Отиди на
Форум "Наука"

Носталгията и когнитивния дисонанс


Recommended Posts

  • Потребител

  Носталгията е сантименталност по миналото, обикновено за период или място с щастливи лични асоциации. Убеждението, че миналото е по-добро, отколкото настоящето, е свързана с отклонения в паметта. Носталгията, се счита за   позитивна емоция, която много хора изпитват често.Установено е , че тя  има много функции, като например подобряване на настроението, увеличаване на социалната свързаност, засилване положителна самооценка , може да бъде свързана със стратегии за справяне с проблеми , прилагането и ни подкрепя в трудни времена.Носталгия също се върти обикновено около спомени близки на другите, и по този начин тя увеличава чувството на човек за социална подкрепа и връзки и  служи като механизъм за справяне и помага на хората да се чувстват по-добре .Може да спомогне за повишаване на нечие самочувствие и смисъл в живота, като буферни заплахи срещу благополучие и също чрез иницииране на желание да се справят с проблеми или стрес.Тя корелира позитивно с нечии чувство за смисъл в живота и  при някои форми може да се превърне в защитен механизъм, чрез които хората да избягват историческите факти.Миналите спомени може да ни осигурят комфорт и да допринесат за психичното здраве. Чувството за носталгия   по-често се използва за описване приятни емоции,  или копнеж да се върне в определен период от време. Психолозите говорят за явлението "розова ретроспекция," Отклонение на паметта, при която хората са склонни да виждат миналото в много по- по-благоприятна светлина, отколкото е всъщност //praeteritorum bonorum ("Споменът от доброто минало").//Терминът осталгията (заедно с фразата "съветски шик") също се използва за обозначаване на носталгия по живота в рамките на социалистическата система в други бивши комунистически страни от Източна Европа, най-вече в Полша и Съветския съюз.Много фирми в Германия се грижат за тези, които чувстват осталгията и им осигуряват артефакти, които им напомнят за живот в рамките на ГДР. Сега има на разположение от бившите несъществуващи марки на източногерманските храни, стари държавни телевизионни програми , видео касети и от по рано разпространените автомобили Вартбург  и Трабант автомобили.

В когнитивната наука, "избора на благоприятно пристрастие" е тенденцията да се припишат със задна дата положителни качества на събитията. Замирането ,избледняването на пристрастията,е по-известно като FAB, това е психологически  феномен, при който информацията относно негативните емоции има тенденция да се забравя, по-бързо от тази, свързана.с приятни емоции. Първоначално, избледняването е широко прието като процес, при който емоционалната валентност на определени събития избледнява с времето . Едно популярно обяснение за FAB както между психолозите, така и между  изследователите е нуждата от здравословно самосъзнание и положително самочувствие. Установено, е че FAB е по-разпространено сред психично здрави хора Индивидите с депресия са по-склонни да поддържат отрицателни емоции от неприятни преживявания.

Носталгия за Съветския съюз или съветската носталгията  е морално-психологически феномен в Русия и бившите съветски републики, на лицата, родени в Съветския съюз или  живеещото в чужбина  съветско поколение.Носталгията по Съветския съюз може да се изрази в носталгия по политиката на Съветския съюз, обществото, начина на живот,култура или просто на естетиката на съветската епоха.Това се дължи основно на неудовлетвореноста, която  Русия,България и др., преживява след разпадането на Съветския съюз.Жизнения стандарт в последствие падна и  доведе до ренесанс на патриотизма и национализма."Социалистическият патриотизъм" се отнася до форма на граждански патриотизъм, насърчаван от марксистко -ленинските движения."Социалистическия патриотизъм" насърчава хората, които живеят в рамките на марксистко-ленинските страни да изпитват "безгранична любов" към социалистическата родина, ангажимент за революционното преобразуване на обществото и  каузата на комунизма."Социалистическото национално съзнание" е любов към СССР и гордост от постиженията на социализма, вярвайки ,че САЩ са  непоправимо зло за природата, приписвайки им  огромна конспиративна власт, насочена към пълно доминираше на земното кълбо и  държейки Съединените щати, отговорни за всички злини в света.До смъртта си през 1991 г., Съветския съюз и другите комунистически страни виждаха в капитализма най великия враг на комунизма, и го идентифицираха със САЩ като лидер на капиталистическите държави. Те спонсорираха антиамериканизъм сред своите съмишленици и спътници.

