Отиди на

Recommended Posts

Б. Киров    1678
Преди 3 часа, dora said:

На тях им е безразлично, че са причинили болка, страдание или смърт на някого

Нова гледна точка в това изследване, което открива перспектива за промяна на правилата при терапия: забележете, на тях им е безразлично, че са причинили болка на друг, но не им е безразлично, ако си представят, че болката е причинена на тях; тогава, според текста, който е линкван, се включват зоните за емпатия в мозъка им, и то по-силно изразено, отколкото при другите хора. Това означава, поне според мен, че те са концентрирали чувствата си за емпатия само и единствено върху собствената си личност и точно такова е и заключението в статията, цитирам:

When highly psychopathic participants imagined pain to themselves, they showed a typical neural response within the brain regions involved in empathy for pain, including the anterior insula, the anterior midcingulate cortex, somatosensory cortex, and the right amygdala. The increase in brain activity in these regions was unusually pronounced, suggesting that psychopathic people are sensitive to the thought of pain.

и още:

Taken together, this atypical pattern of activation and effective connectivity associated with perspective taking manipulations may inform intervention programs in a domain where therapeutic pessimism is more the rule than the exception. Altered connectivity may constitute novel targets for intervention. Imagining oneself in pain or in distress may trigger a stronger affective reaction than imagining what another person would feel, and this could be used with some psychopaths in cognitive-behavior therapies as a kick-starting technique, write the authors.

 

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Б. Киров    1678

Една моя хипотеза на дилетант, защото не съм психолог по образование, само като необосновано предположение, направено от тази информация, която коментирам в предишния си постинг и която е изведена с линк, описващ експеримент със затворници в предхождащия го постинг на Дора:

Досега в темата разглеждахме психопатията като "антисоциално персонално разстройство" /dissocial personality disorder - такава е класификацията му, докато пишехме и се съсредоточавахме върху "антисоциално", оттук липса на емпатия и т.н. И всичко това е точно така, то е адекватно.

Обаче от тази информация, която е посочена в линка за експеримента със затворници-психопати, излиза, че зоните активиращи емпатия са функционирали ОК в мозъците на психопатите, но са действали единствено при асоциация с тяхната личност.

Има и още нещо - освен "антисоциално", психопатията е и класифицирана и като разновидност на "дисоциативните" разстройства, те са по голямата група, към които се причислява и психопатията като подвид; персоналните дисоциации са най-общо казано най-малко раздвояване на личността или изграждане на повече личности в съзнанието на индивида, нещо като различни личностни холограми.

При Тед Бънди това е много отчетливо - той е бил описван като хамелеон, различни хора са го възприемали като различна личност, затова толкова трудно го заковава полицията;

Ако приемем, че психопатът е способен да изгради различни личности /поне две/, поставил в центъра си някакво обожествено от него собствено "аз" към което е насочена цялата му емпатия /тук е дефекта, защото там трябва да е общественото "ние" на нормалния човек, към което той изпитва емпатия, така е програмиран; то социопатът, най-вероятно поради травма, се е препрограмирал - той е сменил "ние" с неговото "алфа аз" - и вече от негова гледна точка всичко си е ОК, той е нормален, изпитва емпатия, обич, вероятно вина, но само към този нов център, който условно наричам "алфа аз" - другите му "личности", защото човекът страда от дисоциативност /многоличностност/, демек раздвоение или колкото и да е разделение, са камуфлаж за пред от обществото, което вече е конкурент и враг на такава личност, той ги изгражда, за да играе различни роли, но всъщност живее с и за своето  "алфа аз", към него изпитва всичко друго, което изпитват нормалните хора един към друг, сменил е центъра

Или казано, с терминологията на Фройд – психопатията би могла да се опише като такова състояние, при което в човешката личност и съзнание липсва „Свръх-аз” /социалния компонент, най-висшия етаж/, съществува единствено „аз” – социалния връх в човешката личност е ампутиран, останало е второто стъпало над „то” /инстинктите/, което второ стъпало при нормалните хора при психопата изпълнява компенсативно ролята на връх, замества „Свръхаз” – имаме прекъсната връзка в личността, десоциализиране и подмяна на един елемент с друг – при това тази нова „самоличност” е едновременно функционална, но и антисоциална.

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Galahad    3615

Да уточним дисциплините. Има психология и психиатрия. Първата е свързана повече с нормалните хора, а втората с лекуването на лудите. Психопатите-серийни убийци са от втората група.

