Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

Разбили са серверите на Шорош или Сорос, незнам как е точно на Български. На унгарски е Шорош....

От получените инфота идва, че

-Подпомага Сомалийски бежънци да завладеят Европа

-Много от ЕУ служители  са му в джоба

-Той финансира протестите за подпомагане на бежънците

-Подготвя нова вълна на бежънци

-Иска на ново да дефинира половете

-Манипулира европейските избори

-Подпомага кампания срещу Израел.

Ей от тук

http://meteon.org/2016/08/15/feltortek-soros-gyorgy-szervereit-dobbenetes-dolgok-derultek-ki/

 

Редактирано от Skubi
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 322
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители
Преди 11 минути, Skubi said:

Разбили са серверите на Шорош или Сорос, незнам как е точно на Български. На унгарски е Шорош....

От получените инфота идва, че

-Подпомага Сомалийски бежънци да завладеят Европа

-Много от ЕУ служители  са му в джоба

-Той финансира протестите за подпомагане на бежънците

-Подготвя нова вълна на бежънци

-Иска на ново да дефинира половете

-Манипулира европейските избори

-Подпомага кампания срещу Израел.

Ей от тук

http://meteon.org/2016/08/15/feltortek-soros-gyorgy-szervereit-dobbenetes-dolgok-derultek-ki/

 

 

Skubi, ама от този линк е на унгарски, май само ти си го четеш. Кои са "те", които са му разбили сървърите? До предпоследната точка, които си изредил всичко е точно, за Сорос става дума, ама последната направо ме хвърля в недоумение. Това пък защо?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Б. Киров said:

Skubi, ама от този линк е на унгарски, май само ти си го четеш. Кои са "те", които са му разбили сървърите? До предпоследната точка, които си изредил всичко е точно, за Сорос става дума, ама последната направо ме хвърля в недоумение. Това пък защо?

Ами ако не се боиш от унгарският /макар от 10 българина 15 получават хистерична паника от него/ и отидеш долу на синю оцветените редове /практически тези ги преведох/ идват оригиналните линкове на английски....енджой. :bg:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Оттам отивам в Туитър и там вече е страхотия от коментари и конспиративни теории, направо ти се завива свят!:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето това си е живия пример за "конспиратор". Той се "поднесе напълно самостоятелно" за дисекцията. Всичко е налице и може да се разгледа. Не може да се очаква по никакъв начин той самия да направи дисекция на това кога, защо и как точно реализира "вяра", той е просто подвластен на импулсите си, на него всичко му изглежда чудесно, естествено и той се води по "реката" с типичните спасителни и мисионерски пориви - да отваря очите на заблудените за "истината', да ги информира, да им казва кое какво е - през неговите очи, да прогледнат и те за "скритото", а за самия него - "видното". Враговете са ясни, "нашите" - също. Нуждата да е "рупор" чудесно подхожда на условията във виртуалното пространство. Мисията че това е "добро", че той е "воин на доброто", на правилното, на истината, че е важно да спасява незнаещите, заблудените, че той вече е специален и отдавна се е измъкнал от "матричните" положения, облъчванията... че той знае, че му е ясно. Няма нужда от никакво замисляне, в никакъв случай - усъмняване, анализ, съпоставки. Дори не е нужно да знае добре "български" и правописните грешки са си нещо естествено, макар да са случайни.

Това е - няма никаква разлика с религиозните последователи, освен по конкретиката и обектите за вярване. Съобщността на самите "конспиратори" всъщност е изкключително лесна за водене и манипулация. Както и последователите на бог, от всички вариации. Предварителните постановки, които е нужно да се "глътнат" и приемат, са вече осигурени, направена е типичната нужна обща схема, в нея "всичко е обяснено" и всичко е ясно и е направено да е "лесно". Непрекъснатите "инжекции" задължително поддържат цялата "постройка" - те идват както от вече приелите идеологията, така и от диригентите. 

Идеологията е вече съчинена, и то - вече няколко десетилетия. Достатъчно добре отработена, а и за да стане това твърде много хора работят по "обработката". За нея си има правила, има си основи, има си постановки. Това е цяла наука и за нея се хвърлят сериозни ресурси, в пари, организация.

Независимо че всичко това е достатъчно ясно, за мен най-важното е механизмите, които правят възможно всичко това. Механизмите на нуждите, на начините, на условията чрез които се реализира всичко. Защото човек му е нужно да вярва. Нужно му е да има някаква форма на "схема" на живота, на света, на вселената. Да са свързани, да обясняват него, живота му, да му придават липсващото му иначе значение, смисъл. Да му представят "цели" и по този начин да го осмислят, защото... какво друго да послужи и да се ползва за тия "нужди".

Това е битката - ползваната и приета схема - да има нужната подплънка. Нуждата непрекъснато да се "доказва", да се утвърждава. Утвърждението е типично за религиозния тип личност - чрез него несъзнателно той всъщност утвърждава "себе си", защото това е една от основните компенсационни роли на сливането с идеологията - нейния избор се решава дали е достатъчно "подплътена", дали е достатъчно неуязвима, достатъчно "доказана", дали задължителните "идолни имена" в ролите на авторитети. Друг критерии е също и "времето" - дали е достатъчно преминала през ситото на времето, колко е стара, колко е силна, колко "участници" са я приели вече. И... ЕГРЕГОРИАЛНАТА СПИРАЛА се завърта. Парадокса и шегата е донякъде че именно въпросните точно смятат че те като са вече осведомени, като са :революционери, като се изживяват на "бунтарите" те вече са надмогнали всичко и остава задължителния стимул да се "работи" по масовизацията, да се разкриват "заговорите".

В основата на всички идеологии и тяхната масовост е налице някои общи елементи в привлечените "членове" по резонанс. Едно от най-общите положения винаги е някъде в "ядрото". Няма нищо по-общо между всички живи същества, от инстинкта за оцеляване и неговото проявление, който обобщавам с думичката СТРАХ, а самото проявление - СТРАХУВАНЕ (както аналогично - ВЯРА е обобщеното явление, проявлението е ВЯРВАНЕ, обобщение на процесите при проявлението на явлението.) В този смисъл - онова, което се нарича тясно "параноя", което минава през "фобийност", личностите с нарастващ или неустойчив страхов фон и флуктуиращи нива на безпокойство и тревожност. Винаги - сред всяка идеология, в основата й стои нещо свързано със страха, същото ползват и всички реклами, всички кампании по продаване, по разпространение. Инициацията и обръщението към конкретиката на страховите елементи са дълбоко стаени и са в "очакване" на подходящата форма на "съответно идеологично описание". Това се излъчва от всяка личност от такъв тип. А в социума също важат принципите - щом е налице търсене, се подава и "предлаганото" - точно според "сигнала" за нуждата, нейния код и особености.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето най-добрия пример за това как на човек с конспиративно мислене му е дошъл акъла в главата.

http://www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=199

"Конспирации, конспиративно мислене и псевдонаука

Точно 10 години след стартирането на Феномени БГ - Алтернативният портал, с 10 години по-мъдър и по-опитен, пиша тази статия като извинение и молба за прошка. Пиша я и в опит да изкупя виата си като посоча слабостите на конспиративния начин на мислене, да разоблича частично псевдонауката и да ви насоча към единствената разумна алтернатива. Отлагах писането й от години, но вече отговорността ми не ми позволява да продължавам да отлагам. В статията можете да прочете накратко историята на портала, защо се отричам от 95% от написаното в него и какъв алтернативен светоглед предлагам..."


 

 

   
Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, Б. Киров said:

Защо обаче ми се струва, че ти оцветяваш негативно "вярването" по принцип - религии, национализъм, конспирации, политически идеологии. Ами какво да кажем тогава за изкуството - там хората също вярват, поне за момент; отиваш на театър и "вярваш" 2 часа докато си в спектакъла (ако не са бездарни актьорите и режисьора, че това на сцената е истина, актьорите, ако са добри, в повечето случаи също трябва да "вярват", че са други персонажи на сцената. Къде е изкуството в твоята система - някъде спомена в първите си постинги, че си учил музика, ако не се лъжа?

Въпроса е в "прочита", защото всеки от моите коментари съдържа някаква вметка, касаеща въпроса, че не коментирам и извеждам темата за вярата, с някакво отношение от моя страна, най-малкото "негативно".

Вярата и процесите на ВЯРВАНЕТО толкова са вплетени в социалния реал, от хилядолетия, по всички географски или културни зони, че е наивно да я "представям" като черна или бяла. Това за мен е просто естественост. Нещо повече - аз самия също съм повлиян и го откривах в себе си доста години.

Черно-белия начин на поглеждане на света, вселената и човека... е израз на инстинктивизмите за които пиша. Това е лесния вариант, предлага лесно разглеждане, лесно виждане, лесно схващане, лесно отражение. Предлага простия начин на "бързата система" от реакции. Именно това се управлява от инстинктите и то е атавизъм в човешкия психичен свят. Ние хората си продължаваме да "задържаме" ХОМО в себе си. Продължава да живее в нас, макар мимикриран вече през значително по-широкия и разнолик вариант на психичните му аналогии и окраски.