   

От няколко години ползвам интернет и ми направо впечатление силно изразената русофилия и патриотизъм в някои хора.Както и голямата негативна нагласа към Турция,САЩ и Европейския съюз.Струва ми се ,че тия пристрастия се обясняват с носталгията която изпитват хората и когнитивния дисонанс в който изпадат в следствие на действителноста и информацията която получават.Когнитивният дисонанс е състояние, характерно със сблъсък в съзнанието на индивида между неговите  знания,убеждения, нагласи и новопостъпила от околната среда информация която им противоречи. Теорията за когнитивния дисонанс е изградена върху допускането, че човек е мотивиран да поддържа съгласуваност или консонанс между двойки релевантни когниции, като понятието когниция се отнася до всяко познание или убеждение за себе си, за поведението или средата.Възможно обяснение на този феномен идва и от теорията за  Аз-концепцията според която индивидът поддържа позитивна представа за себе си и информация, която противоречи на тази представа, бива отхвърляна или адаптирана, за да послужи за подсилване на позитивното себевъзприятие. Всеки човек в състояние на дисонанс изпитва психологичен дискомфорт за това  се стреми към консонанс.

Дисонансът може да бъде отслабен чрез промяна на една от дисонантните когниции, чрез намаляване на значението на дисонанса или чрез прибавяне на нова информация, която да подкрепя една от несъответстващите когниции или която по някакъв начин "примирява" двата дисонантни елемента. Например човек може да отслаби дисонанса, създаван от когнициите "Аз пуша" и "Пушенето причинява рак", като спре да пуши, като отрича или омаловажава доказателствата, свързващи пушенето с рака, или като търси доказателства в подкрепа на свое убеждение, че двете нямат причинно-следствена връзка.В следствие на пропагандата, че Русия е най силната държава,оръжията и са най мощни,животът там е прекрасен,хората благоденстват,Путин е най великият лидер,който се бори за мир и въобще всичко е най хубаво  е руско, една част от българите които са повярвали на тия внушения, а и заради носталгията започват да  изпитват дисонанс заради различната действителностДисонанс се усеща, когато хората се сблъскват с информация, която е в противоречие с техните вярвания.Ако дисонанса не се намали чрез промяна на убежденията, той може да се възстанови в   съзвучие чрез погрешно схващане, отхвърляне или опровержение на информацията,  търсейки подкрепа от други хора, които споделят убежденията му, или  опитвайки се да убеди другите.При съществуването на дисонанс индивидът става психологически неустойчив, лесно се дразни, нервира и търси начин да излезе от това състояние. Най лесно човек може да намали дисонанса като промени една от дисонантните когниции като се откаже от когницията “Русия е най велика  ” в полза на “Америка е по силна”Това обаче е много трудно заради позитивната представа за себе си “че е прав”която индивидът изпитва.За това той търси информация която да подкрепи една от несъществуващите когниции.Руската пропаганда осигурява голямо количество такава лъжлива информация “Русия има най силната и добре въоръжена армия”.Или като казва ,че това няма значение защото “В Америка бият негрите”Това не трябва да се бърка с логическата уловка (Whataboutism )

Whataboutism («какнасчётизм») — ироничен термин, въведен за описването на пропагандната тактика, основана на логическа уловка(И ти също) . Популярното списание The Economist описва използването на тази уловка на Съветския съюз в отношенията си със западния свят по време на студената война. Тази тактика приема Съветския съюз в отговор на критиката този отговор започва с възражението (А какво ще кажете..) («What about…»), после се споменава някакво сходно събитие което в някаква степен прилича на събитие в западния свят, което оправдавало предмета на критиката по пътя на използване на логическа уловка.

Приемам всякакви мнения целящи да избягнат, предотвратят или отслабят дисонанса от този пост.

 

 


 

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

хората просто с умиление си спомнят за младостта. А младостта винаги е хубава. Отделен момент е, че с времето човек забравя лошите преживявания и помни само хубавите моменти. Оттам и тъгата по 'доброто старо време'.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Носталгията е чувство, а "когницията" е познавателен процес, ум. Едното е рационално, а другото ирационално. И не могат да се сравняват на когнитивно, рационално, ниво.  На чуствено може.. човек да си направи удоволствието и да съчини каквото си иска.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много грешно е това лично наблюдение или опит за психоанализ върху така наречените русофили и върху патриотите. Доста ограничено е принципно, и разглежда някакъв хипотетичен психологически резултат свързан с някаква носталгия. Но анализа е напълно грешен тъй като нито патриотизма нито русофилията при някои българи е плод единствено на носталгия някаква.  Ограничението на анализа идва от това, че погледа на анализа се простира само до социализма и СССР, и не разглежда по-ранните периоди, в които не е имало социализъм. Разделението на русофоби и русофили не е някакъв плод на съвецката диктатура наложена от СССР, а е процес възникнал далеч в историята още преди освобождението, когато чорбаджиите които искат да си запазят статута в Османската империя са станали русофоби, а останалите по-бедни българи станали русофили тъй като са искали да отхвърлят робството и руснаците са били най-близкия народ който е можел да помогне. И руснаците наистина помагат, и се освобождаваме. Патриотизма, тоест родолюбието също не е следствие на някаква носталгия, а е нещо съвсем естествено, което е насочено към запазване и предпазване на най-близките - роднини, близки, и тези с които говориш на един и същ език, с които споделяш общи нрави и обичаи, и обща религия. Български патриоти  е имало не само след краха на СССР, а и още по времето на Освобождението, Възраждането, Въстатията срещу турците в ранните години на робството, и дълго преди турците да дойдат на Балканите. И така някои възрожденци казват че патриотизма или национализма е агрегатното им състояние. 