Освен това има Криминология и Криминалистика. Криминалистиката се занимава с експертизи - пръстови отпечатъци, отпечатъци от зъби, съдебна медицина и т.н. Криминологията е по-скоро интердисциплинарна, тъй като ползва методология от ред други науки, но тя се занимава вече с престъплението, престъпника, жертвата (т. нар. виктимология - с какво жертвата предразполага извършителя да извърши престъплението).

Та имаме примерно Черни вдовици, които за да получат наследство се женят и убиват съпрузите си.

Психопатите-серийни убийци имат изкривена представа за действителността. В резултат от това, те макар да не са лишени от чувство за страх или за състрадание в определени случаи намират, че няма нужда от такива. Примерно като гледате анимационно филмче за розовата пантера вие не изпитвате всеки път състрадание като се удари някъде или му се случи нещо лошо. Та с психопатите е същото.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
nik1    2591

How to Tell a Sociopath from a Psychopath

https://www.psychologytoday.com/blog/wicked-deeds/201401/how-tell-sociopath-psychopath

Understanding important distinctions between criminal sociopaths and psychopaths

Many forensic psychologists, psychiatrists and criminologists use the terms sociopathy and psychopathy interchangeably. Leading experts disagree on whether there are meaningful differences between the two conditions. I contend that there are clear and significant distinctions between them.

The fifth edition of the Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (DSM-5), released by the American Psychiatric Association in 2013, lists both sociopathy and psychopathy under the heading of Antisocial Personality Disorders (ASPD). These disorders share many common behavioral traits which lead to the confusion between them. Key traits that sociopaths and psychopaths have in common, include: 

  • A disregard for laws and social mores
  • A disregard for the rights of others
  • A failure to feel remorse or guilt
  • A tendency to display violent behavior

In addition to their commonalities, sociopaths and psychopaths also have their own unique behavioral characteristics, as well.

Sociopaths tend to be nervous and easily agitated. They are volatile and prone to emotional outbursts, including fits of rage. They are likely to be uneducated and live on the fringes of society, unable to hold down a steady job or stay in one place for very long. It is difficult but not impossible for sociopaths to form attachments with others. Many sociopaths are able to form an attachment to a particular individual or group, although they have no regard for society in general or its rules. In the eyes of others, sociopaths will appear to be very disturbed. Any crimes committed by a sociopath, including murder, will tend to be haphazard, disorganized and spontaneous rather than planned.

Psychopaths, on the other hand, are unable to form emotional attachments or feel real empathy with others, although they often have disarming or even charming personalities. Psychopaths are very manipulative and can easily gain people’s trust. They learn to mimic emotions, despite their inability to actually feel them, and will appear normal to unsuspecting people. Psychopaths are often well educated and hold steady jobs. Some are so good at manipulation and mimicry that they have families and other long-term relationships without those around them ever suspecting their true nature.

When committing crimes, psychopaths carefully plan out every detail in advance and often have contingency plans in place. Unlike their sociopathic counterparts, psychopathic criminals are cool, calm, and meticulous. Their crimes, whether violent or non-violent, will be highly organized and generally offer few clues for authorities to pursue. Intelligent psychopaths make excellent white-collar criminals and "con artists" due to their calm and charismatic natures. 

The cause of psychopathy is different than the cause of sociopathy (1). It is believed that psychopathy is the largely the result of “nature” (genetics) while sociopathy is more likely the result of “nurture” (environment). Psychopathy is related to a physiological defect that results in the underdevelopment of the part of the brain responsible for impulse control and emotions. Sociopathy, on the other hand, is more likely the product of childhood trauma and physical/emotional abuse. Because sociopathy appears to be learned rather than innate, sociopaths are capable of empathy in certain limited circumstances but not in others, and with a few individuals but not others.

Psychopathy is the most dangerous of all antisocial personality disorders because of the way psychopaths dissociate emotionally from their actions, regardless of how terrible those actions may be. Many prolific and notorious serial killers, including the late Ted Bundy and John Wayne Gacy, and the incarcerated Dennis Rader ("Bind, Torture, Kill" or BTK) are unremorseful psychopaths. Psychopathic killers view their innocent victims as inhuman objects to be tormented and exterminated for their own amusement or even sexual gratification.

Contrary to popular mythology, most serial killers are not mentally ill in either a clinical or legal sense nor are they "evil" geniuses. At least forty percent of all serial killers are unrepentant psychopaths. See my related article on that topic.

I offer shocking insights into the twisted minds of infamous serial predators such as David Berkowitz (Son of Sam) and Dennis Rader (BTK), who I interviewed and corresponded with for my best-selling book Why We Love Serial Killers: The Curious Appeal of the World's Most Savage Murderers.

