее мнозинството от въстаническата маса се дигна на въстание с мисълта да се спаси от готвената от турците сеч и да посрещне победоносните освободителни руски и сръбски войски. На апостолите оставаше сега втората и не по-малко важна и трудна задача: да поддържат духа на въстаниците, а с това и тяхната съпротива колкото може по-дълго време. Трябваше да се прекъснат всички възможни пътища за отстъпление и предаване. Трябваше да се скъсат връзките с напуснатия дребнособственически бит.Това ставаше чрез две средства: накървавяване на въстаналите селища и запалването им. Накървавяването на въстаналите селища ставаше чрез избиване на няколко турци. Това беше минаване на Рубикон, изгаряне на всички мостове за отстъпление, разчистване с всяко колебание.”

Левски, напротив, работи по съвсем различен начин: той образно казано изплита организацията си, изтъкава я от собствената си личност, по образ и подобие на самия себе си. Такава организация може да бъде много силна и монолитна, но може да бъде и много слаба и уязвима, всичко зависи каква е личността, вградена в темелите й. Комитетската мрежа на Левски още в самото й начало е организъм, нарастващ отвътре навън - ядрото в нея е самият й създател, застанал в нейния център и съсредоточил всичките й нишки в ръцете си.

Очевидно е също така (по спомените на Христо Иванов - Големия), че Левски още в средата на 1870 г., тоест след основаването на Централния комитет в Букурещ и в началото на своята трета обиколка в България, вече разбира необходимостта от ПИСАН ЗАКОН "да бъде приет с вишегласие на народа и работниците из България". "Носеха го (проектозакона) - спомня си Големия - от град на град и от село на село и го четяха, което се види за по-добро да се потвърди, а което са види за излишно, да се изхвърли, а което се види за нужно и не достатъчно, да са притури и тъй са нареди и са потвърди от народа." (НБКМ-БИА, ф.101, II В 1021, Записки, стр. 148). Логично е, че този проект на бъдещ закон за цялата организация е написан от Левски, за да бъде разпространен за обсъждане из България. Неговата работа върху "проектоустава" продължава и през първата половина на 1871 г.

Емигрантите в странство очевидно са били раздразнени от тази му инициатива, защото в едно свое писмо от 20 юни 1871 г. до плоещките българи, Левски ще им напише: "Бележите ми в писмото си ОЩЕ КАК СМЕЯ да правя програма и печат, с които да се разполагам в Българско, без да се споразумея с всичките членове в делото." Фактът, че той още на 28 октомври 1870 г. иска да му изпратят от Влашко необходимите "закони" показва, че там много или малко са били осведомени върху неговата работа по "проектоустава". По-натам, все в същото писмо, Левски категорично отрича участието на Каравелов в изработването на проектоустава:

"Като преписвате, че уж от него (Каравелов) чакаме програма, закони и не знам какво си? С една дума от него СА ВОДА? Отворете си очите хубаво в писмата ни, по кой ред искаме тия работи, ПА И ОТ КОГО И ДА БИЛО ТАМ ОТ ВАС? И по одобрението само на Каравелова, Ценова, Райнова, Живкова, Кършовски и от Д.Хр.Попов ли или от одобрението на тукашното ни ВИШЕГЛАСИЕ." (Документално наследство. Васил Левски, стр. 102).

 Противостоенето е кристално ясно и недвусмислено и няма смисъл да бъде замазвано, което правят мнозина малодушни изследователи - от една страна са всички емигранти в Румъния, от другата е Левски и ВИШЕГЛАСИЕТО в Българско.

 В писмо до "братовчето" си, както често нарича, Д. Хр. Попов, датирано от 29 септември 1871 г., Левски му пише:

"Пращаме Ви два ЗАКОНА, единият на Вас и за Ценова в Букурещ, гледайте хубаво, което не намирате за добро, турайте бележка. С една дума, каквото за добро да са оттури или притури, бележете на кратко и ясно. Като и ще прибързовате, та да ни ги изпратите, щото Ц.комитет по вишегласието на всичките членове, а най-вече ще гледа вишегласието в Българско и ще го ПРОВОДА да са напечата. Другият закон ще проводите на г-на Каравелова."

Същевременно Левски изпраща с отделни писма преписи от своя закон на Панайот Хитов и Филип Тотю. Левски им оставя възможността да "оттурат и притурат", при това да "прибързоват" и нищо повече - основата на бъдещия закон, който ще играе ролята на Конституция за комитетската организация, вече е написан от него, зад неговата дума стои цялото ВИШЕГЛАСИЕ в Българско.

Как ли е изглеждало всичко това на амбициозните политически емигранти и на старите войводи? Как ли се е виждало на издигнатия за техен "лидер", без да притежава качествата на лидер, образован и книжовен Любен Каравелов?

Но плановете на Левски и на емигрантите за следосвобожденска България са коренно различни и разломната линия между тях ще става все по-широка и непреодолима.

И как му отговарят те - изпращат му в разгара на тези спорове Димитър Общи и Ангел Кънчев за помощници.

Какви са тези "закони", за които Левски пише, че иска да му изпратят от Букурещ, за да ги има предвид, когато съставя своя Закон? Ето кои са: "Щатут за едно Привременно българско началство в Белград"; "План за освобождение на България"; "Привременен закон за народните горски чети за 1867 лято" - и трите на Г.С.Раковски, както и "Основно законоположение" на Тайния Централен Български Комитет.