Системата за "бързи реакции" е спасявала ХОМО да оцелява - индивидуално или групово. Нейната сила е именно в нейната роля. Въпроса е, че тя не остава само в полето на средния мозък и биологичните функции, а преминава и в психичното ниво. Например целия Е-свят (чувствата) е именно част от апарата за "бърза реакция и отговор" в зоната на психичното. Амигдалата, лимбичната система и базалните зони (съвсем общо и условно) са изразители и генератори на същите програми и кодове, определящи приоритета на "бързата реакция". Нещо повече - "третото ниво" - менталното (в моята условна система) носещо всички висши функции - анализ, съпоставка и... синтез, са твърде млади като образования и се влияят достатъчно дълбоко също от "кодовете на бързата реакция". В този смисъл когницията също се влияе основно именно от тия толкова основни неврални вериги, които на "всеки етаж" сменят само местоположението и широтата на влияние. Но в основите си, се " са толкова живи и толкова потенциал за безкрайно копиране", само защото природата ги е "подсилила" с идеята да се "съхрани" поредната "форма на живот".

Няма нито един аспект от човешкия реал сега и преди... а предположително, и занапред, който да не е повлиян от процесите на ВЯРАТА и ВЯРВАНЕТО. В някакъв смисъл то е преминало във "второ ниво" - условно "психичното". Религиозния аспект в човешките същества се самосъхранява, защото природата го е кодирала сред "оцеляващите стратегии". Религиозността е начина да се справи човешкото същество със стреса от измененията в средата му и пораждащия се от това страх. Така, че това е наистина нейния начин за "разтоварване" от страхуването и понижаване на страховия фон. Проблема с последния е сложен и многомерен. Но когато амигдалата "свети в червено" в тя е кодирана да "доминира" и прекъсва всички други дялове. Целия вътрешен психичен свят се затваря с някаква форма на "центробежна тенденция". Колкото повече силен е подадения сигнал, толкова повече се изключва "всичко друго", като нецелесъобразно и само разхищаващо ресурсите, които е нужно да се включат на максимум за да стартират и реагират на "опасността".

Но проблема е, че вече отдавна няма нито хищници, нито се води война, нито някой е заплашен. Но всяка личност отдавна не се идентифицира с тялото си, живота си. За нея вече ":живота" има други измерения, а програмите които го "защитават" се просмукват и копират и в тях. Заради това за много хора дори "играта" може да прерасне във "война" и битка за оцеляване. За много хора загубата в игрите се асоциира с "болка" или най-малкото неприятно изживяване... И това се отнася също и до "виртуалните или цифровите форми" на игрите.

Всяка идеология подава на повлияния от нея човек всичко онова, което той се нуждае. В много отношения това оказва своята решаваща роля. Въпроса е, че ако някой се смята за същински изследовател, той не може да пренебрегне възможността непрекъснато да е повлиян несъзнателно от невидимото в себе си.

Ако някой се смята за същински човек на познанието, не може да няма идея какво се случва в самия него. Защото колкото и да е направена системата на науката да не се влияе от "пристрастието" в личен или колективен план, налице са множество факти за обратното. Все пак - именно защото всеки учен е преди всичко първо ЧОВЕК. И в сила преди всичко са принципите, законите и процесите на неговия психичен свят.

Колкото до изкуството :) , както и всичко останало в социалния живот, то носи всичко "човешко". Всяка форма на социално взаимодействие е пропита с някакъв аспект на ВЯРВАНЕТО. Също както много хора с различни цели и намерения, като израз на идеологиите които представят, решават че "манипулацията" е вредна. Или пък че "егото" било враг и причинителя за всички беди в човешкия свят...

А всъщност МАНИПУЛАЦИЯТА е проявление на ВЯРА и ВЯРВАНЕ. Тя е толкова пропила и определяща всички социални процеси и в настоящето. Та форми на манипулация ползват всички родители във възпитанието на децата си. Има я сред всички форми на всички отношения в социума, на всички нива на груповия живот. Основната маса от хора, колкото и да се величае с демократичните си постижения, няма никакъв потенциал групово да се самоуправлява. Сред всички социални теории има съществени проблеми. а когато някоя се реши че ще става идеология и да "притегли" към себе си нуждаещите се от "нещо ново" разклатени личности, тия проблеми се задълбочават още повече.

Същото е с понятието ЛЪЖА - заклеймяването е израз само на невежество и нужда нещо да се представи едно- или дву-измерно да му се сложи черния цвят и етикет и по този начин "обратното" придобива нужното лесно значение.

Моля всичко това за пореден път да се прочете като условно. Само за целите на изказа на моменти го правя да изглежда "категоричен", но всъщност за целите на моята работа не ми е нужно да е такъв. Не съм категоричен, няма как, няма и защо - твърде са много условностите. Ако трябва да сравня с нещо - комплексното мислене има нещо от онова, което в социото е прието като "релативизъм", както и с нуждата от нещо подобно в "квантовия свят", сред който линейност, локалност и определеност изгубват своето значение да са единствено възможните.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, makebulgar said:
   

За целите на насоката на самата тема, тук в този раздел, ето един елемент към "дисекцията" на конспиратора. Текста е от линка, който си посочил, отдолу - последния коментар.

"Аз отдавна съм отвъд конспирациите, тоест знам много неща, които биха направили света рай, в буквалния и преносния смисъл. Но за съжаление хората са прекалено слепи, за да ги видят. . .
P.S. Светът мой човек е построен точно така, както не трябва да е. Само ние можем да го променим. Нали?

Това е много типично... :) Ще добавя нещо от опита ми - хората, които искат да "променят света" непрекъснато пропускат "защо им е толкова нужно" и защо вярват че вижданията им са "добри".

Всъщност синдрома на революционера, съдържа винаги послания за 'промяна на света', според същия тип - статуквото е проблема в неговия свят. Обаче... всъщност някъде дълбоко зад завесата на психичното, порива всъщност е съвсем друг - хората напират силно да "променят света", който според тях "не е правилен, не е справедлив... защото повечето хора се асоциират с "нещастие" и страдание. А и защото последните съвсем точно подхождат на конструкцията на идеите му у придават толкова нужния му образ на "спасител, вестител, знаещ, мъдър и неповлиян от заблудите сред света на стадото".

Изразителя на "синдрома на революционера" непрекъснато излъчва това свое послание, но всъщност това е човека, който е с нарушени адаптивни способности. Зад самото послание стоят проблеми, на които "промяната на света" е само компенсация. Казано с други думи - много е важно да се фокусира самата личност в "промяна на света и хората", защото "промяната на самата личност" е напълно неприемлива и с това - невидима. За същия човек собствената промяна дори не се вижда като "решение", а се настоява че "вселената трябва да се промени" за целите да е "удобна" или "правилна" за личността.

Има и много още, но ... според мен е излишно. А и не е толкова важно.

За мен фокуса е доколко някой сам е в състояние да направи дисекция - на вътрешния си свят. Това, че горния пример съдържа "промяна във възгледите"... бих запитал - да се заменят едни възгледи и убеждения, с други, е явление, което се среща рядко, макар не толкова.

Но въпроса ми е - дали въобще е възможно да си представиш някаква форма на битие, БЕЗ ДА СА НАЛИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ или УБЕЖДЕНИЯ - каквито и да са. Както и да са. Които да са. Не да се сменят едни с други, а напълно да се премине на функционалност без тяхната роля и да си самоотпаднат като значение и смисъл.

Защото - тук е налице смяна на възгледа ти с друг, който според теб, е "разумния". Обаче за теб самия, през моите очи, това е "надстройка", основите остават, защото се "отделят" от някои странични тежести, които са вече "компрометирани", но играели ролята на цвят, да придадат значение, мисия - цели 10 години е бил нужен стимула за толкова много труд, време и други ресурси. Но ето че името на ника, навява че са останали 'други' наслагвания, също от идеологичен характер. Същото е налице и сред другите ти коментари и гледни точки... Пак повтарям - така го "виждам през моите очи"!

Ето защо - въпроса ми е - възможно ли е да се "слезе" толкова дълбоко, че да се надникне направо в самото ядро, в самото "сърце" на онова, което образува "твоята" личност... Там, където се забърква нейната "кухня". И да се преподреди системата по "друг начин"??? Дали въобще си го представяш, какво би било, какъв би бил смисъла... ???

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, ramus said:

Въпроса е в "прочита", защото всеки от моите коментари съдържа някаква вметка, касаеща въпроса, че не коментирам и извеждам темата за вярата, с някакво отношение от моя страна, най-малкото "негативно".

Вярата и процесите на ВЯРВАНЕТО толкова са вплетени в социалния реал, от хилядолетия, по всички географски или културни зони, че е наивно да я "представям" като черна или бяла. Това за мен е просто естественост. Нещо повече - аз самия също съм повлиян и го откривах в себе си доста години.

Черно-белия начин на поглеждане на света, вселената и човека... е израз на инстинктивизмите за които пиша. Това е лесния вариант, предлага лесно разглеждане, лесно виждане, лесно схващане, лесно отражение. Предлага простия начин на "бързата система" от реакции. Именно това се управлява от инстинктите и то е атавизъм в човешкия психичен свят. Ние хората си продължаваме да "задържаме" ХОМО в себе си. Продължава да живее в нас, макар мимикриран вече през значително по-широкия и разнолик вариант на психичните му аналогии и окраски.