Dr. Scott Bonn is professor of sociology and criminology at Drew University. He is available for consultation and media commentary. Follow him @DocBonn on Twitter and visit his websiteDocBonn.Com

(1) Bouchard, T.J., Jr., Lykken, D.T., McGue, M., Segal, N.L. and Tellegen, A. 1990."Sources of human psychological differences: The Minnesota Study of Twins Reared Apart." Science 250 (4978), pp. 223–228.

 

Редактирано от nik1
  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
nik1    2591

Да си направим по едно тестче набързо,.... аз ще ви тествам, после вие мен :animatedwink:

http://www.minddisorders.com/Flu-Inv/Hare-Psychopathy-Checklist.html

 

The standard screening test for potential psychopaths is the Hare Psychopathy Checklist. In the test, a clinician interviews a potential sociopath and scores them on 20 criteria, such as "promiscuous sexual behaviour" or "impulsivity." On each criterion, the subject is ranked on a 3-point scale: (0 = item does not apply, 1 = item applies somewhat, 2 = item definitely applies). The scores are summed to create a rank of zero to 40. Anyone who scores 30 and above is probably a psycho.

The test is supposed to be done by a professional psychologist but if you really want to take it yourself — or make a layperson's guess at Trump's psychological makeup — keep scrolling:

 

 

1. Do you have "excess glibness" or superficial charm?

1. Do you have "excess glibness" or superficial charm?
United Artists

(Answer: For sociopaths, the answer to this question is yes.)

2. Do you have a grandiose sense of self-worth?

2. Do you have a grandiose sense of self-worth?
Jessica Kourkounis/Getty Images

(Psychopaths do.)

3. Do you have an excess need for stimulation or proneness to boredom?

(Psychopaths can't endure periods of the doldrums.)

4. Are you a pathological liar?

4. Are you a pathological liar?
Walt Disney Productions/RKO Radio Pictures

(Psychopaths don't care about the truth.)

5. Are you conning or manipulative?

5. Are you conning or manipulative?
DreamWorks

(Psychopaths often believe they can pull the strings of the dupes around them.)

6. Do you display a lack of remorse or guilt?

6. Do you display a lack of remorse or guilt?
Monogram Pictures

(Psychopaths don't feel bad when they do bad things.)

7. Do you have "shallow affect"?

7. Do you have "shallow affect"?
Paramount

(Psychopaths show a lack of emotions when an emotional reaction is appropriate.)

8. Are you callous, or do you lack empathy?

8. Are you callous, or do you lack empathy?
Reuters/Lucas Jackson

(Psychopaths just don't care when bad things happen to other people.)

9. Do you have a "parasitic lifestyle"?

(Psychopaths prefer not to work for a living. They feel it is easier to take stuff from other people.) 

10. Do you have poor behavioural controls?

10. Do you have poor behavioural controls?
Columbia Pictures

(Psychopaths find it difficult to keep themselves in check.)

11. Do you have a history of promiscuous sexual behaviour?

11. Do you have a history of promiscuous sexual behaviour?
TriStar Pictures

(Psychopaths like one-night stands.)

12. Do you have a history of early behavioural problems?

12. Do you have a history of early behavioural problems?
20th Century Fox

(As children, psychopaths often have a history of cruelty to others.) 

13. Do you lack realistic long-term goals?

13. Do you lack realistic long-term goals?
Andrew Milligan / PA Archive/Press Association Images

(Psychopaths prefer crazy schemes over life or career goals.)

14. Are you overly impulsive?

14. Are you overly impulsive?
Andrew Winning/Reuters

(Psychopaths are very, very impulsive.)

15. Do you have a high level of irresponsibility?

15. Do you have a high level of irresponsibility?
Disney

(Psychopaths aren't big on doing the right thing.)

16. Do you fail to accept responsibility for your own actions?

16. Do you fail to accept responsibility for your own actions?
Reuters/Bobby Yip

(When you're a psycho, it's always someone else's fault.)

17. Have you had many short-term "marital" relationships?

17. Have you had many short-term "marital" relationships?
20th Century Fox

(Psychopaths have an inability to commit to, or repeatedly betray, long-term relationships.)

18. Do you have a history of juvenile delinquency?

18. Do you have a history of juvenile delinquency?
Blue Underground

(Psychopaths start young.)

19. Have you ever experienced a "revocation of conditional release"?

19. Have you ever experienced a  "revocation of conditional release"?
Rich Pedroncelli/AP Photo

(Even when psychopaths catch a break — like being let out of prison on probation — they tend to screw up.)

20. Do you display "criminal versatility"?

20. Do you display "criminal versatility"?
Rockstar

(Psychopaths differ from normal criminals because they don't really care which type of laws they break — they'll break any of them, under the right circumstances.)