Тоест нищо общо няма психоанализа с реалността. Ако има русофилство или патриотизъм то те не са някакъв психологически недостатък от прехода от НРБ към РБ, а са с друг произход и са свързани с историята. Свързани са и с настоящето и бъдещето, доколкото много днешни българи разбират от политика и геополитика, и знаят какви са силите в региона, знаят че армията и политиката ни целенасочено е била обезкървена под предлога че сме членове на НАТО и ЕС...  Знаят и това, че никой съюз не е вечен. Историята го е доказала. 

И така днес има много родолюбци сред младото поколение, което не е живяло през комунизма и социализма, но е чело и разбира историята и настоящето. Има и русофили, които не са живяли по времето на комунизма, а са такива не по сляпо убеждение, а по собствен избор свързан с политиката. 

В интернет са именно тези, а не някакви носталгици. 

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Освен заради Освобождението много българи чувстват близки руснаците и заради езикът. Който е слушал старобългарска реч разбира за какво става на въпрос. Също така преди много време една българска принцеса от Плиска става руска княгиня в Русия...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не само исторически са причините българите да са малко или много русофили. Да, руснаците искаха политкоректност и налагаха политкоректност, но и помогнаха със заводи, технологии, суровини и военна техника. Има коренна разлика от 1944г до 1970г (например). И същата разлика  от 1995 до сега, само че с обратен знак. Ако и на макропоказателите казваме носталгия, значи науката ни вече е напълно свободна и демократична.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Когнитивен дисонанс - означава нагласата към съвместимост /кохерентност/ между мисли,убеждения и поведение. Съгласието между убеждения и поведение създава консонанс и следователно усещане за благополучие и обратнотно - конфликтът между две убеждения произвежда дисонанс или напрежение, което се отразява на постъпките и действията. За да имаме дисонанс човекът трябва да е принуден да действа противно на убежденията си.

Представен е по-скоро вътрешен (интраперсонален) конфликт, а не пример за конгнитивен дисонанс. Интраперсоналният конфликт (неосъзнато състояние на личността, при което тя се разкъсва между два полюса, преживява това като стрес и това нарушава нейното психическо и физическо равновесие) в разглеждания пример е породен от разминаването на убеждения и очаквания. Наличието му се разпознава предимно в дейността на общуването чрез противоборство на мнения, принципи и оценки. Тривиалната причина за "избора на благоприятно пристрастие" e наличието на вътрешен конфликт.

За разлика от конгнитивния дисонанс той обаче не се отразява като цяло на постъпките и действията на човека. Дали ще вярва в американската мощ или в руската степ, неговото ежедневие ще се определя от други вътрешни убеждения различни от политическитеДействиятата му ще са предимно в консонанс с убежденията му, само в определени случаи, предимно независещи от него самия ще има наличие на поведенчески дисонанс. До колкото разбирам става дума за хора, които не са политически ангажирани, а само изказват някакво мнение и не са зставени, не им се налага поведение в дисонанс с убежденията им спрямо Русия или Америка.

Едва когато човек е поставен в условия, които му налагат да действа против или в полза на вътрешните си убеждения има наличие на конгнитивен дисонанс или консонанс. Например КД ще се трансформира постепенно в КК е когато се плати на фен на Русия да гласува в анкета "за Америка". Заради заплащането, човекът ще се насили да постигне консонанс. Интересното е, че колкото по-малка е сумата, толкова по-големи вътрешни усилия за постигане на консонанс ще бъдат положени. Ако обаче не му се плати, а е заставен имаме наличие на КД - ще се действа изцяло в противовес на вътрешните убеждения.

За да стане още по завъртяно - "носталгиците"; набеждавани за FAB имат и резон що се касае до стравнителната част преди-след. Разбира се, че автомобилния поток в миналото е бил далеч по-поносим спрямо трафика днес. Или че децата играеха много повече заедно, а както сега не забили носове в някоя джаджа. Или, че въздухът в прединдустриалната епоха със сигурност е бил по-чист. Доводите им не могат винаги да се определят непеременно като плод на носталгия или като неправилни. Красноречиви са примерите за хора, които на практика избират удобството такова каквото те го разбират, въпреки че то може да се определя като неудобство за други. Важи и за политическите убеждения. Оценките за Русия не са задължително погрешни и за определени хора това е правилният модел на съществуване, който ги изразява, съответно за тях е правилният избор. Какво да кажем за хората, които избират модела Индия!?