И така, след като е сложил основата на своята нова държава, сега в нейния Проектоустав, както го нарича, Левски посочва правата и задълженията на комитетите, играещи роля на изпълнителна власт.

Погрешно го цитират да пише за бъдещата Българска Държава, че ще бъде "Храм на Истината и Правата Свобода", но тук има много тънка манипулация, и писаното от Левски трябва да се цитира от оригинал и буквално, за да не се изкривява смисъла в него - Левски пише не "Истината и Правата Свобода", а "истинната и права свобода", което е нещо съвършено различно. Първото е куха фраза, второто е съвсем конкретно: според него има различни видове свободи, но той говори за "истинната", сиреч единствената възможна.

"Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система демократска република - пояснява се в Проектоустава Левски - и състави партии за деспотско тиранска или конституционна система, то таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт."

Той безусловно отрича каквато и да било бъдеща монархия - било тя конституционна или парламентарна и залага СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ за привържениците на монархизма в България. Системата му се отличава с изключителна простата и жизненост. Тайната полиция е "извършителната власт" на Централния комитет.

Начинът по който пише проектозакона е диалог - отляво пише той, отдясно народът в Българско.

 Като заявява в писмо от 25 юли 1872 г. до Каравелов, че "на българското знаме ще пише Свята и Чиста Република", Левски добавя: "Същото желаем на братя сърби, румънци и черногорци и пр.", като за целта не отказва и "помощта и на дявола". По натам ще стане дума за "помощта на Дявола" и за срещата на Апостола с него.

 След като свършва с писането на своя Закон, Левски най-напред утвърждава Д. Хр. Попов за посредник на своята организация с външния свят.

 "И аз оставям копие на всяко писмо, защото ми са нужни да съобщавам на вред да знаят какви писма пиша."

 

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 54
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Глобален Модератор

Готова статия! Интересно  - отрича и "деспотско - тиранската", и "конституционната" система? 

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Има предвид "конституционна монархия", такава, каквато е например Дания сега - монархът управлява в рамките на конституция, за разлика от абсолютната монархия, нарина от Левски "деспотско-тиранска".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Мислех, че ще пуснеш нещо и ще спреш, но ти явно си решил да ни представиш някаква нова история за Левски. Като си съчиняваш, поне проучвай внимателно документите и ги цитирай точно.

Нямам никакво намерения да правя разбор на това, което си написал и пуснал досега. Тук само ще обърна внимание на три неща в горния текст, които както се вижда объркват хората, които мислят, че се предават верни сведения.

 „На 27 май 1870 г. Левски прехвърля Дунава край Гюргево и се озовава в Русе, столицата на Митхад паша. Целта му е да създаде тук втори канал за връзка между комитетите от Източна и Югоизточна България с Влашко. Тази задача той възлага на Христо Иванов-Големия, който преди да се установи в Търново, към края на януари 1870 г. е на работа в Русе. Христо Иванов обаче няма успех, както и сам признава в едно свое писмо Н. Обретенов (Д.Т.Страшимиров, Извори, стр. 492-493). Според Захари Стоянов местният Русенски комитет бил основан от Ангел Кънчев през 1871 година, но той вероятно греши, защото Кънчев е пратен чак една година по-късно като пратеник на Букурещкия Централен комитет. От протоколите на този комитет, които са единствените запазени протоколи на частен комитет от времето на Левски, виждаме, че първото протоколирано заседание на русенци се е състояло на 10 декември 1870 г. В третото заседание, което станало след четири дни, се решава от тогава действащите членове да започнат да убеждават приятели, познайници и т.н. и да ги подготвят за бъдещото народно освобождение и обявяването на БАЛКАНСКА РЕПУБЛИКА.

Балканска Република е идея на Любен Каравелов и хората около него, не на Левски.

От третата точка на същия протокол узнаваме, че "числото на действащите членове, които съставляват частния революционен комитет в Русе, за сега не ще възлиза на повече от седем души, които помежду си се броят за съзаклятници и отговарят за всичко според Привременния закон, който е нареден и поверен от централния комитет." (Д.Т.Страшимиров, Извори, стр. 527-529).”

Димитър Страшимиров има доста грешки, но в случая на посочената от теб с. 527 той посочва точно датата 10 декември 1871 г.

568bb010bea58_.jpg.fe27fbc8f31d82040b468

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

 „Логично е, че този проект на бъдещ закон за цялата организация е написан от Левски, за да бъде разпространен за обсъждане из България. Неговата работа върху "проектоустава" продължава и през първата половина на 1871 г.”

И това не е вярно. В спомените си Никола Обретенов отбелязва друго.

 

568bb213aaed4_..jpg.6c0a3a6e5fc23ab2fbd8

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Чак на 6 април 1871 г. Левски ще напише на Димитър Хр. Попов: " С Димитър Общи получихме писмата и печата. Печатът е във всичко добър, САМО ЛЪВЪТ НЯМА КОРОНА, защо така? Ако е сбъркано, трябва друг да ся поръча." (Васил Левски, Документално Наследство, стр. 106)

Това също не е вярно. Димитър Общи пристига в България и се среща с Левски в Сопот на 30 юни. Писмото, от където е горния цитат, е от 6 юли.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

 „Същевременно Левски изпраща с отделни писма преписи от своя закон на Панайот Хитов и Филип Тотю. Левски им оставя възможността да "оттурат и притурат", при това да "прибързоват" и нищо повече - основата на бъдещия закон, който ще играе ролята на Конституция за комитетската организация, вече е написан от него, зад неговата дума стои цялото ВИШЕГЛАСИЕ в Българско.”