How did you do?

If you scored more than 30 (i.e. you answered "somewhat" or "definitely" to most of these questions) then you might be a psychopath.

If you scored lower than that — breathe easy. You're normal.

 

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
caress…    63
Преди 10 часа, Б. Киров said:

Ако приемем, че психопатът е способен да изгради различни личности /поне две/

Проблемът и с това твърдение е, че във всеки човек присъства някаква форма на дефрагментираност на личността. Но не всеки човек го осъзнава. Ако вземем предвид транзакционния анализ, то във всеки човек съществуват най-малко три личности - дете, възрастен и родител. Юнг е добавил още повече личности с теорията за архетиповете. Т.е. азът в най-добрия случай може да служи като ядро, обединяващо всички тези личности чрез процеса на индивидуация (Юнг). Имайки предвид, че този процес никога не успява да бъде завършен, то всеки човек се намира някъде по спиралата на трансцедентирането на архетипа "цялостна личност".

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Б. Киров    1678
1 hour ago, caress… said:

Проблемът и с това твърдение е, че във всеки човек присъства някаква форма на дефрагментираност на личността.

Вече уточних, че не съм системно образовал се психолог, предполагам и повечето колеги, които пишем тук, затова се опирам на някои изведени общоприети термини като база, ще ги изложа накратко тук, за да имам основа:

Dissociative disorders, including DID, have been attributed to disruptions in memory caused by trauma or other forms of stress.

An alternative hypothesis is that DID is a by-product of techniques employed by some therapists, especially those using hypnosis, and disagreement between the two positions is characterized by intense debate.

It is generally believed that DID rarely resolves spontaneously. In general, the prognosis is poor, especially for those with comorbid disorders. There is little systematic data on rates of the condition.[9] It is believed to affect between 1% and 3% of the general population, and between 1% and 5% in inpatient groups in Europe and North America.[10] DID is diagnosed more frequently in North America than in the rest of the world, and is diagnosed three to nine times more often in females than in males.[9][7][11] Rates of diagnoses increased greatly in the latter half of the 20th century, along with the number of identities (often referred to as "alters") claimed by people (increasing from an average of two or three to approximately 16).

https://en.wikipedia.org/wiki/Dissociative_identity_disorder

Дисоциацията е неочаквано частично или пълно разпадане на нормалната интеграция на съзнанието на личността или психологическото функциониране, което не може да бъде лесно обяснено от личността. Дисоциацията е душевен процес, който прекъсва връзките между мислите, спомените, чувствата, действията или чувството за идентичност на личността.[1] Дисоциацията е нормален отговор на травма и позволява на ума да се дистанцира от преживяванията, които са прекалено много за психиката по това време.[2] Дисоциативните разпадания може да засегнат всеки аспект на личностното функциониране.[3][4][5][6] Макар че някои дисоциативни разпадания включват амнезия, повечето от дисоциативните събития не включват.[7] Докато дисоциациите са обикновено неочаквани, те типично се преживяват като обезпокоителни, автономни смущения в обикновените начини на личността да отговаря и функционира. Поради тяхната неочаквана и широко необяснима природа, те са явяват изключително изваждащи от равновесие. Дисоциацията е често завършващ механизъм за оцелели от травма.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)

И оттук връзката между дисоциация и психопатии, като частност, а по принцип с всякакви антисоциални персонални разстройства:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19250994

която е направена в това изследване.

Мотивът ми да търся такава връзка е конкретната история на Тед Бънди, при който, според мен, има съчетание от дисоциативно разстройство на личноста и психопатия - накратко той живее в два паралелни свята, като извършва престъплението си в психопатския си свят, след което преминава в реалния свят с друга своя социално приемлива личност, затова е бил толкова труден за откриване.

Но и цитирания от Дора експеримент ме насочва към такава възможна връзка - щом затворниците-психопати реагират емпатично позитивно на представата, че тяхната личност усеща болка и страдание, трябва да имат и втора личност, задействаща зоните им за емпатия в мозъка, картината е като огледална връзка, за да се задейства самоемпатия, би трябвало да има поне още една опорна точка-личност, която да съчувства на страданията на първата.

п.с. При обикновения човек има фрагментарност, свързана от личност; при страдащ от дисоциация човек има разкъсаност на фрагментарни личности. В този смисъл страдащият от дисоциативно разстройство човек няма личност, а личности. При психопатът на мястото на „Свръх Аза” /по Фройд/ при нормалния човек, се появява друга „обожествена личност”; в случай на дисоциативно разстройство съчетано с психопатия, останалите „личности” в съзнанието на болния обслужват неговата „самообожествена личност”, те изразяват емпатия към нея, но са на по-ниско ниво в йерархията, тя е Свръх-азът за психопата.