Друг е въпросът, че в социалистическото минало е имало хора, които са вярвали в неговия успех, бъдеще и зоната им на комфорт е била в унисон с обстоятелствата. За тях действително тогава е бил по-добър период от настоящия, предвид усещането за сигурност и постоянство. Обективната им преценка спрямо техните нужди и навици е правилна и носталгията е уместна.

Като точно толкова необективна може да се разглежда и другата страна земесена в конфликта на убеждения Америка-Русия. Про-американските настроения са също толкова надарени с патос, който не отговаря на реалните факти за страната. И са изградени на базата на същата активна пропаганда. За това разумното е да не се взима страна в подобни политически и междуличностни конфликти.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, makebulgar said:

Много грешно е това лично наблюдение или опит за психоанализ върху така наречените русофили и върху патриотите.

Малко е шантаво поради разбирането на понятието "конгнитивен дисонанс". Иначе е добро като опит за връзка между едно и друго състояние.

Конгнитивен дисонанс има в условия на диктатура, когато хората са заставени да действат в противовес на убежденията си. Статията в уикипедия, от която вероятно е преписвано не е пълна защото КД се свързва с последващи действия, с поведение. Ето тук е доста по-добре обяснено: http://studentskigrad.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=979:2011-06-01-07-58-08&catid=82:2011-03-24-21-06-18&Itemid=116

От уики например:

Когнитивният дисонанс е описан в книгата на Фестингър "Когато пророчеството не се сбъдне" (When Prophecy Fails), публикувана през 1956 г. В нея той описва динамиката на убежденията и поведението на членове на последователи на култ към НЛО. Когато се оказва, че в предварително обявения ден, Земята не бива нападната от извънземни, много малка част от членовете на култа признават заблудата си, докато по-голямата част започват да вярват, че извънземните са отменили нападението заради тяхната вяра и действията, които са извършили, като така са спасили човечеството от гибел. Така Фестингър описва ситуация, в която индивидът е повече склонен да "напасне" реалността към убежденията си, отколкото да приеме нови факти, които им противоречат.

Повечето от американофилите/фобите, русофилите/фобите не правят друго освен да си казват мнението и там където не го питат. Действията са в унисон със състоянието и вярванията на всяка от страните - консонанс, а не дисонанс. Аз не бих го определила като дисонасн, но може и да греша.

А ако ме питат мен и двете страни са за пердах защото и от двата модела би се получило чудесно съчетание, но кой знае защо винаги трябва да се "избира" между единия  или другия.

 

Редактирано от *abi*
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е когнитивен дисонанс и още как!Ти сама даваш пример с такъв дисонанс при който се налага гласуване.На хората също им се налага да избират при гласуването на избори.

Преди 42 минъти, *abi* said:

Представен е по-скоро вътрешен (интраперсонален) конфликт, а не пример за конгнитивен дисонанс.

Вътрешния конфликт е в разбиранията ,при който човек  се стреми да вземе решение.При когнитивния дисонанс индивида вече е избрал, той е направил избор  и го отстоява с цел коносанс.

 

Преди 20 минъти, *abi* said:

Конгнитивен дисонанс има в условия на диктатура, когато хората са заставени да действат в противовес на убежденията си.

 И в демокрациите се изпитва дисонанс.Хората не са заставени физически, а психически да изпитват дисонанс.

 

Преди 3 часа, makebulgar said:

Но анализа е напълно грешен тъй като нито патриотизма нито русофилията при някои българи е плод единствено на носталгия някаква. 

Чувството носталгия е главно(има и други) при формира мнението, разбирането,виждането, вярванията и стойностите, дисонанса възниква между така формирания мироглед и новата противоречива информация.

 

Преди 3 часа, makebulgar said:

 Ограничението на анализа идва от това, че погледа на анализа се простира само до социализма и СССР, и не разглежда по-ранните периоди, в които не е имало социализъм.