Системата за "бързи реакции" е спасявала ХОМО да оцелява - индивидуално или групово. Нейната сила е именно в нейната роля. Въпроса е, че тя не остава само в полето на средния мозък и биологичните функции, а преминава и в психичното ниво. Например целия Е-свят (чувствата) е именно част от апарата за "бърза реакция и отговор" в зоната на психичното. Амигдалата, лимбичната система и базалните зони (съвсем общо и условно) са изразители и генератори на същите програми и кодове, определящи приоритета на "бързата реакция". Нещо повече - "третото ниво" - менталното (в моята условна система) носещо всички висши функции - анализ, съпоставка и... синтез, са твърде млади като образования и се влияят достатъчно дълбоко също от "кодовете на бързата реакция". В този смисъл когницията също се влияе основно именно от тия толкова основни неврални вериги, които на "всеки етаж" сменят само местоположението и широтата на влияние. Но в основите си, се " са толкова живи и толкова потенциал за безкрайно копиране", само защото природата ги е "подсилила" с идеята да се "съхрани" поредната "форма на живот".

Няма нито един аспект от човешкия реал сега и преди... а предположително, и занапред, който да не е повлиян от процесите на ВЯРАТА и ВЯРВАНЕТО. В някакъв смисъл то е преминало във "второ ниво" - условно "психичното". Религиозния аспект в човешките същества се самосъхранява, защото природата го е кодирала сред "оцеляващите стратегии". Религиозността е начина да се справи човешкото същество със стреса от измененията в средата му и пораждащия се от това страх. Така, че това е наистина нейния начин за "разтоварване" от страхуването и понижаване на страховия фон. Проблема с последния е сложен и многомерен. Но когато амигдалата "свети в червено" в тя е кодирана да "доминира" и прекъсва всички други дялове. Целия вътрешен психичен свят се затваря с някаква форма на "центробежна тенденция". Колкото повече силен е подадения сигнал, толкова повече се изключва "всичко друго", като нецелесъобразно и само разхищаващо ресурсите, които е нужно да се включат на максимум за да стартират и реагират на "опасността".

Но проблема е, че вече отдавна няма нито хищници, нито се води война, нито някой е заплашен. Но всяка личност отдавна не се идентифицира с тялото си, живота си. За нея вече ":живота" има други измерения, а програмите които го "защитават" се просмукват и копират и в тях. Заради това за много хора дори "играта" може да прерасне във "война" и битка за оцеляване. За много хора загубата в игрите се асоциира с "болка" или най-малкото неприятно изживяване... И това се отнася също и до "виртуалните или цифровите форми" на игрите.

Всяка идеология подава на повлияния от нея човек всичко онова, което той се нуждае. В много отношения това оказва своята решаваща роля. Въпроса е, че ако някой се смята за същински изследовател, той не може да пренебрегне възможността непрекъснато да е повлиян несъзнателно от невидимото в себе си.

Ако някой се смята за същински човек на познанието, не може да няма идея какво се случва в самия него. Защото колкото и да е направена системата на науката да не се влияе от "пристрастието" в личен или колективен план, налице са множество факти за обратното. Все пак - именно защото всеки учен е преди всичко първо ЧОВЕК. И в сила преди всичко са принципите, законите и процесите на неговия психичен свят.

Колкото до изкуството :) , както и всичко останало в социалния живот, то носи всичко "човешко". Всяка форма на социално взаимодействие е пропита с някакъв аспект на ВЯРВАНЕТО. Също както много хора с различни цели и намерения, като израз на идеологиите които представят, решават че "манипулацията" е вредна. Или пък че "егото" било враг и причинителя за всички беди в човешкия свят...

А всъщност МАНИПУЛАЦИЯТА е проявление на ВЯРА и ВЯРВАНЕ. Тя е толкова пропила и определяща всички социални процеси и в настоящето. Та форми на манипулация ползват всички родители във възпитанието на децата си. Има я сред всички форми на всички отношения в социума, на всички нива на груповия живот. Основната маса от хора, колкото и да се величае с демократичните си постижения, няма никакъв потенциал групово да се самоуправлява. Сред всички социални теории има съществени проблеми. а когато някоя се реши че ще става идеология и да "притегли" към себе си нуждаещите се от "нещо ново" разклатени личности, тия проблеми се задълбочават още повече.

Същото е с понятието ЛЪЖА - заклеймяването е израз само на невежество и нужда нещо да се представи едно- или дву-измерно да му се сложи черния цвят и етикет и по този начин "обратното" придобива нужното лесно значение.

Моля всичко това за пореден път да се прочете като условно. Само за целите на изказа на моменти го правя да изглежда "категоричен", но всъщност за целите на моята работа не ми е нужно да е такъв. Не съм категоричен, няма как, няма и защо - твърде са много условностите. Ако трябва да сравня с нещо - комплексното мислене има нещо от онова, което в социото е прието като "релативизъм", както и с нуждата от нещо подобно в "квантовия свят", сред който линейност, локалност и определеност изгубват своето значение да са единствено възможните.

 
 

Човече, това което излагаш в постингите си не са разпокъсани отговори, а цяла концепция, която си е чисто твоя ЛИЧНА. Още веднъж, респект. :)Тъй като си отишъл твърде далеч и напред, ще си позволя единствено да подлагам на критично съмнение някои пунктове от цялостната ти теория, абсолютно доброжелателно, с цел (ако въобще това е възможно) да ти посоча от моя гледна точка някои „пукнатини” – поне такива ми се струват. Ето например, ти пишеш, вадя го от контекста, но то само по себе си е монолитно: „Но проблема е, че вече отдавна няма нито хищници, нито се води война, нито някой е заплашен. Но всяка личност отдавна не се идентифицира с тялото си, живота си. За нея вече ":живота" има други измерения, а програмите които го "защитават" се просмукват и копират и в тях.”

Има хищници! Няма начин да се отрече тази реалност. Има и човеци-хищници, подсъзнателната агресия на първо ниво е толкова силна, че няма начин да оцелееш чисто физически, ако нямаш ИНСТИНКТ за това. Не можеш да изолираш тези части от човешкия мозък и физиология, които инстинктивно реагират на познати външни дразнители, поне в този свят и в това време. Опровергай ме. Ако говориш за човек-изследовател, посветил се изцяло на „сапиенса” в себе си, да, може би, най-вероятно (без да съм сигурен) несъзнаваното в „ниските” нива на мозъка е преграда; да, но съществува медитация, която съзнателно може да ги елиминира. Съществуват и други "техники", източните хора са ги разработвали хиляди години.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сега - тия неща са ОФ-топик на темата.

Виж... повлиян си от "бързата реакция"... Като че ли е налице известна доза екзалтираност.,. в нещо си твое, което "виждаш" през прочита си, някаква проекция...

Това са си твоите очи, твоето четене, твоето "виждане". И то ще си е такова, който и каквото да направи. Ок, изрази го, написа го.

Но нека опитаме да си даваме време. Нещо много подобно на ония трик, с който често съветват да се справяме с всякакви изблици и дори афекти - правилото да броиш до 10. Така, че... това е само примерно предложение - дай си време, изчакай. После прочети още веднъж, когато се успокои влиянието на емоционалното, което внася своя дан, дори "шум:, Внася изкривяване във възриятието и отражението... А после като отлети, сякаш сме имали "други очи"... или честото "къде ми беше ъкъла".

Това е само шеговита форма, защото "играта на стъклени перли" не е лесна работа - особено пред огледалото което играем всеки на другия - при обмена на инфо между нас.

Накратко и само най-общо - да, концепция е, изнесеното е само фрагменти. Не е моя, нито "лична". Тя е само странично явление, нещо като съпътстващо онова, към което съм се насочил и на което се посветих... някак си от самосебе си. Да не мисли някой че съм правил "избор". Но пък - да, взимал съм решения. И то - генерални. Аз разглеждам "изборите" по начин, различен от "народния", научния или философския.

И все пак - всичко изнесено е относително. То е съставено тук, на това бяло поле. Не пиша отделно и после само да копи-пействам, тук, това написано е поредната импровизация, не повтарям нищо написано преди и извървявам пътя от "общия комплексен модел" до конкретиката тук в една или друга тема, винаги сякаш е "отначачало". Тия думи също са импровизация, сега, в самия момент.