Асоциации със Свръхчовека на Ницше и изградената от Расколников „свръхличност”, която му позволява да убие без чувство за вина.

 

 

 

 

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Малоум 2    625
Преди 38 минути, Б. Киров said:

...

п.с. При обикновения човек има фрагментарност, свързана от личност; при страдащ от дисоциация човек има разкъсаност на фрагментарни личности.

:)Ами, май - няма обикновени хора!:)

Мозъкът е ужасно нещо - голямо възпитание му хвърляме, ама... Волните (разумно ограничени) надпрагови за мозъка действия, правят пътеки (невронни пътища, "удебелени" от постоянното стресово състояние) и в един момент - всичко намислено като абстракция, задължително "минава" през тях. Става неуправляване, става неабстракция, на социо-мисленето. Притъпява отношението (съзнанието) към "и другият (жив) има права и задължения". Егото: "има живо - имам проблем!" се решава по "сталински"... психопатия, демек.

Стресът не прощава на мозъка! А, всичко в мозъка е възпитание, чиято степен на проявление зависи и от генетична подложка.

...

Share this post


Link to post
Share on other sites
nik1    2591
Преди 34 минути, Б. Киров said:

Но и цитирания от Дора експеримент ме насочва към такава възможна връзка - щом затворниците-психопати реагират емпатично позитивно на представата, че тяхната личност усеща болка и страдание, трябва да имат и втора личност, задействаща зоните им за емпатия в мозъка, картината е като огледална връзка, за да се задейства самоемпатия, би трябвало да има поне още една опорна точка-личност, която да съчувства на страданията на първата.

Само да вметна,  (нали знаеш, че съм голяма уста, и не си мълча много)

Не знам със сигурност как ще реагирам, ако ми покажат филмче в което се пребивам, но мисля че ще изпитам нещо :). Не съм убеден. но мисля, че всички хора сме способни на само-емпатия

Според теста не съм психопат, не съм и социопат, нямам асоциалани действия или мисли, действия такива които минават под летвата на социалните норми,

-------------------------------------------

Забележка; Това че купувам тютюн, за който не знам какъв му е произхода, и за който не знам не знам дали продавачът му е платил акцизите (той е данъчно задълженото лице, не аз, той трябва да доказва пред данъчните дали си е платил акцизите - такава е е данъчната логика, и данъчното право), за мен не е минаване под социалните норми.

Апропо дори и хипотетично да допуснем че аз зная, че тютюнът не е с платен акциз, и че има нещо нередно което се върши към "държавата"  (управляващите са тези които са "държавата", ние само плащаме за комфорта им) , то пак няма да има проблем със социалните норми.. Защо? Андрешко не ми е голям фен, но според социалните ни норми, щом държавата ни е чужда и ни "цака", не е ненормално и ние малко да си върнем "цакането"..

Цакането от държавата тук са 150 лева акциз на килограм тютюн, които се взимат от нещастните бедни наркомани, за да се изхарчат незнайно къде и как (нaй-голямата част от които отиват в джобоветe на т.е хора #Кои); Апропо, Андрешко не е наркоман, само е беден, докато зависимните са зависими, и в мнозинството си бедни

Зависимостта към тютюна, никотинът в случая е  този който пресизвиква зависимостта , е релативно най-силната от всички познати наркотични зависимости..Писал съм доста по форума ,в медицинската и биологичната му част, по тази тема: попаднали в капана на тази зависимост, нещастните хорица трудно се откъсват от нея; Само 5-15 процента от зависимите успяват да се преборят със зависимостта..

  • Благодаря! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Б. Киров    1678
Преди 12 минути, nik1 said:

Само да вметна,  (нали знаеш, че съм голяма уста, и не си мълча много)

Не знам със сигурност как ще реагирам, ако ми покажат филмче в което се пребивам, но мисля че ще изпитам нещо :). Не съм убеден. но мисля, че всички хора сме способни на само-емпатия

Според теста не съм психопат, не съм и социопат, нямам асоциалани действия или мисли, действия такива които минават под летвата на социалните норми,

Подозирам, че и аз ще реагирам емпатично, ако ми покажат такова филмче с мен - как си притискам пръста на вратата например, оня ден ми се случи съвсем реално и реагирах самоемпатично:)

Обаче разликата между мен и теб и един психопат, например, според мен е, че ако аз гледам филмче как ти си притискаш пръста или обратно, и двамата ще си съчувстваме, докато психопатът никога няма да го направи - той реагира само на филмчето с неговия пръст. Там каналът към "другите" е запушен по някаква неизвестна засега за мен причина, не работи тотално, даже работи регресивно - психопатът изпитва удоволствие от чуждата болка. Огромна разлика.

