Липсващото звено между гнездата на динозаврите и тези на птиците

[П. Теодосиев]

 

Quote

 

Приликите между динозаври и птици стават все по-многобройни: структурата на скелетите, перата, а сега и гнездата. Популярно схващане е, че повечето динозаври са заравяли своите яйца подобно на крокодилите, но сега ново изследване показва, че някои от тях са строили отворени гнезда по земята, като така са поставили основата на конструкциите използвани от съвременните птици.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Според анализи на фосили от черупки на яйца хадрозаурите (изобразен от ляво) заравяли своите яйца с пръст или гниеща растителност, подобно на съвременните крокодили, докато еволюционно по-напредналите, по-подобни на птиците динозаври като овирапторите (от дясно) инкубирали яйцата си в гнезда на открито. Снимка: Julius T. Csotonyi

Въпросът как са изглеждали гнездата на динозаврите е в основата на изследване, проведено от Дарла Зеленицки, палеобиолог от Университета в Калгари, Канада и нейни колеги. Проблемът, който се открива пред екипа учени е, че анализирането на доказателства за жизнената дейност на фосилни животни, каквито са гнездата, е обезсърчително, тъй като подобни структури и материалите използвани за направата им, обикновено не са добре консервирани и не се запазват с времето. Когато палеонтолозите открият гнездоподобна структура, в чиито състав има клечки или друга растителност, въпросът, който изниква е: „Дали те са част от оригиналната структура на гнездото или са се появили по-късно със седимента, който е помогнал за консервирането на гнездото“. За да придобият представа за гнезденето на динозаврите, Зеленицки и нейните колеги обръщат погледа си към най-устойчивата част от гнездото – яйцето. Изградени основно от калциев карбонат, те често остават изключително добре запазени. В обектива на наблюдение са размерите и подредбата на порите по древните черупки на яйцата. В заровени гнезда, като тези на крокодилите, топлината необходима за излюпване на яйцето идва от разлагането на лежащата отгоре органична материя и абсорбираната в почвата слънчева светлина. Притокът на въздух в заровените гнезда е ограничен и поради тази причина е необходимо яйцата да имат повече и по-големи пори, които да осигуряват достатъчно кислород. При птиците е тъкмо обратното, заради откритото съприкосновение с въздух и слънчева светлина, техните яйца остават слабо порести.

 

 

 

 

 

 

Целия текст: http://nauka.bg/a/

[Last roman]

Как динозавърските муцуни са се превърнали в птичи човки

Учените успешно са повторили молекулярните процеси, които са направили прехода от динозавърски муцуни до първите човки на птиците.

Използвайки данни от вкаменелости, изследователски екип, ръководен от Бхар-Анджан Булар (Bhart-Anjan S. Bhullar), палеонтолог и еволюционен биолог от Йейл  и Архат Абзанов (Arhat Abzhanov) еволюционен биолог от Харвард извършват първото успешно възстановяване на функциите на черепа на птиците.

Учените възпроизвели молекулярното развитие, превръщайки в лабораторията си пилешки ембриони в екземпляри с муцуна и небце, с подобна структура като на малките динозаври като велосираптор и археоптерикс.

"Нашата цел е да се разберат молекулните основи на този важен еволюционен преход, а не да създаваме "дино-пилета" "просто защото можем", казва Булар, водещ автор на изследването, публикувано онлайн на 12 май в списаниеEvolution - съобщава Университета Йейл.

В новото изследване, Булар и екипът му използват нов подход към намирането на молекулярния механизъм, участващ в създаването на скелета на клюна. Първо, те направили количествен анализ на анатомията на фосилите и съществуващите животни, за да създадат хипотезата за прехода. После потърсили възможните промени в генната експресия (т.е. процесът, при който наследсвената информация от един ген се трансформира в протеин или РНК), които корелират с прехода.

"Клюнът е изключително важна част от апарата за хранене и компонент на птичия скелет, който може би най-широко и радикално диверсифицира птиците - фламинго, папагали, ястреби, пеликани, колибри и др.", - обяснява Булар. 

Череп на пиле (вляво), експериментално животно (в средата) и алигатор (вдясно). Илюстрация: Bhart-Anjan S. Bhullar

Булар разказва, че изследването има няколко последици. Например, че ако един-единствен молекулярен механизъм е отговорен за тази трансформация, трябва да има съответна, свързана трансформация във вкаменелостите. "Това се потвърждава от факта, че Hesperonis - открит от Гофониил Чарлз Марш в природонаучния музей на Йейл Пийбоди, който е близък роднина на съвременните птици, които все още е запазил зъбите и най-примитивен птичи клюн със  съвременна форма с плътни, удължени междучелюстни кости (premaxillae), а също и с характерната за съвременните птици палатинова кост (на небцето)", - казва изследователят.

Premaxillae са малки костици на върха на горната челюст на повечето животни, но се увеличават и да образуват плътната човка на птиците.

Булар отбелязва, че същият подход би могъл да се използва за изследване на основните механизми и на други велики еволюционни трансформации.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kak-dinozavarskite-mutcuni-sa-se-prevarnali-v-ptichi-chovki_10694.html