А ето и още нещо от "кухнята ми". Написаното всъщност е част от собствената ми работа - дори точно това написано. Писането на кратки (да бе, кратки !!! :) тоя въобще как има време да пише толкова... ) форми е нещо като упражнение, част от практика. Използвам че писането оставя следи. Че писаното по този начин е своеобразен "запис", все едно музикален. В написаното от мен остава отпечатък от състоянието в което съм се намирал по време на самото писане. После тия отпечатъци ги "събирам", когато вече съм в друго състояние ... Малко е сложно на думи и на описание, но накратко - цялата работа се върти около мен. Ползвам форумите чисто технически, поради множество причини... Пишещите всъщност са онова, което аз никога няма да съм, никога няма да бъда, през очите на които никога няма да видя "вселената" и себе си.  Заради това ги ползвам - да се отразя, да видя кое, как е, какво е някъде отвъд вселената която изучавам и непрекъснато е възможно в нея да се подведа, да забележа "призраци" или духове на собствените си прикрити проекции. Психичната самостоятелна работа е изключително сложна, средата и елементите са силно изменчиви... Въобще - :) много далеч от "рая"

А в практиката си аз съм нещо като "синтезатор". СИНТЕЗА е изражението на онова, което правя. Срещнах и друга думичка, носеща подобен смисъл - оцялостяване. За мен, всичко открито във вътрешния ми свят е на "парчета", и по естествен начин достигнах до идеята на същността на самата практика - да се подредят, осъвместят, да им се предложи форма на "съвместно сътрудничество", а не на напрекъснати вътрешни битки за надмощие на едно или друго... парче, което е "завареното положение". Вътрешната "къща" е изключително сложна територия, много измамна. След доста грешки, разбрах че ми е нужен специален инструментариум, понятия, дори моя си форма на "език". Открих че е много важно да науча "езика" на всяко едно от парчетата, да го опозная, да го изуча какво му е нужно, какво подава, какви са сигналите... После  - да се "говори" на неговия език. Дори като го чета, така изписано по този начин - си е шантаво и се усмихвам като предполагам как ще го преминат това повечето от напъналите се да го "прочетат"...

А колкото до "медитацията" - разбира се, че минавам и през това. Но и през него - се оказа че толкова много идеология е напластена... и то толкова сложна. Още преди да тръгна на лекциите по психология, които "прохождаха в СУ" имах зад гърба си почти десетилетие от даоски и физически практики. Обаче това си беше аматьорско от гледна сегашна точка. Това бяха тийнерджърски години, през които съучениците ми от Муз. у-ще в Пловдив, търчаха по гаджета и по купони с алкохол и цигари и друго, а аз... по други места :) . Това дори не е важно. Даваш сигнали че ти е интересно, но всъщност няма никакво значение. Най-вече - за мен няма значение. То ще си мине и замине... както и всеки от нас. И Вярващи и Ония, които смятат че "не вярват", а "знаят". Но да "знаеш" не означа че "познаваш". А това е постижимо само за толкова малко човешки субекти... че статистически, те всъщност могат да се сметнат за "несъществуващи".

 И за края на ОФ-топика - нека се придържаме към самата тема, поне най-общо. Според мен не е коректно хората да видят заглавието и да четат за някой си рамус в нея. Рамус не е от никакво значение не само в тази тема, така, че... да нека ограничим периметъра до заглавието или до неговите интерпретации. Поне като предложение от моя страна.

 

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

ОК, да се придържаме към темата. И малко офтопик и от мен - броих до 10, но доста бързо, а "стъклените перли" са асоциация с Хесе, това за огледалото си беше от мен.:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, ramus said:

За целите на насоката на самата тема, тук в този раздел, ето един елемент към "дисекцията" на конспиратора. Текста е от линка, който си посочил, отдолу - последния коментар.

"Аз отдавна съм отвъд конспирациите, тоест знам много неща, които биха направили света рай, в буквалния и преносния смисъл. Но за съжаление хората са прекалено слепи, за да ги видят. . .
P.S. Светът мой човек е построен точно така, както не трябва да е. Само ние можем да го променим. Нали?

Това е много типично... :) Ще добавя нещо от опита ми - хората, които искат да "променят света" непрекъснато пропускат "защо им е толкова нужно" и защо вярват че вижданията им са "добри".

Всъщност синдрома на революционера, съдържа винаги послания за 'промяна на света', според същия тип - статуквото е проблема в неговия свят. Обаче... всъщност някъде дълбоко зад завесата на психичното, порива всъщност е съвсем друг - хората напират силно да "променят света", който според тях "не е правилен, не е справедлив... защото повечето хора се асоциират с "нещастие" и страдание. А и защото последните съвсем точно подхождат на конструкцията на идеите му у придават толкова нужния му образ на "спасител, вестител, знаещ, мъдър и неповлиян от заблудите сред света на стадото".

Изразителя на "синдрома на революционера" непрекъснато излъчва това свое послание, но всъщност това е човека, който е с нарушени адаптивни способности. Зад самото послание стоят проблеми, на които "промяната на света" е само компенсация. Казано с други думи - много е важно да се фокусира самата личност в "промяна на света и хората", защото "промяната на самата личност" е напълно неприемлива и с това - невидима. За същия човек собствената промяна дори не се вижда като "решение", а се настоява че "вселената трябва да се промени" за целите да е "удобна" или "правилна" за личността.

Има и много още, но ... според мен е излишно. А и не е толкова важно.

За мен фокуса е доколко някой сам е в състояние да направи дисекция - на вътрешния си свят. Това, че горния пример съдържа "промяна във възгледите"... бих запитал - да се заменят едни възгледи и убеждения, с други, е явление, което се среща рядко, макар не толкова.

Но въпроса ми е - дали въобще е възможно да си представиш някаква форма на битие, БЕЗ ДА СА НАЛИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ или УБЕЖДЕНИЯ - каквито и да са. Както и да са. Които да са. Не да се сменят едни с други, а напълно да се премине на функционалност без тяхната роля и да си самоотпаднат като значение и смисъл.

Защото - тук е налице смяна на възгледа ти с друг, който според теб, е "разумния". Обаче за теб самия, през моите очи, това е "надстройка", основите остават, защото се "отделят" от някои странични тежести, които са вече "компрометирани", но играели ролята на цвят, да придадат значение, мисия - цели 10 години е бил нужен стимула за толкова много труд, време и други ресурси. Но ето че името на ника, навява че са останали 'други' наслагвания, също от идеологичен характер. Същото е налице и сред другите ти коментари и гледни точки... Пак повтарям - така го "виждам през моите очи"!

Ето защо - въпроса ми е - възможно ли е да се "слезе" толкова дълбоко, че да се надникне направо в самото ядро, в самото "сърце" на онова, което образува "твоята" личност... Там, където се забърква нейната "кухня". И да се преподреди системата по "друг начин"??? Дали въобще си го представяш, какво би било, какъв би бил смисъла... ???

Философски погледнато е добре човек да погледне в себе си и да се революционизира, но въпросът е друг. Човекът от феномениБГ се е отрекъл от 95% от глупостите които е качил на сайта си за феномени и конспирации. Тоест пораснал е, прочел е малко повече, и е почнал да отсява плявата от житото, като така повечето конспиративни теории ги е зарязал. Това, той все още иска да промени света не е някаква основна първична конспиративна идеология заложена в хората, а е точно това - желание да промени света, който принципно не е добър. В него се умира, в него се убива, в него има глад, в него има лъжи, в него има и друго зло. И хората поправят тоя свят от както се помнят. Измислят хапчета, измислят армия, полиция, революции, комунизъм, народовластие, и т.н. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 8/16/2016 at 9:56, ramus said:

яма нищо по-общо между всички живи същества, от инстинкта за оцеляване и неговото проявление, който обобщавам с думичката СТРАХ, а самото проявление - СТРАХУВАНЕ (както аналогично - ВЯРА е обобщеното явление, проявлението е ВЯРВАНЕ, обобщение на процесите при проявлението на явлението.) В този смисъл - онова, което се нарича тясно "параноя", което минава през "фобийност", личностите с нарастващ или неустойчив страхов фон и флуктуиращи нива на безпокойство и тревожност. Винаги - сред всяка идеология, в основата й стои нещо свързано със страха, същото ползват и всички реклами, всички кампании по продаване, по разпространение. Инициацията и обръщението към конкретиката на страховите елементи са дълбоко стаени и са в "очакване" на подходящата форма на "съответно идеологично описание". Това се излъчва от всяка личност от такъв тип. А в социума също важат принципите - щом е налице търсене, се подава и "предлаганото" - точно според "сигнала" за нуждата, нейния код и особености.

 

Хайде тогава да говорим за „ядрото”, за Сърцето на Мрака, във всяка идеология, религия, култ или в конкретната тема, движещата сила при теоретиците на конспирациите. Според теб там е заровен страхът или страхуването. Според Фройд, две са разкъсващите и взаимодействащи си сили в най ниския етаж „То” на човешката природа – Ерос и Танатос, либидо и страх от смъртта. Комбинацията от двете води до фатален сблъсък, наречен Едипов комплекс – Едип убива баща си при свада в която е заплашен живота му (Танатос), защото подсъзнателно иска да има за жена майка си (Ерос), което се и случва, въпреки неговата воля – Съдба, според древните гърци, Неизбежност. Едип убива стария Цар (баща си), като това става несъзнателно, следователно без Едип да осъзнава вина , намесен е пръст на случайност, Съдба. След което той е издигнат в Култ (идеология), става новия Цар. И тук се появява още нещо в „ядрото” на всеки култ (конспиратологът също несъзнателно се издига сам в своеобразен култ, защото той „знае” нещо, което никой друг не знае и не разбира, той е повече от всички останали простосмъртни в собствените си очи) – самообожествяването, самоиздигането в култ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз лично не свързвам  религиозното с атавизми. Според мен (и не само, чувал съм го от отказал се протестански пастор) крайъгълния камък на всички религии, вярвания и суеверия е страхът - от неизвестното, от смъртта, от прехода (за вярващите в живота след смъртта), от самотата (Бог като универсален компаньон). 