Няма никакво вишегласие. Левски е действал авторитарно. Вижда се от писмото на Д. Попов до Каравелов от 3 октомври 1872 г.

568bb506195ca_3.1872..jpg.39450183da7065

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

"И аз оставям копие на всяко писмо, защото ми са нужни да съобщавам на вред да знаят какви писма пиша."

Излъгал е. Няма копия, има някоя и друга чернова.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 5 часа, К.ГЕРБОВ said:

Мислех, че ще пуснеш нещо и ще спреш, но ти явно си решил да ни представиш някаква нова история за Левски. Като си съчиняваш, поне проучвай внимателно документите и ги цитирай точно.

Нямам никакво намерения да правя разбор на това, което си написал и пуснал досега. Тук само ще обърна внимание на три неща в горния текст, които както се вижда объркват хората, които мислят, че се предават верни сведения.

Точно ти ли го казваш това, при положение, че твоите статии за Левски са образец за предпоставена теза спрямо, които се нагаждат доказателства, а в няколко теми написаното от теб беше направено на пух и прах от потребителите, при това някои от тях без да са професионални историци по образование :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Уважаеми Гербов,

 

Не спорите по същество, а се забивате в неща, които по принцип нямат кой знае какво значение, освен за буквоеди. Най-напред ме „заковавате” с някакви фотокопия от книга на Д. Страшимиров и какво от това? Дали Русенския комитет е бил основан през 1870 или 1871 г. в случая има точно толкова голямо значение, колкото дали Левски е имал 42 или 43 номер цървули.

 

Останалите Ви аргументи са от типа „Аз Казах – Хау”; цитирам Ви:

 

Няма никакво вишегласие. Левски е действал авторитарно. Вижда се от писмото на Д. Попов до Каравелов от 3 октомври 1872 г.

 

Значи, според Вас, щом Д. Попов е писал на Каравелов, че Левски действа авторитарно, това е неоспорим аргумент и „се вижда от писмото”. Е, това не е сериозно, прилича на „по телевизора казаха.”

 

Долавям, че Ви измъчва някаква фобия и комплекс срещу личността на Левски и истински Ви съчувствам. Не е лесно „силно да мразиш”.

 

Относно това дали искам да пиша някаква нова история за Левски – ами не, тя историята си е такава, каквато е и никой не може да напише „нова история” или да я „съчини”. Огледайте се, обаче, по форумите в Интернет и ще видите, че вече самите хора в България си попълват белите полета в историята за Левски – онези бели полета, останали от мълчанието и малодушието на професионалните историци.

 

И накрая: мама и татко не са ли Ви научили до седемгодишна възраст, че с непознати (а ние сме такива) не се говори на „ти”, а има и учтива форма в българския език.

 

Ами толкова засега, бъдете здрав и Бог да Ви Благослови.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Единият казва, че непрофесионални историци оборвали моите тези, за които съм предоставил достатъчно документи в подкрепа.  Другият пък твърди, че обикновените хора сами си съчинявали истории за Левски и така си попълвали белите полета.

Някой беше написал тук, че наименованието на форума „БГ Наука” подвеждало –  всеки можел да пише. Аз обаче уважавам форума и във всичките си статии представям достатъчно документи в подкрепа на своите тези, които разбира се, че са предпоставени. Всяка статия се пише по предварително набелязан план, който обаче следва логиката, която е изнесена в документите. Ако на вас не ви харесват фактите, пишете си за цървули, но моля модераторите да прехвърлят такива теми към съответния раздел, защото така незапознатите с фактите читатели се заблуждават, че се описват действителни исторически събития.

Б. Киров се опитва да пробутва текстове от биографията на Левски, написана от Иван Унджиев, обаче не е можал да направи дори качествен препис.

Това е взето от Унджиев:  

На 27 май 1870 г. Левски прехвърля Дунава край Гюргево и се озовава в Русе, столицата на Митхад паша. Целта му е да създаде тук втори канал за връзка между комитетите от Източна и Югоизточна България с Влашко. Тази задача той възлага на Христо Иванов-Големия, който преди да се установи в Търново, към края на януари 1870 г. е на работа в Русе. Христо Иванов обаче няма успех, както и сам признава в едно свое писмо Н. Обретенов (Д.Т.Страшимиров, Извори, стр. 492-493). Според Захари Стоянов местният Русенски комитет бил основан от Ангел Кънчев през 1871 година, но той вероятно греши, защото Кънчев е пратен чак една година по-късно като пратеник на Букурещкия Централен комитет. От протоколите на този комитет, които са единствените запазени протоколи на частен комитет от времето на Левски, виждаме, че първото протоколирано заседание на русенци се е състояло на 10 декември 1870 г…”

 

А това е оригиналния текст от биографията на Левски. Ако прочетете внимателно ще откриете разликата.