  Точно през социализма на нас ни внушаваха да обичаме Русия заради това че ни е освободила.Така се формира мнението, че сме вечно задължени и трябва да обичаме Русия заради това че ни е освободила. Русия ни даде социализма който е носталгично по хубав.Русофилите обичат Русия с цялата и история, настояще и бъдеще, защото така ни учиха през социализма по който носталгираме.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хубаво де, на вас тоест на част от българите през социализма нещо са ви внушавали, но това не значи, че всеки русофил или патриот е някакъв изпран носталгичен мозък. Подобно твърдение е логическа заблуда или манипулация. Има достатъчно млади патриоти, а също май има и млади русофили, а има и сред младите такива които не са русофили, но същевременно не им харесва американската пропаганда и политика, които не харесват да сме в един военен блок с турция, и т.н. Тоест психоанализът е ограничен до определена група (носталгичните), но резултатите му се използват за вменяване на психологични разстройства на всички русофили и партиоти. И така вероятно искаме да убедим читателя, че да си русофил или патриот е лошо, щото е психологически дефект. Не е правилно това. 

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Last roman said:

хората просто с умиление си спомнят за младостта. А младостта винаги е хубава. Отделен момент е, че с времето човек забравя лошите преживявания и помни само хубавите моменти. Оттам и тъгата по 'доброто старо време'.

То наистина през социализма беше по хубаво.Когато чакаш 10 години за автомобил ,като ти дойде реда и си купиш, радостта е огромна.Сега може да смениш сума ти и коли и нищо.Спомням си като си купих след години чакане и цветен телевизор, хладилник и т.н.Ако излезеш на екскурзия, това се помни цял живот.Това са емоции и адреналин който сега го няма.Хората са социални, те обичат да са заедно  да работят, да се веселят и да живеят.Тази колективност я имаше през соца. и беше по хубаво.Почивките и екскурзиите с приятели и близки са по хубави.С някои приятели сме говорили за политика и сме обсъждали новини като критикувахме съществуващия строй ,до сутринта.Сега можеш да псуваш кого си искаш, но няма удоволствие, няма го и адреналина от криенето и опасността да не те хванат.Няма го евтиния адреналин и той стана скъп..Получава се куриоза , че хората живеят по добре при по големи лишения, забрани и диктатура  .  

Сигурен съм че и робите са си спомняли с носталгия за младостта.Освободените роби сигурно също са носталгирали по своето минало.Някъде бях чел, че робите в римската империя не са желаели премахване на робството,  а са искали и те да имат роби. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минъти, makebulgar said:

Хубаво де, на вас тоест на част от българите през социализма нещо са ви внушавали, но това не значи, че всеки русофил или патриот е някакъв изпран носталгичен мозък. Подобно твърдение е логическа заблуда или манипулация.

Ама разбира се, и сега има млади хора които харесват Русия, казармата и мразят.............другите.Тия техни виждания се оформят от информацията която получават.Веднъж съставили си мнение хората го отстояват, защото изпитват дисонанс.А може и да го променят .Не е само носталгията която формира когнициите.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 18 минъти, vvarbanov said:

То наистина през социализма беше по хубаво.Когато чакаш 10 години за автомобил ,като ти дойде реда и си купиш, радостта е огромна.Сега може да смениш сума ти и коли и нищо.Спомням си като си купих след години чакане и цветен телевизор, хладилник и т.н.Ако излезеш на екскурзия, това се помни цял живот.Това са емоции и адреналин който сега го няма.Хората са социални, те обичат да са заедно  да работят, да се веселят и да живеят.Тази колективност я имаше през соца. и беше по хубаво.Почивките и екскурзиите с приятели и близки са по хубави.С някои приятели сме говорили за политика и сме обсъждали новини като критикувахме съществуващия строй ,до сутринта.Сега можеш да псуваш кого си искаш, но няма удоволствие, няма го и адреналина от криенето и опасността да не те хванат.Няма го евтиния адреналин и той стана скъп..Получава се куриоза , че хората живеят по добре при по големи лишения, забрани и диктатура  .  

Сигурен съм че и робите са си спомняли с носталгия за младостта.Освободените роби сигурно също са носталгирали по своето минало.Някъде бях чел, че робите в римската империя не са желаели премахване на робството,  а са искали и те да имат роби. 

Ами да, принципно е така, но както казах - човек помни 'доброто старо време' най-вече заради младостта си, независимо в какъв строй е живял. "Докле е младост - златно слънце грей" е казал поетът и е бил абсолютно прав. :)

Иначе, във връзка със соц-боц спомените, предполагам че и дъртите германци тайничко си въздишат по хитлеровото време. Но това вече е "Стокхолмски синдром". ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А вероятно дори и първите земеделци са въздишали тайничко по ловно-събираческите си времена и са прикривали тази си носталгия под формата на членство в ловно-рибарски дружинки, запазили се и до днес :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, vvarbanov said:

Това е когнитивен дисонанс и още как!Ти сама даваш пример с такъв дисонанс при който се налага гласуване.На хората също им се налага да избират при гласуването на избори.