Подобно мнението изказва Грегъри Пол в студиятата "Религиозност и Социални патологии", в смъсъл  че религиите и религиозността са отговори на стреса и страха в живота на обествата (хората)

Един аргумент за това виждане  е факът че в първобитните общества хората смесват религията и религиозносто преживяване с наркотиците/ тук не става дума само за халюцигени, а за  хашиш и други/, и алкохола (виното, доколкото ракията е изобретена по време на епохата Тан в Китай, и е пренесена на Европейска почва с посредничеството на арабите и византийците, и то не като ракия за пиене, първоначално -като медицински продукт

Забележка: Обикновено твърдя че "религиозността не ни е заложена", но само когато опонирам на православните идеолози на православно във форума: 

/ако  религиозността  ни беше заложена, защо има толкова много вярвания и религии, не беше ли редно да има само абрамистични религии например, на които те се явяват поддръжници/

Всъщност изглежда че страхът ни е този който ни е "заложен"

ПС

Аз не вярвам в това че ще живея  след смъртта, или го изключвам на психологическо  ниво (животът ми като на повечето българи е нещастен, чувствам се нешастен, чуствам се и несъвършен - ще е някаъв ужас ,  ако трябва да го живея същото, "там" и ми е  по-добре е да вярам че като умра- това ще е края)  и затова нямам дилемите на аварамистичните религиозни; Не виждам себе си като добър човек, и затова не приемам  будизма където няма дежа вю след смъртта -  рискувам или да се прераждам стотици пъти -  уааау, или да попадна в ада :)  (в будизма същесвува  концепция за ада, и ад, подобен на класическия)

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 16.08.2016 г. at 17:29, makebulgar said:

а е точно това - желание да промени света, който принципно не е добър. В него се умира, в него се убива, в него има глад, в него има лъжи, в него има и друго зло. И хората поправят тоя свят от както се помнят.

 

On 16.08.2016 г. at 12:50, Б. Киров said:

Има хищници! Няма начин да се отрече тази реалност. Има и човеци-хищници, подсъзнателната агресия на първо ниво е толкова силна, че няма начин да оцелееш чисто физически, ако нямаш ИНСТИНКТ за това.

нека авторите на тия думи не считат това за нещо лично, но са чудесни за опримеряване на неща, които вече по-горе изказах.

Значи - света принципно не е добър... :) В него се умира, убива, гладува, лъже... и е налице зло. Но в него също така процъфтява живота, твори се, изследва се... Също така "света" е онова, което се отразява от самия субект...

И така - самия факт, че сред нещо, което е твърде абстрактно, се "оглежда" специално подбран фрагмент от него, и се нарича по начина - СВЕТА ПРИНЦИПНО НЕ Е ДОБЪР. Но света, принципно нито е добър, нито е зъл. Света е ,,, Той е онова, което отразява самия човешки субект, Един отразява по един начин, друг - по друг начин. И все от тях нарича свят не кое да е - той самия не разбира, че се подвежда. За него СВЕТА е онова, което достъпва като нарицателно за "реалност". Но всъщност това е НЕГОВАТА ВЕРСИЯ ЗА СЪЩАТА РЕАЛНОСТ. това е НЕГОВОТО ОТРАЖЕНИЕ. А отражението ... отразява и се определя от "ОТРАЗИТЕЛЯ"

В този смисъл - думите са чудесни за пример с който искам да обърна внимание на деликатния момент - този на "ОСЪЗНАВАНЕТО". Вижте по колко естествен начин за двамата автори идва извода и твърдението - НЯМА КАК ДА СЕ ОТРЕЧЕ "ТАЗИ РЕАЛНОСТ" - и се допълва от етикети, с точно определен уклон. Но същата "РЕАЛНОСТ" е договорено приета да е обща за хората с такава нагласа. И всъщност договореното е ОТРАЖЕНИЕТО НА СЪЩИТЕ ЛИЧНОСТИ, защото резонанса от това отражение, те го усилват взаимно, като се отразяват едни на други. И се случва нещо изключително странно и парадоксално - несъзнателният критерии - че щом отразяват и другите така, значи не може да не е вярно... - е вече тотално компрометиран. Той е валиден само на определено ниво на отразяване - това, което сформира комбинация от подобни вътрешни нагласи, които хем оформят, хем и те самите се формират и влияят на отражението си. По този начин системата ОТРАЖЕНИЕ - РЕАЛ, е с нелинейна обратна връзка, при която двата условни елемента в нея, взаимодействат непрекъснато един а друг и по този начин взаимно се самоподдържат и така - самопораждат. 

Именно от тия "договорени форми на отражение" се формира колективната форма на психичен свят. Подобните нагласи в отражението, се затвърждават от задължителна форма на идеология, която вече ги формулира и ги подрежда сред цяла система от абстракти твърдения, описания и обяснения. По този начин, от обикновена форма на относително отражение, то става все по определящо като непрекъснато се подсилва от всяка личност привлечена в колективния взаимен договор.

Само за целите на изказа да напомня на авторите на горните цитати - ЖИВОТА ( СВЕТА ) е ОГЛЕДАЛОТО НА ЖИВЕЕЩИЯ. ОТРАЖЕНИЕТО показва не КАКВО, КОЕ и КАКЪВ Е СВЕТА, а показва КОЙ Е ЖИВЕЕЩИЯ, през това КАКВО ОТРАЗЯВА.

Надявам се с този пример някой да се опита да осмисли колко са деликатни някои човешки процеси и колко са надлежно прикрити. Едновременно с това - съвсем не е трудно да се осмислят критично и аналитично. Достатъчно е да се развие една форма на чувствителност, самонаблюдателност и склонност към замисляне без уклоните и границите на пристрастието.

Иначе - за ЧОВЕКА, ХВАНАТ В КАПАНА НА ОТРАЖЕНИЕТО - света е точно това, което е написано в горните цитати. Въпроса е, че е налице парадокс - хора с друга вътрешна нагласа, уж ще живеят сред същия "свят", но ще го отразяват по друг начин и също ще нарекат своята договорена форма - истина. И за условните две групи от този относителен пример - и двете отражения ще са тяхната истина. И всяка от тях ще настоява че "нейното е истината". Ще търси, доводи, аргументи... и ще ги намира, разбира се. Уж двете групи ще постулират че "СВЕТА Е ЕДИН". но това е тънкия магичен момент - цялата работа не е в СВЕТА, а в отражението му в нас, хората. НИЕ ХОРАТА РАЗПОЛАГАМЕ САМО С ОТРАЖЕНИЕТО СИ ЗА ВСИЧКО. И именно това наричаме СВЯТ, или ЖИВОТ... или ВСЕЛЕНА. И според тях... ситуираме и онзи 'образ', който всеки постепенно е оцветил, насложил и проектирал хиляди свои вътрешни несъзнателни "линии" и всичката тази невидима амалгама всеки е нарекъл "АЗ".

Ако е нужно да се каже с други думи, съвсем накратко - онова, което всеки нарича СВЯТ, не е света. Яснотата и категоричността с която всеки нарича СВЯТ нещо съвсем относително и виртуално, каквото е отражението, е много сложен израз на комплексни наслагвания през целия си живот.

В най-общ смисъл - СВЕТА е ОГЛЕДАЛОТО и онова, което всеки нарича СВЯТ, с етикетите и прилагателните, всъщност е израз на неговия собствен вътрешен свят. В случая - двата примера от цитатите, са израз на прикрита форма на засилено вътрешно страхово ниво. Колективното отражение е израз на колективния резонанс, в който влизат личности със сходни нагласи. Всичко това тече напълно несъзнателно. И магията само така може да "работи".

При сравнително прости аналитични упражнения с обикновени човешки социални наблюдения, могат да се извлекат много сериозни и задълбочени основни положения. Много от тях довеждат до парадокси... но последните са нещо напълно естествено за всички "комплексни концепции". Именно в комплексната концепция няма никакъв проблем ЕДИН ВЪПРОС да има безброй много "верни отговори". И обратното - БЕЗКРАЙНО МНОГО ВЪПРОСИ може да се съотнесат към един "верен отговор".

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, nik1 said:

Не виждам себе си като добър човек, и затова не приемам  будизма където няма дежа вю след смъртта -  рискувам или да се прераждам стотици пъти -  уааау, или да попадна в ада :)  (в будизма същесвува  концепция за ада, и ад, подобен на класическия)

само да спомена, че това са изводи от т.н. "народен будизъм". Всъщност будизма е най-сложната форма на колективните процеси. В него за хилядите години през които той се е променял според човешкия си контекст, са се оформяли нещо като "нива на отражение" - философски настроените и с такъв потенциал - са превърнали "будизма" във философия. По религиозните - са го превърнали да изглежда като "религия". Но поради много сложни исторически причини, будистите решават че им е нужен допълнителен човешки материал. И поемат много сериозна кампания да изведат будизма далеч отвъд неговите естествени ареали от хора. В будизма са налични изключително сериозни и задълбочени субекти, които са с огромен потенциал. Според тях, те решават че щом ще изнасят БУДИЗМА сред нова форма на човешки нагласи, той трябва съответно да се адаптира спрямо тях. Много от будистите тръгват по света, за да изучават и нагаждат будизма според нагласите на тия, сред които той би могъл да се вплете и да оговори на техните очаквания и потребности. Така се раждат разни хибридни форми, които всъщност дотолкова се изопачават от уклона да се смесват с засадените сред западната история и култура основните три религии, само и само да се "приеме" и да стане "приемлив".