Механиката и технологията за фабрикуване на „социални психопати” /защото според мен има и такива/ е подобна на природната еволюционна – този механизъм работи в някои секти и в специалните части например, където се подготвят готови да служат автоматично на социални системи хора; най-напред се „отрязва” връхчето на предишната социална личност на подопечния, Иван Хаджийски го е описал стъпка по стъка в есето си за казармата и нейната психология, което бях цитирал в друга тема, после на мястото на това старо връхче се „присажда” нова личност, годна да обслужва съответната идеология, тази новоприсадена „личност” става доминант и диктатор в „новия човек”, вече годен да изпълнява всякакви функции на организацията-лаборатория, и то автономно. Една механика стара като света, съвсем изчистен вариант може да се наблюдава в херметични силно централизирани общности, каквато е била СС в нацистка Германия, СС е бил не само действащ военен орган на държавата и партията, той е бил и окултен орден със своя идеология, фабрикуваща "свръхчовеци", знаем от историята какво са правели тези расови арийци.

Разбира се, всичко което теоретизирам тук е плод на лични разсъждения и наблюдения и не е наука, потвърдена с изследвания и опити от моя страна. Пуснете го по острието на бръснача, може и да издържи, а може и не – ако е много остро острието, нищо не може да издържи върху него, но лично аз съм дотук, от дилетант в тежка тема, толкова. Още в началото писах, че темата не ми е от най-приятните и останах прекалено дълго в нея.:balloons:

 

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
nik1    2591

Аболютно прав си.

Най-вероятно "природата" ни е дала възможност, или механизъм да "включваме" или "изключваме" емпатията /забележка: при психопатите, и тяхната противоположност, страдащите от WS нещо е объркано. Психопатите не могат да "включват" емпатията, имат трудности или невъзможност. Страдащите от WS не могат да я "изключват", имат трудности или изобщо не могат да я "изключват"/

Ето малко  "розови балони" с малките елфчета, за оправяне на настроението и морала:

http://abcnews.go.com/Health/friendly-extreme-meet-kids-adults-williams-syndrome/story?id=13795416

 

В тази връзка се сещам, че и тестовете с физическата болка при големи хора, са малко или много повърхностни, неясни, и може да подвеждат..

Не всеки човек е еднакво чувствителен към болката (у себе си или изобщо), или разбира механизмите и. По филмите и в киното има много болезнени сцени, при които ние не емпатизираме на физическата болката, изключили сме емпатията към физическата болка, защото знаем че това е кино, не е реално, или защото в общия случай приемаме, че това не е "болка за умиране". Това не ни прави психопати обаче. Ние може да емпатизираме за куп други неща  (например, че човекът е беден - аз лично понякога плащам сметката за храна на случайни стари хора, в магазините, защото им съчувствам, като вземат да си броят стотинките), или да емпатизираме заради това, че човекът има някакви физически недъзи и затрудения (не заради физическата болката, а заради това че му е трудно да върши нещо); заради това че страда психически , и за купища, купища други неща.. /Т.е тестът с физическата болка при големи хора не дава добри резултати, повърхностен е/

Редактирано от nik1
  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
caress…    63
On 29 augustus 2017 at 11:28, nik1 said:

В тази връзка се сещам, че и тестовете с физическата болка при големи хора, са малко или много повърхностни, неясни, и може да подвеждат..

Засега е установено, че едни и същи мозъчни дялове се активизират както при физическата, така и при емоционалната болка. 

https://www.psychologytoday.com/blog/body-sense/201204/emotional-and-physical-pain-activate-similar-brain-regions

 

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
nik1    2591

Точно.
Въпросът който засегнах, беше че имаме, или прояваме различна чувствителност към различните "страдания" при другите и при себе си, (Освен това  страдаваме повече на хората които обичаме, на приятелите, на близките, отколкото на непознати,
Преди малко изтритах нещо в къщи без да искам, по неправилния начин,заболя ме, но всъщност дори и не се замислих по този въпрос, мина ми след 20-30 секунди.