 

В България може и да не гласуват - не гласувайки са в консонанс с убежденията си. Платените гласоподаватели обаче може да са в дисонанс. Те знаят, че не е редно това, което правят и се самоубеждават за да постигнат консонанс.

Мисля, че не разбираш понятието добре. Опитваш се да го прилагаш и там където го няма. Бъркаш консонанс с дисонанс. В демократичните общества пък има най-малка почва за състояние на КД. Всеки може да избира към коя политическа сила да се присъедини, да подкрепя и да си изказва позицията направо както намери за добре вкл. и по стените на хората и държавата. А ако изпитва особен вътрешен дикомфорт, може свободно да ги напусне и да си намери подходящата за него среда, било тя и в Северна Корея.

Както и да е. Щом темата те интересува ти предлагам една много приятна книжка, околосветско, историческо и психоаналитично пътуване в дебрите на носталгията, миналото и страстта към него: https://www.helikon.bg/books/14/-%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B5-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0_20159.html Недостатък - ужасна хартия и дребен шрифт.

Редактирано от *abi*
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Warlord said:

А вероятно дори и първите земеделци са въздишали тайничко по ловно-събираческите си времена и са прикривали тази си носталгия под формата на членство в ловно-рибарски дружинки, запазили се и до днес :)

Общо взето в препоръчания от мен романС ( с линк)  анализира това въздишане в пълния му блясък. Особено забавна е частта с обявяването на носталгията за болест и лекуването ѝ в едно с грипа и хемороидите. Изследването на автора е изключително задълбочено, подплатено с много препратки и илюстрации, а неприятният извод е, че днес в световен мащаб се наблюдава най-носталгичния период въобще. Което е обяснимо. Натрупването на заплахи и предизвикателства, загубата на доверие в управленческите системи, огромния обем информация (качествена, некачествена и манипулативна), светкавичното развитие на технологиите и изобщо непостоянството и несигурността относно бъдещето правят така, че носталгията във всяка нейна форма да се проявява дори когато още нещо не е остаряло и изчезнало от полезрението. Мобилната техника илюстрира много добре тези вече неконтролируеми прояви на носталгията - хората още не са успели да свикнат с новата джаджа, а тя вече е остаряла.

Всъщност, светът някак си е започнал да движи против природата ни - нямаме времето да се привържем към него, да го обикнем, да ни омръзне и това поражда точно обратния ефект - вместо да изпитваме желание към бъдещето се обръщаме в обратната посока. Определено живеем в налаган от вън дискомфорт, защото не можем да си създаваме постоянни навици, да изпитаме удоволствието от познатото, да създадем колективно усещане за някакъв общ период. Границите в поколенията се превръщат в пропасти. На фона на всичкото това е повече от нормално хората да търсят вече познатото минало и да си задават въпроса "кому е нужно по дяволите?" и "няма ли да забавим темпото?". Инстинктивно усещаме, че скоростта, с която се движим напред е предпоставка за хаос и безредие. И защото за разлика от преди имаме много повече възможности да симулираме "преживяване отново" (предоставяни ни от същите източници, които понякога недолюбваме) днес носталгията по миналото може да се изрази по всякакви начини - от събирането на статуетки до пълното подражание на някакъв архаичен стил. А  на някои хора им избиват съвсем чивиите и хващат гората.

Носталгията обаче не трябва задължително да се приписва на избора на политическа система. Ако ще приписваме носталгията по отношение на Русия, в опозиция се явява далновидността по отношение на Америка - като и двете трактовки не са верни по същество. Да се избира Америка в момента е всичко друго, но не и проява на безспорна далновидност. Към днешна дата всеки що годе разумен човек би трябвало да си плюе на петите към нещо по-неутрално и предполагано за по-устойчиво към кризите ако има претенции за поглед в бъдещето. Разумно би било да го съчетае и с малко земя + някаква селскостопанска техника и 5 кокошки :animatedwink:

 

Редактирано от *abi*
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 25 минъти, *abi* said:

В България може и да не гласуват - не гласувайки са в консонанс с убежденията си. Платените гласоподаватели обаче може да са в дисонанс. Те знаят, че не е редно това, което правят и се самоубеждават за да постигнат консунанс.

Мисля, че не разбираш понятието добре. Опитваш се да го прилагаш и там където го няма. Бъркаш консонанс с дисонанс.

Какво стана с твърдението ти, че това е вътрешен конфликт?Отказа ли се от него или и ти изпитваш вътрешен конфликт 

?Няма значение дали гласуват и дали им се плаща, все е когнитивен дисонанс. Гледай не само къде стъпваш, ами и какво говориш! 

 

Преди 59 минъти, *abi* said:

В демократичните общества пък има най-малка почва за състояние на КД.