568c1ed391f94_.thumb.png.b499230911c6bdc

 

Нещата не опират само до Русенския комитет. Една от големите грешки, които се правят, когато се пише за Левски е, че никакви частни комитети не са били създадени преди октомври 1871 г. Сам Левски обяснява в окръжното си писмо № 1 от 16 януари 1872 г.: „Преди да се съставят ч[астни] комитети по всичко Българско, нашият работник В. Л-кий в обикалянието му на 3-4 год. в Българско даде ни точна сметка: где какви хора има и какво е вземал и давал с тях. А подир съставянето на Ц. ком[итет] се отреди пак същий В. Л-кий с предначертанията ни (със законът) по същите места, гдето познава, да състави ч[астни] ком[итети], за което пак даде точна сметка...И както ви е казано от него, като направите бележки на законът и го изпратите, придружен с две лири турски, както се и изпратиха от повечето места, тогава Ц. ком[итет] по вишегласието на всичките частни ком[итети] ще го напечата и разпрати навсякъде, за да се води и управлява по него всеки работник на народното ни дело.”

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Гербов,

манипулирате елементарно: "Другият пък твърди, че обикновените хора сами си съчинявали истории за Левски и така си попълвали белите полета."

Казвам друго: "Огледайте се, обаче, по форумите в Интернет и ще видите, че вече самите хора в България си попълват белите полета в историята за Левски – онези бели полета, останали от мълчанието и малодушието на професионалните историци."

Изглежда сте професионалист, а?

А "обикновени хора" няма, не разбрахте ли?

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По въпросът за републиканските възгледи на Левски доста се спекулира. Като правило никой не се спира на въпросът какъв точно смисъл влага в това понятие. Република иде от латинския и означава "обществено дело". В продължение на векове думата е била използвана като синоним на думата държава, т.е. така са наричани и това, което днес се обозначава като монархия. От това, което Левски влага в понятието република е ясно, че той има предвид демокрация, а не примерно олигархия (каквито са били доста от републиките съществували през античността и средновековието; начело на Реч Пасполита е стоял крал, а на Сияйната република на Сан Марко дож, т.е. княз). Да припомня, че неговия съвременник Иван Вазов в "Под игото" например нарича девическия манастир република и говори за революция довела до свалянето на хаджи Ровоама като игуменка. Пък то нали при републиката държавния глава се сменя не с революция, а с изтичането на мандата му?!? Доста от републиките по времето на Левски не са използвали названия като Република Франция по аналогия от кралство Франция, а са напр. Съединени американски щати или Конфедерация Швейцария.

След това иде въпросът в колко републики е бил Левски за да може да оцени що за държава е това?

Престрелката кой какви думи според вкуса си е сложил в устата на Левски и натъмъняването на негови изречения или фрази все още не означава, че имаме някакво научно изследване.

Първо трябва да се уточни какво по онова време са републиките и колко, на второ място какво Левски е знаел за тях, след това как е добил впечатления (лично или от друг) и след това да смятаме какво е разбирал под това понятие и какви са били възгледите му за реализация у нас.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това е същността на въпроса: откъде е знаел Левски за републиканската форма на управление и какво е разбирал под това понятие?

Според мен, първоначално той е бил под влиянието на братята масони от ТБЦК (визирам Иван Касабов, Димитър Ценович, Теофан Райнов и т.н.), които от своя страна проповядват идеологията на Млада Италия (Гарибалди, Мацини), Млада Франция, Млада Русия (Бакунин, Херцен, Начаев). Дори Съединените Американски щати са основана от масони република, това е общоизвестен факт, повечето от техните президенти са се клели върху масонска библия. В хода на работата му, обаче, в България, Левски се дистанцира от идеологията на т.н. „млади”, които го изпращат като свой „апостол” в България. За него формулата „Смърт или Република” е средство за ясно разграничаване на национална независимост. От една страна – изключване на каквато и да е форма на „дуалистична държава” с Османската империя (една идея на Касабов, по-късно подета и от Ст. Стамболов); от друга, и това е най-важното, никаква възможност за включване в имперския руски проект за Южнославянска федерация, контролирана от Русия и обслужваща нейните мераци за Трети Рим със столица Цариград. Точно тук е коренът на сблъсъка между Левски и Каравелов. По онова време Каравелов проповядва Балканска федерация и по същество обслужва руските имперски интереси, наметнали с покривалото на славянофилство и православна солидарност. За Левски смяната на султанското деспотство с царско е равносилно на смърт за българската нация. Ето защо изковава формулата „Смърт или Република”. По мое мнение, представял си е тази Българска Република не като парламентарна, а като президентска, със силно централизирано управление, защото това, което изгражда като Държавност с мрежата си от комитети по същество е такава република.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен, от контекста на статията се вижда, че при датата на първия  протокол на русенския комитет грешката е техническа и лесно отстранима.

Прилика с текста Ив. Унджиев има, но не е преписване, както обвинява Гербов. Тук проблемът също може да се реши лесно с посочване на източника на информация в края на статията .

Акцентът в тази част  е върху друго - идеята за Балканска република , къде, от кого се появява и поддържа и какво е отношението на Левски към нея. За мен би било интересно да науча повеча за тази Балканска република.

Масонското влияние и участие в националноосвободителното движение също е интересно и малко дисутирано.