Физическата болка от удари или щляпване с пръчка, каквито е правено в експериментите в експериментите,  "минава и заминава" (това е така заради ендорфините,които се отделят в оранизмите ни), "не е болка за умираме", Не е зъбобол, мигрена, стомашна болка или бъбречни кризи

----------------

Апропо, тестовете и са културно-контекстни, важно е да се спомене, защото не много хора са запознати с културните и народопсихологичните разлики , Дори и психиатрите и психолозите не са наясно с тяхното значение и роля, защото това е малко по-различна и специфична материя

Какво имам предвид: В САЩ дружелюбното отношение към непознатите и интереса към тях (здравейте, как сте, какво правите), както и зрителния контакт са част от културата и  (не  става дума за етикет, като ориенталци ние мислим че това е етикет и лицемерие, но не е така - това е отношение, възпитавано в децата още от най-малката възраст,, виждате и че журналистът се отнасяше дружелюбно с малките елфи)

В Ориента, вкл. Далечния изток или на Балканите това не е така, ние не прояваме дружелюбно отношение към непознатите нито емпатично,  В най-добрият случай то е неутрално, но най-често сме и недоверчиви към тях. В Ориента "смятаме"( се смята) несъзнателно, че непознатите ще ни излъжат, окрадат наранят и това е формирано в един дълъг исторически процес -  има исторически корени за тази особенст както за всички други особености. При нас разбира се това не е толкова изявено, но в същинският Ориент е точно така, Дори бизнес в Ориента не се прави между непознати. Не може човек да каже по телефона или мейла на един случаен арабин или китаец, "Ок, дайте да правим бизнес", Трябва да си пишете дълго, или да се видите,  да си разкажете за семейства си, да говорите час или повече, да си изградите връзка т.е да станете близки първо, за да правите бизнес. В Щатите разбира се не е така, има 240 годишно върховенство на закона, има 240 годишни закони, които "пазят" бизнеса от нелоялна конкуренция, от измами.
Нивата на доверие в САЩ към непознатите са много високи, т.е при тях се "възпитава" доверие.

ПС

Това което дават по американските екшъни е в голяма си част художествена измислица, Ето какво е САЩ в очите на едно българско момиче (ориенталче) от гимназията. Момичето се учудва се на това че всички разбират правилата в училище, /по-скоро разбират че учението е важно за бъдещето им, / че хората са толератни и приятелски един към друг  , т.е на това което ние не сме, ха-ха-ха-ха.

 

http://e-vestnik.bg/2722/ани-от-сащ-в-американското-училище-сисd/

Цитирай

 

В моето училище, учениците също могат да правят щуротии, но не се сещат. Те могат да си правят каквото искат, но знаят, че не трябва, и затова не го правят.

 

В часовете съвсем спокойно може да се преписва. На контролните може да си извадиш учебника върху чина и всичко да препишеш и учителката въобще няма да разбере. Тя има голямо доверие на учениците, просто не вярва, че някой може да го направи. Например, ако накараш някое американче да препише и макар да е сигурно, че няма да го хванат, пак никога няма да го направи, защото знае, че не е позволено. Те са послушни.
Всичките са големи бъзльовци, дори и черните, които се правят на гангстери, са страхливци и не нарушават правилата. Тук всички си пишат домашните, учат си, държат се добре в час.

За разлика от това, което съм виждала в българските училища, тук учителите не могат да ти напишат по-ниска оценка, защото не си им симпатичен. Тях дори ги е страх, защото всеки ученик винаги може да отиде да се оплаче. Тук учениците си имат права и дори за такова нещо могат да осъдят преподавател.

 

Децата и въобще всички хора са много приятелски настроени. Никой не се държи лошо с теб и с всеки можеш да си станеш приятел. Каквито и недостатъци да имаш, колкото и да си странен, хората винаги ще общуват с теб и ще са любезни. Тук ги учат да са толерантни към различните. В България например, ако си нов в някаква среда, в училище или работа и не можеш да направиш нещо, както трябва, всички ще ти се смеят. Докато тук никой няма да ти се присмива, а ще дойде да ти помогне.

Аз сега например, като съм чужденка, и те не само че са любезни с мен, но даже съм им по-интересна. Постоянно ме разпитват за България. Като им разправям какво е в нашите училища и те не могат да повярват и много искат да дойдат в България.

Тук в американското училище има много правила. То и в българското има, но тук всеки ги спазва. Например мобилният ти телефон задължително трябва да е изключен и да стои в личното ти шкафче. Нямаш право да влизаш в час с MP3 player или iPod.