 Преди говореше, че дисонанса е само при диктатурите.Уточни се по колко се пада в демокрациите, по 150 грама на човек има ли?

Преди 3 часа, *abi* said:

Малко е шантаво поради разбирането на понятието "конгнитивен дисонанс". Иначе е добро като опит за връзка между едно и друго състояние.

Не е шантаво, най напред научи какво означава и тогава давай мнения!Като напишеш мнение трябва да го аргументираш и защитаваш.Като постоянно си променяте мненията с makebulgar ,ме карате да ви поправям и уча, а аз нямам такова намерение.Четете мислете и тогава пишете!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Опасявам се, че изобщо не разбираш материята, по която се захвана в началния си постинг.

Преди 3 часа, vvarbanov said:

Вътрешния конфликт е в разбиранията ,при който човек  се стреми да вземе решение.При когнитивния дисонанс индивида вече е избрал, той е направил избор  и го отстоява с цел коносанс.

Значи - вътрешния конфликт, при хората за които говориш се изразява в сравнението преди-след. това съвсем не означава, че са в състояние на КД.

Ако държиш да има кногнитивен дисонанс нещата са много по-сложни. Чети внимателно: 

Според Леон Фестингер, когнитивните елементи съответстват на реалността, представлявайки нейно огледално отражение или карта. Не всякога обаче когнитивните елементи кореспондират с реалността.[3] Авторът тълкува понятието когниция (когнитивен елемент) доста широко – всяко знание, мнение или вярване, касаещо заобикалящия свят, Аза или собственото поведение.[4] Теорията на когнитивния дисонанс ни помага да разберем обстоятелствата, при които отсъства  връзката между реалността и наличните когниции.

Теорията постулира, че две когниции могат да са релевантни или ирелевантни една на друга. Когато индивидът изобщо не възприема двойката когниции като свързани една с друга, е налице ирелевантно отношение. Ако са релевантни помежду си, те са също така дисонансни или консонансни. Консонансни са, ако от едната следва другата, а са дисонансни в случай, че от едната произтича противоположната на другата. Съществуването на когнитивен дисонанс причинява психичен дискомфорт, който мотивира личността да го редуцира и води до избягване на информация или поведение, което го усилва. 

Вярването, че НЛО съществуват и че Хитлер е жив (любимата ми тема от този месец) е конгнитивен диосонанс - няма връзка между конгнитивните елементи и реалността. Вярването обаче, че Русия е достойна за живот страна не е толкова иревалентно. Все пак в нея живеят 130 мил. човека и определено не всичките държат непременно да се отзоват в Америка. Също така изтъкването на ресурсните запаси на Русия не е иревалентно. За какъв дисонанс говорим тогава?

За да приписваш дисонанс трябва противоположния факт да е в опозиция на конгнициите. А в двете позиции има както иревалентни така и ревалентни конгниции. Тоест, не може да твърдиш, че тези които са русофили не са прави, нито да твърдиш, че американофилите са правите. И в двете позиции има верни факти. Въпрос само на личен избор и вкусове е кой, коя ще избира. Никакво тягостно преживяване на едновременното наличие на две или повече противоречиви идеи няма в политическите виждания на "русофилите" - доводите им често са точно толкова правилни и отговарящи на реалността, както и тези на американофилите. Най-обикновен конфликт на интереси, който си се опитал да приложиш към теорията на Фестингер, но не е вярно когато е сложено под общ знаменател.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минъти, vvarbanov said:

ме карате да ви поправям и уча, а аз нямам такова намерение.Четете мислете и тогава пишете!

Може ли все пак да знам какво си специализирал в Университета? Държа да познавам учителите си.

 

ПС. Извинявам се за редакциите, но клавиатурата ми забива непрекъснато и даже "пропуска" думи.

Редактирано от *abi*
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, *abi* said:

За да приписваш дисонанс трябва противоположния факт да е в опозиция на конгнициите. А в двете позиции има както иревалентни така и ревалентни конгниции. Тоест, не може да твърдиш, че тези които са русофили не са прави, нито да твърдиш, че американофилите са правите. И в двете позиции има верни факти.

Няма никакво значение дали има отделни верни факти в двете позиции.Значи в едната  когниция е представата, не само фактите, а представата създадена от верни, грешни или смесени факти.Всека нова достоверна (или не?)информация която противоречи на първата когниция предизвиква дисонанс, който индивида се опитва да намали.Тоест няма значение ,че в САЩ бият негрите!

 

Преди 1 час, *abi* said:

Значи - вътрешния конфликт, при хората за които говориш се изразява в сравнението преди-след. това съвсем не означава, че са в състояние на КД.