Аз също имам възражения към някои твърдения на Б. Киров,по точно на цитирания Ив.Хаджийски, надявам се да не се възприемат като враждебност:  от думите на Волов  не следва, че апостолите на Априлското въстание са се представяли за пратеници на руския император. Волов само описва тогавашната политическа ситуация (Източната криза) като предпоставка за вдигане на въстание и от българите.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Като заявява в писмо от 25 юли 1872 г. до Каравелов, че "на българското знаме ще пише Свята и Чиста Република", Левски добавя: "Същото желаем на братя сърби, румънци и черногорци и пр.", като за целта не отказва и "помощта и на дявола".

В “Нареда на работниците за освобождението на българския народ” в глава първа „Подбуда и цел” Левски е написал преди общото събрание на БРЦК в Букурещ през 1872:

 „Подбуда – тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров; Цел – с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кесиджии и еничери и в което владей правото на силата, да се подигне храм на истинната и правата свобода и турския чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр.щат бъдат равноправни в сяко отношение, било в каквото било – всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието на всичките народности ще се избере.”

След провеждането на общото събрание е приет „Програм на Българския революционен централен комитет”, с което Левски прави компромис с републиканските си виждания и тези на Каравелов за Балканска федерация (същото важи и за Каравелов). Там в точка 1 четем: „Бълг. Р. Ц. Комитет има за цел да освободи България чрез революция, морална и с оръжие. Формата на бъдещето българско управление ще бъде неопределена до онова време, когато чрез всяко средство българското освобождение стане дело свършено.”

А идеята за Балканска федерация (чиито вариант е Балканска република) е политически инструмент, с който оперират мнозина: като се започне от Ригас Фереос, Екатерина Велика, Адам Чарторийски, Йоанис Каподистрияс, Раковски, сръбската Омладина, та се стигне до Карл Маркс, Димитър Благоев, Сталин-Тито-Димитров. Единствената й практическа реализация е разпадналата се с кръв Югославия. За България горчивият плод от тази идея се нарича Република Македония.

За цитираното от Иван Хаджийски съм съгласен, той не се отнася отрицателно към агитацията на Волов и другите апостоли на Априлското въстание, той твърди в статията си, че това е бил единствено възможният начин да се вдигне на революция българският селянин и еснаф в онази ситуация. Това, което се опитвам да твърдя е, че Левски със системна работа е искал да промени ситуацията и да подготви едно не обречено на разгром въстание. Гърците го правят десетилетия преди нас, но при тях богатите хора развързват щедро кесиите си.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За Кънчев и Русенския комитет не смятам, че при положение, че имаме две сведения избора на това, което по се харесва на някого е и по-вярното. Научния подход изисква един по-задълбочен анализ. Например внимателно да се проучи опцията дали протоколите не са направени на един по-късен етап по памет. Дори и в днешно време протоколите за някои по-масови сбирки си се оформят по-късно и не липсват някои грешки.

Не бива да вкарваме Левски в клишето за несъществуващата всестранно развита личност. Той е революционер. Италианците си имат Гарибалди и нямат нищо против, че други хора обаче са създали институциите на държавата Италия. Левски създава революционни комитети, но му липсва идеята за това каква точно трябва да е структурата на държавата. Липсват някои неща като например събранието в Оборище, привременно правителство, Хвърковата чета и др. под. Бенковски също е по-скоро авторитарен, но той и тези около него имат някаква визия и за следващия ход - какво ще се прави ако въстанието избухне. Например често се поставя въпросът защо след като е бил пазен от няколко заптиета не е бил направен опит да бъде освободен Левски? То хубаво, ама кой? Няма някакъв условно да го наречем спец-отряд, който да свърши работата. Липсва и информационен поток - събиране на данни и насочването им. А тогава портрета на Левски не е висял във всяка стая, та всички да са знаели как изглежда. Разбира се някои неща са си проблеми на растежа - все пак Левски току-що създава някаква структура.

Под Република Левски разбира преди всичко демокрация. Под свободна България обаче българския народ разбира преди всичко държава начело на която стои български цар. Цар Иван Шишман може и да е бил покойник от 5 века, но дори по времето на Левски споменът за него си оставал - за него се пеели песни, разказвали легенди, а в черквите имало неговия образ и на някои от другите царе. Разбира се имало и един сериозен проблем - България си нямала династия, от която да бъде избран такъв цар. Заради противопоставянето на Русия султан Махмуд ІІ не успял да сформира автономно княжество в Добруджа за Стефан Богориди, което вече би било някаква база за бъдеща държава. В този смисъл пък опцията за република е била решение на деликатния въпрос кой ще е държавен глава докато трае въстанието и султанът не признае някаква българска държава или автономия. Ясно е, че чистокръвен принц няма да дойде да оглави въстание, а в османската империя няма оцелели български аристократи. Затова не е случайно, че и по-опитните от Левски обществени дейци предпочитат да не задълбават дали да е република или монархия, а предпочитат да се концентрират върху някои по-съществени въпроси с оглед новата държава да се изгради по подобие на модерните европейски страни независимо от формата им на управление и затова наблягат примерно на равенство, свобода и др. под., които важат и днес.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

реплика на Doris

"Масонското влияние и участие в националноосвободителното движение също е интересно и малко дискутирано".