Будизма е изключително сложен колективен феномен. И защото в неговите основи, някъде много дълбоко лежи много дълбоко ниво на нареченото от мен "чисто познание". Някъде върху него са насложени много пластове от идеология, познание, практика, религия... мистицизъм и... шаманизъм. Особено в клоновете на тибетския будизъм, наречен ВАДЖРАЯНА. Така, че... в будизма няма концепция за АДА или РАЯ. Дори и подобие. Там нещата са много по-задълбочени - особено в "оригиналите си". В будизма въобще не е нужен бог, нито е включен някъде. Едновременно с това - няма по-задълбочени и сериозни описания на смъртта и умирането, както и на "световете отвъд нашия относителен свят". Последното всъщност е наследството от шаманизма и дериват на нареченото от мен "ЧИСТО ПОЗНАНИЕ"... което обаче, веднъж пренесено и използвано за някаква цел, спира да бъде "ЧИСТО". И постепенно го превръщат в идеология. И спира да е ПОЗНАНИЕ.

И понеже става въпрос за ЧОВЕК, няма значение коя форма на идеология и каква е тя - човешките особености определят всеки колективен реал и система от описания и обяснения, вплетени и взаимноотразяващи се едно на друго. БУДИСТА е също човек. Склонността към заблуди и самоподвеждане, си остава и си е налице, както при всички други хора. Културните наслагвания, физическата среда, особеностите на физиологията на хората обитаващи определени територии, влиянието на техния бит, особености, нагласи... Разбира се... нищо от това не може да побере най-сложната форма на колективен феномен, каквато е БУДИЗМА. Само да кажа, че влиянието му е било политически формиращо, исторически насочващо, повлияло е върху всички култури (много са интересни "сеченията" между древногръцката и будистката култура и обмена на двете, израз на техния директен контакт при похода на Македонски чак до ИНДИЯ. Налице са дори паметници, скулптури, които бяха за мен доста любопитни.

Със всичко това искам да обърна внимание - че за целите на подбирането и нуждата от аргументи, всеки от пишещите преди всичко реди собствената си версия на обяснение на света. Нуждата тази версия да й се придаде широта, форма и стабилност, се изразява в импулса да се използват и логизират нейните основни "парченца", които се подбират и подреждат... Във всеки социум, особено в днешния информационен тип отношения, информацията и идеологиите в частност, вече са толкова систематизирани, че се предлагат за ползване и са нещо като елементи на конструктор "ЛЕГО". Само и само да си взима всеки нужното, да си го наглася, да е достатъчно гъвкаво да си прави според нагласите си...

И да - само и само да се свали страховия фон. Да се компенсират непрекъснатите вътрешни масови нагласи от "празнота", чрез "елементи за запълване".

Не казвам кое е вярно и кое е погрешно. Само искам да обърна внимание че ВСИЧКО Е МНОГО, МНОГО ПО-СЛОЖНО и ИЗМЕНЧИВО... Всичко е твърде магично, защото това е нещо подобно на аналогията с "многото огледала и техните многократни отражения едно на друго"... И по същия начин мозъка му е нужно да подбере определена версия на отражение и да я сложи в основите си и само да я награжда...

Колкото до въпроса на СИРИУС - дали нещо е възможно - не може да се дават еднозначни и прости отговори - особено за сериозни и задълбочени аспекти от битието. И да са адекватни. Самия въпрос е тенденциозен, той съдържа нишката на самия СИРИУС и само изглежда въпросителна формата, а вътре си е изписан "отговора". Сириус, нали е "онзи СИРИУС", с който вече сме имали контакти на други виртуални и физически места по планините на България... :) А отдавна вече живее извън нея???

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Рамусе, хубаво е да те спори, но светът няма да стане перфектен с изтъкване на добрите неща и прикриване на злото в света. Дори и Буда се е отрезвил, че света не е идеален, и че дълго е бил заблуждаван. Смърта го е отрезвила. Това, че в днешно време има творци и хората ходят на плаж на Хаваите съвсем не значи че света е перфектен, и че само някакви черногледи конспиратори го помрачават. Законите на уличната джунгла и на истинската джунгла са все още в силата си, и ако те изпратят в джунглата сред тигрите ще разбереш защо и няма да мислиш за творчество, а за оцеляване. Всъщност цялото творчество и изобретателност на хомосапиенс е с една единствена цел - оцеляване на вида. Изследването на космоса също е с тази цел. И космоса е доста жестоко и зло място. Тъй че цветномислието е пожелателно, но трябва да сме наясно с черната страна на света. 

Дори и лъвовете имат инстинкт за самосъхранение, тъй като могат да бъдат изядени. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 22 минути, ramus said:

Така, че... в будизма няма концепция за АДА или РАЯ. Дори и подобие. 

Това за Ада сигурно ли е?

https://ru.wikipedia.org/wiki/Нарака

https://en.wikipedia.org/wiki/Naraka_(Buddhism)

Преди 22 минути, ramus said:

В будизма въобще не е нужен бог, нито е включен някъде.

Вероятно не е нужен , но за включването ми изглежда, че не е така  http://www.chinabuddhismencyclopedia.com/en/index.php/Buddhist_Gods_and_Goddesses

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

разбира се, подбирането на парченца от отражения и нагласянето им да са в някаква форма на конструкции, за да създаде илюзията че е "истина", че е вярно. А цялата работа е - защото така е нужно. Между другото - същото се учим да го правим още от деца.

Нека не се виждат всички тия мои думи като "отрицание" или форма на атака, Ако нещо се интепретира така, то ще е заради прочита и реакцията на защита от четящия/ите.

Не се интересувам да убеждавам някого. Не ми е нужно да "съм прав". Това, което пиша не нужно да е "истина" и тя не е това за самия мен. Може би това ще се стори странно на множеството от четящи. Но... в определени нива на съзнание, някои нагласи са си естествени. А при други нива - напълно отсъстващи. Уж света е един, а мрачния или депресивния тип, го отразява като сив, или черен. А в състояние на приятности, покой или екзалтации, те влияят на отражението и някак си "света изглежда друг". Само докато премине "влиянието". Но и на "черния свят" е налично специфично вътрешно :влияние", което според мен, в автора на горното, не може да се усети, да се забележи. Вживяването в отражението е човешки комплексен феномен. При много аспекти от дълбоките нива на познание, субекти, които са го извели и опознали, обобщено го наричат "СЪНУВАНЕ". Вътрешното отражение може толкова да се насити и оцвети, че то постепенно измества директните канали за връзки със средата и новосформираната "среда" започва да играе ролята на "оригинала".

Това не може да се промени, то само се изживява. В състоянието на "потапяне" на субекта сред неговата собствена магична форма на отражение, той изгубва способността да може да я осмисля критично. Той губи самите критерии за "границата" - между "съставен от него реал" и онзи, който формално да наречем "оригинален, или обективен".

От друга страна се получава известен парадокс - сложни мозъчни и други процеси, са отговорни за конструктуирането на вътрешния психичен реал, който е нещо като "двойник". При повечето хора е много трудно да поддържат "два реала".

Феномена на ОТРАЖЕНИЕТО е изкключително труден и изменчив. Например - човек, който вече е потопен в магията на изживяването (сънуването) на собствения си реал, всичко му изглежда съвсем правилно, истинско, съвсем смислено, съвсем естествено. И не само му изглежда така - системата е така построена, че сред нейния периметър, при нейните предпоставени процеси и взаимодействия, отвътре, това си е напълно адекватно.

Но при "изглед" ОТВЪН, на неговия периметър от процеси и взаимодействия, картината вече е съвсем друга. Ето това вече поражда комуникационен проблем - защото обмена на информация между условни субекти, става доста неадекватен. Едната си излъчва своето отражение и изразява отразеното. А другата пък - нейната. Това си е по принцип проблем в целия социум, и то през всички исторически, географски и културни вариации.

И ако продължа в тази насока - при НИВА НА ОСЪЗНАВАНЕ, при които разликите са качествени (условно и образно - по вертикала) въпроса за адекватност при комуникация е нерешим. Изключително много хора са се опитвали да заобиколят това ограничение, а няма нито един успешен опит. Нито един...

Нещо повече - опитите да се сведе информация за "по-горни нива" на осъзнаване, към условно "по-ниски нива" е способен да нанесе значителни щети в "по-ниското ниво". Именно заради това - не е нужно и е много важно всички осъзнати хора да внимават, и да си дават ясна сметка за "отсрещния". Ако ОСЪЗНАТИТЕ хора са наистина такива, те вече биха извървяли пътя да "внимават", да различават, да имат опита, а не да са "учили".