 Тука няма никакво сравнение което правят русофилите, те отстояват позициите си ,а не се колебаят кой прав ,кой крив.Когато няма даже и лъжлива информация която да послужи за отслабване на дисонанса.Казват именитата фраза. "Ами тогава в САЩ защо бият негрите"При тях няма никакво отстъпване "Всичко което свързано с Русия е хубаво и тя е права винаги."Това е точно когнитивен дисонанс, който индивида се стреми да намали.Един от начините е като избира пристрастна, лъжлива, манипулирана информация чрез която да постигне коносанс.При мен няма когнитивен дисонанс, аз разглеждам критично информацията и не държа американците да са прави.Вярно е те избиха голяма част от коренното население на Америка.Започват воини с които пазят икономическите и политическите си интереси.Имаха специални затвори  като Гуантанамо с което нарушаваха международните споразумения,това кой знае защо русофилите не го използват като аргумент.Мога да изредя доста такива факти с които не ми пречи да се съглася.Не съм в дисонанс, не вярвам като русофилите ,че само Русия е права от нине до веки веков.Те изпадат в дисонанс и не могат да признаят и най малкото нарушение или престъпление на руснаците.Тука няма никакъв вътрешен конфликт и колебание, налице е фанатична увереност в собствената позиция.

 

Преди 2 часа, *abi* said:

Може ли все пак да знам какво си специализирал в Университета? Държа да познавам учителите си.

Че дръж си кой ти пречи да стискаш здраво?Аз съм бил учител в гр.Каолиново .Преди това бях възпитател в помощното училище в с.Стан където учат бавноразвиващи се деца.Това много ми помага в общуването с теб.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Че дръж си кой ти пречи да стискаш здраво?Аз съм бил учител в гр.Каолиново .Преди това бях възпитател в помощното училище в с.Стан където учат бавноразвиващи се деца.Това много ми помага в общуването с теб.

Хайде сега, дикустирайте без чувства и подмятания (нападки), моля.

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 55 минъти, nik1 said:

Хайде сега, дикустирайте без чувства и подмятания (нападки), моля.

Опасявам се, че съм погрешно замесена в употребата на мн.ч. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Задължително" е конгнитивен дисонанс, но в нечии неразбиращи в дълбочина теорията на Фестингер глави. Убеждението, че "Русия е винаги права" не е в дисонанс с аз-концепцията, а в консонанс. В дисонанс ще е ако убеденият, че "Русия винаги е права" се наложи да оправдава (да извърши действие противно на аз-концепцията си) нещо свързано с Русия, за което съзнава, фактите говорят, че не е права. Докато е убеден в правотата ѝ е в пълен душевен мир със себе си. Няма конфронтация - няма дисонанс, няма психически дискомфорт. Абсолютно същите дисонанси и консонанси ще важат и за ответната про-А страна, когато аз-концепцията им бъде засегната. 

В случая ти изпадаш в когнитивен дисонанс, защото аз ти казвам, че това което се опитваш да кажеш не отговаря напълно на това, за което е списвана теорията за КД, но ти си напълно убеден в правотата на възгледите си. Има конфронтация - има дисонанс.И проблемът идва от това, че аз съм обучената да разпознавам тези състояния на комфорт и дискомфорт, но ти в никакъв случай няма да признаеш правотата ми, поддържайки консонанс било то и с лирически отклонения.

Нека все пак оправдая множественото число на ник1.

Редактирано от *abi*
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 27 минъти, *abi* said:

Убеждението, че "Русия е винаги права" не е в дисонанс с аз-концепцията, а в консонанс. В дисонанс ще е ако убеденият, че "Русия винаги е права" се наложи да оправдава (да извърши действие противно на аз-концепцията си) нещо свързано с Русия, за което съзнава, фактите говорят, че не е права. Докато е убеден в правотата ѝ е в пълен душевен мир със себе си. Няма конфронтация - няма дисонанс, няма психически дискомфорт.

Радвам се , че макар бавно и мъчително, стигна до този извод.Вече не говориш за вътрешен конфликт което е напредък.Наистина убеждението, че "Русия е винаги права" не е в дисонанс."Няма конфронтация - няма дисонанс, няма психически дискомфорт".Но за съжаление нещата не спират до тук, индивидът получава нова информация "САЩ са добрите, Русия е от лошите".За да има когнитивен дисонанс са необходими две когниции, които си противоречат.То с една когниция не става дисонанс "ди" означава две.Ти разглеждаш само едната когниция и се чудиш ,че няма дисонанс, ми това е естествено.През соца знаехме, че "Русия е винаги права" това е една когниция и няма дисонанс, сега възникна още една когниция и се получи дисонанс.Това е установил Леон Фестингър по волята божия. Не вярвам да не можеш да разбереш това,  и Фестингър да дойде не може по добре да ти го обясни.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...