 

Неотдавна Румен Василев издаде книга, според която Левски бил поканен да влезе в Първата българска легия още през 1861г., от т.нар.”Дружина на верните приятели”, създадена по образец на гръцката “Филики етерия” и дериват на масонска ложа. Василев сравнява общите неща между една масонска ложа и вътрешната тайната организация на Левски.  Според него обръщението ”брате”, паролите, шифрите, символиката, използвана от Левски при приема на нови членове, е взаимствана от масоните.  

Когато тръгва на първата си обиколка из България Левски най-напред отива в Цариград и се вижда с някои от “Верните приятели”, един от които, д-р Хр. Стамболски.

Всичко това, разбира се, не доказва безспорно, че е Левски е бил заклет масон.

Създател на Тайния Централен Български Комитет в Букурещ е масонът Иван Касабов. Завършил е право в Белград, след това защитил докторат във Виена, човек с много голяма култура и информираност. При втората обиколка на в България, Левски носи документи на ТЦБК: Апел до Великите сили, Мемоар до Султана с искане за автономия в рамките на Османската империя и Прокламация от името на привременното правителство в Балкана. Самият Касабов ще напише в мемоарите си за Левски: „Този Васил Левски в мое време беше най–верният наш агент, който ходеше в България и проповядваше въстанието. Той наистина беше единственият, най-живият и най-способният агент, който разпространяваше пропагандата на тайните съзаклятни български комитети из България лично, с живо слово и дело, а особено в Софийско, Плевенско, Ловешко и други места.Той беше рядък дух, със смел кураж, примерно действие и самоотрицание.”

Масони са били Г.С.Раковски (от висок ранг и с много големи връзки в тези среди), Любен Каравелов, Панайот Хитов, Захари Стоянов и много, ама наистина много, други дейци на национално-революционното ни движение. Може да Ви се види шокиращо, но дори Българското Книжовно дружество, първообраз на днешната БАН, е основана от масони, а много от читалищата през 60-те години на XIX век в България са били гнезда на масонски ложи.

Масон не винаги е синоним на "лош", както битува едно доста примитивно разбиране, но това е друга тема. Много голяма, при това, която изисква по широко разглеждане.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, интересно, мерси за информацията :).

Обръщението "брате" обаче е характерно и за православните монаси, какъвто Левски е бил.

Николай Генчев в книгата  "Васил Левски" също споменава за врзки на Левски с кръжока "Млада България" и влияние на идеите на Дж. Мацини чрез този кръжок върху възгледите на Левски.

Преди 18 часа, Galahad said:

.....

Не бива да вкарваме Левски в клишето за несъществуващата всестранно развита личност. ....

Някои даже го обявяват за гений - Иван Хаджийски, Николай Генчев, Мерсия Макдермот...:117:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Quote

И накрая: мама и татко не са ли Ви научили до седемгодишна възраст, че с непознати (а ние сме такива) не се говори на „ти”, а има и учтива форма в българския език.

В правилата и задълженията на потребителите във форума не фигурира задължението да се обръщат към съфорумци с "учтивата" форма "Вие" ! Признак на слабост е да се отклонява темата към ..начин на обръщение, изписване и т. н .

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
On 5.01.2016 г. at 23:58, Б. Киров said:

Гербов,

манипулирате елементарно: "Другият пък твърди, че обикновените хора сами си съчинявали истории за Левски и така си попълвали белите полета."

Казвам друго: "Огледайте се, обаче, по форумите в Интернет и ще видите, че вече самите хора в България си попълват белите полета в историята за Левски – онези бели полета, останали от мълчанието и малодушието на професионалните историци."

Изглежда сте професионалист, а?

А "обикновени хора" няма, не разбрахте ли?

 

Личните нападки не са нещо, което се толерира. Спорете по същество. 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 5 часа, Doris said:

.

Обръщението "брате" обаче е характерно и за православните монаси, какъвто Левски е бил.

:117:

Не само за тях - изобщо за българите помежду им през 19 век. "Брате Драсов, брате Огнянов " и пр. 

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен в това обръщение се влага смисъл  че са съмишленици  с  обща идея. Например в прочутото писмо започващо с "Приятелю и брате Филипе...."  обръщението "приятелю" е свързано с  личните приятелски отношения между Левски и Филип Тотю, а добавеното "брате" - с общата им цел, освобождението на България. Същото може да се каже и за историческото Кърваво писмо: "... Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище..."

Трудно е да се каже със сигурност кой е бил и кой не е бил масон. Сигурно през Възраждането масонството е проникнало сред просветените и влиятелни българи. За Левски конкретно аз мисля, че не е бил. Противоречи на основната му идея за независимост на българската революция от външни фактори.

 

Link to comment
Share on other sites

  • 9 месеца по късно...
  • Потребители

Че е република, за мен не остава двоумение

Разбира се, Левски знае какво е република ( БРЦК, а и Левски  се развиват  под влиянието на идеите на Любен Каравелов, който е/става по това време  републиканец) и  парламентарна монархия (Гърция от 1864 година е парламентрана мохархия)

(Левски не е всестранно развита личност, но не е човек без политическа и обща култура-  грамотен е, чете вестници и преса,  среща се с различни хора и дускутира и и разговаря с тях)

Как си е я представял тази република в писмото си до Каравелов от 25 юли 1872 година , и  “Нареда на работниците за освобождението на българския народ”,  вероятно никой на света не знае със сигурност и допускам че Левски не е знаел със сигурност (то и ние съвременните българи, не можем да си я преставим ясно " чистата и свята република",  и да я конститиураме баш както трябва (?)