;


 

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
caress…    63

Джоузеф ЛеДу и Ричард Браун предложиха нова теория във връзка с емоциите, която ги поставя на отдавна дължимото им място - сред по-висшите когниции.

https://www.psychologytoday.com/blog/the-athletes-way/201702/joseph-ledoux-reports-emotions-are-higher-order-states

 

 

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Малоум 2    625
Преди 51 минути, caress… said:

Джоузеф ЛеДу и Ричард Браун предложиха нова теория във връзка с емоциите, която ги поставя на отдавна дължимото им място - сред по-висшите когниции.

https://www.psychologytoday.com/blog/the-athletes-way/201702/joseph-ledoux-reports-emotions-are-higher-order-states

 

Добре - намерили са, че емоциите са зависими от съзнанието. Но, съзнанието е отношение - отношение към  "знаенето", към записите, на база временна памет в гънките на кората на мозъка и "проводящата" тъкан-подложка за формиране на цикъл на цялостен абстрактен образ (идеален образ). При многократно повтарящ се цикъл - се оформят участъци-път от белтъчни молекули, на мястото на "стоящите вълни" от временната памет, бързо свързващи цикъла и трудно променими по "запис на информация" в тях. Оформя се област "Натрапчиви идеи!" или "нужни" постоянни знания като "име, адрес- лични данни и обекти". Превръща се в дълговременна памет - дълбоко скрита в гънките - като "твърда" памет. Между съзнание и разум, обикновено, възниква и поведенческото отношение, понеже разумът внася социално изградени граници на "приложимост" на поведение.

Като правят разлика между двата вида памет в мозъка (които се ползват в крайна сметка, в поведение) - емоциите по-лесно се дефинират. При относително търсене (несъзнавано най-вече - при съзнавано значи - сам да се "наказваш!":))  на решение за поведение в ситуация не се намират "база-знания", които еднозначно да определят поведение - емоциите са бързо препускащи възможности за вземане на решение. Вдига се кръвното налягане, локално температурата и автоматично се включват механизмите за оцеляване - да не припаднем от любов, например. Правилното възпитание е ..."Възпитание на чувствата" - повече знания - - > по-малко "чуденки" за мислене при вземане на решения. Това не е лишаване от емоции, а управляване на емоции, съгласно обществени изисквания, примерно.

Вижда се, че натрапчивите идеи - много трудно могат да се премахнат! А е нужно- с цел човек да не се окепазява. Трябват нови "твърда памет" връзки, да не е лесно да се употребяват старите. Или да се потискат старите вредни пътища... И т. н.- има и други средства, предполагам.:)

...

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
caress…    63

Едно кратко филмче в тази връзка:

Mary-Helen-Immordino-Yang-Ed.D.-480p.mp4

Immordino-Yang and Damasio summarized this finding in Learning Landscapes:

“By compromising the possibility of evoking emotions associated with certain past situations, decision options, and outcomes, the patients became unable to select the most appropriate response based on their past experience. Their logic and knowledge could be intact, but they failed to use past emotional knowledge to guide the reasoning process… ”

Емоцията е  друг вид когниция, която подпомага не само процеса "учене", "вземане на по-адекватно решение", но без тях вземането на решение е невъзможно, а знание, което не е съпроводено с емоции при преподаването му, не се задържа дълго в паметта.

http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/1541-4329.12116/full

Извинявам се за телеграфния стил, но нямам време за по-дълги постове. Мисля, че информацията в линковете е красноречива сама по себе си. Все пак човек е нужно да знае какво търси, за да може да го публикува като информация. Надявам се да е полезно. :)

Share this post


Link to post
Share on other sites
dora    525
On 29.08.2017 г. at 12:28, nik1 said:

Не всеки човек е еднакво чувствителен към болката (у себе си или изобщо), или разбира механизмите и.

Усещането за болка има три елемента:

- степен на увреждане на тъканта (физиологичен)

- работа на нервната система: наличието на нервни клетки и неврологични пътища, по които болката да се предава до мозъка, + способността на мозъка да я разчита (неврологичен)

- психологически (това какво правим ние, когато получим съответните сигнали за болка).

Примери много, от децата с аутизъм, които не усещат болка, когато допрат ръка до котлона на печката (неврологичен), хората с неврологични увреждания (неврологичен), до огнестрелните рани на фронта, които в началото не болят - почват да болят чак в болницата, или изпотрошената катерачка, довървяла до най-близката болница на десетки километри от мястото на падането си, преди да усети болка (психологически) (норадреналинът позволява на човек да се мобилизира, за да се самоизведе от животозастрашаващата ситуация, преди да бъде възпрян от болката).

На чисто психологическа основа някои хора субективно ги боли повече, защото очакват колко много ще ги заболи (шубе). Напр. само като видят хирургически или зъболекарски инструменти, и им иде да избягат с писъци. Илюстрация от киното: "Маратонецът", Дъстин Хофман:

Психологическият елемент на болката се използва и в това, че според изследване хората изпитват по-силна болка, когато дадена медицинска манипулация се извършва от мъж, и по-слаба, когато се извършва от жена (майчинското, оттам медицинските сетри).

Редактирано от dora
  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход


×