Ученето... е един от проблемите за това, което споменавам. Социалния опит събира множество от личности, които са приблизително на едно общо ниво на отражение и съответно - ниво на съзнание. В техния договорен реал, ученето е много важен процес. Но... като всичко друго - той има значение само в определен периметър на приложение и проявление. Извън този периметър... ученето става напълно неприложимо. Като вместо да внася яснота, допълнително засилва версиите на консониране на вътрешната реалност, сложна смесица между груповата и отделно-лична форма на сънуване. УЧЕНЕТО на информации за качествено различни форми на битие и отражение, е напълно неудачен вариант, не е възможно той да реши въпросите за несъответствието. По-горните качествени нива на съзнание носят много силно влиянието на индивидуализма. Колкото по-нагоре се "изкачва" осъзнаването, това непрекъснато рефлектира върху самия субект. Заради това понятийно е изразено със САМОПОЗНАНИЕ. ПОЗНАНИЕТО не е социален процес. За реализиране на екстракта от ЗНАНИЯ-ЗНАНИЕ, в ПОЗНАНИЕ, е необходима задължителната роля на СУБЕКТ - ИНДИВИД. Заради това ролята на индивидуалното става все по-значима, колкото повече се вдига нивото на осъзнаване. При същото - ролята на социалното влияние върху такъв индивид, с нарастваща негова самостоятелност прави същия да е все по-независим от социалния си инкубатор. Това е нещо като аналогията за "раждането" и скъсването на пъпната връв. Но това е вече съвсем отделна тема... излизаща от нуждите на конкретиката в тази.

 

 

 

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, ramus said:

нека авторите на тия думи не считат това за нещо лично

То си е лично:), и ще ти го върна със същата монета, добре си бяхме със стъклените топчета, защо махна огледалото? Цитираш нещо, после го коментираш неточно,  точните ми думи бяха, че в света има хищници, а не че светът е такъв. Да ме цитираш и тълкуваш погрешно е твое отражение. В света има хищници, има и цветя, има и музика, има и изкуство, има и войни, има и прекрасни неща. Да отричаш , че всичко това реално съществува, защото ти не го отразяваш е реакция на идиот. Кадровик ли си на сайта? Или се правиш на учителя Панглос от “Кандид или оптимизмът” на Франсоа Волтер:

— Прав сте — каза Панглос, — защото, когато човекът е бил поставен в райската градина, той е бил поставен там ut operatur eum, тоест за да я обработва, което показва, че човекът не е роден за почивка.

— Да работим, без да умуваме — каза Мартен. — Това е единственият начин да направим живота поносим.

Понякога Панглос казваше на Кандид:

— В най-добрия от възможните светове всички събития са свързани, защото, ако вие не бяхте изгонен от един прекрасен замък с ритници по задника заради любовта ви към госпожица Кюнегонд, ако не бяхте изтезаван от Инквизицията, ако не бяхте обиколил Америка пеша, ако не бяхте пронизал със сабята си барона, ако не бяхте загубил всичките си овце, които получихте от чудесната страна Елдорадо, не щяхте да ядете тук захаросани китри и фъстъци.

    Добре казано — отговаряше Кандид, — но трябва да работим градината си.

 

 

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е... сега като си го "върна" по-добре ли ти е? Върна ли се баланса вътре в теб... :)

Личното задължително внася изкривяване, защото защитните реакции са изключителен феномен, особено сред психичното поле, в което те са отработвани непрекъснато. Нямам никакъв проблем да напишеш че си прав. Да кажеш защо, как, да го докажеш, да го изразиш... И... между другото - ТИ СИ ПРАВ при всички положения. Всеки в своето си отражение хвърля огромни усилия именно в тази цел - ДА Е ПРАВ...

Света няма да се промени с нищо - само отражението ти просто напира да се запази. И хвърляш сили за целта. Те са изписани. Нима аз съм причината - ако е така - нека аз да съм. Ако са думите ми - нека да са. Така и така нищо няма да се промени, защото ти винаги ще се опитваш да го задържаш. Не е изключено никога да не разбереш че го правиш. И нищо от тия не е нито зло, нито добро. Естественостите не са дуални. И са дуални - за теб и твоя поглед и отражение. И двете са верни... и дори и двете са неверни сами по себе си сред контекста всяко на другото. Синтезния подход подрежда всички "верни" или "неверни", като ги слага в съвсем друга форма на съпоставка сред която те изгубват функциите си на "вярни или не" и си самоотпадат като "критерии"

Ето ти сега ефекта на огледалата и отраженията - нещо много просто, но с много голямо и значимо отражение в целия човешки свят в настоящето.

Дуалността по принцип е израз на определено ниво на отражение. Тя е най-простата форма на отражение, защото предлага най-простия вариант на "ситуиране". А и ниските нива в мозъка ползват дуалната схема за управление на поведение и по този начин - оцеляване. В психичното - ДОБРО е наследство и нещо като аналог на "ПРИЯТНО МИ Е". и неговия двойник - неприятно ми е - е ЛОШО.

Поведението на всяко дете, мозъка го води по простите критерии на "добре ми е, не ми е добре", приятно - неприятно. От всички тия, дуалния модел преминава във второ ниво - и образува емоционалния свят - на същия дуален принцип. Отпечатъкът на дуалния модел, после преминава и в менталните печати и отраженията им - вече в когнитивното. ДУАЛНИЯ КОГНИТИВИЗЪМ е инстинтивно обособен и определен. Заради същото той идва :"първи: и носи толкова резонанс сред колективните конвенции.

Ето сега нещо друго - всъщност при смяна на съзнанието към СИНТЕЗ - дуалността спира да има значение. Спира да е адекватна. Заради същото аз не настоявам че СВЕТА Е ЧЕРЕН или БЯЛ. Никъде не съм казвал че за мен СВЕТА Е БЯЛ, а ЗА ТЕБ Е ЧЕРЕН. За мен света е едно общо, а не е разделен от "страните на монетата си". Подбора на "страна на монетата" не е заради монетата, а е заради "избиращия" и неговите особености. ИЗБОРА на една страна в дуалните двойки, или пък основаването си на тях, е израз на "СЪЗНАНИЕ в дуално ниво на отражение". За него всичко е съвсем точно, съвсем адекватно, съвсем естествено. Деленето на "енергията на кинетична и потенциална", както и добро или лошо, на горе-долу, на  напред-назад... На правилно и грешно... На истина и лъжа... И е типично за този тип осъзнаване и отражение.

Ето защо ти "разпознаваш" и интерпретираш като "отричане" че не "потвърдих" онова, което ти изрази. Нещо повече - докато възгледите ти бяха резонансни на изписаното от рамус, имаше дори екзалтация. Но в първия момент, когато срещна "заплаха" и реагира напълно в духа на защитата си. И от екзалтацията на "човече това е... ти си...", вече се превърна в друга насока - обратната. И отново дуалноста в действие...

В моите думи не са нужни дуализми. Понякога ги ползвам само заради решаване на комуникационни казуси и проблеми - за целите на конкретни форми на общуване. Но за мен - дуализмите не са от значение.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 2016. 08. 16. at 8:56, ramus said:

Ето това си е живия пример за "конспиратор". Той се "поднесе напълно самостоятелно" за дисекцията. Всичко е налице и може да се разгледа. Не може да се очаква по никакъв начин той самия да направи дисекция на това кога, защо и как точно реализира "вяра", той е просто подвластен на импулсите си, на него всичко му изглежда чудесно, естествено и той се води по "реката" с типичните спасителни и мисионерски пориви - да отваря очите на заблудените за "истината', да ги информира, да им казва кое какво е - през неговите очи, да прогледнат и те за "скритото", а за самия него - "видното". Враговете са ясни, "нашите" - също. Нуждата да е "рупор" чудесно подхожда на условията във виртуалното пространство. Мисията че това е "добро", че той е "воин на доброто", на правилното, на истината, че е важно да спасява незнаещите, заблудените, че той вече е специален и отдавна се е измъкнал от "матричните" положения, облъчванията... че той знае, че му е ясно. Няма нужда от никакво замисляне, в никакъв случай - усъмняване, анализ, съпоставки. Дори не е нужно да знае добре "български" и правописните грешки са си нещо естествено, макар да са случайни.

Това е - няма никаква разлика с религиозните последователи, освен по конкретиката и обектите за вярване. Съобщността на самите "конспиратори" всъщност е изкключително лесна за водене и манипулация. Както и последователите на бог, от всички вариации. Предварителните постановки, които е нужно да се "глътнат" и приемат, са вече осигурени, направена е типичната нужна обща схема, в нея "всичко е обяснено" и всичко е ясно и е направено да е "лесно". Непрекъснатите "инжекции" задължително поддържат цялата "постройка" - те идват както от вече приелите идеологията, така и от диригентите. 

Идеологията е вече съчинена, и то - вече няколко десетилетия. Достатъчно добре отработена, а и за да стане това твърде много хора работят по "обработката". За нея си има правила, има си основи, има си постановки. Това е цяла наука и за нея се хвърлят сериозни ресурси, в пари, организация.

Независимо че всичко това е достатъчно ясно, за мен най-важното е механизмите, които правят възможно всичко това. Механизмите на нуждите, на начините, на условията чрез които се реализира всичко. Защото човек му е нужно да вярва. Нужно му е да има някаква форма на "схема" на живота, на света, на вселената. Да са свързани, да обясняват него, живота му, да му придават липсващото му иначе значение, смисъл. Да му представят "цели" и по този начин да го осмислят, защото... какво друго да послужи и да се ползва за тия "нужди".