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 10/12/2016 at 14:31, nik1 said:

Че е република, за мен не остава двоумение

Разбира се, Левски знае какво е република ( БРЦК, а и Левски  се развиват  под влиянието на идеите на Любен Каравелов, който е/става по това време  републиканец) и  парламентарна монархия (Гърция от 1864 година е парламентрана мохархия)

(Левски не е всестранно развита личност, но не е човек без политическа и обща култура-  грамотен е, чете вестници и преса,  среща се с различни хора и дускутира и и разговаря с тях)

Как си е я представял тази република в писмото си до Каравелов от 25 юли 1872 година , и  “Нареда на работниците за освобождението на българския народ”,  вероятно никой на света не знае със сигурност и допускам че Левски не е знаел със сигурност (то и ние съвременните българи, не можем да си я преставим ясно " чистата и свята република",  и да я конститиураме баш както трябва (?)

Можем само да теоретизираме как си е представял Левски "чистата и свята република". Или да разсъждаваме върху малкото написано от него по този въпрос, най-кондензираното от което е в “Нареда на работниците за освобождението на българския народ”, в глава първа „Подбуда и цел”, където той е написал преди общото събрание на БРЦК в Букурещ през 1872:

 „Подбуда – тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров; Цел – с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кесиджии и еничери и в което владей правото на силата, да се подигне храм на истинната и правата свобода и турския чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр.щат бъдат равноправни в сяко отношение, било в каквото било – всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието на всичките народности ще се избере.”

Понякога се цитира погрешно "за се подигне храм на истината и правата свобода и турския чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр.щат бъдат равноправни в сяко отношение, било в каквото било – всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието на всичките народности ще се избере.”, но в оригинала от писмото е "истинната и права свобода", разликата за мен е съществена. Лично за мен ключът на разбирането каква държава е искал Левски е в отговора на въпроса, какво въстание е искал да подготви, и как би протекло то под негово водачество. За себе си на този етап имам задоволителен отговор, но тъй като във форума има неколцина много яростни опоненти на това, което е изграждал Левски, не бих затъвал в спорове с тях.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Левски е бил прагматик и да се гледа на неговата дейност с проповядването на свободата като „чакане на Годо”, който никога няма да дойде, е несъответстващо на природата му. За три години той извършва по-трудната и важна работа от обявяването на въстание – изгражда разгърната и функционираща като държава комитетска мрежа, наричана ВРО.Това, че на някои днес би могло да им се вижда абсолютно невероятно успешно българско въстание по онова време, като изчисляват колко пушки е имало и колко пари за оръжие събрани, е елементарен подход. Да, в историята не съществува „ако”, но съществуват аналогични ситуации и събития.

Тактиката на Левски е била, след като се обяви въстание, да води партизански тип война, с ужилване на армията, отнемане на оръжие от нея и оттегляне на въстаническите отряди в планините, където да се държат „свободни зони” и да се печели време за политическо решение на въпроса с признаването на българската държава. Затова е искал въстанието да се обяви в късна есен и всички опитни войводи и завършилите офицерски школи българи в чужбина да се върнат. Подобна, и то успешна от военна гледна точка (но не и от стратегическа политическа), е била тактиката на четниците по време на Илинденско-Преображенското въстание. Резултатът от въстанието е бил по-малко от 800 убити въстаници и над 4000 жертви от редовния турски аскер при 20 000 въстаници срещу 300 000 турска армия. Подобна военна тактика е имала успех и е довела до пълен обрат на държавния строй в Куба, където Кастро превзема държавата с 82 души, дебаркирали с „Гранма” на брега, които се качват в планината Сиера Маестра и след 18 месеца слизат от там на вълната на масово въстание, преодолявайки съпротивата на 30 000 професионална добре въоръжена армия. На пръв поглед, от военна гледна точка, подобни събития изглежда абсурдни като хипотеза, но някои от тях са се случили.

По принцип няма невъзможни неща, те са такива за някои хора, в определени моменти, не и за други хора в друга ситуация. Разбира се, в историята нещата са такива, каквито ги знаем. Твърдя само, че в случая с Левски би могло да има съвсем реално друго развитие, при друго стечение на обстоятелствата. И основание ми дават неговите качества на лидер и човек, както и извършеното от него в годините 1869-1872.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Цитирай

Тактиката на Левски е била, след като се обяви въстание, да води партизански тип война, с ужилване на армията, отнемане на оръжие от нея и оттегляне на въстаническите отряди в планините, където да се държат „свободни зони” и да се печели време за политическо решение на въпроса с признаването на българската държава. Затова е искал въстанието да се обяви в късна есен и всички опитни войводи и завършилите офицерски школи българи в чужбина да се върнат.

Това откъде го изрови. Вероятно е писано за тактиката на Бенковски.

Приказките, че Левски уж разчитал на помощ от вън, са измислица. И „вижданията” му за подходящото време за въстанието са супер „оригинални”. В писмото си до Филип Тотю от 1 март 1871 г. Левски пише това:

левски.jpg

 

Никъде не се споменава, че ще чакат някакво международно признание. И какво става, като се стопи снегът? Не е ясно. Може би отчаяни, турците вече ще са били напуснали България и тя ще бъде свободна благодарение на гениалния план на Левски?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, К.ГЕРБОВ said:

Това откъде го изрови. Вероятно е писано за тактиката на Бенковски.

 

Приказките, че Левски уж разчитал на помощ от вън, са измислица. И „вижданията” му за подходящото време за въстанието са супер „оригинални”.

Гледаш, но не виждаш. Никъде цитираният от теб текст не опровергава това, което пиша:

Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция [на] място. После идат главните пътища, подир тях селата, по-после горите. Виж сега не ще ли ни помогне зимата? [Тя] ще отегчи пътя на войските, а [особено] на артилерията и всадниците [конниците]. [А те] са най-яки и сигурни в революцията. Без тях султанът е мъртъв и ние сме вече господари.

 

Тоест, Левски не изключва да се водят боеве в селата и градовете, но казва, че през зимата това ще бъде по-трудно за войската, защото не може да докара лесно конница и артилерия. В случай на отстъпление се отива „в горите”, в планината. Какво не разбираш тук? Естествено, че този, който се е укрепил зад зидове и окопи в град има предимство, атакуващия дава повече жертви, това са елементарни неща. Ето ти още от Левски за тази негова тактика:  

 

Ще намерим войводи, но не учени, а юнаци за извън градовете, като за по планини, друмища, села и пр. А за в градовете трябва по-ученички, (които) що-годе да познават военната тактика и дисциплина; да знаят кои улици да затворят и кои да отворят; кои и какви къщи трябва да осигурят за профилование (запазване и защита) срещу всякакви противности; каква форма трябва да се даде на шанца, който ще заобикаля града според местоположението му, ако има реки, блата, гори, шумнати места. Все трябва да знаят срещу горните как да се разположат. Таквиз младежи имаме, които познават отчасти, дето сме учили заедно с тях в Сърбия. А всички искат ли да умрат за Българско? — Не мога да кажа. Това е Ваша длъжност, да се поразходите барим с писма из Влашко и ще ги намерите всички, (за)щото има (и) та(кива), (които) не знаят какво се работи в Българско.Като бъдем готови да купим горните пушки, в същото време ще ни трябват хора, които да познават що-годе военната тактика.

Вие сте приели, братовче, с бай Йованица тая за вас много свята работа. Радвам Ви се и Българско ще ви награди.Ония, които искат да умрат за отечеството си, предизвестете ги да бъдат готови, че като дойде време да ги повикаме, ще им назначим мястото, заде да тръгнат. (Същевременно) забележете ни имената им (на тези), които ще бъдат готови.

Левски до Данаил Хр. Попов, 11.II.1871 г.

Левски предвижда боеве и в градовете, но и войводи, които да извеждат хората „по планини, друмища, села и пр.” Затова иска да има на разположение както офицери, завършили военни школи (за фортификации в градовете), така и опитни войводи, водили чети по Балкана. Така се бият и четниците по време на Илинденско-Преображенското въстание, и се бият успешно, доказват го цифрите на техните и на турците жертви. Защо мислиш, че са вдигнали въстанието не в разгара на лятото, а в края му, през август – защото са предвиждали по-дълга съпротива през есента и зимата.

 

За какво „международно признание” очакваш да пише Левски, да получи гаранционно писмо в аванс от руския Император или от Австро-Унгария, или от Франция? Естествено че е следял внимателно какво става около България и го е имал предвид, отчитал е баланса на сили и интереси, ето какво пише до комитета в Карлово на 16.I.1872 г.:

Според препоръката на изпратените ни хора гледайте да работите по-скоро, защото усилва (своята дейност) и турският комитет „Млада Турция“. А по-близо е да захванат черногорци (и) сърби с турците бой. Черногорските юнаци ни питат в писмата (да им кажем) в какво сме готови, та да им назначим и деня, в който да се почне (боят) в едно и също време. Нашият отговор беше следният: „Братя, още в малко има да се приготвим и ще Ви явим.“ Следователно трябва бързане, защото в много (още) не сме приготвени, а хората, като ни гледат, че работим мързеливо, няма да ни чакат…

Но както и да е, няма да ни чакат за дълго време да се мъдрим в работата си. И ако се захванеше от която и да е страна бой с турците, пък ние неприготвени в нищо? Затова Централният комитет е невинен, защото каквото е виждал и чувал, предизвестявал е всичките местни комитети. Ако ли пък ни преварят горните, за които казахме, и се захване бой с турците, то (това) ще е за нас честита случка и време за неизпущане. В такъв случай Централният комитет ще употреби всичките си сили по-скоро да даде ред (заповед) на всичките местни комитети за революция, защото инак сме изгубени во веки веков…”Защото тяхната и наша цел е една — народно управление, което и те тайно са предначертали.Предвижда се, че (черногорците) ще ни преварят наедно със сърбите, (но) едно е само, което спира черногорците, (та) да не подават още ръка, (за) да захванат наедно със сръбското правителство.

Младотурците вече са били съществен фактор в Турската империя и са подготвяли преврат с цел републиканско управление още по онова време, нещо, което осъществяват по-късно. Левски не е бил монархист, това е очевидно и вероятно те дразни, но такъв е бил човекът Левски, сам пише за себе си:

 

 

„Аз, Васил Лъвский в Карлово роден,

от българска майка юнак аз роден,

не щях да съм турски и никакъв роб”

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...