Това е битката - ползваната и приета схема - да има нужната подплънка. Нуждата непрекъснато да се "доказва", да се утвърждава. Утвърждението е типично за религиозния тип личност - чрез него несъзнателно той всъщност утвърждава "себе си", защото това е една от основните компенсационни роли на сливането с идеологията - нейния избор се решава дали е достатъчно "подплътена", дали е достатъчно неуязвима, достатъчно "доказана", дали задължителните "идолни имена" в ролите на авторитети. Друг критерии е също и "времето" - дали е достатъчно преминала през ситото на времето, колко е стара, колко е силна, колко "участници" са я приели вече. И... ЕГРЕГОРИАЛНАТА СПИРАЛА се завърта. Парадокса и шегата е донякъде че именно въпросните точно смятат че те като са вече осведомени, като са :революционери, като се изживяват на "бунтарите" те вече са надмогнали всичко и остава задължителния стимул да се "работи" по масовизацията, да се разкриват "заговорите".

В основата на всички идеологии и тяхната масовост е налице някои общи елементи в привлечените "членове" по резонанс. Едно от най-общите положения винаги е някъде в "ядрото". Няма нищо по-общо между всички живи същества, от инстинкта за оцеляване и неговото проявление, който обобщавам с думичката СТРАХ, а самото проявление - СТРАХУВАНЕ (както аналогично - ВЯРА е обобщеното явление, проявлението е ВЯРВАНЕ, обобщение на процесите при проявлението на явлението.) В този смисъл - онова, което се нарича тясно "параноя", което минава през "фобийност", личностите с нарастващ или неустойчив страхов фон и флуктуиращи нива на безпокойство и тревожност. Винаги - сред всяка идеология, в основата й стои нещо свързано със страха, същото ползват и всички реклами, всички кампании по продаване, по разпространение. Инициацията и обръщението към конкретиката на страховите елементи са дълбоко стаени и са в "очакване" на подходящата форма на "съответно идеологично описание". Това се излъчва от всяка личност от такъв тип. А в социума също важат принципите - щом е налице търсене, се подава и "предлаганото" - точно според "сигнала" за нуждата, нейния код и особености.

:bg:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Надеждите по-скоро пречат на мисленето. За мен е повече полезно, ако вместо надежди се опитаме да помислим. Аз поне ще изпиша размислите си.

Спрягането на аргументи, може да направи всеки, подгонен от нуждата за строежи на концепции сред които да се прикрие и подслони. И после - да ги слага като щит пред себе си. Дори преди седмата година, новите информационни деца, вече спрягат всякакви версии, когато са им нужни за да се оправдаят. А много от тях се научават да сглобяват и да имитират логика. Дори и в живота си после я изучават, разбират... и дори и така - никога не добиват стимул да я ползват за собствен критичен анализ. И уж това би трябвало да "се израсте"... А Живота и погледа ми върху неговите аспекти, показват че някои неща стават толкова стабилни защото заради групово подадените патерички, след това на никого не излизат "негови крака". И груповите патерички се превръщат в заместители на липсващото "свое"

Личната идеология е всъщност лична религия. Личната защита на личната религия също е пропаганда - към себе си, а и призив към останалите. Като от друга страна, като се разберат да имат обща, почват всички да работят синхронно. Без значение е какви, защо и кои аргументи ще се изнамерят да се ползват, след като те вече се предлагат като "полуготови, нещо като "полуфабрикати" за тия, дето не се вместват в "напълно готовите" версии. И се предлагат набори за собствените версии на сглобки.

И всичко това, цялата магична красота на спектакъла, всъщност тече несъзнателно, скрито, без почти никакви възможности за изучаване, за разглеждане, за осмисляне, за проследяване или анализ... да не говорим въобще - за синтез.

Независимо от всичко - някъде тайничко в себе си, всеки някак си има нещо като "подозрение" за "филма". Но при много хора... това е толкова силно вплетено в житейската и личната им тъкан, че дълбоко в себе си само идеята че тази толкова дълго нагласяне конструкция, с толкова сили... всъщност е огледалото на собствените дефицити. И че при собствения анализ (стига да е възможен) внимателно и предпазливо може да се намери нишката на същността... и нещо като "истината" :) Но срещу това се изправят несъзнателни и прикрити форми на защити... И изглежда че сякаш "няма решение"... че няма как това да се промени...

Може би, а може би НЕ! :)

Всъщност вместо да намерим житейската си нишка и по нея да се опитаме да изведем нещо за живота... вместо това някога, някъде е предложена една обикновена магия. Всички сме магьосници в нея, дори някои са нещо като "гении". Обаче магията си има цена. Предлага заместител и никой не разкрива че тя има своята цена. А цената - може и да е нещо, което е най-важното за едно човешко същество.

Може би магията подава наготово и по лесния начин нещо толкова нужно, толкова важно. Но... въпроса е, че цената... цената на магията никой не се занимава с нея... Никой не разказва, че самомагията сред която се научаваме да живеем, отнема от самите нас нещо, заради което... може би... идваме на този свят - да го видим всеки през "собствените си очи"... А има ли такива... и как да има, когато предварително, още преди "проглеждането", още с размътени и разфокусирани очи, се слагат "очилата на обяснения свят" и се хвърлят толкова много "живи ресурси" в създаването и поддържането на... магията, сред която самия й донор е някъде изгубен... сред отраженията които тя създава. И вместо да е налице развитие, става "закърняване", защото онова, зад магията, ако бъде спряна енергията към него, то просто заспива... може би - за много животи. И магията се пропива и си прави път... и я храним всички през самите себе си, вместо самите ние да се научим да живеем отвъд нея.

Това през моите очи е огромен компромис... И огромна цена. Цена, за която никой никога не говори... защото никак не се вписва в сделката МАГИЯ срещу ЖИВОТ без нея. И всъщност... сделката не трябва въобще да се "вижда" като такава, а като естественост, като единствена възможност, като "даваща", като най-важната... И с това - сделка няма, наричат я ЖИВОТА, ЕВОЛЮЦИЯ, намират й толкова много конструкции...

Никъде няма да срещнете хора, които преднамерено и систематично да се обърнат критично към самите себе си. Които да застанат някъде и да се опитат да обърнат иначе логичния и начетен взор някъде навътре. Дори самата идея за "някъде навътре" изглежда някак... ефимерна. За нея се говори като "невъзможна", като за "субективна", че тя задължително е погрешна... Може и така да е. А нима "правилния начин" наистина е смесицата от атавизми и инстинктивизми. В някакъв смисъл, хората пришпорени от тия импулси през себе си наистина няма как да имат алтернатива и всичко си тече в своята си естественост. Но по силата на същата естественост някога, някъде, при единици е възможно да се "събудиш някъде" с отворени очи. Понякога "очилата падат", изместват се, но със сетни сили се борим да ги наместим, защото вече без тях - решаваме че сме "слепи". Така... всеки нарича АЗ, ЖИВОТА, ИСТИНАТА само елементи от собствената си конструкция...

В някакъв смисъл, през моите очи, всички сме застанали някъде пред огледалото си. МАГИЯТА ПРЕДЛАГА ВСИЧКИ ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО ДА СМЕ ЦАРЕ. И помежду си непрекъснато си говорим "колко е велик царя". Всички сме вперени в огледалата (си) и редим магията която сме прегърнали в стремежа да реализираме нещо, което иначе в реалния живот отвъд магията е ТРУДНО ДА СЕ ПОСТИГНЕ. ИЗЖИВЯВАНЕТО става по-важно от ЖИВЕЕНЕТО, по-лесно, по-инстинктивно... и накрая става "единствения критерий".

Да, единствения критерий - може да се направи прост виртуален опит - всеки сам за себе си, или помежду си... Застанете удобно и спокойно (кой колкото е способен) и си представете нещо, чрез следния въпрос

- ако с магическа пръчка някой, сега, в този момент, отнеме изживяванията, спомените, емоциите и чувствата, мислите и представите, отнеме опита, който конструира личната легенда на всеки един, отнеме вярата, надеждата, желанията, отнеме наученото и измисленото... Ако това е възможно да се случи - някой дали е в състояние да си представи КАКВО ЩЕ ОСТАНЕ?   Кой би бил той самия БЕЗ ГОРНИТЕ НЕЩА.

А работата не е там, че горните неща съществуват, а в начина по който са забъркани и се представят за целите на "преживяването на конструиран наготово живот". И всеки един е труженик и репликатор на свой ред, на същото. На същото се предава при децата, през поколенията, обявява се за норма, за естественост, пишат му се "поеми" и оди, във вид на теории, на призиви колко е велико.

Така е, сегашното ми състояние, се отпечатва в тия ми думи. Задавам си въпроси и размислям по тях през обикновена форма на монолог.

Най-трудното нещо във вселената е, да се остави повярваното и приетото. А това не е групово дело, това е възможно само в рамките на индивид. Колективния договор е направен чрез индивидуалната МАГИЯ и колективното и личното са дълбоко преплетени и впити едно в друго, като взаимно се отразяват и самопораждат. Разбира се, колективното е израз на осреднените лични особености, които му придават груповия облик. Просто това е нивото и етапа на сегашното човечество, във вечния път на разума през липсата му и отново към себе си...

Никой за нищо не е виновен, нито е нужно да се спрягат усещания са "ВИНА". Вината е част от човешката магия, един от "трите троянски коне", чрез които колективното преминава и прелива в личното - ВИНА, СРАМ и СЪВЕСТ... Това са специфични форми на колективно-личните взаимовръзки и регулатори на същите... Но нищо повече... Стига да е възможно да се "провиди" отвъд тях.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...